МЗХ разшири кризисните плащания за сушата от 2025 г. за животновъдите от 14 на всички 28 области, но европейският таван от 33 млн. евро за всички сектори остава същият

След общественото обсъждане подпомагането за млечни крави е предвидено в 16 области вместо в 9, а за козите в 22 вместо в 12. Благоевград, чиито животновъди обявиха блокада на Е79, влиза само за козите. Повече допустими животни в същия плик правят намалението на ставките по-вероятно, а реалната сума на глава ще определи заповедта на министъра, който може да реши и за кои събития и сектори да се приложи намалението.

Четиринадесет области, които преди общественото обсъждане не присъстваха в списъка за нито едно животновъдно направление, вече са включени в обявения обхват на кризисното подпомагане за сушата от 2025 г. поне за един вид животни. Така всички 28 области попадат в списъка поне за едно от четирите направления. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) обяви промяната, след като приключи обсъждането на наредбата за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (националният документ, по който България прилага Общата селскостопанска политика). Интервенцията компенсира стопаните със загуби от поне 30 на сто заради признато бедствие, болест по животните или нападение на вредител (при сушата се мери загубата на продукция, при болестите унищожените животни, при бедствията от 2026 г. пропадналите площи), а парите идват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

При сушата от 2025 г. наредбата не мери загубата на всяко стопанство поотделно. Плаща се по списък: за царевицата и слънчогледа на общините, а за животните на областите, в които според официалната статистика продукцията е паднала с най-малко 30 на сто. Животновъд от област в списъка получава плащане за животните, допустими по обвързаното подпомагане за 2025 г., а данните за тях Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) взема служебно (чл. 12). Проектът поставя и общо условие загубата на самия стопанин да е поне 30 на сто (чл. 4), но не казва как то ще се проверява, щом се плаща по списък. Животновъд от област извън списъка не получава нищо, дори загубата му да е по-голяма. Затова за стотици стопанства списъкът решава всичко и затова около него се води спорът от последните седмици.

Министерството описва промяната в кратко съобщение. Предложенията от обсъждането са засегнали критериите за установяване на щетите, териториалния и секторния обхват и категориите животни и култури, а по думите на МЗХ „законосъобразните и целесъобразните от тях са отразени при окончателното прецизиране на наредбата и приложението към нея“. В резултат обхватът за животновъдите е разширен с областите, за които е установена загуба на продукция с най-малко 30 на сто. Окончателният текст на наредбата и справката с всички постъпили предложения и мотивите за приемането или отхвърлянето им още не са публикувани. Затова засега не се знае дали има промени и в списъците на общините за царевицата и слънчогледа, в плащането за пчелите при сушата, което в проекта беше само за Пазарджик, или в максималните ставки.

Областите преди и след обсъждането

По таблиците, които министерството публикува, разширението е почти двойно. Млечните крави стават допустими в 16 области вместо в 9, биволиците в 17 вместо в 11, овцете майки в 15 вместо в 10, а козите майки в 22 вместо в 12. Областите с поне едно животновъдно направление стават 28 от 14. Нито една от областите, които бяха в проекта, не отпада.

Кризисни плащания за сушата от 2025 г.: допустими области по направления преди и след общественото обсъждане

„да“ – допустима и в проекта; „ново“ – добавена след обсъждането; „–“ – недопустима. Таблица на zemedeleca.bg по данните, публикувани от МЗХ на 2.11.2026 г.

Разширението е неравномерно и това се вижда при отделните области. Благоевград, откъдето тръгна протестът, влиза само за козите. Пловдив остава допустим само за биволиците, Пазарджик и Ямбол влизат само за овцете, а Шумен само за биволиците. Стара Загора е допустима за биволиците и козите, но не и за кравите и овцете. В девет области, Варна, Велико Търново, Видин, Добрич, Кърджали, Монтана, Перник, София област и Хасково, и четирите направления бяха допустими още в проекта. След обсъждането козите майки са допустими в седем области повече от овцете майки.

Какво означава това за ставката

Областите се увеличават, но парите не. Сумата, която България може да изплати по тази интервенция за финансовата 2026 г., е 33 153 681 евро. Тя е записана в приложение XV към Регламент (ЕС) 2021/2115 за Общата селскостопанска политика като максимумът европейски средства за тази интервенция, а докладът към проекта изрично посочва, че допълнителни средства от бюджета на МЗХ и ДФЗ не се предвиждат. От юли 2026 г. същият таван е общ и за подпомагането заради поскъпването на торовете по чл. 78б от регламента, за което може да се използва до 25 на сто от годишната сума. Докладът не казва дали България ще го ползва. Максималните ставки за сушата при животните са 427 евро на млечна крава, 349 евро на биволица и по 49 евро на овца и на коза майка.

