StoneX очаква недостигът на дизел да държи цената му висока през зимата, а всички руски доставки, които Тръмп обяви след разговора с Путин, стигат на света за около 30 часа

Около 14% от световния капацитет за преработка на петрол е извън строя, а разликата между цената на дизела в Ню Йорк и цената на сорта Брент надмина 100 долара за барел за първи път, откакто се водят данни. В България литър дизел струва 1,89 евро при 1,21 преди година. Междувременно продажбата на „Лукойл“, собственик на единствената българска рафинерия, стана част от преговорите между Вашингтон и Москва, а американските разрешения за нея изтичат на 22 и 29 октомври.

„Възобновяване на руския износ преди края на октомври, което смятаме за малко вероятно, би могло да смекчи тази прогноза.“ Това изречение е в тримесечния доклад на StoneX, една от големите световни групи за търговия и анализ на суровините, публикуван на 8 октомври. На следващия ден Доналд Тръмп и Владимир Путин говориха по телефона около час и половина, а Тръмп написа в Truth Social, че Русия ще достави на американския и световния пазар 300 000 тона дизел „веднага“, още 500 000 тона през ноември и 1 млн. тона „веднага след това“, а „допълнително“, според състоянието на руските рафинерии, още 3 млн. тона „в кратък срок“. Министерството на финансите на САЩ обяви временен общ лиценз, който разрешава руския дизел на световния пазар, а вицепремиерът Александър Новак обяви, че Русия започва да сваля ограниченията за износ на дизел по-рано от планираното.

Дали сделката променя прогнозата, зависи от мащаба. Светът изгаря около 28,4 млн. барела дизел и газьол на ден, по данните на Международната агенция по енергетика за 2025 г., тоест около 4,5 млрд. литра на ден или около 188 млн. литра на час. Първите 1,8 млн. тона, за които има график, са около 2,1 млрд. литра и стигат на света за около 11 часа. Заедно с допълнителните 3 млн. тона, които зависят от руските рафинерии, обявеното количество е 4,8 млн. тона, около 5,7 млрд. литра, или около 30 часа световно потребление.

Защо дизелът стана най-тясното място

От барел суров петрол (159 литра) американските рафинерии правят средно около 75 литра бензин и около 45 литра дизел и други средни дестилати, по справочника на американската Агенция за енергийна информация. Дизел не се добива: той се прави в рафинерията, и когато рафинериите спрат, производството на дизел пада, колкото и петрол да има в танкерите, а пазарът започва да разчита на запасите. Това е промяната, която Витор Андриоли, ръководител на пазарния анализ в бразилския екип на StoneX, описва в увода на доклада: кризата се е преместила от добива на петрол към неговата преработка. Износът на готови горива от Персийския залив е малка част от довоенния, а свиването на европейските рафинерии през последните години, съчетано с руските ограничения за износ, е вдигнало цената на дизела до рекорди от двете страни на Атлантическия океан.

Европа усеща това първа, защото Европа е нетен вносител на дизел: произвежда по-малко, отколкото изгаря, и преди войната най-големият ѝ доставчик беше Русия, по данни на Reuters. След ембаргото мястото на руския дизел заеха доставчици от САЩ, Близкия изток и Азия. Американският износ на дизел за Европа се е увеличил от около 27 млн. литра на ден през януари 2025 г. на около 63 млн. литра на ден през януари 2026 г., по данните на американската Агенция за енергийна информация. Всяка рафинерия, която спре някъде по тези маршрути, отнема литри, които Европа трудно може да замени.

Числата в главата за горивата показват колко дълбоко е стигнало това. През септември около 14% от световния капацитет за преработка на петрол е бил извън строя, а 44% от спиранията са непланови, главно в Русия, където украинските удари са спрели през последните месеци над половината капацитет за преработка. Москва забрани износа на дизел още през юли, за да запази горивото за собствения си пазар, и вече одобри възможността забраната да продължи до началото на 2027 г. Запасите от дизел в САЩ са около 17,2 млрд. литра при средно 19,6 млрд. за последните пет години. Разликата между цената на дизела в Ню Йорк и цената на сорта Брент надмина 100 долара за барел, около 54 евроцента на литър, за първи път, откакто се водят данни. При Брент около 100 долара за барел това означава, че литър дизел на едро струва около два пъти колкото литър суров петрол. Прогнозата на StoneX за последното тримесечие е, че средните дестилати, тоест дизелът, газьолът и керосинът, ще останат най-тясното място през зимата. Причината е, че газьолът за отопление и дизелът за машините се правят от една и съща фракция на петрола и са почти еднакви продукти, и през зимата отоплението на домовете в САЩ и Европа се конкурира с камионите и тракторите за един и същ литър.

