Две съседни държави, една Обща селскостопанска политика и различни национални решения за това кои земеделци се нуждаят от допълнителна подкрепа. Сравнението придобива ново значение, след като Съветът на ЕС предложи преразпределителното плащане да стане въпрос на национален избор след 2027 г.
Земеделско стопанство със 100 хектара в България има право на допълнително преразпределително подпомагане за първите си 30 хектара, ако изпълнява останалите условия за допустимост. Същото по размер стопанство в съседна Румъния няма право на това плащане. И двете държави прилагат Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, получават средства от един и същ европейски фонд и работят по правилата на Регламент (ЕС) 2021/2115. Разликата произтича от националните им стратегически планове.
България е избрала да предоставя допълнителното плащане за първите 30 хектара на стопанства с обща допустима площ до 600 хектара включително. Румъния е определила друга граница: подпомагат се стопанства с площ между 1 и 50 хектара, а тези над 50 хектара са изключени изцяло от интервенцията.
Тази разлика заслужава внимание именно сега. На 26 октомври 2026 г. Съветът на ЕС прие частична преговорна позиция за ОСП през периода 2028–2034 г., с която предлага още по-голяма свобода за държавите при определянето на подпомагането на доходите. Задължителното диференциране на плащанията, предвидено първоначално от Европейската комисия, е заменено с възможност държавите сами да решават дали и как да плащат повече за първите хектари.
Сравнението между България и Румъния показва какво означава тази свобода на практика. Защото двете държави вече са направили различен избор в рамките на действащата ОСП.
До 600 хектара в България, до 50 в Румъния
Българското допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ) обхваща първите 30 допустими хектара на стопанства с размер до 600 хектара включително. Следователно стопанство с 40 хектара получава добавка за 30, както и стопанство с 200 или 500 хектара. Стопанствата над 600 хектара не получават това плащане.
Правилото е записано в чл. 58 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в Наредба № 3 от 10 март 2023 г. За Кампания 2025 окончателната ставка е 120,72 евро на допустим хектар, определена със Заповед № РД 09-710 от 26 юни 2026 г.
В Румъния интервенцията PD-02, известна като CRISS (Complementary Redistributive Income Support for Sustainability), се прилага по друг начин. Член 30 от Наредба № 106/2024 на румънското Министерство на земеделието изисква стопанството да разполага с допустима площ между 1 и 50 хектара. Следващата алинея изрично изключва стопанствата, които надхвърлят 50 хектара.
Разликата е не само в размера на подпомаганата площ, но и в условието за достъп. Българският модел допуска част от площите на сравнително голямо стопанство да получат допълнителна ставка. Румънският поставя граница за размера на цялото стопанство, след която правото на преразпределително плащане отпада.
| Размер на стопанството | България | Румъния |
|---|---|---|
| 20 ха | За 20 ха | За 20 ха |
| 40 ха | За първите 30 ха | За 40 ха |
| 100 ха | За първите 30 ха | Не получава |
| 500 ха | За първите 30 ха | Не получава |
| Над 600 ха | Не получава | Не получава |
Сравнението показва единствено обхвата на преразпределителното плащане, при условие че стопанствата изпълняват всички останали изисквания. То не включва основното подпомагане, екосхемите или другите интервенции.
Румънските правила съдържат и специална защита срещу заобикаляне на ограничението. Стопанства, изкуствено разделени след 2020 г. с цел да получат CRISS, се изключват от плащането. Предвидени са изключения за действителни промени в собствеността или ползването, включително наследяване и продажба на земя. Българското законодателство също забранява изкуственото създаване на условия за получаване на подпомагане, така че самото наличие на антизаобикалящи правила не е румънска особеност. По-важната разлика е прагът, който тези правила защитават.
Различно земеделие, различно преразпределение
Двете държави имат съществено различна структура на земеделските стопанства. Според съпоставимите данни от земеделските преброявания през 2020 г. в България са отчетени 132 742 стопанства със средна използвана земеделска площ от 34,4 хектара. В Румъния стопанствата са 2 887 070, а средната им площ е 4,4 хектара.
Средните стойности обаче не показват цялата картина. В България стопанствата със 100 и повече хектара обработват приблизително 75,1% от използваната земеделска площ. В Румъния същата категория обработва около 47,8%.
Това не означава, че румънската земя е разпределена равномерно. Напротив, в публикувания през април 2026 г. преглед на румънското земеделие Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) определя структурата му като силно поляризирана. Около 90% от стопанствата са под 5 хектара и обработват приблизително 23% от земята. В другия край са стопанствата с 50 и повече хектара: под 1% от общия им брой, но с почти 54% от използваната земеделска площ.
Така Румъния съчетава огромен брой дребни, често полупазарни стопанства с относително малък брой големи земеделски предприятия. България също има силна концентрация на земята, но много по-малък брой стопанства и значително по-голям среден размер.
Статистическата картина помага да се разбере националният избор, но не го обяснява изцяло. Румънският праг от 50 хектара ограничава допълнителното преразпределително плащане до малките и част от средните стопанства. Българският праг от 600 хектара включва и значително по-големи производители, макар добавката да се начислява само върху първите 30 хектара.
С други думи, в Румъния размерът на цялото стопанство определя дали то се нуждае от допълнителна подкрепа по тази интервенция. В България допълнителното плащане достига до по-широк кръг стопанства, като се ограничава площта, за която се изплаща.
И двата подхода имат икономическа логика. По-широкият достъп може да подкрепи средни стопанства, които също имат нужда от устойчив доход. По-тясното насочване може да концентрира ограничените средства върху по-малки производители. Дали единият модел постига по-добри резултати обаче не може да се установи само от нормативните граници.
