Министерският съвет възложи на вицепремиера Пеканов единния план, по който България ще разпредели 15–20 млрд. евро от бюджета на ЕС за 2028–2034 г., включително парите за земеделието

В решението от 4 ноември министерството на земеделието не е споменато, а вицепремиерът не уточни какво включва сумата. От защитените около 6,2 млрд. евро за земеделието могат да се плащат и директните плащания, и инвестициите в стопанствата, и помощта за младите фермери, но ако директните плащания останат на сегашното си ниво, за всичко останало в тях почти не остават пари.

Между 15 и 20 млрд. евро от следващия бюджет на ЕС ще трябва да програмира България в един общ план за 2028–2034 г., по думите на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов след заседанието на правителството на 4 ноември. Ако бъде приета архитектурата, която правителствата вече подкрепиха в Съвета на ЕС, в този план за пръв път ще бъдат записани заедно парите за земеделието, включително директните плащания, и парите за регионите, пътищата, образованието и здравеопазването. На заседанието Министерският съвет прие и първото си решение по плана: кой координира подготовката му и кой отговаря за плащанията по него.

Европейската комисия предложи още на 16 юли 2025 г. всяка държава да получава парите си за кохезия, земеделие, рибарство, миграция и сигурност по един общ план вместо по отделни програми, а правителствата в Съвета на ЕС подкрепиха тази архитектура през юни и октомври 2026 г. В България подготовката започна да се очертава на 22 октомври, когато за обществено обсъждане беше публикуван проект на постановление за организацията и координацията на подготовката на плана, внесен с доклад на Пеканов, със срок за становища до 5 ноември. Решението от 4 ноември е първото, което правителството прие по плана, а Пеканов назова и диапазон за сумата.

Ориентирът е груб и Пеканов сам го представи така. „Става въпрос за между 15 и 20 милиарда евро, които трябва да бъдат програмирани“, каза вицепремиерът и уточни, че окончателната сума зависи от преговорите за целия бюджет на ЕС, които продължават. В собствения му доклад към октомврийския проект сумата е друга: за България там се очакват около 22 млрд. евро, а при първоначалното програмиране 25 на сто от европейското финансиране няма да бъдат на разположение на страната. Първата версия на плана трябва да бъде готова през пролетта на 2027 г. Неясни остават две неща: каква роля ще има Министерството на земеделието, което решението не споменава, и какво точно включват 15-те до 20 милиарда.

Какво реши правителството

Документът се нарича План за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г. (съкратено ПНРП). В него ще влязат пари, които днес се програмират в отделни документи. Между тях са Споразумението за партньорство, по което България разпределя 11 млрд. евро от кохезионната политика за 2021–2027 г. в десет програми, и Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., по който се изплащат и директните плащания, и инвестициите в стопанствата.

Решението, което Министерският съвет одобри, е за координацията на подготовката и изпълнението на плана, а правителството го описва като „първата стъпка от мащабния процес“ по разработването му. Цялостната координация на подготовката и изпълнението на плана и преговорите със службите на Европейската комисия поема вицепремиерът по управление на европейските средства, подпомаган от дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет. Вицепремиерът и министър на финансите отговаря за подготовката на системите за управление, контрол и одит, както и за плащанията по плана. Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ не се споменават в съобщението за решението.

Досега двете политики се управляваха поотделно. Подготовката на Споразумението за партньорство се координираше от Централното координационно звено. Стратегическият план за ОСП се пишеше в Министерството на земеделието, а плащанията по него извършва ДФЗ като акредитирана разплащателна агенция (органът, който проверява заявленията на стопаните и им превежда европейските пари). Решението от 4 ноември определя политическата координация на бъдещия план и възлага на финансовия министър подготовката на системите за управление, контрол, одит и плащания. То обаче не определя кои администрации ще изпълняват отделните функции, включително ролята на ДФЗ като разплащателна агенция. В предложението на Комисията управляващите органи и разплащателните агенции остават отделни функции, със специални правила за земеделските мерки.

