Спадът от 6,1% идва главно от 265 млн. евро по-малко субсидии след годината на извънредната помощ, докато пазарната година е по-добра от средната за ЕС: добавената стойност расте с 12%, а разходите за аренда намаляват. По-тревожното число е за пет години: доходът, който създава един зает в българското земеделие, е с 20% по-малък, отколкото през 2020 г., докато средно в ЕС е с 18% по-голям. По-голям спад от 2020 г. насам има само Румъния.
Минус 6,1 на сто е числото, с което България е на последно място в таблицата на Евростат за изменението на доходите в земеделието през 2025 г. Статистическата служба на ЕС обнови на 11 ноември икономическите сметки за селското стопанство на всички държави членки и в годишния си преглед на сектора отбеляза, че от държавите, в които показателят за дохода намалява, най-голям е спадът в България, следвана от Нидерландия и Гърция (с по минус 5,0%) и Португалия (минус 4,8%). Средно за Съюза същият показател расте с 8,2%, а най-бързо в Литва (39,2%), Естония (30,8%) и Люксембург (26,4%). Числото вече тръгна по българските медии със заглавието, че България има най-големия спад на земеделските доходи в ЕС.
Числото е вярно. То обаче мери нещо различно от това, което повечето хора разбират под „доход“, и който прочете само него, остава с впечатление за година, каквато българското земеделие през 2025 г. не е имало. В същата сметка на Евростат добавената стойност на българското земеделие расте по-бързо от средното за ЕС, а парите, които остават на самите стопани, се увеличават с една пета. Трите числа не си противоречат, защото са различни редове от една и съща сметка. За да се види защо единият ред пада, а другите растат, сметката трябва да се прочете отгоре надолу.
Какво мери числото
Евростат нарича показателя „показател А“ и в самата си статия предупреждава, че той не бива да се бърка с дохода на земеделските домакинства или с дохода на човек, който работи в земеделието. Статистиците го описват като мярка за производителността на труда: колко доход е създаден в отрасъла, разделен на работата на един зает на пълно работно време. Най-лесно се вижда как се стига до него с едно стопанство.
Да вземем стопанство, което през годината е произвело продукция за 100 000 евро. Това е условен пример: стопанство с точно такива числа статистиката не наблюдава, но числата не са измислени. Те са изчислени по действителната структура на приходите и разходите на цялото българско земеделие през 2025 г., по окончателните сметки на НСИ, които Евростат е поел, и са преизчислени пропорционално към продукция за 100 000 евро. Първо се плаща всичко, което е изразходвано за реколтата и за животните: торове, горива, семена, препарати, фуражи, ремонти и услуги (в сметките това се нарича междинно потребление). Остават 44 200 евро — добавената стойност, тоест това, което стопанството е прибавило към чуждите материали със собствения си труд, земя и техника. След това се изважда износването на машините и сградите за годината (амортизацията, 13 300 евро) и се прибавят субсидиите, които не зависят от конкретна култура или животно, най-вече плащанията на площ (19 200 евро).
Така се получават около 49 900 евро. Това е доходът, който стопанството създава за всички, вложили в него нещо: за работниците, за собствениците на наетата земя, за банката и за самия стопанин. Евростат го нарича факторен доход, защото с него се плаща на трите „фактора на производството“ — труд, земя и капитал. Ако се приложи средното за страната, в стопанство с такъв оборот работят около трима души на пълно работно време, така че доходът, създаден от един от тях, е около 16 900 евро годишно (изчисление на редакцията). „Един зает“ тук не е непременно един човек: Евростат събира труда на всички в годишни работни единици (двама души на половин работен ден правят една единица, един човек не може да се брои за повече от една единица, а пълното работно време по правилата на Евростат е обикновено 1800 часа годишно, ако държавата няма собствена дефиниция). Показател А следи как се променя това число от година на година, след като се извади инфлацията.
