През октомври, след френския случай, комисарят по земеделието реагира с пост в социалната мрежа. Днес назовава целта на атаките с думите, с които западните служби описват хибридните операции срещу водоснабдяването и енергетиката. Извършител никой не е назовал, но продоволствената сигурност вече се обсъжда като въпрос на националната и европейската сигурност, а това засяга и фермерите, които искат отрасълът им да бъде третиран като стратегически.
„Повтарящите се кибератаки срещу супермаркетите са дълбоко тревожни.“ С това изречение европейският комисар по земеделието и храните Кристоф Хансен коментира пред Politico новата вълна атаки срещу хладилните системи в европейски магазини. В понеделник, 2 ноември, хакери вдигнаха температурата в хладилниците и фризерите на търговски вериги в Швеция, Белгия, Нидерландия, Ирландия, Люксембург, Естония и Финландия. Три седмици по-рано, в нощта срещу 12 октомври, същото се случи в около 700 от 10 000 супермаркета във Франция. Хансен съобщи, че темата ще бъде обсъдена на следващото заседание на колегиума по сигурността, специалния формат, в който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обсъжда стратегическите заплахи за Съюза. Дата още няма, а редовното заседание на Комисията тази сряда е заето с работната програма за 2027 г. и пакета за разширяването.
Новото в тази история е начинът, по който говори Брюксел. Миналия месец френският случай беше повод за осъждане и предупреждение. Сега Хансен настоява, че продоволствената сигурност на Европа не е застрашена, но определя атаките като умишлен опит да се нарушат веригите на доставки и да се подкопае общественото доверие. Досега такова описание на целта се срещаше главно в оценките на разузнавателните служби за хибридните операции срещу водоснабдяването и енергетиката. Комисарят по земеделието го пренася в хранителната верига и с това премества продоволствената сигурност от земеделската политика към политиката за сигурност.
Понеделник в седем държави
В шведския град Шьобо магазин от веригата ICA написа във Facebook, че през нощта хладилниците и фризерите му са били хакнати и настроени на 50 градуса. В Ирландия групата Musgrave, собственик на веригата SuperValu, потвърди, че засегнати са 13 магазина и че атаката е насочена към определен модел хладилна система. В Белгия Carrefour отчете 15 от над 700 свои магазина, групата Colruyt – пет франчайзни магазина Spar, а сред засегнатите са и магазинът на ИКЕА в Монс и месарската група De Laet en Van Haver. Според Politico в Белгия са засегнати общо около 60 супермаркета. Центърът за киберсигурност на Белгия потвърди, че знае за инцидента. В Естония производителят на засегнатата техника съобщи, че нападателите са влезли в компютъра, който управлява охлаждането при негов клиент, и също са вдигнали температурата до 50 градуса.
Мащабът остава по-малък от френския, но по обобщенията на SecurityWeek и Kyiv Post засегнатите магазини са над 100. Само в Белгия засегнати са около 40 магазина на Delhaize, в Нидерландия поне 17 фирми, а в Швеция седем магазина на Coop. В част от държавите окончателният обхват още се уточнява. Според Стефан Моеланс, изпълнителен директор на белгийската фирма Sabcobel, която поддържа хладилните инсталации на Delhaize, белгийската атака използва същия механизъм като френската, а екипите му от седмици работят да защитят системите на клиентите от тази уязвимост. Разследващите обаче не са установили дали двете вълни са дело на един и същ извършител: сходният механизъм показва обща техническа слабост, но не доказва общ нападател. Служители на генерална дирекция „Земеделие“ на Комисията вече са се срещнали с пострадалите търговци, за да оценят щетите.