Какво пише в документите от октомври

Проектът на постановление е внесен с доклад на Пеканов и с частична оценка на въздействието, която директорът на Централното координационно звено Иван Иванов е подписал на 20 октомври. Оценката назовава проблема, който постановлението трябва да реши, с думите „липса на организация и координация за подготовката“ на плана. Действащите правила, пише в нея, са съобразени с периода 2021–2027 г. и не отразяват промените в новото предложение, затова е нужна нова национална рамка. Ако правителството не направи нищо, оценката очаква забавяне заради липсата на яснота кои лица и ведомства отговарят, а оттам и неяснота за националните приоритети в сфери като земеделието и селските райони, социалната политика, рибарството, миграцията и сигурността.

Документите показват още, че планът ще трябва да се пише в кратки срокове. По оценката на въздействието до края на годината се очаква компромис между правителствата по регламента за плановете, след него преговори с Европейския парламент, а законодателството трябва да бъде финализирано до средата на 2027 г. Тоест България ще пише плана, преди правилата да са окончателни, и ще може да го внесе от юни 2027 г. В доклада си Пеканов обяснява бързането и с „новия модел за изпълнение, включващ съкратен срок за усвояването на средства“, и предупреждава, че всяко забавяне на подготовката у нас носи риск от отлагане на одобрението на плана и на старта на инвестициите. Какъв точно е съкратеният срок, докладът не уточнява.

Заради спешността обществената консултация по проекта е 14 дни, от 22 октомври до 5 ноември, като изключение от обичайния 30-дневен срок по Закона за нормативните актове. В оценката на въздействието, подписана два дни преди публикуването, все още пише, че проектът ще бъде публикуван „за срок от 30 дни“. Докладът свързва постановлението с приоритет 3.4 „Ефективно управление на европейските средства“ от програмата за управление, мярка „Подготовка на следващия програмен период“. Самото постановление не е задължение по европейското право: в оценката изрично пише, че предложенията имат само национален характер.

Публикуваният доклад съдържа и една административна подробност. В него обществените консултации са описани като вече проведени, а постъпилите предложения като отразени в справка заедно с мотивите за неприетите. Документът обаче е публикуван за обсъждане, чийто срок изтича на 5 ноември, а справката на портала към 4 ноември е празна. Възможно е текстът да е подготвен предварително за окончателния доклад, но в публикувания вариант процедурата е представена като приключила, преди да е изтекъл срокът за участие.

Кой ще пише земеделската глава

Как ще се работи, урежда октомврийският проект на постановление, който още не е приет. По него планът ще се разработва от работна група с председател вицепремиера по европейските средства и секретариат в Централното координационно звено. В нея ще влизат заместник-министри от осемнадесет министерства, сред тях и заместник-министър на земеделието и храните, двете изпълнителни агенции за одит на европейските средства (едната от които проверява земеделските фондове), директорите на Централното координационно звено и на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите, председателите на шестте регионални съвета за развитие, Националното сдружение на общините, национално представителните организации на работодателите и синдикатите, организациите на хората с увреждания, четири групи неправителствени организации, Българската академия на науките, Съветът на ректорите и Селскостопанската академия. Всяка институция и организация ще има основен член и до двама заместници. Държавен фонд „Земеделие“ няма определено място в работната група, а земеделските браншови организации нямат гарантирано самостоятелно представителство в нея. Те могат да участват косвено, ако членуват в някоя от национално представителните работодателски организации, или по покана, защото председателят ще може да кани на заседанията и други ведомства и организации, които имат отношение към мерките.

