Председателят на Европейския съвет пита насаме всяка държава колко съкращения в бюджета на ЕС за 2028–2034 г. приема. От отговорите ще зависи и колко пари остават за земеделието

Закритите разговори започват тази седмица в Брюксел и трябва да завършат с първия преговорен документ с цифри преди срещата на лидерите на 26 и 27 ноември. Франция поставя новите собствени ресурси на бюджета на ЕС като условие. България влиза в разговора след отказа за заема за Украйна и без внесен бюджет за 2027 г.

Двадесет и седем разговора, всеки с една държава и без останалите двадесет и шест в стаята, ще определят какви числа ще видят лидерите на ЕС, когато на 26 и 27 ноември седнат да обсъждат бюджета на Съюза за 2028–2034 г. Разговорите започват тази седмица в сградата „Европа“ в Брюксел, където заседава Европейският съвет, и ги води Педро Лурти (Pedro Lourtie), началник на кабинета на председателя на Европейския съвет Антониу Коща. В брюкселския жаргон такива срещи се наричат „изповедални“: всяка столица влиза сама и казва какво наистина може да приеме, без да я чуват другите. По информация на Politico Лурти ще носи няколко сценария, тоест разчети как едно или друго съкращение, корекция или нов данък променя целия пакет, и ще следи как реагира всяка държава.

От тези разговори трябва да излезе първият преговорен документ на Коща, текст с конкретни суми, който ще бъде представен преди извънредната среща на Европейския съвет на 26 и 27 ноември. На нея лидерите ще обсъждат бюджета за 2028–2034 г. и финансирането на Украйна за 2027 г. Служител от обкръжението на председателя описва целта пред Politico като опит да се посочи посоката и да се чуе обратната връзка от държавите. Коща е поканил на разговорите освен посланиците на държавите в ЕС и шерпите на лидерите (личните им пратеници, които подготвят срещите на върха), за да имат разговорите по-голяма политическа тежест.

Разговорите засягат пряко и българския стопанин. От бюджета за 2028–2034 г. ще се плащат субсидиите по Общата селскостопанска политика (ОСП), а в предложението на Европейската комисия земеделието и кохезионната политика влизат в един национален и регионален план за партньорство за всяка държава. За земеделието гарантиран в него е минимумът за подпомагане на доходите на стопаните, за България около 6,2 млрд. евро в текущи цени за седемте години. Ирландската кутия запазва и изискването поне 10% от плана, след като се извадят защитените суми за ОСП, рибарството и някои други, да отиват за селските райони. Това е защита за селските райони, а не непременно за стопаните: в тези 10% влизат и пътища, услуги и други проекти извън земеделието. Всичко останало се конкурира в същия план с кохезията, миграцията и другите политики. Кутията е предложение на председателството, а не решение, и цифрите на Коща ще покажат кое от нея ще оцелее.

Как се стига от кутията до числата

Седемгодишният бюджет на ЕС се нарича Многогодишна финансова рамка и се приема с единодушие (член 312 от Договора за функционирането на ЕС), така че едно-единствено „не“ спира всичко. Пътят до това единодушие минава през няколко етапа. Комисията предложи на 16 юли 2025 г. рамка от 1 763 млрд. евро в цени от 2025 г. След това ротационните председателства на Съвета на ЕС подредиха спорните въпроси в преговорна кутия, документ, който с всяка версия стеснява разстоянието между държавите: датското председателство през декември 2025 г. без числа, кипърското на 11 юни 2026 г. с първите суми, ирландското на 10 октомври 2026 г. (документ на Съвета 13922/26) с 1 622 млрд. евро, тоест със 141 млрд. по-малко от предложението на Комисията.

Последните числа обаче не ги пише председателството. Сделката се сключва между държавните и правителствените ръководители, а тяхната маса води председателят на Европейския съвет. Затова и при двата предишни бюджета той пое преговорите накрая, изслуша всяка столица поотделно и представи собствено предложение. Председателството остава важно като автор на кутията, но цифрите, по които лидерите ще спорят в края на ноември, вече ще носят подписа на Коща.

