Почти цялото Черно море, включително българската икономическа зона, вече е в списъка на районите с повишен военен риск на лондонския застрахователен пазар, а за отделни заходи премията стига 20% от стойността на кораба

Извън списъка остават само дванайсетте мили териториални води, а корабът, потопен на 6 октомври, беше на 70 мили източно от Бяла. През октомври товарните кораби в морето са с 37% по-малко от година по-рано, корабособственици се опитват да откажат заходи в български и румънски пристанища, руските кораби се застраховат у дома срещу 1% от стойността си, а руският производител получава 112 долара за тон пшеница, докато франко борда Новоросийск (натоварена на кораба) тя струва 200.

Дванайсет морски мили, около 22 километра от брега, е ширината на българските териториални води, които остават извън списъка на районите с повишен военен риск на лондонския застрахователен пазар. Отвъд тази граница започва зона, за която застрахователите изискват предварително уведомяване и могат да поискат допълнителна премия за военен риск. Списъкът води Joint War Committee – комитетът на лондонския застрахователен пазар, по чиито решения се ориентират застрахователите по целия свят. В този списък е и мястото на около 130 километра източно от Бяла, където на 6 октомври след удар с въздушни и морски дронове потъна товарният кораб Alfa Watan под флага на Того, а десетимата моряци от екипажа му останаха в неизвестност. Седмица по-късно, в нощта срещу 13 октомври, Chelsea 3 под малтийски флаг беше ударен от три дрона на 33 километра от брега, а друг товарен кораб потъна на около 17 морски мили източно от Крапец, а 11 души от екипажа му бяха обявени за изчезнали. И двете места са малко отвъд същата черта.

Тази черта се отнася пряко до българското зърно. Докато корабът, тръгнал към Варна или Бургас, плава в териториалните води на Турция и България, той е извън списъка и по правилата на лондонския пазар не е длъжен да уведомява застрахователя; щом излезе отвъд тях, застрахователят може да поиска отделна премия, чийто размер зависи от кораба, товара и пристанището. Колко струва тази премия и кой я плаща, се урежда в договорите за превоз, а накрая може да се отрази в цената, която търговецът предлага за тон пшеница. Числата, които тази седмица обиколиха новините – „до 10% от стойността на кораба“, „до 20%“, „над 30 пъти повече“, – се отнасят до заходите в пристанищата на Русия и Украйна; за българските пристанища публична котировка не открихме. За да се види откъде идват тези числа, трябва да се започне от начина, по който се застрахова войната в морето.

Как се застрахова войната в морето

Обикновената застраховка на кораба (на корпуса и машините) изключва щетите от война. Затова корабособствениците купуват отделна годишна застраховка за военен риск, а когато корабът влезе в район от списъка, застрахователят иска предварително уведомление и допълнителна премия. Тя се изчислява като процент от застрахователната стойност на кораба, покрива седем дни в района, а за заходите в руски и украински пристанища условията, по данни на Reuters, се преразглеждат на всеки 24 часа. По оценки от бранша, цитирани от Reuters, около 90% от световните застраховки за военен риск в корабоплаването и авиацията се сключват в Лондон, при синдикатите на Lloyd’s (лондонската застрахователна борса) и компаниите около тях. Затова, когато Joint War Committee, общият орган на двете им асоциации, впише нов район, пазарът го приема за отправна точка. Самият комитет не определя цена. Той посочва къде рискът е повишен, а колко струва този риск, решава всеки застраховател в офертата си за конкретния кораб и маршрут.

Едно изчисление показва порядъка на сумите. Големият зърновоз в Черно море е панамаксът – кораб, който взема 50–65 хиляди тона, по думите на президента на Руския зърнен съюз Аркадий Злочевски. Ако корабът струва 40 млн. долара и премията е 10%, застраховката за един заход е 4 млн. долара (около 3,5 млн. евро). Разделени на 60 хиляди тона товар, това са около 67 долара (59 евро) на тон – повече от една трета от цената, на която руската пшеница се продаваше през октомври на кораба в Новоросийск.

