Рекордният износ на българска пшеница смени посоката: Испания вече купи повече, отколкото за цялата минала година, а продажбите за Алжир спаднаха повече от два пъти при недостиг на пшеница с търсената от алжирските купувачи сила на брашното

За четири месеца от България са изнесени около 3,1 млн. тона пшеница, с над 60% повече от година по-рано. Алжир, който през 2024/25 г. купи 42% от целия ни износ, сега има дял под 13%, а от пшеницата, купена на алжирския търг от 11 ноември, търговците очакват основните количества да дойдат от Аржентина, където жътвата вече тече, и да бъдат натоварени още през декември.

Около 3,1 млн. тона пшеница са изнесени от България между юли и края на октомври 2026 г. Това е рекордно количество за първите четири месеца на пазарна година, сочат търговските оценки. Според тях износът е с 65% по-голям от този за същия период на миналия сезон и с над 30% по-голям от средния за последните пет сезона, който е около 2,3 млн. тона. Националният статистически институт (НСИ), чиито данни за тези месеци още не са публикувани, отчете за юли–октомври 2025 г. 1,79 млн. тона. Рекордът следва рекордната реколта: по оперативните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 20 август реколтата от пшеница е 7,47 млн. тона, прибрана от 6,6% по-малко площ, но при среден добив от 633 кг/дка, с 9,3% над миналогодишния.

Новото е, че първи купувач на българска пшеница в началото на сезона стана Испания с над 900 хил. тона, докато Алжир, който през 2024/25 г. пое 42% от целия ни износ, е купил под 400 хил. тона при над 800 хил. тона за същите месеци година по-рано. Търговците обясняват спада с недостига на пшеница със сила на брашното W180 (показател за това доколко тестото задържа газовете при втасване), каквато по думите им се търси за Алжир; такава пшеница днес се търгува с около 11 евро на тон по-скъпо от зърното без това качество.

На 11 ноември алжирската държавна агенция за зърнени култури OAIC, която отговаря за целия внос на пшеница в страната, по оценки на търговците купи на международен търг над 700 хил. тона мелничарска пшеница. Товаренето от Европа е предвидено за януари 2027 г., а от Южна Америка – месец по-рано, през декември. По данни на ASAP Agri, предадени от украинското издание Latifundist, цената е около 313 долара на тон с включен морски превоз до алжирско пристанище (около 281 евро по референтния курс на ЕЦБ от 11 ноември), а повечето партиди се очаква да дойдат от Аржентина. Румъния, България и пристанищата на Балтийско море се споменават само като възможни допълнителни източници. Украйна не фигурира сред възможните доставчици, макар че през 2025/26 г. Алжир внесе от нея 2,78 млн. тона зърно и беше вторият по големина купувач на украинска пшеница след Египет.

За стопаните и търговците, които още държат пшеница, има значение дали Алжир купува по-малко българско зърно временно, заради сезона на жътвата в Южното полукълбо, или за по-дълго, заради качеството.

Испания на мястото на Алжир

Алжирският дял започна да се свива още миналия сезон. През 2024/25 г., когато износът ни на пшеница достигна рекордните 6,38 млн. тона по данни на НСИ, Алжир купи 2,67 млн. тона от тях. Година по-късно, при общ износ от 5,27 млн. тона, алжирските покупки паднаха с 37% до 1,67 млн. тона и делът на Алжир се сви до 32%. В първите четири месеца на сезона 2026/27 г. той е под 13% по търговските оценки. Покупките на Испания растат: 438 хил. тона през 2024/25 г., 752 хил. тона през 2025/26 г. и над 900 хил. тона само за юли–октомври тази година, или близо 30% от изнесеното. Търговските оценки дават за Испания през миналия сезон около 850 хил. тона; разликата с НСИ идва от различните източници и момента на отчитане, а в таблицата са данните на НСИ.