Двете вълни и думите на комисаря
| Първата вълна | Втората вълна | |
| Кога | нощта срещу 12 октомври 2026 г. | 2 ноември 2026 г. |
| Къде | Франция | Швеция, Белгия, Нидерландия, Ирландия, Люксембург, Естония, Финландия |
| Обхват | около 700 от 10 000 супермаркета (по данни на френското правителство) | над 100 магазина (по обобщения на SecurityWeek и Kyiv Post), сред засегнатите и белгийска месарска група |
| Думите на Хансен | „Продоволствената сигурност изисква повече внимание на всички нива, защото използването на храната като оръжие вече е реалност“ (пост в X) | умишлен опит да се нарушат веригите на доставки и да се подкопае общественото доверие (пред Politico) |
| Какво прави Комисията | призив за повече внимание | обсъждане в колегиума по сигурността; срещи на ГД „Земеделие“ с пострадалите търговци |
Таблица: zemedeleca.bg по данни на AFP, AP, SecurityWeek, Kyiv Post и Politico.
От поста към процедурата
Думите на Хансен и през октомври бяха силни. На 12 октомври той написа в X, че продоволствената сигурност изисква повече внимание на всички нива, защото използването на храната като оръжие вече е реалност. Френският министър на финансите Ролан Лескюр заяви на следващия ден в парламента, че снабдяването на страната не е застрашено, но атаката засяга сърцевината на френската продоволствена сигурност. Тогава обаче и двамата говореха за един случай в една държава, а реакцията им беше осъждане и призив за бдителност.
Днес подобни атаки засегнаха магазини в седем други държави, след като уязвимостите бяха описани публично, а производителите бяха пуснали поправки. Комисарят вече назовава намерението на нападателите, а въпросът минава в друга процедура: Комисията ще го обсъжда в колегиума по сигурността, а Хансен иска пълна картина на това доколко европейските търговци са подготвени за такива атаки.
Двете части на посланието само на пръв поглед си противоречат. Стотина магазина, които изхвърлят охладена стока, не застрашават изхранването на един континент, затова комисарят може да твърди, че продоволствената сигурност не е застрашена. Целта, която той описва, е доверието: увереността на хората, че рафтът ще бъде пълен и храната на него ще бъде безопасна. Западните служби описват по същия начин логиката на хибридните кампании. В съвместно предупреждение от декември 2025 г. американската агенция за киберсигурност CISA, ФБР, Агенцията за национална сигурност и партньорски служби от няколко държави посочват, че проруски хакерски групи атакуват системите за управление във водоснабдяването, в сектора на храните и земеделието и в енергетиката. Според CISA тези групи умишлено преувеличават резултатите от атаките си, за да разпространяват враждебни внушения и да подкопаят общото доверие в сигурността на критичната инфраструктура.
Как една тема става въпрос на сигурност
В политическата наука има име за хода, който прави Хансен. Копенхагенската школа в изследванията на сигурността (Бари Бузан, Оле Вевер и Яп де Уилд, „Сигурност: нова рамка за анализ“, 1998 г.) го нарича секюритизация. Един въпрос става въпрос на сигурност, когато авторитетен говорещ го обяви за заплаха за оцеляването на общността и публиката приеме това определение. Тогава въпросът излиза от обикновената политика, в която бюджетите и правилата се договарят с години, и оправдава мерки, които иначе трудно биха минали: нови задължения, проверки, извънредни правомощия, пари. Самите автори смятат, че обикновено е по-добре въпросите да остават в нормалната политика, защото секюритизацията ги изважда от публичния спор и ги предава на институциите за сигурност.
Октомврийският пост на Хансен беше първата крачка: силно определение без процедура. Колегиумът по сигурността е втората, защото превръща думите в задача за институциите. Самото обсъждане обаче още не означава нови задължения или извънредни мерки: по теорията секюритизацията е завършена едва когато публиката, в случая държавите членки и браншът, приеме рамката. Ако Комисията стигне до извода, че атаките са част от хибридна кампания, храната ще бъде обсъждана наравно с енергетиката и водата, а с това идват и правилата, които важат там.