Отделните глави ще се пишат в тематични подгрупи. Кои ще бъдат главите и кое ведомство или кои ведомства ще водят всяка от тях, ще определи отделно решение на Министерския съвет по предложение на вицепремиера, затова кой ще води земеделската глава, още не е решено. Проектът не определя Министерството на земеделието за водещо ведомство, но и не го изключва. Ръководителят на водещото ведомство ще създаде подгрупата със заповед, ще определи председателя ѝ и ще отговаря за качественото и навременно изготвяне на главата. Когато водещите ведомства са две или повече, подгрупата ще се създава със съвместна заповед и ще има съпредседатели. В подгрупите ще влизат Централното координационно звено, водещите ведомства, дирекция „Национален фонд“, одитните агенции, ведомствата, отговорни за съответните политики, регионалните съвети за развитие, общините, работодателите и синдикатите, организациите на хората с увреждания, групи неправителствени организации според мерките, а когато е относимо, и БАН, ректорите и Селскостопанската академия. Подгрупите ще обсъждат нуждите и ще предлагат мерки на работната група, като ще се отчитат пред водещото ведомство и пред вицепремиера.

Само за главата с мерки по Общата селскостопанска политика проектът предвижда място за сдружения и кооперативни съюзи от селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, горите и развитието на селските райони. Те обаче няма да имат по един представител всеки. По процедурата в приложение № 3 водещото ведомство ще публикува покана на портала eufunds.bg и на страницата си, организациите ще имат десет работни дни да кандидатстват, а допуснатите ще бъдат поканени да номинират един общ представител и до двама заместници и ще имат седем работни дни да изпратят номинацията с доказателства за общото си одобрение. За да участва, организацията ще трябва да има поне три години опит в сектора и да е участвала със становища и предложения в съвети, законодателни инициативи, програми или събития, свързани с ОСП. Номинираните ще трябва да нямат присъда за престъпление, освен ако са реабилитирани, да имат поне две години опит в сектора, да са участвали в съвети, законодателни инициативи, програми или събития по ОСП и да са служители или членове на ръководен орган на някоя от организациите. Цялата процедура ще минава през информационната система ИСУН, а ако никоя кандидатура не отговаря на изискванията, ще се провежда нова процедура в срок до три месеца. За разлика от неправителствените организации по приложения № 1 и 2, за земеделските сдружения няма забрана да членуват в национално представителните работодателски организации. Постановлението изрично забранява и конфликт на интереси при изготвянето на плана, по смисъла на чл. 61 от Финансовия регламент на ЕС (Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509).

Правилото за общ представител има следствие, което проектът не разглежда. Един човек ще трябва да говори от името на зърнопроизводители, животновъди, производители на плодове и зеленчуци, хранителна промишленост, горски сектор и организации за развитие на селските райони, които не винаги имат едни и същи приоритети и ще се състезават за едни и същи пари. Приложение № 3 изисква доказателства за общото одобрение на номинирания, но не предвижда какво става, ако организациите не постигнат съгласие помежду си. Това не означава, че представителството ще бъде неефективно, но поставя въпроса как ще се формира обща позиция за разпределението на средствата.

От проекта следва и още едно разграничение, свързано с нивата на решенията. Тематичната подгрупа, в която земеделските организации ще имат общ представител, ще обсъжда нуждите и ще предлага мерки (чл. 5). Работната група, в която те нямат гарантирано самостоятелно представителство, ще обсъжда приоритетите и ще съгласува целия план (чл. 3). Окончателният документ ще бъде одобрен от Министерския съвет (чл. 10). Така браншът ще получи място при изработването на предложенията, но не и гарантирано място на всяко следващо ниво, на което тези предложения могат да бъдат променени.

Въпросът кой ще управлява плана zemedeleca.bg поставя от юни, а през август отбелязахме, че думите „партньорски план“ не се срещат в нито един от двадесетте раздела на управленската програма на правителството. На 2 юли, пред парламентарната Комисия по земеделие и храни, министър Пламен Абровски каза, че „в Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“. Организационна рамка вече има. Концепция на министерството за съдържанието на земеделската глава редакцията не откри.