Единодушието на лидерите обаче не е последната дума. Регламентът за рамката може да бъде приет само след одобрение от Европейския парламент с мнозинство от всички евродепутати. Докладчиците на Парламента за бюджета отхвърлиха ирландската кутия още в деня на представянето ѝ. Те възразиха срещу съкращението спрямо предложението на Комисията и срещу това, че председателството не е взело решение за приходите. Едната от докладчиците за собствените ресурси, испанската евродепутатка Сандра Гомес Лопес, обобщи позицията им така: „Без напредък по собствените ресурси няма многогодишна финансова рамка.“ Компромис между правителствата следователно не означава автоматично приет бюджет.

Защо разговорите са насаме, обяснява една от най-цитираните статии в теорията на международните преговори. През 1988 г. американският политолог Робърт Пътнам описва дипломацията като „игра на две нива“. Всеки лидер преговаря едновременно на две маси, с чуждите правителства и с парламента, партията и избирателите у дома, а споразумение е възможно само там, където се застъпват резултатите, които всеки от тях може да защити пред своите (Пътнам ги нарича win-set). Пред останалите двадесет и шест никой премиер не признава колко широк е неговият кръг на допустимото, защото който пръв покаже, че може да живее и с по-малко пари за кохезия, губи място за пазарлък и другите веднага ще поискат точно това. Насаме, пред председателя, може да го признае. Работата на изповедалните е Коща да събере тези двадесет и седем граници и да потърси мястото, където те се застъпват. Politico го нарича „зона за кацане“.

Българската дипломация познава този ред от първия бюджет, който договаряше като член на Съюза. На 7 ноември 2012 г. тогавашният външен министър Николай Младенов провежда консултации с кабинета на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпьой по рамката за 2014–2020 г., а по съобщението на Министерството на външните работи въз основа на двустранните консултации с България и с другите държави се подготвя първият проект на заключения за срещата на 22 и 23 ноември. Тази среща завършва без съгласие. Сделката идва на 7 и 8 февруари 2013 г. Седем години по-късно Шарл Мишел минава по същия път. Той поема преговорите след финландската кутия от декември 2019 г. (1 087 млрд. евро, 1,07% от брутния национален доход на ЕС), среща се с лидерите поотделно и на 14 февруари 2020 г. предлага 1,074%. Извънредната среща на 20 и 21 февруари също завършва без съгласие, а сделката е договорена през юли, вече заедно с плана за възстановяване след пандемията.

Как председателите на Европейския съвет поемат преговорите за бюджета

Бюджет Последна кутия на председателството Предложение на председателя на Европейския съвет Първа среща на лидерите за бюджета Сделка
2014–2020 Кипър, октомври 2012 г. Херман ван Ромпьой, ноември 2012 г. 22–23 ноември 2012 г., без съгласие 7–8 февруари 2013 г.
2021–2027 Финландия, декември 2019 г. (1,07% от БНД) Шарл Мишел, 14 февруари 2020 г. (1,074% от БНД) 20–21 февруари 2020 г., без съгласие 17–21 юли 2020 г.
2028–2034 Ирландия, 10 октомври 2026 г. (1 622 млрд. евро) Антониу Коща, преди 26 ноември 2026 г. 26–27 ноември 2026 г. (заедно с финансирането на Украйна) предстои

Таблица на zemedeleca.bg по документи на Съвета на ЕС, Agence Europe и Министерството на външните работи.

При двата предишни бюджета първата среща на лидерите, посветена на парите, не е завършвала със сделка. Затова срещата в края на ноември е по-реалистично да се чете като първия кръг, в който лидерите спорят върху цифри на Коща. Съгласие още там би било изключение от досегашната практика.

Какво ще се пробва

Ирландската кутия е отправната точка. Тя свива общия размер до 1 622 млрд. евро, но оставя минимума за подпомагане на доходите на стопаните на 261 млрд. евро в цени от 2025 г., колкото предложи Комисията. Свободната част на националните планове дори расте, от 404,9 на 410,1 млрд. евро, защото председателството добавя 5,2 млрд. евро за държавите, които днес получават пари от Кохезионния фонд, сред тях и България (точка 65). Съкращението пада другаде, най-вече върху парите, които бюджетът държи настрана за непредвидени кризи и бедствия: с над 22 млрд. евро по-малко, а Unity Safety Net, бъдещият европейски инструмент за пазарни кризи в земеделието, е с 30% по-малък от предложението на Комисията. Срещу кутията се обявиха и двата лагера. Групата на нетните платци около Германия (държавите, които внасят в бюджета повече, отколкото получават) се оплака в имейл до екипа на Коща, че тя съкращава твърде малко. Лидерите на седемнадесет държави, сред тях и България, поискаха в писмо от началото на октомври да се запази общият размер от кипърската кутия и финансирането на ОСП и кохезията, както и да отпаднат отстъпките от вноските, които днес получават няколко нетни платци.

