Стопаните с плодове и зеленчуци ще получат до 10 ноември аванс по обвързаното подпомагане, равен на половината от планираната ставка за 2026 г. – при ставките от 2025 г. това е около 42% от годишното плащане при повечето интервенции, а животновъдите ще получат цялото си обвързано плащане през декември, без аванс

През август министърът обеща 30% аванс по всички интервенции за обвързано подпомагане, а на браншовата камара – два транша по 30%. Заповедта от 23 октомври дава един аванс, само на плодовете и зеленчуците, до 10 ноември, макар европейският регламент от юли да позволява до 75%. Авансът се плаща, преди стопанинът да е доказал продукцията си, а останалото може да дойде чак след проверките, които докладът към заповедта поставя до края на юни.

Стопанин с 10 допустими за подпомагане хектара пипер трябва да получи до 10 ноември аванс от 6 293 евро. Толкова му се полагат по заповедта, с която министърът на земеделието и храните Пламен Абровски определи на 23 октомври аванса по обвързаното подпомагане за сектор „Плодове и зеленчуци“ за Кампания 2026 (Заповед № РД 09-1035). Ако окончателната ставка за тази година е колкото за миналата, за същите 10 хектара годишното плащане ще бъде 15 103 евро, а авансът ще покрие около 42% от него. Същото съотношение важи за седем от деветте интервенции, но не за всички. Министерството съобщи, че авансът е 50%, и това е вярно, но става дума за половината от планираната единична сума, тоест от сумата на хектар, която Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (документът, по който България разпределя европейските пари за земеделие) очаква да плаща, а не от ставката, която стопанинът ще получи накрая.

Обвързаното подпомагане е плащане на хектар, което се дава само за определени култури, за да бъде запазено тяхното производство. При повечето интервенции окончателното плащане зависи от това стопанинът да докаже, че площта е дала продукция и тя е реализирана, а за младите овощни насаждения и за семената от картофи действат специфични условия. В сектора то има девет интервенции („интервенция“ е официалното име на отделна мярка в Стратегическия план) и заповедта обхваща всичките: плодове, плодови насаждения до встъпването им в плододаване, четири групи зеленчуци, семена от картофи, оранжерийно производство и плодове и зеленчуци в планинските райони. Авансът не е нова помощ, а по-ранно плащане на част от същите пари. Документите не предвиждат ново заявление. Авансът се изчислява по площите, заявени по съответната интервенция за Кампания 2026, тоест в заявленията, подадени тази пролет, и само за площите, които са минали проверките на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ).

Животновъдството не е в заповедта. За него министерството съобщи в същия ден, че ще бъде платено в пълен размер през първата половина на декември, а индикативният график на ДФЗ, тоест указателният график, по който фондът планира плащанията си, поставя десетте интервенции за обвързана подкрепа за животни между 1 и 20 декември. Животновъдите няма да получат аванс, но ще получат цялото плащане наведнъж. Разликата идва от европейското правило: авансът е плащане преди 1 декември, а всичко след тази дата е редовно плащане.

Какво е авансът и как кризата го промени

Директните плащания са европейските пари, които стопанинът получава годишно на хектар или на животно, и обвързаното подпомагане е част от тях. Европейските правила за финансирането на общата селскостопанска политика позволяват те да бъдат платени най-рано на 1 декември и най-късно на 30 юни следващата година. Изключение е авансът, който държавата може да плати от 16 октомври до 1 декември (чл. 44, пар. 2 от Регламент (ЕС) 2021/2116). При приемането на регламента през 2021 г. таванът на аванса по директните плащания беше 50%. Тези правила съществуват, защото Брюксел плаща само за проверени площи и животни, а проверките на десетки хиляди заявления отнемат месеци. Авансът е начинът част от парите да стигне до стопанина, преди проверките да са приключили.

