Пет дни след като заедно с останалите лидери на ЕС прие, че Русия отново използва храната като оръжие, правителството обяви обща позиция с Ердоган за мораториум върху ударите по търговските кораби, без да назове кой удря. В турското съобщение за същия разговор мораториум няма. Споразумение за безопасно корабоплаване подкрепят и Турция, и ЕС, но по думите на Кая Калас Украйна го е предложила, а Русия го е отхвърлила. В това време в страната има 5,02 млн. тона пшеница, а износът ѝ зависи от това дали корабите ще идват във Варна и Бургас.
Четири търговски кораба бяха ударени с дронове в българската изключителна икономическа зона между 6 и 13 октомври. Alfa Watan потъна на 6 октомври и издирването на екипажа му беше прекратено без резултат. HS Dignity потъна на 13 октомври и 11 моряци от него са в неизвестност. Chelsea 3 беше поразен от три дрона, а ABLE, ударен на 6 октомври на около 70 морски мили източно от Бяла, изчезна от радарите на 19 октомври край турския бряг и по все още неофициални данни е потънал. На 22 октомври, в последния ден от пленарната сесия в Страсбург, Европейският парламент прие с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 „въздържал се“ резолюция за ударите по корабоплаването в Черно море. В нея евродепутатите изразяват загриженост от неясния отговор на българското правителство на руската заплаха и настояват то до 30 октомври официално да потвърди участието си в инициативата на НАТО срещу нисколетящите въздушни заплахи, срок, който министърът на отбраната сам обяви на 14 октомври.
Морските пътища от Варна и Бургас минават през западната част на Черно море, където през октомври бяха нанесени тези удари. Към 16 октомври в страната има 5,02 млн. тона пшеница, а от края на август износът е средно около 194 хил. тона на седмица. Затова въпросът кой и как ще пази корабите засяга пряко стопаните: от отговора зависи част от риска, който корабособственикът включва в навлото, тоест в цената на превоза.
Двата начина да бъде опазен един кораб и кой на кой залага
Кораб в море, в което се стреля, може да бъде опазен по два начина. При първия онези, които стрелят, се договарят да спрат. Това е мораториумът: обещание на воюващите да не удрят търговски кораби, което действа, докато всички страни го спазват, и затова зависи и от съгласието на Москва. При втория корабът се пази, без да се чака съгласието на стрелящия: с наблюдение от въздуха, с радари и средства срещу дронове, с обща система за сигурност в морето и, ако държавите решат, с военноморска операция. Вторият начин не зависи от Москва, но не обещава, че ударите ще спрат.
ЕС използва и двата. На 22 септември в Ню Йорк, от името на ЕС, Калас призова за споразумение за черноморското зърно с мораториум върху ударите. На 20 октомври пред Европейския парламент тя каза, че подобно споразумение би опазило човешки животи и жизненоважни доставки, че Украйна го е предложила и че Русия го е отхвърлила. В същата седмица лидерите на ЕС назоваха Русия в заключенията си, а Парламентът настоява за център за морска сигурност, за участие в инициативите на НАТО и ЕС да обмисли военноморска операция. Тоест европейските институции търсят споразумение и в същото време настояват за мерки за защита.
България също участва и в двата начина: правителството прие заключенията от 16 октомври и ще подаде искане за проекта на НАТО срещу дроновете. Разликата е в това какво поставя на първо място в собствените си съобщения. В тях мораториумът е представен като предложение на Радев и като изход „в интерес на всички държави“, нападателят не е назован и не е обяснено как ще бъде получено съгласието на Москва, след като тя вече е отказала.
Какво иска Европейският парламент
Дебатът беше на 20 октомври. Калас каза пред евродепутатите, че за десет дни край Румъния и България е имало шест атаки, приписвани на руски дронове, и че Русия използва храната като оръжие. На 21 октомври пет политически групи, ЕНП, социалистите, „Обнови Европа“, Европейските консерватори и реформисти и „Зелените“, внесоха общ проект на резолюция. Сред вносителите са седем от 17-те български евродепутати, шестима от ЕНП и един от „Обнови Европа“. Текстът беше приет на 22 октомври.