Какво значи „програмиране“ за стопанина

Да се програмират парите означава да се реши колко от тях отиват за всяка мярка и всеки регион и при какви условия. Днес вторият прием за млади фермери, отворен от 2 октомври до 2 ноември 2026 г., е с бюджет над 115 млн. евро, защото Стратегическият план има отделен ред за тази мярка. След 2028 г. дали ще има такъв прием и с колко пари, ще зависи от реда, който България запише в земеделската глава на общия план. Решенията няма да са само между земеделието и другите политики, защото различните земеделски мерки също ще се състезават помежду си. За механизма на новата рамка zemedeleca.bg писа подробно през годината, затова тук остава само сметката, която обяснява защо днешното решение има значение за стопанствата.

Защитеният минимум за земеделието е около 293,7 млрд. евро за ЕС в текущи цени. За България това са около 6,2 млрд. евро за седемте години по разчета, който директорът в ГД „Земеделие“ на Европейската комисия Марио Милушев представи в София в края на 2025 г., или средно около 886 млн. евро годишно. Въпреки името си, „минимумът за подпомагане на доходите“ покрива повече от директните плащания: от него могат да се плащат и инвестициите в стопанствата, помощта за установяване на млади фермери, агроекологичните ангажименти и инструментите за управление на риска. Проф. Алан Матюс от Тринити Колидж в Дъблин обръща внимание, че терминът има тясно техническо значение и описва кои мерки могат да се финансират от защитената сума.

В държавния бюджет директните плащания, финансирани от ЕС, са разчетени на 841,5 млн. евро за 2026 г. и на 850,5 млн. евро за 2027 г. Ако България ги запази на нивото от 2027 г. през всичките седем години, те ще погълнат около 5,95 млрд. евро от защитената сума и за всичко останало, което може да се плаща от нея, ще останат около 250 млн. евро за целия период, колкото два приема за млади фермери. Това е сценарий, не прогноза: размерът и структурата на плащанията ще зависят от новите европейски правила, включително от стъпалата на дегресията и тавана, и от решенията на България, а сумата от 2027 г. не може да се пренесе механично в следващите седем години. Сценарият обаче показва реално ограничение. Ако директните плащания останат приблизително на сегашното си равнище, за да бъдат финансирани инвестициите, младите фермери и агроекологичните ангажименти в досегашния им обхват, България ще трябва да отдели допълнителни средства от общата част на плана или да промени разпределението между мерките.

Отделно от защитения минимум Комисията предвижда целеви разход за селските райони, за България 1,41 млрд. евро в цени от 2025 г. Той се изчислява от останалата, незащитена част на плана и не е допълнителна гарантирана сума към земеделския минимум. От него могат да се финансират и неземеделски инвестиции в селата, като пътища, водопроводи и училища.

Числото на Пеканов

В таблицата на Комисията от юли 2025 г. за България са предвидени общо 22,3 млрд. евро в текущи цени: 19,5 млрд. евро общо разпределение за кохезия и земеделие, 0,9 млрд. евро за миграция и сигурност и 1,9 млрд. евро за Социалния климатичен фонд. На тази сума отговарят и около 22-те милиарда в доклада на Пеканов. По сметката на Матюс България е една от трите държави (без Люксембург), които по формулата на Комисията печелят поне 5 на сто спрямо днешните пет фонда; за България увеличението е 5 на сто.

Колко европейски пари очаква България за 2028–2034 г. (млрд. евро)

Източници: Европейска комисия, таблица с разпределението по държави (юли 2025 г., текущи цени, закръглени числа); доклад на вицепремиера Атанас Пеканов към проекта на постановление за ПНРП (консултация № 12825, 22.10.2026 г.); разчет на ГД „Земеделие“ (Марио Милушев, края на 2025 г.); фактшийт на ГД „Земеделие“ за селските райони (юни 2026 г.). Прочитите на числото на Пеканов са разгледани в текста.