Завоят не започва с хладилниците. През март 2025 г. Комисията прие Стратегията за Съюз на готовността, а на 9 юли 2025 г. – Стратегията на ЕС за запасите, първия общ европейски подход за осигуряване на основни стоки като храна, вода, горива и лекарства при кризи. Сред причините, заради които запасите стават нужни, Комисията изрично посочва хибридните атаки и кибератаките, зад които стоят държави. Някои държави отдавна гледат на храната по този начин. Във Финландия отделна държавна агенция за сигурност на доставките е задължена с решение на правителството да поддържа запаси от зърно за поне шест месеца средна консумация. След руската инвазия в Украйна агенцията ги увеличи и през март 2023 г. те стигнаха девет месеца.
Двата прочита
Извършител засега няма. Парижката прокуратура разследва френската атака, белгийските служби – белгийската, а никоя група не е поела публично отговорност. Центърът за киберсигурност на Белгия допуска, че извършителите може никога да не бъдат установени. Според първия прочит става дума за престъпна и опортюнистична атака (нападателят търси слабо защитени системи, без да избира жертвата). Danfoss, датският производител на софтуера за управление на засегнатите френски инсталации, заяви, че повечето от тях са стари продукти, които вече не получават обновления на софтуера и защитата, и че отдавна съветва клиентите си да обновяват системите и да ги държат зад защитна стена. Американската Copeland, чиито контролери също са били атакувани, говори за уязвимост в спряно от производство поколение.
Според втория прочит атаките са част от хибридна кампания. През декември 2025 г. датската военна разузнавателна служба приписа на проруската група Z-Pentest, която по нейна оценка има връзки с руската държава, разрушителна атака срещу водното дружество Tureby Alkestrup край Кьоге в края на 2024 г. Нападателите промениха налягането, най-малко три тръби се спукаха, а част от домакинствата останаха временно без вода. Същата група фигурира в декемврийското предупреждение на CISA, според което проруските групи влизат в системите за управление през слабо защитени връзки за отдалечен достъп, изложени директно в интернет. Засега няма публични доказателства, които да свързват тази група или друга известна проруска структура с атаките срещу хладилните системи. Изследовател от SentinelOne, цитиран от Kyiv Post, отбелязва само, че липсата на искания за откуп говори по-скоро за саботаж, отколкото за печалба. Двата прочита стигат до една и съща слабост: системи, които стоят открити в мрежата с остарял софтуер или с фабрична парола. При двата прочита защитата е една и съща, независимо от мотива.
Документ, който да реши спора, засега няма. Хансен вече определя атаките като целенасочен опит да се нарушат доставките и да се подкопае доверието, макар че извършителите и мотивите им остават неустановени. Решението темата да отиде в колегиума по сигурността, преди някой да е назовал извършителя, може да се прочете като знак, че Комисията не смята да чака атрибуцията (публичното установяване кой стои зад атаката), за да започне да се готви.
Студената верига започва от стопанството
За фермера тази история изглежда далечна, защото засегнатите са супермаркети. Хладилната витрина обаче е последното звено на студената верига, която започва от хладилната камера на овощаря, от охладителя за мляко във фермата и от хладилника на кланицата. Докладът на Програмата на ООН за околната среда и на ФАО за студените вериги от 2022 г. изчислява, че липсата на ефективно охлаждане е довела до загубата на 526 милиона тона храна, или 12% от световното производство, а през 2017 г. по-малко от половината (45%) от храната, която има нужда от охлаждане, е била охладена. Числата описват главно развиващите се страни, но показват колко голяма част от произведеното зависи от студа, докато стигне до човека.
Атакуваните контролери (устройствата, които централно управляват температурите, размразяването и алармите в един обект) не работят само в магазините. Изследователите от Claroty, които през август 2026 г. публично описаха уязвимостите в платформите Danfoss AK-SM 800A и Copeland XWEB Pro, посочват, че те се използват широко в супермаркети, хладилни складове, логистични бази и други търговски обекти. На хакерската конференция DEF CON същия месец те показаха, че през пробит контролер нападателят може да спре охлаждането и същевременно да подава фалшиви показания за температурата. Поправката от Danfoss съществува от август 2025 г., а при сканиране на интернет изследователите откриха 2765 контролера на компанията, достъпни директно от мрежата.
