Европейската карта изчислява пригодността на терена за полски култури, като умножава оценката на почвените свойства по коефициента на най-тежкото ограничение: студ, суша или плитък профил. По нея почти половината от изследваната площ на континента излиза слаба за полски култури. Какво от оценката е дадено от природата, какво може да промени стопанинът и какво показва последното сравнимо измерване на българските почви.
Оценка на почвите в Европа по Мюнхебергската система, с класовете от ръководството на метода: червено 0–20 (много бедни), оранжево 20–40 (бедни), жълто 40–60 (средни), светлозелено 60–80 (добри), тъмнозелено 80–100 (много добри). Фигура 7 от Gerwin и кол., SOIL 4, 267–290, 2018, лиценз CC BY 4.0.
Мащабът 1:10 000, при който един сантиметър от картата отговаря на сто метра от нивата, е най-подробното описание на обработваемата земя, с което разполага българската държава. Систематичното почвено картиране в този мащаб започва през 1975 г., а върху неговите карти по-късно стъпват десетте категории на земеделската земя. От категорията зависи и цената, която държавата определя в предвидените от закона случаи, сред които някои обезщетения и сделки с държавата. Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, изменена през август 2025 г., дава начална цена за всяка от десетте категории: от 1012,87 евро за декар при първа до 96,63 евро за декар при десета. Тя се коригира с коефициенти за площта, поливността, местоположението и други условия. Тези цени не са пазарната стойност на имотите.
Половин век по-късно Европейският съюз за пръв път задължава държавите членки да мерят почвите си по общи правила. Директива (ЕС) 2025/2360 за мониторинга и устойчивостта на почвата е в сила от 16 декември 2025 г. До 17 декември 2028 г. България трябва да я въведе в законодателството си, до 17 декември 2030 г. да вземе първите проби по новата схема, а до 17 декември 2031 г. да направи първата оценка на здравето на почвите си, която след това се повтаря на всеки шест години, а до 17 юни 2032 г. да изпрати първия си доклад на Европейската комисия. Самата директива цитира оценки, според които между 60 и 70% от почвата в Съюза е с влошено качество и продължава да се влошава. Новите измервания няма автоматично да променят бонитетните категории или нормативните цени на земята: директивата създава система за оценка на сегашното състояние на почвите, различна от тази, с която у нас се определя производствената пригодност на земята.
Преди държавата да започне да мери, има смисъл да се знае какво изобщо значи една почва да е добра. Почвоведите от десетилетия търсят начин да сведат десетки свойства до едно число, а един от най-известните отговори в Европа се вижда на карта, която често се препечатва под надпис „Качеството на почвите в Европа“ и без източник. Картата е научна и проверима, но надписът над нея обещава повече, отколкото тя показва.
Осем показателя и най-тежкото ограничение
Картата е фигура 7 от статия на Вернер Гервин и колеги от Бранденбургския технически университет в Котбус и от Демокритовия университет на Тракия в Гърция, публикувана в научното списание SOIL на Европейския съюз по геонауки през декември 2018 г. Изследването е част от проекта SEEMLA, финансиран по програма „Хоризонт 2020“, и целта му е практическа: да се намери слаба и пустееща земя, на която да се садят например топола, върба, бяла акация и мискантус за енергия, като се отчита конкуренцията с производството на храна. Картата е направена, за да покаже къде отглеждането на полски култури е трудно.
Числото върху нея е Мюнхебергската оценка на качеството на почвата (Muencheberg Soil Quality Rating, SQR). Тя е разработена през 2007 г. в Лайбницкия център за изследване на агроландшафта (ZALF) в германския град Мюнхеберг като полево ръководство: агрономът изкопава профил, описва го и получава оценка колко подходящо е мястото за полски култури и пасища. Германският федерален институт по геонауки и природни ресурси (BGR) по-късно пригажда метода за работа с почвени карти и с него изчислява добивния потенциал на обработваемата земя в цяла Германия.