Къде отива българската пшеница, хил. тона

Пазарна година юли–юни. Данните на НСИ за 2025/26 г. са предварителни. Оценката за юли–октомври 2026 г. е търговска; официалните данни на НСИ за тези месеци още не са публикувани. Подредба и изчисления на zemedeleca.bg по справката на МЗХ и търговските оценки.

Продажбата в Испания е вътреобщностна доставка – без мито и без митнически формалности, по цени, които се формират под влиянието на котировките на Euronext в Париж, разходите за превоз и конкуренцията между доставчиците. Испанските купувачи избират между произходите в Средиземноморието по цена, качество и условия на доставка, а след затварянето на черноморските пристанища украинското зърно трудно стига до тях: през август Испания все още беше най-големият купувач на украинска пшеница със 118 хил. тона, но целият украински износ на пшеница за месеца беше около 613 хил. тона.

По стойностните данни на НСИ средната стойност на тон пшеница, изнесена за Алжир през 2025/26 г., е 204,8 евро, а за Испания – 199,8 евро. Година по-рано разликата е почти същата по размер, но в обратна посока: 220,6 евро за Алжир срещу 226,0 евро за Испания. Разлика от около пет евро на тон, при това в различна посока през двете години, не може да обясни преместването на износа от Алжир към Испания.

Как купува Алжир

OAIC (Office Algérien Interprofessionnel des Céréales) обикновено обявява търговете си с номинално количество от 50 хил. тона, но купува многократно повече – на петте търга от юни до ноември покупките са между 500 и над 800 хил. тона. Произходът е по избор на продавача: търговецът може да предложи пшеница от която и да е страна, ако тя отговаря на спецификацията, а агенцията сравнява цените с включен морски превоз до алжирско пристанище (условието C&F). За основните райони, включително Европа, товаренето обикновено е в два периода от по половин месец, а за пшеница от Южна Америка или Австралия товаренето е месец по-рано заради по-дългия път.

Търговете на OAIC за мелничарска пшеница през 2026 г.

Цените са с включен морски превоз до алжирско пристанище; в евро са преизчислени по референтния курс на ЕЦБ от 11.11.2026 г. (1 долар = 0,8987 евро), за да се вижда движението без влиянието на курса. По оценки на европейски търговци, предадени от Reuters, Arab News, UkrAgroConsult и Latifundist (ASAP Agri). Количествата и цените на алжирските търгове не се обявяват официално и се уточняват в дните след затварянето им.

От юни до октомври цената на алжирските покупки се вдигна с около 62 долара на тон (около 56 евро). Това е времето, в което износът на евтина украинска и руска пшеница през черноморските пристанища практически спря, а Алжир плащаше все повече за румънска, българска и балтийска пшеница. Френски произход на алжирските търгове на практика няма: по думите на европейските търговци OAIC изключва френската пшеница от есента на 2024 г. заради дипломатическото напрежение между Алжир и Франция, а агенцията отрича умишлено изключване. Мястото, което допреди няколко години държаха френските износители, първо заеха руските доставчици, а след затварянето на черноморските пристанища – търговците с румънска, българска и балтийска пшеница.

Ноемврийският търг е първият от лятото насам, на който цената слиза – с 13 долара до около 313 долара на тон (с около 12 евро до около 281 евро). Търговците свързват спада със сезона на жътвата в Южното полукълбо. В Аржентина жътвата започва през ноември и от декември до февруари износителите там предлагат новата реколта на ниски цени. Същото се случи и в началото на тази година. На търга от 19 януари 2026 г. OAIC купи между 600 и 720 хил. тона при средна цена около 254 долара (около 228 евро по сегашния курс); по думите на търговците при тези цени черноморската пшеница остана извън конкуренцията, а за основен доставчик се очакваше Аржентина. Пет седмици по-късно, на търга от 24 февруари с товарене през април и май, отново се очакваше черноморската пшеница да преобладава.