В приетата резолюция Парламентът смята Русия за отговорна за атаките срещу граждански кораби и за ескалацията на войната ѝ срещу Украйна в западната част на Черно море и определя Москва като основния фактор за влошаването на положението в региона. Евродепутатите отдават признание на бързата помощ на румънските и българските морски спасителни служби, на граничната полиция и на преминаващите търговски кораби. След това изразяват загриженост от неясния отговор на българското правителство на руската заплаха, съжаление за слабата дипломатическа реакция на София спрямо Русия и съжаление за забавеното участие на България в инициативата на НАТО срещу нисколетящите въздушни заплахи. Към премиера Румен Радев е отправен призив да „съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия“.
Останалото е за защитата на корабоплаването. ЕС и държавите членки трябва да обмислят разполагането на военноморска операция на ЕС в Черно море, а НАТО да обмисли инициатива за Черно море въз основа на обсъжданията около „Черноморски страж“. Държавите членки, заедно с НАТО, трябва да помогнат на България и Румъния за ранното откриване и проследяване на враждебни дронове, а ЕС бързо да приведе в действие Центъра за морска сигурност в Черно море. По описанието, дадено в дебата, центърът ще има две части: в Констанца за защитата на критичната морска инфраструктура и във Варна за устойчивостта срещу хибридни атаки, управлението на кризи и екологичната сигурност. Неизразходваните средства по механизма за отбранителни заеми SAFE трябва да бъдат използвани в помощ на двете държави. Подчертано е и значението на по-тясното сътрудничество между България, Румъния и Турция.
Искането за 30 октомври не е нов срок. На изслушването в парламента на 14 октомври министърът на отбраната Димитър Стоянов каза, че България ще подаде искане за проекта на НАТО срещу нисколетящите заплахи до тази дата. Резолюцията настоява правителството да изпълни вече обявения ангажимент.
Резолюцията не задължава нито правителството, нито Комисията. Тя е позицията на Парламента, приета с голямо мнозинство.
Какво приеха лидерите на ЕС на 16 октомври
„Като удря украинската земеделска инфраструктура, пристанищата на Черно море и Дунав, граничните пунктове, съоръженията за износ и корабите, като блокира морските пътища и унищожава складове за зърно, Русия отново използва храната като оръжие и подкопава световната продоволствена сигурност, особено в Африка, Азия и Близкия изток.“
Това изречение е от точка 17 на заключенията на Европейския съвет. Частта за Украйна е приета като заключения, тоест с консенсус и със съгласието на българския премиер. На няколко предишни срещи тя излизаше като текст, подкрепен от 25 или 26 държави.
Радев пристигна на срещата на 15 октомври с идея за мораториум върху ударите по търговските кораби. Два дни по-рано той беше обсъдил с тогавашния временен румънски премиер Илие Боложан необходимостта от съвместни действия за безопасността на корабоплаването, включително с Турция. В приетия на 16 октомври текст думата „мораториум“ я няма. Европейският съвет определя ударите срещу граждански и търговски кораби, включително „неотдавнашните удари в изключителните икономически зони на България и Румъния“, като неприемливи и като сериозно нарушение на международното и морското право и призовава за незабавно възстановяване на безопасното преминаване на всички граждански и търговски кораби. Русия е назована две изречения по-рано, а самото искане не е отправено изрично към никого. Точката припомня и значението на „Пътищата на солидарността“, по които украинското зърно стига до пазарите през ЕС.
В точка 25 Европейският съвет изразява и съжаление за решението на САЩ временно да отменят санкциите върху руския дизел. Ден по-рано, на входа на същата среща, Радев приветства всяка стъпка, която води до по-ниски цени на горивата, за което zemedeleca.bg писа на 15 октомври.
