Един и същ въпрос, например таванът на плащанията на стопанство, в момента стои на три маси при три различни институции: Комисията предлага задължителен таван от 100 000 евро на стопанин, ирландското председателство обсъжда доброволен таван от 300 000 евро, а докладчикът в Европейския парламент Норберт Линс предлага друга конструкция: таван от 500 000 евро за физическо лице, без задължително намаляване на плащанията. Министрите приеха своята позиция за правилата на 26 октомври, гласуването в Парламента е предвидено за януари, лидерите решават парите до края на годината, а България ще реши повечето неща за своите стопани едва след това
„България постигна осигуряването на подкрепа за розопроизводството“, съобщи на 27 октомври Министерството на земеделието и храните (МЗХ), ден след като министрите на земеделието на 27-те държави от ЕС приеха в Люксембург позицията на Съвета за правилата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Във видео в профила си министър Пламен Абровски описа резултата по-предпазливо: маслодайната роза е „включена в регламента с възможност да бъде подпомагана“.
Дали розопроизводителите от Казанлъшко ще получат пари след 2028 г. и колко, зависи от три решения, които ще вземат три различни институции в различно време. Първото е дали възможността ще остане в окончателния текст на регламента, който министрите тепърва ще договарят с Европейския парламент. Второто е колко пари ще има в българския национален план, а това решават държавните и правителствените ръководители в бюджета на ЕС. Третото е дали правителството в София ще реши да използва възможността и колко пари ще отдели за розата от общия плик, в който се конкурират всички сектори. Към днешна дата нито едно от трите не е окончателно.
Такъв е пътят на почти всеки въпрос, който засяга стопаните. Затова съобщенията от Брюксел и от София често звучат противоречиво: всяко описва една маса, а читателят не знае коя. Става дума за много пари. За ОСП в периода 2028–2034 г. Комисията предлага да бъдат запазени около 300 млрд. евро за подпомагане на доходите и за кризи в целия ЕС. От тях Комисията предлага за България да бъдат защитени 6,2 млрд. евро в текущи цени само за подпомагане на доходите на стопаните. По-долу е устройството на целия процес: кой какво решава, докъде е стигнал и какво го чака.
Защо никой не решава сам
В ЕС законите и парите се приемат по различни правила, и това е умишлено. Законите, т.е. правилата за стопаните, се приемат с мнозинство от две институции заедно: „Съветът на ЕС, в който заседават министрите на 27-те държави (в различен състав според темата, като за правилата на ОСП това са министрите на земеделието), и Европейският парламент, избран пряко от гражданите. Така нито една държава не може да блокира сама правилата за всички. Седемгодишният бюджет се приема единодушно, защото парите са вноски на държавите и всяка от тях иска право на вето върху това колко ще плати и колко ще получи. В политическата наука такова устройство се нарича система с много „вето играчи“ (по термина на политолога Джордж Цебелис): колкото повече са участниците, без чието съгласие нищо не става, толкова по-трудно се променя каквото и да е и толкова по-бавно се стига до решение.
ОСП е една от най-старите общи политики на ЕС. Създадена е през 1962 г. и повече от половин век има отделен бюджет и отделни правила. Конфликтът между правилата и парите не е нов. През 2011 г. Комисията предложи задължителен таван на директните плащания, а държавните и правителствените ръководители го направиха доброволен в бюджетната сделка от февруари 2013 г.; задължително остана само намаление с поне 5% на сумите над 150 000 евро. През 2018 г. Комисията предложи таван от 100 000 евро, а лидерите отново го направиха доброволен през юли 2020 г., с право държавите да приспадат разходите за труд. По тази формула България прилага тавана днес. Сега Комисията предлага за трети път задължителен таван, отново от 100 000 евро, а решението отново е на масата на лидерите.
Новото в тази реформа е, че земеделието губи собствените си фондове и собствения си стратегически план. Комисията предлага парите за ОСП, за регионите (кохезионната политика) и за още няколко политики да влязат в общ национален и регионален партньорски план за всяка държава. Затова днес освен министрите на земеделието за земеделските пари решават и министрите по европейските въпроси и премиерите.
