Днес министрите на земеделието в Люксембург ще се опитат да договорят правилата за ОСП след 2027 г. без парите. За парите лидерите ще преговарят на извънредната среща на 26–27 ноември, когато на същата маса ще бъде и заемът за Украйна. Сред 17-те държави, които в началото на октомври поискаха с писмо до лидерите да бъдат запазени парите за кохезия и за земеделие, е и България
„Как може някой сериозно да вярва, че нашите данъкоплатци ще са готови да изпратят дори още едно евро кохезионни средства на онези, които отказват да участват в отбраната срещу най-голямата заплаха за сигурността на всички нас?“
Въпросът е на германски дипломат, а Politico го публикува днес в сутрешния си бюлетин. Репликата не въвежда ново условие за получаване на европейски пари и такава връзка не е записана в нито един документ на Съвета или на Комисията. Тя показва друго: участието в общата финансова подкрепа за Украйна може да стане аргумент в преговорите за размера на кохезионните пари (средствата, с които Съюзът помага на по-бедните държави и региони да догонват останалите).
Поводът е новото финансиране за Киев за 2027 г., което се подготвя в Брюксел. Заемът от 90 млрд. евро, договорен миналия декември, вече осигурява на Украйна 45 млрд. евро за 2026 г., а останалите са за 2027 г. В него изключение получиха Унгария, Чехия и Словакия, а България участва. На Европейския съвет на 15–16 октомври президентът Володимир Зеленски поиска още 70 млрд. евро за 2027 г., отделно от тези пари, а на 20 октомври премиерът Румен Радев заяви пред журналисти в Твърдица, че България не може да участва в тези 70 милиарда. Така германският въпрос се отнася и за София.
Българските стопани имат пряк интерес от този спор, защото в предложението на Европейската комисия за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. кохезията и Общата селскостопанска политика (ОСП) влизат в общ национален план за всяка държава. За тях въпросът кой е прав тежи по-малко от това, че отсега всяко българско искане за кохезия и за развитие на селските райони ще се преговаря на фона на отказа.
Днес в Люксембург
Министрите на земеделието и рибарството заседават днес и утре в Люксембург, където ще се опитат да приемат частичен общ подход по регламента за ОСП след 2027 г., подготвен от ирландското председателство на Съвета. Това е позицията, с която Съветът влиза в преговори с Европейския парламент, и тя обхваща правилата кой е земеделски стопанин, кой хектар е допустим за подпомагане, какви интервенции може да предлага държавата и как се подкрепят младите стопани. Таванът на плащанията и гарантираният минимум за подпомагане на доходите остават извън текста и ще бъдат решени в бюджетната сделка на лидерите, както писахме подробно на 21 октомври. В програмата на деня, публикувана от Politico, има разлика в глаголите: за ОСП министрите ще „обсъждат“, а за квотите за улов в Балтийско море за 2027 г. ще „търсят споразумение“. Дали това означава по-скромни очаквания за ОСП, или е само кратък запис в бюлетина, ще стане ясно на пресконференцията, насрочена за около 20:30 българско време.
Парите, за които министрите няма да говорят, ще бъдат на масата на извънредния Европейски съвет на 26–27 ноември. По информация на Politico на същото заседание лидерите ще обсъждат и как да бъде уреден новият заем за Украйна.
Заемът, който се подготвя
Според петима дипломати и служители, с които са говорили Ник Винокур и Бярке Смит-Майер от Politico, лидерите ще търсят до края на годината споразумение за нов пакет от около 45 млрд. евро, приблизително две трети от допълнителните 70 милиарда, които поиска Зеленски. Решение за такъв пакет още няма, а размерът му е известен само от дипломатите, с които е говорило Politico. Най-вероятната форма е заем, гарантиран с настоящия бюджет на ЕС.
До заема се стига, защото Белгия продължава да се противопоставя на използването на замразените руски активи. По-голямата част от тях се намират в Euroclear, централния депозитар за ценни книжа в Брюксел, и белгийското правителство се опасява, че при руски искове отговорността ще падне върху него. Затова белгийската позиция е преди всичко въпрос на правен риск.
