Германският канцлер Фридрих Мерц постави условие: без общ ангажимент за Украйна няма сделка за бюджета на ЕС за 2028–2034 г., от който зависят и парите за българското земеделие

В писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща Мерц настоява всички държави без изключение да участват в новата помощ за Киев за 2027 г. Германия е най-големият нетен платец в бюджета на ЕС. Българското правителство заяви през октомври, че няма да участва в новата помощ, а в бюджета, за който Берлин поставя условието, са и парите за българските стопани

Германия, най-големият нетен платец в бюджета на ЕС, постави писмено условие за бюджета на Съюза за 2028–2034 г.: преди да се говори за него, всички държави трябва да поемат общ ангажимент за новата помощ за Украйна. Канцлерът Фридрих Мерц пише в писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, че всички държави без изключение трябва да поемат справедлив дял от покриването на недостига в украинския бюджет и че това е условие не само за решаването на този въпрос, но и за разговора по всички останали, които имат финансови последици. Досега тази връзка се правеше в изявления пред журналисти и в анонимни реплики на дипломати, а сега е записана като условие в писмо на канцлера. Писмото, за което съобщи Euronews на 9 ноември, засяга пряко и българските стопани, защото от същия бюджет след 2027 г. ще се плащат техните субсидии.

Недостигът в бюджета на Украйна за 2027 г. е 70 млрд. евро и е последица от руските въздушни удари по икономиката ѝ. ЕС е обещал да покрие две трети от него, около 45 млрд. евро, но още не е решил как; според Euronews най-вероятен е нов общ дълг, а Европейската комисия ще представи вариантите преди специалната среща на лидерите в края на ноември. Тези пари не бива да се бъркат с друга сума от 45 млрд. евро. Заемът от 90 млрд. евро, договорен преди година, е разделен по равно за 2026 и 2027 г., и на 30 октомври Комисията предложи на Съвета да одобри втората му половина, 45 млрд. евро за 2027 г. Новата помощ, за която пише Мерц, трябва да дойде над нея. Мерц иска решение и за годините след 2028 г.: преговорите за бюджета да дадат на Украйна многогодишно финансиране, подкрепено от всички държави, което да покрие и лихвите, натрупани по досегашния заем. Той моли Коща да постави темата като приоритет още на неформалната среща на лидерите в Дъблин тази седмица, въпреки че тя първоначално не е била в дневния ред.

Германия внася нетно повече от Франция и Италия, взети заедно

Германия е най-големият нетен платец в бюджета на ЕС, с голяма преднина пред всички останали. През 2024 г. тя е дала с 13,1 млрд. евро повече, отколкото е получила обратно (по 157 евро на всеки германец), сочи сметката на Института на германската икономика в Кьолн. Следващата е Франция с 4,8 млрд. евро, а след нея Италия с 1,6 млрд., така че германската нетна вноска е два пъти по-голяма от тяхната, взета заедно. За сравнение, България е внесла през 2024 г. в общия бюджет 814 млн. евро и е получила обратно с 1,36 млрд. евро повече, а по сметката от Кьолн близо две трети от тази нетна печалба се дължат на земеделските плащания.

Формално всяка държава може да спре бюджета, а накрая той трябва да бъде одобрен и от Европейския парламент, така че Берлин не решава сам колко ще получи всяка държава. На практика обаче сделката се прави около позицията на най-големия платец, а когато Берлин промени позицията си, бюджетът се променя заедно с него. Най-ясният пример е от май 2020 г. Тогава канцлерката Ангела Меркел и президентът Еманюел Макрон предложиха ЕС да вземе общ дълг в невиждан дотогава размер, 500 млрд. евро, и да го раздаде като безвъзмездни средства за възстановяване след пандемията. Германия дотогава беше твърдо против общия дълг, но два месеца по-късно лидерите се договориха за фонд от 750 млрд. евро, от който България получава парите по Плана за възстановяване. Днес Берлин е от другата страна: иска по-малък бюджет и по-ефективно харчене, а сега добавя и условие за Украйна.

