Приемът по кризисната мярка за загубите от сушата, болестите и бедствията през 2025 и 2026 г. е отворен до 23 ноември: кой може да кандидатства, как и колко ще получи

Бюджетът по заповедта е 62 993 545 евро. Заявлението се подава само електронно в системата на ДФЗ с квалифициран електронен подпис, а засегнатите площи, животни и пчелни семейства фондът взема от регистрите и от документите на институциите. Ставките в наредбата са максимални, а окончателните ще определи министърът след приема. Месодайните крави не са включени в плащанията за сушата от 2025 г.

От 10 ноември земеделските стопани, загубили поне 30 на сто от средногодишната си продукция заради сушата през 2025 г., заради заразна болест по животните, заради слана, градушка, буря, наводнение или суша през 2026 г. или заради черната златка и фитоплазмата по лозята, могат да кандидатстват за компенсация по интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. Приемът е открит със Заповед № РД 09-1074 от 10.11.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план и продължава до 23 ноември 2026 г., 23:59 ч. Бюджетът по заповедта е 62 993 545 евро.

Правилата са в Наредба № 5 от 2 ноември 2026 г., обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 101 от 6 ноември, и в сила от същия ден. Тя е окончателният вариант на проекта, който разгледахме подробно на 14 октомври, а след общественото обсъждане в нея беше разширен списъкът на областите за животновъдите, за което писахме на 2 ноември. Тук е практическото: кой може да кандидатства, за какви загуби, къде и как се подава заявлението, кога и колко може да се получи.

Кой може да кандидатства

Наредбата (чл. 4) допуска земеделските стопани в растениевъдството, животновъдството (включително птицевъдството и свиневъдството) и пчеларството, които отговарят едновременно на няколко условия: да са активни земеделски стопани по смисъла на чл. 54 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), да са вписани в регистъра на земеделските стопани към 1 септември 2026 г., да не са прекратили дейността си до датата на плащането и загубата им на продукция да е поне 30 на сто, установена по официалната статистика и по наличните данни. Животновъдите и пчеларите трябва освен това да са собственици или ползватели на животновъден обект, регистриран по Закона за ветеринарномедицинската дейност, и да са регистрирани в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Не могат да получат помощ кандидатите, осъдени с влязла в сила присъда за някое от престъпленията, изброени в чл. 5 от наредбата (сред тях имуществени, стопански и данъчни престъпления и подкуп), като при фирмите и кооперациите изискването се отнася за представляващите ги лица. Пълен отказ получава и кандидат, който попада под забраните по европейския регламент за ограничителните мерки срещу Русия (чл. 23).

За какви загуби се плаща

Помощта компенсира загуба на продукция от събития, настъпили през 2025 и 2026 г. и признати от държавен орган не по-късно от 1 септември 2026 г. (чл. 6 и 7). Наредбата ги разделя на четири групи. Първата е сушата през 2025 г. Втората са заразните болести по животните през 2025 и 2026 г.: шарка по овцете и козите, високопатогенна инфлуенца по птиците, бруцелоза по говедата, салмонела при птиците, син език по овцете, африканска чума по свинете и американски гнилец по пчелите. Третата са неблагоприятните климатични събития през 2026 г.: измръзване и слана, градушка, буря и проливен дъжд, наводнение и продължително преовлажняване на почвата, суша. Те са определени със заповед на министъра, а протоколите за тях издават областните дирекции „Земеделие“ (ОДЗ). Четвъртата са катастрофичните събития през 2026 г.: черната златка (Capnodis tenebrionis) по трайните насаждения и фитоплазмата flavescence dorée по лозята. За тях, както и за болестите по животните, документите издава БАБХ.

Плаща се само за засегнатите площи, животни и пчелни семейства. Възстановяване на сгради, машини и други материални активи по тази интервенция не се финансира (чл. 20).

