Съветът на ЕС отваря пазара за всички части на индустриалния коноп, а площите в България се свиха от 11 400 на 138 декара за пет години

Позицията на Съвета от 19 октомври разрешава да се отглеждат и продават листата и цветовете на конопа с до 0,3% тетрахидроканабинол, но оставя на държавите правото да ограничават употребата им. У нас законът и днес допуска коноп само за влакно и семена, а опитите от 2016 г. насам да се разреши преработката му не стигнаха до закон.

Сто тридесет и осем декара индустриален коноп са засети в България през 2024 г. Числото е от годишния доклад на Националния фокусен център за наркотици и наркомании, който събира данните на Министерството на земеделието и храните. Това е малко над един процент от 11 400-те декара, засети през 2019 г. За пет години културата почти изчезва от българското поле, докато в Европейския съюз площите с нея растат: по данни на Европейската комисия те се увеличават от 20 540 хектара през 2015 г. до 33 020 хектара през 2022 г., а производството почти се удвоява.

На 19 октомври 2026 г. Специалният комитет по селско стопанство, в който заседават представителите на земеделските министерства на 27-те държави, одобри позицията на Съвета на ЕС за новите правила на общата организация на пазарите след 2027 г. Това е регламентът, който урежда как се търгуват, внасят, съхраняват и етикетират земеделските продукти в Съюза. В документа (номер 14647/26) има отделна глава за конопа и тя за първи път създава общи пазарни правила за продуктите от всички части на растението, включително листата и цветовете, при условия за сорта, семената и съдържанието на тетрахидроканабинол. Позицията още не е закон. Тя е мандатът, с който ирландското председателство ще преговаря с Европейския парламент, чиято земеделска комисия се очаква да гласува своята позиция през декември. Новите правила за конопа ще се прилагат не по-рано от 2028 г.

Посоката обаче е ясна и поставя пред България въпрос, на който Народното събрание досега винаги отговаряше с „не“: какво се прави с растение, което у нас стои в закона за наркотиците, а в Европа получава общи пазарни правила като земеделски продукт.

Растението и неговата история

Индустриалният коноп и канабисът, който се пуши, са един и същ ботанически вид, Cannabis sativa L. Разликата е в количеството тетрахидроканабинол (ТХК), веществото с упойващо действие, което се натрупва главно в цветовете и в горните листа. Сортовете за влакно и семена са селекционирани така, че съдържанието му да остане под 0,3%, докато в растенията, отглеждани за наркотик, то е многократно по-високо. Тъй като разликата е в концентрацията на едно вещество, законите по света третират едно и също растение по два различни начина и голяма част от законодателството за конопа през последния век е опит да се прокара граница между двете.

По българските земи културата е стара. Херодот пише през V в. пр. Хр., в четвъртата книга на „Историите“, че в Скития расте коноп, „много подобен на лена“, и че траките „дори правят от него дрехи, много подобни на ленените“. В същия пасаж той описва и обичая на скитите да хвърлят конопено семе върху нажежени камъни в затворени шатри и да вдишват парата. Двете лица на растението, суровината за плат и упойващото средство, са записани заедно още в един от най-ранните писмени разкази за него.

Двадесет и пет века по-късно конопът все още е масова култура у нас. През 1952 г. той заема над 250 000 декара. Стъблата се мочат, т.е. се накисват във вода 10–14 дни, за да се отделят влакната, от които се правят въжета, платове и хартия. После в стопанствата конопът е изместен от лена и памука, а със затягането на контрола върху наркотиците културата почти изчезва от полето.

Международната рамка, върху която стоят и българският закон, и европейските правила, е Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 1961 г. Малко известен факт е, че тя изрично не се прилага за отглеждането на конопа „изключително за промишлени цели (влакно и семена) или за градинарски цели“ (член 28, ал. 2). Определението ѝ за канабис обхваща цветните и плодните връхчета, а листата и семената, когато не са придружени от връхчетата, преговарящите съзнателно оставят извън него. Конвенцията прави разлика между растението като суровина и растението като наркотик от самото начало.

Европейският праг също има своя история. По-рано ЕС свали допустимото съдържание на ТХК за сортовете, които получават подпомагане, от 0,3 на 0,2%, а с новата обща селскостопанска политика от 2023 г. го върна на 0,3%. В общия каталог на ЕС през 2024 г. са вписани 116 сорта коноп.

