В съобщението на правителството благодарността на бранша стои до думите на премиера за Черно море, ден след като Европейският парламент критикува неясния отговор на София; според НАЗ тя е била за позицията по парите за земеделие, а цената на превоза с влак от Видин, Монтана и Враца до Варна ще бъде договаряна на нова среща с двете министерства.
Премиерът Румен Радев прие в Министерски съвет представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) в петък, 23 октомври. Според съобщението на правителствената пресслужба в срещата са участвали и министърът на земеделието и храните Пламен Абровски и министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев, а обсъдени са били сигурността на корабоплаването в Черно море, превозът на зърно от Северозапада с влакове на БДЖ, предстоящите промени в законите за поземлените отношения, напояването и кооперирането, дигитализацията на язовирите и бюджетът на ЕС за 2028–2034 г.
Илия Проданов, председател на Управителния съвет на НАЗ, с когото zemedeleca.bg разговаря късно вечерта след срещата, описа исканията на бранша и ангажиментите, които е поело правителството. Министър Абровски е обещал на асоциацията концепция за реформа в поземлените отношения и НАЗ я е получила още същата вечер. Правителството е обещало политическа подкрепа в Народното събрание, за да бъдат приети законодателните промени, и подкрепа за закон за браншовите организации, а цената на превоза на зърно с влак от Видин, Монтана и Враца до Варна ще бъде обсъдена на нова среща с двете министерства на 29 октомври.
Концепцията и обещанието за парламента
Концепцията е обещана отдавна. На 28 юли, на Деня на полето в Паскалево, Абровски заяви, че се надява до края на годината не само да я представи, но и тя да бъде одобрена, и че след това може да започне писането на закона. Тогава той посочи и две от водещите ѝ идеи: „Земеделската земя трябва да бъде за този, който я работи“, и насърчаване на дългосрочните договори. В края на септември, в интервю за БНР, министърът обясни, че след представянето на концепцията предстоят няколко кръгли маси, писането на законодателните текстове ще започне едва когато всички участници са на едно мнение, а работата по концепцията ще отнеме около шест месеца.
На срещата в петък министърът е съобщил, че концепцията е готова, и два месеца преди обещания срок документът вече е при бранша. Министерството не е публикувало текста и не е съобщило дали е изпратен и на други организации в сектора.
По думите на Илия Проданов браншът е поставил на срещата едно основно искане: „Казахме, че искаме политическа воля за задвижване на законодателни промени.“ В отговор правителството е обещало политическа подкрепа в Народното събрание, за да бъдат приети промените. Съобщението на правителството казва за същото, че са обсъдени предстоящи законодателни промени за реформата в поземлените отношения, развитието на напояването и насърчаването на кооперирането, и цитира Абровски, който е заявил категорично, че правителството и законодателната власт работят в синхрон, за да бъдат намерени законови решения на проблеми в сектора, натрупвани с години.
Тежестта на това обещание идва от числата в парламента. Със 131 от 240 депутати „Прогресивна България“ има собствено мнозинство, десет гласа над нужните 121, и не се нуждае от подкрепата на други парламентарни групи, за да приема закони. Затова обещанието за политическа подкрепа има съвсем конкретно измерение: управляващите разполагат с необходимите гласове и от тях зависи дали заявената воля ще се превърне в приети закони.
Законът за браншовите организации не присъства в правителственото съобщение. Такъв закон би уредил кои организации представляват отделните сектори пред държавата и при какви условия. Какво ще съдържа, не е известно, както не е известно и какво точно ще предложи правителството за напояването и кооперирането. В управленската програма на правителството срокът за нова правна рамка за кооперирането в земеделието е март 2028 г.
Влакът от Северозапада
Правителството обяснява в съобщението, че заради ниското ниво на Дунав корабоплаването по реката е затруднено и зърното от Северозападна България стига до черноморските пристанища с камиони, което води до допълнителни разходи за производителите и натоварва пътищата. Железницата би дала на това зърно резервен път до Варна в месец, в който реката е плитка, а във водите около българския бряг се удрят търговски кораби и рискът влиза в цената на морския превоз. Камионът е основният път на българското зърно до пристанищата и в обичайни години: както zemedeleca.bg писа на 27 юли в статията „Непреодолимите 35 евро“, стопани от Плевенско плащат около 35 евро на тон за превоз с камион до черноморско пристанище.
За Северозапада сметката е по-висока: през август председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите Жечко Андрейнски заяви, че превозът с камион до Черноморието струва между 40 и 50 евро на тон, а превозът на зърно с влак е почти изоставен от 30 години и почти всички товарища и разтоварища са унищожени. На 24 септември министър Абровски каза в телевизионно интервю, че министерството работи с транспортното ведомство за по-широко използване на железницата при износа на зърно от Северна България и новата организация трябва да заработи още в тази кампания, но в някои области железопътните терминали не са достатъчно развити.
Според съобщението министър Пеев е уверил стопаните, че „БДЖ – Товарни превози“ разполага с необходимия капацитет да превозва зърното до черноморските пристанища, и ги е запознал с проектите на правителството за мащабно развитие на транспортния сектор и за по-ефективни транспортни коридори, особено по оста Север – Юг. Конкретна схема за превоз на зърно с влак от Северозапада все още не е договорена. По думите на Илия Проданов в четвъртък, 29 октомври, министерствата на транспорта и на земеделието ще се срещнат с бранша, за да обсъдят цената на евентуален превоз с БДЖ от Видин, Монтана и Враца до Варна. Освен цената на тон на срещата ще трябва да стане ясно и откъде ще се товари зърното и с какви съоръжения.
