Подкрепата за земеделието в 56 страни стигна рекордните над 950 млрд. долара през 2025 г., а според новия доклад на ОИСР голяма част от нея отива за краткосрочни реакции на поредните кризи

За две години подкрепата е нараснала със 121 млрд. долара, а само за суши, наводнения и слани ОИСР е преброила над 30 извънредни мерки през 2025 и 2026 г., сред тях и българското обезщетение за пролетната слана. Близо половината от парите стигат до стопанствата чрез по-високи вътрешни цени, плащания на тон и помощ за гориво и торове, а делът за наука, съвети и инфраструктура е намалял наполовина от началото на века.

„Повече подкрепа не винаги означава по-добри резултати. Изкривяващите мерки вдигат разходите на семействата и намаляват ефективността.“ С тези думи генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Матиас Корман придружи представянето на тазгодишния доклад на организацията за земеделските политики. Подкрепата за земеделието, която ОИСР изчислява, е по-голяма от всякога. Част от нея идва от държавните бюджети, а част от купувачите на храна чрез по-високите вътрешни цени. Според доклада голяма част от парите отиват за краткосрочни реакции на поредните кризи, а делът на разходите за наука, съвети и инфраструктура, които биха направили следващия удар по-поносим, намалява.

Докладът се казва „Наблюдение и оценка на земеделските политики 2026“ (Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2026), публикуван е на 2 ноември и има 699 страници. ОИСР го издава всяка година от края на 80-те години и в него по една и съща методика смята колко пари държавите прехвърлят към земеделието: от бюджета, от купувачите на храна чрез по-високите вътрешни цени и чрез разходите за общите нужди на сектора. Тази година изследваните страни са 56: 38-те членки на ОИСР, петте членки на ЕС, които не са в организацията (сред тях и България), и 13 развиващи се икономики, като Египет и Перу влизат за първи път. Европейският съюз се смята като едно цяло. Затова България присъства в общата европейска цифра, а отделно в кратка справка за това как изпълнява своя Стратегически план.

Рекордната сума и краят на дългия спад

Средно за 2023–2025 г. общата подкрепа за земеделието в 56-те страни е 885 млрд. долара годишно (около 805 млрд. евро). За 2025 г. предварителната оценка е над 950 млрд. долара (около 835 млрд. евро), със 121 млрд. долара, или почти 15 на сто, повече от 2023 г. В номинално изражение подкрепата расте от началото на века, със скокове през 2020 и 2025 г., така че думата „рекорд“ сама по себе си казва малко. Съществената промяна е в другия показател, който ОИСР следи: какъв дял от стойността на земеделското производство представлява подкрепата.

Повече от две десетилетия този дял намаляваше. В началото на века подкрепата беше около 30 на сто от стойността на продукцията, а през 2023 г. стигна 17,6 на сто. Производството растеше по-бързо от парите на държавите и на всеки долар продукция се падаха все по-малко държавни пари. Най-ниската точка е 2023 г. След нея посоката се обръща и през 2025 г. делът стига 19,1 на сто. ОИСР пише, че увеличението слага край на десетилетия спад на подкрепата в сравнение с производството.

Фонът е описан в първата глава. Затварянето на Ормузкия проток, морския път между производителите на енергия в Персийския залив и световните пазари, оскъпява суровините за земеделието. Индексът на Световната банка за цените на торовете се качва с над 12 на сто през първото тримесечие на 2026 г., което е шестото поскъпване в последните седем тримесечия. Икономическата прогноза на ОИСР очаква растежът на световната икономика да се забави от 3,4 на сто през 2025 г. на 2,8 на сто през 2026 г., а инфлацията в страните от Г-20 да се ускори до 4 на сто. По оценка на ФАО природните бедствия са стрували на земеделието 3,26 трилиона долара за три десетилетия. В средносрочен план около 22 на сто от калориите, които хората по света изяждат, ще пресичат граница, и затова всяко затваряне на търговски път стига до цената на храната.

При цените на продуктите докладът отбелязва две различни посоки. Зърното поскъпва въпреки достатъчното световно предлагане, заради рисковете от времето, устойчивото търсене и по-скъпите енергия и торове. Цените на млечните продукти, след силен ръст, падат от средата на 2025 г. Според модела на ОИСР и ФАО ефектът от затварянето на Ормуз върху цените на земеделските продукти ще дойде със закъснение и като цяло ще е умерен, но ще е по-силен в държавите, които зависят от внос на торове. Отделно има допълнителен риск за пазара на растителни масла. И двете засягат пряко България, която продава слънчоглед и купува торове. Докладът описва и по-дългосрочния фон: около 1,7 млрд. души живеят в райони, където добивите са по-ниски заради деградацията на земята, а екстремните горещини умножават риска, защото се съчетават със суша, недостиг на вода и вредители.

Как ОИСР започва да мери подкрепата за земеделието

Показателят, с който ОИСР мери подкрепата, е по-стар от самата поредица. През 1973 г. икономистът Тим Джослинг, работейки за ФАО, предлага да се изчисли каква субсидия би трябвало да получи земеделецът, за да запази дохода си, ако държавата премахне всички мерки в негова полза: митата, изкупните цени, плащанията. Така се появява „еквивалентът на субсидия за производителя“. През 1982 г. министрите на страните от ОИСР възлагат на организацията да анализира как може да се намали защитата на земеделието. Секретариатът избира метода на Джослинг, а през 1987 г. дава определението му в доклада „Национални политики и земеделска търговия“. Докладът излиза година след началото на Уругвайския кръг на преговорите по Общото споразумение за митата и търговията. В този кръг земеделието за първи път влиза сериозно в търговските преговори и страните имат нужда от общ показател, с който да сравняват кой колко защитава своите стопани. През 1999 г. показателят е преименуван на „оценка на подкрепата за производителите“ (Producer Support Estimate), като съкращението PSE остава.

Показателят е замислен като неутрален. Той брои всеки прехвърлен долар независимо от целта, с която е даден: за доход, за екология или за поддържане на планински пасища. Сам по себе си не казва дали една мярка е добра. Оценката идва отделно, от изследванията, които ОИСР прави от 2001 г. насам. С икономически модели организацията сравнява как различните видове помощ влияят на решението какво и колко да се произвежда и на търговията. Оттам идва и понятието, около което е изграден целият доклад: „потенциално най-изкривяващите форми на подкрепа“. Това са по-високите вътрешни цени, плащанията според произведеното количество и помощта за гориво, торове и други суровини, когато за нея не се изисква нищо от стопанина. През 2002 г. ОИСР превръща тези изводи в програма, която нарича „положителна програма за реформа“: всяка държава да намери най-изкривяващите си мерки и да ги замени с по-добри.

За показателя и за изводите от него се спори от самото начало. За реформа настояват страните износителки, които губят от чуждите субсидии, и самият секретариат на ОИСР. Против са правителствата, за които подкрепата е част от обществен договор със земеделците, и фермерските организации, които четат цифрите като аргумент срещу собствените си доходи. Редакцията вече описа петте основни модела на подкрепа (японския, американския, европейския, швейцарския и австралийския) по миналогодишното издание на доклада. Затова тук се спираме само на новото в тазгодишния доклад.

Къде отиват 885-те милиарда

Три четвърти от подкрепата стигат до отделните стопанства: средно 661 млрд. долара годишно за 2023–2025 г., около 13 на сто от брутните приходи на стопанствата в 56-те страни. За общи услуги отиват 118 млрд. долара, за бюджетни програми за потребителите 106 млрд. В обратна посока отиват 151 млрд. долара годишно. В страните, където държавата държи вътрешната цена под световната, стопаните на практика субсидират купувачите на храна.