За какво се използва

Европейската комисия описва конопа като суровина за поне шест отрасъла. От стъблото се получават влакно, сходно с лененото, за текстил и хартия (хартията от коноп може да се рециклира седем-осем пъти), и дървесната сърцевина, от която се правят конопобетон (смес с вар и вода за стени с добра топлоизолация), изолационна вата и плоскости. Олющените семена се ядат, а целите отиват за фураж. Маслото от семената влиза в храните и в козметиката. От листата и цветовете се извлича канабидиол (CBD), който няма упойващото действие на ТХК и се използва в козметиката и в други продукти. Употребата му в храни в ЕС минава през отделно разрешение по режима за нови храни, а само през първите месеци на 2026 г. Комисията прекрати процедурите по поне шест такива заявления, без да ги одобри. Комисията посочва още биогоривата и заместителите на пластмаси в автомобилите, железопътния транспорт и авиацията. За храните от конопено семе ЕС има отделни пределни нива на ТХК (Регламент 2023/915).

Представата за стойността на растението се смени забележително бързо. В изследването на ирландския държавен институт Teagasc за производство на плоскости от коноп, с опити в края на 90-те години, листата и цветовете, около една четвърт от биомасата, са записани като част без търговска стойност. Четвърт век по-късно точно около тях се води спорът в Брюксел, защото от тях се извлича канабидиолът и защото в тях е тетрахидроканабинолът.

Европейското производство е съсредоточено в няколко държави. Франция дава над 60% от него, Германия 17%, Нидерландия 5%. Франция, Полша и Румъния плащат обвързано подпомагане за конопа, а секторни интервенции за него засега не прилага никоя държава. По данни на Комисията един хектар коноп поглъща 9 до 15 тона въглероден диоксид, а листната покривка се затваря около три седмици след поникването.

Как се отглежда

Конопът е пролетна култура. Според ръководството на правителството на канадската провинция Манитоба се сее, когато почвата се затопли до 8–10 °C и има достатъчно влага, на дълбочина 1,3–2,5 см. В опитите на Teagasc в Ирландия най-високи добиви дава сеитбата в края на март, но заради риска от слани институтът препоръчва ранна до средата на април. Според цитираната от института литература конопът понася слани до минус 5–6 °C. Условията у нас са различни, затова тези числа показват посоката, без да заместват местен опит.

Нормата на сеитба зависи от целта. За влакно или за двойно предназначение (влакно и семе) канадското ръководство препоръчва 250–300 растения на квадратен метър, около 4,5–5,6 кг семена на декар, а за семе гъстотата е два-три пъти по-малка, 100–125 растения на квадратен метър, около 2–2,6 кг на декар. Добивът на семе е добър и при по-редки посеви, а за влакно е нужна висока гъстота. В ирландските опити най-висок добив на стъбла дават 2–3 кг на декар при традиционна норма от 5 кг.

Торенето е като при високодобивна пролетна пшеница. Без почвен анализ канадското ръководство дава 9–13,5 кг азот на декар (става дума за активно вещество, не за килограми търговски тор), а в Ирландия са използвани 12 кг азот на декар преди сеитба. За цялата вегетация растението изнася около 20 кг азот на декар, по-голямата част в стъблото. Това е количеството, което културата изнася с реколтата, и то не е препоръчителна норма за торене. Тук има любопитна подробност: в мотивите на позицията на Съвета пише, че конопът не изисква пестициди и торове. Агрономическите ръководства уточняват и двете твърдения. Хербициди в посева обикновено не са нужни, защото след затварянето на редовете растенията задушават плевелите (в ирландските опити това става до средата на юни, без нито едно пръскане). Конопът обаче има съществени хранителни потребности и нуждата от торене зависи от плодородието на почвата и очаквания добив. Болестите, които се срещат почти всяка година, са склеротиниозата (бялото гниене) и сивото гниене, затова сеитбооборотът има значение, а най-добрата следваща култура след конопа са житните.

