По данни на Агенцията по заетостта, обработени от ИПИ, чужденците отиват предимно в хотелите и ресторантите по Черноморието, а на полето през 2024 г. са сключени около 230 000 еднодневни договора с местни берачи. Законът позволява на земеделеца да наеме работник от Узбекистан или Непал без разрешение и без квота, но го задължава да плати пътя и осигуровките му и да му осигури жилище, а розоберът от няколко седмици трудно покрива такъв разход.
Едва 1 660 от 18 658-те граждани на трети страни, регистрирани през 2025 г. за сезонна работа до 90 дни в България, са регистрирани като сезонни земеделски работници, т.е. 8,9% от всички. Агенцията отчита работниците по длъжност, а не по икономическа дейност, затова това не е пълният брой на чужденците в сектора, но е единственото публикувано число. То е от анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ) от 29 октомври 2026 г., който обработва данните на Агенцията по заетостта, и стои в странно отношение към закона. От 2017 г. земеделието е един от двата сектора, в които стопанинът може да наеме работник от Узбекистан, Киргизстан или Непал за до 90 дни само с регистрация, без разрешение и без квота. Другият сектор е хотелиерството и ресторантьорството, и там отиват повечето от тези работници.
Регистрациите са съсредоточени по Черноморието: 8 066 в област Бургас и 3 022 във Варна, следвани от Пазарджик (1 456) и Добрич (1 219). Най-често търсената длъжност е „работник, кухня“, следвана от „общ работник“, „сезонен работник“, камериерка и сервитьор. Почти половината работници са от Узбекистан (4 759) и Киргизстан (3 589), а над хиляда идват от Турция, Бангладеш, Непал и Молдова. Регистрацията не доказва, че човекът е пристигнал и е започнал работа, а само че работодателят е получил право да го наеме.
| Регистрации за сезонна работа до 90 дни, 2025 г. | Брой |
| Общо за страната | 18 658 |
| Област Бургас | 8 066 |
| Област Варна | 3 022 |
| Област Пазарджик | 1 456 |
| Област Добрич | 1 219 |
| Длъжност „работник, кухня“ | 3 541 |
| Длъжност „общ работник“ | 2 302 |
| Длъжност „сезонен работник“ | 2 290 |
| Сезонни земеделски работници | 1 660 (8,9%) |
Таблица: zemedeleca.bg по данни на Агенцията по заетостта, обработени от ИПИ.
Числото за земеделието вероятно е по-голямо, отколкото изглежда. Агенцията отчита работниците по наименованието на длъжността, а не по сектора, в който работят, и ИПИ сам предупреждава, че двете не винаги съвпадат. Възможно е част от „общите работници“ (2 302) и „сезонните работници“ (2 290) да работят на полето, но дали и колко, данните не показват. Има разлика и в общия брой: Агенцията по заетостта отчита 19 057 регистрации за 2025 г., срещу 10 403 година по-рано, а ИПИ използва 18 658. До средата на април 2026 г. регистрираните са вече 10 189, а по данни на КНСБ за първите девет месеца на 2026 г. до пазара на труда са допуснати общо 46 920 граждани на трети страни, от които около 14 000 за сезонна работа до 90 дни.
Главният извод на ИПИ е, че наличните данни не показват изместване на българските работници или натиск надолу върху заплатите. Работниците от трети страни са под 2% от 2,9 млн. заети в страната. Областите с най-голям дял сезонни работници не са тези, в които заетостта пада най-много, а в хотелиерството и ресторантьорството заплатите са нараснали с около 110% между 2020 и 2025 г., при 87% средно за страната.
Как стопанинът може да наеме работник
За работа на полето законодателството дава на стопанина четири възможности. Първата е еднодневният договор по Кодекса на труда с местен работник, т.е. с човек, който вече има право да работи в България, на който е посветен следващият раздел. Другите три са за граждани на трети страни и са уредени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
За сезонна работа до 90 дни работодателят подава декларация в Агенцията по заетостта и тя регистрира заетостта (чл. 24, ал. 2). От април 2026 г. декларацията се подава само по електронен път, а от 21 юли 2026 г. това е записано и в правилника за прилагане на закона. Агенцията потвърждава регистрацията в 10-дневен срок. Само за работник, който вече е работил сезонно в България поне веднъж през последните пет години, срокът е 3 работни дни (чл. 24, ал. 3 от закона и чл. 32 от правилника). За сезонна работа от 90 дни до 9 месеца в рамките на 12 месеца е нужно разрешение, което издава МВР след положително становище на Агенцията по заетостта (чл. 24, ал. 1). И двата режима се прилагат само за секторите от списъка, утвърден със заповед на министъра на труда от 17 януари 2017 г.: селско, горско и рибно стопанство, хотелиерство и ресторантьорство. За тях не важи квотата, която ограничава броя на чужденците при един работодател.