Аржентинската реколта и тази година се очаква да е голяма. На 22 октомври Търговската борса в Росарио (Bolsa de Comercio de Rosario) вдигна прогнозата си с 2,8 млн. тона до 23,8 млн. тона, втората по големина реколта в историята на страната след рекордните 27,8 млн. тона от миналия сезон. Качеството ѝ обаче е под въпрос: дъждовете и сланите по време на цъфтежа и наливането на зърното, както и високата влажност, която благоприятства болестите, вече пораждат съмнения у търговците. Освен това Бразилия, традиционно най-големият купувач на аржентинска пшеница, може да внесе през 2027 г. между 9,5 и 10 млн. тона, защото собствената ѝ реколта покрива едва около 36% от потреблението, сочат оценките, представени на бразилски браншов конгрес. Ако бразилските мелници поемат повече аржентинско зърно и качеството му се окаже под очакваното, Алжир вероятно ще се върне по-рано към европейската пшеница.

Силата на брашното

Силата на брашното се означава с W и се измерва с алвеографа на Шопен: уредът надува тънък диск тесто като балон, докато се спука, а W е енергията, нужна за това. Колкото по-високо е W, толкова по-силно е тестото и толкова по-добре задържа газовете при втасване. За сравнение, във Франция долната граница за класа хлебна пшеница с повишено качество (blé panifiable supérieur) беше вдигната от W170 на W180, а в спецификацията на един от френските етикети за качество Label Rouge за брашно силните пшеници трябва да имат W поне 300.

Според пазарния доклад за Алжир на британския браншов съвет AHDB спецификацията на OAIC за хлебна пшеница изисква W не по-малко от 160, протеин поне 11%, хектолитрово тегло 78 кг/хл и число на падане по Хагберг поне 240 секунди. В образец на алжирска покана за участие в търг от 2017 г., публикуван в превод от руската служба за ветеринарен и фитосанитарен надзор (Россельхознадзор), се допуска и W между 150 и 160 срещу рефакция (отстъпка от цената) от 0,5%. Изискване за W180 в публичните документи няма.

Обясненията са две и нито едно не може да бъде потвърдено с документ, защото търговете на OAIC са затворени, а документацията им не е публична. Първото е, че агенцията е затегнала изискванията в самите договори. Тя вече е сменяла спецификацията си, макар и в обратната посока: през 2020 г. Алжир вдигна допустимия дял на зърното, повредено от житна дървеница, от една-две десети от процента до половин процент, за да допусне руската и другата черноморска пшеница до търговете. Второто обяснение е търговско: износителят, който не иска да рискува рефакция или отказ, купува у нас зърно с W180, за да има запас над 160 след смесването на партиди от различни складове. И в двата случая купувачите у нас вече плащат за разликата около 11 евро на тон.

Месец по-рано въпросът за силата на брашното на българската пшеница беше повдигнат и в Египет. В средата на октомври Хешам Солиман, изпълнителен директор на египетската търговска компания Mediterranean Star for Trading, заяви, че Египет може да въведе минимум W160 за държавните си покупки след проблеми с българско зърно: пратка със сила под 160, получена около три месеца по-рано, и 32 хил. тона, вече натоварени на кораб, от които египетската държавна агенция Mostakbal Misr се отказа заради забележки към качеството. Информацията идва от търговец, а не от египетските власти, и официално потвърждение на нов праг няма. По думите на Солиман украинската, руската, румънската и френската пшеница по правило покриват прага. Публикувани данни за това каква част от реколта 2026 у нас достига W180 няма.

Черно море и двата сценария за 2027 г.

Икономистът на Commonwealth Bank of Australia Денис Вознесенски нарича работата на черноморските пристанища най-големия фактор за световните цени на зърното през 2027 г. По думите му, предадени от украинските Latifundist и UkrAgroConsult, в последния доклад на банката пшеницата и ечемикът са разгледани в два сценария. Ако пристанищата се отворят в началото на 2027 г., световните цени на пшеницата ще останат около сегашните. Ако останат затворени, цените могат да бъдат с 18–24% по-високи, а Русия и Украйна ще запазят около 60% от износния си капацитет отпреди юли 2026 г. Той посочва още, че производството на пшеница в големите страни износителки без Украйна и Русия тази година намалява с 13%, тоест зърното извън Черноморския регион, което може да замести украинското и руското, е по-малко. В същия коментар Вознесенски отбелязва, че украинският износ на пшеница се е свил повече от два пъти, а този на рапица (заедно с изнесеното олио, преизчислено в семе) е нараснал след затварянето на пристанищата.

