Проектът на МЗХ за извънредната помощ за торове от европейския резерв дава от 254 до 2 404 евро на хектар за овощни видове, зеленчуци, лозя, роза и картофи, но сигурни са само 11,6 млн. евро европейски пари, а двойно по-голямото национално доплащане зависи от бюджета на ДФЗ

Заявленията ще се приемат от 11 до 21 януари 2027 г. в областните дирекции на фонда. Ставките в наредбата са пълни, но ако европейските пари не стигнат за всички, до 28 февруари фондът ще ги разпредели пропорционално, а националното доплащане може да дойде до 31 май, ако в бюджета на ДФЗ има средства. Зърното, тютюнът и лавандулата не са в списъка, а при избора на секторите министерството е отчело и колко помощ стопаните вече са получили по други схеми.

Стопанин с десет хектара винени лозя и два хектара ябълки може още днес да пресметне максималната сума, която му се полага по втората помощ за торовете, поскъпнали заради кризата в Близкия изток: 297,06 евро на хектар за лозята и 348,70 евро на хектар за ябълките, общо 3 668 евро. Ставките са записани в проекта на наредба, който Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува за обществено обсъждане на 30 октомври, и с това тази помощ се различава от иранската, при която сумата за торовете ще стане известна едва след приема. Сумата от 3 668 евро обаче е изчислена по пълните ставки, а дали стопанинът ще го получи цялото, зависи от пари, които още не са осигурени. Наредбата разделя бюджета на два етажа. Долният са 11 615 100 евро от европейския селскостопански резерв, които трябва да стигнат до стопаните до 28 февруари 2027 г. Горният е национално доплащане до 23 230 200 евро, два пъти повече от европейската част, което ще бъде дадено, ако в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) има средства, и може да бъде изплатено до 31 май 2027 г. Ако парите на единия или на двата етажа не стигнат за пълните ставки на всички, фондът ще намали помощта на всеки пропорционално.

Кръгът на получателите е много по-тесен от този при иранската помощ. Помощта е само за стопаните с плодове и зеленчуци, включително оранжерийни, с десертни и винени лозя, маслодайна роза, картофи и култивирани гъби, и то само за 31 изрично изброени култури и начини на отглеждане. Зърнопроизводителите, тютюнопроизводителите и стопаните с лавандула или ядкови насаждения не са в списъка. Площите се вземат от основното подпомагане на доходите за Кампания 2026, докато при иранската помощ са от 2025 г. Обществената консултация (№ 12850 на Портала за обществени консултации) продължава до 30 ноември, а приемът на заявленията е определен в самата наредба: от 11 до 21 януари 2027 г.

Откъде идват парите

Двете помощи отговарят на една и съща криза, която мотивите на министерството датират от 28 февруари 2026 г., когато войната около Иран затвори Ормузкия проток и прекъсна част от световната търговия с торове и енергийни продукти. Парите обаче идват по различни пътища. Иранската помощ (до 170 млн. евро за газьол и торове) е национална държавна помощ: Европейската комисия само я разрешава по временната рамка METSAF от 29 април 2026 г., а средствата са от българския бюджет. Новата помощ е европейска. На 17 юли държавите членки одобриха предложението на Комисията за 540 млн. евро от селскостопанския резерв (резерв от поне 450 млн. евро годишно в Европейския фонд за гарантиране на земеделието, предназначен за пазарни кризи) за стопаните, „най-силно засегнати“ от поскъпването на торовете и енергията. Решението стана Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1894 на Комисията от 27 юли, в сила от 30 юли. Българският дял е 11 615 100 евро, а регламентът позволява на всяка държава да добави до 200% от собствения си бюджет.