Срокът от 9 месеца е най-дългият, който позволява европейското право. Директивата за сезонните работници (2014/36/ЕС) задължава всяка държава да определи максимален престой между 5 и 9 месеца в рамките на 12 месеца, а България е избрала горната граница. След като изтекат 9-те месеца, работникът може да получи нов достъп до пазара на труда едва след прекъсване от поне 3 месеца.
Срещу облекчената процедура законът поставя разходи. Работодателят плаща пътя на работника до мястото на работа и обратно, задължителното осигуряване и здравната застраховка, без да може да ги удържа от заплатата му (чл. 27). Освен това трябва да му предостави подходящо жилище до края на договора или да съдейства да намери такова. Законът не го задължава да плаща целия наем: ако жилището се наема, наемът трябва да съответства на заплатата и на качеството му и не може да се удържа автоматично от възнаграждението (чл. 28).
Четвъртата възможност е единното разрешение за пребиваване и работа, което е предназначено за работа през цялата година, например в животновъдството. При него действа квота: чужденците при един работодател не могат да бъдат повече от 20% от средния брой на наетите, а при малките и средните предприятия – 35%. Агенцията по заетостта отказва разрешение, ако през последните три месеца работодателят по своя инициатива е освободил български работници.
| Режим | Срок | Процедура и квота | Какво плаща работодателят |
| Еднодневен договор с местен работник (чл. 114а КТ) | 1 ден на договор, до 120 дни годишно за един работник | Регистрация на бланките в Инспекцията по труда; без квота | Надница в края на деня и авансово осигуровки |
| Сезонна работа до 90 дни за гражданин на трета страна (чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ) | До 90 дни в рамките на 12 месеца | Електронна декларация в Агенцията по заетостта; регистрация до 10 дни, до 3 работни дни при работил сезонно в България през последните 5 години; без квота | Път от държавата на произход и обратно, осигуровки, здравна застраховка; предоставя жилище или съдейства за него |
| Сезонна работа от 90 дни до 9 месеца (чл. 24, ал. 1 ЗТМТМ) | От 90 дни до 9 месеца в рамките на 12 месеца | Разрешение от МВР след становище на Агенцията по заетостта; без квота | Път от държавата на произход и обратно, осигуровки, здравна застраховка; предоставя жилище или съдейства за него |
| Единно разрешение за пребиваване и работа | Целогодишна работа, например в животновъдството | Разрешение от МВР след становище на Агенцията по заетостта; квота 20% от персонала, 35% при малките и средните предприятия | Условия на труд и заплащане, не по-лоши от тези за българските работници |
Таблица: zemedeleca.bg по Кодекса на труда, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и правилника за прилагането му.
Еднодневните договори
Стопаните не наемат много чужденци и защото имат друг, по-гъвкав начин да осигурят берачи. От 2015 г. Кодексът на труда позволява на регистриран земеделски стопанин с основна дейност растениевъдство да сключи трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа (чл. 114а). От 2021 г. такъв договор може да сключи и тютюнопроизводител. Договорът е само за един ден, за обработка на насажденията и ръчно прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят, лавандула и тютюн. Надницата не може да е по-ниска от съответната част на минималния месечен осигурителен доход и се плаща лично на работника в края на работния ден. Работодателят внася авансово осигуровките за пенсия, за трудова злополука и професионална болест и за здравно осигуряване. Времето по такъв договор не се зачита за трудов стаж и не дава право на платен отпуск.
Един работник може да работи по такива договори с един или повече стопани до 120 дни в годината. До 2024 г. лимитът беше 90 дни, а вдигането му е обнародвано в ДВ, бр. 67 от 2024 г. От август 2025 г. в бланките вече не се вписват данните от личната карта и адресът на работника, нито началото и краят на работния ден, и отпадна ограничението работникът да работи само по една култура.
Регистриран безработен, който работи по еднодневен договор, не губи регистрацията и обезщетението си. Той само декларира възнаграждението в бюрото по труда до 5-о число на следващия месец. Договорът е направен така, че хората без работа да могат да берат, без да губят обезщетението си.