Мерц иска разговорът да започне в Дъблин, а градът има своето място в историята на бюджетните спорове. През ноември 1979 г. на срещата на върха в Дъблин британският премиер Маргарет Тачър поиска парите на Великобритания обратно, а пет години по-късно, във Фонтенбло, получи отстъпка от вноската. Оттогава всяка държава идва на преговорите за бюджета със своята сметка колко внася и колко получава. Писмото на Мерц добавя към тази сметка още един въпрос: колко дава всяка държава за Украйна.

Какво се случва в Брюксел в тези седмици

Писмото пристига в най-напрегнатия етап на преговорите. От началото на ноември началникът на кабинета на Коща, Педро Лурти, провежда закрити разговори с всяка столица поотделно, които в Брюксел наричат „изповедални“, защото на тях всяка държава казва насаме какво наистина може да приеме. Лурти пробва сценарии със съкращения, с отстъпките от вноските, които получават някои нетни платци, и с нови собствени приходи на бюджета. От тези разговори трябва да излезе първото предложение на Коща с конкретни суми преди 26 ноември. Двата лагера вече са заели позиции. Нетните платци около Германия се оплакаха в имейл до екипа на Коща, че ирландската преговорна кутия реже твърде малко. Седемнадесет държави, сред тях и България, искат по-голям бюджет от ирландския вариант и премахване на отстъпките. Франция поставя като условие нови собствени приходи, а Германия отхвърля най-вече предложената годишна вноска на големите компании.

Украйна влиза в зимата под засилени руски въздушни удари. На 9 октомври президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Русия ще доставя дизел за американския и световния пазар, а Министерството на финансите на САЩ временно облекчи санкциите, за да го позволи. Агенция АП определи сделката като обрат след години американски натиск върху Москва. Парите от замразените руски активи също не са на масата, защото Белгия, където в депозитаря Euroclear се държи по-голямата част от тях, блокира използването им. Затова недостигът в украинския бюджет ще трябва да се покрие с пари на самите държави от ЕС, най-вероятно с нов общ дълг, а Мерц иска в него да участват всички.

Канцлерът има и вътрешна сметка. Германската нетна вноска в бюджета на ЕС пада от 19,7 млрд. евро през 2022 г. до 13,1 млрд. през 2024 г., отчасти заради слабата икономическа конюнктура, а самият Мерц обеща в Бундестага, че няма да липсва нито едно евро за социални разходи, докато в Брюксел настоява за повече пари за Киев. Натискът идва и от „Алтернатива за Германия“, която в програмата си за изборите през 2025 г. иска ренационализация на земеделската политика с довода, че германските данъци не бива да субсидират фермери от други държави. Писмото може да се чете и като послание към германския избирател, че Берлин няма да плаща сам.

Как Унгария, Словакия и Чехия казаха „не“, без да спрат никого

Досега ЕС намираше начин да помага на Украйна и без участието на всички. През декември 2025 г., след като лидерите не се споразумяха за заем от замразените руски активи, ЕС реши да даде на Украйна 90 млрд. евро с общ дълг за 2026 и 2027 г., а регламентът за заема (2026/467) беше приет през февруари 2026 г. Унгария, Словакия и Чехия поискаха освобождаване от отговорността по заема и го получиха чрез засилено сътрудничество (процедура по договорите, при която поне девет държави приемат решение само за себе си), а в замяна не го блокираха. Така заемът е поет от 24 държави, сред които и България. Как работи той обяснихме подробно на 26 октомври: Украйна ще върне главницата само ако Русия ѝ плати репарации, лихвите се плащат от бюджета на ЕС с вноските на участващите държави, а българският дял, изчислен по първоначалната оценка на Комисията за лихвите и по тежестта на страната в общия брутен национален доход, е около 18 млн. евро годишно от 2028 г. По данни на Euronews тази оценка вече е занижена, защото заемането на пазарите поскъпна.

Мерц иска две неща. Първото е лихвите по този заем след 2028 г. да влязат в решение на всички 27 държави, което на практика означава да плащат и трите, които днес са освободени. Второто има по-голяма тежест. Ако помощта за Украйна стане част от бюджетната сделка, засиленото сътрудничество губи смисъл, защото бюджетът не може да бъде приет само от част от държавите. Тогава държава, която не иска да участва, ще трябва или да участва, или да блокира целия бюджет, заедно със собствените си пари за земеделие и кохезия.