Чешкият и словашкият лидер са дали да се разбере на Европейския съвет този месец, че няма да участват, а Унгария вероятно също ще се откаже, макар от май в Будапеща да управлява правителството на Петер Мадяр. Ако дипломатите са прави, унгарският отказ се оказва позиция на държавата, която надживява смяната на кабинета. Очаква се Комисията да представи на срещата на 26–27 ноември документ с вариантите за заема. Размерът му ще зависи от това колко ще дадат съюзниците от НАТО, колко пари могат да бъдат пренасочени от съществуващите европейски фондове и колко военна помощ, особено ракети прехващачи, ще получи Киев.
Какво значи да участваш в заема
Разпространено е разбирането, че с участието си в заема държавата вади пари от бюджета и ги превежда на Украйна. Механизмът е друг. Кредитополучател по заема от 90 млрд. евро, договорен през декември 2025 г., е самият ЕС: Комисията продава облигации на капиталовите пазари, купуват ги банки, пенсионни фондове, застрахователи и централни банки от целия свят, и с тези пари Съюзът кредитира Украйна. Главницата идва от инвеститорите, а при отпускането ѝ от националните бюджети не излиза нито едно евро. От общо 90 млрд. евро 30 млрд. са за бюджетните нужди на Украйна, а 60 млрд. за отбранителната ѝ индустрия, като поръчките се правят от украинската и европейската индустрия, а от трети държави само при определени условия. Парите се отпускат на траншове срещу условия за върховенство на закона и борба с корупцията.
Държавите са нужни, защото някой трябва да гарантира на инвеститорите, че ще си получат парите. Всяка година ЕС има таван на сумата, която може да поиска от държавите (таванът на собствените ресурси, определен като процент от брутния им национален доход), а реално харчи по-малко. Разликата се нарича свободно пространство в бюджета и служи за обезпечение: ако парите не се върнат, Съюзът може да поиска от държавите допълнителни вноски до тавана. Ролята на държавите прилича на тази на поръчителя по банков кредит, който се подписва и не плаща, докато длъжникът обслужва дълга, но поема риска, ако длъжникът спре. При този заем длъжникът има особено условие: Украйна не плаща лихва, а главницата ще върне само ако Русия ѝ плати репарации за войната.
Лихвите се плащат от бюджета на ЕС, т.е. от вноските на 24-те участващи държави, като делът на всяка зависи от икономическата ѝ тежест. По оценка на Комисията при сегашните лихви те ще бъдат около 1 млрд. евро през 2027 г. и около 3 млрд. евро годишно от 2028 г., или около 20 млрд. евро за целия следващ бюджет 2028–2034 г. Унгария, Чехия и Словакия са освободени от тези разходи и от отговорността по заема, а срещу това нямат глас по регламента за него. Трите държави заедно са 3,64% от брутния национален доход на ЕС, затова освобождаването им почти не увеличава тежестта за останалите.
| Заемът от 90 млрд. евро | За целия ЕС | Делът на България (около 0,6%) | Какво е |
| Лихви през 2027 г. | около 1 млрд. евро | около 6 млн. евро | разход от бюджета на ЕС |
| Лихви годишно от 2028 г. | около 3 млрд. евро | около 18 млн. евро | прогнозен разход от бюджета на ЕС |
| Лихви за 2028–2034 г. | около 20 млрд. евро | около 120 млн. евро | прогнозен разход от бюджета на ЕС |
| Главницата, ако никога не бъде върната | 90 млрд. евро | около 540 млн. евро | условен риск |
Източник: оценки на Европейската комисия за лихвите, по Politico и Euronews, декември 2025 г. Делът на България е изчислен от zemedeleca.bg ориентировъчно, по тежестта на страната в брутния национален доход на участващите държави; това е редакционна оценка, не определено задължение. Сумите за лихвите зависят от реалното усвояване на заема, от емитирането на облигациите и от пазарните лихви.
Лихвите са реален разход, който се плаща от вноските на държавите, т.е. от данъците, макар и през бюджета на ЕС. Българският дял от лихвите за седем години, около 120 млн. евро, е по-малък от 170-те милиона евро на т.нар. иранска помощ за газьол и торове. Годишният дял от около 18 млн. евро е около 2% от средно 890 млн. евро годишно, които гарантираният минимум за подпомагане на доходите ще осигурява на българските стопани (6,2 млрд. евро за седем години).
