На 9 ноември еврокомисарят Кристоф Хансен откри първата среща на партньорството за веригата на стойността в областта на торовете — форум, в който по правилата за конкуренцията производителите не могат да договарят цени. Междувременно карбамидът от Близкия изток поевтиня наполовина от април, но азотните торове в ЕС през септември бяха още с 45 на сто по-скъпи от средното за 2024 г., най-вече защото газът, от който се произвеждат, през октомври струваше 2,6 пъти повече от година по-рано.
Европейската комисия учреди партньорството за веригата на стойността в областта на торовете — постоянен форум, в който производителите на торове, земеделските организации, представителите на държавите членки и други участници във веригата ще обсъждат редовно положението на пазара и пречките пред него. Първата среща беше открита на 9 ноември от еврокомисаря по земеделието и храните Кристоф Хансен, а в дневния ред, според съобщенията от Брюксел, бяха положението на пазара на торове в ЕС, очакванията на индустрията и предложенията, които участниците да разработват заедно. Списък на членовете, график на следващите срещи и конкретни ангажименти в съобщенията не са посочени.
Партньорството е едно от 25-те ключови действия в Плана за действие в областта на торовете, който Комисията прие в Страсбург на 19 май (документ COM(2026) 310), месец след априлския връх на цените, предизвикан от затварянето на Ормузкия проток. В плана срокът за него е „от третото тримесечие на 2026 г.“, а то беше учредено в средата на четвъртото. Целите са три: торове от европейско производство да има и да са на достъпна цена за стопаните в ЕС, производителите и купувачите да могат да планират по-сигурно, а производството на торове да намалява емисиите си. В съобщението от 9 ноември към третата цел е добавено и устойчивото управление на хранителните вещества в стопанствата. Такова допълнение в плана няма, а с него в разговора за цената на торовете влиза и другата половина от сметката: колко тор слага стопанинът и кога, например по правилата на Нитратната директива. Ново е и обещанието за „взаимни доброволни ангажименти“ между членовете, тъй като в плана партньорството е описано само като поредица от сесии за диалог по политиката.
Защо карбамидът поевтиня, а азотът в Европа почти не
Партньорството започва работа в странен за пазара момент: световната цена на азота падна наполовина, а европейската слезе много по-малко. Тонът карбамид (уреа) при товарене в Близкия изток струваше средно 856,90 долара през април, когато корабите почти бяха престанали да минават през Ормуз; през август цената падна до 390 долара, най-ниското ниво за годината, а през октомври беше 420 долара, по данните на Световната банка. Европейският стопанин усети много по-малка част от това поевтиняване. По доклада за наблюдение на пазара на Комисията от 5 октомври азотните торове на вътрешния пазар на ЕС през септември бяха с 45,1 на сто по-скъпи от средното за 2024 г., при 40,5 на сто през август, а през април, по данните в плана, разликата беше около 70 на сто.
Голяма част от обяснението е в газа. Природният газ е едновременно суровина и енергия за азотните торове и по сметката на Комисията в плана формира 70 до 80 на сто от разходите за производството им. През октомври газът в Европа струваше 28,50 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu, мярката, в която се търгува газът) — 2,6 пъти повече от 10,89 долара година по-рано, отново по данните на Световната банка. Тогава с парите за един тон карбамид в Европа можеха да се купят 14,7 MMBtu газ, най-малко от декември 2022 г., а година по-рано — 36,2 (сметка на Wikifarmer по данните на Световната банка). По изчисление на консултантската компания Strategic Revenue Insights през септември само газът за един тон карбамид в средностатистически европейски завод е струвал около 531 долара, докато готов карбамид от Близкия изток се е продавал за 407,50 долара. Това е оценка на една компания, а сравнението има и уговорка: цената FOB не включва морския превоз, застраховката и въглеродната такса на границата, които вносният карбамид плаща, докато стигне до европейски склад. Въпреки това разликата показва колко голямо е предимството на производителите от Близкия изток още преди корабът да е отплавал и защо европейските заводи трудно следват световната цена надолу.