Какво могат да загубят българските стопани и какво не

Седемгодишният бюджет на ЕС се приема с единодушие (член 312 от Договора за функционирането на ЕС). Когато най-големият платец заявява, че няма да се съгласи с него без общо участие в помощта за Украйна, държавата, която откаже да участва, влиза в преговорите като държава, заради която бюджетът може да не бъде приет.

В предложението на Европейската комисия за 2028–2034 г. земеделието и кохезията са в един национален и регионален план за партньорство за всяка държава. За България предложението е 22,3 млрд. евро в текущи цени, от които 19,5 млрд. за кохезия и земеделие. Защитен в този план по предложението на Комисията е само минимумът за подпомагане на доходите, за България около 6,2 млрд. евро. Той засега се запазва и в ирландската преговорна кутия, но окончателният бюджет още се договаря, а вицепремиерът Атанас Пеканов, на когото правителството възложи на 4 ноември българския план, говори за 15–20 млрд. евро, тоест общата сума още не е определена. От него се плащат площните и обвързаните плащания, агроекологичните ангажименти, плащанията за райони с природни ограничения, инвестициите в стопанствата и помощта за установяване на млади фермери. Останалото от сегашния Втори стълб на ОСП, като напояването, инфраструктурата в селата и местните инициативни групи по ЛИДЕР, няма гарантирана сума. Ако България поиска например повече пари за поливни системи, те ще трябва да се намерят в същия план, в който са пътищата, болниците и останалите кохезионни проекти, а за селските райони има само долна граница от 1,41 млрд. евро в цени от 2025 г.

Тази незащитена част е най-уязвима, когато бюджетът се свива. Ирландската преговорна кутия от октомври вече свива бюджета до 1 622 млрд. евро, със 141 млрд. по-малко от предложението на Комисията, но запазва минимума за доходите на стопаните в размера, предложен от Комисията. Отказът от новата помощ за Украйна може да отслаби преговорната позиция на България пред нетните платци, които и без това настояват за по-малък общ бюджет. Решение, според което държавите извън помощта за Украйна получават по-малки национални планове, няма, и отказът не означава автоматично по-малък български план. Той обаче добавя още един спор към преговорите за неговия размер.

Ако бюджет няма

Парите не спират. Ако новият бюджет не бъде приет до края на 2027 г., договорът предвижда таваните на разходите от последната година на сегашния бюджет да продължат да важат, докато бъде приет нов. Тавани обаче не значат пари на сметката. Програмите трябва да имат действащи регламенти и одобрени планове, за да плащат. Когато през 2020 г. имаше опасност бюджетът за 2021–2027 г. да закъснее, Комисията предупреди, че без нова рамка и без план за извънредни ситуации годишният бюджет ще се сведе до строг минимум.

За директните плащания има прецедент. Когато новата ОСП закъсня, ЕС прие преходен регламент (2020/2220), който удължи старите правила за 2021 и 2022 г., а такъв регламент се приема с квалифицирано мнозинство в Съвета и с гласовете на Европейския парламент, не с единодушие. Подобно решение би позволило плащанията на площ да продължат по сегашните правила, но то ще трябва да бъде взето изрично и не следва автоматично от договора. По-тежко е за Втория стълб и за кохезията, които вървят през многогодишни програми и не могат да започнат без нов бюджет. Така стана и през 2014 г., когато заради късното споразумение значителна част от програмите не бяха приети навреме. За стопанина, който чака мярка за инвестиции или напояване, това може да означава значително забавяне, чиято продължителност отсега не може да се предвиди.

Най-много обаче ще загуби самата Украйна. Удължените тавани пазят старата структура на бюджета, в която близо две трети са земеделие и кохезия, и не дават място за новите приоритети. Сегашният механизъм за Украйна (Ukraine Facility, 50 млрд. евро) е само за 2024–2027 г., така че без нов бюджет няма основа за многогодишно финансиране на Киев след 2027 г. Така заплахата „без Украйна няма бюджет“ засяга и самата Германия, която иска тъкмо такова финансиране. Седемгодишен бюджет досега никога не е оставал неприет, но двата последни бяха приети в последния момент: на 2 декември 2013 г. и на 17 декември 2020 г.

В кои пари от писмото на Мерц България участва и в кои не

Писмото на Мерц говори за три различни неща и положението на България при всяко от тях е различно.