По-големият риск е главницата. Ако Русия никога не плати репарации, Комисията смята да подновява дълга, т.е. да изплаща старите облигации с нови, докато парите дойдат. Ако това стане невъзможно, бюджетът на ЕС ще трябва да върне главницата на инвеститорите и тогава българският дял би бил около 540 млн. евро, разпределени във времето през вноските в бюджета. Още при договарянето Euronews отбеляза, че заемът вероятно ще се превърне в безвъзмездна помощ, а лидерите оставиха отворена възможността за погасяването му да бъдат използвани паричните наличности на Руската централна банка. За разлика от лихвите този риск е условен: той ще се превърне в разход само ако заемът не бъде погасен с руски репарации или по друг предвиден начин и подновяването на дълга стане невъзможно.
За новото финансиране засега е известно само, че най-вероятно ще бъде заем, гарантиран с настоящия бюджет на ЕС. Ако той бъде около наполовина по-малък от първия и бъде финансиран при сходни условия, лихвите ориентировъчно също ще бъдат наполовина, около 1,5 млрд. евро годишно, а при български дял от 0,6% това са около 9 млн. евро годишно. Сметката е само илюстративна, защото още не са известни размерът, срокът, лихвите, гаранциите и участниците, а отказът сам по себе си не освобождава от задължения: изключенията за Унгария, Чехия и Словакия при първия заем бяха договорени и записани изрично. Срещу такава сума стои рискът отказът да бъде използван в преговорите за бюджета, в които за страната се решават милиарди.
Българското „не“
Радев обоснова позицията си с икономически аргументи. Според него войната изтощава европейските икономики и увеличава социалното напрежение, а все по-трудно ще бъде политически да се обясни защо благосъстоянието на европейците отива за войната, вместо за собствените им проблеми. Той напомни, че ЕС вече е поел заема от 90 млрд. евро с европейска гаранция, и повтори, че решение по военен път няма, защото фронтовата линия почти не се е местила година-две, затова е нужна дипломация.
Тази позиция Радев държи от лятото. През юни правителството обяви, че няма да изпраща повече военна помощ за Украйна, а на 14 юли в Париж Радев каза, че мястото на България не е в „Коалицията на желаещите“, защото тя настоява за продължаване на финансовата и военната подкрепа за Киев.
Отказът обаче е формулиран срещу 70-те милиарда, а пакетът, който се подготвя, е около 45 млрд. евро от тях и още не е приет: условията и разпределението на задълженията между държавите се обсъждат. Засега позицията е известна от изявлението на премиера пред журналисти, което пресслужбата на правителството потвърди. Дали България ще остане извън окончателния заем, ще стане ясно, когато правителството заяви позицията си в Съвета.
Кохезията и земеделието в един плик
Германският въпрос засяга земеделието заради архитектурата, която Комисията предложи на 16 юли 2025 г. По това предложение след 2027 г. всяка държава вместо отделни бюджети за ОСП и за кохезията ще има един национален и регионален партньорски план, в който влизат и двете политики. За земеделието в него е защитен само минимумът за подпомагане на доходите, т.е. сумата, заделена за подпомагане на доходите на стопаните, под която тези плащания не могат да паднат. Над минимума правителството ще разпределя останалото между земеделието, регионите и другите политики, затова спорът за кохезионните пари е спор и за свободната част на плана, от която ще се финансират и останалите мерки на ОСП.
Подредбата прилича на тази при несъстоятелност, където първо се плаща на обезпечените кредитори, а необезпечените получават каквото остане: ако пакетът се свие, минимумът остава, а свиването пада върху свободната част. В ирландската преговорна кутия, внесена на 10 октомври, засега свободната част не се свива: минимумът стои непокътнат, а тя дори расте с 5,2 млрд. евро, защото председателството добавя пари за държавите от Кохезионния фонд. Това не значи, че разделът на бюджета, в който са кохезията, земеделието и рибарството, не се съкращава: от общото съкращение от 141 млрд. евро около 32 млрд. падат в него, върху европейските резерви за кризи и бедствия, разходите за вътрешни работи, агенциите и резерва за непредвидени нужди.