Политиката се движи по същата линия. До изборите за Конгреса на 3 ноември остават три седмици, а дизелът в САЩ струва 6,27 долара за галон, около 1,43 евро за литър, със 70% повече от началото на войната с Иран. На 22 септември Тръмп подкрепи забрана на износа на американски дизел, която според StoneX „би задълбочила кризата“, защото заедно с отсъствието на руския дизел би оставила света с много малко доставчици. На 3 октомври, след като страните от Г-7 се съгласиха да пуснат 100 млн. барела петрол и горива от аварийните си запаси и да се въздържат от ограничения на износа, Тръмп каза, че забраната „никога не е била наистина на масата“. Шест дни по-късно дойде сделката с Путин. В рамките на една седмица и двата риска, които StoneX смята за решаващи за зимата, се обърнаха в посока на облекчение.

Тридесет часа

Таблица 1. Обявените руски доставки спрямо световното потребление на дизел и газьол (около 4,5 млрд. литра на ден)

Има и второ сравнение, по-благоприятно за сделката, но с друга мярка. Украинските удари по рафинериите и забраната, с която Москва пази горивото за себе си, са извадили от световния пазар около 111 млн. литра руски дизел на ден, по оценка на StoneX от началото на септември, тоест около 2,5% от световното потребление. Първите 2,1 млрд. литра биха заместили този липсващ руски дизел за около 19 дни, а цялото обявено количество за около 51 дни. Аварийните запаси, които Г-7 пусна седмица по-рано, са около 15,9 млрд. литра петрол и горива, около три пъти повече от цялото обявено руско количество, и въпреки тях цените остават близо до рекордите.

Пазарът реагира по-силно, отколкото подсказват часовете. След поста на Тръмп фючърсите за дизел в Ню Йорк паднаха с около 5% до около 4,64 долара за галон, около 1,06 евро за литър, по данни на Reuters, и върнаха повечето от поскъпването от четвъртък. Част от реакцията е сигналът: Москва сваля забраната си по-рано и обещава още 3 млн. тона, и ако руският износ продължи и след тях, ефектът ще е по-голям от обявеното количество. Изследователят на петролния пазар Рори Джонстън нарече сделката „нищо особено“ (a nothing burger), защото когато рафинериите ѝ не са под удар, Русия изнася много повече дизел от тези количества. Джим Мичъл от Wood Mackenzie я описа като „очевидно не решение, а още един поток в помощ на много стегнатия пазар на дизел“, тоест допълнително количество, което облекчава недостига, без да го премахва.

Остава въпросът дали литрите изобщо ще бъдат доставени. Джоузеф Уебстър от Atlantic Council казва, че руските количества са несигурни, малки и няма да решат световния недостиг. На 2 октомври Новак казваше, че вътрешният руски пазар е балансиран и Русия ще обмисли частично отваряне на износа само ако има свръхпроизводство, а предишната нощ дронове бяха ударили четири руски рафинерии. Зеленски нарече облекчаването на санкциите без споразумение за деескалация „очевидна слабост“ и предложи Украйна да спре ударите по руските рафинерии, ако Русия спре да удря украинската енергетика. Ако това предложение бъде прието, руските рафинерии вероятно ще върнат на пазара повече дизел от обявените количества, защото липсващият руски дизел е около 111 млн. литра на ден, но това зависи от преговори, които още не са започнали.

Какво стига до България

Руският дизел не може да влезе в Европейския съюз, защото от 5 февруари 2023 г. ЕС не внася руски нефтопродукти. Той може да повлияе на цената у нас само по заобиколен път: дизелът, който Русия продава на купувачи в Латинска Америка, Африка или Азия, освобождава американски и близкоизточен дизел за Европа. Рафинериите на американския Мексикански залив вече изнасят дизел за Европа в рекордни количества и САЩ са станали доставчикът на последния литър, който определя цената, по думите на анализатора на StoneX Алекс Ходс. При около 30 часа световно потребление ефектът по този път е малък, освен ако руският износ не продължи и след обявените количества.