Правилото беше променено заради кризата в Ормузкия проток. Когато торовете поскъпнаха през пролетта, Комисията предложи стопаните да получат по-рано пари, които и без това им се полагат. Мярката не изисква нови пари от европейския бюджет. Парламентът одобри промените по процедура по спешност в началото на юли, а на 14 юли беше приет Регламент (ЕС) 2026/1768. След изменението, което той прави в чл. 44, авансът от 16 октомври до 1 декември може да бъде до 70%, а за 2026 г. – до 75%, и то още преди 16 октомври. Съображение 18 от регламента оставя на държавата да реши кои проверки трябва да приключат преди аванса, но изисква всичко надплатено да бъде върнато, преди да бъде направено окончателното плащане.

Така всяка държава трябва да реши два въпроса. Първият е колко рано и колко голям да е авансът. Вторият е какво да провери, преди да го плати. Колкото по-голям е авансът и колкото по-рано се плаща, толкова повече пари получава стопанинът, преди държавата да е проверила дали му се полагат, и толкова по-голяма сума може да се наложи да си връща. Икономистите описват това като избор между контрол преди плащането (ex ante) и контрол след него (ex post). Проверката преди плащането забавя парите. Проверката след него ги ускорява, но тогава държавата търси грешките и злоупотребите, след като вече е платила. Регламентът дава на държавите и двата пътя, затова размерът на аванса в България е решение на министерството, а не ограничение от Брюксел. За стопанина с 10 хектара пипер разликата е лесна за сметка: при 75% от планираната сума той щеше да получи до 10 ноември 9 440 евро вместо 6 293.

От 30% за всички до 50% за плодовете и зеленчуците

Първото обещание е от 14 август. Министър Абровски каза, че амбицията е да бъдат изплатени „30% авансово обвързаната подкрепа за всички интервенции“, и добави: „Надяваме се това да се случи още в началото на есента.“ На 25 август, на среща с Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ (БКПЗ), обещанието за сектора стана по-конкретно. Според камарата то беше за „две авансови плащания“ – 30% в края на септември и 30% през декември. По европейските правила плащане през декември вече не е аванс, така че на практика ставаше дума за два транша. Не е ясно и върху каква база бяха изчислени обещаните 30%: върху планираната сума, както сега, или върху очакваната окончателна ставка. Затова 30% плюс 30% и сегашните 50% не могат да бъдат сравнени пряко. Така описахме графика и ние на 22 септември. На 24 септември в парламентарната комисия по земеделие министърът каза, че първото плащане трябва да стигне до стопаните в края на септември или най-късно в началото на октомври. На следващия ден заместник-министър Красимир Чакъров уточни, че авансът се отнася „само и единствено за обвързаната подкрепа“, а не за всички директни плащания.

На 6 октомври БКПЗ писа на министъра, че авансът още не е платен, и поиска той да бъде изплатен в същата или най-късно в следващата седмица. Индикативният график на ДФЗ от 12 октомври обяви, че фондът е готов да плати аванса по обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци „след 20 октомври“, при условие че данните дават „задоволително ниво на увереност за коректното им извършване“. Заповедта от 23 октомври определя един аванс от 50% от планираната сума, само за плодовете и зеленчуците, с плащане до 10 ноември. В документите няма нищо за втори транш през декември. Животновъдството, което беше в първото обещание „за всички интервенции“, ще бъде платено по обичайния ред, изцяло, през декември.

Колко получава стопанинът

Пет от деветте интервенции имат по две ставки (т. I, III, IV, V и VII от заповедта). Първите 30 хектара получават по-висока ставка, а площта над 30-ия хектар – с една трета по-ниска. Съотношението между двете е 1,5:1, а основанието за двете ставки е чл. 36 от Наредба № 3 от 2023 г. за директните плащания. Така се дава повече на хектар на по-малките стопанства. Другите четири интервенции (плодови насаждения до плододаване, семена от картофи, оранжерийно производство и планинските райони) имат единна ставка за цялата площ.

Таблица 1. Авансът по обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци за 2026 г., евро на хектар

Източник: Заповед № РД 09-1035/23.10.2026 г. на министъра на земеделието и храните; ставките за Кампания 2025, обявени от МЗХ на 24.04.2026 г.; планираните суми и делът са изчисления на редакцията.