Така въпросът става и въпрос за безопасността на храните. Месо или мляко, които са се затоплили и после пак са охладени, докато таблото показва нормална температура, са риск, който не се вижда в отчета за загубите. Попадането на месарската група De Laet en Van Haver сред засегнатите в Белгия показва, че засегнатите вече не са само търговци на дребно. Във веригата магазини загубата се разпределя между много обекти, а стопанинът, който държи реколтата си в хладилна камера до пролетта, пази цялата си продукция на едно място. В статията ни от октомври описахме и случаите във фермите, от доилния робот в Швейцария до комбайните, ограбени в Мелитопол и блокирани от разстояние.
Остава и въпросът кой има достъп до управлението на студа. След френската атака председателят на Coopérative U Доминик Шелшер посочи фирмите за хладилна техника, които поддържат оборудването, като уточни, че магазините на веригата не са клиенти на Danfoss. Френски експерти по киберсигурност, цитирани от Ройтерс, смятат, че отговорността е споделена между търговците, монтажниците и производителя на софтуера. В стопанството отношенията са същите: хладилната камера или охладителят за мляко могат да работят години наред без проблем, докато отдалеченият достъп до управлението им е у фирмата, която ги е монтирала, а стопанинът не знае кой и как влиза в системата.
Стратегическият отрасъл и задълженията му
В България правителството често говори за продоволствена сигурност, а браншовите организации искат земеделието да бъде третирано като стратегически отрасъл, като най-често имат предвид подпомагането. Завоят в Брюксел показва какво съдържа този статут в политиката за сигурност: защита на системите, докладване на инциденти, проверки и запаси.
Българският закон вече е записал част от това. Промените в Закона за киберсигурност, в сила от 17 февруари 2026 г., поставят производството, преработката и разпространението на храни сред секторите, за които важат новите изисквания, и препращат към европейското определение за хранително предприятие (по Регламент № 178/2002), което обхваща и първичното производство. За разлика от директивата NIS2, българският текст не ограничава обхвата до търговията на едро и промишленото производство и преработка, затова в него могат да попаднат и земеделски стопанства, когато отговарят на критериите за дейност и размер, както писахме през октомври. Предприятията от сектора, които попадат в обхвата на закона, но не са съществени субекти, по закона се считат за важни субекти: ръководството им одобрява мерките за управление на киберриска, а всеки значителен инцидент се съобщава с ранно предупреждение до 24 часа и с уведомление до 72 часа. Максималната глоба е 7 милиона евро или 1,4% от световния годишен оборот, като се прилага по-високата от двете стойности.
Кои конкретно са тези предприятия, трябва да установят секторните компетентни органи по методика на Министерския съвет. Преходните разпоредби на закона дават на правителството шест месеца от влизането му в сила да определи компетентните органи и да приеме методиката (§ 47), а след това органите имат пет месеца да установят съществените и важните субекти (§ 48). Шестмесечният срок изтече на 17 август 2026 г. Към днес редакцията не откри публикувано решение за компетентните органи по сектори, нито приета методика. Не открихме и съобщение за подобна атака в България.
Ако колегиумът по сигурността стигне до общи европейски мерки, първият въпрос към София ще бъде кой проверява хранителните предприятия, които законът вече е включил в обхвата си. От промените през февруари министърът на земеделието и храните е член на Съвета по киберсигурността, така че въпросът стига и до неговото министерство.
За три седмици атаката срещу хладилниците мина от инцидент във френските супермаркети до тема за формата на Комисията за стратегическите заплахи, а комисарят по земеделието започна да говори с езика на службите за сигурност. За стопанина с хладилна камера, охладител за мляко или кланица практическото следствие е конкретно: да попита монтажника кой контролер управлява охлаждането, кой има отдалечен достъп до него и отговаря за обновяването му, достъпен ли е той от интернет и сменена ли е фабричната парола. Датата на колегиума по сигурността още не е определена.
Понятия
Продоволствена сигурност – състояние, при което всички хора по всяко време имат физически и икономически достъп до достатъчно безопасна и хранителна храна (определение от Световната среща на върха по прехраната, ФАО, 1996 г.).