Регламентът допуска помощ за торове, за енергия или за двете, но наредбата се ограничава с торовете, а горивото се компенсира по иранската схема. Изборът на получателите е оставен на държавите при няколко условия: парите трябва да отидат при най-засегнатите по „обективни и недискриминационни критерии“, да отчитат действителните загуби, да не нарушават конкуренцията и да не надхвърлят загубата, а при отпускането им държавата трябва да отчете и помощта по други национални или европейски инструменти за същите загуби (чл. 3). Държавите стигнаха до различни решения. Кипър ще покрие до 15% от стойността на фактурите за торове без ДДС и до 0,126 евро на литър за оцветеното гориво, с таван от 5 000 евро на стопанин за двете заедно, а заявленията ще се подават в областните земеделски служби през първите две седмици на ноември, като точните дати предстои да бъдат обявени. Испания разпредели на 21 октомври своите 50,17 млн. евро между автономните области според използваната земеделска площ и ги остави да решат как да допълнят вече действащите национални мерки, сред които е помощта за торове по 38,33 евро на хектар неполивна и 92,50 евро на хектар поливна площ, която от август испанският бюджет изплаща на около 250 000 стопани. Кипърската помощ стъпва на доказаните покупки на всеки стопанин, испанската на решенията на регионите, а България избра трети начин: една национална схема с фиксирани ставки на хектар по култури, изчислени по технологичните карти на министерството, само за производствата с най-голям разход за торове на единица площ.

На 18 септември министерството съобщи, че подготвя такава помощ за 34,5 млн. евро с плащане през януари 2027 г. Проектът запазва максималната сума (11,6 плюс 23,2 млн. евро, общо 34,8 млн.), но през януари ще бъде само приемът. Европейските пари ще бъдат изплатени до края на февруари, а националните зависят от това дали ще ги има в бюджета на фонда.

Регламентът има и един по-ранен срок, който го няма в календара на наредбата. Според чл. 4 до 30 септември 2026 г. всяка държава е трябвало да уведоми Комисията за планираните мерки, критериите за допустимост, размера на помощта и месечната прогноза за плащанията до 28 февруари 2027 г. Проектът на наредбата е публикуван за обсъждане месец след този срок. Какво точно е изпратило министерството в Брюксел и дали съвпада с проекта, не е публично известно. Ако по време на консултацията бъдат приети предложения, които променят културите или ставките, Комисията трябва да бъде уведомена и за тях.

Таблица 1. Двете помощи за торове при кризата в Близкия изток

Източник: Указания на ДФЗ от 21.10.2026 г.; проект на наредба на МЗХ от 30.10.2026 г. Таблицата е на zemedeleca.bg.

Кой може да кандидатства

Кандидатът трябва да е регистриран като земеделски стопанин за 2026 г. по Наредба № 3 от 1999 г. и да има площи с някоя от културите в приложението, установени като допустими по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) за Кампания 2026 (чл. 5 и 7). Установени са само площите, които фондът е приел след проверките. Проверката е служебна, тоест стопанинът не носи доказателства за площите си, а фондът ги взема от собствените си регистри.

Годината на площите има практически последици. Стопанин, който е засадил лозе или е започнал да отглежда зеленчуци през 2026 г., остана извън частта за торове на иранската помощ, защото тя стъпва на площите от 2025 г., но по тази помощ може да получи, ако площите му бъдат установени като допустими по ОПДУ за 2026 г. и отговаря на останалите условия. Стопанин, който е спрял дадена култура след 2025 г., е в обратното положение. Освен това площите за 2026 г. още не са окончателни. ДФЗ публикува несъответствията, открити от Системата за мониторинг на площите (сателитното наблюдение, с което фондът проверява дали заявеното съвпада с това, което е на полето), и до 10 ноември стопаните могат да ги оспорят, да коригират или да оттеглят заявленията си. Площ, която след това не бъде установена, няма да получи и помощ за торове.

Гъбите са изключение, защото не се заявяват по ОПДУ. За тях стопанинът трябва да е регистриран по Наредба № 3 с култивирани гъби по анкетния формуляр за стопанската 2025/2026 г., а площите му да са установени като допустими при проверката на място по помощта de minimis за 2025 г. (схемата за оранжерийни домати, краставици, пипер, ягоди и малини, картофи, гъби, маслодайна роза и тютюн). Данните от анкетните формуляри министерството подава на фонда служебно. Помощта за гъбите е 13,18 евро на квадратен метър, така че стопанство с 1 000 м² гъбарници има право на 13 180 евро при пълна ставка.