| Ред в бюджета на ЕС 2028–2034 г. (млрд. евро, цени от 2025 г.) | Комисията | Ирландска кутия | Промяна |
| Общ размер на многогодишната рамка | около 1 763 | около 1 622 | –141 (–8%) |
| Минимум за подпомагане на доходите на стопаните в ЕС | 261,0 | 261,0 | без промяна |
| Свободна част на националните планове | 404,9 | 410,1 | +5,2 |
| в т.ч. добавка за държавите от Кохезионния фонд, сред тях и България (т. 65) | – | 5,2 | до 1,5 на държава |
| Unity Safety Net (европейският резерв за пазарни кризи в земеделието) | 5,6 | 3,9 | –30% |
Източник: преговорна кутия на ирландското председателство на Съвета на ЕС, 10.10.2026 г. За България минимумът за подпомагане на доходите е 6,2 млрд. евро за седемте години, в текущи цени, по разпределението на Комисията. Общият размер по предложението на Комисията е изчислен от редакцията. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.
Редът, който за България заслужава най-голямо внимание, е добавката от 5,2 млрд. евро за държавите, които днес получават пари от Кохезионния фонд. Колко ще получи България от нея, документът не казва. Сумата е предназначена само за държавите от Кохезионния фонд, а сред тях са повечето членове на „Приятелите на кохезията“, коалицията, в която е и България. Ако германското предупреждение се превърне в позиция в преговорите, тя е едно от местата, където може да се отрази политическият компромис.
Три прочита на един спор
Прочитът на Радев е икономически: войната изтощава европейските икономики, а България вече участва в предишния заем. Позицията му може да бъде разгледана и през фискалното състояние на страната, която е в процедура по прекомерен дефицит, а бюджетният план за 2027 г., изпратен в Брюксел на 15 октомври, предвижда дефицитът да падне до 4,3%. Премиерът обаче не е посочил дефицита като мотив за отказа.
Прочитът на Берлин е в германския цитат. По информация на Politico най-големите поддръжници на Украйна в ЕС предупреждават, че ще бъдат по-малко склонни да подкрепят исканията на „Приятелите на кохезията“ за по-голям бюджет, ако някои от тях не проявят солидарност с Киев.
Между двата прочита има трети, който Politico цитира от друг дипломат: политически няма да бъде лесно да се обясни защо за Украйна са намерени пари, а политиките за европейците са орязани, затова е по-добре да се финансират и двете. Аргументът почти съвпада с думите на Радев за трудното политическо обяснение. Двамата тръгват от едно и също притеснение как решенията ще бъдат обяснени на европейците, но стигат до различни изводи: българският премиер иска парите да останат за собствените проблеми на Европа, а дипломатът иска да стигнат и за двете цели.
Най-силният контрааргумент срещу германското предупреждение е, че Германия и останалите нетни платци (държавите, които внасят в бюджета повече, отколкото получават) настояват за по-малък бюджет и по-малко кохезия от самото начало на преговорите, независимо от Украйна. Тогава отказът на България може да не струва нищо допълнително и да служи само като удобен повод за линия, която Берлин би държал и без него. Анонимна реплика на дипломат в бюлетин остава преговорна позиция, докато не влезе в документ. В тези преговори и България има свой инструмент: многогодишният бюджет се приема единодушно от Съвета, след одобрение от Европейския парламент, и без нейното съгласие сделка няма. Проверката ще дойде с новия преговорен пакет, който председателят на Европейския съвет Антониу Кошта трябва да внесе преди 26–27 ноември: ако в него се появи текст, който свързва кохезионните пари със солидарността, предупреждението ще е минало от бюлетина в преговорния текст.