Сметката за всяко стопанство е площта, умножена по ставката. Овощар с 50 хектара плодове получава 30 × 469,39 евро за първите 30 хектара и 20 × 312,93 евро за останалите, общо 20 340 евро. Стопанство с 2 хектара оранжерии получава 8 184 евро. По ставките за 2025 г. годишното плащане за същите 50 хектара плодове би било 48 817 евро, а за двата хектара оранжерии – 19 643 евро.

Защо половината от планираната сума не е половината от плащането

Планираната единична сума е числото, което Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. определя за всяка интервенция и всяка финансова година като очаквано равнище на плащането (чл. 101, пар. 1 от Регламент (ЕС) 2021/2115). Окончателната ставка се определя едва когато са известни бюджетът и допустимите площи. Когато допустимите площи са по-малко от предвидените, ставката на хектар е по-висока от планираната, а когато са повече – по-ниска. За Кампания 2025 министърът определи ставките чак на 24 април 2026 г.

Колко голяма може да е разликата, показва 2025 г. При седем от деветте интервенции окончателните ставки за 2025 г. са точно 1,2 пъти по-високи от планираните суми за 2026 г., върху които е изчислен авансът. При семената от картофи разликата е 1,18 пъти. Само при морковите, зелето, дините и пъпешите окончателната ставка за 2025 г. съвпада с планираната сума. Ако и за 2026 г. стане така, авансът ще покрие около 42% от годишното плащане, а не половината. Това е сметка на редакцията, а не прогноза: окончателната ставка за 2026 г. може да излезе и по-ниска, ако площите са повече. Изборът на планираната сума за основа на аванса има своята логика. Планираната сума е единственото число, което министерството знае със сигурност през октомври, а изчислен по нея, авансът по-рядко ще надвишава окончателното плащане. Изчисляването по планираната сума ограничава този риск, но не го изключва: ако част от площта отпадне при проверките или стопанинът не изпълни друго условие, авансът може да се окаже по-голям от полагащото му се.

Остава въпросът защо 50%, а не повече. Докладът на заместник-министър Янислав Янчев, по който е издадена заповедта, цитира европейската възможност за аванс до 70%, а за 2026 г. до 75%, но предлага 50% от планираната единична сума, без да обясни защо е избран точно този размер. Възможните обяснения са три. Първото е рискът от връщане: при повечето интервенции авансът се плаща, преди стопанинът да е доказал продукцията си, и колкото е по-голям, толкова повече пари може да се наложи фондът да си иска обратно. Второто е несигурността за площите и бюджета: при 75% от планираната сума и окончателна ставка на нивото на 2025 г. авансът би стигнал около 62,5% от годишното плащане, преди да е ясно колко площ е допустима. Третото е капацитетът на фонда, който през ноември и декември плаща едновременно аванса, иранската помощ, de minimis, отстъпката от акциза и основните директни плащания. Документите не дават основание да изберем едно от трите.

Кой получава аванса и кои площи остават без него

Обвързано подпомагане получават само активни земеделски стопани, които са заявили площите си по съответната интервенция. За аванса фондът прилага и проверките, които вече е направил. На 25 септември министерството го попита какви са те, а отговорът на фонда от 19 октомври изброява четири. Първата е дали стопанинът е регистриран в регистъра на земеделските стопани към 30 септември 2026 г. Втората е дали има правно основание да ползва заявените площи, тоест договор за аренда или наем или собственост. Третата са проверките на място на Техническия инспекторат, звеното на фонда, което обикаля парцелите. Те се правят по анализ на риска, тоест на извадка от стопанства, избрани по признаци за повишен риск от нередности, а не на всички. Четвъртата важи само за плодовете: документна проверка, че насаждението е в период на плододаване. Аванс се плаща само за площите, които са минали през тези проверки.

Две групи площи са изключени изрично. Първата са площите, за които Системата за мониторинг на площите (сателитното наблюдение, с което фондът следи какво се случва на всеки парцел) е показала несъответствие по предварителните резултати към 15 октомври. Резултатите са предварителни, така че част от тези площи може да се окажат допустими при окончателната проверка. Втората група са площите, за които през 2026 г. са съставени констативни протоколи за 100% пропаднала продукция, тоест комисия е установила на място, че цялата реколта от парцела е унищожена. Според доклада те са изключени, защото подлежат на компенсиране по държавната помощ за щети от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия. Докладът не казва дали тези площи губят само аванса или и окончателното обвързано плащане.