Най-близо до собствените документи на правителството е прочитът, че 15–20 милиарда са ресурсът за първоначално програмиране, след като бъде отделена сумата за гъвкавост. В доклада си Пеканов пише, че при първоначалното програмиране 25 на сто от европейското финансиране няма да бъдат на разположение. По предложението на Комисията тази сума за гъвкавост се разпределя на 5 на сто за кризи, 15 на сто за средносрочния преглед през 2031 г. и 5 на сто, достъпни от 2031 г. По анализа на Матюс обаче основата, върху която се изчислява, не включва защитения минимум за земеделието. Затова сумата за гъвкавост е по-малка от една четвърт от 22-та милиарда и за първоначално програмиране остават повече от три четвърти от тях, но точното число зависи от финансовата база, която окончателният регламент ще приеме. Прочитът обяснява диапазона на Пеканов, но той не го е потвърдил.

Възможни са и други два прочита. Ако 15–20 милиарда включват защитените 6,2 млрд. евро за земеделието и са цялата сума, Пеканов би очаквал по-малко пари от предложените от Комисията, а досегашните преговори не дават основание за това: ирландската преговорна кутия от октомври сви общата рамка на бюджета до 1 622 млрд. евро в цени от 2025 г., но по анализа на Матюс не намали минимума за земеделието, а предварително разпределената част на плановете дори увеличи за държавите от Кохезионния фонд, сред които е България. Ако пък сумата е извън защитения минимум, разликата 22,3 минус 6,2 включва и други целево определени средства, като тези за миграция и за Социалния климатичен фонд, и не е сума, която правителството може свободно да разпределя между секторите. Кой от прочитите е верният, може да каже само кабинетът на вицепремиера.

Какво предстои

Пеканов обяви и първите стъпки. Идната седмица ще има първа официална среща с всички министерства, на която ще бъдат представени насоките на Европейската комисия за начина, по който е устроен процесът. В следващите две седмици ще бъдат поканени социалните партньори, Националното сдружение на общините, синдикатите и работодателските организации. По думите на вицепремиера предстоят месеци на обсъждане, а първата версия на плана трябва да е готова през пролетта на 2027 г.

Първата версия не е окончателният план. Самото постановление още е проект и ще влезе в сила, след като бъде прието и обнародвано в „Държавен вестник“. Срокът за изготвяне на проекта на плана не е записан в него, а ще бъде определен в заповедта на министър-председателя за работната група. По проекта на постановление проектът на плана ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на портала eufunds.bg за обсъждане за не по-малко от 14 дни и ще бъде одобрен с решение на Министерския съвет, преди да замине за Брюксел. В доклада си Пеканов пише, че държавите могат да започнат да внасят плановете си от юни 2027 г., ако регламентът е влязъл в сила, и най-късно до 31 януари 2028 г. По предложението на Комисията тя оценява плана и предлага решение, което Съветът на ЕС одобрява в срок от четири седмици. Сроковете ще станат окончателни със споразумението с Европейския парламент, който е против сливането на фондовете и настоява за отделен защитен бюджет за ОСП от 385,12 млрд. евро.

Сред приоритетите на плана, които вицепремиерът изброи на 4 ноември, са икономическият растеж, социалното сближаване, образованието, здравеопазването, инфраструктурата, енергетиката, транспортът и свързаността. Земеделието не е назовано, макар че октомврийският проект предвижда глава с мерки по Общата селскостопанска политика. Според по-благосклонния прочит защитената сума за земеделието вече е записана в предложенията за регламенти и вицепремиерът изброява само областите, които ще се състезават за свободните пари. Според по-строгия прочит тъкмо в това състезание ще се решава колко пари ще има за инвестициите и младите фермери, а земеделските организации нямат гарантирано самостоятелно представителство в работната група и ще имат един общ представител в подгрупата по ОСП.