Таблица 1. Подкрепата за земеделието в 56-те страни, средно годишно за 2023–2025 г.

Източник: ОИСР, Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2026, глава 1. Превръщането в евро е на редакцията по курсовете в таблиците на ОИСР (0,91 евро за долар средно за 2023–2025 г., 0,88 за 2025 г.), закръглено. Сборът 661 + 118 + 106 дава 885 млрд. долара; докладът не уточнява дали 661-те милиарда са преди или след приспадане на отрицателната ценова подкрепа.

Богатите и развиващите се страни вървят в различни посоки. В страните от ОИСР подкрепата за производителите е 14,3 на сто от брутните им приходи за 2023–2025 г., при около 27–30 на сто в началото на века, т.е. почти наполовина по-малко. Ценовата подкрепа там пада от 15–16 на сто от приходите до около 6 на сто, а бюджетните плащания стават основният начин на подкрепа. В 13-те развиващи се икономики подкрепата е 7,6 на сто от приходите, с 3,2 процентни пункта повече от 2000–2002 г., което е ръст със 72 на сто. Там основният инструмент остава цената. Тези икономики вече произвеждат 67 на сто от стойността на продукцията в 56-те страни и носят 58 на сто от подкрепата.

Промяната се вижда най-ясно в четирите големи. Китай, ЕС, САЩ и Япония заедно дават около 69 на сто от положителната подкрепа за производителите. През 2000–2002 г. ЕС носеше около 30 на сто от нея, САЩ и Япония по около 17 на сто, а Китай около 7 на сто. За 2023–2025 г. делът на Китай е около 42 на сто, на ЕС около 14 на сто, на САЩ около 6, а на Япония около 4 на сто. Само чрез ценовите си политики Китай прехвърля към стопаните си около 204 млрд. долара годишно. Индия е пример за двете посоки едновременно: дава на стопаните около 72 млрд. долара годишно и в същото време им взема около 119 млрд. чрез цени, задържани под световните.

Таблица 2. Подкрепа за производителите като дял от брутните им приходи, 2023–2025 г.

Източник: ОИСР, Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2026, резюме, глава 2 и глави за ЕС, Турция, Украйна и САЩ.

Средните числа крият огромни разлики между отделните продукти. Средно за всички страни захарта получава подкрепа, равна на 21 на сто от приходите от нея, царевицата 18 на сто, рапицата 12 на сто, а няколко животински продукта около 11 на сто. При млякото е обратното: минус 12 на сто, т.е. там, където държавата държи цената ниско, стопаните субсидират купувачите на мляко. Отрицателното число идва главно от развиващите се икономики, които държат цената на млякото ниска. В ЕС подкрепата за млякото е под формата на плащания, около 2 на сто от приходите, а европейските млекопроизводители усещат преди всичко спада на световните цени на млечните продукти от средата на 2025 г. Отрицателни са и овесът (минус 5 на сто) и слънчогледът (минус 4 на сто). При слънчогледа причината е близо до нас. По данни от главата за Украйна вътрешните цени там на овеса, ръжта и слънчогледа са под световните, най-вече заради ограниченията за износ, а при млякото заради пазарни фактори. Украинските стопани, които произвеждат слънчоглед, така на практика плащат част от суровината на собствените си маслодобивни заводи.

ОИСР смята, че най-голяма намеса има при захарта, рапицата, царевицата и млякото, като в някои държави цената се вдига, а в други се потиска. Най-малка е при вълната, яйцата, ечемика и овеса. В много държави няколко продукта, най-често оризът, царевицата и захарта, получават подкрепа над 50 на сто от приходите си, докато останалите почти не са засегнати или са с по-ниски цени от световните. Механизмът, който организацията описва, е прост и се вижда във всяко стопанство: когато помощта е обвързана с една култура, тя променя сметката коя култура да се засее. Стопанинът по-трудно се отказва от нея, когато условията се променят, и остава зависим от помощта. Примерът в доклада е плащане на бала памук, което довежда до повече засети площи с памук за сметка на други култури.

Какво стои зад рекорда

ОИСР сама предупреждава, че числата за 2025 г. са предварителни и че най-често се ревизира пазарната ценова подкрепа, защото тя зависи от цени и количества, които в момента на изчислението още не са окончателни. Тъкмо тя обаче има най-голям принос за ръста. По думите на доклада тя е компонентът, който расте най-бързо.

Средно за 56-те страни чрез по-високите вътрешни цени към стопаните отиват 7,1 на сто от брутните им приходи за 2023–2025 г., при 12–13 на сто в началото на века. От около 6,5 на сто през 2022 г. този дял се качва до почти 8 на сто през 2025 г., най-високото ниво от 2015 г. насам. В обратна посока, от стопаните към купувачите, отиват 2,9 на сто от приходите, така че нетно остават 4–5 на сто. В отделно каре ОИСР посочва кои числа са се променили най-много през 2025 г. Ценовата подкрепа за ориза в Китай расте, защото по-голямото световно предлагане сваля световните цени. Подкрепата за памука в Индия расте заради оскъдно вътрешно предлагане при по-ниски световни цени. И в двата случая подкрепата расте, без правителството да е взело ново решение, защото се е отворила разликата между вътрешната и световната цена.

Същото се случва в Европейския съюз. В евро подкрепата за европейските производители расте през 2025 г. с около 12 на сто. Разбивката в доклада показва, че около 11 процентни пункта идват от промяната в ценовата разлика, около 4 пункта от бюджетните плащания, а по-малките количества свалят ръста с около 3 пункта. По сметка на редакцията с данните от таблицата на ОИСР ценовата подкрепа е нараснала с около 7,4 млрд. евро, а бюджетните плащания с около 3,8 млрд. евро. Така около две трети от годишния ръст в ЕС идват от по-високата ценова подкрепа. В долари ръстът изглежда още по-голям, 17 на сто, защото еврото е поскъпнало: курсът е 0,92 евро за долар през 2024 г. и 0,88 през 2025 г.

Таблица 3. Подкрепата за производителите в ЕС, 2023–2025 г.

Източник: ОИСР, таблица 12.1 (подкрепа за производителите 100 672, 102 289 и 119 628 млн. долара; ценова подкрепа 25 136, 27 485 и 37 170 млн. долара). Превръщането в евро е на редакцията по курсовете в същата таблица (0,92; 0,92; 0,88 евро за долар); курсовете са дадени с два знака, затова сумите в евро са приблизителни. Данните за 2025 г. са предварителни.

Къде е разликата в цените, показва графиката на доклада за отделните продукти за 2023–2025 г. Най-голяма е при говеждото и телешкото: ценовата подкрепа е около 37 на сто от приходите, а заедно с другите плащания за този сектор надхвърля 40 на сто. Следват птичето месо с около 28 на сто и оризът с около 20 на сто ценова подкрепа и още плащания отгоре. При пшеницата ценовата подкрепа е около 4 на сто, а при царевицата, ечемика и свинското практически няма. При захарта, виното и млякото подкрепата е под формата на плащания. За целия ЕС цените, които получават стопаните, са средно с 6 на сто над граничните за 2022–2024 г., при 22 на сто през 2000–2002 г. Ценовата подкрепа е 28 на сто от цялата подкрепа за производителите, при 46 на сто в началото на века.