Цената на азота през 2026 г.
| Месец | Карбамид, Близкият изток (долара/тон, FOB) | Газ в Европа (долара/MMBtu) | Азотни торове в ЕС над средното за 2024 г. |
| Април | 856,90 | — | около 70 % |
| Август | 390,00 | — | 40,5 % |
| Септември | 407,50 | 25,42 | 45,1 % |
| Октомври | 420,00 | 28,50 | — |
| Октомври 2025 г., за сравнение | — | 10,89 | — |
Източници: Световна банка (Pink Sheet, ноември 2026 г.); Европейска комисия (План за действие в областта на торовете, доклад за наблюдение на пазара от 5.10.2026 г.); Strategic Revenue Insights за април. „—“: няма данни в използваните източници.
Това е спорът, който партньорството заварва още преди първата си среща: всяко поевтиняване на вноса е облекчение за стопанина и загуба на пазар за европейския завод, който плаща газа по сегашните цени. Европа и без това зависи от вноса: по данните на Комисията в плана ЕС внася 25–30 на сто от азотните торове, които използва, 35–45 на сто от калиевите и около 70 на сто от фосфорните, а от 2023 г. насам окончателно са затворени заводи с 9 на сто от европейския капацитет за производство на амоняк. Колкото повече заводи спират, толкова повече цената за стопанина зависи от световния пазар, от доставките през Ормузкия проток, от митата и от въглеродната такса на границата.
Защо партньорството не може да договаря цени
Най-важното условие за партньорството е записано в плана и липсва в прессъобщението. Комисията пише, че ще въведе гаранции правилата на ЕС за конкуренцията да се спазват както по време на сесиите, така и в резултатите от тях. В партньорството са поканени производители на торове, които иначе са конкуренти помежду си. Конкурентното право не им забранява да говорят за пазара: те могат да обсъждат положението с доставките, правилата на ЕС и пречките пред производството. Забранено е да съгласуват бъдещи цени, количества или условия на продажба и да си разменят търговски чувствителни данни, защото това вече може да се окаже картел. Затова „предвидимостта“, която партньорството обещава, не може да означава договорена цена или гарантирано количество. Тя може да означава повече информация — кой колко произвежда, колко има на склад, какво ще поскъпне заради собствените правила на ЕС — и правила, които се знаят отрано.
Защо информацията е важна, Комисията обяснява в самия план. По думите й пазарът на торове в ЕС е асиметричен, разпокъсан, непрозрачен и с относително концентрирано производство; липсват публични данни за цените в реално време, а дори когато стопаните купуват заедно чрез организации на производители, преговорната сила и достъпът до информация остават неравни. Американският икономист Джон Кенет Галбрейт описва такова положение през 1952 г. в книгата си „Американският капитализъм“ с понятието противостояща сила (countervailing power): когато разпокъсани купувачи стоят срещу малко на брой доставчици, силите се изравняват, ако купувачите се организират или ако трета страна, най-често държавата, им даде опора. Неговите примери бяха профсъюзите срещу работодателите, земеделските организации срещу изкупвачите и големите търговски вериги, които с огромните си поръчки принуждаваха производителите на храни да свалят цените. Планът за торовете залага на втория вариант, но с най-скромния възможен инструмент. Комисията не може да определя цените на торовете и затова разчита на знанието. Стопанинът, който знае колко тор има в европейските складове и колко струва газът тази седмица, преговаря по-добре от онзи, който научава цената от единствената получена оферта.
Затова истинската стойност на партньорството ще се познае по данните, които Комисията обеща да събере около него. До края на годината (действие 21) Комисията трябва да подготви данни по държави за производството, капацитета, продажните цени и запасите на основните торове, а ако доброволно събраните данни не стигнат, ще предложи те да се събират задължително по Регламента относно продуктите за наторяване или по друг акт. Обсерваторията за пазара на торове, създадена през 2022 г., става основно място за данни за цените и запасите (действие 22). До първото тримесечие на 2027 г. (действие 23) Комисията ще изчисли каква част от разходите по европейския въглероден пазар и по въглеродната такса на границата стига до цената, която плаща стопанинът. Една от най-интересните идеи в плана е почти скрита в последните му страници: независими референтни цени на торовете, които да дадат по-солидна основа на фючърсните пазари и на другите инструменти за защита от ценови колебания. Такива инструменти за торове на световните пазари вече има, но европейски ориентир за цената липсва. Ако се появи, производителите и търговците ще могат да се застраховат срещу поскъпване по-лесно, по начина, по който търговците фиксират цената на пшеницата на Euronext. Дали тази защита ще стигне и до отделното стопанство, или ще остане инструмент на големите играчи, планът не казва.