Сценариите на Лурти по описанието на Politico съчетават три неща. Първият са съкращенията по раздели на бюджета. Вторият са корекциите, тоест отстъпките от вноските, които едни държави искат да запазят, а други да премахнат. Третият са данъците, или на езика на договорите новите собствени ресурси. Собствени ресурси са всички приходи, с които се финансира бюджетът на ЕС, включително митата и вноските на държавите според брутния им национален доход. Новите се предлагат, за да не растат толкова вноските от националните бюджети. Комисията предложи пет нови такива ресурса, а най-силна съпротива среща CORE, годишна вноска на големите компании с оборот над 100 млн. евро в ЕС, особено неприемлива за Германия. Според Politico една от новите идеи на масата е в бюджета на ЕС да влизат приходите от глобалния данък за мултинационалните компании. Какво би означало това за България, която пази 10% корпоративен данък, а от 2024 г. събира от големите международни групи допълващ данък до 15%, разгледахме подробно на 27 октомври.

Връзката между собствените ресурси и земеделските пари минава през вноските. Вноската според брутния национален доход запълва разликата между разходите на бюджета и всички останали приходи. При един и същ общ размер на бюджета всеки нов приход намалява общата сума на тези вноски, макар че колко ще спести всяка държава, зависи от конкретния ресурс и от това кой го плаща. По прогнозните разчети на Министерството на финансите, направени преди да е договорена новата рамка, вноската на България расте от 1 386,5 млн. евро през 2027 г. до 1 789,4 млн. евро през 2028 г., първата година на новата рамка. Ако новите ресурси донесат по-малко, разликата ще трябва да дойде от по-високи национални вноски или от още съкращения, а в единния национален план всяко съкращение може да засегне само негарантираната част.

Франция и календарът

Най-ясно условие засега поставя Франция. Министърът по европейските въпроси Бенжамен Аддад казва пред Politico: „Ключът към това уравнение са собствените ресурси. За нас те са условие sine qua non.“ Казано без латинския израз, Париж няма да подпише рамка, в която новите приходи на ЕС не са решени. Според двама дипломати, цитирани от Politico, задачата на Коща е отчасти да осигури на френския президент победа, която да отвори пътя към по-широко споразумение до декември. Още на октомврийската среща на Европейския съвет Макрон е предупредил лидерите, по думите на дипломати пред Reuters, че бюджетът трябва да бъде договорен преди края на годината, защото изборите в няколко държави, сред тях и Франция, ще направят сделката по-трудна. Дипломат от Източна Европа уточни тогава, че краят на декември не е твърд срок, но преговорите не бива да се проточат много след първите месеци на 2027 г.

Зад френското условие стоят и земеделските пари. Франция е най-големият получател на пари по ОСП в Съюза и традиционно води държавите, които бранят земеделския бюджет. Ако новите приходи не дойдат, остават две възможности: по-високи национални вноски, които френският бюджет под натиска на високия дефицит трудно ще понесе, или съкращения, които в единния национален план падат там, където няма гарантирана сума. Затова искането на Париж за нови собствени ресурси е и защита на земеделските пари, макар Аддад да не го казва.

И сроковете имат значение. Няколко лидери смятат, че сделката трябва да стане сега, преди изборите във Франция, Италия и Полша през 2027 г. Във Франция президентските избори са през април и май и Макрон не може да се кандидатира отново, така че прозорецът за сделка с неговия подпис е остатъкът от мандата му. Коща също трябва да покаже, че може да води такива преговори: след октомврийската среща на Европейския съвет няколко правителства го критикуваха, че я е водил тромаво. Следващата седмица лидерите се събират неформално в Ирландия, основно за изкуствения интелект, но бюджетът ще се обсъжда в кулоарите, а двама дипломати допускат и тристранна среща между Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц и италианския премиер Джорджа Мелони. Един дипломат нарича този етап пред Politico „същинската работа“.

