Декларацията от Братислава, подписана за България от заместник-министъра Красимир Чакъров и представена на Съвета в Люксембург, иска също по-високи тавани за минималната помощ, европейско презастраховане при климатични бедствия и подкрепа за напояването. На същото заседание Италия поиска извънредната подкрепа по Втория стълб да обхване и поскъпването на горивата, а министрите бяха информирани, че агрохранителният сектор на ЕС е донесъл търговски излишък от 34,7 млрд. евро за осем месеца
Съветът на ЕС по земеделие и рибарство, на който министрите на земеделието на 27-те държави обсъждат и решават общите въпроси на европейското земеделие, заседава в понеделник и вторник в Люксембург. Главната новина от заседанието вече е известна: късно вечерта на 26 октомври министрите приеха позицията на Съвета за правилата на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. Съветът публикува и документите от останалите точки на заседанието. Сред тях са три декларации, подписани и от България, за които досега се знаеше само от кратко съобщение на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) от 6 октомври.
Декларациите са внесени в точката „Разни“. В нея правителствата информират останалите за свои искания и инициативи, а Съветът не гласува и не взема решения, затова декларацията е политически сигнал, не правно задължение. Внесе ги Словакия, която тази година председателства Вишеградската група (Полша, Чехия, Словакия и Унгария), от името на четирите държави, на България, Хърватия и Румъния, а под две от тях е и Словения. Министрите на осемте държави ги приеха на среща в Братислава на 6 октомври. България беше представена от заместник-министъра на земеделието и храните Красимир Чакъров, който е подписал и трите. Под декларацията за кризите личат и нивата на представителство: министрите на Чехия, Унгария и Словакия и вицепремиерът и министър на земеделието на Румъния подписват лично, а Хърватия, Полша и Словения, както и България, са представени от заместници.
Първата декларация е за бъдещата ОСП, втората за борбата с нелоялните търговски практики във веригата на доставки на храни, а третата е за това как ЕС да отговаря на природните и пазарните кризи в земеделието. От първите две Съветът е публикувал само придружителните бележки, затова съдържанието им знаем от съобщението на МЗХ. Третата е публикувана изцяло като документ на Съвета 14252/26. Тя е и най-конкретната: на четири страници и в 22 точки описва какво не работи в днешните правила за кризите и какво трябва да се промени.
Темата е позната на българските стопани. След сушата от 2025 г., болестите по животните и бедствията през 2026 г. МЗХ публикува на 14 октомври проект на наредба за кризисни плащания, по която за България са предвидени 33,15 млн. евро от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; общественото обсъждане приключва на 28 октомври. В същото време в преговорите за бюджета на ЕС след 2027 г. ирландското председателство предлага европейските пари за пазарни кризи в земеделието да бъдат намалени. Декларацията от Братислава застава между двете неща. Тя иска повече европейски пари и по-лесен достъп до тях точно когато бюджетният компромис върви в обратната посока.
Декларацията започва с диагноза. Стопаните в ЕС са изправени пред „все по-сериозно и в много отношения историческо“ съчетание от природни бедствия и пазарен натиск, а лятото на 2026 г. е влошило положението в много държави (т. 1 и 2). Продължителната суша с екстремни температури и тежък недостиг на вода, заедно с наводненията, слановете и градушките, е намалила добивите, засегнала е пасищата и трайните насаждения, намалила е количеството и качеството на фуража, увеличила е заплахите от болести по животните и растенията и е вдигнала разходите в растениевъдството и животновъдството (т. 4). Последиците ще стигнат и до следващия производствен цикъл, защото стопанствата остават с по-малко пари и фураж точно когато трябва да подготвят следващата година (т. 5). Високите и нестабилни цени на торовете и енергията допълнително намаляват доходите. Декларацията продължава друга, приета в Балатонфюред на 30 юни 2026 г. от Вишеградската група, България, Хърватия и Румъния за управлението на кризите в земеделието, и казва, че сега са нужни „още по-решителни действия“ (т. 3). Осемте държави признават, че Комисията следи положението, но настояват наблюдението да се превърне в конкретни, навременни и координирани действия на европейско ниво (т. 7).