Помощ не получават стопаните в производство по несъстоятелност или ликвидация, както и осъдените с влязла в сила присъда за някое от изброените в чл. 6 престъпления по Наказателния кодекс: против собствеността и стопанството, данъчни, подкуп, участие в организирана престъпна група, замърсяване на околната среда и други. При дружествата и кооперациите условието се отнася до всички, които ги представляват и управляват, а за чужденците се изисква документ с легализиран превод, че не са осъждани за подобни престъпления в своята държава. Всичко това стопанинът декларира в заявлението. Отказ получават и лицата, обхванати от забраните в санкциите на ЕС срещу Русия (чл. 5 от Регламент № 833/2014).

Някои от условията на иранската помощ тук липсват. Наредбата не изисква стопанството да не е било в затруднено положение и не въвежда таван на стопанство, какъвто не налага и регламентът. Лозарско стопанство с 300 хектара в България има право при пълна ставка на 89 118 евро. Стопанин, при когото са настъпили извънредни обстоятелства (например тежко природно бедствие или дълготрайна нетрудоспособност), запазва правото си, ако е изпълнил условията на чл. 19 от Наредба № 4 от 2023 г. за заявленията по директните плащания.

Културите и ставките

Таблица 2. Ставките по култури според приложението към проекта на наредба

Източник: Проект на наредба на МЗХ, приложение към чл. 7, ал. 1. Групирането е на zemedeleca.bg. Ставките са пълни; при недостиг на пари се намаляват пропорционално.

Списъкът съвпада само отчасти с културите за торове по иранската помощ. Тук липсват тютюнът (макар да е в схемата de minimis за 2025 г., по която се проверяват гъбите), лавандулата и шипката, ядковите (орехи, бадеми, лешници), дюлите, къпините, боровинките и другите ягодоплодни освен малините и ягодите, оранжерийните ягоди и малини, тиквите, тиквичките, бамята, зеленият фасул, карфиолът, броколите, листните зеленчуци както и всички зърнени, маслодайни и фуражни култури. Някои ставки също заслужават внимание: неотопляемите оранжерийни домати получават малко повече от отопляемите (2 404,08 срещу 2 342,23 евро на хектар), а черешите и вишните, десертните и винените лозя, както и картофите за консумация и за семена имат еднакви ставки.

Как са изчислени ставките

Всяка ставка е 47,75% от разхода за торове на хектар за съответната култура по технологичните карти, утвърдени от министъра. Технологичната карта е стандартна технология за отглеждане на дадена култура, в която министерството разписва операциите, нормите на торене и разходите на хектар. Коефициентът е еднакъв за всички култури и според мотивите е съобразен с бюджета на мярката и с поскъпването на торовете. Затова разликите между ставките отразяват разликите в торенето: по картите торовете за един хектар оранжерийни домати струват около 5 000 евро и помощта е над 2 300 евро, а за един хектар маслодайна роза около 530 евро и помощта е 253,56 евро.

Поскъпването министерството измерва по докладите на Европейската комисия за наблюдение на цените на торовете. Средната вносна цена на азотните торове в ЕС през май и юни 2026 г. е 549 евро на тон (564 евро през май и 534 евро през юни) при средно 298 евро през 2024 г., което е поскъпване с 84,22%. Фосфорните торове са поскъпнали с над 20%, а Комисията предупреждава, че достъпът до тях се затруднява и от ограниченото световно предлагане. Азотът е 77,1% от хранителните вещества, които българските стопанства влагат в почвата с минерални торове, според данните за 2024 г. от мрежата за данни за устойчивостта на стопанствата (FSDN, наследникът на системата за счетоводна информация FADN). Затова министерството оценява общото поскъпване на торовете за българските стопанства на над 70%.