Растежът е бърз. В разгара на лятото растенията прибавят по 7–10 см на ден и при канадските сортове достигат 1–2 метра. Конопът е чувствителен към продължителността на деня: цъфтежът започва, когато дните започнат да намаляват. Културата за влакно узрява за 60–90 дни, а за семе за 90–120 дни. Това поставя стопанина пред избор: стъблото е най-добро за влакно, когато мъжките растения са в пълен цъфтеж и преди да се завърже семето, а семето иска пълно узряване. Затова при двойното предназначение се правят компромиси и с двете.

Влакното се коси и се мочи на полето под росата 4–6 седмици, след което се балира при влажност под 14%. Семето се прибира с комбайн при влажност 10–18% и се досушава до 9–10% за съхранение. Канадските съвети са конкретни: в комбайна се подава само горната част на растенията, до около 0,9–1,2 метра, защото дългото влакно се навива по валовете, а капаците върху лагерите намаляват и риска от пожар. Добивите в Манитоба са 45–56 кг семе на декар при начинаещите стопани и 67–90 кг при опитните, а при чистото влакно средно 620–740 кг стъбла на декар. В Ирландия опитите дават средно 1,25 тона стъбла на декар при 15% влажност. Тези числа показват възможностите на културата при канадски и ирландски условия и не могат да се пренасят като прогноза за България.

У нас стопанинът има и специфично задължение. Поне 10 дни преди цъфтежа той трябва да уведоми Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, за да бъдат взети проби за тетрахидроканабинол. Ако съдържанието е над прага, посевът се унищожава.

Какво решиха държавите в Съвета

Позицията на Съвета дава на конопа собствени членове в регламента за общата организация на пазарите. По член 147б в ЕС ще могат да се произвеждат суровото влакно, семената за посев, семената за други цели и „всички други части на растението“, т.е. листата и цветовете, ако са от сорт, вписан в общия каталог, съдържат до 0,3% Δ9-тетрахидроканабинол и са отгледани от сертифицирани семена. Продукти, които не отговарят на тези условия, ще могат да се произвеждат само в държавите, които го позволяват. Държавите проверяват по оценка на риска, а Комисията ще определи с делегиран акт как се установява сортът и как се проверява съдържанието на ТХК.

Член 147в прилага същите условия към продажбата. Семената, които не са за посев, ще могат да се продават свободно, а продуктите извън условията ще се допускат само за медицински и научни цели. Държавите трябва да изтеглят от пазара продуктите, които не отговарят на правилата. Продуктите от растения, засети преди датата на прилагане, ще могат да се продават по старите правила през преходен период. Член 189 урежда вноса по същия начин: при внос е достатъчен документ, че съдържанието на ТХК в сорта не надхвърля 0,3%, а семената, които не са за посев, могат да се внасят само от вносители с разрешение.

Мотивите в съображенията на документа са три. Първият е икономически: новите приложения в биоикономиката дават на стопаните повече начини да оползотворят растението. Вторият е пазарен: някои държави са забранили отделни продукти от коноп и тези различни национални правила създават бариери и нелоялна конкуренция между стопаните в различните държави. Третият е правен и научен. Съветът се позовава на решението на Съда на ЕС по делото Kanavape (C-663/18) от 19 ноември 2020 г., според което канабидиолът от законно отгледан коноп с нисък ТХК не е наркотично вещество, и на научните данни, че продуктите от сортове с до 0,3% ТХК едва ли представляват риск за здравето.

Ключовата уговорка е в членове 147б(4) и 147в(5). Правилата не засягат европейските и националните правила за крайната употреба на продуктите, включително заради защитата на общественото здраве и сигурност. Съображение 22а добавя условието тези национални правила да са съвместими с правото на ЕС и по-специално с член 36 от Договора, който позволява ограничения на свободното движение на стоки само когато са обосновани и пропорционални. С други думи, ЕС отваря общ пазар за растението като земеделски продукт, а държавите запазват думата дали от цвета може да се прави чай, крем или храна.