Затова числото може да се тълкува по два начина. Според ОИСР разликата съществува, защото съществува защита. Средното мито на ЕС за земеделски стоки е 10,5 на сто при 4,1 на сто за останалите стоки, а за месото е 15,4 на сто, за захарта 18,1 и за млечните продукти 27,1 на сто. В подписаното на 17 януари 2026 г. споразумение с Меркосур говеждото, птичето месо, оризът и захарта влизат в ЕС само в рамките на тарифни квоти. Другото тълкуване тръгва от това, че главата за ЕС не посочва нова защитна мярка, която да обяснява ръста през 2025 г. Разбивката показва само, че разликата между европейските и граничните цени се е увеличила. Самата ОИСР признава в методологията си, че промяната в ценовата подкрепа не винаги означава промяна в политиката. Двете тълкувания се допълват. Защитата на границата прави разликата възможна, а пазарът определя колко голяма е тя в конкретната година. За европейския животновъд „ценовата подкрепа“ е цената, която е получил, защото вносът е ограничен, и по това перо от бюджета той не е получил нищо. Когато световната цена падне, а европейската се задържи, статистиката отчита „повече подкрепа“, а стопанинът усеща, че цената е издържала.

Има и още една причина рекордът да не се приписва на Европа. „Близо половината“ от подкрепата в най-изкривяващите форми е средно за всички страни. По сметка на редакцията с данните от европейската таблица за 2023–2025 г. в ЕС делът на тези форми е около 34 на сто. Повечето пари в ЕС се плащат на хектар или на животно, като около 37 на сто от бюджетните плащания изобщо не изискват текущо производство. За сравнение, като дял от брутните приходи на стопанствата най-изкривяващите форми са 6,6 на сто средно в ОИСР, 14 на сто в развиващите се икономики и около 40 на сто в Индия. Около 21 на сто от бюджетните плащания в ЕС обаче са свързани със суровини и инвестиции, а там е помощта, за която става дума в следващата част.

Парите за кризите

ОИСР е съставила таблица на реакциите на правителствата само на екстремното време и природните бедствия от началото на 2025 г. до април 2026 г. Те са над 30. При сушата това са помощи в Австралия, Испания, Унгария, Полша, Швейцария, Кипър и Гърция, при наводненията и бурите в Гърция, Полша, Латвия, Литва, Чехия и Испания. При сланите в една колона стоят България с обезщетението за пролетната слана, Полша с обезщетението за пострадалите овощни градини, Румъния със спешната помощ, Турция с по-високата субсидия за застраховка срещу слана и Швейцария със застраховка срещу слана. В тази колона последните два примера са застраховки, т.е. мерки, които действат преди щетата, а останалите са плащания след нея. В колоната за няколко вида бедствия има и мерки за подготовка: оценка на излагането на земеделието на климатични рискове в Австралия, инструменти за управление на климатичния риск в Чили и инвестиции за устойчивост в Естония.

Извън тази таблица примерите са още повече. В САЩ програмата ECAP дава еднократни директни плащания на стопаните, за да покрие загубите от падащите цени и растящите разходи, а законът, наречен „Един голям хубав закон“ (One Big Beautiful Bill Act), вдига референтните цени в програмите за защита на дохода и субсидиите за част от застраховките. В Канада обезщетението по програмата AgriStability, която се включва, когато маржът на стопанството падне, временно е вдигнато от 80 на 90 на сто, а максималното плащане за 2025 г. е удвоено. Португалия покрива до 100 на сто от малките загуби и до 80 на сто от загубите на застраховани стопанства. Гърция дава спешна помощ на животновъдите след шарката по овцете и козите, заради която през 2025 г. е избито 5 на сто от стадото. Полша връща на пострадалите стопани третата и четвъртата вноска от земеделския данък за 2024 г.

В ЕС през септември 2025 г. два регламента позволяват аванс по директните плащания до 70 на сто вместо обичайните 50 на сто и до 85 на сто вместо 75 по мерките за селските райони за заявленията от 2025 г. Целта им е да дадат пари в брой на стопаните, притиснати от американските мита, войната в Украйна, конфликтите в Близкия изток и времето. Временна мярка от стария програмен период дава еднократна сума на пострадалите от бедствия в осем държави. От селскостопанския резерв на ЕС през 2025 г. са отпуснати 98,6 млн. евро през март за Хърватия, Кипър, Унгария, Латвия и Испания, 15 млн. евро през май за Чехия, Германия и Словения, 14 млн. евро през юли за полските стопани след птичия грип и близо 50 млн. евро през октомври за производителите на плодове, ядки и зеленчуци в България, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Румъния след пролетните слани. От този пакет 7,4 млн. евро са за България, а 15 млн. евро за Румъния. ОИСР обобщава, че в страните от организацията ръстът на подкрепата идва предимно от бюджетни плащания, „включително значителна извънредна помощ при бедствия“.

Зад препоръките на организацията стои схема, която ОИСР използва от 2009 г. насам. Рисковете в земеделието се делят на три слоя. Обичайните (по-слаба година, нормално колебание на цената) се поемат от самото стопанство чрез резерви, сеитбооборот и разнообразно производство. Рисковете, които могат да се прехвърлят на пазара, защото се случват достатъчно често и могат да се оценят, се поемат от застраховки, взаимоспомагателни фондове и фючърси. Катастрофалните (рядка, огромна щета, която засяга всички наведнъж) остават за държавата. Ако реакциите от таблицата се подредят по тази схема, а това е тълкуване на редакцията, държавите плащат за все повече събития така, сякаш са катастрофални, без предварително да е казано кога и колко ще платят. ОИСР нарича този подход реактивна политика. Алтернативата, която предлага, е подготовка: информация, планове за действие при криза и решения за адаптация и пазарни инструменти, взети преди щетата.

Колко малко от европейските пари отиват за подготовката, се вижда в разпределението на Втория стълб на ОСП, т.е. на парите за развитие на селските райони. По сегашните стратегически планове за 2023–2027 г. за тях са предвидени 64 млрд. евро от бюджета на ЕС и 43 млрд. евро национално съфинансиране, а 18 държави доплащат още 13,5 млрд. евро от собствените си бюджети, предимно за инвестиции и за екологични практики. Делът на Втория стълб в отделните национални планове е средно 35,5 на сто, от 17,1 до 73,3 на сто. От парите за селските райони за застраховки и взаимоспомагателни фондове са предвидени 4 на сто, а за знания и съвети 2 на сто.

Таблица 4. Как са разпределени парите за селските райони по стратегическите планове за 2023–2027 г.

Източник: ОИСР, глава 12, дял от финансирането на интервенциите за селските райони по стратегическите планове.

Торовете, горивото и колко от помощта стига до стопанина

Най-конкретното каре в доклада е за торовете. Когато цените им скачат, страните износителки ограничават износа, за да защитят собствения си пазар, а страните вносителки въвеждат краткосрочни мерки за своите стопани. ОИСР е филтрирала базата си данни за програми, в чието наименование има думи като „азот“, „тор“ или „хранителни вещества“. Повечето от намерените програми плащат за използвания тор, без никакво изискване към начина на употребата му, т.е. попадат в най-изкривяващата категория. Когато сумите се сравнят с цената на карбамида, се вижда, че се движат заедно с нея. Цената на карбамида стига 720 долара за тон през април 2026 г. и пада до около 440 долара през юни. Сумите на помощите намаляват по-бавно, защото обезщетенията обикновено се изплащат в годините след събитието.

Държавите помагат по различен начин. Индия субсидира производителите на торове, Индонезия продава евтин тор чрез държавни мрежи, Казахстан плаща според закупеното количество, а Турция плаща на хектар. Има и мерки, които намаляват нуждата от тор, вместо да я субсидират. Швейцария плаща за подобряване на почвеното плодородие и за по-ефективна употреба на азота, а японската програма за „скочилите цени на торовете“ съчетава плащане за разходите с изисквания за по-ефективно торене. След поскъпването през 2022 г. излишъците на хранителни вещества в почвите на страните от ОИСР намаляват рязко през 2022 и 2023 г.: когато торът е скъп, стопаните го използват по-внимателно.