Информацията обаче не премахва всички пречки пред конкуренцията. В плана Комисията признава, че в ЕС няма единен пазар на торове: продуктите с маркировка „СЕ“ се движат свободно, но успоредно с тях съществуват национални режими, по които се продава голяма част от торовете и които ограничават покупките от съседна държава. Затова до второто тримесечие на 2027 г. (действие 10) Комисията ще оцени дали пазарът на неорганичните торове може да бъде изцяло хармонизиран. За конкуренцията тази мярка може да се окаже по-важна от събирането на данни, защото стопанин, който знае, че отвъд границата торът е по-евтин, има полза от това само ако може да го купи оттам.
Планът пази и стопанина, и завода
Планът се опитва да защити едновременно и купувачите, и производителите на торове. В полза на стопаните са две решения. На 22 май Съветът спря за една година митата върху карбамида, амоняка и други азотни торове от всички държави без Русия и Беларус, с очаквана икономия около 60 млн. евро. А при механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ, по-известен с английското съкращение CBAM — плащането, което вносителят дължи за въглерода, изпуснат при производството на стоката) Комисията определи за торовете надбавка от 1 на сто към стойностите по подразбиране, докато за другите стоки надбавката е 10, 20 и 30 на сто за 2026, 2027 и 2028 г. В полза на заводите са самият механизъм, който според плана трябва да бъде запазен, митата върху руските и беларуските азотни торове, които растат по график до 2028 г. (Регламент (ЕС) 2025/1227), и удължените окончателни антидъмпингови мита върху течния азотен тор КАС от Русия, САЩ и Тринидад и Тобаго.
Позициите на двете страни бяха известни преди първата среща. Copa-Cogeca, обединението на европейските земеделски организации и кооперации, призова в позицията си от март Комисията да не забранява вноса на торове, изрази сериозна загриженост за МКВЕГ и предупреди, че запасите в ЕС покриват едва 40–50 на сто от годишните нужди. Планът отговаря и на това опасение: Комисията ще прецени възможностите за сезонни или минимални запаси от основните торове и суровини, за съвместни обществени поръчки и за препоръки към самите стопанства (действие 9), така че следващото прекъсване на доставките да не завърши с празни складове. Fertilizers Europe, асоциацията на европейските производители на торове, излезе с позиция още в деня, в който Комисията внесе предложението, забавящо изтеглянето на безплатните квоти за секторите под МКВЕГ.
За цената на европейския азот през следващите години това предложение ще има много по-голямо значение от партньорството. На 17 юли Комисията внесе прегледа на системата за търговия с емисии (СТЕ — европейският пазар, на който заводите купуват разрешения да изпускат въглероден диоксид). За секторите под МКВЕГ, сред които са и торовете, предложението забавя отнемането на безплатните квоти: от 2028 г. връща 15 на сто от квотите, които иначе щяха да отпаднат, и отлага пълното им изтегляне до 2038 г. След 2030 г. безплатните квоти остават, но при условие предприятието да има проверен план за намаляване на емисиите и да инвестира в ЕС сума, равна на стойността на получените квоти. В плана за торовете Комисията обещаваше всяка допълнителна гъвкавост за промишлеността да бъде обвързана с повече европейско производство с ниски емисии и с наличност и достъпна цена на торовете за стопаните. Дали това второ условие ще влезе в окончателния текст, ще решат преговорите между Съвета и Европейския парламент. Безплатната квота намалява разходите на завода, но дали това ще се отрази на цената на тора, зависи от конкуренцията на пазара, а точно цените партньорството няма право да договаря.
Затова за партньорството има две оценки. Според първата то е начало на истинска прозрачност на пазара: Брюксел ще събира цени и запаси по държави и ще изчисли колко струва на стопанина климатичната политика на самия Съюз. Според втората то рискува да стане поредният брюкселски форум за общи приказки, докато числата, които определят цената на азота — безплатните квоти, графикът на МКВЕГ, митата върху руския тор — се решават в законодателните процедури, където производителите на торове имат по-добре организирано представителство от стопаните. Коя оценка е вярна, ще се разбере, когато излязат данните по действие 21 и изчислението по действие 23.
Какво е изпълнено от плана
От 25-те действия в приложението към плана голяма част са дългосрочни и срокът им е през 2027 и 2028 г. При онези, чийто срок вече е минал или изтича до края на годината, положението към средата на ноември е показано в таблицата.