Разграничението между производството и крайната употреба вече съществува в европейското право. С Регламент (ЕС) 2026/1828 от 28 юли 2026 г. Комисията определи пределно съдържание на тетрахидроканабинол в конопените листа за запарка и в готовите напитки от тях: 40 милиграма на килограм в листата и 0,02 милиграма на килограм в напитките, като се брои сборът от Δ9-ТХК и неговата киселинна форма THCA. Правилата се прилагат от 1 януари 2027 г. и изискват три предупреждения на етикета: листата са само за запарка с вода, напитката не е за кърмачета и малки деца, а при запарването не се добавят мазнини като мляко или сметана, защото според Комисията мазнината увеличава преминаването на ТХК в напитката. Регламентът запазва по-строгите национални ограничения върху предлагането на тези продукти. С него ЕС урежда безопасността на една конкретна употреба на листата, но той не дава право на всеки производител да ги отглежда, прибира и продава във всяка държава. Дали българският стопанин може законно да прибере листата от нивата си, остава отделен въпрос.

Спорът в Съвета е записан в документ 14585/26. Швеция, Италия, Унгария, Чехия, Румъния, Кипър и Финландия са подали общо обяснение на вот. Те отбелязват споразумението, но възразяват срещу разширяването на правилата до всички части на растението (Швеция е предлагала да се изключат цветовете), критикуват, че се брои само Δ9-тетрахидроканабинолът без киселинната му форма THCA, която при нагряване се превръща в него (в регламента за запарките от юли Комисията вече брои и нея), и искат последиците да бъдат оценени до пет години след влизането в сила. Словения подкрепя текста като компромис, но предупреждава, че на око индустриалният коноп не може да се различи от канабиса с висок ТХК и контролът ще изисква повече проби и лабораторни анализи. България не е сред държавите, които са записали възражения.

Парламентът тепърва ще каже думата си. Според специализираното издание Business of Cannabis земеделската комисия настоява за праг от 0,5%. Европейската асоциация за индустриален коноп вижда в позицията на Съвета по-ясна правна основа за бранша, но управителният ѝ директор Франческо Мирици съветва предпазливост. Според Forbes практическият ефект ще зависи от това доколко националните ограничения на крайната употреба ще пречат на общия пазар.

Положението у нас

В България отглеждането на коноп се урежда от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Член 27 по принцип забранява засяването и отглеждането на растения от рода на конопа, а член 28 забранява „добиването на опиум, макова слама, коноп, хашиш и хашишово масло“. Изключението е в член 29: коноп за влакно, за семена за фураж и храна и за семена за посев може да се отглежда само с разрешение на министъра на земеделието. Редът е в Наредба № 1 от 12 март 2018 г., която от май 2023 г. допуска съдържание на ТХК до 0,3% в листната маса, цветните и плодните връхчета (до тогава прагът беше 0,2%). При смяната всички стопани с действащи разрешения трябваше да подадат нови заявления в срок от три месеца. Наредбата и публикуваната от министерството административна услуга работят с праг от 0,3%, докато в достъпните консолидирани текстове на член 29 от закона все още е посочен праг от 0,2%. Това несъответствие трябва да бъде изяснено.

Самото разрешение е безплатно, издава се в срок до три месеца и важи три години. Към заявлението се прилага декларация, че кандидатът не е осъждан за контрабанда и престъпления с наркотици. Стопанинът подава справка в 10-дневен срок след всяка сеитба, декларация за количеството и склада в 10-дневен срок след прибирането и копие от документа за продажба в 10-дневен срок след реализацията. До 30 юни представя етикетите и документите за качество на семената. Насажденията с ТХК над прага се унищожават от външен изпълнител, а Националният фокусен център отбелязва, че за унищожаването се изисква съдействие от полицията.

Данните, които министерството подава всяка година, са следните:

Източник: Национален фокусен център за наркотици и наркомании, Годишен доклад 2023, табл. 2-1, с. 19 (за 2019–2023 г.), и Годишен доклад 2024, табл. 2-1 (за 2024 г.); данни на МЗХ.

Площите се свиват с около 99%, а броят на новите разрешения пада много по-бавно: 94 през 2021 г. и 82 през 2022 г., когато засетите площи вече са съответно 2 150 и 1 270 декара. Числото за 2023 г. трябва да се чете с уговорка, защото след смяната на прага всички стопани с действащи разрешения трябваше да подадат нови заявления. Разрешението важи три години, затова броят на издадените през годината не е броят на стопаните, които сеят. Числата сами не доказват коя причина тежи повече: правилата, липсата на преработка наблизо или пазарът. Те показват, че разрешението само по себе си не стига, за да се сее.