Заемът от 90 млрд. евро за 2026 и 2027 г. Тук България участва. Тя е една от 24-те държави, които поеха заема при предишното правителство, и правителството на Радев не се е отказало от него. По първоначалната оценка на Комисията българският дял в лихвите би бил около 18 млн. евро годишно от 2028 г. Мерц иска лихвите след 2028 г. да се поемат с решение на всички 27 държави, тоест да плащат и освободените Унгария, Словакия и Чехия. За България това не е нов разход, а делът ѝ няма да се увеличи.

Новата помощ за 2027 г., около 45 млрд. евро над заема от 90 млрд. Тук България заяви, че няма да участва. На 20 октомври в Твърдица премиерът Радев каза пред журналисти, че страната не може да даде пари от новите 70 млрд. евро, които президентът Володимир Зеленски поиска на Европейския съвет седмица по-рано. Официално заявяване в Съвета на ЕС засега няма, но Euronews пише, че се очаква България да остане извън новия общ дълг заедно с Чехия, Унгария и Словакия. За тези пари Мерц пише изрично, че трябва да участват всички без изключение.

Парите за Украйна в бюджета за 2028–2034 г. Предложението на Европейската комисия предвижда 100 млрд. евро за Украйна за седемте години. Мерц иска решение за тях, подкрепено от всички държави. Тъй като бюджетът се приема с единодушие, България няма да може да се изключи само от тази част: тя ще гласува за или против целия бюджет, в който са и нейните пари за земеделие и кохезия.

Аргументите на правителството за отказа от новите пари са два. Първият е бюджетен. Още в първите дни на кабинета Радев заяви, че предишните правителства са поели дългосрочен ангажимент за финансова помощ на Украйна с фиксирани годишни вноски, но са оставили голям бюджетен дефицит, и че България ще помага според възможностите си, а тази година такива няма. Вторият е политически: според Радев войната изтощава европейските икономики, подхранва социалното напрежение и политическата нестабилност и затова трябва да спре възможно най-скоро. Има и разлика с Унгария от времето на Орбан. София заявява, че няма да участва, но не блокира решенията на останалите, а писмото на Мерц иска да направи невъзможен тъкмо този начин на неучастие.

Парите от писмото на Мерц и мястото на България

Таблица на zemedeleca.bg по писмото на Мерц (Euronews), БТА, предложението на Комисията и решенията на Европейския съвет.

Колко струва участието и какво е заложено

Въпросът, който ще си зададе всеки стопанин, прочел дотук, е докога България ще плаща за Украйна, след като и сама няма пари. Отговорът започва от сумите, но и от разликата между поето задължение, оценка и хипотеза. По първоначалната оценка на Европейската комисия за разходите по заема от 90 млрд. евро българският дял в лихвите би бил около 18 млн. евро годишно от 2028 г., или около 120 млн. евро за седемте години на следващия бюджет. За сравнение, това е по-малко от 170-те милиона евро на т.нар. иранска помощ за газьол и торове, която държавата отпуска на стопаните тази есен. Действителната сума ще зависи от лихвите на пазарите и от начина, по който разходите се разпределят между участващите държави, но участието в този заем вече е поето и отказът от новите пари не го променя.

За новата помощ от около 45 млрд. евро няма нито избран инструмент, нито условия на финансиране, нито решение кой участва. При хипотеза, че тя бъде заем при същите условия и лихвите се разпределят пропорционално, българският дял би бил около 9 млн. евро годишно. Тази сума е условна проекция, а не реално спестен разход.

Отделен въпрос е главницата на заема от 90 млрд. евро. Той е гарантиран с бюджета на ЕС, а Украйна ще го върне само ако получи репарации от Русия; дотогава Комисията смята да подновява дълга. Разход за държавите би възникнал само ако гаранцията бъде задействана, а как би се разпределил, зависи от решения, които още не са взети. Само за ориентир: ако цялата главница някога бъде поета пропорционално от участващите държави, на България би се паднала сума от порядъка на 540 млн. евро, но това е пропорционална сметка, а не установено задължение. Хипотетична е и сметката за 100-те милиарда за Украйна в следващия бюджет: ако се плащат изцяло от вноските на държавите, българският дял по тежестта на страната в общия брутен национален доход (около 0,6%) би бил около 600 млн. евро за седем години, но формата на това финансиране още не е определена.