Сушата от 2025 г.: плаща се по списък, без да се доказва собствената загуба

При сушата стопанинът не доказва колко е загубил той самият. Плаща се за площите и животните в общините и областите от приложението към наредбата, в които по официалната статистика продукцията е паднала с над 30 на сто (чл. 12, ал. 4). Това означава следното:

• царевица – в 157 общини от 27 области, и слънчоглед – в 95 общини от 21 области, за площите, установени като допустими по основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) за Кампания 2025. За царевицата изцяло извън списъка е само област Смолян, а за слънчогледа – седем области: Благоевград, Габрово, Русе, Сливен, Смолян, Стара Загора и Търговище. Във включените области обаче се плаща само за изброените общини, а не за цялата област: при царевицата в област Пловдив например са включени само Карлово, Хисаря и Асеновград, а при слънчогледа в област Велико Търново – само Елена и Сухиндол. Пълните списъци на общините са в края на статията;
• сливи и вишни – в цялата страна, също за площите, допустими по ОПДУ за 2025 г.;
• млечни крави – в 16 области, и биволици – в 17 области, установени по съответните интервенции за директни плащания през Кампания 2025 в животновъдните обекти в тези области. За млечните крави извън списъка са 12 области: Благоевград, Бургас, Габрово, Ловеч, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Смолян, София-град, Стара Загора, Шумен и Ямбол. За биволиците извън списъка са 11 области: Благоевград, Бургас, Ловеч, Пазарджик, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище и Ямбол;
• овце майки – в 15 области, и кози майки – в 22 области, установени по съответните интервенции за директни плащания през Кампания 2025. За овцете майки извън списъка са 13 области: Благоевград, Бургас, Габрово, Кюстендил, Ловеч, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Смолян, Стара Загора, Търговище и Шумен. За козите майки извън списъка са 6 области: Пазарджик, Пловдив, Русе, Сливен, Шумен и Ямбол;
• пчелни семейства – само в област Пазарджик, по броя от есенния преглед за 2025 г., отразен в протокол на ветеринарен лекар; пчеларите в останалите 27 области не получават плащане за сушата.

Всяка от 28-те области е включена поне за една категория животни, но в много от тях само за една или две. В област Пловдив например се плаща само за биволиците, в Шумен също само за биволиците, а в Ловеч, Благоевград, Бургас и Смолян само за козите майки. Затова животновъдът трябва да провери не дали областта му е в приложението изобщо, а дали е включена за неговата категория животни.

Площите с царевица и слънчоглед, за които стопанинът е имал договор с „Напоителни системи“ ЕАД за доставка на вода за поливния сезон 2025 г., не се плащат (чл. 20 и чл. 23, ал. 3).

Болестите, бедствията през 2026 г. и златката: плаща се срещу документ

При болестите по животните се плаща за унищожени над 30 на сто от наличните животни или пчелни семейства в обекта, в областите от приложението и само ако за тях има документ от БАБХ. При бедствията през 2026 г. се плаща за пропаднали над 30 на сто площи в изброените области, за които има протокол на ОДЗ. При черната златка и фитоплазмата се плаща в цялата страна, отново срещу документ на БАБХ, като от площите със златка се изключват насажденията с изтекъл период на плододаване (чл. 12, ал. 7).

Стопанинът не прилага тези документи към заявлението. Министерството и БАБХ трябваше да предадат служебно на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) данните от протоколите и документите не по-късно от пет дни преди началото на приема, а фондът ги използва, за да определи засегнатите площи, животни и пчелни семейства (чл. 12, ал. 1–3).

Таблица 1. Приложението към Наредба № 5: събития, максимални ставки и обхват

Източник: приложението към чл. 12 от Наредба № 5 от 2 ноември 2026 г. (ДВ, бр. 101 от 2026 г.). При болестите (редове 10–22) се плаща за унищожени над 30 на сто от наличните животни или пчелни семейства в обекта при наличен документ от БАБХ; при бедствията през 2026 г. (редове 23–29) – за пропаднали над 30 на сто площи при наличен протокол на ОДЗ; при редове 30–31 – при наличен документ от БАБХ. * Наименованието на ред 17 е обнародвано така, без уточнение.