Октомври в дати
| Дата | Какво се случи |
| Началото на октомври | Радев и ръководителите на още 16 държави искат с писмо до Кошта и до ирландския премиер Майкъл Мартин парите за кохезия и за ОСП да бъдат запазени, а новите приоритети, сред тях отбраната, да се финансират с допълнителни средства. |
| 10 октомври | Ирландското председателство внася преговорната кутия, която съкращава предложението на Комисията с 141 млрд. евро в цени от 2025 г. |
| 12 октомври | Външният министър Велислава Чамова-Петрова казва, че при по-малък бюджет вноската на България трябва да е по-малка. |
| 15–16 октомври | Европейският съвет не постига пробив по бюджета; Зеленски иска още 70 млрд. евро за 2027 г. |
| 19 октомври | Вицепремиерът Иво Христов говори за сценарий без европейско финансиране. |
| 20 октомври | Радев заявява, че България не може да участва в новите 70 млрд. евро. |
| 22 октомври | Европейският парламент критикува правителството в София за неясния отговор на руската заплаха след ударите по кораби в българската икономическа зона. |
| 26 октомври | Politico публикува германското предупреждение за кохезионните пари. |
Таблицата е съставена от zemedeleca.bg по официални съобщения, изявления и публикации, посочени в източниците.
Отслабеният защитник на ОСП
В днешния Playbook има и заглавие за Франция: „Най-болният човек на Европа“. Изразът има дълга история. Император Николай I нарича така Османската империя в разговор с британския посланик през 1853 г., а през 1999 г. The Economist го пренася върху Германия като „болния човек на еврото“. Politico сега използва превъзходна степен. След два уикенда масови протести с насилие бившият премиер Мишел Барние казва, че Франция е „на прага на финансова криза“, а в анкетата на изданието Марин льо Пен остава убедително първа в надпреварата за президент.
За българските стопани това има значение, защото Франция е най-големият получател на пари от ОСП и традиционно води коалицията, която защитава земеделския бюджет в Съвета. Финансовите проблеми на Франция усложняват защитата на по-голям европейски бюджет, защото по-високите разходи на ЕС означават и по-високи национални вноски. Отслабването на Франция съвпада с натиска сделката да бъде затворена бързо: на 20 октомври Politico описа как германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон са подкрепили приключване на преговорите до края на годината, а един дипломат говори за възможен компромис със съкращения от около 200 млрд. евро, компенсирани с нови собствени приходи на ЕС, а германски служител отрече такъв компромис да е определен.
Двете дати
| Кога | Какво |
| Днес, около 20:30 | Пресконференция след Съвета по земеделие и рибарство в Люксембург: дали министрите са приели частичния общ подход по регламента за ОСП. |
| 26–27 ноември | Извънреден Европейски съвет: бюджетът на ЕС за 2028–2034 г., в който са и парите за земеделието, и въпросът как да бъде уреден новият заем за Украйна. |
Министрите на земеделието пишат днес правилата, по които ще се дават парите след 2027 г., а колко пари ще има за тях, ще се реши в преговорите, в които вече участва и въпросът за Украйна. Плащанията за тази и за следващата година не зависят от този спор. От него зависят условията, при които България ще защитава общия си национален план. Отсега всяко българско искане за кохезия и за развитие на селските райони ще се преговаря на фона на отказа. На 26–27 ноември за кохезионните пари и за заема за Украйна ще говорят едни и същи 27 лидери, сред тях и Радев, а бюджетът може да бъде приет само със съгласието на всеки от тях.
Ася Василева
Понятия
Кохезионна политика — политиката на ЕС за намаляване на разликите в развитието между държавите и регионите; финансира пътища, водоснабдяване, предприятия, обучение и др. Кохезионният фонд е за държавите с брутен национален доход на човек под 90% от средния за ЕС, сред които е и България.
Частичен общ подход — позицията на Съвета на ЕС по законодателно предложение, с която председателството получава мандат да преговаря с Европейския парламент; частичен е, защото от него са изключени въпросите, които се решават в бюджетните преговори.
Многогодишна финансова рамка — седемгодишният бюджет на ЕС; приема се единодушно от Съвета след одобрение от Европейския парламент (чл. 312 от Договора за функционирането на ЕС).
Преговорна кутия — документ на председателството на Съвета, който подрежда спорните въпроси и числата за компромис в бюджетните преговори. Ирландската кутия е внесена на 10 октомври 2026 г.
Национални и регионални партньорски планове — архитектурата, предложена от Комисията на 16 юли 2025 г.: един общ пакет за всяка държава, в който влизат ОСП, кохезионната политика и други политики.