Действията от плана за торовете със срок до началото на 2027 г.
| № | Действие | Срок по плана | Какво се е случило до 13 ноември |
| 1 | Извънредна подкрепа за стопаните чрез ОСП | 2-ро тримесечие на 2026 г. | 540 млн. евро от селскостопанския резерв, одобрени от държавите на 17 юли (Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1894 от 27 юли), плащане до 28.02.2027 г.; отделен регламент от 14 юли с аванси до 75 % и нова схема за ликвидност |
| 2 | Дигестатът в обхвата на правилата за RENURE | 3-то тримесечие на 2026 г. | в подготовка; Комисията потвърди през юли, че подготвя разширяването за някои течни дигестати от оборски тор |
| 3 | Партньорство за веригата на стойността | от 3-то тримесечие на 2026 г. | учредено на 9 ноември |
| 4 | Временна рамка за държавна помощ (METSAF) | приета на 29 април | действа; по нея е националната „иранска помощ“ |
| 6 | Търговски мерки | от 2-ро тримесечие на 2026 г. | Съветът спря на 22 май за една година митата върху неруските азотни торове |
| 12 | Доклад за кадмия във фосфорните торове | 3-то тримесечие на 2026 г. | редакцията не откри публикуван доклад; срокът по Регламент (ЕС) 2019/1009 беше 16 юли |
| 14 | Преглед на СТЕ | от юли 2026 г. | предложение от 17 юли; в Съвета и Европейския парламент |
| 17 | Нитратната директива и календарът за торене | 4-то тримесечие на 2026 г. | оценката на директивата е публикувана на 15 юли; разясненията за календара предстоят |
| 19 | Азотфиксиращите култури в плана за белтъците | 3-то тримесечие на 2026 г. | планът е приет на 7 юли (COM(2026) 355): делът на белтъка от европейски маслодайни и белтъчни култури във фуражите от 25,8 на 35 % до 2035 г. |
| 21 | Данни по държави за производство, цени и запаси | 4-то тримесечие на 2026 г. | предстои |
| 16 | Национални препоръки по ОСП за 2028–2034 г. | 1-во тримесечие на 2027 г. | предстои |
| 23 | Как СТЕ и МКВЕГ стигат до цената за стопанина | 1-во тримесечие на 2027 г. | предстои |
Източник: приложението към COM(2026) 310; Европейска комисия, Съвет на ЕС; проверка на редакцията към 13.11.2026 г.
Оценката на Нитратната директива, първата пълна оценка от приемането ѝ през 1991 г., заслужава отделно внимание, защото засяга пряко торенето. Комисията заключава, че директивата остава ефективна, и обещава опростяване при прилагането ѝ, с акцент върху календара за торене, по-леките изисквания за малките стопанства и управлението на хранителните вещества според местните условия. Copa-Cogeca изрази разочарование, че оценката не предлага промяна на самата директива. Разясненията за календара, по които държавите ще могат да съобразят сроковете за торене с времето в конкретната година, трябва да излязат до края на 2026 г.
Кадмият във фосфора
Едно от действията с изтекъл срок засяга друг вид тор и показва колко трудно се съчетават целите на плана. Регламентът относно продуктите за наторяване (чл. 49) задължи Комисията до 16 юли 2026 г. да внесе доклад за прилагането му, в който да прецени и дали пределното съдържание на кадмий във фосфорните торове — сега 60 милиграма на килограм P2O5 (фосфорен пентоксид, мярката за фосфора в тора) — може да бъде намалено. Изследователската служба на Европейския парламент пише в анализ от юли, че фосфорните торове внасят 55 на сто от кадмия, който всяка година постъпва в земеделските земи на ЕС, и че в 45 на сто от почвите той се натрупва по-бързо, отколкото се изнася. Срокът е законово задължение, не само политическо обещание от плана, а към 13 ноември редакцията не откри публикуван доклад, който да го изпълнява. Франция междувременно действа сама. За торовете, пускани на пазара по френските национални правила, тя прие таван от 60 мг от 1 януари 2027 г. вместо досегашните 90 мг, което само я изравнява с европейския праг. С отделна наредба, нотифицирана на Европейската комисия в началото на октомври, обяви и 40 мг от 2028 г. и 20 мг от 2030 г., като според френското правителство графикът отчита техническите и икономическите възможности и сигурността на доставките.