Същите числа обясняват и показателя в указанията на ДФЗ за иранската помощ. Там ставката за торове е норма за торене, умножена по 0,251 евро на килограм, и на 22 октомври zemedeleca.bg попита фонда дали става дума за килограм азот (активно вещество), или за килограм тор. Разликата между 549 и 298 евро на тон е точно 251 евро на тон, тоест 0,251 евро на килограм. Това почти сигурно показва откъде е взет показателят: от поскъпването на тон азотен тор, тоест на търговския продукт, по вносните цени от докладите на Комисията. Съвпадението обаче не доказва в какви единици ДФЗ е определил разходните норми по култури, които ще умножава по него. За да бъде сметката последователна, нормите би трябвало да са в килограми тор на хектар, но докато фондът не ги публикува или не уточни методиката, въпросът остава открит.

Две помощи за един и същ разход

Стопанин с лозя, овощни градини или зеленчуци може да получи помощ за торовете си и по двете схеми, защото културите му са и в двата списъка: по иранската за площите си от 2025 г., а по новата за площите от 2026 г. Регламентът забранява свръхкомпенсирането, тоест общата помощ не може да надхвърли загубата, и изисква при отпускането да бъде отчетена другата помощ за същите загуби. Наредбата не изисква стопанинът да декларира какво е получил по иранската схема и не приспада нищо от ставките. Министерството е решило въпроса със сметка в мотивите: иранската помощ ще покрие „21 % или по-малко“ от разходите за азотни торове по технологичните карти на тези стопани и затова, според министерството, изискването на регламента е изпълнено.

Двете числа обаче са изчислени върху различни основи и не могат просто да бъдат събрани. Новата помощ е 47,75% от целия разход за торове по технологичната карта, а оценката за иранската помощ се отнася само до разхода за азотни торове. Мотивите не показват разчета по отделните производства, от който да се види колко остава между двете помощи и действителното поскъпване, например при оранжерийните домати и при лозята. Наредбата също не предвижда индивидуална проверка: стопанинът не представя фактури за купени торове и не декларира полученото по другата схема, а заявлението стъпва на култури, площи и служебни данни. Регламентът допуска държавата да работи с обективни нормативни критерии и това само по себе си не е нарушение, но проверката срещу свръхкомпенсиране остава на ниво обща сметка, а не на ниво стопанство.

Мотивите посочват и пет критерия за избора на секторите: колко уязвими са икономически, колко интензивно е производството и колко струва то на хектар, колко торове му трябват, колко са поскъпнали те и доколко стопаните вече са получили помощ по други национални или европейски инструменти заради същата криза. Мотивите не дават сравнителна оценка по култури. Последният критерий може да е повлиял върху изключването на зърнопроизводителите, които могат да получат и двете части на иранската помощ (за газьола по акцизните си квоти и за торовете по площите си), но министерството не е публикувало разчет, който да го потвърди.

Парите и сроковете

Европейските пари трябва да стигнат до стопаните до 28 февруари 2027 г. Ако не са достатъчни, за да платят пълните ставки на всички установени площи, фондът ги разпределя пропорционално (чл. 11, ал. 2), тоест всеки получава един и същ процент от своята сума. До 15 февруари ДФЗ съобщава на министерството колко национални пари трябват, за да се стигне до пълните ставки, и дали ги има в план-сметката си (финансовия план на фонда за годината). Ако ги има, министърът определя със заповед размера на доплащането до пет работни дни. Ако на 15 февруари пари няма, фондът прави същата проверка до 10 май, а министърът отново има пет работни дни за заповед. Националните пари се изплащат до 31 май 2027 г., крайния срок, който регламентът (чл. 2) допуска за националното доплащане, и ако не стигнат, също се разпределят пропорционално. Колко ще бъде намалението, ако бъдат платени само европейските пари, зависи от площите, които ще бъдат заявени и установени. Министерството не е публикувало такава оценка, но европейската част е една трета от максималния бюджет от 34,8 млн. евро.