Минимум за подпомагане на доходите — сумата в националния план, заделена само за подпомагане на доходите на стопаните, под която тези плащания не могат да паднат: 293,7 млрд. евро за ЕС и 6,2 млрд. евро за България в текущи цени (261 млрд. евро за ЕС в цени от 2025 г.).
Заем, гарантиран с бюджета на ЕС — ЕС заема пари на капиталовите пазари и ги предоставя на трета страна; ако тя не върне заема, загубата се покрива от бюджета на ЕС. При заема от 90 млрд. евро Украйна не плаща лихва и връща главницата само от руски репарации, а лихвите се плащат от бюджета на ЕС. Държавите, които не участват, не поемат нито лихвите, нито риска.
Свободно пространство в бюджета (headroom) — разликата между тавана на собствените ресурси (максималната сума, която ЕС може да поиска от държавите, определена като процент от брутния им национален доход) и реалните разходи на бюджета; служи като обезпечение за дълга, който ЕС взема на пазарите.
Засилено сътрудничество — процедура по Договора за ЕС, при която поне девет държави приемат общо решение само за себе си, без участието на останалите.
Репарации — обезщетение, което държавата агресор плаща за щетите, причинени от войната.
Нетни платци — държавите, които внасят в бюджета на ЕС повече, отколкото получават от него, сред тях Германия, Нидерландия, Австрия, Дания, Финландия и Швеция.
„Приятели на кохезията“ — коалицията от 17 държави от Централна, Източна и Южна Европа, сред тях и България, която настоява за запазване на кохезионната политика и ОСП в следващия бюджет.
Euroclear — централният депозитар за ценни книжа в Брюксел, в който се намира по-голямата част от замразените руски държавни активи в ЕС.
Unity Safety Net — предложеният европейски инструмент за пазарни сътресения в земеделието, който заменя сегашния земеделски резерв.
Източници
Politico, Brussels Playbook, 26.10.2026 г. (Ник Винокур, Бярке Смит-Майер, Ханс фон дер Бурхард; Джорджо Леали, Клеа Кокелт).
Politico, Brussels Playbook, 20.10.2026 г.
Съвет на ЕС, „Council finalises €90 billion support loan to Ukraine“, 23.04.2026 г.; Европейски парламент, одобрение на пакета за заема, 06.02.2026 г.
Euronews, „EU to issue €90 billion in joint debt for Ukraine after hitting a wall on reparations loan“, 19.12.2025 г.; „The EU plans to raise €90 billion in joint debt for Ukraine. Here’s how“, 20.12.2025 г.
Politico, 20.12.2025 г., оценката на Комисията за лихвите по заема, по Caliber.az.
Министерски съвет, пресслужба; изявление на министър-председателя Румен Радев пред журналисти в Твърдица, 20.10.2026 г., по Kurs.com.ua и Новости (Белград), 20.10.2026 г.
Министерски съвет, пресцентър, съобщение за писмото на 17 държави до председателя на Европейския съвет и до ирландското председателство за бюджета 2028–2034 г., октомври 2026 г.
Kyiv Independent, „Bulgaria doesn’t belong there — Ukraine-skeptic PM Radev quits the Coalition of the Willing“, 14.07.2026 г.
Изявление на министър-председателя Румен Радев в Париж, 14.07.2026 г.
Председателство на Съвета на ЕС (Ирландия), преговорна кутия за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г.
Европейска комисия, предложения за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., за ОСП и за националните и регионалните партньорски планове, 16.07.2025 г.
Договор за функционирането на ЕС, чл. 312.
zemedeleca.bg: „Министрите на земеделието от ЕС ще се опитат на 26–27 октомври да договорят правилата на ОСП след 2027 г. без парите…“, 21.10.2026 г.; „Бюджетният план за 2027 г., който България изпрати в Брюксел…“, 16.10.2026 г.; „Европейският парламент поиска защита за корабоплаването в Черно море…“, 22.10.2026 г.; „Указанията на ДФЗ за иранската помощ…“, 22.10.2026 г.; статиите за ирландската преговорна кутия, 09–13.10.2026 г., и за позициите на Христов, Чамова-Петрова и Пеканов, октомври 2026 г.