Пари срещу реформи

За принципа „пари срещу реформи“ Пеканов каза, че е подход, „който ще се очаква от нас и който ние подкрепяме“, и добави, че реформите трябва да са реалистични, изпълними до 2034 г. и съобразени с националните приоритети и със специфичните препоръки на Комисията за страната. По предложението на Комисията плащанията от Брюксел към държавата няма да се обвързват с направените разходи. България ще получава парите, когато изпълни договорени етапи (например приет закон) и постигне договорени цели (например брой обновени сгради). За разлика от Плана за възстановяване, изпълнението ще оценява самата държава, а Комисията ще може да спира плащанията и да налага финансови корекции. Това се отнася до отношенията между Брюксел и София. Плащанията на българските органи към отделните стопани ще следват правилата за всяка мярка, а за земеделските мерки регламентите предвиждат и специфични правила.

Специфичните препоръки, към които ще се връзват реформите, всяка година засягат и фискалната политика, а срещу България от 10 юли 2026 г. тече процедура по прекомерен дефицит. В същия брифинг Пеканов говори за дефицита и за бюджета за 2027 г., който правителството ще представи в петък, 6 ноември. За земеделието бюджетът има значение и заради съфинансирането. Самият план ще се съфинансира от бюджетите след 2028 г., но средносрочната бюджетна прогноза, която правителството приема заедно с бюджета за 2027 г., обхваща и 2028 и 2029 г. и ще покаже дали държавата предвижда пари за това. По предложението на Комисията минималното съфинансиране е 15 на сто за по-слабо развитите региони и по-високо за останалите, а част от земеделските плащания, сред тях площното подпомагане и обвързаната подкрепа, са изцяло за сметка на ЕС. Кои реформи в земеделието ще стоят срещу европейските пари, публично не е казано.

Къде ще се реши

Земеделските пари за 2028–2034 г. ще бъдат записани в план, чиято подготовка координира вицепремиерът по европейските средства, в глава, чието водещо ведомство или водещи ведомства тепърва ще бъдат определени. Защитените около 6,2 млрд. евро стигат приблизително за директните плащания на сегашното им ниво, а инвестициите, младите фермери и агроекологията ще зависят от това колко ще отдели държавата от общата част на плана и как ще разпредели парите между мерките. Стопанин, който обмисля инвестиция след 2027 г., трябва да знае, че тази сума за пръв път ще бъде заложена в първата версия на плана през пролетта на 2027 г. Браншовите организации трябва да следят портала eufunds.bg за поканата на водещото ведомство за земеделската подгрупа, защото след нея ще имат десет работни дни да кандидатстват, а допуснатите, след като бъдат поканени, ще имат седем работни дни да изпратят един общ номиниран представител. Срокът за становища по самия проект на постановление изтича на 5 ноември.

Ася Василева

Понятия

План за национално и регионално партньорство (ПНРП) — единният план на всяка държава за 2028–2034 г. по предложението на Европейската комисия COM(2025) 565, в който влизат парите за кохезия, земеделие, рибарство, миграция и сигурност; по доклада към проекта на постановление безвъзмездните средства за плановете на всички държави са 705 млрд. евро.

Програмиране — разпределянето на европейските пари по мерки, региони и години, с условията за всяка мярка, в документ, който Комисията одобрява.

Минимум за подпомагане на доходите — защитената сума в плана, която може да се изразходва само за определени земеделски мерки: площни и обвързани плащания, агроекологични ангажименти, плащания за райони с ограничения, инвестиции в стопанствата, установяване на млади фермери, управление на риска; около 293,7 млрд. евро за ЕС в текущи цени.

Целеви разход за селските райони — минималната сума за селските райони в плана: поне 10 на сто от него, изчислени без защитените суми; за България 1,41 млрд. евро в цени от 2025 г.; може да включва и неземеделски инвестиции.

Сума за гъвкавост — една четвърт от европейското финансиране по плана, която не е на разположение при първоначалното програмиране: 5 на сто за кризи, 15 на сто за средносрочния преглед през 2031 г. и 5 на сто, достъпни от 2031 г.