Друг извод, който засяга пряко българските стопани, е в каре 1.4 на първата глава. Изследванията на ОИСР показват, че най-изкривяващите мерки обикновено носят на стопаните най-малко доход, защото част от парите отиват при други, например при продавачите на гориво, семена и торове. Делът на прехвърлената сума, който остава като допълнителен доход в стопанството, икономистите наричат ефективност на трансфера. При помощта за суровини тя е най-ниска: по изследване на Дюбър, Антон и Томпсън и по анализ на ОИСР, публикувани през 2001 г., само около 25 на сто от тази помощ остава като доход на стопанина. Оценката се обяснява така. Когато държавата плаща част от цената на тора, търсенето расте и продавачът може да задържи цената по-висока. Повечето тор означава повече продукция, която натиска изкупната цена. А каквото остане от помощта, след години отчасти се прелива в плащанията за аренда. Оценката е получена с икономически модели, представлява средна стойност и е отпреди 25 години. Тя не е измерване на конкретна схема.

В България тази есен вървят три помощи от този вид. Първата е ежегодната отстъпка от акциза върху газьола, платена година по-късно срещу фактурите. Втората е т.нар. „иранска помощ“ по временната европейска рамка за държавна помощ заради кризата в Близкия изток (METSAF), която позволява до 70 на сто от допълнителните разходи за гориво и торове от 1 март до 31 декември 2026 г. да се компенсират от националния бюджет. През септември министър Георги Абровски обяви до 170 млн. евро, от които над 100 млн. за газьол и около 70 млн. за торове, а указанията на Държавен фонд „Земеделие“ са утвърдени на 21 октомври. Третата е извънредната помощ за торове от селскостопанския резерв, чийто проект на наредба е публикуван за обществено обсъждане на 30 октомври. И трите са свързани с разходите за суровини, но имат различни основания и правила. Отстъпката от акциза се смята по литри, по-ниското от нормата за площите и животните и количеството по фактурите. В класификацията на ОИСР такава помощ е плащане според употребата на суровини без изискване за начина на употреба, т.е. от групата, която организацията препоръчва да се свива. При другите две схеми класификацията зависи от начина, по който окончателно се изчислява плащането: по фактури и количества тя би попаднала в същата група, а при плащане на хектар по норма в друга.

Средната ефективност от 25 на сто едва ли важи еднакво за горивото и за торовете, и тук разсъждението е на редакцията. Газьолът за земеделието е малка част от продадения в страната газьол, а цената му се определя от рафинериите и от вносния паритет, т.е. от цената, на която горивото може да се докара отвън. Отстъпката от акциза се плаща година по-късно срещу вече платени фактури, което ограничава възможността продавачът да я включи непосредствено в цената. Тази помощ вероятно остава при стопанина в много по-голяма степен. Пазарът на торове е почти изцяло земеделски, предлагането след Ормуз е ограничено, а когато помощта е обявена предварително за покупки в определен период, продавачът знае, че купувачът ще си върне част от парите. Тогава продавачът може да не свали цената. Рамката METSAF позволява да се компенсират до 70 на сто от увеличението на разходите, което намалява и интереса на купувача да се пазари. Публични данни, с които това да се измери за България, няма. Грубата проверка е да се сравнят цените на торовете при търговците преди и след обявяването на помощите.

За сравнение, Турция е превърнала помощта за суровини в постоянно правило. Основното ѝ плащане на декар цели да покрие половината от разхода за дизел и една четвърт от разхода за торове, а заедно с плащането за планирано производство целия разход за дизел и половината от разхода за торове. ОИСР препоръчва на Анкара да откъсне от тези цели поне преференциалните кредити, защото обвързването с разходите за дизел и торове насърчава по-голяма употреба на суровини, и отделно да реформира помощта за торове с изисквания за изследване на почвата и норми на торене. В ЕС подобни национални плащания минават през правилата за държавна помощ и Комисията ги разрешава за определен срок.

Срещу какво се плаща

Около 79 на сто от нетната подкрепа за производителите в 56-те страни, или 401 млрд. долара, се дава без задължителни или доброволни изисквания към производствените практики на стопанина (ОИСР ги нарича ограничения за вложените ресурси). Това не означава липса на всякакви условия за допустимост. Означава, че плащането не зависи от начина, по който стопанинът произвежда. ОИСР брои в тази група и ценовата подкрепа, при която такова изискване и не може да има, защото по-високата цена стига до всеки продавач. Около 15 на сто (77 млрд. долара) са обвързани със спазване на действащите закони и правила, около 6 на сто (29 млрд.) с доброволни екологични ангажименти над закона, а под 1 на сто с хуманно отношение към животните и други доброволни условия. Делът на подкрепата с някакво условие е 21 на сто при 12 на сто в началото на века, а доброволните екологични условия са на същото ниво от около 5 на сто. ОИСР отбелязва, че екологичното условие, добавено към помощ с друга цел, действа по-слабо от мярка, която плаща пряко за екологичния резултат. Една уговорка за числата: сборът на четирите групи в сметката на ОИСР е около 509 млрд. долара. Това е почти точно 661-те милиарда от таблица 1 минус 151-те милиарда отрицателна ценова подкрепа, т.е. „нетната подкрепа за производителите“ в тази сметка изглежда е около 510 млрд. долара. Докладът не обяснява изрично основата.

ЕС се отличава и тук. Почти половината от плащанията за стопаните в Съюза са обвързани със задължителни условия, а още 23 на сто с доброволни екологични ангажименти като агроекологичните мерки и екосхемите. Средно държавите членки дават 24 на сто от директните плащания за екосхеми. От януари 2026 г. обаче действа нов пакет за опростяване на правилата. Биологичните стопанства се смятат за изпълнили част от изискванията за добро земеделско и екологично състояние. Държавите могат да премахнат проверките на място за интервенциите, които вече се следят със спътници. Засилен е и принципът за една проверка: по описанието на ОИСР стопанинът има не повече от една официална проверка на място годишно. Докладът не описва изключенията от това правило. Комисията одобрява само стратегическите изменения на националните планове. ОИСР оценява опростяването като положителна стъпка и препоръчва то да върви с контрол, който да не отслаби екологичните резултати.

Подготовката, която изостава

Растежът на общата производителност на факторите в земеделието по света, т.е. колко повече продукция се получава от същата земя, труд, техника, торове и фуражи, е паднал от 1,8 на сто годишно за 1991–2000 г. на 0,8 на сто за 2014–2023 г. В същото време парите за общите услуги са 118 млрд. долара годишно, но като дял от стойността на продукцията падат от 4,6 на сто през 2000–2002 г. до 2,4 на сто. В абсолютна стойност тези разходи растат, т.е. държавите не харчат по-малко за наука и инфраструктура, но харчат по-бавно, отколкото расте секторът. Почти половината от тях (47 на сто, около 55 млрд. долара) отиват за инфраструктура, предимно за напояване, а 23 на сто (около 27 млрд.) за знание и иновации: наука, обучение, съвети за стопаните. Публичните пари за знание и иновации са 0,5 на сто от стойността на продукцията при 0,9 на сто преди четвърт век. Швейцария дава за тях над 4 на сто. В страните от ОИСР общите услуги са средно 56 млрд. долара и 3,6 на сто от продукцията, а в развиващите се икономики 63 млрд. долара и 1,9 на сто, като най-много отива за инфраструктура (около 35 млрд. долара), а около 13 млрд. за държавни запаси.