Прагът от 20%
Най-конкретното искане е в т. 13. Осемте държави искат минималният праг на загубата, над който стопанинът получава кризисна помощ, да падне до 20% от средното годишно производство. Загубата да се оценява за засегнатата култура, а при животните за съответния вид, порода или категория, вместо непременно за стопанството като цяло.
Днес прагът е 30%. По него е написана и българската наредба за кризисните плащания: компенсация получава стопанин, загубил поне 30% от обичайната си продукция. Прагът следва европейския регламент (чл. 78а от регламента за стратегическите планове), затова и искането е отправено към Комисията. Наредбата не може да го промени сама. Регламентът вече позволява загубата да се изчислява на три нива: за цялото стопанство, за дейността му в засегнатия сектор или за конкретната засегната площ. Българската наредба например мери сушата от 2025 г. по култура и по община. Новото в декларацията е искането прагът да падне до 20% и оценката по отделна култура и по категория животни да бъде изрично записана в условията. Любопитното е, че праг от 20% вече съществува в ОСП, но за застраховането. Подпомагането на застрахователните премии по стратегическия план може да покрива загуби над 20% от средното годишно производство. Декларацията на практика иска двата инструмента да се изравнят.
Колко важно е нивото, на което се мери загубата, личи от един опростен пример. Стопанство отглежда 300 ха пшеница и 100 ха слънчоглед, като слънчогледът носи около една четвърт от стойността на продукцията му. Градушка унищожава половината слънчоглед. За културата загубата е 50%, за стопанството като цяло около 12–13%. Ако загубата се мери за цялото стопанство, то остава далеч под всеки праг. Ако се мери по култура, както регламентът позволява и декларацията иска да стане изрично правило, то е над прага дори при днешните 30%.
Т. 12 засяга друг детайл, който определя размера на всяка компенсация: какво се смята за нормален добив. Загубата се изчислява спрямо средното производство от предходните години. Действащият регламент използва средната за последните три години или средната от последните пет години без най-високата и най-ниската стойност. Декларацията иска да се преоцени дали простата петгодишна средна е представителна, и предлага особен режим за регионите с чести и тежки суши. Причината е аритметична. Когато сушите се повтарят, средната се изчислява от вече лоши години, загубата спрямо нея изглежда по-малка, отколкото е, и стопанството може да не стигне прага. За българските райони, засегнати от поредни суши, това е практически въпрос.
Пари, бързина и минимална помощ
В т. 9 осемте държави искат от Комисията „достатъчно финансиран, предвидим и бързо задействан европейски кризисен механизъм“, който да съчетава незабавна помощ с мерки за дългосрочна устойчивост. Те подкрепят общи инструменти с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), сред тях взаимоспомагателни фондове и публично-частна европейска система за презастраховане на загубите от климатични бедствия. Презастраховането е застраховка за застрахователите: когато бедствието е толкова голямо, че застрахователят не може да изплати всички щети, част от тях поема презастрахователят, а тук предложението е част от този риск да поеме европейска схема с участие на държавата. Декларацията записва също, че парите в земеделския резерв едва ли ще стигнат. Резервът е европейският фонд за пазарни кризи в земеделието и по сегашния регламент е поне 450 млн. евро годишно за целия ЕС. Затова осемте искат допълнителни пари от бюджета на ЕС.
Т. 10 е за бързината. Сегашните правила на ОСП и за държавните помощи имат мерки за кризи, признават държавите, но твърдите условия, усвояването и вече поетите ангажименти пречат да бъдат използвани навреме. Затова те искат по-бързи процедури за временни държавни помощи, а в обосновани спешни случаи мерки по ОСП да започват само след уведомяване на Комисията, като стратегическият план се изменя след това. Българският пример показва защо. Кризисните плащания за сушата от 2025 г. изискаха изменение на стратегическия план и нова наредба, която още е в обществено обсъждане през октомври 2026 г.