През 2024 г. са сключени около 230 000 еднодневни договора, а през 2025 г., годината с много слаба реколта, до началото на август са 135 000. Тези числа не могат да се сравнят с 1 660-те чужденци, защото едното брои договори за по един ден, а не отделни хора или отработени часове, а другото брои хора за до 90 дни. Сами по себе си те не показват каква част от работата на полето вършат местните работници. Министърът на труда Борислав Гуцанов каза същото през август 2025 г., когато съобщи, че от началото на годината за земеделието са издадени около 1 500 разрешения за граждани на трети страни и че секторът разчита главно на българска работна ръка.
Гъвкавият режим обаче се контролира трудно. До август 2025 г. Инспекцията по труда е направила 2 381 проверки в селското стопанство и е установила около 8 000 нарушения, като в 104 случая хората са работели без договор, с една трета по-малко от година по-рано. Секторът е определен като високорисков за недекларирания труд.
Сметката при кратката беритба
Розата показва най-ясно защо чуждият работник трудно се изплаща в земеделието. Розоберът продължава няколко седмици, а берачите работят от 5:30 до около 10:30 часа сутринта, докато цветът е свеж. По думите на производители от Казанлъшко през 2025 г. берачът е обирал 30 до 50 кг цвят на ден и е получавал надница от 50 до 60 лв. (около 26 до 31 евро). През май 2026 г. производителите оценяваха себестойността на килограм розов цвят по технологична карта на 3,04 евро, а в договорите им с преработвателите изкупната цена беше 2,50 евро. При разлика от 0,54 евро на килограм и добив от 300 кг цвят от декар загубата е около 160 евро на декар, а производителите говорят за около 150 евро. Според браншовата организация на розопроизводителите реално обработваните насаждения са намалели от около 50 000 на около 20 000 декара. Оперативният анализ на МЗХ от 28 януари 2026 г. обаче отчита 45 110 декара реколтирани площи с маслодайна роза през 2025 г., с 5,7% по-малко от 2024 г., и среден добив от 282 кг цвят от декар, с 19,9% по-нисък. Двете оценки вероятно мерят различни неща, но разликата между тях е въпрос за отделен материал.
При надница за набрано количество бавният берач струва на производителя толкова на килограм, колкото и бързият. Чуждият работник обаче носи и разходи, които не зависят от набраното: пътя, осигуровките и жилището или съдействието за него през целия престой. При кампания от три-четири седмици тези разходи се разпределят върху малко дни. По информация на стопани работниците, които идват за първи път, нямат опит в този вид труд. Човек, който тепърва се учи да бере розов цвят, може да събира по-малко от берач, участвал в кампанията години наред, и при същите разходи за път и осигуровки всеки килограм, набран от него, излиза по-скъп. При изкупна цена под себестойността производителят няма от какво да покрие разликата. Същата сметка важи за черешите, ягодите и малините, където беритбата също е кратка и изисква сръчност. Механизмът е правдоподобен, но изчисление на разходите за конкретно стопанство не е публикувано.
Има и риск от сроковете. Регистрацията в Агенцията по заетостта не е достатъчна, защото работникът трябва да получи и виза, когато такава се изисква. Фирми, които наемат работници от трети страни, съобщаваха през 2025 г., че часът за подаване на документи в консулството в Индия се чака между 6 и 8 месеца, а в Ташкент между 3 и 6 месеца. При розобер от три-четири седмици такова закъснение може да обезсмисли цялото наемане.
Изборът невинаги е между евтин и скъп работник. Когато местни берачи няма дори при по-висока надница, стопанинът избира между по-висок разход за труд и неприбрана реколта, и тогава и по-скъпият чужд работник може да излезе по-изгоден от загубата.
При по-дългите кампании сметката се променя. Христо Анчев от Джулюница във Великотърновско отглежда аспержи, ревен и зеленчуци и наема сезонни работници от Виетнам и Непал. Беритбата при него продължава около 40 дни. Тази година избрал непалци, защото по думите му разбират английски по-добре и са „доста работливи и добре организирани“, а българите често отказват тежкия физически труд на полето.