Корабособственикът обикновено не плаща тази сума сам. Клаузите за военен риск в договорите за превоз, повечето по стандартните формуляри на BIMCO (международната асоциация на корабособствениците), му позволяват да я прехвърли на наемателя, тоест на търговеца, който е наел кораба, а търговецът може да я включи в цената, която предлага за зърното, доколкото пазарът му позволи. Има и отстъпки. Част от застрахователите връщат до половината от премията, ако корабът мине без щета: по сметката на Генадий Иванов, директор на брокерската компания BPG Shipping, при котировка от 0,6–1% в края на септември реалната премия след такава отстъпка е била 0,3–0,5%.

Къде минава чертата

Лондонският пазар вписа части от Черно море в списъка още през 2022 г., на два етапа: на 15 февруари, девет дни преди руското нахлуване, украинските и руските води, а на 7 март и водите по-близо до Румъния и Грузия. До септември 2026 г. южната и западната част на морето оставаха извън списъка. Това се промени на 16 септември, когато комитетът издаде циркуляр JWLA-035 и разшири района до цялото Черно море, без териториалните води на Турция, България, Румъния и Грузия. „Тази седмица комитетът разшири изискванията за уведомяване до целия Черноморски район. Крайбрежните води на Русия и Украйна вече бяха в списъка“, написа в бележка към циркуляра секретарят на комитета Нийл Робъртс, ръководител на отдела за морско застраховане и авиация в Lloyd’s Market Association. Така за застрахователя вече няма маршрут през открито море, за който да не се изисква уведомяване; извън списъка остават само крайбрежните ивици на четирите държави.

Комитетът не изпревари събитията. По данни на компанията за морска сигурност Ambrey за дванайсетте месеца до 21 септември извън стария район са ударени 45 търговски кораба, при нито един през предходните дванайсет месеца, а 33 от ударите са станали в последните три месеца. Анализаторът на Ambrey Томас Алекса обобщи, че разширяването на списъка следва заплахата, вместо да я предвижда. През октомври ударите продължиха още по-близо до бреговете на НАТО. По преброяване на Reuters за месеца е имало седем удара по товарни кораби край Румъния и България, сред тях по Alfa Watan и Chelsea 3; на 23 октомври на 13 морски мили от Констанца се преобърна и потъна Khoryv, а на 28 октомври морски дрон атакува контейнеровоза Contship Jet в българската икономическа зона. От началото на годината в Черно море са засегнати над 570 кораба и са загинали най-малко 40 моряци, по данни на Ambrey и Международната морска организация, които цитира Financial Times.

Ambrey оценява и кого засягат ударите. За трите удара от 5 и 6 октомври в румънската и българската икономическа зона компанията посочи, че корабите са търгували с дунавските пристанища и вероятно са избрани заради връзката си с украинския износ на зърно, както и че много вероятно Русия стои зад атаките. Между 5 и 28 октомври Ambrey е отчела десет удара по кораби в румънски и български води и свързва девет от ударените кораби с украинската търговия. Това не значи, че останалите кораби са защитени, но обяснява защо застрахователите смятат премията и по маршрута, товара и търговските връзки на кораба, освен по района, през който той минава.

Статутът на морето

От правна гледна точка Черно море не е затворено. От 28 февруари 2022 г. Турция прилага Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. и ограничава преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите, а търговското корабоплаване през проливите остава свободно, включително за руските кораби. През август Bloomberg съобщи, че Анкара е ограничила търговския трафик към Черно море след ударите по кораби, сред които и турски; двама турски служители отговориха пред Reuters, че страната е въвела временни мерки за сигурност, но преминаването е свободно по условията на конвенцията.

Двете воюващи страни промениха режима в собствените си води. На 22 юли руското министерство на отбраната предупреди в седмичния си бюлетин, че плаването в руската изключителна икономическа зона в Черно море е опасно заради украинските дронове. В края на юли Украйна спря работата на черноморските си пристанища заради руските удари и пренасочи товарите към дунавските пристанища и румънския канал Сулина.

Държавите от НАТО засилиха наблюдението. На 20 октомври алиансът обяви, че изпраща в Черно море допълнителни самолети за морско патрулиране, радари, екипи за изследване на взривни устройства, разузнавачи и дронове, а френски патрулен самолет Atlantique 2 е в румънската база „Михаил Когълничану“ от 18 октомври. „Можем да откриваме. Не можем да неутрализираме и да прехващаме такива дронове“, каза пред Reuters командирът му. Наблюдението подобрява ранното предупреждение и скъсява времето до спасителната операция, но по думите на самия командир не спира дрона, а застрахователят смята премията по риска от удар. Съветът на Международната морска организация, събран в Лондон от 2 до 6 ноември, повтори, че жизненоважните морски пътища трябва да останат отворени и безопасни. След разговора Радев–Ердоган от 21 октомври за мораториум върху ударите по търговски кораби, за който писахме, атаките край Румъния и България продължиха.