Един разговор, две съобщения
На 21 октомври Радев и Ердоган разговаряха по телефона. Двете правителства публикуваха свои съобщения и те се различават точно в онова, което засяга корабите.
| Министерски съвет | Дирекция за комуникации на президента на Турция | |
| Сътрудничество в морето | България и Турция засилват двустранните и тристранните инициативи с Румъния за свободно корабоплаване | Турция води разговори с Русия и Украйна за безопасно корабоплаване |
| Мораториум | Обща позиция, че предложеният от Радев на Европейския съвет мораториум е „разумен и възможен изход в интерес на всички държави“ | Не се споменава |
| Ударите в българската зона | Ердоган изразява съпричастност | Ердоган изразява тъга и поднася съболезнования за удара с боен безпилотен летателен апарат |
| Кой удря | Не е назован | Не е назован |
| Други теми | Гранични пунктове, свързаност с европейско финансиране, покана към Ердоган за среща в София за свързаността с Централна Азия | Търговия, покана към Радев за срещата на лидерите на COP31 в Анталия на 11–12 ноември |
Таблица: zemedeleca.bg по съобщенията от 21.10.2026 г.
Българското съобщение представя мораториума като предложение на Радев от Европейския съвет и като обща позиция с Ердоган. Турското не го споменава. Възможни са два прочита. Според първия Анкара не е поела ангажимента, който София ѝ приписва. Според втория турските съобщения за такива разговори обикновено са кратки и общи и пропускът не означава несъгласие. И при двата прочита остава фактът, че Турция води собствена инициатива за мораториум от лятото, а ЕС подкрепя такова споразумение от септември, тоест идеята не е българска.
Мораториумът, който Анкара предлага от лятото
На 16 юли в Киев турският външен министър Хакан Фидан предложи, щом войната не може да спре изцяло, Русия и Украйна да започнат с мораториум в две области, в морето и в енергетиката. На 8 август той каза пред агенция „Анадолу“, че е предал на руската страна предложение за такъв механизъм, изготвено от украинската, и чака отговор. В същите дни турската брегова охрана спря за няколко дни разрешенията за преминаване на корабите към украинските и руските пристанища. На 17 септември турски дипломат съобщи пред AFP, че Анкара е изпратила на двете страни проект на меморандум, вдъхновен от зърнения коридор от 2022 г. По данни на корабния сектор, цитирани тогава от AFP, от края на юни дотогава са били ударени най-малко 25 кораба с турски собственици.
Киев приема механизма. На 23 септември в Ню Йорк Зеленски заяви, че Украйна е готова за примирие в морето въз основа на предложенията на Египет, Индия и Турция, а американският държавен секретар Марко Рубио каза след среща със Сергей Лавров, че и двете страни проявяват интерес към ограничено примирие за зърното и енергетиката. На 19 октомври Зеленски каза пред Bloomberg, че Русия отхвърля механизма, при който корабите под флага на трите държави влизат както в украинските, така и в руските пристанища и никоя от воюващите страни не ги удря.
Подобно споразумение вече е имало. Черноморската зърнена инициатива беше подписана на 22 юли 2022 г. в Истанбул с посредничеството на ООН и Турция и за една година по коридора бяха изнесени около 33 млн. тона зърно и храни. На 17 юли 2023 г. Русия се оттегли и коридорът спря. Американският политолог Джеймс Фиърон описва подобен риск в изследването си за рационалните причини за войните от 1995 г. като проблем на достоверния ангажимент: споразумение между воюващи е крехко, когато едната страна може да се откаже от него в момента, в който това ѝ е изгодно, и другата няма с какво да я задържи. Примерът от 2023 г. показва колко бързо може да се стигне дотам, но не казва какво би направила Москва при ново споразумение. Мораториумът, който подкрепя и България, остава зависим от същото условие: съгласието на Москва.