Едва след това стопанството плаща на другите: 18 500 евро заплати и осигуровки на наетите, 19 600 евро аренда за земята и около 900 евро лихви. Остават 10 900 евро. Това е предприемаческият доход — парите, с които стопанинът възнаграждава собствения си труд, собствената си земя и собствените си пари. По него Евростат изчислява показател Б, който следи този остатък на единица семеен, тоест неплатен труд.
Таблица 1. Българското земеделие през 2025 г., смалено до стопанство с продукция за 100 000 евро
| Ред от сметката | Евро |
| Продукция | 100 000 |
| Торове, горива, семена, препарати, фуражи, ремонти, услуги | − 55 800 |
| Добавена стойност | 44 200 |
| Амортизация на машини, сгради и насаждения | − 13 300 |
| Данъци върху производството | − 200 |
| Субсидии, които не зависят от конкретна продукция | + 19 200 |
| Доход, който създава стопанството (факторен доход) | 49 900 |
| Заплати и осигуровки на наетите | − 18 500 |
| Аренда | − 19 600 |
| Лихви, нетно | − 900 |
| Остава на стопанина (предприемачески доход) | 10 900 |
Изчисление на редакцията по окончателните икономически сметки на НСИ за 2025 г., по данните на Евростат (таблица aact_eaa01), закръглено до стотици евро.
Защо спадът у нас е най-голям
Сега същата сметка с истинските числа за цялата страна (таблица 2). Пазарната част на годината е добра. Продукцията расте с 4,5%, а разходите за материали и услуги намаляват с 0,8%, затова добавената стойност расте с 11,9%, при 8,8% средно за ЕС. За целия Съюз Евростат отбелязва, че за всяко евро, похарчено за материали и услуги, земеделието създава 81 цента добавена стойност, най-много от 2005 г. насам. Българските стопанства вървят в същата посока, и то по-бързо.
Подобрението обаче е в цените, не в количествата. По окончателните данни на НСИ цените на продукцията са с 5,3% по-високи, а произведеното количество е с 0,7% по-малко. При добавената стойност физическият обем е същият като през 2024 г., тоест целият ръст от 11,9% идва от цените. Това е важно, за да се разбере какво мери Евростат: „производителност“ в показател А означава създаден доход в пари след инфлацията, не повече тонове или литри на един зает.
Обратът идва няколко реда по-надолу. Субсидиите, които не зависят от конкретна продукция, намаляват от 1 261 на 996 млн. евро — с 265 млн. евро, или с една пета. Ръстът на добавената стойност не стига да покрие тази загуба и доходът, който създава отрасълът, намалява с 1,8% в текущи цени. След това идва инфлацията. Евростат изчислява показателя в реално изражение, като коригира сумата с общия индекс на цените в икономиката (дефлатора на брутния вътрешен продукт), и по изчисление на редакцията от индексите на Евростат тази корекция отнема от българския доход около 7,5%. След нея целият доход на отрасъла е с около 8,6% по-малък, отколкото през 2024 г. Работещите в земеделието намаляват с 2,6%, затова на един зает спадът е по-малък: 6,1%.
Защо субсидиите намаляват, НСИ не обяснява. Най-вероятното обяснение е, че 2024 г. е била година на извънредни помощи. По годишния отчет на ДФЗ през нея фондът е изплатил по 28 схеми за краткосрочно подпомагане 845,7 млн. лв. (около 432 млн. евро) на 62 325 стопани, а Европейската комисия одобри и четири схеми за „украинска“ помощ за до 317 млн. евро. През 2025 г., по отчета на фонда за нея, краткосрочните помощи са 275,6 млн. лв. (около 141 млн. евро) — с около 291 млн. евро по-малко, почти колкото намаляват субсидиите в сметката. Дали тези пари са в реда, който сравняваме, обаче не се вижда от публикуваните таблици, а отговорът зависи от правилата на сметките. Помощ, обвързана с конкретна култура или вид животни, се записва като субсидия по продукти и влиза в стойността на продукцията. Помощ за унищожени машини или сгради отива в капиталовите трансфери и изобщо не влиза в дохода. А в сметката помощта се записва в годината, за която е дадена, която не винаги е годината, в която стопанинът е получил парите.