Цената: от 0,025% до 20%

Таблицата показва как се е движила допълнителната премия за седемдневен престой в черноморския район, по публикуваните котировки.

Таблица: zemedeleca.bg по публикуваните източници. Премиите обичайно са за седемдневен престой в района и се различават според кораба, товара и пристанището.

Числото 10%, което тази седмица беше представено като ново поскъпване, е от април 2022 г., когато Bloomberg съобщи, че застрахователите искат до 10% от стойността на корпуса, по думите на четирима души от пазара. Нивото от 0,25–0,35%, от което се смята „над 30-кратното“ поскъпване, също не е отпреди войната: в понеделника преди нахлуването премията е била около 0,025%, а около 0,25–0,3% е котировката от началото на ноември 2025 г. Днешните най-високи нива надхвърлят 10%. В края на октомври Financial Times писа за премии до 15% от стойността на корпуса, почти двойно повече от Персийския залив, а Lloyd’s List на 6 ноември – за 20%, около четири пъти над нивото от „танкерната война“ между Иран и Ирак през 80-те години и около десет пъти над онова, което са плащали атлантическите конвои през Втората световна война.

Двайсетте процента обаче не са цена за цялото море. Специализираното издание The Insurer уточнява, че такива оферти са давани за отделни кораби към терминала на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) в Новоросийск, а повечето оферти са значително по-ниски; по данни на брокер, цитирани от изданието, преобладаващите котировки за този терминал са били между 7,5 и 10%. За българските и румънските пристанища публична котировка не открихме, а застрахователен източник каза пред Reuters, че за румънските води покритие продължава да се предлага и капацитетът на пазара не е оттеглен.

Значение има и самият кораб. Щом премията е процент от стойността на корпуса, по-старият и по-евтин кораб плаща по-малко: при 20% кораб за 10 млн. долара дължи 2 млн., а кораб за 40 млн. – 8 млн. Затова част от корабособствениците пращат в Черно море кораби на до 50 години и в лошо техническо състояние, пише Financial Times. Застраховката на танкер в Черно море е скочила от около 200 хиляди на 2,5 млн. долара за кораб, по думите на Евгени Симеонов, търговски мениджър на дружествата на „Лукойл“ в България. При заходите в украинските пристанища покритието на военния риск е стигнало около 2,5 млн. долара (2,2 млн. евро) през октомври, което добавя около 35,7 долара (32 евро) към фрахта на всеки тон зърно, по данни на Ukrainian Shipping Magazine.

Два пазара за един риск

Руските кораби и товари се застраховат при други условия. Руската национална презастрахователна компания (РНПК), собственост на Централната банка от създаването ѝ през 2016 г., пое след 2022 г. ролята на основен презастраховател на руския флот, когато западните компании се оттеглиха. На 6 август тя обяви, че продължава да покрива военните рискове в Азовско и Черно море – за корпуса на кораба, за отговорността на корабособственика и за товари, сред които и селскостопанска продукция – с тарифа 1% от стойността на кораба за първите седем дни в опасните райони и с условия, които се преглеждат всяка седмица за следващите 14 дни. РНПК е презастраховател: тя поема част от риска на руските застрахователи, които продават полиците на корабособствениците, а обявената тарифа е по програмата ѝ за риска, който тези застрахователи задържат за своя сметка.

Затова 1% не е крайна цена, която може да се постави редом с офертите от 15–20% в Лондон. Сравнението показва различен механизъм: риск, за който западният пазар дава оферти с двуцифрени проценти при най-рисковите заходи в руски пристанища, в Русия се поема с опората на държавен презастраховател, собственост на централната банка. Колко струва тази политика, се вижда в съседен сегмент. По данни на РНПК, предадени от „Коммерсантъ“, за първите четири месеца на 2026 г. щетите при презастраховането на рисковете от тероризъм, диверсии и удари с дронове, в които влизат и ударите по рафинерии и други обекти на сушата, са 28 пъти повече от събраните премии. През октомври Асоциацията на руските морски пристанища поиска от правителството и облекчени условия за застраховката на военните рискове.

