Като слон в стъкларски магазин: за пет седмици държавата глоби Кауфланд с дял от оборота, над четири пъти по-голям от рекордната полска глоба за сходна практика, затвори магазин на Лидл и предложи на производителите ръководство за коопериране

Комисията за защита на конкуренцията наказва веригата по общата забрана за практики, противни на добросъвестната търговия, заради отношенията ѝ със седем преработватели на месо и мляко, а размерите на отстъпките в публикуваното решение са заличени. Лидл отчита четири пъти по-гъст ритъм на проверките, а мярката за средата, която държавата трябваше да изгради, остават 720 стопани в 67 обединения. Производителите, които работят с веригите и са доволни от тях, в този разговор никой не пита.

Петте седмици

Около 5,4% от годишния оборот на „Кауфланд България“ тежи санкцията от 75 653 706 евро, която Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на веригата на 9 ноември за нелоялни търговски практики спрямо български производители на храни. Същия ден Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Комисията за защита на потребителите (КЗП) затвориха магазина на Лидл във Видин. На следващия ден КЗП изпрати до КЗК нов сигнал, този път за различни надценки в голяма верига, чието име не съобщи, а КЗК представи в същия ден насоки и практическо ръководство за сътрудничество между земеделските производители. Началото на поредицата е 2 октомври, когато КЗП обяви засилени проверки в търговските вериги заради жалби за поскъпване и съобщи, че ще следи продажните цени, доставните цени и търговските практики при основните храни.

Кауфланд и Лидл са двете вериги на германската група „Шварц“ в България. Заедно те имат приходи над 2,5 млрд. евро (2024 г.), а през 2024 г. Лидл изпревари Кауфланд по приходи и сложи край на тринадесетгодишното ѝ първенство. В Кауфланд работят над 8000 души в 71 хипермаркета в 35 града. Две седмици преди глобата веригата откри в софийския квартал „Овча купел“ хипермаркет за 25 млн. евро с 90 нови работни места. След решението на КЗК тя обяви, че отхвърля изцяло обвиненията, ще обжалва пред българските и европейските институции и ще преразгледа бъдещите си инвестиции в страната, сред които 200 млн. евро за следващите три години.

Какво точно е наказано

Решението на КЗК (№ 1110 от 5 ноември 2026 г., 92 страници) назовава доставчиците, заради които е делото. Те са седем и всички са преработватели на месо и мляко: „Бони Месокомбинат Ловеч“, „Бор Чвор“, „Димитър Маджаров – 2“, „Карол Фернандес Миит“, „Лактима“, „Лалов и Вачев“ и „Милки Груп Био“. Нарушенията са три и за всяко комисията е наложила отделна санкция.

Първото засяга и седемте. Веригата е искала т.нар. „подобрение“, тоест годишно намаление на доставната цена в своя полза, при подписването на рамковите споразумения за 2026 г. Преговорите са започнали в края на 2025 г. и са приключили след 9 февруари 2026 г. с по-нисък процент от първоначално поискания, но намалението е приложено и към вече извършени доставки. Според КЗК недобросъвестното е задължителният характер на намалението: доставчикът може да преговаря за размера му, но не и да го откаже. Санкцията е 21 899 757 евро.

Второто засяга трима от доставчиците: „Бони Месокомбинат Ловеч“, „Димитър Маджаров – 2“ и „Лактима“. Веригата е превърнала възнагражденията за услугите, които им предоставя, сред които и реклама, в отстъпка от доставната цена. Доставчикът плаща същото, но вече без ясно определена насрещна услуга и без прозрачност, и КЗК определя това като опит за заобикаляне на изискването такива условия да се договарят ясно и недвусмислено. Санкцията е 31 854 192 евро, най-голямата от трите.

Третото засяга четирима: „Бор Чвор“, „Карол Фернандес Миит“, „Лалов и Вачев“ и „Милки Груп Био“. Когато са искали по-високи доставни цени, веригата е отлагала влизането им в сила с необосновани срокове и бавене на отговорите. Санкцията отново е 21 899 757 евро. КЗК е разпоредила и трите практики да бъдат прекратени незабавно, а за всеки ден неизпълнение законът предвижда санкция до 5% от среднодневния оборот на веригата за предходната година.