Какво прави България в морето
Проектът на НАТО срещу нисколетящите въздушни заплахи е тригодишен и участието в него е със задължителна вноска от 220 000 евро годишно. Министър Стоянов го разграничи от инициативата Drone Edge, в която страната вече участва и е заявила 80 млн. евро за 20 системи, 10 мобилни и 10 стационарни, по европейския механизъм за отбранителни заеми SAFE. За съвместната им доставка се очаква меморандум с Испания, а операторите ще бъдат обучени през 2027 г.
От юли 2026 г. България командва и общата група на трите черноморски държави от НАТО за противоминни действия. Тя е създадена за дрейфуващите мини, а през юли мандатът ѝ беше разширен с охраната на подводната инфраструктура, но задача да придружава търговски кораби няма. На 16 октомври София поиска от НАТО бойни самолети и средства срещу дронове, а на 20 октомври, след заседание на Северноатлантическия съвет, Алиансът обяви, че изпраща в Черноморския регион допълнителни средства: самолети за морско патрулиране, радари, дронове и екипи за експертиза. Това са средства за наблюдение и ранно откриване. Операция за придружаване на търговски кораби или гарантирана защита от дронове за всеки рейс НАТО не е обявил.
Различието с резолюцията е в думите за нападателя. Правителството извика руския посланик, но премиерът говори за хипотеза, че дроновете са руски, без категорични доказателства, както zemedeleca.bg писа на 15 октомври.
Какво означава всеки от двата начина за пшеницата
Ако мораториум бъде договорен и спазван, рискът за корабите към Варна и Бургас ще намалее и навлата за българската пшеница могат да поевтинеят. Колко, ще зависи от това доколко застрахователите и корабособствениците повярват, че споразумението ще издържи. Мораториумът обаче обхваща цялото море, включително руските и украинските пристанища. По прогнозата в доклада WASDE на американското министерство на земеделието от 9 октомври крайните запаси от пшеница в края на сезона са 19,1 млн. тона в Русия и 6,1 млн. тона в Украйна. Това не е зърно, което чака на пристанищата, но отварянето на морето може да засили конкуренцията на пазарите, където продава и България, като силата на ефекта зависи от количествата, които реално ще бъдат предложени. Тази връзка zemedeleca.bg разгледа на 12 октомври.
Мерките, за които настоява Европейският парламент, Центърът за морска сигурност и евентуалната военноморска операция, както и допълнителните средства на НАТО, не зависят от съгласието на Москва и сами по себе си не отварят руския износ. Те могат да подобрят ранното откриване на заплахите и защитата на корабите в зоните на държавите от ЕС, но ударите могат да продължат и няма гаранция, че корабособствениците ще поискат по-малка надбавка за риска.
Срокът, до който правителството трябва официално да потвърди участието си в инициативата на НАТО срещу нисколетящите заплахи, е 30 октомври. На 11 и 12 ноември Ердоган е поканил Радев на срещата на лидерите на COP31 в Анталия, а по информация на Politico Кремъл е готов „по принцип“ за тристранни разговори с Вашингтон и Киев още през ноември, вероятно в Абу Даби.
Понятия
Изключителна икономическа зона – морската ивица до 200 морски мили от изходните линии на брега, в която крайбрежната държава има суверенни права върху ресурсите, но не и суверенитет; корабите в нея плават свободно по Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS). В затворено море като Черно реалните ѝ граници се определят със споразумения със съседните държави. Територията на държавата стига до външната граница на териториалните води, 12 морски мили.
Мораториум върху ударите – договорено спиране на ударите по определени цели, тук по търговските кораби; действа само ако се съгласят всички страни, които нанасят удари.
Заключения на Европейския съвет – политическият текст, който държавните и правителствените ръководители приемат с консенсус в края на срещата си. По практиката от последните години, когато една или повече държави не са съгласни, текстът се публикува като „подкрепен от“ останалите.