Рекордните 4,4 млрд. лв. плащания за земеделието, които ДФЗ и МЗХ отчетоха в края на 2025 г., не противоречат на този спад. Това са пари, изплатени през календарната година, а в нея са платени директни плащания и за кампания 2024 (1,2 млрд. лв.), и за кампания 2025 (1,017 млрд. лв.). Сметката по правилата на Евростат трябва да отнесе всяко плащане към годината, за която е дадено. Затова НСИ трябва да отговори на три въпроса: включена ли е извънредната помощ за 2024 г. в реда „други субсидии върху производството“ и в какъв размер; в коя година е отчетена — в годината, за която е дадена, или в годината на плащането; и на какво се дължи основно намалението на този ред през 2025 г. Докато няма отговор, обяснението с извънредната помощ е най-вероятното, но не и доказано. Ако е вярно, сравнението е с необичайно висока база и най-големият спад в ЕС е до голяма степен негово последствие.
Таблица 2. Сметката на българското земеделие, млн. евро
| Ред от сметката | 2024 | 2025 | Изменение |
| Продукция | 4 963,3 | 5 185,3 | +4,5% |
| Материали и услуги (междинно потребление) | 2 914,8 | 2 892,0 | −0,8% |
| Добавена стойност | 2 048,6 | 2 293,3 | +11,9% |
| Амортизация | 667,0 | 690,4 | +3,5% |
| Субсидии, които не зависят от конкретна продукция | 1 260,9 | 996,3 | −21,0% |
| Доход, който създава отрасълът | 2 633,3 | 2 586,6 | −1,8% |
| Заплати и осигуровки | 927,2 | 958,1 | +3,3% |
| Аренда | 1 182,5 | 1 016,3 | −14,1% |
| Лихви, нетно | 51,1 | 48,8 | −4,5% |
| Остава в стопанствата | 472,4 | 563,4 | +19,3% |
Източник: Евростат, aact_eaa01, обновена на 11.11.2026 г., по окончателните данни на НСИ от 13.10.2026 г.; текущи цени. Данните за 2024 г. са в ревизираната им версия. Субсидиите и лихвите (нетно) са изчислени от редакцията от редовете на сметката.
Затова годината може да се прочете по два начина. Според първия прочит числото на Евростат показва лоша година: в отрасъл, в който субсидиите са почти две пети от създадения доход, по-малкото пари от бюджета са загуба, колкото истинска е и загубата от ниски цени. Според втория то сравнява обикновена година с извънредна и показва края на една кризисна помощ повече, отколкото влошаване на самото производство. Първият прочит е за дохода на отрасъла, вторият — за производството, а таблицата подкрепя и двата.
Към това се добавя и несигурността на самото число. По първата оценка на Евростат от декември 2025 г. най-голям спад имаха Хърватия (14,9%), Португалия (10,7%) и Гърция (8,8%), а България не беше сред тях. По преработената оценка от април спадът за България беше 5,1%, а сега е 6,1%. При Полша разликата е още по-голяма: от ръст с 33,4% по първата оценка до 6,7% сега. Подредбата на държавите се мени с всяка нова версия на данните.
Същата година, гледана от стопанина
Разходите за аренда намаляват със 166 млн. евро, с 14,1%, и тази разлика остава в стопанствата. Това е общата сума, платена за наета земя, и от нея не следва, че всеки договор е поевтинял с толкова: тя зависи и от това колко земя е наета и как е отчетено плащането в натура. По отделното наблюдение на НСИ средната рента за декар ниви през 2025 г. е с 12,1% по-ниска. Затова предприемаческият доход расте с 19,3%, до 563 млн. евро. Механизма описахме подробно през октомври, когато НСИ публикува окончателните данни. В сравнението на Евростат той се вижда в показател Б, който дели остатъка на семейния труд и също се изчислява след инфлацията. За България този показател расте с 20,5%, при 13,9% средно за ЕС, и страната е на 12-о място от 26-те държави с данни. В статията си Евростат не коментира показател Б; той се намира само в таблиците.