Най-важното в решението е разпоредбата, по която е постановено. И трите нарушения са установени по общата забрана, която влезе в сила на 9 февруари 2026 г. и обхваща „всяко действие или бездействие на купувач в отношенията с доставчик във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти, ако е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на доставчика“. В същия член законът изброява и дванадесет конкретни забранени практики, но КЗК не е наказала Кауфланд по нито една от тях. В разбора си на законопроекта zemedeleca.bg посочи общите състави като най-слабото място в закона, защото оставят на органа да прецени кое е недобросъвестно. При санкция до 10% от оборота тази преценка ще бъде първият въпрос в съда.

Тук значение има и европейското право. Директивата за нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни (Директива 2019/633) забранява при всички обстоятелства купувачът да изисква плащания, които не са свързани с продажбата на продуктите на доставчика. Плащанията за листване, за излагане на рафта, за промоции, реклама и маркетинг обаче са забранени само ако не са договорени предварително, ясно и недвусмислено. Таксите за услуги са част от модела на всяка верига в Европа, и спорът по второто нарушение ще бъде дали превръщането им в отстъпка е било уговорено така.

Мярката на глобата

Сумата е толкова голяма, защото законът го позволява отскоро. С промените в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г. максималната санкция за нелоялни практики във веригата за доставки на храни стана до 10% от годишния оборот за всяко нарушение, а веригите получиха три месеца да приведат договорите си в съответствие. Срокът изтече на 9 февруари 2026 г. На 21 май КЗК образува производства срещу Кауфланд и срещу „Максима България“, която държи T Market. Още в междинния си секторен анализ от декември 2025 г. комисията беше съобщила за прекомерни изисквания за отстъпки и за условия, които могат да принудят доставчиците да продават на или под себестойността. След това призова търговците да се саморегулират и според нея е видяла опити за заобикаляне на забраните и нови форми на нелоялни практики.

В защитата си Кауфланд се позовава на европейска цифра. Според оценката на Европейската комисия от 1 декември 2025 г. националните органи са отворили над 4500 проверки между 2021 и 2024 г., около една трета от приключените са установили нарушение, и за 2022–2024 г. в целия ЕС са наложени 41,9 млн. евро глоби в 754 случая. Цифрата е вярна, но мери друго. Тя е от времето преди българският таван да бъде вдигнат, а според Fair Trade Advocacy Office 90% от случаите идват само от четири държави: Испания, Италия, Кипър и Унгария. Тя показва колко слабо се прилага директивата в повечето държави и не може да служи за еталон на справедлива глоба.

Истинското сравнение е Полша. През декември 2020 г. полският регулатор UOKiK глоби собственика на най-голямата верига в страната Biedronka, „Jerónimo Martins Polska“, със 723 млн. злоти (163 млн. евро) за отстъпки, наложени на доставчиците, главно на плодове и зеленчуци, след като стоката вече е била доставена. По онова време това беше най-голямата санкция в Полша за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Глобата стъпва на сметка: за трите проверени години, 2018–2020, веригата е спечелила от тези практики над 600 млн. злоти. През октомври 2024 г. съдът потвърди, че Biedronka има значително предимство пред доставчиците и е длъжна да изпълнява договорите, без да променя цените едностранно, но намали глобата на 506 млн. злоти (117 млн. евро). По думите на веригата съдът е признал договорно предимство само при 7 от 214 доставчици на плодове и зеленчуци. Полша посочи и председателят на КЗК Росен Карадимов, за да покаже, че българската глоба не е изключение: според него санкциите за Кауфланд са в долната част на диапазона, защото законът допуска до 10% от оборота за всяко нарушение, а трите са между 1,58 и 2,2%. В абсолютна сума полската глоба наистина е по-голяма. Като дял от оборота, мерилото, което отчита размера на веригата, българската е над четири пъти по-голяма.

Две глоби за сходни практики: Полша и България

Изчисление на zemedeleca.bg по данни на UOKiK, Jerónimo Martins (годишен отчет за 2020 г.) и КЗК. Делът на Кауфланд е сборът от процентите, посочени от КЗК за трите санкции (1,58% + 2,2% + 1,58% от оборота).