Рекордният износ тази есен се дължи и на рекордната реколта, и на това, че украинското и руското зърно трудно стигат по море до купувачите си – до Испания, Тунис, Индонезия, Бангладеш, Виетнам, същите пазари, които сега купуват от нас. Ако пристанищата се отворят, евтиното черноморско зърно ще се върне точно на тези пазари и по оценката на CBA цените ще останат около сегашните, но конкуренцията за всеки купувач ще се засили. Ако останат затворени, по-високите световни цени от сценария на банката биха подкрепили и цените на българската пшеница, но цената на всяка сделка у нас ще продължи да зависи от качеството на партидата и от достъпа до конкретния пазар. Вознесенски свързва и двата изхода с политически решения – от хода на войната в Украйна до конфликта между САЩ и Иран, който влияе на цените на торовете и горивата.

Колко пшеница остава за износ

По оперативните данни на МЗХ реколтата от пшеница през 2026 г. е 7,47 млн. тона, а търговските оценки я поставят над 7,65 млн. тона. Разликата между двете числа не е обяснена, а МЗХ още не е публикувал баланс за сезона, с който търговските оценки да бъдат сверени. По търговския баланс след износа през първите четири месеца в страната остават около 4,4 млн. тона пшеница, от които около 1,1 млн. тона ще бъдат потребени у нас до новата реколта. За износ остават около 3,3 млн. тона. Това е пазарна оценка, не официален остатък.

Темпът на първите четири месеца е около 775 хил. тона месечно. За да се изнесат оставащите 3,3 млн. тона до края на юни, са достатъчни около 410 хил. тона на месец – наполовина от досегашния темп. По същите оценки, ако темпът на износа се запази, преходният остатък в края на сезона ще бъде едва 200–300 хил. тона. При 775 хил. тона месечно обаче излишъкът от 3,3 млн. тона би свършил около началото на март, така че оценката на практика предполага по-бавен износ през втората половина на сезона. През декември–февруари, докато Алжир купува аржентинско зърно, българският износ най-вероятно и без това ще се забави.

До жътвата през 2027 г.

За стопанина, който още държи пшеница, сезонът до жътвата има два периода. От декември до февруари Алжир купува основно аржентинска пшеница: на последния търг тя е договорена на цена с 13 долара (около 12 евро) по-ниска от октомврийската, а купувачите в Испания и Азия вероятно ще сравняват българските оферти с новата аржентинска реколта. След това идват търговете на OAIC за товарене през пролетта; миналата година на търга от 24 февруари за товарене през април и май се очакваше европейската и черноморската пшеница да се върнат. Дотогава вероятно ще е по-ясно и дали черноморските пристанища работят. През целия сезон достъпът до отделните пазари зависи от качеството на конкретната партида и от изискванията на купувача, а премията от около 11 евро на тон за пшеница с W180 показва, че търговците вече плащат за тази разлика. Затова за стопаните, които още държат непродадена пшеница, анализът за сила на брашното и протеин е аргумент при договарянето на цената.

Понятия

OAIC (Office Algérien Interprofessionnel des Céréales) – алжирската междупрофесионална служба за зърнени култури, държавната агенция, която внася меката пшеница за Алжир чрез международни търгове.

C&F (Cost and Freight) – условие на доставка, при което цената включва стоката и морския превоз до пристанището на купувача; застраховката по пътя е за сметка на купувача.

Произход по избор (optional origin) – условие на търга, при което продавачът сам избира от коя страна да достави зърното, ако то отговаря на спецификацията.