Къде и как се подава заявлението

Заявлението се подава само по електронен път, през индивидуалния профил на кандидата в Системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ, и се подписва с квалифициран електронен подпис (КЕП) (чл. 9 и 11). Кандидатът може да подаде заявлението и чрез пълномощник, когото определя в профила си заедно с обхвата на правата му и потвърждава с КЕП. Всеки стопанин подава едно заявление за годината, но в него може да включи повече от един сектор, например и площи, и животни (чл. 8, ал. 5 и 6). Заявлението съдържа данните за кандидата, банкова сметка на негово име и засегнатите площи, животни и пчелни семейства, и то е едновременно заявление за плащане (чл. 9, ал. 5), така че след него не се подава отделно искане за плащане. ДФЗ предварително попълва в него наличната информация от регистрите, но кандидатът продължава да носи отговорност за заявлението и за точността на данните в него (чл. 9, ал. 4). Затова е добре стопанинът да провери попълнените площи, животни и пчелни семейства, преди да подпише. Фондът няма право да изисква документи, чиито данни са в публичен безплатен регистър, които получава служебно или които вече са в ИСАК (чл. 14). Пълният пакет документи е публикуван на sp2023.bg и в СЕУ (seu.dfz.bg).

Наредбата изисква към заявлението да се приложат декларацията за отсъствието на присъди и общи и специфични декларации (чл. 9, ал. 3). Сред документите за кандидатстване ДФЗ е публикувал два образеца на декларации. Декларацията по приложение № 1 има четири раздела. В първия кандидатът декларира, че познава правилата, че информацията в заявлението е вярна, че не попада под санкциите срещу Русия, че е активен земеделски стопанин, че не е осъждан за изброените престъпления и че знае кога няма да получи пари. Вторият раздел е за запознаване с понятията нередност, измама и корупция и с начините за подаване на сигнал. Третият е за личните данни, а четвъртият е съгласие НАП да предостави на МЗХ и на ДФЗ данъчна и осигурителна информация за кандидата. Декларацията по приложение № 2 е съгласие Националният статистически институт да предостави на ДФЗ данни от годишния отчет за дейността на предприятието (отчета за приходите и разходите и справката за кодовете на икономическата дейност), за да се провери дали то е активен земеделски стопанин. Тя е формулирана за предприятия с ЕИК, а документите не казват изрично дали всеки кандидат трябва да подаде и двата образеца. В края на декларацията по приложение № 1 кандидатът поема и задължение: ако декларираните обстоятелства се променят, той трябва да уведоми ДФЗ в срок от 5 работни дни с актуална декларация. Декларацията се подписва при знание за наказателната отговорност по чл. 248а, ал. 2 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни обстоятелства.

Две места в декларацията по приложение № 1 трябва да се четат внимателно. В т. 8 кандидатът декларира, че е активен земеделски стопанин, а т. 9 гласи: „Към датата на подаване на настоящото заявление не съм кандидатствал за подпомагане по интервенциите и мерките под формата на директни плащания и не извършвам нито една от дейностите, посочени в чл. 54, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.“ Двете точки може да са предназначени за различни положения при доказването на статута на активен земеделски стопанин, но образецът не ги обозначава като алтернативи. В същото време при сушата от 2025 г. наредбата плаща тъкмо за площите и животните, заявени по директните плащания за 2025 г. (чл. 12, ал. 4). Затова ДФЗ трябва да разясни дали двете точки се потвърждават едновременно, или според конкретното положение на кандидата. Това е важно, защото стопанинът подписва декларацията под отговорност за верността на обстоятелствата. Който не е сигурен как се попълва тази част, може да попита фонда, преди да подпише. В третия раздел, за личните данни, схемата на две места е наречена „спешна финансова помощ на земеделски стопани, отглеждащи царевица“, а като основание е цитиран Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/847. Тези препратки не съответстват на наименованието и предмета на интервенция II.И.3 и вероятно са останали от друг образец. Условията за подпомагане се определят от наредбата, но разделът информира кандидата как се обработват личните му данни, затова ДФЗ трябва да уточни дали ще публикува поправен образец, преди стопаните да го подпишат.

Ако заради технически проблем със СЕУ стопаните не могат да подадат заявленията си, ръководителят на Управляващия орган може да удължи срока със заповед (чл. 8, ал. 4). След подаването ДФЗ може да поиска допълнителни документи, които трябва да бъдат представени до 10 работни дни от получаването на искането (чл. 25). За плащането, отказа или намалението фондът издава индивидуален административен акт (чл. 26).

Кога

Приемът е от 10 до 23 ноември 2026 г., като системата затваря в 23:59 ч. на последния ден. Дата на плащане няма нито в наредбата, нито в заповедта. На срещата с животновъди на 3 ноември заместник-министрите на земеделието и храните Янислав Янчев и проф. Крум Неделков съобщиха, че средствата ще бъдат изплатени до края на 2026 г., а по индикативния график на ДФЗ плащането е предвидено до 20 декември.