Тази тенденция редакцията описа и по миналогодишното издание. Новото е, че ОИСР е ревизирала базите: за 2000–2002 г. общите услуги вече са 4,6 на сто вместо 4,7, а растежът на производителността през 90-те е 1,8 на сто вместо 1,7. Картината не се променя, но числата от миналата година вече не са актуални.

В ЕС общите услуги са 12,6 на сто от цялата подкрепа и 2,9 на сто от стойността на продукцията, под средното за ОИСР. Разходите за знание и иновации в абсолютна стойност са се удвоили за двадесет години, но като дял остават около 1,5 на сто от продукцията. Разходите за инфраструктура като дял са намалели повече от наполовина, а тези за промоция и за контрол са нараснали. Данните за производството показват следното. За 2014–2023 г. продукцията в ЕС намалява средно с 0,17 на сто годишно, докато в света расте с 1,81 на сто. Производителността в ЕС расте с 1,02 на сто годишно, повече от средното за света, но не стига, за да компенсира по-малкото труд, земя, животни и техника (средно с 0,74 на сто по-малко годишно) и по-малкото фуражи и торове (с 0,45 на сто по-малко). От 2000 до 2024 г. азотният баланс на европейското земеделие, т.е. излишъкът на азот, който остава в почвата и водата, е намалял с 43,5 на сто. Делът на земеделието в европейските емисии на парникови газове обаче е нараснал от 8,9 на 11,8 на сто. Общата подкрепа за земеделието в ЕС е 0,6 на сто от БВП при 1 на сто в началото на века.

Докладът изброява и европейските инструменти за знание и иновации. Към март 2026 г. работят около 5100 оперативни групи за иновации, в които стопани, учени, съветници и фирми изпитват нови решения в реални стопанства. През октомври 2025 г. е създадено европейско партньорство за данни в земеделието за поне седем години и 300 млн. евро, от които ЕС плаща 30 на сто. Законът за мониторинг на почвите е в сила от декември 2025 г.: държавите имат три години да го въведат в националното си право и шест години до първия отчет за състоянието на почвите. През юни 2025 г. е приета Стратегията за устойчивост на водите, а през ноември 2025 г. Стратегията за биоикономиката.

Кой плаща на касата

Най-неудобната цифра в доклада е за купувачите на храна. Средно за 2023–2025 г. политиките, които държат вътрешните цени над световните, са им стрували 204 млрд. долара годишно (около 186 млрд. евро), след като се приспаднат бюджетните програми за храна. Това е 4,4 на сто от разходите им, изчислени по цените, които получават стопаните, без надценките по веригата до магазина. Сумата не минава през никакъв бюджет и не се гласува в никакъв парламент. Тя е разликата, която купувачът плаща, защото вносът е ограничен или защото държавата изкупува.

В страните от ОИСР загубата на купувачите е сравнително стабилна: около 95 млрд. долара годишно чрез цените и още около 23 млрд. по други пътища, срещу които държавите връщат около 71 млрд. чрез програми за храна. Като дял от разходите загубата е намаляла от около 11 на сто в началото на века до около 3 на сто. В развиващите се икономики тя е по-голяма и по-променлива: около 152 млрд. долара чрез цените и около 66 млрд. по други пътища, при 35 млрд. върнати, или около 5 на сто от разходите при под 1 на сто в началото на века. Изключенията са две. В САЩ бюджетните програми за храна стигат около 18–20 на сто от стойността на потреблението и са близо половината от цялата американска подкрепа за земеделието. В Индия са около 26 на сто.

В ЕС загубата на купувачите през 2025 г. е около 38,5 млрд. долара (около 34 млрд. евро), т.е. 6,7 на сто от стойността на потреблението по цени на производител, при 5,1 на сто година по-рано. Това е преди всичко същата ценова разлика при говеждото и птичето месо, видяна от страната на купувача. В главата за политиките към потребителите ОИСР посочва и българския „Магазин за хората“ ЕАД: държавна търговска верига към Министерството на земеделието и храните с първоначален капитал 10 млн. лева (5,1 млн. евро), която дава предимство на български производители и работи с надценка до 10 на сто за избрани основни стоки. Мярката е в същия раздел като латвийския план за училищното хранене и индонезийската програма за безплатно хранене.

В същия раздел са и мерките на други държави срещу поскъпването на храните. Унгария ограничава от март 2025 г. разликата между покупната и продажната цена, която големите търговци могат да прилагат за някои основни храни. Швеция сваля ДДС върху храните от 12 на 6 на сто и обявява, че ще следи дали намалението стига до купувачите, или остава в цените на търговците. Словакия намалява ДДС за избрани храни от 10 на 5 на сто и общата ставка за храните от 20 на 19 на сто. Казахстан премахва максималните цени на социално значимите храни, но следи спазването на таван от 15 на сто за търговската надценка и временно разширява списъка на тези храни от 19 на 31.

Какво пише ОИСР за България

Справката за България в главата за ЕС е за изпълнението на Стратегическия план за 2025–2026 г. Третото изменение на плана, прието през август 2025 г., въвежда нова интервенция за 65 млн. евро за екологосъобразни практики, финансирана отчасти с пари от интервенцията за интегрирано производство. То увеличава подкрепата за биологичното растениевъдство, вдига тавана за проектите за инфраструктура в селските райони от 100 000 на 500 000 евро и вдига публичната помощ за застрахователната премия при растенията до 70 на сто. Изпълнението на плана се ускорява през 2025 г. До декември са отворени приеми за инвестиции за около 278 млн. евро, с предимство за по-слабите сектори: плодовете и зеленчуците, животновъдството и биологичното земеделие.

Таблица 5. Българският Стратегически план 2023–2027 г.: планирани пари за конкретни продукти и сектори за целия период

Източник: ОИСР, таблица 12.6, по планирания бюджет на Стратегическия план към април 2026 г.; сумите по направления са сметка на редакцията по дяловете в таблицата. Средно за ЕС обвързаната подкрепа е 7,5 на сто, а секторните интервенции 3,1 на сто от плановете.

Таблицата е важна заради препоръката на ОИСР за целия ЕС. Обвързаната подкрепа, т.е. плащането на хектар или на животно само за определени култури и видове, е средно 7,5 на сто от националните планове, или 23,2 млрд. евро. ОИСР признава, че тя може да задържи уязвими сектори, но предупреждава, че може да изкриви решенията какво да се произвежда и търговията и да навреди на околната среда. Затова препоръчва да покрива само ясно определени пазарни провали: краткосрочни разходи за преструктуриране, прекъснати вериги на доставки или ясно формулирани екологични и социални цели, които не могат да се постигнат по друг начин. България е над средното, с 8,0 на сто, а над една трета от обвързаната ѝ подкрепа е за плодове и зеленчуци.

Докладът отбелязва още промените в Закона за водите от май 2025 г., с които доставката на вода за напояване става услуга от общ икономически интерес. Това позволява на държавата да определя преференциални цени и други облекчения за стопаните, които напояват. Записани са и обезщетенията за пролетната слана: 28,5 млн. лева (14,6 млн. евро) за овощарите и още „над 8 млн. лева (4,1 млн. евро)“ за свързаните загуби, „включително 7,4 млн. евро от селскостопанския резерв на ЕС“. Сметката в това изречение не излиза, защото частта (7,4 млн. евро) е по-голяма от цялото (4,1 млн. евро). Сумата от 7,4 млн. евро е делът на България от пакета от близо 50 млн. евро от селскостопанския резерв, който Комисията предложи на 10 октомври 2025 г. за производителите на бадеми, ябълки, кайсии, череши, праскови, круши, сливи и орехи след топлия февруари и сланите през март и април. Държавата може да доплати до 200 на сто, а срокът за плащане е 30 април 2026 г. Възможно е 4,1 млн. евро и 7,4 млн. евро да са различни части от обезщетенията, но от доклада това не може да се провери.