Окончателният отговор стопанинът ще получи по-късно. Фондът изпраща чрез своята Система за електронни услуги (СЕУ) уведомителни писма с размера на изплатената помощ или с мотивите за отказ, а крайният срок за тях е 29 октомври 2027 г., осем месеца след срока за европейското плащане. Проектът не задължава фонда да изпрати всички писма наведнъж и в последния ден, но не определя и по-ранна дата. Писмата могат да бъдат обжалвани по Административнопроцесуалния кодекс, така че стопанин, който е получил по-малко, отколкото очаква, ще може да оспори сумата, когато получи писмото си. Проектът не казва как ще бъдат уведомени кандидатите, които подават заявлението на хартия в областната дирекция, но нямат профил в СЕУ. До 31 юли 2027 г. министерството отчита пред Комисията колко е платено, на колко и на какви стопани и колко ефективна е била мярката.

Таблица 3. Календарът на помощта за торове от европейския резерв

Източник: Европейска комисия; ДФЗ; проект на наредба на МЗХ от 30.10.2026 г.

Как се кандидатства

Заявлението се подава от понеделник, 11 януари, до четвъртък, 21 януари 2027 г., в областната дирекция на ДФЗ, отдел „Прилагане на схемите и мерките за подпомагане“, по постоянния адрес на физическото лице или по адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице. Това е разлика с иранската помощ, при която заявлението се подава в общинската служба по земеделие. Образецът ще утвърди изпълнителният директор на фонда. Заявлението се регистрира в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е едновременно искане за плащане, така че друг документ за плащането не се подава.

Към заявлението се прилага удостоверение за банковата сметка на името на кандидата, но само ако тя не е регистрирана в ИСАК, нотариално заверено пълномощно в оригинал, ако подава друг човек, и за чужденците документът с легализиран превод за съдимостта. Служителят проверява документите пред кандидата и служебно проверява регистрацията му. Ако нещо липсва или не е наред, връща документите веднага с копие от контролния лист, а стопанинът може да подаде отново, но само докато трае приемът. Приемът е девет работни дни, затова стопанин, който отиде в последния ден и бъде върнат, може да няма време да поправи грешката. След административните проверки фондът съобщава на Националната агенция за приходите за предстоящите и извършените плащания и превежда парите по посочената сметка. Стопанинът е длъжен да допусне проверки на фонда, на Комисията и на другите контролни органи, а недължимо платените суми се връщат по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители.

Стопанинът с десетте хектара лозя и двата хектара ябълки от началото на текста има пред себе си три дати, преди да види тези пари. До 10 ноември трябва да провери дали фондът не е открил несъответствия в площите му за 2026 г. и да ги изясни, защото помощ носят само установените площи. От 11 до 21 януари подава заявлението в областната дирекция на ДФЗ, като удостоверение от банката му трябва само ако сметката му не е в ИСАК. До 28 февруари получава европейската част от своите 3 668 евро, цялата или пропорционално намалена, а остатъкът, ако бъде осигурен, до 31 май. За торовете от същата година той ще получи през декември и иранската помощ за площите си от 2025 г., чиято ставка ДФЗ още не е обявил.

Въпрос на редакцията към Министерството на земеделието и храните: за каква обща допустима площ по култури са изчислени ставките в приложението и с колко процента ще бъдат намалени, ако до 28 февруари бъдат изплатени само европейските 11,6 млн. евро; предвидени ли са 23,2-та млн. евро национално доплащане в бюджета на ДФЗ за 2027 г.; каква информация за мерките и критериите е изпратена на Европейската комисия по чл. 4 от Регламент 2026/1894 и съвпада ли тя с проекта; и как ще бъдат уведомени кандидатите, които нямат профил в Системата за електронни услуги на ДФЗ? 

Понятия

Селскостопански резерв – резерв от поне 450 млн. евро годишно в Европейския фонд за гарантиране на земеделието, който Комисията използва при пазарни кризи. От него са 540-те млн. евро за стопаните, засегнати от поскъпването на торовете и енергията.