Язовирите
Според съобщението Абровски е посочил още, че в проекта на бюджета за 2027 г. са предвидени средства за дигитализация на всички язовири, така че нивата им да бъдат проследявани в реално време. Дистанционното наблюдение на язовирите беше сред инвестициите, които Радев изброи и на 14 октомври, когато представи проекта на бюджета. Кои съоръжения ще обхване системата и колко ще струва, не е уточнено. Свързването на язовирите и напоителните системи със сензори и станции за мониторинг беше предвидено още в рамката на проектите, които министерството подготви за Плана за възстановяване и устойчивост през 2020 г.
Черно море и парите на ЕС
Съобщението на правителството започва с думите на Радев, че „България прави всичко възможно да повиши сигурността на корабоплаването в Черно море“ и че правителството полага последователни усилия за безопасни условия за корабоплаване и безпрепятствен достъп до международните пазари. За зърнопроизводителите това е пряк въпрос: към 16 октомври в страната има 5,02 млн. тона пшеница, а продажбите ѝ зависят от това дали корабите ще идват във Варна и Бургас.
На този фон изречението, с което завършва съобщението, буди известно учудване. Според него от НАЗ са благодарили на премиера „за позицията му относно сигурността на корабоплаването в Черно море“. Ден по-рано, на 22 октомври, Европейският парламент прие резолюция, в която изразява загриженост от неясния отговор на българското правителство на руската заплаха след ударите по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона и призовава Радев да „съчетае призивите за съюзническа солидарност с конкретни действия“, за което zemedeleca.bg писа същия ден. Така в рамките на два дни позицията на премиера за морето, през което минава износът на българското зърно, получи критика от Страсбург и благодарност от зърнопроизводителите.
Илия Проданов поставя благодарността в друг контекст: „Благодарихме на премиера за позицията му за средствата за земеделие при срещата с Антониу Коща.“ Председателят на Европейския съвет беше в София на 3 септември, а основната тема на разговора му с Радев беше бюджетът на ЕС за 2028–2034 г. Според съобщението НАЗ е подкрепила и запазването на средствата за Кохезионната политика и за Общата селскостопанска политика (ОСП) в следващата многогодишна финансова рамка. Дали браншът е благодарил и за позицията в Черно море, или съобщението е събрало двете теми в едно изречение, засега не е обяснено. zemedeleca.bg ще допълни информацията, след като получи повече подробности от Илия Проданов.
След срещата браншът има концепция за поземлената реформа, чието съдържание министерството не е обявило, обещание за подкрепа на законодателните промени в парламента и дата за разговора за цената на превоза с влак. Дали зърното от Видинско, Монтанско и Врачанско ще тръгне с влак към Варна, ще зависи от разговора за цената на 29 октомври. Когато концепцията стане публична, zemedeleca.bg ще я публикува.
Понятия
Концепция за законодателна промяна – документ, в който министерството описва посоката и основните решения на бъдещ закон, преди да бъде написан текстът на законопроекта; не е нормативен акт и не задължава никого.
Браншова организация – сдружение, което обединява стопаните от един сектор и представя интересите им пред институциите.
Мнозинство в Народното събрание – 121 от 240 депутати; „Прогресивна България“ има 131.
Резолюция на Европейския парламент – позиция на Парламента, приета с мнозинство; не задължава държавите членки и Комисията.
Изключителна икономическа зона – морска зона извън териториалното море, в която крайбрежната държава има суверенни права върху природните ресурси и някои стопански дейности, но не упражнява пълен суверенитет; максималната ѝ ширина е 200 морски мили от изходните линии, а границите със съседните държави се определят със споразумения.
Многогодишна финансова рамка – седемгодишният бюджет на ЕС; следващата е за 2028–2034 г.
Кохезионна политика – политиката на ЕС, с която се финансира развитието на по-слабо развитите региони.
Обща селскостопанска политика (ОСП) – политиката на ЕС, от която се финансират директните плащания и мерките за селските райони.
Източници
Министерски съвет на Република България, съобщение за срещата на министър-председателя Румен Радев с Националната асоциация на зърнопроизводителите, 23.10.2026 г.
Интервю с Илия Проданов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, 23.10.2026 г.
Европейски парламент, резолюция от 22.10.2026 г. относно руските удари по търговски кораби и сигурността в Черно море, процедура 2026/2933(RSP).
zemedeleca.bg, „Европейският парламент поиска защита за корабоплаването в Черно море и критикува правителството в София за неясния отговор на руската заплаха…“, 22.10.2026 г.
Министерски съвет, посещение на председателя на Европейския съвет Антониу Коща в София, 3.09.2026 г.
Министерство на земеделието и храните, съобщение за изявлението на министър Пламен Абровски в Паскалево, 28.07.2026 г.
Управленска програма на правителството до 2030 г., раздел „Земеделие“.
БНР, „Преди всички“, интервю с министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, септември 2026 г.
Изявление на Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите, 19.08.2026 г.
Телевизионно интервю на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски, 24.09.2026 г.
zemedeleca.bg, „Непреодолимите 35 евро: данъкът, който българското зърно плаща, преди да е продадено“, 27.07.2026 г.
Министерски съвет, представяне на проекта на бюджет за 2027 г. от министър-председателя Румен Радев, 14.10.2026 г.
Министерство на земеделието, храните и горите, рамка на проектите за Плана за възстановяване и устойчивост, 10.11.2020 г.