Т. 11 иска ново вдигане на таваните за минималната помощ (de minimis) в земеделието, на ниво стопанство и на национално ниво, с бъдещо индексиране спрямо инфлацията. Минималната помощ е малка държавна помощ, която не се уведомява и не се одобрява от Комисията, затова може да бъде отпусната бързо. От декември 2024 г. таванът е 50 000 евро на стопанство за три години, а националният е 2% от стойността на селскостопанската продукция, изчислена по средната от трите най-високи години в периода 2012–2023 г. Осемте държави смятат, че и това не стига.
Т. 14 засяга един от най-старите спорове в аграрната икономика. Държавите искат застраховките и взаимоспомагателните фондове да бъдат по-прости и по-достъпни, а участието в тях да не лишава стопанина от извънредна държавна помощ, когато катастрофалните загуби надхвърлят застрахователното покритие. Американският икономист Джеймс Бюканън описа през 1975 г. механизма, който стои зад този спор, и го нарече „дилемата на самарянина“. Когато всички знаят, че държавата ще помогне след бедствието, малцина имат причина да плащат за застраховка, а колкото по-малко са застраховани, толкова по-голяма става помощта след бедствието. Европейските правила и българската наредба се опитват да съчетаят застраховането с публичната помощ. Регламентът изисква по-високи кризисни ставки за стопаните със застраховка или друг инструмент за управление на риска и забранява свръхкомпенсацията, т.е. стопанинът да получи от няколко източника повече от загубата си. Затова наредбата дава до 20% по-ниска ставка на онези, които не са използвали подпомагането за застрахователни премии. Искането в декларацията е по-тясно: извънредната помощ да остава достъпна, когато катастрофалните загуби надхвърлят застрахователното покритие.
Т. 15 добавя превенцията: задържане на водата, ефективно напояване, защита на почвата, производство, устойчиво на климата, фуражна сигурност, системи за ранно предупреждение, включително решения, основани на природата, и мерки за задържане на водата в ландшафта. Осемте държави искат европейска подкрепа за напоителната инфраструктура, защото за нея са нужни „значителни ресурси“, и продължаване на работата по европейска схема за споделяне на риска и презастраховане при големи климатични бедствия.
Пазарите, млякото и вносът
Втората половина на декларацията е за пазарите. Осемте държави описват продължаващо влошаване на условията в няколко сектора, особено в животновъдството, където цените на производител падат при високи разходи (т. 6). Те искат Комисията да мине от наблюдение към действие, когато пазарът застрашава доходите на стопанствата, с ясни прагове за предупреждение и с регионални данни, защото средните за ЕС числа могат да скрият тежки местни последици (т. 16). В т. 17 подновяват писмото на министрите на десет държави до комисаря Кристоф Хансен от 10 юли 2026 г. за форум на високо равнище за бъдещето на млечния сектор, „преди загубата на производствен капацитет да стане необратима“. Кои са десетте, декларацията не посочва.
Т. 18 и 19 са за вноса и търговията. Вносът от трети държави трябва да се следи по региони и сектори, а предпазните мерки да се задействат бързо, по ясни и предвидими критерии, така че стопаните и търговците да знаят предварително кога и как ще бъдат защитени. Търговската политика трябва да се стреми към еквивалентни производствени стандарти, а Комисията да оценява систематично въздействието на търговските споразумения и на вноса върху европейското земеделие. Т. 21 засяга бъдещата ОСП пряко. Държавите искат тя да има мерки за кризите, включително Unity Safety Net, и силен и предвидим бюджет. Т. 20 иска след края на сезона Комисията да оцени доколко наличните инструменти се използват и са достъпни, кои административни и нормативни пречки ги спъват, и да докладва пред Съвета. Последната, т. 22, призовава Комисията и председателството да третират влошаването на положението в европейското земеделие като спешен въпрос и да представят възможно най-скоро конкретен и финансиран отговор.
Другите две декларации
Декларацията за бъдещата ОСП, подписана от всички без Словения, призовава държавите да останат единни около четири неща: адекватно финансиране, предвидимост за земеделските производители, гъвкавост за държавите и реално опростяване. Чакъров е подкрепил в Братислава връщането на правилото N+3. По него европейските пари за развитие на селските райони трябва да бъдат изплатени до края на третата година след годината, за която са разпределени, иначе се губят. Сега срокът е N+2, а при предишния програмен период беше N+3, затова една година повече означава по-малък риск инвестиционните мерки да загубят пари. Той е повторил и двете български искания: преходната национална помощ да продължи и в бъдещата ОСП да има отделна интервенция „Специално плащане за маслодайна роза“.