Колко струва българският избор
За Кампания 2025 българската ставка по Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост достигна 120,72 евро на хектар. Според окончателната информация на Държавен фонд „Земеделие“ от 11 август 2026 г. общо оторизираните средства по интервенцията са 82 177 851 евро. При окончателното доплащане средства са преведени на 42 865 кандидати.
В Румъния ставката по CRISS за заявленията от 2025 г., определена с Наредба № 42 от 17 февруари 2026 г., е 53,5212 евро на хектар.
Разликата между двете ставки е значителна, но сама по себе си не показва къде фермерите са по-добре подпомогнати. Основното плащане на площ, разпределението на бюджета между интервенциите, допустимите хектари и останалите видове подкрепа също се различават. Оценка само по ставката на преразпределителното плащане би била непълна.
За българския модел има и един съществен въпрос, на който публикуваните общи данни за изплатените средства не дават достатъчно подробен отговор: каква част от бюджета за Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост достига до стопанствата с размер до 50 хектара и каква — до тези между 50 и 600 хектара?
Това разграничение е необходимо, за да се установи как действа механизмът на преразпределението. Числото на получателите само по себе си не е достатъчно. Ако значителна част от средствата отиват към стопанства, които надхвърлят определен размер, трябва да се оцени дали този ефект съответства на националната цел за подкрепа на малките и средните производители.
Без разбивка на действително изплатените средства по размер на стопанствата не може да се твърди нито че България разпределя парите по-справедливо, нито че румънският модел е по-ефективен. Може обаче да се установи нещо друго: националните власти са избрали различни определения за кръга стопанства, които трябва да имат достъп до тази допълнителна подкрепа.
След 2027 г. националният избор става още по-важен
Преразпределителното подпомагане е част от действащата ОСП 2023–2027 г. Член 29 от Регламент (ЕС) 2021/2115 предвижда пренасочване на средства от по-големите към по-малките и средните стопанства. Член 98 установява изискване за финансов ресурс за тази цел, като регламентът допуска и алтернативни инструменти, ако държавата докаже, че чрез тях осигурява необходимото преразпределение.
В предложението си за следващата ОСП Европейската комисия предвиди задължително диференциране на новото основно плащане на площ според нуждите на различни групи стопани. Съветът на ЕС обаче заличи този текст в приетата на 26 октомври 2026 г. частична преговорна позиция.
В новата редакция на чл. 6, ал. 2 от проекта за регламент държавите могат да диференцират подпомагането за различни категории стопани, географски райони или традиционни форми на земеделие. Могат също да определят различни суми за различни диапазони от допустими хектари. Задължително остава по-високото подпомагане на площ за младите стопани.
Това означава, че подходът, по който днес България предоставя добавка за първите 30 хектара, не е гарантиран за следващия период. Той може да бъде запазен, променен или заменен с друг начин на диференциране, в зависимост от окончателното законодателство и решенията на българското правителство.
Същото се отнася и за Румъния. Нейният праг от 50 хектара не е европейско изискване, което автоматично ще продължи след 2027 г. Той е национално решение, което може да бъде преразгледано.
Европейският парламент все още има думата по окончателните правила. В проектодоклада си докладчикът Норберт Линс предлага 15% от бюджета за подпомагане на доходите да бъдат насочени към преразпределително плащане. Следователно свободата, която Съветът предлага на държавите, все още е предмет на законодателни преговори.
Но сравнението на сегашните правила е показателно за възможния резултат. Дори при общ европейски механизъм националните правителства могат да определят съществено различен обхват на получателите. Ако бъде разширена свободата им да избират и самите инструменти за подпомагане, тези различия могат да се задълбочат.
Кой определя размера на стопанството, което се нуждае от подкрепа
Обсъждането на бъдещата ОСП в България е съсредоточено предимно върху размера на европейския бюджет, таваните на плащанията и възможното намаляване на субсидиите за големите стопанства. Това са важни въпроси, но сегашното сравнение с Румъния показва, че националните решения вече влияят съществено върху разпределението на средствата.
Днес две стопанства с еднаква площ могат да получават различен достъп до преразпределително подпомагане единствено защото се намират от различни страни на българо-румънската граница.
Това не е нарушение на общата политика, а резултат от свободата, която тя предоставя на държавите. Следователно отговорността за избора не може да бъде прехвърлена изцяло върху Брюксел.
При подготовката на следващия български план ще бъде необходимо да се обясни защо допълнителното подпомагане трябва да обхваща стопанства до определен размер, какви резултати е постигнал сегашният модел и кои производители ще бъдат засегнати, ако той бъде променен.
Румъния е поставила границата за тази интервенция на 50 хектара, България — на 600. Това не доказва, че едната държава е намерила правилния отговор. Показва обаче, че въпросът кой се нуждае от допълнителна подкрепа вече има различни национални отговори. А след 2027 г. отговорът на българското правителство може да придобие още по-голяма тежест.
Източници
- Министерство на земеделието и храните, България — Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 58; Наредба № 3 от 10 март 2023 г.
- ДФ „Земеделие“ — окончателно плащане по ДП-ОПДУ за Кампания 2025, съобщение от 11 август 2026 г.
- Министерство на земеделието и развитието на селските райони, Румъния — Наредба № 106/2024, чл. 30–32; Наредба № 42 от 17 февруари 2026 г.
- Евростат — преброяване на земеделските стопанства през 2020 г., данни за размера на стопанствата и използваната земеделска площ.
- ОИСР — Policies for the Future of Farming and Food in Romania, април 2026 г.
- Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 29 и 98.
- Съвет на ЕС — документ 14837/26 от 28 октомври 2026 г., чл. 6, ал. 2.
- Европейски парламент — проектодоклад на Норберт Линс, PE787.635, 12 юни 2026 г.