От другата страна са парите, които идват. През 2024 г. България е внесла в бюджета на ЕС 814 млн. евро и е получила обратно с 1,36 млрд. евро повече, като по сметката от Кьолн близо две трети от тази разлика се дължат на земеделските плащания. Само европейските пари за директни плащания и за селските райони в държавния бюджет за 2026 г. са 1,124 млрд. евро. Предложеният защитен минимум за доходите на стопаните след 2027 г. е средно около 890 млн. евро годишно, а оценката за годишния български дял от лихвите по заема от 90 млрд. е около 2% от него.

Сметката има два прочита. Първият следва довода на правителството: дефицитът е реален, а всеки нов заем добавя още години задължения и още условен риск от главницата. Според втория прочит при хипотезата за нов заем отказът би спестил около 9 млн. евро годишно, а в същите преговори се решава незащитената част от българския план, която е в милиарди.

Колко струва помощта за Украйна и колко получава България от ЕС

Делът на България в лихвите и в парите за Украйна е изчислен от zemedeleca.bg ориентировъчно, по тежестта на страната в брутния национален доход; това са редакционни оценки, не определени задължения. Останалите суми: Институт на германската икономика в Кьолн, Министерство на финансите, Европейска комисия.

Може ли да се иска повече кохезия и по-малко Брюксел

Позицията на правителството съчетава две неща. У дома отказът за Украйна се обяснява с бюджетните възможности на страната и с правото ѝ сама да решава какво може да плати. В Брюксел правителството настоява за повече пари за кохезия: така беше на 28 май, когато Радев поиска от Антониу Коща „индустриална кохезия“, и на 2 октомври, когато подписа писмото на седемнадесетте. Дали двете неща могат да стоят заедно, зависи от това какво всъщност е кохезията.

Историята ѝ показва, че тя не е помощ, която Брюксел дава отстрани, а цената, която по-бедните държави получават за всяка следваща стъпка на интеграция. През 1988 г. т.нар. пакет „Делор“ удвои структурните фондове, за да компенсира по-бедните държави за отварянето на единния пазар. Кохезионният фонд беше записан в договора от Маастрихт (1992 г.), защото Испания на Фелипе Гонсалес поиска да ѝ бъде платено за влизането в паричния съюз. С парите идва и европейска намеса във вътрешните решения: националният план се одобрява от Комисията, плащанията се правят срещу договорени етапи и цели, а над целия бюджет стои механизмът за условност, свързан с върховенството на закона (Регламент 2020/2092). Ирландската преговорна кутия маха обвързването на плащанията с икономически реформи, но плановете пак се одобряват в Брюксел, а в новия единен план влизат и парите за земеделието. По този прочит който иска повече кохезия, иска и повече от онова, което суверенистката реторика описва като командване от Брюксел.

Има и обратен прочит, най-силният в полза на правителството. Кохезията е цел, записана в договора (член 174 от Договора за функционирането на ЕС), а не благоволение на нетните платци. Помощта за Украйна по заемите е доброволна и затова Унгария, Словакия и Чехия можаха да останат извън нея по процедура, предвидена в същите договори. По тази логика Радев иска онова, на което България има право като член, и отказва онова, което не е длъжна да дава, и не противоречи на себе си.

Писмото на Мерц засяга точно тази разлика. Ако парите за Украйна влязат в бюджета, който се гласува изцяло, разделението на полагаемо и доброволно изчезва и правителството ще трябва да гласува едновременно за кохезията и за Украйна. Политологът Робърт Пътнам описва подобно положение като игра на две нива: всеки лидер преговаря едновременно с другите държави и с вътрешната си публика и може да говори различно на двете маси, докато те не се срещнат в един документ. Бюджетът за 2028–2034 г. може да се окаже този документ.

Нетните платци не правят разлика между двата прочита. За тях е важно, че България, Чехия, Унгария и Словакия са едновременно в групата на „Приятелите на кохезията“ и извън новата помощ за Украйна. „Държавите от групата на кохезията не могат да искат и вълкът да е сит, и агнето да е цяло“, казва пред Euronews неназован дипломат, който има предвид, че тези държави искат пари за себе си, а в същото време отказват да участват в помощта за Украйна. Според него в Брюксел парите не растат по дърветата и затова трябва да се правят политически избори.