От същия плик обаче се плаща всичко останало: царевицата в 157 общини по до 86 евро на хектар, слънчогледът в 95 общини по до 135 евро на хектар, сливите и вишните в цялата страна, пчелите, загубите от болести по животните през 2025 и 2026 г., бедствията през 2026 г., черната златка по костилковите и златистото пожълтяване по лозите. Още при проекта сметката на редакцията показа, че ако целият плик отиде само за царевица по максималната ставка, той стига за около 385 500 хектара, почти цялата царевица за зърно, прибрана в страната през 2025 г. Пропорционалното намаление на ставките (еднакво процентно свиване, когато заявените суми надхвърлят бюджета) беше вероятно още тогава. С колко се увеличава броят на допустимите животни, ще покаже едва сборът на ДФЗ по области и направления, а колко ще бъде заявено по останалите редове, също не е известно. При непроменена сума обаче всяко увеличение на допустимите животни прави намалението по-вероятно.

Кой ще поеме намалението, решава една алинея. Ако заявените суми надхвърлят бюджета, ДФЗ може да намали пропорционално плащанията (чл. 15, ал. 2 и 3), а министърът може да определи за кои събития и сектори да се приложи намалението (чл. 15, ал. 4). Тоест дали по-малко ще получат овцевъдите във Враца, говедовъдите в Русе или производителите на царевица в Добруджа, ще стане ясно със заповед, след като заявленията са подадени, а приложението ще остане само горната граница. Има и въпрос за годината, на който публичните материали не отговарят. Таванът от 33 153 681 евро е за финансовата 2026 г., а селскостопанската финансова година на ЕС тече от 16 октомври до 15 октомври (чл. 35 от Регламент (ЕС) 2021/2116). Финансовата 2026 г. е приключила на 15 октомври, ден след публикуването на проекта, а окончателната наредба още не е обнародвана. За финансовата 2027 г. за България е предвиден таван от 33 412 568 евро, записан още в предложението на Комисията от май 2025 г. Как ще бъдат отчетени плащанията и от кой от двата тавана ще се изплатят, министерството не е обяснило.

Защо по области, а не по стопанство

Най-шумното възражение дойде от Благоевградско. Животновъди и земеделци от областта обявиха блокада на Е79 край Кресна за 28 октомври и поставиха няколко искания. Първото е помощта да се изчислява по загубата на всяко стопанство, а не по средния спад в областта, защото Благоевград не беше допустим за нито едно от четирите направления. Второто засяга иранската помощ за горивото, която е отделна схема: стопаните искат тя да не зависи от участието в схемата за възстановяване на акциза на газьола. Много от фермите имат малко или никаква земя, а сушата ги удря през фуража, който купуват, като сеното идва от Софийско, Пернишко, Кюстендилско и Пазарджишко срещу 500 до 1 000 евро на курс. Третото е подпомагане на глава животно по данните от проверките в стопанствата, които приключват в края на октомври. След обсъждането Благоевград влиза в списъка, но само за козите.

Аргументът на стопаните има основа, която икономистите наричат базисен риск: разминаването между загубата, която мери индексът, и реалната загуба на конкретното стопанство. Ако средният спад в една област е 25 на сто, а едно стопанство в нея е загубило 60, то не получава нищо. Ако в съседната област средният спад е 35 на сто, стопанство без никаква загуба получава плащане. При животните разминаването може да е по-голямо, отколкото при нивите, защото сушата не намалява пряко броя на кравите или овцете. Тя оскъпява фуража, свива пасищата и намалява надоя, а коя от тези загуби е мерена за всяка област, не се вижда, понеже методиката към плана (по данни на „Агростатистика“, НСИ, ДФЗ, БАБХ, НИМХ и счетоводната мрежа FADN) е изпратена в Брюксел и не е публикувана.

Пределът на исканията е в самата интервенция. Прагът от 30 на сто следва логиката на Споразумението за селското стопанство на Световната търговска организация (приложение 2, параграф 8). По него плащанията при природни бедствия се смятат за неизкривяващи търговията, тоест могат да влязат в т.нар. „зелена кутия“, ако бедствието е официално признато, загубата надхвърля 30 на сто от средното производство за предходните три години или за пет години без най-добрата и най-лошата, и ако са спазени останалите условия за характера и размера на компенсацията. Чл. 78а от регламента за ОСП, по който е създадена интервенцията, има собствени условия, а наредбата и МЗХ използват формулата „най-малко 30 на сто“. При българския подход остава въпросът как общите показатели за областта ще се съвместят с изискването подпомагането да стига до действително засегнатите стопанства. Плащане на глава животно независимо от загубата вече е подпомагане на доходите и за него има други инструменти: обвързаното подпомагане, което и сега се плаща на глава, минималната помощ (de minimis) и държавните помощи. Искането загубата да се мери по-точно е основателно, но плащане без загуба по тази интервенция не е възможно. Има и причина държавите да мерят по области. Индексът не зависи от това, което стопанинът декларира, и не изисква оглед на хиляди ферми, затова е по-бърз, по-евтин и по-труден за злоупотреба, а цената за това е базисният риск.

Какво промени общественото обсъждане

Официалната обосновка на министерството е статистическа: добавени са областите, за които е установена загуба на продукция от най-малко 30 на сто. Тогава възниква основният въпрос. Ако критерият е същият преди и след обсъждането, защо проектът от 14 октомври е съдържал само половината области? Възможните отговори са три: появили са се нови данни, например ревизирани оценки на „Агростатистика“, променена е методиката или е поправена грешка в първия списък. Публичните материали не казват кое от трите е вярно, а без отговор не може да се прецени дали всяка добавена област е основателно добавена.