Студена верига – непрекъснатата поредица от охлаждане и замразяване на храната от прибирането, издояването или клането до продажбата: хладилни камери и складове, хладилен транспорт, витрини.
Контролер за управление на охлаждането – устройство, което централно управлява хладилните инсталации в един обект (температури, цикли на размразяване, аларми) и често е достъпно отдалечено за поддръжка.
Фърмуер – вграденият софтуер на устройството; обновяването му затваря известните уязвимости.
Хибридна заплаха – враждебни действия под прага на открит въоръжен конфликт (кибератаки, саботаж, дезинформация), които целят да отслабят държава или общество и често се извършват чрез посредници, за да може участието да бъде отречено.
Секюритизация – понятие на Копенхагенската школа: превръщането на даден въпрос във въпрос на сигурност, когато авторитетен говорещ го обяви за заплаха за оцеляването на общността и публиката приеме това; така се оправдават извънредни мерки.
Колегиум по сигурността – специален формат на заседания на Европейската комисия, в който председателят ѝ обсъжда стратегическите заплахи за Съюза.
Атрибуция – установяването и публичното назоваване на извършителя на кибератака.
Важен субект – по чл. 4а от Закона за киберсигурност предприятие от сектор в обхвата на закона, което не е съществен субект; има задължения за управление на риска и за докладване на инциденти, а компетентният орган го установява и вписва по методика на Министерския съвет.
Използвани източници
POLITICO, Brussels Playbook, 3.11.2026 г.
Euronews, Cyberattacks hit supermarket fridges and freezers in Europe, Belgium launches investigation, 2.11.2026 г.
Associated Press / ABC News, Freezers at supermarkets in several European countries hit by apparent cyberattacks, 2.11.2026 г.
ABC News, European grocery chains’ freezers, refrigerators targeted in apparent cyberattacks, 2.11.2026 г.
NBC News, Supermarkets across Europe hit by new fridge cyberattacks, 2.11.2026 г.
SecurityWeek, Over 100 European Stores Hit as Supermarket Fridge Attacks Return, 2.11.2026 г.
Kyiv Post, Hackers Target Supermarket Freezers in More Than 100 EU Stores, 2.11.2026 г.
AFP, French supermarkets suffer refrigerator shutdown after “unprecedented” cyberattack, 12.10.2026 г.
Associated Press, Cyberattack targeting refrigeration systems hits 700 supermarkets, French government says, 13.10.2026 г.
Reuters, Hackers heat supermarket freezers across France, spoiling food and sparking fires, октомври 2026 г.
Claroty Team82, изследване на уязвимостите в контролерите Danfoss AK-SM 800A и Copeland XWEB Pro, 9.08.2026 г.
Cloud Security Alliance, Danfoss Controller Hijacking: Physical Sabotage of French Retail Refrigeration, 13.10.2026 г.
OCCRP, Hackers Turn French Supermarket Refrigerators Into Furnaces, 13.10.2026 г.
CISA, FBI, NSA и партньори, Pro-Russia Hacktivists Conduct Opportunistic Attacks Against US and Global Critical Infrastructure (AA25-343A), 9.12.2025 г.
Датска военна разузнавателна служба (FE), Russia responsible for cyber attacks, 18.12.2025 г.
Европейска комисия, Стратегия на ЕС за запасите, 9.07.2025 г.; Стратегия за Съюз на готовността, март 2025 г.
Национална агенция за сигурност на доставките на Финландия (Huoltovarmuuskeskus), съобщения от 15.12.2022 г. и 29.03.2023 г.
UNEP и FAO, Sustainable Food Cold Chains: Opportunities, Challenges and the Way Forward, 12.11.2022 г.
Закон за киберсигурност, изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г. (в сила от 17.02.2026 г.), изм. ДВ, бр. 55 от 16.06.2026 г.; чл. 4а, чл. 16 и § 47 и § 48 от преходните разпоредби на закона за изменение и допълнение.
Buzan, B., Wæver, O., de Wilde, J., Security: A New Framework for Analysis, Lynne Rienner, 1998.