България е спомената и в главата за търговията. След като на 29 октомври 2025 г. влезе в сила новото споразумение за свободна търговия между ЕС и Украйна, Полша, Унгария и Словакия запазват едностранните си забрани за част от украинските продукти. Украйна удължава до края на 2026 г. режима на лицензи за износ на някои зърнени и маслодайни култури, за да отговори на опасенията на Полша, Унгария, Словакия, България и Румъния, а за захарта въвежда лицензи и квоти. Румъния въвежда и собствени лицензи за внос на същите продукти.

Съседите: Украйна, Турция, Румъния и Гърция

Украйна почти не подкрепя стопаните си. Подкрепата за производителите е 0,1 на сто от приходите им средно за 2023–2025 г. Вътрешните цени на овеса, ръжта и слънчогледа са под световните най-вече заради ограниченията за износ, а при млякото заради пазарни фактори, така че стопаните на тези продукти губят в полза на купувачите. Захарта и свинското са защитени с мита и там цената е над световната. Ценовата подкрепа и субсидираните лихви по кредитите, т.е. най-изкривяващите украински мерки, са 40 на сто от трансферите към стопаните. Общите услуги са 0,8 на сто от стойността на продукцията и отиват предимно за контрол, а парите за знание и иновации като дял са намалели повече от наполовина и са сред най-ниските в доклада. Общата подкрепа е 0,2 на сто от БВП при 0,4 на сто преди двадесет години.

През 2025 г. Украйна слива три министерства в Министерство на икономиката, околната среда и земеделието. Създава разплащателна агенция по европейски образец, прави задължителен Държавния аграрен регистър като единствен вход за подкрепа и постепенно въвежда европейските системи за контрол на плащанията (ИСАК) и за данни от стопанствата. Програмата за евтини кредити „5–7–9 на сто“ за оборотни средства е удължена до март 2027 г. Гаранциите по кредитите за стопанства под 500 хектара са вдигнати от 50 на 80 на сто от заема. След скока на цените на зеленчуците през 2025 г. държавата съфинансира до 30 на сто от изграждането на хладилни складове (до 50 на сто в районите на бойните действия), за да намали недостига от около 340 000 тона складов капацитет. Разширява се и разминирането на земеделските земи.

За българския пазар най-важна е търговията. Износът на украински храни е 24,7 млрд. долара през 2024 г., близо до рекорда от 26,7 млрд. отпреди войната, след като пристанищата в Одеска област работят отново с пълен капацитет. Около половината отива в ЕС. От 29 октомври 2025 г. действа новото споразумение за свободна търговия с ЕС. В края на 2025 г. Украйна удължава изискването за лицензи за износа на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе към петте съседни държави от ЕС: България, Румъния, Словакия, Унгария и Полша. Въвежда квота за износа на захар към ЕС. Удължава механизма, при който износът се допуска само при регистрация по ДДС и минимална експортна цена. През 2025 г., заради по-голямата реколта и по-слабия износ в началото на сезона, правителството за първи път от 2011 г. не подписва обичайния необвързващ меморандум с търговците на зърно за ориентировъчните количества за износ. Въведено е и експортно мито от 10 на сто за рапицата и соята, когато износителят не е производител, с постепенно намаление от 2030 г. Митото от 10 на сто за износ на слънчогледово семе, което действа от 1999 г., от 2026 г. е нула за износа към ЕС и остава непроменено за другите посоки. Тук разсъждението е на редакцията: това прави украинското семе по-достъпно за маслодобивните заводи в ЕС, включително за българските, а към петте съседни държави, включително България, износът остава под режим на лицензи. ОИСР препоръчва на Украйна да намали ограниченията за износ и защитата на захарта и свинското.

Турция подкрепя стопаните си с 10,8 на сто от приходите им (при 25,5 на сто през 2000–2002 г.), като 71 на сто от подкрепата идва от по-високите вътрешни цени: стопаните получават средно с 10 на сто над граничните цени заради митата и изкупуването от държавни дружества като зърнената агенция TMO. Общите услуги са 6 на сто от стойността на продукцията, около два пъти над средното за ОИСР, но 54 на сто от тях отиват за напояване, а 44 на сто за пазарни намеси и капитал за държавните дружества, т.е. малко остава за наука и съвети. Общата подкрепа е 1,1 на сто от БВП. Плащанията за растениевъдство се смятат по ставка на декар, която се актуализира с цените на дизела и торовете. Ставката е 244 турски лири (около 6,2 долара) на декар за 2025 г. и 310 лири (около 7,9 долара) за 2026 г., т.е. около 55 и около 70 евро на хектар. От 2025 г. Турция планира растениевъдството по басейни: за 13 стратегически продукта производството се разрешава само в определените басейни. Държавата плаща между 50 и 70 на сто от застрахователната премия в системата TARSİM, а за застраховката срещу слана помощта е вдигната от 67 на 70 на сто през 2026 г.

Турските мита са пряко свързани с българския износ. Митото за основните зърнени култури е 130 на сто. За царевицата то беше временно свалено до 5 на сто и после до нула до 31 юли 2025 г., след което се върна на 130 на сто. За слънчогледовото семе митото през 2026 г. е 20 на сто от 15 юни до 30 ноември и 12 на сто през останалото време. От 12 януари до 31 май 2026 г. действа тарифна квота с нулево мито за до 1 млн. тона семе или с мито 20 на сто за до 400 000 тона сурово масло. Митото за суровото слънчогледово масло е намалено от 36 на 30 на сто. В началото на 2026 г. в Турция действа забрана за износ на слънчогледово масло и маслодайни семена, червена и зелена леща, говеждо и овче месо, а износът на нахут, боб, птиче месо и яйца е ограничен. ОИСР препоръчва ограниченията за износ да имат изричен срок, преглед и условия за отпадане, защото противоречат на подкрепата за производството. Турция е приела и Национален план за водите за 2026–2035 г. с цени на водата по степени, условия за ефективно използване на водата при субсидиите и цифрово отчитане на изпомпаната подземна вода.

Румъния насочва 9,3 на сто от плана си (1,467 млрд. евро) към обвързана подкрепа и 1,1 на сто (182,1 млн. евро) към секторни интервенции. Въвежда нова екосхема за паша на говедата, отваря между декември 2025 и февруари 2026 г. приеми за модернизация, преработка, възобновяема енергия, цифровизация и прецизно земеделие, градинарство и млади стопани. През юли 2025 г. приема държавна помощ към интервенцията за инвестиции в преработка и маркетинг, приема и национална стратегия за промоция на румънските храни за 2025–2029 г. От селскостопанския резерв Румъния получава 15 млн. евро през октомври 2025 г. след сланите през април и май. Отделно въвежда собствени лицензи за внос на същите украински продукти, за които Украйна изисква лицензи за износ.

Гърция насочва 8,6 на сто от плана си (1,226 млрд. евро) към обвързана подкрепа и 1,8 на сто (253,9 млн. евро) към секторни интервенции. През 2025 г. дава над 100 млн. евро държавна помощ за щетите от суша, наводнения, пожари и градушки и използва временната мярка от стария програмен период. За шарката по овцете и козите, заради която е избито 5 на сто от стадото, плаща 84 млн. евро помощ „де минимис“. По програмата „Вода 2.0“ (Ydor 2.0) са подписани повечето договори за изграждане на напоителни системи чрез публично-частни партньорства. При приемите по Втория стълб търсенето за обществени напоителни съоръжения, преработка, оранжерии и партньорства за иновации надхвърля бюджета с над 500 на сто. С изменение на плана в края на 2025 г. Гърция премахва новите мерки за управление на риска, защото рисковете вече се покриват от основната задължителна схема. Гръцката разплащателна агенция е слята с Независимия орган за публичните приходи, т.е. с данъчната администрация към Министерството на финансите, с нова система за плащания и проверки.