Какво още не е проверено

В изброените проверки липсва онази, от която при повечето интервенции за плодове и зеленчуци зависи окончателното плащане: доказването на продукцията. С документите за реализирана продукция стопанинът показва, че площта е дала реколта и тя е продадена или предадена за преработка. За Кампания 2026 стопанинът трябва да представи документи за реализирана продукция (фактури, касови бележки, счетоводни документи или документи за предадена за преработка продукция), издадени между 1 февруари 2026 г. и 31 януари 2027 г. Те се представят от 1 до 31 януари 2027 г. с декларация и опис по образец, електронно с квалифициран електронен подпис или лично или чрез упълномощен представител в съответната областна дирекция на ДФЗ. За младите овощни насаждения, които още не плододават, такова доказване няма как да има, а за семената от картофи условията са различни: сертифициран посадъчен материал, сертификат за произведените семена и минимален добив от 10 000 килограма на хектар. Затова рискът авансът да бъде върнат заради недоказана продукция не е еднакъв за всички интервенции. Авансът се плаща, преди документите да са подадени. Стопанин, който през януари не докаже продукцията си, ще се окаже получил аванс, който не му се полага. Затова докладът изисква надплатеното да бъде събрано, преди да бъде направено окончателното плащане. Ако стопанинът има право на остатък, надплатеното може да бъде прихванато, тоест удържано от него. Ако няма право на окончателно плащане, остатък няма и сумата трябва да бъде възстановена от него по общия ред. Преди окончателното плащане фондът оценява и риска от нарушения, като използва проверките за допустимост и събирането на недължимо платени суми.

Кога ще дойде остатъкът, заповедта не казва. Докладът посочва, че окончателните допустими площи ще бъдат определени след всички проверки „в срок до 30.06.2026 г.“. Годината е сгрешена, защото 30 юни 2026 г. е минал, а министерството не е публикувало поправка. Очевидно се има предвид 30 юни 2027 г., последният ден, в който регламентът позволява плащане за Кампания 2026. Заместник-министър Чакъров каза на 25 септември, че окончателните плащания за плодовете и зеленчуците ще дойдат по досегашния ред, през пролетта на следващата година, след като бъдат проверени документите от януари.

Какво не казват документите

В заповедта и доклада няма бюджет на аванса, брой на стопаните, които ще го получат, и обща площ, за която ще бъде платен. Без тези данни не може да се изчисли и колко струва за целия сектор изборът на 50% вместо 75%. За един стопанин с 10 хектара пипер разликата е 3 147 евро, но колко е за всички, документите не позволяват да се пресметне. Няма дата за остатъка и нищо за втория транш от 30% през декември, който беше обещан на камарата. Има и едно разминаване в думите, което може да има значение за по-големите стопанства. Заповедта, която е нормативният акт, определя по-високата ставка за първите 30 хектара, „заявени по интервенцията“, и по-ниската за „заявените площи над 30-ия хектар“. Докладът и прессъобщението на министерството говорят за „допустими“ хектари. Ако границата от 30 хектара се смята по заявената, а не по допустимата площ, сметката за стопанство, на което част от площта отпадне при проверката, може да излезе различна. От разминаването в думите обаче не може да се заключи как фондът ще приложи правилото. Това трябва да изясни той.

Таблица 2. Обвързаното подпомагане за 2026 г. – какво кога

Източник: Регламент (ЕС) 2026/1768; МЗХ; ДФЗ; Заповед № РД 09-1035/23.10.2026 г. и докладът към нея.