С какво София влиза в изповедалнята

Българската позиция ще бъде изслушана на фона на няколко факта от последния месец, които е достатъчно да се сложат един до друг. В началото на октомври премиерът Румен Радев подписа писмото на седемнадесетте държави за запазване на кохезията и на ОСП. На 20 октомври той заяви, че България няма да участва в новия заем за Украйна, с аргумента, че страната е платила своя дял по заема от 90 млрд. евро, а новите финансови задължения ще натоварят още европейските икономики. Няколко дни по-късно германски дипломат каза пред Politico: „Как може някой сериозно да вярва, че нашите данъкоплатци ще са готови да изпратят дори още едно евро кохезионни средства на онези, които отказват да участват в отбраната срещу най-голямата заплаха за сигурността на всички нас?“ Изказването показва, че част от държавите, които финансират най-голям дял от бюджета, могат да обвържат съгласието си за кохезионните пари с участието на получателите в общата подкрепа за Украйна. Засега това е преговорен натиск на анонимен дипломат, а не договорено условие. Друг дипломат в същия материал защитаваше обратното: че е по-добре да се финансират и двете.

В същите седмици вицепремиерът Иво Христов заяви, че България трябва да обмисли и сценарий без европейско финансиране, докато в съобщенията за позициите, които правителството одобри за преговорите по бюджета, такъв сценарий не се споменава. Вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов настоява за по-голям европейски бюджет, но не за сметка на парите за регионално развитие.

Има и вътрешна сметка, която Брюксел вижда. Законопроектът за държавния бюджет за 2027 г. още не е внесен в Народното събрание, макар Законът за публичните финанси (чл. 79, ал. 4) да определя срок до 31 октомври. Радев обяви внасяне след балотажа, а Пеканов свърза срока с разговорите с Комисията. На 15 октомври обаче правителството изпрати на Комисията и Еврогрупата Проекта на бюджетен план за 2027 г., документът с основните фискални параметри, който държавите от еврозоната подават всяка есен. Това са две различни процедури: планът е пред Брюксел, а законът още не е пред парламента. Разговорите за националния бюджет са отделни и от преговорите за рамката, но събеседникът в Брюксел е същият, а България е под процедура по прекомерен дефицит. Страната ще договаря седемгодишния бюджет на ЕС, докато Комисията следи как намалява собственият ѝ дефицит.

Вчерашният балотаж добавя още едно обстоятелство. При обработени 99,95% от протоколите Илияна Йотова печели президентския вот с 57,58% срещу 39,47% за Андрей Гюров, а 2,95% от гласувалите са избрали „Не подкрепям никого“. Според Bloomberg, цитиран от Politico, победата ѝ укрепва позициите на премиера Радев. София ще влезе в изповедалнята с правителство, което има мнозинство в парламента.

Какво значи за стопанина

Ирландската кутия запазва гарантирания минимум: 261 млрд. евро за целия ЕС в цени от 2025 г., или 293,7 млрд. евро в текущи цени, а за България около 6,2 млрд. евро в текущи цени. Тя пазеше и свободната част на националните планове и режеше главно резервите за кризи. Сценариите на Коща ще покажат дали това разпределение ще оцелее. Ако нетните платци получат по-голямо съкращение от предложеното в кутията, то трябва да падне някъде, а свободната част на плановете, в която след 2027 г. ще се договарят кохезията, развитието на селските райони и миграцията, е най-големият ред в бюджета без своя гарантирана сума, ако не се смятат 10-те процента за селските райони. Кризисните пари вече са свити в кутията и по нейната логика помощта при следваща суша, градушка или вълна от евтин внос ще трябва все повече да идва от гъвкавостния резерв на националния план, а по-малко от общия европейски резерв.

Брюксел обаче решава само първото ниво. Общият размер, гарантираните суми и новите приходи се договарят между държавите, но как ще бъде разпределено останалото в българския план, ще реши българското правителство, когато го пише. Ако България запази свободната част на плана и 10-те процента за селските райони, това все още не казва колко от тях ще отидат за напояване, за инвестиции в стопанствата или за помощ при кризи. Тези решения ще се вземат в София, на масата, която в обяснителната си статия от 28 октомври нарекохме четвърта.

При Ван Ромпьой от провалената среща до сделката минаха два и половина месеца, при Мишел пет. Първата цифра на Коща за общия размер на рамката ще бъде известна преди срещата на 26 и 27 ноември, а от нея ще зависи колко пари ще има в българския план отвъд гарантираните 6,2 млрд. евро.