Оценката се смята на две стъпки. Първата събира осем базови показателя: механичния състав на почвата, дълбочината на хумусния хоризонт, структурата на орния слой, уплътняването на подорния слой, дълбочината на коренообитаемия слой, достъпната за растенията влага в профила, преовлажняването и наклона на терена. За обработваема земя те дават най-много 34 точки. Втората стъпка проверява ограниченията, които могат да обезсмислят и добрата почва. Методът има 13 такива показателя, а картата ползва 11 от тях: засоляване, осоляване (натрупване на натрий), вкисляване, плитък профил над скалата, суша, наводняване или силно преовлажняване, стръмен склон, скали на повърхността, висок дял на камъни и чакъл в профила, неподходящ температурен режим на почвата и нарушаване от човешка дейност. Всяко ограничение получава коефициент между 0,1 и 3, а в крайната оценка влиза само най-ниският от тях. Почва с отлична структура, която лежи плитко върху скала, получава ниска оценка, колкото и добра да е структурата ѝ.
Логиката е позната на всеки агроном. През 1828 г. германският агрохимик Карл Шпренгел формулира, а през 1840 г. Юстус фон Либих популяризира закона за минимума: добивът се определя от фактора, който е в най-голям недостиг, колкото и да има от останалите. В учебниците законът се обяснява с бъчва, сглобена от дъги с различна височина, в която водата стига само до най-ниската дъга. Мюнхебергската оценка прилага същия закон към цялото поле, затова най-тежкото ограничение решава крайното число, каквито и да са другите показатели.
Земята под 40 точки авторите наричат „бедна“ или „много бедна“ и я смятат за маргинална, тоест слаба за полски култури. Така излизат около 257 млн. хектара, или 46% от изследваната площ. Числото трябва да се чете внимателно: изчислението обхваща цялата изследвана територия, с Алпите и Северна Скандинавия, където полски култури почти не се отглеждат. За сравнение, според изследване на Хенингс и колеги от 2016 г. средната оценка на обработваемата земя в Германия е 64 точки, а под прага от 40 остават само около 6% от нея.
Студ, плитък профил и суша: защо картата е червена
Картата е червена или оранжева там, където природата е сложила тежко ограничение, и това невинаги е самата почва. Авторите разглеждат причините подробно за маргиналната земя, която смятат за използваема за биомаса: около 58 млн. хектара, останали след изключване на защитените територии, някои видове земеползване и стръмните терени. В една трета от тази площ почвата е бедна сама по себе си, без допълнително ограничение. В останалата най-честата причина е плиткият профил над скалата (47,3% от площта), следван от неподходящия температурен режим (13,8%) и сушата (3,2%). Плиткият профил е характерен за Средиземноморието, където ерозията отнася почвата още от Античността, и за Скандинавия, където почвите са млади, образувани след оттеглянето на ледниците. Студът е главното ограничение в Северна Скандинавия и в Алпите, най-вече във Финландия и Швеция, а сушата е значимо ограничение в Средиземноморието, най-вече в Испания и Италия.
Украйна на картата е предимно в класа 60–80, който ръководството на метода нарича „добър“. За нея изследването ползва по-грубата Хармонизирана световна почвена база данни на ФАО и партньорите ѝ, защото европейските почвени данни не я покриват, и авторите не успяват да изчислят дела на маргиналната земя там. Единствените украински обекти, проучени на място, са изоставени ниви във Волинска, Лвовска и Полтавска област и бивше сметище във Виницка област. При Полтава, в черноземната зона, но в низини с глееви почви и пролетни наводнения, участъците получават оценки от 55 до 1,7 точки – най-ниската е за място, което редовно стои под вода. Думата „чернозем“ влиза в световната наука с книгата на Василий Докучаев „Русский чернозём“ от 1883 г. и днес стои в международните класификации като Chernozems, а примерът от Полтава показва, че и в тази зона законът за минимума действа: на място, което стои под вода, водата определя оценката.
Картата е изчислена в квадрати от 500 на 500 метра, а входните данни са с резолюция от 250 метра до 5 километра, главно от Европейската почвена база данни. Авторите сами пишат, че точността на входните данни остава отворен въпрос и че резултатите трябва да се проверят на терен. Картата показва природния потенциал на един регион и не казва нищо за конкретна нива и за това как е стопанисвана.