По седмичния бюлетин на Европейската комисия литър дизел в България струва на 5 октомври 1,893 евро, при 1,205 евро година по-рано, тоест с 57% повече, и под средната за ЕС цена от 2,149 евро. В това поскъпване се събират двата слоя от доклада: по-скъпият суров петрол и рекордната надценка на рафинериите.

Защо поскъпването у нас е 57%, а цената пак е под средната за ЕС, обяснява данъкът. България облага дизела с минималния за ЕС акциз от 330 евро на 1000 литра, тоест 33 евроцента на литър, плюс 20% ДДС. Ако двата данъка се извадят, от 1,893 евро остават около 1,25 евро за самото гориво и маржовете на рафинерията и търговците, при около 0,67 евро година по-рано. Цената преди данъците се е увеличила с около 85%. В Германия, където данъците са по-високи, литър дизел е поскъпнал за същата година от 1,590 на 2,254 евро, тоест с 66 евроцента, почти колкото у нас (69 евроцента), но в проценти поскъпването е 42%. В страна с нисък акциз световното поскъпване стига до колонката почти изцяло и в проценти изглежда по-голямо, защото акцизът, който не се променя с цената, е по-малка част от нея.

Дизелът на хектар

За стопанина поскъпването има смисъл, когато се преведе в пари на хектар. Нормите на Министерството на земеделието и храните за отстъпката от акциза са 76,6 литра на хектар за пшеницата, ечемика и рапицата и 81,4 литра за царевицата и слънчогледа. Нормите са административни и реалният разход зависи от технологията, но дават порядъка. Регистрираният по ДДС стопанин си възстановява данъка, затова сметката е по цената без ДДС: около 1,58 евро за литър сега при около 1,00 евро преди година. Акцизът не променя разликата, защото е фиксирана сума на литър.

Таблица 2. Разход за дизел на хектар по нормите на МЗХ, при цена без ДДС по бюлетина на ЕК

При среден добив на пшеница от 6,33 тона на хектар в реколта 2026, по оперативните данни на МЗХ от края на август, поскъпването на дизела струва около 7 евро на тон. За сравнение, на Euronext в Париж контрактът за доставка на мелничарска пшеница през декември 2026 г. приключи на 8 октомври при 244,25 евро за тон, а разликата до мартенския контракт е 2 евро. Седемте евро от дизела са около 3% от цената на тона и три и половина пъти повече от разликата, с която борсата оценява пшеницата за март спрямо пшеницата за декември. За целия сектор сметката е по-голяма: еднократната допълнителна отстъпка за горивото от 2024 г. беше изплатена на 14 835 стопани за около 238 млн. литра, и ако количеството остане същото, поскъпването от около 57 евроцента на литър без ДДС струва на земеделието около 136 млн. евро повече за година. Това е условна оценка, не измерен разход.

„Лукойл“ и Бургас

Същите преговори решават и кой ще притежава единствената рафинерия в България. Според The New York Times Путин сам е повдигнал продажбата на чуждестранните активи на „Лукойл“ на 5 септември пред специалните пратеници на Тръмп Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, като довод, че руснаци и американци могат да правят бизнес заедно. Активите са оценени на 20 до 22 млрд. долара и включват находища, бензиностанции, рафинериите в България и Румъния и дял в рафинерия в Нидерландия. „Лукойл Нефтохим Бургас“ преработва до 190 000 барела суров петрол на ден, около 30 млн. литра, и е единствената рафинерия в страната.

Купувачите вече се сменяха. Предложението на търговеца Gunvor беше отхвърлено от Вашингтон. Споразумението с американския инвестиционен фонд Carlyle от януари така и не получи одобрение от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), а според Interfax от 8 октомври срокът му е изтекъл в края на юли. Напред излезе консорциум около Тод Боли, в който според Financial Times от 23 септември влизат американската държавна Корпорация за финансиране на международното развитие (DFC) с дял от около 15%, International Holding Company на шейх Тахнун бин Заид от ОАЕ и катарското семейство Ал Хаят, като Боли и DFC ще контролират мнозинството в борда. На 10 октомври New York Post, позовавайки се на човек от правителството, написа, че рафинериите в България, Румъния и Нидерландия влизат в сделката, че тя е подкрепена от Тръмп и ще донесе милиарди долари на Вашингтон и че консорциумът ще има капацитет за преработка от над 350 000 барела на ден. Тази информация е от един източник и засега не е потвърдена от Белия дом, от консорциума или от „Лукойл“. Бившият федерален прокурор Хуей Чен посочва, че връзките на част от инвеститорите със семействата на Тръмп и Уиткоф повдигат въпроси за конфликт на интереси. Условията на Вашингтон са продадените активи да бъдат напълно отделени от „Лукойл“, а парите, които се дължат на компанията, да останат блокирани до отпадането на санкциите.