Полската глоба е за три години практики и е около 1,2% от годишните продажби. Българската е за практики от 9 февруари насам, над осем месеца, и е около 5,4% от годишния оборот. Според решението всяка санкция е процент от приходите на Кауфланд от селскостопански и хранителни продукти за 2025 г., а самите проценти и приходите са заличени като търговска тайна. И трите нарушения са определени като „не особено тежки“, средната от трите степени в Методиката на КЗК за определяне на санкциите, без смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. За тази степен Методиката позволява до 7% от приходите от храни, но не повече от 5% от всички приходи. Частта от Методиката за тези нарушения е изменена на 29 май 2026 г. (ДВ, бр. 49), осем дни след като КЗК образува производството срещу Кауфланд, и решението прилага изменената редакция. Първата и третата санкция са еднакви до евро, тоест един и същ процент за две различни нарушения. Вредата за седемте доставчици решението описва с думи, а размерите на отстъпките в публикуваната версия са заличени. Колко пари стоят зад „не особено тежко“, е въпросът, по който съдът ще мери съразмерността.

Проверките в Лидл

Във Видин БАБХ е установила 343 кг риба, пилешко месо, бургери и субпродукти, съхранявани при неправилен температурен режим, и 270 кг мухлясало зеле, общо 613 кг храни, насочени за унищожаване. Лидл отговаря, че външен сервизен техник е бил извикан още сутринта заради повреда в хладилно съоръжение и я е отстранил в 13:30 ч., а стоките са били в склада, подготвени за унищожаване. Магазинът отвори отново на следващия ден по обед, а веригата обяви, че ще оспори мярката в съда.

По-силният довод на Лидл е честотата. Според данните на компанията проверката от 9 ноември е била осмата на този магазин за пет седмици при обичаен ритъм около една на месец. Продължила е близо осем часа, а в нея са участвали седем инспектори при смяна от петима служители. Само за последните две седмици на октомври веригата отчита 171 проверки в мрежата си при средно 86 на месец от началото на годината, на 9 ноември още 30, а от началото на октомври съдейства по 158 отворени проверки на БАБХ, КЗП и Националната агенция за приходите.

Двата прочита стоят един до друг. Нарушенията във Видин изглеждат реални, и за тях контролът е задължен да действа. Ритъмът в цялата мрежа обаче по данни на веригата е около четири пъти по-чест от обичайния, а затварянето на магазин, който отваря на следващия ден, е въпрос за съразмерността на мярката, отделен от въпроса за нарушението. Проверката, която ще реши спора, е лесна и институциите могат да я направят сами: колко проверки са извършени за същото време в Била, Фантастико и T Market. Ако числата са близки, това е общ контрол на сектора. Ако двете вериги на „Шварц“ са с по няколко пъти повече, тезата за избирателност вече няма да стъпва само на думите на Лидл.

Кой плаща

Под спора за глобите стоят две искания и двете са нормални. Производителят иска по-висока цена, защото торовете, горивото и трудът поскъпнаха. Домакинството иска по-ниска, защото у нас храната и безалкохолните напитки поглъщат близо 30% от разходите на домакинствата по данни на Националния статистически институт, при около 16% средно в ЕС. През 2024 г. 18,7% от българите не са можели да си позволят пълноценно хранене според Евростат, най-високият дял в ЕС при 6,4% средно. Двете искания не могат да бъдат изпълнени едновременно, защото се срещат в една и съща цена, и веригата е мястото, където се решава каква част от разликата отива при производителя и каква остава у купувача. Дискаунтерът е моделът, построен да държи тази цена ниска: тесен асортимент, голям дял собствени марки, големи количества от по-малко доставчици и централизирана логистика. По данни на самата верига през май 2026 г. цените в магазините на Лидл са се вдигнали средно с 4,55% на годишна база при инфлация 4,9%. В страна, в която почти всеки пети не може да си позволи пълноценно хранене, магазинът, който държи ниска цената на хляба, млякото и олиото, изпълнява функция, от която зависи част от социалния мир. Всеки разход, който държавата добави на дискаунтера, стига най-напред до купувачите, за които храната е най-голямото перо в бюджета.  Това е една предпоставка крехкият социален мир в държавата да бъде взривен.

В политиката на правителството има противоречие, което глобата прави видимо. Третото нарушение защитава правото на доставчика да вдигне цената си. Същото управление обещава по-евтина потребителска кошница. Двете цели се съвместяват само ако разликата излезе от надценката на веригата. Ако не излезе, тя отива на рафта. Иван Димитров, който повече от 25 години е преговарял с веригите от страната на производители и дистрибутори на бързооборотни стоки, го описва с примера на сиренето: „Ако веригите купуват сиренето на 5 евро и след натрупването на всички техни разходи за складиране, бракове, заплати, отстъпки за промоции, режийни и амортизации ни го продават на 10, според КЗК, ако го купуват на 6 евро, ще ни го пуснат на 9 ли?“ При равни други условия по-висока доставна цена не води до по-ниска цена на рафта. Тя води или до по-малка печалба за търговеца, или до по-висока цена за купувача, и решаващото е колко силно се конкурират веригите помежду си.