Добрата новина има ясна граница. Показател Б за България през 2025 г. е 83 при база 2015 = 100, тоест остатъкът на единица семеен труд е по-малък, отколкото преди десет години, и почти три пъти по-малък, отколкото през 2022 г. В пари, без корекция за инфлацията, на една годишна единица семеен труд се падат около 7 700 евро за труда, земята и капитала на стопанина, докато заплатите и осигуровките на един нает на пълно работно време са около 12 100 евро (изчисления на редакцията по данните на Евростат). Двете суми не са едно и също: първата трябва да възнагради едновременно труда на стопанина, собствената му земя и собствения му капитал, а втората е само заплата и осигуровки. Сравнението не показва, че конкретен работник получава повече от работодателя си, но показва колко малък е остатъкът за семейния труд и за собствения капитал в земеделието; същото сме отбелязвали и при данните за 2023 и 2024 г. А и предприемаческият доход е сметка за целия отрасъл, не пари по банковата сметка на конкретно стопанство, и от него не се вижда как се разпределя между малките и големите стопанства.
Петте години
По-трайното число не е за 2025 г. Спрямо 2020 г. доходът, който създава един зает в българското земеделие, е с 20% по-малък (79,9 при 2020 = 100), докато средно в ЕС е с 18% по-голям. По-голям спад за тези пет години има само Румъния (71,4), а веднага след България е Малта (80,3). При това работещите в българското земеделие са с 16% по-малко, отколкото през 2020 г., така че с по-малко хора доходът на човек би трябвало да расте. Не расте, защото целият доход на отрасъла след инфлацията е паднал с около една трета (изчисление на редакцията по индексите на Евростат).
Пътят дотам минава през два скока в противоположни посоки. През 2021 и 2022 г. високите цени на зърното и маслодайните култури вдигат показателя с 30% над 2020 г. През 2023 г. той пада с 29% само за една година, след като стойността на продукцията намалява с почти една пета, и оттогава намалява всяка година. Евростат не обяснява защо България изостава от средното за ЕС, но сметките подсказват три причини, които действат заедно.
Първата е структурата. Българското земеделие е предимно зърнено, а след 2022 г. зърното поевтиня рязко, докато в голяма част от Западна Европа доходът идва главно от млякото и месото. За ЕС през 2025 г. стойността на животинската продукция расте с 9,2%, а на растениевъдната — с 1,6%. Втората е инфлацията: показателят се коригира с общия индекс на цените в цялата икономика, така че когато в България растат заплатите и цените в другите сектори, едно и също количество евро в земеделието се отчита като по-малък реален доход. Третата са субсидиите: плащанията на площ са определени в евро и не следват инфлацията, затова с всяка година реалната им стойност намалява. Колко тежи всяка от трите причини, от публикуваните данни не може да се каже точно.
Кой работи в българското земеделие
Сметките на Евростат показват и една промяна в самото устройство на отрасъла. През 2025 г. в българското земеделие наетият труд за пръв път е повече от семейния: 79 300 годишни работни единици срещу 73 400. Евростат води поредицата за България от 2000 г. и във всяка предишна година семейният труд е бил повече. През 2000 г. съотношението е 79 700 наети срещу 691 100 семейни. За двайсет и пет години семейният труд намалява с 89%, а наетият е почти точно същият, колкото в началото. В статията си Евростат посочва, че между 2010 и 2025 г. трудът в българското земеделие намалява най-бързо в ЕС, средно с 6,3% годишно.
Тази промяна обяснява и част от разликата между двата показателя. Показател А дели дохода на всички работещи, а техният брой през 2025 г. намалява сравнително бавно (с 2,6%), защото наетите се увеличават с 2,9%. Показател Б дели остатъка само на семейния труд, а той намалява със 7,9% за една година. Същата сума се разпределя между по-малко хора и затова на един от тях се пада повече. Част от „ръста“ на стопанина се дължи на това, че стопаните са по-малко.