Декларацията за нелоялните търговски практики подкрепя преразглеждането на европейската директива от 2019 г., защото, по думите на Чакъров, силата на договаряне между стопаните, преработвателите и търговските вериги остава неравна. Тя предлага Комисията да проучи обща забрана в ЕС за продажба на храни под себестойност, изчислена по обективни и прозрачни показатели за разходите, и по-тясно сътрудничество при нелоялни практики през границите. Подобно правило вече действа в Испания, където законът за хранителната верига от 2021 г. изисква цената, плащана на производителя, да покрива разходите му за производство. В България темата е на масата от 21 октомври, когато министър Пламен Абровски обяви проверки по цялата верига на доставки, в седем централни склада на големи търговски вериги.
Декларацията и преговорната кутия
Тежестта на декларацията се вижда, когато се сравни с документа, по който лидерите преговарят за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. В ирландската преговорна кутия от 10 октомври (документ на Съвета 13922/26) т. 47 казва, че за природните бедствия и здравните кризи под праговете за европейска солидарност, както и за всички други кризи, включително кризисните плащания за фермерите, държавите членки могат да програмират своя гъвкавостен резерв, т.е. част от собствения си национален план, запазена за непредвидени нужди. За бедствията над тези прагове помощта идва от Unity Safety Net, който според т. 52 покрива пазарните сътресения и последиците от природните бедствия за земеделските производители и рибарите. Същата кутия намалява Unity Safety Net от 5,6 на 3,9 млрд. евро в цени от 2025 г., с 30%. Позицията за ОСП, приета на 26 октомври, следва същата логика: кризисните плащания стават възможност за държавите в рамките на националния план.
Предложената архитектура насочва значителна част от отговора на кризите към националните планове и техните гъвкавостни резерви, а общият европейски инструмент остава за по-големите сътресения, но с бюджет, намален с 30%. Декларацията на осемте държави иска обратната посока: повече пари на европейско ниво, защото кризите не винаги могат да бъдат решени само с национални мерки, а това води до неравно подпомагане в Съюза (т. 8). Аргументът е прост. Когато всяка държава плаща сама, по-богатите плащат повече и стопаните им остават по-конкурентни. Същото предупреждава в позицията си за ОСП и Асоциацията на земеделските производители в България, която отбелязва, че временните рамки за държавни помощи позволяват на богатите държави да мобилизират много повече национални пари от бедните.
Срещу идеята за по-голям общ европейски кризисен фонд стои икономическият аргумент за стимулите. Когато част от щетите се поемат солидарно, отделната държава има по-малък стимул да инвестира собствени пари в превенция, напояване и застраховане, защото част от риска се прехвърля върху другите. Това е същата дилема на самарянина, само на ниво държави. Нетните платци (държавите, които внасят в бюджета повече, отколкото получават) настояват от началото на преговорите за по-малък общ бюджет, а този аргумент обяснява защо разширяването на общите кризисни инструменти е трудно за тях. За България спорът има и фискално измерение. Страната е в процедура по прекомерен дефицит, а бюджетният план за 2027 г. предвижда дефицит от 4,3%. Ако кризите се плащат от националния план или от националния бюджет, парите за тях ще трябва да бъдат намерени в бюджет, който трябва да сваля дефицита.
Постът на министъра
Сутринта след заседанието министър Пламен Абровски обясни резултата от Люксембург в личния си профил във Facebook. Министерството не е публикувало съобщение за резултата. Министърът пише, че подходът е частичен, защото част от текстовете, например таваните на плащанията, ще бъдат решени заедно с многогодишния бюджет, и това е вярно. Като постижения на България той посочва две неща: запазването на преходната национална помощ с намаляващ бюджет до 2032 г. и признаването на маслодайната роза като уникално растение не само за България, но и за целия ЕС, и включването ѝ в подпомагането по ОСП. Като следваща стъпка той посочва, че министерството продължава подготовката за новия програмен период.