Таблица 6. Обвързана подкрепа и секторни интервенции като дял от стратегическите планове: планирани бюджети за целия период 2023–2027 г.

Източник: ОИСР, таблици 12.2, 12.3, 12.6, 12.15 и 12.26, по планираните бюджети към април 2026 г.

В доклада има и мерки на други държави, които засягат теми, обсъждани и у нас. Китай въвежда от януари 2026 г. квота от 2,7 млн. тона за вноса на говеждо (почти 30 на сто от вътрешния пазар) с допълнително мито от 55 на сто над нея. Ирландия забранява от септември 2025 г. разпръскването на карбамид в твърда форма без инхибитор на уреазата и дава 60 на сто помощ за съоръжения за съхранение на тор. Дания от 2027 г. заменя ограниченията за торене с азотни квоти за всяко стопанство, които могат да се търгуват. Чехия дава на общините и младите стопани по-лесен достъп до държавната земя и ускорява комасацията. Литва облага дохода от земеделие отделно и с по-слаба прогресия. Португалия вдига основното плащане на хектар с около 50 на сто и удвоява подкрепата за младите стопани. Великобритания ограничава от април 2026 г. пълното освобождаване от данък наследство за земеделски имоти до 2,5 млн. паунда (около 2,9 млн. евро), а над тази сума освобождаването е 50 на сто. Швейцария прави от 2027 г. социалното осигуряване на съпрузите, които работят в стопанството, условие за плащанията. Австрия забранява отглеждането на свине върху изцяло решетъчни подове от юни 2034 г., шест години по-рано от предвиденото.

Препоръките за Европа и следващата ОСП

ОИСР дава общо над 150 препоръки по страни, а за ЕС те са седем. Обвързаната подкрепа да се насочва само към ясно определени пазарни провали. Когато се подкрепя конкретен сектор, предимство да имат мерките, които вдигат производителността и устойчивостта: инфраструктура извън стопанствата, съвети, наука и иновации, пазарна информация, организации на производителите и схеми за качество. Опростяването на ОСП да върви с еднакъв контрол във всички държави, особено при освобождаванията от проверки на място. Социалното условие, т.е. връзката между директните плащания и спазването на трудовото законодателство, да се прилага еднакво и с реални санкции. Новите стратегии за водата, биоикономиката и почвите да имат измерими изисквания и редовни отчети. Търговските партньорства да се разнообразяват, а защитните мерки да са прозрачни, пропорционални и временни. Подкрепата за управление на риска да се пренасочи от помощта след щетата към практиките и технологиите, които намаляват щетата, например управление на земята, което намалява риска от наводнения.

Докладът описва в отделно каре и предложението на Комисията за ОСП 2028–2034 г. Политиката влиза в националните и регионалните планове за партньорство, които събират европейските програми под обща рамка. Двата фонда, за директни плащания и за селските райони, се сливат, а ограниченията за прехвърляне на пари между стълбовете отпадат. Предвиждат се заделена сума за земеделските стопани, общ правилник с по-прости плащания, по-целенасочено разпределение на парите, система за „грижа за стопанството“ на мястото на сегашното условие и преходни плащания за практики като биологичното земеделие. Комисията препоръчва поне 6 на сто от разходите за земеделие да отиват за младите стопани, с цел делът им да се удвои до 2040 г. В доклада ОИСР описва предложението, без да го оценява.

Тук препоръката на ОИСР и предложението на Комисията засягат един и същ въпрос. Днес парите за селските райони, от които са и 4-те на сто за застраховки и 2-те на сто за знания и съвети, са в отделен фонд, а прехвърлянето им към директните плащания е възможно само в определени граници. В предложената конструкция двата фонда се сливат и тези граници отпадат. Дали в новите национални планове ще останат пари за подготовка и за общи услуги, или те ще бъдат пренасочени към непосредствена подкрепа на доходите, ще зависи от решенията на всяка държава. Докладът на ОИСР не дава отговор на този въпрос.

За мащаба на сегашната ОСП: планираният бюджет за 2023–2027 г. е 307 млрд. евро за около 2500 интервенции в 28 национални плана (Белгия има два). Директните плащания са 62 на сто от разходите и в по-голямата си част не зависят от това какво произвежда стопанинът. Основното плащане на хектар е над половината от Първия стълб. Държавите могат да го намаляват с до 85 на сто за сумите над 60 000 евро на стопанство и да въведат таван от 100 000 евро. Поне 10 на сто от директните плащания трябва да отидат за преразпределително плащане за първите хектари. Малките стопанства могат да получават едно опростено плащане до 2500 евро, а стопанствата под 10 хектара са освободени от проверки за спазването на условията. Нидерландия е единствената държава без обвързана подкрепа. Около 90 на сто от секторните интервенции са за плодовете и зеленчуците и за виното. Училищните схеми за плодове, зеленчуци и мляко имат 220,8 млн. евро за учебна година. Интервенционните цени съществуват за зърното, ориза, захарта, говеждото, маслото и обезмасленото мляко на прах, но изкупуване по тях почти не се прави. Селскостопанският резерв е поне 450 млн. евро годишно.

ОИСР описва и преходната национална помощ, която редакцията разгледа в отделна статия. Държавите, приети в ЕС след 2000 г., могат да я дават от националния си бюджет като допълнение към европейските директни плащания. Тя се плаща предимно независимо от производството, с ограничени плащания за конкретни продукти: на хектар за обработваемата земя, хмела и нишестените картофи, според количеството за млякото и на глава за животните. Бюджетът и продуктите ѝ могат да се преразглеждат всяка година.

В търговията през 2025 и 2026 г. ЕС подписва споразумението с Меркосур на 17 януари 2026 г. Четирите държави от Меркосур го ратифицират до март 2026 г., а Европейският парламент поиска становище от Съда на ЕС на 21 януари 2026 г. Сключени са преговорите с Индия, по които митото за виното ще падне от 150 на 75 и после на 30 на сто за повечето вина, а митото от 45 на сто за зехтина ще отпадне за пет години, като говеждото, птичето месо, оризът и захарта остават извън либерализацията. Сключени са преговорите с Австралия (с тарифни квоти за говеждото, овчето месо, млечните продукти, ориза и захарта и защита за близо 400 европейски географски означения) и с Мексико (568 географски означения). Новите споразумения с Украйна и Молдова вече действат. Със САЩ ЕС въвежда през април 2025 г. ответни мита за соята, говеждото, захарта, млечните продукти и свинското, а след споразумението от юли 2025 г. ги спира. ЕС е най-големият износител на храни в света от 2013 г., а през 2025 г. е и най-големият вносител. През 2024 г. изнася храни за 243,4 млрд. евро и внася за 192,9 млрд. евро, като 23 на сто от износа отиват във Великобритания. Изследване на Съвместния изследователски център на Комисията от 2024 г. очаква износът на храни от ЕС да нарасне с 27–38 на сто до 2032 г. заради новите търговски споразумения, със загуби за говеждото, виното, преработените храни, млечните продукти и овчето месо. Бюджетът за промоция на европейските храни за 2026 г. е 205 млн. евро, от които 160 млн. за програми в ЕС и извън него и 10 млн. за кризисни мерки.