Бонитетът: българската скала от 100 бала
България има собствена система за оценка, по-стара и по-подробна от европейската карта. Почвознанието у нас започва с Никола Пушкаров, който през 1909 г. публикува първия си научен труд за образуването на почвата, а през 1911 г. създава почвоведската (агрогеоложка) секция, от която израства днешният Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“. Българската почвена класификация е създадена през 1964 г. за картиране в мащаб 1:25 000, а през 1975 г. започва систематичното картиране на обработваемите земи в мащаб 1:10 000.
Върху тези карти стои бонитетната оценка: земята получава бал по 100-балова скала за всяка култура поотделно, а средният бал определя категорията ѝ. Категориите са десет, от първа, най-добрата, до десета, в която влизат земите с бал до 10. И двете системи ползват скала до 100, но делят земята по различни критерии и в различни класове. Мюнхебергската оценка мери общата пригодност на мястото за полски култури, а българският бонитет мери пригодността за всяка култура поотделно и чрез средния бонитетен бал определя категорията на земята.
Как работи това на практика, показва оценката на земите в Опитната станция по земеделие в Лом, публикувана през 2019 г. в списание „Почвознание, агрохимия и екология“. Почвите там са предимно неерозирани карбонатни черноземи, а баловете при неполивни условия се различават силно според културата.
Бонитетни балове на карбонатните черноземи в ОСЗ – Лом при неполивни условия
| Култура | Бонитетен бал |
| Лозя | 95–98 |
| Пролетна рапица | 77–83 |
| Череши | 68–76 |
| Пшеница | 63–77 |
| Ябълки | 57–63 |
| Зимна рапица | 53–61 |
| Царевица | 47–66 |
| Соя, захарно цвекло, слънчоглед | 41–62 |
Източник: Митрева, Цветанова, Герасимова, Кръстева, „Почвознание, агрохимия и екология“, 53(1), 2019. Без силно ерозирания вариант (седма категория). Таблицата е подредена от редакцията.
Почвеният тип е един и същ, а пшеницата получава до 77 бала, докато царевицата стига до 66. Разликата идва от условията на мястото, които различните култури понасят различно. Авторите отбелязват, че за окопните култури, каквато е царевицата, особено вредно е засушаването през юли и август, а водният дефицит за юни–август е между 200 и 300 мм. Това е законът за минимума, приложен към две култури на едно поле, и затова бонитетът се смята отделно за всяка култура. По-голямата част от почвите в станцията са в четвърта категория.
Какво е измерено след картирането
Картите от 70-те години описват почвите такива, каквито са били тогава. Колко са се променили оттогава, е въпросът, на който държавата отговаря най-трудно, а наличните данни не казват едно и също.
Националната програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите (2020–2030 г.) сама записва, че съдържанието на органично вещество в почвите намалява през последните 20–30 години. По данни на Филчева (2007), цитирани в нея, обработваните типични черноземи имат с 29% по-малко хумус в слоя до 30 сантиметра от целинните. Числото сравнява обработвана с необработвана земя и не показва колко хумус са загубили едни и същи ниви за определен период. Водоплощната ерозия според програмата отнася средно по 136,7 млн. тона почва годишно. За уплътняването програмата дава около 506 хил. хектара, но изрично като експертна оценка, защото мониторингови данни за него няма.
Измерването, сравнимо с останалата Европа, е проучването LUCAS на Евростат и Съвместния изследователски център на Европейската комисия. В него проби се вземат по една и съща методика в целия ЕС (до 2018 г. от слоя 0–20 см), а България е включена за пръв път през 2012 г. с 664 проби. Проби у нас са взети и през 2015, 2018 и 2022 г., като данните от 2022 г. се очакват през 2027 г., но отделен анализ за България има само за 2012 г. Изводите на Центъра за България и Румъния са два: съдържанието на фосфор в земеделските почви е много ниско в сравнение с останалите държави членки, а органичният въглерод е значително по-нисък от моделираните данни и от старите национални данни. Повторното вземане на проби през 2015 г. не показва осезаема промяна в България, но три години са твърде кратък срок за почвата.