Как се стига до натиска, който предшества такива промени, обяснява американският икономист Манкър Олсън в „Логиката на колективното действие“ от 1965 г. Малка група, за която загубата е голяма и концентрирана, се организира лесно, защото всеки неин член има ясна сметка от действието. Голяма група, за която разходът е малък и разпилян, почти никога не се организира, защото ползата за всеки поотделно е по-малка от усилието. Животновъдите от недопуснатите области знаеха точно какво губят: до 49 евро на всяка овца и до 427 евро на всяка крава. Цената на разширението се разпределя между всички, които ще получават пари от същия плик, а за всеки от тях тя е малка и още не е известна, затова срещу нея никой не протестира. Теорията обяснява защо едните се организират, а другите мълчат. Защо министерството е добавило точно тези области, могат да обяснят само данните.

Редакционни въпроси към МЗХ: По какви данни е установена загубата на продукция при животните за всяка област, по надой, по поголовие, по пасищата или по фуража? Добавените 14 области резултат от нови данни ли са, например ревизирани оценки на „Агростатистика“, или от промяна на критерия? Има ли промени в списъците на общините за царевицата и слънчогледа, в плащането за пчелите и в максималните ставки? Кога ще бъдат публикувани окончателният текст, справката от обсъждането и заповедта за ставките? Променени ли са допустимите категории животни след обсъждането, или промяната засяга само областите, и какъв е прогнозният брой на допустимите животни по направления? По кой финансов механизъм ще бъдат изплатени средствата, предвидени за финансовата 2026 г., щом тя приключи на 15 октомври, и ще се използва ли таванът за 2027 г.? Одобрено ли е от Европейската комисия шестото изменение на Стратегическия план, с което е въведена интервенцията?

Животновъдът, който очаква плащане за сушата, може още сега да намери в таблицата своята област и своето направление и да провери дали животните му са били допустими по обвързаното подпомагане за 2025 г., защото по проекта само те ще се компенсират. Окончателната допустимост ще зависи от приетия текст на наредбата, от подаденото заявление и от проверките на ДФЗ. Ставките от 427, 349 и 49 евро са горната граница. Стопаните, които не са обхванати от интервенцията за застраховане II.Е.2 „Инструменти за управление на риска в земеделието“, ще получат с до 20 на сто по-малко (чл. 16, ал. 3). Реалната сума ще се разбере от заповедта на министъра, когато се види колко са заявени и колко остават в плика от 33,2 млн. евро.

Понятия

Интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ – интервенция в Стратегическия план 2023–2027 г., въведена с шестото му изменение по чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115; компенсира загуба на поне 30 на сто от обичайната продукция от признати бедствия, болести и вредители.

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. – националният документ, по който България прилага Общата селскостопанска политика; одобрен от Европейската комисия.

Приложение XV към Регламент (ЕС) 2021/2115 – таблицата с максималните суми по държави за кризисните плащания по чл. 78а; от юли 2026 г. обща и за подпомагането заради торовете по чл. 78б; за България за финансовата 2026 г. 33 153 681 евро.

Обвързано подпомагане – директно плащане на глава животно или на хектар за определени сектори; при сушата от 2025 г. се компенсират само животните, допустими по него през 2025 г.

Пропорционално намаление – еднакво процентно свиване на ставките, когато сборът на заявените суми надхвърли бюджета.

Базисен риск – разминаването между загубата, която мери индексът (тук средният спад в областта), и реалната загуба на отделното стопанство.

„Зелена кутия“ – подпомагането, което по Споразумението за селското стопанство на СТО се смята за неизкривяващо търговията; плащанията при бедствия влизат в нея при официално признаване и загуба над 30 на сто.

Колективно действие – понятие от теорията на Манкър Олсън (1965): малките групи с концентриран интерес се организират по-лесно от големите групи с разпилян интерес.

Източници

Министерство на земеделието и храните, съобщение и таблици за териториалния обхват на животновъдните стопанства при сушата от 2025 г. преди и след общественото обсъждане, 02.11.2026 г.

Министерство на земеделието и храните, проект на Наредба за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ и доклад към него, 14.10.2026 г., чл. 4, 12, 15, 16 и приложението.

Регламент (ЕС) 2021/2116, чл. 35; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 78а и приложение XV, изменен с Регламент (ЕС) 2025/2649, и регламентът от 14.07.2026 г. за въвеждане на чл. 78б (PE-CONS 43/26); предложение на Европейската комисия от май 2025 г.

Споразумение за селското стопанство на СТО, приложение 2, параграф 8.

Mancur Olson, The Logic of Collective Action: Public Goods and the Theory of Groups, Harvard University Press, 1965 г.

Регионални публикации за обявената блокада на Е79 край Кресна, 27–28.10.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: статията за проекта на наредба за интервенция II.И.3, 14.10.2026 г.