Полша е против, макар да е сред най-твърдите поддръжници на Киев

Германия е най-големият двустранен донор на Украйна. Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция също смятат, че тежестта пада върху малко държави, и искат бюджетът и помощта за Украйна да се договорят заедно. Всички те са сред „пестеливите“, които искат общи съкращения в бюджета. На тяхна страна застана и ирландският финансов министър Саймън Харис, чиято страна води преговорите като председател на Съвета на ЕС до края на годината. Според него не може да има сериозен разговор за бюджета без финансирането на Украйна, защото въпросът е за европейската сигурност. Мерц говори за такава връзка още от март, когато Виктор Орбан блокираше заема от 90 млрд. евро, а канцлерът обеща да повдигне въпроса в бюджетните преговори.

Против е Полша, която е едновременно сред най-верните съюзници на Украйна и сред „Приятелите на кохезията“. Заместник-министърът по европейските въпроси Игнаци Немчицки каза миналата седмица, че двата въпроса са различни по същество и обвързването им може да има обратен ефект и да направи сделката още по-трудна. Словашкият премиер Роберт Фицо предупреди, че подобна връзка е много опасна. Американският изследовател на преговорите Джеймс Себениус описва този риск още през 1983 г.: когато към преговорите се добави нов въпрос, държава, която може да блокира единия, получава възможност да блокира и другия. През декември 2025 г. Унгария, Словакия и Чехия не можеха да спрат помощта за Украйна, защото останалите продължиха без тях. Ако Украйна влезе в бюджета, ще могат.

Какво ще се случи до 26 ноември

Първата проверка е срещата в Дъблин тази седмица. Втората е документът на Комисията с вариантите за финансиране на Украйна, който трябва да излезе преди специалната среща на лидерите на 26 ноември, посветена на бюджета. Дотогава Антониу Коща трябва да представи и първото си предложение с конкретни суми за 2028–2034 г. От двата документа ще стане ясно дали помощта за Украйна влиза в бюджета като задължение на всички 27 държави, или остава отделно решение, от което някои държави могат да се изключат. При предишните два седемгодишни бюджета първата среща на лидерите, посветена само на парите, не е завършвала със сделка.

Какво е сигурно и какво не. Сигурно е, че най-големият нетен платец в бюджета на ЕС поиска парите за Украйна и бюджетът за 2028–2034 г. да се договарят заедно и че България влиза в тези преговори с две позиции едновременно: с искане за повече общи пари за кохезия и земеделие и с публично заявен отказ да участва в нов общ ангажимент за Украйна. Не е сигурно какво ще ѝ струва това. Мерц поставя условие за постигането на сделка, а не правило, по което държава извън помощта за Украйна губи земеделските си пари; решение, според което такива държави получават по-малки национални планове, няма. Предложеният защитен минимум от около 6,2 млрд. евро засега се запазва в преговорната рамка, а сумите, за които става дума при неучастието, са оценки и хипотези от порядъка на милиони евро годишно. Незащитената част от българския план, която тепърва ще се договаря, е от порядъка на милиарди.

За стопаните отказът засега не е финансова санкция, а факт, който променя политическия контекст на преговорите за техните пари. Дали позицията на България е защитима по договорите е един въпрос, и правителството има довод, че кохезията е право, а заемите за Украйна са доброволни. Колко ще ѝ струва политически е друг въпрос, на който окончателен отговор още няма. Ако Мерц успее да вкара Украйна в бюджета, България ще трябва да гласува с един глас и за своите земеделски пари, и за помощта за Киев, и ще получи възможност да спре и двете, която за нетна получателка струва скъпо, защото заедно с бюджета спира и собствените ѝ субсидии. Първите отговори ще се видят на 26 ноември, когато лидерите за пръв път ще спорят върху числата на Коща.

Понятия

Многогодишна финансова рамка – седемгодишният бюджет на ЕС, който определя таваните на разходите по политики; следващата обхваща 2028–2034 г.

Единодушие (член 312 от ДФЕС) – правилото, по което Съветът приема Многогодишната финансова рамка: решението минава само ако никоя държава не гласува против. Ако нова рамка не бъде приета навреме, таваните от последната година на старата продължават да важат.