Първата маса: правилата
На първата маса се пише регламентът за ОСП: кой е земеделски стопанин, как се плаща на хектар, какво получават младите фермери, при какви условия има кризисни плащания, какви интервенции може да предлага държавата. Тук е и възможността за подпомагане на розата. Официалното му наименование е регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на условията за прилагане на подкрепата от Съюза за общата селскостопанска политика за периода 2028–2034 г. (предложение COM(2025) 560, законодателна процедура 2025/0241(COD)). Той ще замени сегашния регламент за стратегическите планове по ОСП (Регламент (ЕС) 2021/2115). До него стои регламентът за общата организация на пазарите, който урежда мерките при пазарни кризи, например изкупуване от държавата и помощ за частно складиране. Той остава в сила, а Комисията предлага промени в него (изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013, процедура 2025/0237(COD)).
Пътят е следният. Европейската комисия внесе предложенията на 16 юли 2025 г. Съветът прие позицията си за пазарите на 19 октомври, а министрите на земеделието приеха позицията за ОСП на 26 октомври. Позицията е частична, защото не съдържа въпросите, които зависят от бюджета. Окончателният ѝ текст към вечерта на 27 октомври още не беше публикуван. Парламентът още няма позиция. Неговата комисия по земеделие трябва да гласува доклада на германския евродепутат Норберт Линс в началото на декември, а гласуването в пленарна зала е предвидено за януари 2027 г. Срокът не е сигурен: на 23 октомври Agence Europe съобщи за застой в преговорите в Парламента по партньорските планове, тъй като гаранциите за бюджета на ОСП не са достатъчни, а самият Линс заяви, че при сегашните условия не подкрепя предлаганата архитектура. След това започват тристранните преговори (триалози) между Съвета, Парламента и Комисията. От 1 януари 2027 г. те ще се водят от литовското председателство на Съвета. Договореният текст гласуват и двете институции: Парламентът с мнозинство, Съветът с квалифицирано мнозинство (поне 55% от държавите, които представляват поне 65% от населението). Комисията предлага и посредничи, но не гласува.
Позициите на двете институции вече се различават. Линс предлага да бъдат запазени двата стълба на ОСП, т.е. директните плащания и развитието на селските райони като отделни части на политиката. При големите плащания конструкцията му е различна от тази на Комисията: задължителното намаляване (дегресивността) отпада, таванът е 500 000 евро за физическо лице, а държавите могат да решат сами да прилагат таван от 100 000 евро на стопанин. Линс предлага още 15% от бюджета за подпомагане на доходите да отиват за преразпределително плащане, т.е. за допълнително плащане за първите хектари, от което печелят по-малките стопанства. В неговата комисия има изменения от таван от 60 000 евро до никакъв таван.
Втората маса: общият план
На втората маса се пише регламентът за националните и регионалните партньорски планове, т.е. общата кутия, в която ще влязат парите за земеделие и за регионите. Официално той създава общ фонд с дълго име: Европейски фонд за икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие и селски райони, рибарство и морско дело, просперитет и сигурност за периода 2028–2034 г. (предложение COM(2025) 565, процедура 2025/0240(COD)). Партньорските планове са начинът, по който всяка държава ще получава парите от този фонд. Позицията на Съвета по него приеха на 16 юни 2026 г. министрите по европейските въпроси в Съвета по общи въпроси; министрите на земеделието не гласуваха по нея. В съобщението си от 26 октомври Съветът пише, че редица разпоредби за ОСП вече са договорени именно там.
Европейският парламент оспорва предложената архитектура. В резолюцията си от 28 април 2026 г., приета с 370 гласа „за“, 201 „против“ и 84 „въздържал се“, той предупреди, че обединяването на различните политики в един план за всяка държава отслабва общоевропейския характер на бюджета и създава риск от ренационализация. Парламентът поиска гарантиран бюджет за ОСП от 433,01 млрд. евро в текущи цени, или 385,12 млрд. евро в цени от 2025 г. Конкретната структура на националните и регионалните партньорски планове остава предмет на законодателни преговори.