Една сметка, три числа
Една и съща година излиза за българското земеделие като най-голям спад в ЕС, като ръст на добавената стойност над средния за Съюза и като една пета повече пари за стопаните, според това на кой ред от сметката човек спре да чете. Когато види заглавие за „доходите в земеделието“, читателят трябва първо да провери за кое число става дума: за дохода, който създава един зает, за остатъка след арендата и заплатите или за доход на домакинство, какъвто Евростат изобщо не изчислява. Най-големият спад за 2025 г. идва най-вече от по-малките субсидии, а вероятната причина за голяма част от тях е необичайно високата база на извънредните помощи през 2024 г.; доколко това е така, трябва да каже НСИ. Изоставането от 2020 г. насам идва от цените на продукцията, от инфлацията и от плащанията, които не растат с нея, и то е по-трудно за поправяне. Първата оценка на Евростат за 2026 г. по досегашния график излиза през декември.
Понятия
Икономически сметки за селското стопанство — статистика, която НСИ съставя по единна методология на Евростат; описва продукцията, разходите и разпределението на дохода в отрасъл „Селско стопанство“ и позволява сравнение между държавите.
Междинно потребление — стойността на материалите и услугите, изразходвани в производството през годината: торове, горива, семена, препарати, фуражи, ремонти, ветеринарни и други услуги.
Добавена стойност (брутна) — стойността на продукцията минус междинното потребление; това, което стопанствата прибавят към чуждите материали със собствения си труд, земя и техника.
Амортизация (потребление на основен капитал) — износването на машините, сградите и насажденията за годината, изразено в пари.
Субсидии, които не зависят от конкретна продукция — в сметките: „други субсидии върху производството“; тук влизат плащанията на площ и сходните им схеми. Обвързаната подкрепа за конкретна култура или вид животни е включена в стойността на продукцията.
Факторен доход (доход, който създава отрасълът) — добавената стойност минус амортизацията и данъците върху производството плюс субсидиите, които не зависят от конкретна продукция; доходът, от който се плащат трудът, земята и капиталът.
Годишна работна единица — трудът на един зает на пълно работно време за година, по правилата на Евростат обикновено 1800 часа, ако държавата няма собствена дефиниция; един човек не може да се брои за повече от една единица; с нея се събира в едно число трудът на работещите на пълен и на непълен работен ден, на наетите и на семейните.
Показател А — индекс на реалния факторен доход на годишна работна единица; Евростат го определя като мярка за производителността на труда и предупреждава, че не е доход на домакинство или на човек.
Предприемачески доход — това, което остава в стопанствата след заплатите, арендата и лихвите; при семейните стопанства включва възнаграждението за собствения труд, земя и капитал.
Показател Б — индекс на реалния предприемачески доход на годишна работна единица семеен (неплатен) труд.
Реално изражение — стойност след отчитане на инфлацията; Евростат коригира сумите с дефлатора на брутния вътрешен продукт, общия индекс на цените в икономиката.
Текущи цени — суми в цените на съответната година, без корекция за инфлацията.
Използвани източници
Евростат, „Performance of the agricultural sector“, Statistics Explained, обновена на 11.11.2026 г.
Евростат, „Value of agriculture output hits record high in 2025“, новина, ноември 2026 г.
Евростат, таблици aact_eaa06 (показатели А, Б и В за дохода в земеделието), aact_eaa01 (икономически сметки по редове, текущи цени) и aact_ali01 (вложен труд, общо, нает и семеен), обновени на 11.11.2026 г.
Евростат, методологични бележки към икономическите сметки за селското стопанство (определение на годишната работна единица).
НСИ, „Икономически сметки за селското стопанство – 2025 година – окончателни данни“, 13.10.2026 г.
Държавен фонд „Земеделие“, годишни отчети за дейността за 2024 г. и за 2025 г. (краткосрочни помощи); МЗХ и ДФЗ, отчет за плащанията за 2025 г., 30.12.2025 г.
Архив на zemedeleca.bg: материалът по окончателните икономически сметки на НСИ за 2025 г. (октомври 2026 г.); материалът за дохода в земеделието 2007–2025 г. (октомври 2026 г.); материалът по Приложение 4 на Аграрен доклад ’2025 (юли 2026 г.).