Промоциите са вторият канал. КЗК разпорежда незабавно прекратяване на установените практики, а най-голямата санкция е за удръжките за услуги, през които доставчиците плащат промоциите и мястото на рафта. Ако веригата не може да удържа такива суми от фактурата, част от промоциите, които финансират доставчиците, ще се договарят по-трудно, ще станат по-редки или ще се сведат до онези, уговорени предварително и писмено.

Третият канал е сигналът на КЗП от 10 ноември. Законът (чл. 37б, ал. 1, т. 25, буква „б“ от ЗЗК) определя като забранена практика дискриминацията между търговски партньори чрез различни търговски надценки към съпоставими селскостопански и хранителни продукти от една и съща продуктова категория, когато разликата надвишава 10 на сто. Различната надценка сама по себе си не е нарушение, а търговците обясняват защо им е нужна. Две сирена от една категория струват различно на веригата: едното идва на палети в централния склад и е вакуумирано за 60 дни, другото доставчикът кара до всеки магазин, реже се на щанд и се разваля за пет дни. Един доставчик дава ниска цена във фактурата, друг дава висока, но плаща годишни отстъпки и промоционални такси, и надценката, сметната върху фактурата, изглежда различна при еднакъв резултат за веригата. Продукт, който се върти бързо, работи с малка надценка, а бавният плаща мястото си с по-голяма. Цената на рафта се определя от онова, което купувачът приема и конкурентите позволяват, и надценката е остатъкът. Най-евтиното мляко или сирене често се продава почти без печалба, за да вкара купувача в магазина. Още в проверката си от 2025 г. КЗК отбеляза, че веригите прилагат почти нулева или дори отрицателна надценка при някои продукти и по-висока при други. Ако евтиното сирене е с надценка 2%, а марковото с 40%, и КЗК приеме двата продукта за съпоставими, веригата рискува санкция, а най-лесният начин да я избегне е да вдигне цената на евтиното.

Доставчиците, които никой не пита

„Ако не бяха веригите, тази година щяхме да изхвърлим стотици хиляди тонове плодове и зеленчуци! Големите търговци са ни ключови партньори в търговията.“ Това написа след глобата Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите в България и производител на череши, вишни, праскови, ябълки и круши край Карнобат с износ за Италия. Позицията ѝ не е нова. В интервю за zemedeleca.bg през септември тя каза, че при плодовете и зеленчуците най-коректният партньор са търговските вериги, а надценките от 200 и 300% са в гаражчетата и по общинските пазари. Числото „стотици хиляди тонове“ е нейна оценка. Смисълът е проверим: в годината на свръхпроизводство на плодове в Европа единственият купувач, който поема големи и постоянни количества, е веригата, и овощарят, който работи с нея, се страхува повече от това да я загуби, отколкото от условията ѝ. Гроздева добавя и опасението си: „Днес са търговците, утре ще са производителите.“ Тя вижда в натиска върху веригите модел, който утре може да се обърне и срещу първото звено на веригата за доставки.

Иван Димитров стига до същото от друга посока. „Никога за 25 години компаниите, които съм представлявал, не са стигали момент, в който да работят с търговските вериги на загуба“, пише той. Причината според него е, че доставчикът винаги има последната дума, защото може да спре доставките, ако не му е изгодно: „Спирал съм един-два пъти доставки и после съм ги възстановявал, по изгодни вече и за нас условия.“ Това е свидетелство от страната на доставчика, което удря в самата основа на режима за нелоялните практики. Директивата стъпва на друг проблем: възможността да прекратиш договора не означава, че можеш да си позволиш да загубиш купувача.

Доволните доставчици имат и числа, макар и подадени от самата верига. По данни на Лидл доставките от български производители са се увеличили с 50% между 2023 и 2025 г., а износът на български продукти през международната ѝ мрежа е достигнал 66,4 млн. евро през 2025 г. Само за първата половина на 2024 г. 36 български компании са продавали през магазините на Лидл в 27 европейски държави. За тези производители веригата е пазар, до който сами не биха стигнали. В решението на КЗК оборотът на седемте засегнати доставчици в Кауфланд намалява от 2024 г., а при Лидл, по думите на веригата, оборотът на българските доставчици расте. Двете картини съществуват едновременно, а в публичния разговор се вижда само първата.