Ниският фосфор има обяснение в баланса на хранителните елементи. По данни на Евростат, обобщени в украинско изследване от 2025 г., през 2019 г. балансът на фосфора в България е минус 5,4 кг на хектар използвана земеделска площ: през тази година с реколтата от полето излиза повече фосфор, отколкото се връща с торовете и другите източници. Балансът се мени от година на година, като в поредицата на Евростат за 2000–2019 г. стойностите за България са между минус 9 и плюс 1,9 кг на хектар. В ЕС по-голям недостиг има само Румъния. Европейската агенция за околна среда отбелязва, че балансите на хранителните елементи за България се оценяват от Евростат заради методически проблеми или липсващи данни (бележката ѝ е за азота), затова и числото за фосфора е по-скоро ориентир за посоката.
Официалната оценка на Изпълнителната агенция по околна среда звучи различно. Според националния ѝ доклад между 2005 и 2019 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеността с биогенни елементи и органично вещество и по отношение на замърсяването с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители. Същият документ на МЗХ, който цитира тази оценка, пише няколко страници по-нататък, че е налице трайна тенденция към намаляване на запасите на органично вещество в обработваемите земи. Най-вероятното обяснение на разминаването е, че двете оценки отговарят на различни въпроси. Националният мониторинг е изграден главно около допустимите граници и замърсяването, а LUCAS сравнява българските проби с европейските и със старите данни. Почва, която е изгубила част от хумуса си, може да остава в допустимите граници и въпреки това да е по-бедна, отколкото е била.
Кои точки от оценката са в ръцете на стопанина
Ако се върнем към показателите на Мюнхебергската оценка, част от тях стопанинът не може да промени: механичния състав на почвата, наклона на терена, а сред ограниченията – дълбочината до скалата и температурния режим. Други зависят пряко от начина, по който се работи нивата: структурата на орния слой, уплътняването на подорния слой, дълбочината на хумусния хоризонт, която ерозията изтънява, и влагата, която профилът задържа.
Уплътняването е най-прекият пример. Под дълбочината, до която години наред минава плугът, и под колелата на тежката техника се образува плътен слой, плужната подметка, през който корените и водата минават трудно. Европейската комисия посочва в обосновката на предложението за директивата, че уплътняването може да намали добивите с 2,5 до 15%. Колко земя в България е уплътнена, никой не е измерил.
Органичното вещество свързва останалите показатели. Директивата записва, че то намалява ерозията и уплътняването и увеличава водозадържането и проникването на водата в почвата. В нея е и числото, което обяснява защо загубите са трайни: образуването на един сантиметър горен почвен слой може да отнеме стотици години, докато загубата му може да стане бързо.
Държавата вече плаща за част от тези точки. От кампания 2026 г. се прилага интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., уредена с Наредба № 4 от 22 октомври 2025 г. Стопанинът поема ангажимент за три последователни години върху едни и същи площи, между 10 и 1000 хектара обработваема земя, и получава до 139,17 евро на хектар. Срещу това оранта с обръщане на горния почвен хоризонт е забранена, а допустими са нулевите, ивичните, минималните или вертикалните обработки. Почвата трябва да е покрита с култура, растителни остатъци, включително стърнища, или мулч, всяка година се отглеждат поне четири култури, като трите основни не надхвърлят 90% от площта, маслодайна култура се връща на едно поле най-много веднъж на три години, а една и съща есенна житна култура не се сее две години подред. Внесеният минерален азот трябва да е поне с 20% под нуждата, изчислена в план за управление на хранителните вещества от дипломиран агроном, и не повече от 120 кг на хектар, а на всеки парцел годишно трябва да има поне три внасяния на оборски тор, органични почвени подобрители, микробиални торове или биологично активни вещества.
Едно изискване на наредбата засяга пряко въпроса за липсващите данни. За всеки парцел в ангажимента е нужен почвен анализ от акредитирана лаборатория – най-малко pH, азот, фосфор и калий – с проби, взети между 1 август на предходната година и 15 май на годината на кандидатстване и подадени с геолокация. Изрично изискване за нови анализи през втората и третата година на ангажимента наредбата не съдържа. Така стопанствата в интервенцията ще събират част от данните, които липсват на държавата, макар без органичен въглерод. Директивата допуска подобна връзка при планирането на мрежата от проби, където държавите трябва да ползват най-добрата налична информация, включително измерванията от управителите на почва. В самата оценка обаче приема чужди измервания само ако са направени по нейните методи.