Какво стига до зърното

Руският износ показва, че застраховката е само част от сметката. По данни от корабоплаването, цитирани от Reuters, през септември през пристанищата на Черно и Азовско море са изнесени 0,3 млн. тона зърно, при 4,74 млн. тона година по-рано; през балтийските пристанища са минали 1,2 млн. тона. По данни на Руския зърнен съюз за юли–октомври износът е спаднал с 54,5% до 11,2 млн. тона, а при пшеницата – с 58,7% до 7,8 млн. тона. За същите четири месеца руската пшеница на кораба в Новоросийск е поевтиняла от 232 на 200 долара за тон, а цената, която получават руските производители, е паднала с 38,5% до 112 долара (около 99 евро). Разликата от 88 долара между кораба и стопанството отразява превоза до пристанището, обработката, съхранението и маржа на износителя, а разделянето ѝ по пера изисква данни, които не са публикувани. Фрахтът и застраховката се плащат след натоварването и не влизат в нея, но могат да натискат надолу и цената на самия кораб, когато купувачът ги смята в офертата си, а затворените терминали и натрупаното в складовете зърно натискат цената, която износителите предлагат на производителите. Държавата вече се намеси: Путин нареди зърното да се изкупува в държавния интервенционен фонд, а планът е за 3 млн. тона през 2026–2027 г.

Причината е в ударите по терминалите, а застраховката е тяхната цена. През септември товаро-разтоварната дейност в терминалите на Азово-Черноморския басейн е спаднала с 95–100%, по оценки на участници на пазара, цитирани от „Коммерсантъ“, а операторът на терминалите в Тамань ОТЭКО, който сам е засегнат, оценява общите загуби на бизнеса и бюджетите на над 200 млрд. рубли (около 2 млрд. евро) месечно. Дори терминал да заработи отново, застрахователят ще смята премията по вероятността от следващ удар, а тя зависи от хода на войната. Украйна, която товари през Дунав, е изнесла през септември 0,81 млн. тона зърно, при 2,1 млн. тона година по-рано.

Най-близо до нас е промяната в поведението на корабособствениците. По данни на Lloyd’s List Intelligence през октомври в Черно море са работили 1370 товарни кораба над 1000 тона дедуейт (товароподемност), с 37% по-малко от октомври миналата година; през март са били 2091, а контейнеровозите и насипните кораби са почти наполовина по-малко от юни. Двама анализатори казаха пред Lloyd’s List, че са търсени за спорове по договори за превоз, в които корабособственици искат да откажат нареждания за заходи в румънски и български пристанища, а турски оператор от Измир вече не праща кораби отвъд турските води. От 9 ноември френската контейнерна линия CMA CGM начислява по 35 долара (31 евро) на 20-футов контейнер за пратките от и до черноморските страни, включително през Варна и Бургас.

През юли писахме, че премията за блокадата на двата големи износители отива при онзи, който може да товари, и че България и Румъния временно са от печелившата страна. Застраховката е мястото, където част от това предимство може да започне да се губи: колкото повече искат корабособствениците за заход край българския бряг, толкова по-малко от разликата в цената остава за българската пшеница.

Кога премията може да падне

Дали премията ще падне трайно, зависи от това дали застрахователите отчетат трайно отслабване на риска от нови удари – след седмици без атаки или след политическо споразумение, каквото обсъждаха Радев и Ердоган. Комитетът в Лондон преглежда районите на редовни срещи веднъж на тримесечие, а при нужда и извънредно, а Ambrey очаква условията, заради които списъкът беше разширен, да се запазят до края на 2026 г.

Понятия

Застраховка за военен риск – отделна застраховка на кораба срещу щети от война, мини, дронове, задържане и подобни рискове, които обикновената застраховка на корпуса и машините изключва.

Допълнителна премия – сума, която застрахователят иска при влизане в район от списъка; смята се като процент от застрахователната стойност на кораба за седем дни престой.

Joint War Committee – комитет на Lloyd’s Market Association и International Underwriting Association в Лондон, който определя районите с повишен военен риск, но не определя цената на застраховката.