Решението показва кои доставчици е защитила КЗК, и сред тях няма овощари. Седемте са преработватели на месо и мляко с марки, които се продават във всички вериги, тоест най-близо до сегмента, за който говори Димитров. КЗК обаче отговаря пряко на довода му. Тя отбелязва, че оборотът на тези доставчици в мрежата на Кауфланд намалява от 2024 г., и пише, че спирането на доставките е възможно, но „не е търсен от доставчика резултат“. Според комисията то е последица от практиката на купувача и може да доведе до спиране на производство и освобождаване на персонал. Охладеното месо и прясното мляко се развалят за дни, и преработвателят с пълен склад не може да чака дълго. Директивата отчита това, като слага сред абсолютно забранените практики плащането по-късно от 30 дни за бързоразвалящите се продукти, а в Полша засегнатите доставчици на Biedronka бяха главно производители на плодове и зеленчуци. Кой е по-близо до истината, Димитров или КЗК, зависи от това каква част от продажбите на всеки от седемте минава през Кауфланд. Тези данни в публикуваното решение са заличени.

Кой иска натиска

Най-настойчивите искания за натиск върху веригите от години идват от производители, които от април насам седят в залата, в която се пишат законите. На представянето на ръководството на КЗК за коопериране на 10 ноември бяха председателят и двама заместник-председатели на парламентарната комисия по земеделие, сред които производители с дълга история на спорове с търговците. В млечния сектор таван на надценките по образеца на западните държави, където според нея максималните надценки са до 35%, поиска организацията на говедовъдите, начело с производител, който сам продава на веригите.

Таванът на надценката има свойство, което рядко се обяснява. Той се смята като процент от доставната цена, и при таван от 35% веригата може да спечели най-много 1,75 евро от сирене, купено за 5 евро, и 2,10 евро от същото сирене, купено за 6 евро. Колкото повече плаща на доставчика, толкова повече може да спечели в евро. При такова правило търговецът губи причина да се съпротивлява на поскъпването на доставките, и така таванът на надценките на практика подкрепя доставните цени. Затова го искат доставчиците.

Средата

Ръководството на КЗК разяснява европейските правила, по които земеделските производители могат да се обединяват, без да нарушават конкуренцията. Вицепремиерът Александър Пулев обеща финансови инструменти на Българската банка за развитие за млади фермери, малки стопанства и кооперативи. Заместник-министърът на земеделието и храните Янислав Янчев съобщи числото, което описва средата: в България 720 земеделски стопани са обединени в 67 групи и организации на производители, а изискванията към тях в последните месеци са облекчени.

Правни пречки за коопериране няма отдавна. Европейското законодателство позволява организации на производителите от години, а в сектор „Плодове и зеленчуци“ им дава и отделно финансиране чрез оперативни програми. Въпреки това признатите организации в този сектор у нас са по-малко от петнадесет, при 128 в Гърция, 289 в Италия и 527 в Испания. Гръцката кооперация в Иматия работи, защото дисциплината е цената на достъпа до оперативния фонд, до договора с веригата и до износната партида. Членът предава цялата си продукция през организацията, спазва договорения калибър и плаща санкция, ако не го направи. Американската изследователка Елинор Остром, първата жена с Нобелова награда за икономически науки, описва същото в изследванията си на общности, които управляват общи ресурси десетилетия наред: трайните обединения се крепят на правила, писани от самите участници, на постоянно наблюдение и на санкции, които са неизбежни. Ръководство за правилата на конкуренцията не съдържа нито едно от тези условия.

За пет седмици държавата използва срещу купувача най-силните средства, с които разполага: три санкции с общ размер над пет процента от оборота, проверки с четири пъти по-чест ритъм и затваряне на магазин. На продавача предложи ръководство. Ако съдът намали глобата, както стана в Полша, където нарушението беше потвърдено, а сумата намалена, след петте седмици ще останат вериги, които преразглеждат инвестициите си, доставчици със същата преговорна позиция и 720 стопани в 67 обединения. За доставчика на веригите от това следва нещо практично. Таксите за промоции, реклама и излагане на стоката са допустими само ако са договорени предварително, ясно и недвусмислено, така че доставчикът да знае срещу какво плаща. Договор, в който такава уговорка няма, е най-силният му аргумент при следващото договаряне и най-слабото място на веригата пред КЗК. Следващите две решения са на Административния съд – София област по жалбата на Кауфланд и на КЗК по производството срещу T Market.