Тук планът попада в капан, който сам признава. Според анализа на парламентарната служба проблемът не може да се реши просто със смяна на доставчика, защото най-малко кадмий има в магматичния фосфорит от Русия, а вносът на руски фосфорит в ЕС през първото тримесечие на 2026 г. е нараснал с 28 на сто. Има и друг прочит: мароканската група OCP, най-големият доставчик на фосфорни торове за Франция, твърди, че всичките ѝ фосфорни торове, продавани в ЕС, вече са под 20 мг, а при обсъжданията във френския парламент разходът за пречистване на тора от кадмий беше оценен на около 100 долара на тон. И при двата прочита по-нисък таван означава или по-голяма зависимост от определени доставчици, или по-скъп тор. Затова в плана е записано, че при прегледа ще се отчитат и наличността, цените и сигурността на доставките — избор между почвата и цената на тора, който Комисията засега отлага.
Парите за стопаните
Прессъобщението от 9 ноември напомня и за 540-те милиона евро от селскостопанския резерв. Държавите ги одобриха на 17 юли, а Комисията ги разпредели с регламент за изпълнение от 27 юли; 300 млн. евро от тях са нови пари от бюджета на ЕС за 2026 г., добавени към остатъка в резерва. Пакетът за България е 11 615 100 евро, около два на сто от общата сума; държавата може да го допълни с национални средства до 200 на сто и трябва да плати до 28 февруари 2027 г. Министърът на земеделието обяви на 25 август помощ от 34,5 млн. евро с плащане през януари 2027 г., почти колкото е европейският пакет с пълното национално доплащане (11,6 млн. евро, умножени по три, правят 34,8 млн. — сметката е на редакцията), а проектът на наредба за нея е в обществено обсъждане от 30 октомври. Тази помощ е отделна от националната „иранска помощ“ по временната рамка METSAF, но при отпускането ѝ държавата трябва да отчете полученото по METSAF и по другите схеми, така че един и същ разход да не бъде компенсиран повече от веднъж.
Къде се решава цената
Партньорството ще обсъжда пречките пред европейското производство, ефективното торене и данните за пазара. Цената на азота за пролетното подхранване през 2027 г. обаче ще зависи най-вече от цената на газа, от развитието около Ормузкия проток и от МКВЕГ, по който сертификатите за тора, внесен от началото на 2026 г., започват да се продават през февруари 2027 г., а в по-дълъг срок — от безплатните квоти, за които тепърва ще се преговаря в прегледа на СТЕ. За стопанина ползата от новия форум ще зависи от данните: запасите и цените по държави, обещани до края на годината, и изчислението колко от въглеродните разходи стигат до фактурата му. Дотогава стопанинът, който решава кога да купи азота, може да се ориентира по цената на газа: докато газът в Европа е 2,6 пъти по-скъп от година по-рано, европейските заводи трудно ще последват вносния карбамид надолу и натискът върху цената на европейския азот ще остане. А фактурите за тора, купен след 1 март 2026 г., трябва да се пазят — по тях ще се смятат помощите за кризата.
Ася Василева
Понятия
Партньорство за веригата на стойността в областта на торовете — форум на Европейската комисия с производители на торове, земеделски организации, държави членки и други участници във веригата, който работи чрез периодични сесии за диалог по политиката; действие 3 от Плана за действие в областта на торовете, учредено на 9.11.2026 г.
Верига на стойността — всички звена, през които минава продуктът — от суровината (газ, фосфорит, калиева сол) през завода и търговията до стопанина.
План за действие в областта на торовете — съобщение на Комисията COM(2026) 310 от 19.05.2026 г. с краткосрочни и структурни мерки, събрани в 25 ключови действия в приложението.
Карбамид (уреа) — най-разпространеният твърд азотен тор, с 46 на сто азот; произвежда се от амоняк, а амонякът — от природен газ.
КАС — течен азотен тор, разтвор на карбамид и амониев нитрат (на английски UAN).
MMBtu — милион британски топлинни единици; мярката, в която се търгува природният газ.
FOB — цена при товарене на кораба в пристанището на износителя, без морския превоз и застраховката.
МКВЕГ (CBAM) — механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите: вносителят плаща за въглерода, изпуснат при производството на стоката, по цената на европейските квоти; за торовете окончателната фаза започна през 2026 г.