Списък на районите с повишен военен риск (Listed Areas) – районите, за които застрахователят трябва да бъде уведомен преди влизане и може да поиска допълнителна премия; за Черно море последно е разширен с циркуляр JWLA-035 от 16.09.2026.

Териториални води – морската ивица до 12 морски мили (22,2 км) от брега, върху която държавата има суверенитет.

Изключителна икономическа зона – зоната до 200 морски мили от брега, в която държавата има права върху ресурсите, а корабоплаването е свободно.

Наемател и договор за превоз – наемателят е търговецът, който наема кораба за едно плаване или за срок; договорът определя кой плаща фрахта, допълнителните премии и разходите при отклонение.

Франко борда (FOB) – цена на стоката, натоварена на кораба в пристанището на износителя; фрахтът и застраховката по-нататък са за купувача.

Панамакс – насипен кораб с товароподемност около 60–80 хиляди тона дедуейт; в Черно море обичайно товари 50–65 хиляди тона зърно.

РНПК – Руската национална презастрахователна компания, собственост на Централната банка на Русия; като презастраховател поема част от риска на руските застрахователи и е основен презастраховател на руския флот след 2022 г.

Отстъпка при плаване без щета – връщане на част от премията, ако корабът премине района без инцидент.

Източници

Joint War Committee (Lloyd’s Market Association, International Underwriting Association), циркуляр JWLA-035, 16.09.2026; бележка на Нийл Робъртс към циркуляра (по Reuters, 18.09.2026).

Reuters, дял на Лондон в застраховането на военни рискове, 6.01.2023.

Splash247, исторически нива на премиите при „танкерната война“, 9.11.2026.

Reuters: вписване на украинските и руските води, 15.02.2022; премии след нахлуването, 25.02.2022; разширяване на района, 7.03.2022; премии за военен риск, януари 2026; удари край Румъния и България, 3.11.2026; руски износ на зърно през септември 2026.

Bloomberg: премии до 10% от стойността на корпуса, 8.04.2022; предупреждението на руското министерство на отбраната, 22.07.2026; ограниченията в проливите, август 2026.

Financial Times: Маркъс Бейкър (Marsh), декември 2025; премии до 15%, засегнати кораби и загинали моряци по данни на Ambrey и IMO, октомври 2026.

The Insurer, 27.10.2026; Lloyd’s List, 3.11.2026 и 6.11.2026 (два материала).

Ambrey: анализ на ударите от 5–6.10.2026 и анализ на разширяването на района, септември 2026 (по Seatrade Maritime); Томас Алекса пред gCaptain, ноември 2026.

Сирийска главна дирекция за пристанищата и митниците (Мазен Алуш, пред AFP), 8.10.2026 – екипажът на Alfa Watan.

Reuters, пристанище Констанца и застрахователното покритие за румънските води, октомври 2026.

РНПК, съобщение от 6.08.2026 (по „Ведомости“, 7.08.2026).

„Коммерсантъ“: данни на РНПК, юли 2026; южните пристанища, ОТЭКО и Асоциацията на морските пристанища, 21.10.2026; интервенционното изкупуване на зърно, септември 2026.

Интерфакс: данни на Руския зърнен съюз, 9.11.2026.

Аркадий Злочевски, интервю за „Фонтанка“, 1.09.2026.

Carnegie Endowment for International Peace, „Managing Montreux“, 1.07.2026; Reuters, изявления на турски служители, 9.08.2026.

НАТО, изявление на полк. Мартин О’Донъл, 20.10.2026; френските въоръжени сили, командирът на Atlantique 2 (по Reuters).

Международна морска организация, Съвет, 138-а сесия, 2–6.11.2026.

Министър-председателят Румен Радев, изявления от 6.10.2026 и 13.10.2026.

Ukrainian Shipping Magazine, застраховки за заходите в украинските пристанища, октомври 2026.

CMA CGM, съобщение за надбавка за военен риск, в сила от 9.11.2026.

Генадий Иванов, BPG Shipping, септември 2026; Евгени Симеонов, „Лукойл“ в България, октомври 2026.

Lloyd’s List Intelligence, активност на корабите в Черно море, октомври 2026.

Курс евро–долар: около 1,13 долара за евро в началото на ноември 2026 г.