Колко

Бюджетът по заповедта е 62 993 545 евро. Наредбата (чл. 15, ал. 1) казва, че ДФЗ плаща в рамките на разполагаемия бюджет по интервенцията за 2026 г. по приложение XV към Регламент (ЕС) 2021/2115 и в съответствие с чл. 48, ал. 6 от ЗПЗП. Европейският таван за България по приложение XV за 2026 г. е 33 153 681 евро. Още на 24 септември пред комисията по земеделието в Народното събрание мярката беше представена като 33 млн. евро европейски средства плюс национално съфинансиране, така че разликата от около 29,8 млн. евро до сумата в заповедта по всяка вероятност е националното съфинансиране. Заповедта не разделя бюджета, затова тази сметка е наша.

Ставките в приложението са максимални. Конкретните ставки, а където е приложимо и конкретният праг на стопанство, ги определя министърът на земеделието и храните със заповед, в рамките на бюджета (чл. 16, ал. 2), след като приемът и проверките приключат. Редът е следният. След края на приема ДФЗ подава на министерството обобщените данни за заявените хектари, животни и пчелни семейства, а след проверките и данните, нужни за определянето на ставките (чл. 15, ал. 2 и чл. 18). Ако заявените суми надхвърлят бюджета, ДФЗ може да намали плащанията пропорционално, а министърът може да определи за кои събития да се приложи намалението (чл. 15, ал. 3 и 4). На 3 ноември министерството предупреди, че включването на нови области след общественото обсъждане е довело до корекция на прогнозните индивидуални ставки, което означава, че при животните реалните ставки вероятно ще бъдат по-ниски от прогнозираните преди разширяването.

Две правила могат да намалят сумата на отделния стопанин. Първото: на стопаните, които не са обхванати от интервенция II.Е.2 „Инструменти за управление на риска в земеделието“ (интервенцията, с която Стратегическият план подпомага застраховането на продукцията), определената ставка се намалява с до 20 на сто (чл. 16, ал. 3). Второто: една площ, едно животно или едно пчелно семейство се плаща само за едно събитие в годината. Ако е засегнато от повече събития, плаща се за това с по-високата ставка (чл. 17).

Един пример с максималните ставки показва горната граница. Стопанин със 100 хектара царевица в допустима община може да получи най-много 8 600 евро (100 × 86 евро). Ако не е бил обхванат от II.Е.2, сумата може да бъде с до 20 на сто по-малка, а ако ставката бъде намалена пропорционално, още по-малка. При 400 хектара максималната сума би била 34 400 евро, но прагът на стопанство за царевицата е 25 894 евро, така че стопанинът ще получи най-много толкова.

Какво да провери стопанинът, преди да подаде

• дали общината му (за царевицата и слънчогледа) или областта му (за животните и пчелите) е в приложението за съответната култура или категория; при царевицата и слънчогледа не стига областта да е включена, трябва да е включена и общината;
• дали площите му са били установени като допустими по ОПДУ за Кампания 2025, а животните – по директните плащания за 2025 г.;
• за събитията през 2026 г. – дали ОДЗ е издала протокол, а за болестите и за златката – дали има документ от БАБХ; събитието трябва да е признато не по-късно от 1 септември 2026 г.;
• дали е вписан в регистъра на земеделските стопани към 1 септември 2026 г. и, ако е животновъд или пчелар, дали обектът му е регистриран;
• дали има действащ КЕП и банкова сметка на свое име;
• дали предварително попълнените от ДФЗ площи, животни и пчелни семейства в заявлението са верни, защото отговорността за тях остава негова;
• дали за площите си с царевица и слънчоглед не е имал договор с „Напоителни системи“ за поливния сезон 2025 г.;
• дали е бил обхванат от интервенцията за управление на риска II.Е.2, защото от това зависи дали ставката ще бъде намалена с до 20 на сто.