Стойности по подразбиране — емисиите на тон продукт, по които се изчислява МКВЕГ, когато производителят извън ЕС не е доказал действителните си емисии; надбавката към тях оскъпява вноса без проверени данни.
СТЕ — системата на ЕС за търговия с емисии; заводите в нея трябва да предадат разрешение (квота) за всеки тон изпуснат въглероден диоксид.
Безплатни квоти — квоти, които заводите в сектори с риск от изместване на производството извън ЕС получават, без да плащат; в секторите под МКВЕГ се изтеглят постепенно.
Обсерватория за пазара на торове — експертна група на Комисията от 2022 г., която събира и публикува данни за цените, търговията и производството на торове в ЕС.
Противостояща сила — понятие на Джон Кенет Галбрейт (1952): властта на малкото на брой доставчици се уравновесява от организирани купувачи или от намесата на трета страна.
Фючърс — договор за покупка или продажба на определена цена на бъдеща дата; позволява цената да се фиксира отрано.
Календар за торене — правилата в програмите за действие по Нитратната директива, които забраняват торенето в определени периоди от годината по календар, независимо от времето в конкретната година (в плана: „календарно земеделие“).
RENURE — азот, извлечен от оборски тор, който по изменението на Нитратната директива може да замести част от минералните торове в нитратно уязвимите зони.
P2O5 — фосфорен пентоксид; мярката, в която се изразява съдържанието на фосфор в тора.
Селскостопански резерв — фонд в бюджета на ЕС за извънредни мерки при пазарни кризи; отпуска се с акт на Комисията по национални пакети.
METSAF — временната рамка за държавна помощ от 29.04.2026 г. заради кризата в Близкия изток; позволява на държавите да компенсират от собствените си бюджети част от допълнителните разходи за горива и торове.
Използвани източници
Европейска комисия, „План за действие в областта на торовете: партньорство за осигуряване на наличността, ценовата достъпност и стратегическата автономност на вътрешното производство на торове в ЕС“, COM(2026) 310 final и приложение, Страсбург, 19.05.2026 г.
Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, съобщение за учредяването на партньорството за веригата на стойността в областта на торовете, 9.11.2026 г.; Eunews и The Brussels Times за първата среща, 9.11.2026 г.
Европейска комисия, Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1894 от 27.07.2026 г.; съобщение за одобрението на 540 млн. евро от 17.07.2026 г.
Европейска комисия, предложение за изменение на Директива 2003/87/ЕО (преглед на СТЕ) и въпроси и отговори към него, 17.07.2026 г.; Fertilizers Europe, позиция за прегледа на СТЕ, 17.07.2026 г.
Европейска комисия, оценка на Нитратната директива, 15.07.2026 г.
Европейска комисия, План за действие за устойчивостта, стратегическата автономност и устойчивото развитие на белтъчната система на ЕС, COM(2026) 355 final, 7.07.2026 г.
Европейска комисия, доклад за наблюдение на пазара на торове, 5.10.2026 г.
Регламент (ЕС) 2019/1009 относно продуктите за наторяване, чл. 49; Регламент (ЕС) 2025/1227.
Изследователска служба на Европейския парламент (EPRS), „Cadmium contamination in the EU: a growing challenge“, юли 2026 г.
Правителство на Франция, service-public.fr и info.gouv.fr, публикации за праговете на кадмия в торовете, 5 и 14.10.2026 г.; Министерство на екологичния преход, съобщение от 2.10.2026 г.; Que Choisir, 2026 г. (позицията на OCP); Национално събрание на Франция, стенограма от обсъждането на законопроекта за кадмия, 2026 г.
Световна банка, Commodity Price Data (Pink Sheet), ноември 2026 г.; Wikifarmer, анализ на съотношението между цените на карбамида и газа, ноември 2026 г.; Strategic Revenue Insights, анализ на цените на азотните торове, 19.10.2026 г.
Copa-Cogeca, позиция за Плана за действие в областта на торовете, март 2026 г.
John Kenneth Galbraith, American Capitalism: The Concept of Countervailing Power, 1952.
Архив на zemedeleca.bg: материалите за Съвета по земеделие от 26 май 2026 г., за помощите за горивото и торовете (август 2026 г.) и за износа на торове през Ормузкия проток (октомври 2026 г.).