Резолюция на Европейския парламент – позиция на Парламента, приета с мнозинство; не задължава държавите членки и Комисията.
Черноморска зърнена инициатива – споразумението от 22 юли 2022 г. за безопасен износ на зърно от три украински пристанища, с посредничеството на ООН и Турция; прекратено след оттеглянето на Русия на 17 юли 2023 г.
Проблем на достоверния ангажимент – понятие от теорията на конфликтите (Джеймс Фиърон, 1995): споразумението е крехко, когато едната страна може да го наруши, щом това ѝ стане изгодно, а другата няма средство да я задържи.
Център за морска сигурност в Черно море – проект на ЕС с части в Констанца (защита на критичната морска инфраструктура) и във Варна (устойчивост срещу хибридни атаки, управление на кризи, екологична сигурност).
Drone Edge и проектът на НАТО срещу нисколетящи заплахи – две отделни инициативи на НАТО за защита от дронове; в първата България участва, за втората ще подаде искане до 30 октомври 2026 г., с годишна вноска от 220 000 евро.
SAFE – европейският механизъм за заеми за отбрана, с който държавите членки финансират съвместни доставки на въоръжение.
Крайни запаси – прогнозното количество зърно, което ще остане в една държава в края на търговската година; не е количество, готово за незабавен износ.
Навло – цената на морския превоз на един тон товар; включва и надбавката, която корабособственикът иска за риска в зоната.
Източници
Европейски съвет, Заключения от заседанието на 15 и 16 октомври 2026 г., EUCO 14/26, т. 17 и 25.
Министерски съвет на Република България, съобщение за телефонния разговор между министър-председателя Румен Радев и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, 21.10.2026 г.
Дирекция за комуникации на президента на Република Турция, „President Erdoğan, Prime Minister Radev of Bulgaria talk over phone“, 21.10.2026 г.
Европейски парламент, резолюция от 22.10.2026 г. относно руските удари по търговски кораби и сигурността в Черно море, процедура 2026/2933(RSP); дебат в пленарна зала, 20.10.2026 г.
Европейски парламент, Пресслужба, „Атаки в Черно море: евродепутатите заявяват, че ЕС трябва да обмисли военноморска операция в региона“, съобщение за пресата, 22.10.2026 г.
Европейска служба за външна дейност, изказване на върховния представител Кая Калас на събитие за продоволствената сигурност по време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, Ню Йорк, 22.09.2026 г.; изказване в Европейския парламент, Страсбург, 20.10.2026 г.
Agence Europe, Calls in European Parliament for firm EU action against Kremlin-attributed hybrid attacks in Black Sea, 20.10.2026 г.; MEPs want feasibility of EU naval operation in region assessed to ensure maritime security, 21.10.2026 г.
Министерство на отбраната, изслушване на министър Димитър Стоянов в Народното събрание, 14.10.2026 г.
НАТО, решение на Северноатлантическия съвет за допълнителни средства в Черноморския регион, 20.10.2026 г.
Агенция „Анадолу“, интервю с министъра на външните работи на Турция Хакан Фидан, 8.08.2026 г.
AFP, Turkey proposes Russia-Ukraine deal to end Black Sea shipping attacks, 17.09.2026 г.
Reuters, Zelenskiy says Ukraine ready for maritime truce if Russia agrees, 23.09.2026 г.
Bloomberg, интервю с президента на Украйна Володимир Зеленски, 19.10.2026 г.
CNN, 11 sailors missing after drone strike sinks merchant vessel near Bulgarian waters, 13.10.2026 г.
Politico, Brussels Playbook, 22.10.2026 г.
USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates (WASDE), 9.10.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, седмичен бюлетин за запасите и износа на зърно, 16.10.2026 г.
James D. Fearon, Rationalist Explanations for War, International Organization, 49(3), 1995 г.