Сила на брашното (W) – енергията, нужна за деформирането на тестото до спукване при изпитване с алвеограф на Шопен; изразява се в 10⁻⁴ джаула и показва способността на тестото да задържа газове; методът е описан в стандарта ISO 27971.

Число на падане (по Хагберг) – показател за ензимната (амилазна) активност на зърното; ниската стойност означава покълнало зърно.

Рефакция – отстъпка от договорената цена, когато партидата се отклонява от уговореното качество в допустимите граници.

Пазарна година за пшеница – периодът от 1 юли до 30 юни.

Общ ресурс – производството от реколтата плюс преходния остатък от предходната година и вноса.

Преходен остатък – количеството зърно, което остава непотребено и неизнесено в края на пазарната година и преминава в следващата.

Вътреобщностна доставка – продажба към друга държава от ЕС; в справките на МЗХ по данни на НСИ се отчита заедно с износа към трети страни.

Използвани източници

МЗХ, Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 20/2026, 26.08.2026 – производство, площи и добив на пшеница от реколта 2026.

МЗХ, Оперативен анализ за основни земеделски култури, Бюлетин № 1/2026, 28.01.2026 – износ на пшеница за юли–октомври 2025 г. по предварителни данни на НСИ.

МЗХ, справка „Износ на пшеница, ечемик и рапица от България през 2023/24 – 2025/26 пазарни години, по страни“, НСИ (предварителни данни) и изчисления на МЗХ, публикувана 14.10.2026.

UkrAgroConsult, „Bulgaria’s wheat exports reach record pace in 2026/27“, ноември 2026 – по търговски оценки, публикувани в България.

Latifundist (Ирина Шевчук), по ASAP Agri – търгът на OAIC от 11.11.2026; Latifundist – вносът на украинско зърно в Алжир през 2025/26 г.

UkrAgroConsult, 9.11.2026 – обявлението на търга на OAIC и сроковете за товарене по произход.

Reuters (Майкъл Хоган, Гас Тромпиз), 14.10.2026 – търгът на OAIC от 13.10.2026 и сравнение с търга от средата на септември; UkrAgroConsult, октомври 2026.

Reuters / Arab News и UkrAgroConsult, август 2026 – търговете на OAIC от 17.06 и 5.08.2026.

UkrAgroConsult, януари 2026 – търгът на OAIC от 19.01.2026; Le Matin d’Algérie по Reuters, 24.02.2026.

ЕЦБ / БНБ, референтен курс на еврото към щатския долар, 11.11.2026 (1 долар = 0,8987 евро).

Reuters / CNBC Africa, 27.11.2025 – изключването на френската пшеница от алжирските търгове; TSA Algérie – позицията на OAIC.

Algérie Eco, 28.09.2020 – промяната в алжирската спецификация за зърно, повредено от житна дървеница; Россельхознадзор – закритият режим на търговете на OAIC.

AHDB, Cereal exports target market report – Algeria (спецификации на OAIC за хлебна пшеница).

Образец на покана на OAIC за участие в търг за мека пшеница (2017 г.), неофициален превод, публикуван от Россельхознадзор.

МЗХ, Оперативен зърнен баланс към 31.10.2025 – общ ресурс и преходен остатък от реколта 2024/2025 г.

Agribourgogne, 04.10.2023 – прагът W180 за класа blé panifiable supérieur; INAO, спецификация Label Rouge LR 12-08.

UkrAgroConsult, октомври 2026 – изявлението на Хешам Солиман (Mediterranean Star for Trading) за прага W160 в Египет.

UkrAgroConsult, септември 2026 – износът на украинска пшеница през август 2026 г. по страни.

Bolsa de Comercio de Rosario, 22.10.2026 (по UkrAgroConsult) – прогнозата за аржентинската пшеница 2026/27; Fastmarkets, октомври 2026 – качеството в Аржентина и вносът на Бразилия.

Latifundist (Евгения Ткаченко), 06.11.2026, и UkrAgroConsult – прогнозата на Commonwealth Bank of Australia (Денис Вознесенски) за 2027 г.