Окончателният текст на позицията още не е публикуван, затова двете разпоредби не могат да бъдат проверени. В компромисния текст от 21 октомври, внесен за одобрение в Люксембург, ги няма в частите за плащанията на площ и за обвързаното подпомагане, така че е възможно да са добавени в последния компромис на заседанието или да са в други части на регламента.
Ако формулировката за преходната помощ е точна, тя е компромис. На 28 септември шест държави, сред тях България, поискаха с документа на Съвета 13473/26 помощта да остане за целия програмен период след 2027 г. По думите на министъра тя ще продължи до 2032 г., т.е. пет от седемте години, и ще намалява. Преходната национална помощ се плаща изцяло от националния бюджет, затова запазването ѝ означава разрешение държавата да продължи да я плаща, не европейски пари. По сегашния регламент таванът ѝ намалява всяка година и през 2026 г. е 35%, а през 2027 г. пада до 30% от равнището от 2013 г. През 2025 г. по нея бяха изплатени близо 55 млн. евро, от които 32 млн. евро за тютюн. За тютюнопроизводителите и животновъдите важният въпрос е колко ще позволява да се дава намаляващият таван и дали бюджет в процедура по прекомерен дефицит ще го осигури.
„Признаването като уникално растение“ пък не е правна категория. България искаше отделна интервенция за маслодайната роза, каквато Абровски защити в Люксембург на 23 юни, а Чакъров в Братислава на 6 октомври. „Включване в подпомагането по ОСП“ може да означава такава интервенция, включване на розата в секторите с обвързано подпомагане или изречение в съображенията на регламента. Само първите две носят пари. И трите варианта засега са позиция на Съвета, която тепърва ще бъде договаряна с Европейския парламент.
Последното изречение на поста е най-интересното: „Постигнатото ни дава по-голяма увереност, че по-голямата част от промените в регламентите на ниво ЕС няма да бъдат приети“. Ако се прочете буквално, твърдението не отговаря на документа, който Съветът тъкмо прие. Съветът запазва основни елементи от реформата на Комисията: новото площно плащане DABIS и задължителното определение за активен стопанин, а по отделния регламент за националните и регионалните партньорски планове, в които се сливат парите за земеделие и кохезия, вече има своя частична позиция. Бюджетните числа за тези планове още се договарят. Вероятният смисъл е друг: предложенията на Комисията, срещу които беше България, се смекчават. За това има основание. Правилото, по което стопаните в пенсионна възраст престават да получават площно подпомагане, става национален избор. Определението за активен стопанин допуска и заетите в земеделието на непълно време. Ирландската кутия предлага доброволен таван от 300 000 евро вместо задължителния от 100 000.
Увереността обаче изпреварва документите на три места. Таванът и намаляването на плащанията не са решени, а ирландските числа са в квадратни скоби, т.е. още не са договорени. Позицията на Съвета тепърва ще бъде договаряна с Европейския парламент, който има свои искания. А частичната позиция е компромис на 27-те държави и не казва нищо за това колко пари ще има за земеделието. Затова изречението се чете по-скоро като политическо послание към бранша, отколкото като описание на документа. В поста няма и дума за таваните, които министърът поставяше като български приоритет в Люксембург на 23 юни, за определението за активен стопанин и за пенсионерите, нито за кризите, по които заместникът му е подписал декларация три седмици по-рано. Три отговора ще направят казаното проверимо: кой член на позицията урежда преходната помощ и с какви намаляващи проценти, в каква правна форма е записана подкрепата за маслодайната роза и кои промени министърът смята, че няма да бъдат приети.
Останалото от заседанието
В обмена на мнения за търговията министрите бяха информирани, че въпреки геополитическите трудности агрохранителният сектор на ЕС е донесъл търговски излишък от 34,7 млрд. евро за първите осем месеца на годината, с 4,1 млрд. евро повече от година по-рано. Съветът отбеляза ролята на ЕС за световната продоволствена сигурност чрез износа към уязвимите региони и подкрепата за износа на украинските земеделски продукти към пазарите, за които са предназначени.