Третата маса: парите
На третата маса е многогодишната финансова рамка, седемгодишният бюджет на ЕС. Тя се приема като регламент на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2028–2034 (предложение COM(2025) 571, процедура 2025/0571(APP); съкращението APP означава, че Парламентът дава съгласие, без да може да променя текста). Тук се решава колко пари има общо, колко от тях са гарантирани за доходите на стопаните, какви са таваните и намаляването на плащанията, колко пари има за кризи и в какъв срок държавите трябва да усвоят парите, преди да ги загубят. На тази маса държавните и правителствените ръководители в Европейския съвет договарят политическия компромис за финансовите параметри, включително за намаляването и таваните на земеделските плащания. Окончателното им правно оформяне обаче става чрез съответните регламенти, а там Европейският парламент запазва правомощията си по законодателната процедура. Политическото споразумение на лидерите още не е прието право. Те преговарят по документ на председателството на Съвета, т.нар. преговорна кутия; сега на масата е ирландската от 10 октомври. Бюджетът се приема единодушно от Съвета, след като Парламентът даде съгласие. Новите собствени приходи на ЕС, т.е. данъците и вноските, с които се пълни бюджетът, се приемат с отделно решение на Съвета за системата на собствените ресурси (предложение COM(2025) 574, процедура 2025/0574(CNS)). За него Парламентът дава само мнение, но е нужна ратификация от националните парламенти, у нас от Народното събрание.
В преговорната кутия спорните числа стоят в квадратни скоби, т.е. още не са договорени. Сред тях са таванът (предложени са 300 000 евро, като таванът може да бъде доброволен), стъпките на намаляване над 100 000 евро и срокът, след който неизплатените пари се губят. Минимумът за доходите (261 млрд. евро за ЕС в цени от 2025 г.) засега остава без промяна, а европейският инструмент за кризи Unity Safety Net пада с 30%, от 5,6 на 3,9 млрд. евро в цени от 2025 г. Лидерите ще обсъждат кутията на извънреден Европейски съвет на 26–27 ноември и търсят споразумение до края на годината.
Срокът не е случаен. По информация на Agence Europe председателят на Европейския съвет Антониу Кошта трябва да представи преработена преговорна кутия след неформалната среща на лидерите в Дъблин на 13 ноември, а целта е сделката да бъде затворена на редовния Европейски съвет на 17–18 декември. На срещата на върха на 15–16 октомври френският президент Еманюел Макрон е казал на колегите си, че споразумение след 2026 г. би било политически трудно за него. Президентските избори във Франция са на 18 април и 2 май 2027 г., а председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела заяви през юни пред Politico, че ако партията му спечели, Франция ще поиска да намали наполовина нетната си вноска в бюджета на ЕС. Той описа бързането на Брюксел като опит бюджетът да бъде „заключен“ преди възможна смяна на властта в Париж. През 2027 г. има избори и в Италия и Полша, а в Германия през април, май и септември се избират парламентите на пет провинции. Федерални избори в Германия няма до 2029 г., но в програмата си за земеделието „Алтернатива за Германия“ поставя ренационализацията на земеделската политика на първо място, а „Национален сбор“ предлага разпределението на помощите по ОСП да мине в национални ръце.
Ако сделката не бъде сключена навреме, бюджетът на ЕС не спира. Договорът за функционирането на ЕС (чл. 312, ал. 4) предвижда, че докато нова рамка не бъде приета, таваните на последната година от действащата продължават да важат. Това обаче удължава само таваните, не и правилата на ОСП: за земеделските плащания са необходими и съответните законодателни актове. Освен това закъснението на политическото споразумение и закъснението на регламентите са различни неща; дори лидерите да не се договорят до края на годината, законодателните процедури могат да приключат през 2027 г. При значително забавяне е възможно да се наложи преходен регламент, както се случи преди началото на сегашния програмен период.