Три парламента, два дебата в залата

Опитите да се разреши преработката започват още през 2016 г., когато Министерството на здравеопазването подлага на обществена консултация промени, с които техническият коноп да може да се преработва у нас. Те не са приети. През април 2022 г. девет депутати внасят нов законопроект. Сред тях е и Пламен Абровски, тогава председател на Комисията по земеделието, храните и горите, а днес министър на земеделието и храните. Главният прокурор Иван Гешев се обявява против него, но на 1 юни 2022 г. земеделската комисия приема проекта на първо четене, а на 10 юни той е поставен на първо четене в пленарната зала. Не е приет до разпускането на парламента през август.

Земеделската комисия одобрява подобни текстове още два пъти, на 21 декември 2022 г. и на 31 май 2023 г. През 2023 г. Владислав Панев и Росен Костурков внасят проекти, а един от тях предвижда праг от 1%. В становищата по проектите Министерството на земеделието не ги подкрепя с довода, че преработката за строителство, текстил, козметика и лекарства не е негова компетентност и че стопаните няма да получават подпомагане, ако съдържанието на ТХК надхвърли 0,3% по европейските правила. Агенция „Митници“ нарича прага от 1% „скрита легализация на конопа (марихуаната)“, а Министерството на здравеопазването предупреждава, че промяната би довела до свободно използване на растението. В тези становища няма възражение срещу самото влакно. Те изразяват страха на контролните органи, че нямат мерки и лаборатории, с които да проверяват съдържанието на ТХК. Сходен аргумент записа и Словения в Съвета.

На 10 април 2024 г. Народното събрание отхвърля на първо четене проекта, внесен от Росен Костурков: 49 гласа „за“, 81 „против“. Подкрепя го само „Продължаваме промяната – Демократична България“. В дебата Владислав Панев говори за Северозапада и за работните места и добавената стойност, които отиват в съседните държави.

„Това е изключително патриотичен закон.“

С тези думи Панев свежда спора до това в коя държава остават печалбата, работните места и данъците. Опонентите му отговарят с аргументите на контрола. Лъчезар Иванов от ГЕРБ–СДС се позовава на американска статистика за зависимостите и пита как ще се следи съдържанието на ТХК, а проф. Андрей Чорбанов от ИТН посочва липсата на акредитирани лаборатории и риска от двойна употреба. Росен Костурков отговаря, че индустриалният коноп и марихуаната са различни сортове и приравняването им подвежда.

Хората от бранша описват положението с конкретни думи. Александър Червенков от Българската асоциация за индустриален коноп, първият българин с разрешение да отглежда индустриален коноп, премества преработката си в Румъния и обяснява през 2022 г.:

„Не успяхме да преборим някои от зле поставените рамки в законодателството.“

Това означава, че стопанинът може да има разрешение, нива и реколта и пак да остане без право да направи от нея продукт в страната. Симеон Генов от Българската асоциация на конопената и канабиноидната индустрия описва механизма още по-точно: суровината трябва да се изсуши цяла и да се изнесе, за да бъде преработена в друга държава. Добавената стойност, работните места и данъците отиват там, където е линията за преработка. По думите на бранша най-много печелят Румъния, Сърбия и Северна Македония. Червенков добавя и аргумент, който обикновено идва от другата страна на спора: според него законните полета с индустриален коноп са в интерес дори на МВР, защото намаляват търговските качества на стоката на черния пазар.

Един от възможните прочити на таблицата дава теорията на икономистите Авинаш Диксит и Робърт Пиндик от книгата „Инвестиции при несигурност“ (1994). Теорията за реалните опции казва, че когато една инвестиция не може да бъде върната обратно, а условията могат да се сменят всеки момент, изчакването само по себе си има стойност и разумният инвеститор отлага. Линията за отделяне на влакната или пресата за масло е точно такава необратима инвестиция. Без преработвател наблизо стопанинът няма на кого да продаде, а без стопани наоколо никой не строи преработка. Безплатното разрешение в този смисъл е опция, която не струва нищо, докато се чака законът да се промени, и това би обяснило защо нови разрешения продължават да се издават, когато площите вече са се стопили. Това е хипотеза. От числата не може да се разбере каква част от спада идва от липсата на преработка, от цените, от разходите за производство или от административните ограничения.