Допълнително национално финансиране – средства от националния бюджет, които държавата може да добави към европейската помощ; по Регламент 2026/1894 до 200% от европейския дял, за България до 23 230 200 евро.

ОПДУ – основно подпомагане на доходите за устойчивост, основното директно плащане на хектар по Стратегическия план.

Установени площи – площите, които ДФЗ е приел за допустими след административните проверки, проверките на място и мониторинга.

Система за мониторинг на площите (СМП) – сателитното наблюдение, с което ДФЗ проверява дали заявените култури и площи съвпадат с това, което е на полето.

Технологична карта – утвърдена от министъра стандартна технология за отглеждане на култура с операциите, нормите и разходите на хектар; по нея е изчислен разходът за торове, от който ставката е 47,75%.

Пропорционално разпределение – когато парите не стигат за пълните ставки, всеки допустим стопанин получава един и същ процент от изчислената си сума.

Свръхкомпенсиране – помощ, която заедно с другите помощи за същия разход надхвърля действителната загуба; регламентът я забранява.

Временна рамка METSAF – рамката на Комисията от 29 април 2026 г., по която държавите могат да дават национална държавна помощ заради кризата в Близкия изток; по нея е иранската помощ.

Извънредни обстоятелства – събития извън контрола на стопанина (например тежко природно бедствие или дълготрайна нетрудоспособност), при които той запазва правото си на подпомагане, по смисъла на чл. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2116.

Система за електронни услуги (СЕУ) – електронната система на ДФЗ, чрез която фондът изпраща на стопаните уведомителни писма и други документи.

FSDN – мрежата за данни за устойчивостта на земеделските стопанства на ЕС, наследник на системата за счетоводна информация FADN.

Източници

Министерство на земеделието и храните – Проект на Наредба за условията и реда за предоставяне на извънредна финансова помощ на земеделски стопани, засегнати от специфични проблеми, произтичащи от кризата в Близкия изток, които се отразяват на икономическата им жизнеспособност, и доклад (мотиви), Портал за обществени консултации, консултация № 12850-K, 30.10.2026–30.11.2026 г.; съобщение от 30.10.2026 г.; позиция от 18.09.2026 г.

Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1894 на Комисията от 27 юли 2026 г. за предоставяне на извънредна финансова подкрепа на земеделските стопани, засегнати от специфични проблеми, произтичащи от кризата в Близкия изток, ОВ L, 2026/1894, 29.07.2026 г., чл. 1–4.

Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета; Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията (de minimis в селскостопанския сектор); Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета, чл. 5.

Закон за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, чл. 39; Закон за нормативните актове, чл. 7а; Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 27, ал. 3–5; Наредба № 3 от 1999 г. за регистъра на земеделските стопани; Наредба № 3 от 2023 г. за директните плащания; Наредба № 4 от 2023 г. за заявленията за подпомагане на площ и за животни, чл. 19.

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ – доклади за наблюдение на цените на азотните торове (май и юни 2026 г.); Обсерватория на пазара на торове; FSDN, Agri-food data portal.

Европейска комисия – Временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), C(2026) 2947 final, 29.04.2026 г.

Държавен фонд „Земеделие“ – Указания за прилагане на схемата за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток, утвърдени на 21.10.2026 г.; съобщение за несъответствията от Системата за мониторинг на площите за Кампания 2026.

Cyprus Mail – „€1.5m support approved for farmers“, 17.09.2026 г., и „Farmers to receive aid for fertilisers and fuel“, 16.10.2026 г.

Правителство на Испания (La Moncloa) – „El Gobierno distribuye entre las comunidades autónomas fondos agrarios por valor de 69,2 millones de euros“, 21.10.2026 г.; „Agricultura abonará 494,5 millones de euros de la ayuda para la compra de fertilizantes a más de 249.000 agricultores“, 3.08.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg – статията от 22.10.2026 г. за указанията на ДФЗ за иранската помощ.