Защо масите са вързани
Преговорите за бюджета се водят по правилото „нищо не е договорено, докато всичко не е договорено“. Всяка държава приема отстъпка по един въпрос, защото получава нещо по друг, и докато пакетът не е затворен, всяко отделно съгласие може да бъде оттеглено. Затова регламентът за ОСП не може да бъде завършен, преди бюджетът да даде числата. В текста, който министрите одобриха, разпоредбите с бюджетен ефект, сред тях таванът, намаляването и сумите, стоят в квадратни скоби и са извън позицията; те ще бъдат определени в бюджетната сделка. Така позицията от 26 октомври съдържа правилата без онова, за което преговарят лидерите.
Четвъртата маса: българският план
След като регламентите и бюджетът бъдат приети, всяка държава трябва да подготви свой национален и регионален партньорски план с участието на регионалните и местните власти и на заинтересованите страни. По предвидената архитектура планът подлежи на одобрение и от Европейската комисия, и от Съвета, така че дори на тази маса националното решение не е напълно самостоятелно. Голяма част от онова, което ще усетят стопаните, ще се реши в него, защото позицията на Съвета оставя много решения на държавите. По компромисния текст, внесен за одобрение, България ще трябва да реши сама какви ще са критериите за активен стопанин и дали да изключи от подпомагането стопаните в пенсионна възраст, които получават пенсия. Ще реши и дали да прилага преразпределително плащане за първите хектари, дали да подпомага розата и с колко, за кои сектори да дава обвързано подпомагане и как да раздели свободната част на плана между земеделието и регионите. Ако таванът остане доброволен, правителството ще реши и дали изобщо да го прилага, а ако бъде разрешено, и дали да приспада заплатите. Плана пишат МЗХ и правителството.
Ако правилата закъснеят, плащанията няма да спрат. Когато ОСП за 2021–2027 г. не беше готова навреме, ЕС прие преходен регламент (Регламент (ЕС) 2020/2220), по който старите правила важаха още две години, до края на 2022 г. На 2 юли пред парламентарната комисия по земеделие министър Абровски е обяснил, по думите на депутата Десислава Танева, че Комисията има амбицията новият период да започне на 1 януари 2028 г., но има индикации, че за всеки случай се подготвя преходен регламент за директните плащания през 2028 г.
Два въпроса, проследени до края
Таванът. На първата маса министрите го оставиха извън позицията си. На третата Комисията предлага задължителен таван от 100 000 евро с намаления над 20 000, 50 000 и 75 000 евро, а ирландската кутия таван от 300 000 евро, който може да бъде доброволен, с намаления над 100 000, 125 000 и 150 000 евро; тези числа са в квадратни скоби. Политическия компромис ще договорят лидерите, единодушно. След това числото трябва да бъде вписано в регламента, а там има глас и Парламентът, чието гласуване е предвидено за януари. Ако таванът остане доброволен, четвъртата маса ще реши дали България го прилага. Разликата е голяма. Ако намалението засяга само частта над всеки праг, преди евентуални допустими приспадания и при непроменени предложени прагове, стопанство с право на 150 000 евро годишно ще получи около 74 000 евро по схемата на Комисията и около 140 000 евро по ирландската.
Кризите. На първата маса регламентът позволява на държавите да изплащат кризисни плащания при природни бедствия, неблагоприятни климатични събития и болести. В регламента се записват и условията, сред тях прагът на загубата, който днес е 30%; осем държави, сред тях България, поискаха той да падне до 20%. На третата маса се решава с чии пари: по ирландската кутия по-малките кризи се плащат от гъвкавостния резерв на националния план, а европейският Unity Safety Net остава за пазарните сътресения и за големите бедствия, с 30% по-малък бюджет. На четвъртата маса България решава дали и как да предвиди в плана си кризисни плащания и колко пари да остави за тях.