Италия, подкрепена от Кипър, Чехия, Румъния и Словакия, поиска от Комисията „без забавяне“ да предложи промяна, с която извънредната подкрепа по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да обхване и поскъпването на горивата (документ на Съвета 14705/1/26). Сега тази подкрепа, въведена през 2026 г. с чл. 78б в регламента за стратегическите планове, покрива само поскъпването на торовете. Регламентът за изпълнение, с който Комисията задейства земеделския резерв за 2026 г., вече позволява компенсации и за торовете, и за енергията. Италия иска същото и за подкрепата по стратегическите планове, като държавите я включват доброволно. България не е сред подкрепилите. В България от 21 октомври действат указанията на Държавен фонд „Земеделие“ за т.нар. иранска помощ за газьол и торове.
Франция и Португалия внесоха точка за европейски действия за приспособяване на земеделието към климатичните промени, а Австрия за интегрираната статистика за земеделските стопанства, изследване, което МЗХ започна в България на 20 октомври. Люксембург информира за появата на бактерията Xylella fastidiosa, опасна за лозата, маслината и много овощни видове, в лозарския район по Мозел. Комисията представи годишните си доклади за опростяването, прилагането и контрола на правилата в земеделието и в рибарството, а Франция поиска в търговските преговори да се отчита повече чувствителността на рибните продукти. В рибарството министрите договориха квотите за улов в Балтийско море за 2027 г., удължиха до 31 декември 2027 г. автономните тарифни квоти на ЕС за някои рибни продукти и обсъдиха позицията на ЕС за годишната среща на Международната комисия за опазване на атлантическия тон от 16 до 23 ноември във Виламоура, Португалия.
Утре, 28 октомври, приключва общественото обсъждане на българската наредба за кризисните плащания, в която прагът е 30% и следва европейския регламент. Двадесет процента, загуба по култура и повече европейски пари за кризите засега са искане на осем държави в декларация, по която Съветът не е решил нищо. Мястото, където това искане ще бъде проверено, е бюджетът: на 26–27 ноември лидерите ще обсъждат и Unity Safety Net, и т. 47 от преговорната кутия, която прехвърля по-малките кризи към националните планове. Дотогава трябва да бъде публикуван и текстът, по който министърът съобщи, че преходната помощ остава до 2032 г., а маслодайната роза влиза в ОСП.
Ася Василева
Понятия
Съвет на ЕС по земеделие и рибарство — заседанието на министрите на земеделието и рибарството на 27-те държави, на което се приемат позиции и решения по общите политики в тези сектори.
Точка „Разни“ — точка в дневния ред на Съвета, в която държавите информират останалите за свои искания и инициативи; Съветът не гласува и не взема решения по нея.
Вишеградска група — Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които координират позициите си в ЕС; през 2026 г. я председателства Словакия.
Кризисни плащания — компенсации по стратегическия план за стопаните, загубили поне 30% от обичайната си продукция заради бедствия, неблагоприятни климатични събития или болести; у нас се уреждат с наредбата за интервенцията „Плащания за земеделски стопани при кризи“.
Средно годишно производство — обичайното производство на стопанина, изчислено по предходните години, спрямо което се мери загубата при бедствие.
Земеделски резерв — европейският фонд за пазарни кризи в земеделието в сегашната ОСП, поне 450 млн. евро годишно за целия ЕС.
Unity Safety Net — предложеният европейски инструмент след 2027 г. за пазарни сътресения и за последиците от природни бедствия за земеделските производители и рибарите; заменя земеделския резерв.
Минимална помощ (de minimis) — малка държавна помощ, която не се уведомява и не се одобрява от Комисията; в земеделието до 50 000 евро на стопанство за три години, при национален таван от 2% от стойността на селскостопанската продукция по средната от трите най-високи години в периода 2012–2023 г.
Презастраховане — застраховка на застрахователите: при много големи щети част от тях поема презастрахователят.
Взаимоспомагателен фонд — фонд, в който стопаните внасят вноски и от който получават компенсации при загуби; може да бъде подпомаган по ОСП.