Другата страна на спора

Фермерските организации отговарят на доклади като този с аргументи, които заслужават внимание. Европейският стопанин произвежда при екологични стандарти, стандарти за хуманно отношение към животните и трудови правила, които конкурентите му извън ЕС не спазват, и подкрепата отчасти покрива тази разлика в разходите. Застрахователните системи се изграждат с години и още не обхващат малките стопанства и много от рисковете. Когато криза удари днес, стопанство, което е фалирало в очакване на застраховката, не се връща. Помощта в кризата спасява капацитет, който по-късно струва много повече да бъде изграден отново. Към това се добавят две методологически уговорки: оценката на ефективността на трансфера е отпреди 25 години, а ценовата подкрепа, както признава самата ОИСР, може да расте и без нито едно ново решение.

В Брюксел защитата на общата политика е категорична. На 14 октомври, при откриването на 12-ия конгрес на европейските фермери в Стокхолм, организиран от Copa-Cogeca, еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен защити ОСП, финансирана на ниво ЕС, която да дава на стопаните стабилност, предвидимост и подкрепа за доходите, и каза, че парите за нея не бива да бъдат съкращавани повече. Докладът на ОИСР не коментира колко пари трябва да има за земеделието. Предметът му е формата, в която те се дават. Сред трите приоритета, които Хансен изреди, първият е устойчивостта: подготовка за суши, наводнения, икономически кризи и колебания на пазарите, най-вече чрез управление на риска и достъп до вода. Третият е модернизацията чрез достъп до технологии, наука, обучение и съвети, без да остават назад малките и средните стопанства. И двата са близки до препоръките на ОИСР за подготовка преди щетата.

Таблицата, в която влиза всяко плащане

Докладът на ОИСР не променя нито една сума, която български стопанин ще получи тази есен. Той показва как светът отчита тези суми: всяко обезщетение за слана, всяка помощ за газьол и торове и всяко евро по-висока цена за говеждото се записват в една и съща таблица, а тя тази година отчита рекорд, който отчасти идва от разликата между вътрешните и световните цени и отчасти от извънредните плащания. За стопанина практическият извод е свързан с две неща, с които вече разполага. Застраховката с до 70 на сто държавна помощ за премията е инструментът, който ОИСР описва като подготовка преди щетата. Фактурите за торове от тази година, сравнени с цените при търговците преди и след обявяването на помощите, ще подскажат колко от помощта е останало в стопанството. Следващото издание на доклада ще ревизира числата за 2025 г., а частта, която най-често се променя, е ценовата подкрепа.

Понятия

ОИСР – Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с 38 държави членки и седалище в Париж. От края на 80-те години всяка година изчислява подкрепата за земеделието по обща методика.

Обща подкрепа (TSE) – Сборът от всички трансфери към земеделието: към отделните стопанства, за общите услуги и бюджетните програми за потребителите.

Подкрепа за производителите (PSE) – Всички трансфери към отделните стопанства (бюджетни плащания и пазарна ценова подкрепа), обикновено изразени като дял от брутните приходи на стопанствата.

Пазарна ценова подкрепа (MPS) – Разликата между вътрешната цена и цената на границата, умножена по произведеното количество, когато разликата се дължи на мита, квоти, държавно изкупуване или интервенционни цени. Отрицателна е, когато държавата държи цената под световната.

Референтна (гранична) цена – Цената на вноса за продукт, който страната внася, или цената на износа за продукт, който изнася, приведена към изхода на стопанството.

Общи услуги (GSSE) – Публичните разходи за сектора като цяло: наука, обучение, съвети, контрол, инфраструктура, промоция, държавни запаси.

Подкрепа за потребителите (CSE) – Трансферите, които засягат купувачите на земеделски продукти. Когато е отрицателна, показва скрития данък, който купувачите плащат чрез по-високите цени.

Потенциално най-изкривяващи форми на подкрепа – Пазарната ценова подкрепа, плащанията според произведеното количество и плащанията за суровини без изискване за начина на употребата им.

Ефективност на трансфера – Делът от прехвърлената към стопаните сума, който остава като допълнителен доход в стопанството. Останалото отива при продавачите на суровини, купувачите или собствениците на земя.

Обща производителност на факторите – Отношението между произведената продукция и всички вложени ресурси заедно (земя, труд, техника, животни, торове, фуражи).

Обвързана подкрепа – Плащане на хектар или на животно само за определени култури и видове животни по Стратегическия план.

Секторни интервенции – Подкрепа по Първия стълб на ОСП за отделни сектори (плодове и зеленчуци, вино, пчеларство) чрез оперативни програми и специфични мерки.

Селскостопански резерв – Фонд в бюджета на ЕС, поне 450 млн. евро годишно, за извънредни мерки при пазарни кризи и бедствия; отпуска се с акт на Комисията по национални пакети.

METSAF – Временна рамка за държавна помощ на Европейската комисия от 29 април 2026 г. заради кризата в Близкия изток. Позволява на държавите да компенсират от своите бюджети до 70 на сто от допълнителните разходи за гориво и торове за 1 март – 31 декември 2026 г.

Тарифна квота – Количество внос, за което се плаща по-ниско или нулево мито; вносът над него се облага с пълното мито.

Вносен паритет – Цената, на която дадена стока може да бъде докарана от чужбина, включително транспорта и митата; ограничава колко може да поскъпне стоката на вътрешния пазар.

Услуга от общ икономически интерес – Дейност, която държавата смята за обществено важна и затова може да определя за нея специални цени и условия по правилата на ЕС.

Източници

— ОИСР, Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2026: Enhancing resilience in a world of interconnected risks, OECD Publishing, Париж, 2 ноември 2026 г., https://doi.org/10.1787/2c7f3be1-en – резюме, глави 1 и 2, глави за ЕС (вкл. справката за България), Турция, Украйна и САЩ.

— ОИСР, съобщение за медиите „Government support to agriculture grew by 15% in the last two years and much of it is distortive“, 2 ноември 2026 г.; страница на доклада с ключовите числа.

— Wilfrid Legg (ОИСР), „Agricultural Subsidies: Measurement and Use in Policy Evaluation“, обръщение на председателя на Обществото на земеделските икономисти (Agricultural Economics Society), Плимът, 12 април 2003 г. – за историята на показателя (Джослинг и ФАО, 1973 г.; ОИСР, 1982 и 1987 г.; преименуването през 1999 г.).

— J. Dewbre, J. Antón, W. Thompson, „The Transfer Efficiency and Trade Effects of Direct Payments“, American Journal of Agricultural Economics, 2001; ОИСР, Market Effects of Crop Support Measures, 2001 (цитирани в каре 1.4 на доклада).

— ОИСР, Managing Risk in Agriculture: A Holistic Approach, 2009 (цитиран в каре 1.4 на доклада).

— Европейска комисия – съобщения за отпускането на средства от селскостопанския резерв през 2025 г., вкл. IP/25/2351 от 10 октомври 2025 г. (близо 50 млн. евро за шест държави, от тях 7,4 млн. евро за България).

— ОИСР – главите за Украйна (глава 28) и Турция (глава 27) и справките за Румъния, Гърция и България в главата за ЕС (глава 12) в същия доклад.

— Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ – изявление на министър Георги Абровски за помощта за газьол и торове (18 септември 2026 г.); указания за помощта по METSAF (утвърдени на 21 октомври 2026 г.); проект на наредба за извънредната помощ за торове от селскостопанския резерв (обществено обсъждане от 30 октомври 2026 г.).

— Agence Europe, „Christophe Hansen calls for CAP funds not to be cut further in 2028-2034“, 14 октомври 2026 г. – за речта на еврокомисаря Кристоф Хансен на 12-ия конгрес на европейските фермери в Стокхолм.

— zemedeleca.bg – статиите по доклада на ОИСР за 2025 г. и материалите за помощите за газьол и торове.