Цветът на растението и правото на държавата

Когато регламентът бъде приет, той ще се прилага пряко във всички държави. Член 147б ще казва, че листата и цветовете от вписан сорт с до 0,3% ТХК, отгледан от сертифицирани семена, „могат да се произвеждат“ в Съюза, а член 147в, че могат да се продават. Българският закон забранява по принцип отглеждането на коноп в член 27, забранява добиването на коноп в член 28 и допуска отглеждане само за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев в член 29.

Регламентът оставя на държавите правилата за крайната употреба, но не казва дали държава може да забрани самото прибиране на листата и цветовете от законно засята нива. Тук е и същината на въпроса за България: дали сегашната забрана ще бъде приета като правило за употребата, което държавата има право да запази, или като ограничение на производството, което регламентът вече разрешава. Решението по делото Kanavape дава ориентир. Според Съда забраната на продукт от законно отгледан коноп трябва да е подходяща за защитата на общественото здраве, да не надхвърля необходимото и да стъпва на достатъчно установен риск. Тук предполагам, че ако българският закон остане в сегашния си вид, въпросът рано или късно ще бъде решен в съда.

Има и практически въпроси. Регламентът изисква проверки по оценка на риска, сертифицирани семена и разрешени вносители на семена, които не са за посев. Българските правила вече съдържат голяма част от това, включително лиценза за вносителите. Не е ясно обаче дали ще остане отделното разрешение от министъра за всяко отглеждане, след като европейските условия за производство станат еднакви за всички държави.

Остава и въпросът за готовността. Дори българските ограничения да бъдат облекчени, площите няма да се възстановят автоматично. За влакното са нужни предприятия за първична преработка, за семената събиране, почистване и купувач, а за листата и цветовете отделна технологична и регулаторна верига. Какви мощности има днес у нас, каква част от реколтата могат да поемат и кой би инвестирал при сегашната правна несигурност, са въпроси, които тепърва трябва да получат отговор.

До 2028 г.

До прилагането на новите правила остават поне две години, но решенията се вземат сега. През декември се очаква земеделската комисия на Европейския парламент да гласува позицията си, а през 2027 г. да започнат тристранните преговори между Съвета, Парламента и Комисията. България не се присъедини към възраженията на седемте държави в Съвета, но засега не е представила публично как възнамерява да съвмести бъдещите европейски правила с ограниченията в националното законодателство. Ако регламентът бъде приет в този вид, България ще трябва да изясни кои от сегашните ограничения могат да останат като правила за крайната употреба и кои ще противоречат на общите европейски условия за производство и търговия. Това вероятно ще наложи и промени в националната нормативна уредба. Земеделското министерство вече веднъж отговори, че преработката не е негова компетентност. Днешният министър Пламен Абровски е сред вносителите на законопроекта от 2022 г., но този законопроект не може да се приема за негова позиция по новия европейски текст.

Стопанин, който иска да сее коноп през 2027 г., ще прави същото като досега: ще подаде заявление в министерството, ще сее сорт от каталога със сертифицирани семена, ще уведоми агенцията по сортоизпитване поне 10 дни преди цъфтежа и ще продава само стъблата и семената. Листата и цветовете не могат законно да се използват у нас до промяна на българските правила.

През 2019 г. зад 11 400 декара стояха 99 разрешения. През 2024 г. зад 138 декара стоят 34.

Понятия

Индустриален коноп — сортове Cannabis sativa L. от общия каталог на ЕС със съдържание на Δ9-тетрахидроканабинол до 0,3%, отглеждани за влакно и семена, а по позицията на Съвета и за листата и цветовете.

Тетрахидроканабинол (Δ9-ТХК) — основното вещество с упойващо действие в конопа; натрупва се главно в цветните връхчета.

THCA (тетрахидроканабинолова киселина) — форма без упойващо действие, която при нагряване се превръща в Δ9-ТХК; седемте държави, възразили в Съвета, искат и тя да се брои.

Канабидиол (CBD) — вещество от конопа без упойващо действие. По решението на Съда на ЕС по делото C-663/18 (Kanavape) от 19.11.2020 г. канабидиолът от законно отгледан коноп не е наркотично вещество.

Нови храни — храни, които не са били консумирани в значителна степен в ЕС преди 15 май 1997 г.; могат да се пускат на пазара само след разрешение по Регламент (ЕС) 2015/2283.