Ася Василева

 

Понятия

Многогодишна финансова рамка – седемгодишният бюджет на ЕС, който определя таваните на разходите по раздели; приема се единодушно от Съвета след одобрение от Европейския парламент (чл. 312 от Договора за функционирането на ЕС).

Преговорна кутия – документът на председателството на Съвета на ЕС, който събира спорните въпроси и числата за компромис по бюджета; с всяка следваща версия ги стеснява.

Изповедални – закрити разговори на председателя на Европейския съвет или на екипа му с всяка държава поотделно преди решаваща среща на лидерите.

Шерпа – личният пратеник на държавен или правителствен ръководител, който подготвя срещите на върха от негово име.

Собствени ресурси – приходите, с които се финансира бюджетът на ЕС: мита, вноска на базата на ДДС, вноска за нерециклираните пластмасови опаковки и вноска според брутния национален доход, която запълва разликата до разходите; Комисията предлага и нови ресурси, за да растат по-малко националните вноски.

Проект на бюджетен план – документът с основните фискални параметри за следващата година, който всяка държава от еврозоната изпраща на Комисията и Еврогрупата до 15 октомври.

Корекции (отстъпки) – намаления на вноските, които получават някои нетни платци в бюджета на ЕС.

Минимум за подпомагане на доходите – сумата, която всеки национален и регионален план за партньорство трябва да запази за подпомагане на доходите на стопаните; в ирландската кутия 261 млрд. евро в цени от 2025 г.

Национален и регионален план за партньорство – единният план на всяка държава по предложението на Комисията за 2028–2034 г., в който влизат парите за земеделие, кохезия, рибарство, миграция и други политики.

Игра на две нива – теорията на Робърт Пътнам, според която всеки преговарящ лидер търси споразумение едновременно с другите държави и с вътрешната си публика.

Източници

Politico, Brussels Playbook, 02.11.2026 г.; Brussels Playbook, 26.10.2026 г.

Reuters, „France’s Macron warns EU leaders they need budget deal before year-end, say diplomats“, 16.10.2026 г.; Reuters, информация за извънредната среща на Европейския съвет на 26–27 ноември; Reuters, резултати от балотажа по данни на ЦИК, 02.11.2026 г.

Европейски парламент, реакция на докладчиците за Многогодишната финансова рамка и собствените ресурси на ирландската преговорна кутия, 10.10.2026 г.; The Brussels Times, 12.10.2026 г.

Alan Matthews, „The Irish Presidency Negotiating Box“, capreform.eu, октомври 2026 г.

Министерство на финансите, Проект на бюджетен план на Република България за 2027 г., 15.10.2026 г.

Съвет на ЕС, док. 13922/26, преговорна кутия за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г., т. 65 и таблицата към първия раздел.

Европейска комисия, предложение за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., 16.07.2025 г.

Договор за функционирането на Европейския съюз, чл. 312.

Robert D. Putnam, „Diplomacy and Domestic Politics: The Logic of Two-Level Games“, International Organization, т. 42, бр. 3, 1988 г.

Министерство на външните работи, дипломатически календар, 07.11.2012 г.; Agence Europe, бюлетин № 10766, 18.01.2013 г.

Съвет на ЕС, Съвет „Общи въпроси“, 10.12.2019 г. (финландската преговорна кутия); Съвет „Общи въпроси“, 17.02.2020 г., док. 5895/20; Agence Europe, бюлетин № 12426, февруари 2020 г.

Закон за публичните финанси, чл. 79, ал. 4; Министерство на финансите, „Бюджетна процедура 2027“ и разчети за вноската на България в бюджета на ЕС.

Изявление на министър-председателя Румен Радев, 20.10.2026 г.; телевизионно интервю на вицепремиера Атанас Пеканов, 16.10.2026 г.; интервю на вицепремиера Иво Христов, 19.10.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: материалите за ирландската преговорна кутия (9, 11 и 12.10.2026 г.), за изявлението на Христов (20.10.2026 г.), за заема за Украйна и кохезията (26.10.2026 г.) и за позицията на Съвета по ОСП и минималния данък (27.10.2026 г.).

https://interagri.bg/promocii/spokojstvieto-ima-mashina-manitou/