Работна група за ПНРП — по проекта на постановление — органът под председателството на вицепремиера по европейските средства, който обсъжда приоритетите и мерките и съгласува проекта на плана.

Тематична подгрупа и водещо ведомство — по проекта на постановление — групата, която обсъжда нуждите и предлага мерки за една глава на плана, и министерството или агенцията, която я създава и отговаря за главата; главите и водещите ведомства се определят с решение на Министерския съвет.

Централно координационно звено — дирекция в администрацията на Министерския съвет, която координира програмирането и управлението на европейските фондове и е секретариат на работната група.

Разплащателна агенция — акредитиран от държавата орган, който проверява заявленията и изплаща земеделските помощи от ЕС; в България това е Държавен фонд „Земеделие“.

Етапи и цели — договорени резултати, срещу които Комисията изплаща средствата на държавата: качествени (етап, например приет закон) и количествени (цел, например брой обновени сгради).

Източници

Министерски съвет, решения от заседанието на 4.11.2026 г. — решение за координация на подготовката и изпълнението на Плана за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г.

Министерски съвет, проект на Постановление за организация и координация на подготовката на План за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г. — чл. 2–10 и приложения № 1–3; доклад на заместник министър-председателя Атанас Пеканов; частична предварителна оценка на въздействието, подписана от директора на дирекция „Централно координационно звено“ Иван Иванов, 20.10.2026 г.; становище на администрацията на Министерския съвет № 02.51-160/21.10.2026 г. Портал за обществени консултации, консултация № 12825, 22.10–5.11.2026 г.

Брифинг на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов в Министерския съвет, 4.11.2026 г.

Европейска комисия, предложение за регламент COM(2025) 565, 16.07.2025 г.; MFF 2028–2034 National and Regional Partnership Plans Allocations (текущи цени), юли 2025 г.; Europe’s Budget: A fairer and better targeted income support for farmers; ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, фактшийт за селските райони, юни 2026 г.

Европейски парламент, Изследователска служба (EPRS), „National and regional partnership plans, European territorial cooperation and EU facility 2028–2034“, брифинг 782606, 2026 г. — подготовка, внасяне, одобряване, гъвкавост, съфинансиране и плащания по плановете.

Европейска комисия, прессъобщение за Споразумението за партньорство с България 2021–2027 г., 6.07.2022 г.

Съвет на ЕС, частична позиция по регламента за националните и регионалните планове за партньорство, 16.06.2026 г.; частичен общ подход по регламента за ОСП, док. 14837/26, постигнат на 26.10.2026 г.; прессъобщение от 26.10.2026 г.; решение за откриване на процедура по прекомерен дефицит по отношение на България, 10.07.2026 г.

Съвет на ЕС, преговорна кутия за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., док. 13922/26, 10.10.2026 г.

Европейски парламент, позиция по Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., април 2026 г.

Alan Matthews, capreform.eu: „The Commission’s CAP budget proposal in the next MFF“ (юли 2025 г.); „Which countries gain or lose from the National and Regional Partnership Fund?“ (юли 2025 г., ревизирана февруари 2026 г.); „Potential increase in CAP funding in next MFF“ (актуализация 27.01.2026 г.).

Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и средносрочна бюджетна прогноза — разчети за директните плащания.

Министерство на земеделието и храните, прессъобщение за втория прием за млади земеделски стопани, 2.10.2026 г.; изслушване на министър Пламен Абровски в Комисията по земеделие и храни, 2.07.2026 г.

Архив на zemedeleca.bg: материалът за Чакъров и правилата след 2027 г. (юни 2026 г.); „1,41 милиарда евро и една нова дефиниция“ (юни 2026 г.); разборът на управленската програма (август 2026 г.); материалите за ирландската преговорна кутия (октомври 2026 г.) и за Съвета в Люксембург (27.10.2026 г.).