Розата минава по същия път. Според министъра възможността е записана в позицията на министрите; това ще покаже текстът, който към вечерта на 27 октомври Съветът още не беше публикувал. После тя трябва да оцелее в преговорите с Парламента. Парите за нея ще дойдат от общия плик, чийто размер решават лидерите, а дали и колко да получат розопроизводителите, ще реши правителството в плана.
Календарът
| Кога | Къде | Какво |
| 13 ноември 2026 г. | Неформална среща на лидерите в Дъблин | След нея Кошта трябва да представи преработена преговорна кутия |
| 26–27 ноември 2026 г. | Европейски съвет (лидерите) | Извънредна среща за бюджета 2028–2034 г.: таваните, минимумът, кризите |
| около 1 декември 2026 г. | Комисия по земеделие на Парламента | Гласуване на доклада за регламента за ОСП |
| 17–18 декември 2026 г. | Европейски съвет (лидерите) | Целта е да бъде сключена сделката за бюджета |
| януари 2027 г. | Пленарна зала на Парламента | Предвидено гласуване на позицията на Парламента за ОСП |
| 18 април и 2 май 2027 г. | Франция | Президентски избори |
| от януари 2027 г. | Съвет, Парламент, Комисия (литовско председателство) | Тристранни преговори за окончателния текст на регламентите |
| 2027 г. | МЗХ и правителството | Подготовка на националния план |
| 1 януари 2028 г. | Всички държави | Начало на новия период; при закъснение е възможен преходен регламент |
Източник: Съвет на ЕС; Agence Europe; Politico; МЗХ; френското правителство (service-public.fr). Датите в Парламента са по графика, обявен през февруари 2026 г., и могат да се изместят. Таблицата е съставена от zemedeleca.bg.
Всяка следваща новина за ОСП може да бъде проверена с два въпроса: на коя от четирите маси е и кой там вече е казал последната дума. Към 28 октомври отговорът е, че на първата маса министрите имат позиция, а гласуването в Парламента е предвидено за януари. На втората правителствата имат позиция, а Парламентът я оспорва. На третата лидерите още преговарят. Четвъртата, българската, още не е започнала.
Ася Василева
Понятия
Европейска комисия — изпълнителният орган на ЕС; предлага законите и бюджета и следи прилагането им; за земеделието отговаря комисарят Кристоф Хансен, за бюджета Пьотр Серафин.
Съвет на ЕС — институцията, в която заседават министрите на 27-те държави в различни състави (по земеделие, по общи въпроси и др.); до края на 2026 г. го председателства Ирландия, от януари 2027 г. Литва.
Европейски съвет — срещите на държавните и правителствените ръководители на 27-те държави; председател е Антониу Кошта.
Европейски парламент — пряко избраните евродепутати; приема законите заедно със Съвета и дава съгласие за бюджета.
Квалифицирано мнозинство — мнозинството в Съвета: поне 55% от държавите, които представляват поне 65% от населението на ЕС.
Тристранни преговори (триалози) — преговорите между Съвета, Парламента и Комисията, в които се договаря окончателният текст на закона.
Частична позиция на Съвета (частичен общ подход) — позицията на правителствата, с която председателството на Съвета преговаря с Парламента; без въпросите, които зависят от бюджета.
Многогодишна финансова рамка — седемгодишният бюджет на ЕС; приема се единодушно от Съвета след съгласие на Парламента (чл. 312 от Договора за функционирането на ЕС).
Преговорна кутия — документът на председателството на Съвета, който подрежда спорните въпроси и числата за компромис в бюджетните преговори.
Национален и регионален партньорски план — общият план на всяка държава след 2027 г., в който по предложението на Комисията влизат ОСП, кохезията и други политики.
Минимум за подпомагане на доходите — сумата в националния план, заделена само за доходите на стопаните: по предложението на Комисията 6,2 млрд. евро за България за 2028–2034 г. в текущи цени.