Работниците, които заминават
По информация на стопани част от работниците от трети страни напускат работодателя скоро след като пристигнат. Публични данни колко са те няма: нито ИПИ, нито Агенцията по заетостта, нито МВР публикуват такова число. От 1 януари 2025 г. България е изцяло в Шенгенското пространство и вътрешните сухопътни граници вече не задържат никого, а разрешението за сезонна работа е валидно само в България. Ако работникът напусне работодателя си и започне работа в друга държава без нужното разрешение, тази заетост е незаконна, а работодателят губи парите, които е платил за пътя и осигуровките му. Колко от пристигналите постъпват така, публични данни няма. През април 2026 г. Агенцията по заетостта прие декларациите за сезонна работа само по електронен път, след „зачестили сигнали“ от граждани и правоохранителни органи за злоупотреби с разрешенията, без да уточни какви са те.
Работодателят е длъжен да уведоми Инспекцията по труда до 7 дни, след като работникът действително започне работа (чл. 10 от ЗТМТМ). Сравнението между регистрациите в Агенцията по заетостта и уведомленията до Инспекцията би помогнало да се установи каква част от регистрираните назначения се реализират. Само тази разлика обаче не доказва колко работници не са пристигнали или са напуснали страната, защото може да се дължи и на по-късно започване, на неподадени уведомления или на различен отчетен момент.
Безработните и социалните помощи
В публичния дебат често се твърди, че безработните отказват работата на полето, защото получават социални помощи без никакви задължения. Правилата са други. За да получава месечна социална помощ, безработният в трудоспособна възраст по общото правило трябва да е регистриран в бюрото по труда поне 3 месеца, да не е отказвал предложена работа или обучение и да полага 40 часа общественополезен труд месечно, освен ако попада в някое от изключенията, например заради майчинство или здравословни причини. При отказ от общественополезен труд помощта се спира за два месеца, а при повторен отказ в рамките на три години се прекратява за шест месеца. Тези правила са в сила от юни 2023 г., когато изискваната регистрация беше намалена от 6 на 3 месеца, периодът, в който се отчита повторният отказ – от 5 на 3 години, а прекратяването при повторен отказ – от 2 години на 6 месеца.
Колко от хората на помощи всъщност работят по еднодневни договори и колко отказват предложена работа, не е публикувано. Безработицата е разпределена неравномерно: в София е трайно под 2%, а в Благоевград е около 10%. Затова един и същ стопанин може да има свободни хора в съседното село и да не намира берачи в своето, ако разстоянието и транспортът не му позволяват да ги докара.
Изместват ли чужденците българите
ИПИ не намира изместване на българските работници, но анализът му работи с областни данни и средни стойности. Икономистите от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) твърдят обратното: според тях нискоквалифицираните чужденци изместват по-слабо образованите български работници, главно младите, затова клубът предлага квотите да паднат до 10% за големите и до 20–25% за малките и средните предприятия. ЕКИП изчислява, че над 85 000 икономически неактивни българи искат да работят, а между 120 и 150 хиляди млади хора нито учат, нито работят. Работодателските организации отговарят, че икономиката работи при пълна заетост, а според Българската търговско-промишлена палата вносът на работници не е по-евтин за работодателя.
Двата прочита не се изключват напълно. Средният ефект за цялата страна може да е близо до нула, докато отделни групи в отделни райони губят. Изследването на Едо и Йозгюзел от 2023 г., което ИПИ цитира, показва, че в Европа имиграцията по-скоро допълва местните работници, отколкото ги замества, но нискообразованите местни работници са по-уязвими в краткосрочен план. За земеделието въпросът засега е теоретичен, защото чужденците на полето са малко, а според министъра на труда секторът разчита главно на местна работна ръка.
Промените, които предстоят
През януари 2026 г. Министерството на труда и социалната политика пусна за обществено обсъждане законопроект за изменение на ЗТМТМ, с който трябва да бъде прекратена наказателната процедура на Европейската комисия срещу България за директивата за сезонните работници (№ 2023/2017). Той предвижда квотите за единното разрешение да се вдигнат с 5 процентни пункта, урежда посредниците при наемането на граждани на трети страни и забранява наемането на незаконно пребиваващи. На 16 септември 2026 г. Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за чужденците в Република България, внесени от Министерския съвет, със 151 гласа „за“. По тях жилището, което работодателят осигурява на сезонния работник, ще се урежда с писмен договор за наем, а работодателят, по чиято вина работникът загуби достъпа си до пазара на труда, ще му дължи обезщетение. Промените в Закона за чужденците ще направят чуждия работник по-защитен и съответно по-скъп за стопанина, а нито един от двата законопроекта не засяга еднодневните договори.