Наредбата не мина без спор. По време на общественото обсъждане Асоциацията на българските но-тилъри, чиито членове по нейни данни прилагат консервационни практики на над 1 млн. декара, настояваше слятите обработки и вертикалните обработки със стърнищни култиватори, чизели и дискови инвентари да бъдат изключени, защото според нея те разбъркват почвата и ускоряват загубата на органично вещество. Окончателният текст на наредбата допуска вертикалните обработки.
Какво ще трябва да измери държавата
Законът за почвите е приет през 2007 г. По него действа Националната програма за 2020–2030 г. с петгодишен план за действие и индикативен бюджет за цялата десетгодишна програма от малко над 819 млн. лв. (около 419 млн. евро), предвиден главно от европейско финансиране, а изпълнението ѝ е възложено на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на земеделието и храните. Петгодишният план вече е изтекъл, а отчет за изпълнението му редакцията не откри публикуван на сайтовете на институциите.
Директивата изрично посочва, че не задължава държавите да постигнат здрави почви до 2050 г. и не им поставя междинни цели. По отношение на здравето на почвите задължението ѝ е да се мери редовно по общи правила. Тя урежда още установяването и управлението на замърсените терени, с публичен регистър до 17 декември 2029 г. Държавите определят почвени райони с отговорни органи и почвени единици, очертани по почвените типове от картата на почвените региони на ЕС в мащаб 1:5 000 000 на германския BGR, същия институт, който пригоди Мюнхебергската оценка за картите, и по начина на използване на земята. При очертаването на единиците държавите могат да ползват и по-подробни национални данни, равностойни на европейските, което отваря път към българските карти в мащаб 1:10 000. Според приложение II към директивата броят и разположението на пробите трябва да отразяват изменчивостта на почвените показатели във всяка почвена единица, с максимална относителна грешка или коефициент на вариация от 5%. Според мотивите ѝ лабораториите, които ще мерят, следва да прилагат система за управление на качеството по стандарта EN ISO/IEC 17025 или равностоен. Данните от LUCAS могат да се ползват, а до 17 декември 2027 г. Комисията и Европейската агенция за околна среда трябва да създадат общ цифров портал за данните за здравето на почвата.
Според мотивите на директивата мониторингът не бива да натоварва финансово собствениците и управителите на земя, а подкрепата за здравето на почвата не им налага допълнителни задължения. Ако ползват помощта на Комисията за пробите, държавите трябва да осигурят правна възможност те да се вземат и в частни имоти. В мотивите директивата отбелязва и като важно купувачите и наемателите на земя да могат да получат при поискване данните за здравето на почвата, но в самите членове право на достъп до тези данни имат собствениците и управителите на земя. Директивата отбелязва и това, че България е сред четиринадесетте държави членки, обявили се за засегнати от опустиняване по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването.
Европейската карта и българският бонитет описват какво природата е дала на земята. Колко от даденото е останало, държавата знае от експертни оценки и от европейското проучване LUCAS, чийто отделен анализ за България е от 2012 г. Стопанинът, който иска да знае повече за собствените си ниви, има два ориентира: категорията на земите си, вписана в документите за собственост, и бонитета им от данните на общинските служби по земеделие, и редовни почвени анализи по парцели. Когато пробите се вземат на една и съща дълбочина и по една и съща методика и се изследват със същите лабораторни методи, те показват как се променят измерваните показатели в конкретната нива. Дали ще могат да се съпоставят с бъдещите данни от държавния мониторинг, ще зависи от методите и показателите, които той възприеме. Първите проби по новите правила България трябва да вземе до 17 декември 2030 г.
Понятия
Бонитетен бал – оценка от 0 до 100 на пригодността на земята за определена култура при дадените почвени и климатични условия.
Категория на земеделската земя – една от десетте групи, в които земята се разпределя според средния бонитетен бал (първа е най-добрата, десета – с бал до 10); от нея зависят цените по наредбата за определяне на цените на земеделските земи.
Мюнхебергска оценка на качеството на почвата (SQR) – метод на Лайбницкия център за изследване на агроландшафта (2007), при който сборът от осем базови показателя се умножава по коефициента на най-тежкото ограничение; скала от 0 до около 100.
Маргинална земя – в изследването на Гервин и колеги земя с оценка под 40 точки по SQR.