За Бургас има две дати. На 22 октомври изтича американският лиценз, който позволява преговори и условни споразумения за продажбата на Lukoil International, дружеството, което държи чуждестранните активи. На 29 октомври в 00:01 часа източно време изтича общият лиценз GL 130A, с който американски компании и банки могат да работят с българските дружества на „Лукойл“, а в същия ден изтича и британският лиценз. Рафинерията е под особено управление от 17 ноември 2025 г., от юни 2026 г. особен управител е Евгени Симеонов, а целта, която правителството обявява, е рафинерията да работи нормално и доставките да не спират.

Лицензите имат значение, защото без тях рафинерията остава извън доларовата икономика. Суровият петрол се търгува в долари, а плащанията, застраховките и корабите минават през банки и компании, които се съобразяват с американските санкции. Преди санкциите да влязат в сила на 21 ноември 2025 г., управляващото мнозинство предупреди, че те на практика ще доведат до спиране на рафинерията, защото контрагентите ще откажат да плащат на дружествата на „Лукойл“, по данни на Reuters. Затова парламентът даде на особения управител широк оперативен контрол, включително правото да продаде акциите на рафинерията. Мащабът личи от данните на Центъра за изследване на демокрацията от ноември 2025 г.: „Лукойл Нефтохим“ е единственият вносител на суров петрол в България и преработва около 6,6 млн. тона годишно, „Лукойл България“ доставя над три четвърти от горивата на вътрешния пазар и цялото самолетно гориво, а дружествата на „Лукойл“ държат 74% от капацитета за съхранение на дизел в страната.

Продажбата има два прочита. Ако Lukoil International премине към консорциума на Боли, Вашингтон одобри сделката и условията ѝ бъдат изпълнени, рафинерията в Бургас излиза от риска на санкциите, особеното управление вероятно губи основанието си, а сред собствениците на единствената българска рафинерия ще бъде агенция на американското правителство. Ако продажбата е част от сделка за мир, собственикът на рафинерията ще зависи от това как вървят преговорите между Вашингтон и Москва, в които България не участва. Сведенията от последните дни сближават двата прочита: купувачът е подкрепен от Вашингтон, а продажбата се обсъжда в преговорите с Москва. И при двата прочита за следващите три седмици за българския пазар на горива е по-важно дали Вашингтон ще удължи лицензите, отколкото колко руски тона ще бъдат доставени.

Тридесет часа и 44 евро на хектар

Сделката, която StoneX смяташе за малко вероятна, обеща дизел за около 30 часа световно потребление, а частта с ясен график за около 11 часа, а у нас поскъпването на дизела от миналата година насам струва около 44 евро на хектар пшеница и около 7 евро на тон, повече от три пъти разликата между декемврийския и мартенския контракт на Euronext. За стопанина, който договаря гориво за пролетната кампания, числата не дават основание да очаква, че сделката ще свали цената: прогнозата на StoneX за зимата остава, а това, което може да я промени, са руските рафинерии и решенията на Москва и Вашингтон за износа. Лицензът, с който американски компании и банки могат да работят с „Лукойл Нефтохим“, изтича в 00:01 часа източно време на 29 октомври.

Ася Василева

Понятия

Средни дестилати — горивата, които рафинерията отделя между бензина и тежките фракции: дизел, газьол за отопление и керосин за самолети.

Надценка на рафинериите — разликата между цената на готовото гориво и цената на суровия петрол, от която рафинерията покрива разходите си и печалбата си; на пазарния английски се нарича crack spread.

Барел — американска мярка за обем на петрола и горивата, 159 литра; един тон дизел е около 1 183 литра.

Общ лиценз на OFAC — разрешение на Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, което позволява определени сделки със санкционирани лица за определен срок, без отделно разрешение за всяка сделка.

Ембарго на ЕС върху руските нефтопродукти — забраната за внос в ЕС на руски дизел, бензин и други продукти от рафинерии, в сила от 5 февруари 2023 г.