Ася Василева

Понятия

Нелоялни търговски практики — поведение на купувач на селскостопански и хранителни продукти, което Директива (ЕС) 2019/633 и Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията забраняват в отношенията с доставчиците. Част от практиките са забранени винаги („черен списък“), а част само ако не са договорени предварително, ясно и недвусмислено („сив списък“).

Надценка — разликата между продажната цена на рафта и доставната цена, изразена като процент от доставната цена. Не е равна на печалбата на търговеца, защото от нея се покриват складиране, транспорт, брак, труд и наем.

Отстъпка от доставната цена — сума, с която доставчикът намалява официалната си цена в полза на веригата, като годишен бонус, промоционална такса или такса за място на рафта. КЗК смята надценката и преди, и след отстъпките.

Дискаунтер — верига с по-тесен асортимент и ниски цени, при която разходите се държат ниски чрез стандартни магазини, голям дял на собствените марки и централизирана логистика.

Организация на производителите — юридическо лице, признато от компетентен национален орган, което обединява производители в един сектор и продава продукцията им по общи правила. В сектор „Плодове и зеленчуци“ получава отделно европейско финансиране чрез оперативни програми.

Бързооборотни стоки — продукти, които се продават бързо и на ниска единична цена, например опаковани храни, напитки и битова химия, обикновено с марка и дистрибутор зад нея.

Източници

Комисия за защита на конкуренцията, Решение № 1110 от 05.11.2026 г. по преписка № КЗК/454/2026 г. (публикувана версия, reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300075128) и съобщение от 09.11.2026; Методика за определяне на санкциите и глобите по ЗЗК, изм. и доп. ДВ, бр. 49 от 29.05.2026 г.; позиция на „Кауфланд България“, 09.11.2026.

Комисия за защита на конкуренцията, съобщение за образуване на производства срещу „Кауфланд България“ и „Максима България“, 21.05.2026; междинен секторен анализ на пазара на храни, 02.12.2025; проверка за съгласувани практики на търговските вериги, решение от 2025 г.

Комисия за защита на конкуренцията, Насоки за сътрудничество в селскостопанския сектор и практическо ръководство към тях, обществено обсъждане на 10.11.2026; изявления на председателя на КЗК Росен Карадимов пред БТА, 10.11.2026.

Комисия за защита на потребителите, съобщение за засилени проверки в търговските вериги, 02.10.2026; сигнал до КЗК за различни търговски надценки, 10.11.2026.

Българска агенция по безопасност на храните, проверка в магазин „Лидл“, Видин, 09.11.2026; позиция на „Лидл България“, 10.11.2026.

Европейска комисия, Report on the evaluation of Directive (EU) 2019/633 on unfair trading practices in the agricultural and food supply chain, 01.12.2025; Fair Trade Advocacy Office, позиция по оценката, декември 2025.

Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между предприятия във веригата на доставки на селскостопански и хранителни продукти.

UOKiK, решение за санкция на Jerónimo Martins Polska, 14.12.2020; решение на Окръжния съд във Варшава, октомври 2024 г.; Jerónimo Martins, Annual Report 2020.

„Лидл България“, конференция „Открито за цените 2.0“, юни 2026 (данни за цените, доставчиците и износа); „Лидл България“, данни за износа на български производители, първо полугодие на 2024 г.; „Кауфланд България“, съобщение за хипермаркета в „Овча купел“, 28.10.2026.

Национален статистически институт, бюджети на домакинствата, трето тримесечие на 2025 г.; Евростат, дял на населението, което не може да си позволи пълноценно хранене, 2024 г.; Евростат, разходи на домакинствата за храна и безалкохолни напитки.

Интервю с Живка Гроздева, zemedeleca.bg, 26.09.2026; публичен коментар на Живка Гроздева, 09.11.2026; публикация на Иван Димитров, 09.11.2026.

Министерство на земеделието и храните, данни за признатите организации на производители, 2024; Европейска комисия, данни за признатите организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“, 2020.

Elinor Ostrom, Governing the Commons: The Evolution of Institutions for Collective Action, Cambridge University Press, 1990.