Закон за минимума – принципът (Шпренгел, 1828; Либих, 1840), според който добивът се определя от фактора в най-голям недостиг.
Орен слой – горният слой, който обработката обръща или разрохква.
Подорен слой – слоят под орния, до който обработката не достига.
Плужна подметка (плужна пета) – уплътнен слой точно под дълбочината на оране, образуван от многократната обработка на една и съща дълбочина и от натиска на колелата.
Хумусен хоризонт – горният, тъмен слой на почвата, богат на органично вещество.
LUCAS – периодично проучване на ЕС за земеползването и земното покритие, с почвени проби, взети по еднаква методика във всички държави (до 2018 г. от слоя 0–20 см).
Баланс на фосфора – разликата между фосфора, внесен с торове и други източници, и изнесения с реколтата, в килограми на хектар използвана земеделска площ.
Почвена единица – зона с относително еднакви почва и земеползване, в която по директивата се мери и оценява здравето на почвата.
Консервационни обработки – обработки без обръщане на почвения слой, при които почвата остава покрита с растения, растителни остатъци или мулч.
Източници
Gerwin, W., Repmann, F., Galatsidas, S. и др., „Assessment and quantification of marginal lands for biomass production in Europe using soil-quality indicators“, SOIL, 4, 267–290, 6.12.2018.
Mueller, L. и др., The Muencheberg Soil Quality Rating (SQR) Field Manual, ZALF, Мюнхеберг, 2007. Hennings, V., Höper, H., Mueller, L., „Small-scale Soil Functional Mapping of Crop Yield Potentials in Germany“, Springer, 2016.
BGR, Soil quality rating for cropland in Germany 1:1 000 000 (метаданни и описание на метода).
Директива (ЕС) 2025/2360 на Европейския парламент и на Съвета от 12 ноември 2025 г. за мониторинга и устойчивостта на почвата, ОВ L, 26.11.2025.
Европейска комисия, предложение за директива за мониторинга и устойчивостта на почвата, COM(2023) 416, 5.7.2023, и обобщението на Европейския парламент за процедура 2023/0232(COD).
Министерство на земеделието и храните, Наредба № 4 от 22 октомври 2025 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“, в сила от 31.10.2025; съобщение на МЗХ от 15.04.2025.
Портал за обществени консултации, консултация № 11511-K (2.09–2.10.2025), становище на Асоциацията на българските но-тилъри.
МОСВ, Национална програма за опазване, устойчиво ползване и възстановяване функциите на почвите (2020–2030 г.), приета с РМС № 748 от 22.10.2020 г.
МЗХ, проект на Национална програма за действие за принос към изпълнение на целите на стратегията „От фермата до трапезата“ до 2030 г., август 2023 г. (цитира националния доклад на ИАОС за състоянието и опазването на околната среда).
Съвместен изследователски център на ЕК, The LUCAS 2012 TOPSOIL survey and derived cropland and grassland soil properties of Bulgaria and Romania (JRC92417); промени в почвените свойства по LUCAS (JRC120138). ESDAC, LUCAS 2018 и 2022 TOPSOIL.
Agricultural Science and Practice, „Assessment of natural resource potential of the agroecosystems of Ukraine and the EU countries by phosphorus balance“, 2025 (по данни на Евростат).
Европейска агенция за околна среда, Gross nutrient balance by country (бележка за оценките на Евростат).
Митрева, З., Цветанова, Г., Герасимова, И., Кръстева, В., „Агрономична пригодност на земите за отглеждане на селскостопански и енергийни култури в ОСЗ – Лом“, Почвознание, агрохимия и екология, 53(1), 2019.
Шишков, Т., Почвознание, агрохимия и екология, 45(3), 2011; Bulgarian Journal of Agricultural Science, 25(4), 2019.
ИПАЗР „Никола Пушкаров“, „112 години почвознание и 110 години Институт по почвознание в България“, 2022.
Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (ПМС № 118/1998, изм. с ПМС № 151 от 6.08.2025, ДВ бр. 65 от 8.08.2025); Наредба за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение.
Голяма руска енциклопедия, статия „Чернозёмы“ (за Докучаев, „Русский чернозём“, 1883).