Unity Safety Net — предложеният европейски инструмент за пазарни сътресения и за последиците от големи природни бедствия в земеделието.
Вето играч — участник в процеса на решение, без чието съгласие промяната не може да стане (Джордж Цебелис, „Veto Players“, 2002).
Преходен регламент — регламент, с който сегашните правила се удължават, ако новите не са готови навреме; такъв беше Регламент (ЕС) 2020/2220 за 2021 и 2022 г.
COM(2025) 560 и сходните номера — номерата на предложенията на Европейската комисия; „COM“ означава документ на Комисията, следват годината и поредният номер.
2025/0241(COD) и сходните номера — номерата на законодателните процедури: COD е обикновената законодателна процедура (Парламентът и Съветът решават заедно), APP е процедурата на съгласие (Парламентът одобрява или отхвърля), CNS е процедурата на консултация (Парламентът дава мнение).
Източници
Съвет на ЕС, „MFF 2028-2034: Council secures negotiating position for a strong and future-oriented common agricultural policy“, 26.10.2026 г.; съобщение за позицията по общата организация на пазарите, 19.10.2026 г.; Съвет по общи въпроси, частичен общ подход по регламента за националните и регионалните партньорски планове, 16.06.2026 г.; страницата на Съвета за бюджета 2028–2034 г. (одобряване на плановете).
Съвет на ЕС, док. 13922/26, преговорна кутия за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г., т. 47, 52, 59, 60 и 80.
Европейска комисия, предложения от 16.07.2025 г.: COM(2025) 560 (регламент за ОСП 2028–2034, 2025/0241(COD)); изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 (2025/0237(COD)); COM(2025) 565 (регламент за фонда и партньорските планове, 2025/0240(COD)); COM(2025) 571 (регламент за многогодишната финансова рамка, 2025/0571(APP)); COM(2025) 574 (решение за собствените ресурси, 2025/0574(CNS)).
Европейски парламент, резолюция за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 28.04.2026 г.; досие 2025/0241(COD); проектодоклад на Норберт Линс по регламента за ОСП, 16.06.2026 г.
Agence Europe, „MEPs aim for plenary vote on next CAP in January 2027“, 19.02.2026 г.; „Differences in European Parliament over capping of 2028-2034 aid“, 2.09.2026 г.; „Norbert Lins proposes maintaining CAP’s two pillars and effective support“; съобщението за застоя в Парламента по партньорските планове, 23.10.2026 г.
МЗХ, „България постигна осигуряването на подкрепа за розопроизводството и запазването на преходната национална помощ след 2027 г.“, 27.10.2026 г.; Пламен Абровски, видео в личния профил във Facebook, 27.10.2026 г.
Заключения на Европейския съвет от 7–8.02.2013 г. и от 17–21.07.2020 г.; Регламенти (ЕС) 2021/2115, 2020/2220 и № 1308/2013; Договор за функционирането на ЕС, чл. 294, 311 и 312.
Agence Europe, „MFF 2028-2034 – Emmanuel Macron warns of political difficulty in reaching agreement after 2026 during another ‘difficult’ debate among EU27“, 15.10.2026 г.; Reuters, съобщение за предупреждението на Макрон, 16.10.2026 г.; Politico, интервю с Жордан Бардела, юни 2026 г., по ChatEurope, 15.06.2026 г.; Service-public.fr, датите на президентските избори през 2027 г.; Stuttgarter Zeitung, изборите за провинциални парламенти в Германия през 2027 г.; top agrar за програмата на „Алтернатива за Германия“; Pleinchamp (2024) за програмата на „Национален сбор“.
George Tsebelis, Veto Players: How Political Institutions Work, Princeton University Press, 2002.
zemedeleca.bg: статиите за изслушването на министър Абровски в комисията по земеделие (юли 2026 г.), за Хансен и доброволния таван (30.09.2026 г.), за ирландската преговорна кутия (11.10.2026 г.) и за позицията на Съвета за ОСП (27.10.2026 г.).