Ако всичките му 10 хектара пипер са допустими, стопанинът трябва да види до 10 ноември 6 293 евро по сметката си. Това е половината от сумата, която Стратегическият план предвижда за тази година, но по ставките за 2025 г. би било по-малко от половината от годишното му плащане. Остатъкът ще зависи от документите за продажбите, които ще подаде през януари, и от ставката, която министърът ще определи през пролетта, а ако през януари не докаже продукцията си, ще трябва да върне аванса. Животновъдът аванс няма да получи, но ще получи цялото си обвързано плащане през първата половина на декември.

Въпроси на редакцията към Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“: защо авансът е определен на 50% от планираната единична сума, когато европейските правила позволяват за 2026 г. до 75%; какъв е бюджетът на аванса, колко стопани ще го получат и за колко хектара; върху каква база бяха изчислени обещаните през август 30% – върху планираната сума или върху очакваната окончателна ставка; ще има ли втори транш през декември и кога ще бъде платен остатъкът; губят ли площите с протоколи за 100% пропаднала продукция само аванса или и окончателното обвързано плащане; и границата от 30 хектара по заявената или по допустимата площ ще се смята? Отговорите ще публикуваме веднага щом ги получим.

Понятия

Обвързано подпомагане на доходите – директно плащане по Стратегическия план, което се дава само за определени култури или животни, за да бъде поддържано тяхното производство (чл. 32 от Регламент (ЕС) 2021/2115). В сектор „Плодове и зеленчуци“ в България има девет такива интервенции.

Интервенция – официалното наименование на отделна мярка за подпомагане в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г.

Авансово плащане – част от директното плащане, изплатена преди 1 декември, преди всички проверки да са приключили. Надплатеното се връща или се прихваща от окончателното плащане.

Планирана единична сума – сумата на хектар, която Стратегическият план определя за всяка интервенция и всяка година като очаквано равнище на плащането. Окончателната ставка може да бъде по-висока или по-ниска от нея.

Окончателна ставка – сумата на хектар, която министърът определя със заповед, след като са известни бюджетът и допустимите площи.

Модулиране – по-висока ставка за първите 30 хектара и по-ниска за площта над тях, в съотношение 1,5:1.

Допустима площ – площта, която след проверките отговаря на всички условия за подпомагане; заявената площ е тази, която стопанинът е посочил в заявлението си.

Система за мониторинг на площите – автоматизирано наблюдение на всеки парцел със сателитни изображения, чрез което фондът проверява дали заявеното съответства на случващото се на полето.

Документи за реализирана продукция – фактури, касови бележки, счетоводни документи или документи за предадена за преработка продукция, с които стопанинът доказва, че е произвел и продал продукцията от подпомаганите площи.

Контрол преди и след плащането (ex ante и ex post) – двата начина да бъде защитено публичното плащане: проверка, преди парите да бъдат изплатени, или изплащане и проверка впоследствие, с връщане на надплатеното.

Източници

Министерство на земеделието и храните – Заповед № РД 09-1035 от 23.10.2026 г. за определяне размера на авансовото плащане по интервенциите за обвързано подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“ за 2026 г.; Доклад № 93-4768 от 23.10.2026 г. на заместник-министъра Янислав Янчев; прессъобщение „За първи път в Кампания 2026 – 50% авансови плащания в сектор „Плодове и зеленчуци“, 23.10.2026 г.; прессъобщение за ставките за обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци за Кампания 2025, 24.04.2026 г.; прессъобщение за плана за подкрепа на сектор „Плодове и зеленчуци“, 25.08.2026 г.

Държавен фонд „Земеделие“ – Индикативен график за плащанията до края на 2026 г., 12.10.2026 г.

Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета, чл. 44, пар. 2; Регламент (ЕС) 2026/1768 на Европейския парламент и на Съвета от 14.07.2026 г., съображение 18 и чл. 2, пар. 3; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 32 и чл. 101, пар. 1.

Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, чл. 36; Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 52, ал. 10.

Изявления на министъра Пламен Абровски (14.08.2026 г. и Комисия по земеделието и храните в Народното събрание, 24.09.2026 г.) и на заместник-министъра Красимир Чакъров (25.09.2026 г.).

Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“ – писмо до министъра на земеделието и храните, 6.10.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg – статията от 22.09.2026 г. за помощите за газьол и за авансите по обвързаното подпомагане.