Кой остава извън мярката

В редовете за сушата от 2025 г. от говедата са включени само млечните крави и биволиците. Месодайните крави не са включени. Месодайните говеда имат право на плащане само ако са унищожени заради болест, в областите Велико Търново, Благоевград и Ямбол (ред 11 от приложението). Извън мярката остават и животновъдите в областите, които не са в списъка за съответната категория животни. На срещата на 3 ноември министерството съобщи, че за тях обсъжда прехвърляне на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаното подпомагане и насочване на свободен ресурс по помощта de minimis към говедовъдството и към овцевъдството в областите извън мярката. За 11 ноември животновъдни организации са обявили национален протест пред Народното събрание с искане месодайното говедовъдство да бъде включено в подпомагането за сушата.

Приложение: общините, в които се плаща за сушата при царевицата и слънчогледа

Таблица 2. Царевица – 157 общини в 27 области (без област Смолян)

Таблица 3. Слънчоглед – 95 общини в 21 области (без областите Благоевград, Габрово, Русе, Сливен, Смолян, Стара Загора и Търговище)

Източник: приложението към чл. 12 от Наредба № 5 от 2 ноември 2026 г., редове 1 и 2. В обнародвания текст общините са изброени по области без азбучен ред; подредбата им тук е същата.

Понятия

Интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“ – интервенция в Стратегическия план 2023–2027 г. по чл. 78а от Регламент (ЕС) 2021/2115, която компенсира загуба на поне 30 на сто от средногодишната продукция от признати бедствия, болести и катастрофични събития.

Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. – националният документ, по който България прилага Общата селскостопанска политика (ОСП).

Управляващ орган – звеното в Министерството на земеделието и храните, което отговаря за прилагането на Стратегическия план и открива приемите със заповед.

СЕУ – Системата за електронни услуги на ДФЗ, в която стопаните подават заявленията си през индивидуален профил.

КЕП – квалифициран електронен подпис, с който се подписват заявлението и документите в СЕУ.

Активен земеделски стопанин – стопанин, който отговаря на условията на чл. 54 от ЗПЗП; условие за повечето плащания по Стратегическия план.

ИСАК – Интегрираната система за администриране и контрол, в която се регистрират стопаните и площите им за директните плащания.

ОПДУ – основно подпомагане на доходите за устойчивост, базовото директно плащане на хектар; при сушата от 2025 г. допустимите по него площи за 2025 г. са основата на компенсацията.

Праг на стопанство – максималната сума, която едно стопанство може да получи по даден ред от приложението; определен е само за царевицата и слънчогледа при сушата от 2025 г.

Пропорционално намаление – еднакво процентно намаляване на ставките, когато сборът на заявените суми надхвърли бюджета.

Интервенция II.Е.2 „Инструменти за управление на риска в земеделието“ – подпомагането на застрахователната премия по Стратегическия план; стопаните, които не са обхванати от нея, получават до 20 на сто по-малко по кризисната мярка.

Приложение XV към Регламент (ЕС) 2021/2115 – таблицата с максималните европейски суми за кризисните плащания по държави; за България за 2026 г. – 33 153 681 евро.

De minimis – малка държавна помощ, която не се съгласува предварително с Европейската комисия и има таван за едно стопанство за три години.

Използвани източници

Заповед № РД 09-1074 от 10.11.2026 г. на ръководителя на Управляващия орган на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. за прием по интервенция II.И.3.

Наредба № 5 от 2 ноември 2026 г. за условията и реда за прилагане на интервенция II.И.3 „Плащания за земеделски стопани при кризи“, ДВ, бр. 101 от 6.11.2026 г., и приложението към чл. 12.

Държавен фонд „Земеделие“, СЕУ: Приложение № 1 – Декларация при кандидатстване по интервенция II.И.3; Приложение № 2 – Декларация за съгласие за предоставяне по служебен път от НСИ на данните на кандидат на ДФЗ.

Министерство на земеделието и храните, „Стартира приемът по кризисната мярка с бюджет от близо 63 млн. евро“, 10.11.2026 г.

Министерство на земеделието и храните, „Приемът по кризисната мярка ще стартира на 10 ноември“, 03.11.2026 г.; БТА, 03.11.2026 г.

Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 78а и приложение XV.

Архив на zemedeleca.bg: проектът на наредбата (14.10.2026 г.), разширяването на обхвата за животновъдите (02.11.2026 г.), кризисната мярка и думите на министъра за субсидиите „на калпак“ (05.11.2026 г.), заседанието на комисията по земеделието (24.09.2026 г.).