Дилемата на самарянина — механизмът, описан от Джеймс Бюканън през 1975 г.: когато помощта след бедствие е сигурна, стимулът да се предпазиш или застраховаш отслабва.
Правило N+2 и N+3 — срокът, в който европейските пари за развитие на селските райони трябва да бъдат изплатени: до края на втората (N+2) или третата (N+3) година след годината, за която са разпределени; иначе се губят.
Нелоялни търговски практики — практики на по-силната страна във веригата на доставки, например закъснели плащания или едностранни промени в договорите, забранени с директивата на ЕС от 2019 г.
Преходна национална помощ — национална помощ за определени сектори (у нас тютюн и животни), разрешена по ОСП като преходна мярка и плащана изцяло от националния бюджет; таванът ѝ е 35% от равнището от 2013 г. през 2026 г. и 30% през 2027 г.
Преговорна кутия — документът на председателството на Съвета, който подрежда спорните въпроси и числата за компромис в бюджетните преговори; ирландската е внесена на 10 октомври 2026 г.
Гъвкавостен резерв — част от националния план на всяка държава след 2027 г., запазена за непредвидени нужди, включително за кризи.
Частична позиция на Съвета — позицията, с която председателството преговаря с Европейския парламент; от нея са изключени въпросите, решавани в бюджетните преговори.
Източници
Съвет на ЕС, док. 14252/26, 12.10.2026 г.: съвместна декларация на министрите на земеделието от Вишеградската група, България, Хърватия, Румъния и Словения за необходимостта от ефективен европейски отговор на природните и пазарните сътресения в земеделието, Братислава, 6.10.2026 г.
Съвет на ЕС, док. 14201/26 и 14211/26, 8.10.2026 г.: придружителни бележки към декларациите за бъдещата ОСП и за нелоялните търговски практики.
Съвет на ЕС, „Agriculture and Fisheries Council, 26 October 2026 – Main results“; съобщение за медиите за позицията по ОСП, 26.10.2026 г.
Съвет на ЕС, док. 14705/1/26 REV 1, 23.10.2026 г.: искането на Италия за разширяване на извънредната подкрепа по ЕЗФРСР и към горивата.
Съвет на ЕС, док. 13473/26, 23.09.2026 г.: искането на шест държави за продължаване на преходната национална помощ.
Съвет на ЕС, док. 13922/26, преговорна кутия за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г., т. 47 и 52; док. 14484/26, компромисен текст на регламента за ОСП, 21.10.2026 г.
МЗХ, „Заместник-министър Чакъров: ЕС трябва да осигури по-силна защита за фермерите и по-бърза реакция при кризи“, 6.10.2026 г.; „Министър Абровски: Започваме проверки по цялата верига на доставки на хранителните продукти“, 21.10.2026 г.; „МЗХ стартира провеждането на изследване за интегрирана статистика за земеделските стопанства през 2026 г.“, 20.10.2026 г.
Пламен Абровски, публикация в личния профил във Facebook, 27.10.2026 г.
Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 76, 78а (въведен с Регламент (ЕС) 2025/2649) и 78б; Регламент (ЕС) 2021/2116, чл. 16; Регламент (ЕС) 2024/3118 за изменение на Регламент (ЕС) № 1408/2013 за минималната помощ в селското стопанство.
Agence Europe, „Six EU Member States call for Transitional National Aid to continue after 2027“, септември 2026 г.; „CAP 2028-2034, trade and energy crisis on agenda for EU Council ministers on Monday 26 October“, 23.10.2026 г.
James M. Buchanan, „The Samaritan’s Dilemma“, в: E. S. Phelps (ред.), Altruism, Morality and Economic Theory, Russell Sage Foundation, 1975.
Испания, Ley 16/2021 за изменение на закона за мерките за подобряване на функционирането на хранителната верига.
zemedeleca.bg: статията за проекта на наредба за кризисните плащания, 14.10.2026 г.; за ирландската преговорна кутия, 11.10.2026 г.; за преходната национална помощ, 28.09.2026 г.; за позицията на Съвета за ОСП след 2027 г., 27.10.2026 г.; за иранската помощ, 22.10.2026 г.; позицията на Асоциацията на земеделските производители в България за ОСП.