Днес стопанинът има два пътя за сезонната работа. Местният берач по еднодневен договор работи до 120 дни в годината, плаща се в края на деня и ако е регистриран безработен, не губи обезщетението си. Чуждият работник се регистрира до 10 дни, или за 3 работни дни, ако вече е работил сезонно в България, но работодателят плаща пътя и осигуровките му, трябва да му осигури жилище и рискува той да не пристигне навреме или да си тръгне. При кампания от няколко седмици първият път обикновено е по-евтин, ако има местни берачи. При кампания от няколко месеца разликата намалява. Стопанин, който обмисля наемане от трета страна за следващия сезон, трябва да сравни тези разходи с продължителността на собствената си беритба и да подаде декларацията навреме, защото визите в консулствата в Азия се чакат с месеци.
Понятия
Гражданин на трета страна – гражданин на държава извън Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария.
Регистрация за сезонна заетост – процедурата, по която Агенцията по заетостта вписва сезонна работа на гражданин на трета страна до 90 дни въз основа на декларация на работодателя; не изисква разрешение.
Разрешение за сезонна заетост – разрешение за продължително пребиваване с цел сезонна работа от 90 дни до 9 месеца в рамките на 12 месеца, което издава МВР след положително становище на Агенцията по заетостта.
Списък на сезонните сектори – утвърденият от министъра на труда и социалната политика списък на икономическите сектори, в които дейността зависи от сезоните; само за тях се прилага сезонният режим.
Единно разрешение за пребиваване и работа – общ документ, който дава на гражданин на трета страна право да пребивава и да работи в България при определен работодател.
Квота – ограничението по чл. 7 от ЗТМТМ за броя на гражданите на трети страни при един работодател: до 20% от средния брой на наетите, до 35% при малките и средните предприятия.
Еднодневен трудов договор – трудовият договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по чл. 114а от Кодекса на труда – за един ден, до 120 дни годишно за един работник; сключва се с всеки, който има право да работи в България.
Месечна социална помощ – помощта по Закона за социалното подпомагане за лица и семейства с доходи под определен праг; при безработните в трудоспособна възраст е обвързана с регистрация в бюрото по труда и с общественополезен труд.
Наказателна процедура – процедурата, по която Европейската комисия проверява дали държава членка е въвела правилно европейското право и може да я заведе пред Съда на ЕС.
Използвани източници
– Институт за пазарна икономика, „Работниците от трети страни в България: тенденции, сезонност и въздействие“, 29.10.2026 г., и статията на Адриан Николов и Теодор Недев за сезонните работници от трети страни, 5.09.2026 г. – по данни на Агенцията по заетостта, МВР, Евростат и НСИ.
– Агенция по заетостта, информация за наемането на сезонни работници от трети държави и съобщение за електронното подаване на декларациите, април 2026 г.
– Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, посл. изм. ДВ, бр. 52 от 2025 г. – чл. 5, 7, 10, 11, 15, 24, 25, 27 и 28.
– bTV, „Работниците от трети страни: могат ли да се превърнат в заплаха за националната сигурност“, 2025 г. – за сроковете за визи в консулствата в Индия и Узбекистан.
– Заповед № РД-01-47 от 17.01.2017 г. на министъра на труда и социалната политика за утвърждаване на списъка на икономическите сектори, в които дейността зависи от сезоните.
– Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел наемане на работа като сезонни работници – чл. 14.
– Кодекс на труда, чл. 114а; изменение в ДВ, бр. 67 от 2024 г.; Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
– Правилник за прилагане на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност – чл. 32, в редакцията от ДВ, бр. 66 от 21.07.2026 г.
– Министерство на земеделието и храните, оперативен анализ от 28.01.2026 г. (окончателни оперативни данни за 2025 г. за маслодайната роза).
– Министерство на труда и социалната политика, „Промени в еднодневните договори: облекчаване на земеделските производители и изсветляване на икономиката“, 8.08.2025 г.
– Правилник за прилагане на Закона за социалното подпомагане, изменения в сила от 1.06.2023 г.; Агенция за социално подпомагане, информация за условията за месечни социални помощи.
– Министерство на труда и социалната политика, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, обществена консултация до 22.01.2026 г., strategy.bg.
– Министерство на вътрешните работи, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, обществена консултация № 12253-K, 1.04–4.05.2026 г.; първо четене в Народното събрание на 16.09.2026 г.
– Експертен клуб за икономика и политика, становища за увеличението на квотите (22.01.2026 г.) и за промените в правилника на ЗТМТМ (28.05.2026 г.).
– J. Edo, C. Özgüzel, „The impact of immigration on the employment dynamics of European regions“, 2023 – по анализа на ИПИ.