Обща организация на пазарите — Регламент (ЕС) № 1308/2013, правилата на ЕС за вътрешния пазар на земеделските продукти, пазарната намеса и търговията с трети страни.

Частичен мандат за преговори — позицията на Съвета, с която председателството преговаря с Европейския парламент; „частичен“, защото не обхваща финансовите въпроси, които се решават в преговорите за бюджета на ЕС 2028–2034 г.

Общ каталог на сортовете — списъкът на ЕС на сортовете земеделски растения, които могат да се търгуват във всички държави членки.

Сертифицирани семена — семена, произведени и проверени по Директива 2002/57/ЕО за търговията със семена от маслодайни и влакнодайни растения.

Крайна употреба — за какво се използва продуктът (храна, козметика, пушене, лекарство). По позицията на Съвета държавите могат да я ограничават заради общественото здраве и сигурност.

Член 36 от ДФЕС — разпоредбата на Договора за функционирането на ЕС, която позволява ограничения на свободното движение на стоки, ако са обосновани със защита на здравето или сигурността и са пропорционални.

Мочене — накисване на стъблата във вода или оставянето им на полето под росата, за да се отделят влакната от дървесната част.

Двойно предназначение — отглеждане на конопа едновременно за влакно и за семе; изисква компромис между най-добрия момент за косене на стъблото и пълното узряване на семето.

Реални опции — теория за инвестициите при несигурност (А. Диксит, Р. Пиндик, 1994): когато разходът е необратим, а условията са несигурни, изчакването има стойност и инвестицията се отлага.

Източници

— Съвет на ЕС, документ 14647/26 — частичен мандат за преговори с Европейския парламент по регламента за изменение на Регламент (ЕС) № 1308/2013, 19.10.2026 г. (членове 147б, 147в и 189, съображения 19–24).

— Съвет на ЕС, документ 14585/26 — резултати от заседанието на Специалния комитет по селско стопанство с обясненията на вот, 22.10.2026 г.

— Национален фокусен център за наркотици и наркомании — Годишен доклад по проблемите, свързани с наркотиците и наркоманиите в България, 2023 г. (табл. 2-1, с. 19) и 2024 г. (приет на 9.12.2025 г., табл. 2-1).

— Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, чл. 27–29 (консолидирани текстове в правно-информационните системи).

— Наредба № 1 от 12.03.2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис); Наредба за изменение и допълнение, ДВ, бр. 40 от 5.05.2023 г.

— Министерство на земеделието и храните — административна услуга „Издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис) със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахидроканабинол“.

— Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ — страница „Hemp“ (данни за площите и производството 2015–2022 г., сортове в общия каталог 2024 г.).

— Регламент (ЕС) 2026/1828 на Комисията от 28.07.2026 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2023/915 по отношение на максималните количества Δ9-тетрахидроканабинол в конопени листа за запарка и в запарки от конопени листа.

— NutraIngredients — „EU continues CBD scrutiny, rejecting 6 more novel food applications“, 9.04.2026 г.

— Съд на ЕС — решение по дело C-663/18 (B S и C A, Kanavape), 19.11.2020 г.

— Единна конвенция на ООН за наркотичните вещества, 1961 г., чл. 1 и чл. 28, ал. 2.

— Херодот, „Истории“, кн. IV, 74–75.

— Правителство на Манитоба, Канада — Industrial Hemp Production and Management.

— Teagasc, Ирландия — Hemp for MDF production (опити в Оук Парк, 1996–1999 г.).

— Avinash Dixit, Robert Pindyck — Investment under Uncertainty, Princeton University Press, 1994.

— Народно събрание — първо четене на законопроекта за изменение на ЗКНВП, 10.04.2024 г.; Комисия по земеделието — решения от 1.06.2022 г., 21.12.2022 г. и 31.05.2023 г.

— Business of Cannabis — материал от 29.10.2026 г.; Forbes — материал от 24.10.2026 г.

— zemedeleca.bg — материали от 25.04.2022 г., 31.07.2022 г. и 14.11.2023 г.

— Изявления на Александър Червенков (Българска асоциация за индустриален коноп) и Симеон Генов (Българска асоциация на конопената и канабиноидната индустрия), 2022 г.