Особен управител — лице, назначено от държавата да управлява дружество, чийто собственик е под санкции, за да не спре дейността му; в „Лукойл Нефтохим Бургас“ особено управление има от 17 ноември 2025 г.

Lukoil International — австрийското дружество Lukoil International GmbH, през което „Лукойл“ държи активите си извън Русия, включително българските дружества.

Аварийни запаси — запасите от петрол и горива, които държавите са длъжни да поддържат и могат да пуснат на пазара при прекъсване на доставките.

Източници

StoneX, Market Intelligence — Outlook 2026, Edition 37 (October–December), 8 октомври 2026 г.: увод (Витор Андриоли), главите за енергията и петролните продукти.

StoneX — Алекс Ходс, „Russian diesel losses now outweigh every replacement supply combined“, 3 септември 2026 г.

Axios, Al Jazeera, CNN — сделката Тръмп–Путин за руски дизел, временният общ лиценз на OFAC, реакцията на Зеленски, оценката на Джоузеф Уебстър (Atlantic Council), 9 октомври 2026 г.; ITV — изявлението на Тръмп за забраната на износа и решението на Г-7, 3 октомври 2026 г.

Reuters (по Euronext), 9 октомври 2026 г. — реакцията на фючърсите за дизел, оценките на Рори Джонстън и Джим Мичъл (Wood Mackenzie); FXStreet, 9 октомври 2026 г.; Fox Business — цитатът от поста на Тръмп за допълнителните 3 млн. тона.

The Moscow Times — изявлението на Александър Новак, 2 октомври 2026 г.; aif.ru (по prospect.com.ru) — изявлението на Новак за сваляне на ограниченията, 10 октомври 2026 г.

Международна агенция по енергетика, Oil Market Report, юли 2025 г. (по energycomment.de) — световно търсене на газьол и дизел 28,4 млн. барела на ден за 2025 г.

U.S. Energy Information Administration — „Refining crude oil“, Energy Explained.

Европейска комисия — Weekly Oil Bulletin, 6 октомври 2025 г. и 5 октомври 2026 г. (по fuel-prices.eu).

МЗХ — Методика за определяне на квотите за отстъпката от акциза (норми 76,6 и 81,4 л/ха); Оперативен анализ на жътвата, 2 септември 2026 г. (данни към 27.08.2026 г.).

The New York Times (по Meduza и NBOX), 3–5 октомври 2026 г. — продажбата на активите на „Лукойл“ в преговорите между САЩ и Русия; Financial Times — консорциумът около Тод Боли; Investor.bg, 18 септември 2026 г. — лицензът на OFAC до 22 октомври 2026 г.; Baker McKenzie, 15 април 2026 г. — GL 130A до 29 октомври 2026 г.

Архив на zemedeleca.bg — еднократната допълнителна отстъпка от акциза за горивото от 2024 г. (21,4 млн. евро за 14 835 стопани); Euronext — сетълмент на мелничарската пшеница, 8 октомври 2026 г.

Reuters (по Hydrocarbon Processing), декември 2024 г. — Европа като нетен вносител на дизел и Русия като най-големия ѝ доставчик преди войната; U.S. Energy Information Administration, Today in Energy, 17 февруари 2026 г. — американският износ на дизел за Европа през януари 2025 и 2026 г.

Европейска комисия — Weekly Oil Bulletin за Германия, 6 октомври 2025 г. и 5 октомври 2026 г. (по fuel-prices.eu); акцизът върху газьола в България — 330 евро на 1000 литра, минималната ставка по Директива 2003/96/ЕО.

Financial Times (по La Voce di New York и Meduza), 23 септември 2026 г. — съставът на консорциума около Тод Боли и участието на DFC; New York Post, 10 октомври 2026 г. — рафинериите в сделката и капацитетът от над 350 000 барела на ден; Interfax, 8 октомври 2026 г. — изтичането на споразумението с Carlyle.

Reuters (по Yahoo Finance), ноември 2025 г. — предупреждението на управляващото мнозинство и правомощията на особения управител; Център за изследване на демокрацията, „Managing Assets Under OFAC Sanctions“, 3 ноември 2025 г. — дялове на „Лукойл“ в доставките и съхранението на горива.

Преизчисленията от долари в евро са при курс около 1,16 долара за евро; от барели и тонове в литри — при 159 литра за барел и 1 183 литра за тон дизел; изчисленията са на редакцията.