Нетен платец и нетен получател – държава, която внася в бюджета на ЕС повече, отколкото се харчи на нейна територия, и обратно; разликата се нарича нетно салдо.

Засилено сътрудничество – процедура по договорите на ЕС, при която поне девет държави приемат общо решение само за себе си, без останалите да са обвързани с него; така през декември 2025 г. Унгария, Словакия и Чехия останаха извън заема от 90 млрд. евро.

Общ дълг – заеми, които Европейската комисия взима на финансовите пазари от името на ЕС или на група държави, като отговорността за връщането им е обща.

Национален и регионален план за партньорство – единният план на всяка държава по предложението на Комисията за 2028–2034 г., в който влизат парите за земеделие, кохезия, рибарство, миграция и други политики.

Минимум за подпомагане на доходите – защитената сума в плана, която може да се изразходва само за определени земеделски мерки: площни и обвързани плащания, агроекологични ангажименти, плащания за райони с ограничения, инвестиции в стопанствата, установяване на млади фермери, управление на риска; за България около 6,2 млрд. евро в текущи цени за седемте години.

Целеви разход за селските райони – поне 10 на сто от плана, изчислени без защитените суми, които трябва да отидат за селските райони; за България 1,41 млрд. евро в цени от 2025 г.

Втори стълб на ОСП – в сегашния период – развитието на селските райони: инвестиции, напояване, ЛИДЕР, мерки за млади фермери; в предложението за 2028–2034 г. престава да съществува като отделен фонд и влиза в националния план.

Преходен регламент – временен акт, който удължава старите правила на една политика, докато бъдат приети новите; за ОСП е използван за 2021–2022 г.

„Приятели на кохезията“ – неформална група държави, предимно от Централна и Източна Европа и Средиземноморието, които настояват за запазване на кохезионните и земеделските пари в бюджета на ЕС.

Игра на две нива – теорията на Робърт Пътнам (1988 г.), според която всеки преговарящ лидер търси споразумение едновременно с другите държави и с вътрешната си публика.

Изповедални – закрити разговори на председателя на Европейския съвет или на екипа му с всяка държава поотделно преди решаваща среща на лидерите.

Собствени приходи (собствени ресурси) – приходите, които влизат направо в бюджета на ЕС, без да минават през националните вноски: мита, дял от ДДС, вноска по брутния национален доход и предложените нови ресурси.

„Пестеливи“ – нетни платци, които настояват за по-малък бюджет на ЕС и общи съкращения.

Използвани източници

Euronews, Жорже Либорейро, „Няма сделка за помощ за Украйна? Тогава няма сделка по бюджета на ЕС, казва Мерц“, 09.11.2026 г.

Euronews, Мария Тадео и Жорже Либорейро, за решението на Европейския съвет за заема от 90 млрд. евро за Украйна, 19.12.2025 г.

БТА, изявление на министър-председателя Румен Радев в Твърдица, 20.10.2026 г.

БНТ, изявление на министър-председателя Румен Радев в началото на заседание на Министерския съвет в първата седмица на кабинета, 2026 г.

Европейска комисия, предложение до Съвета за оставащите 45 млрд. евро от заема за Украйна за 2027 г., 30.10.2026 г.; Регламент (ЕС) 2026/467 за заема за подкрепа на Украйна.

Politico, Brussels Playbook, 02.11.2026 г. (изповедалните на Коща); AFP, 15.10.2026 г.; AP и Reuters, 9.10.2026 г. (сделката за дизела); Berliner Zeitung, октомври 2026 г.; предизборна програма на „Алтернатива за Германия“ за изборите за Бундестаг, 2025 г.

RBC-Ukraine, изявление на канцлера Мерц за блокадата на Унгария и бюджетните консултации, 21.03.2026 г.

Институт на германската икономика (IW Köln), Бертолд Буш, Бьорн Каудер, Самина Султан, „EU-Haushalt und Mitgliedstaaten: Wer ist Nettozahler, wer Nettoempfänger?“, IW-Report № 62, 26.11.2025 г.

Министерство на финансите, месечен бюлетин за изпълнението на консолидираната фискална програма, вноската на България в бюджета на ЕС за 2024 г.; Закон за държавния бюджет за 2026 г., средства от ЕС за директни плащания и селски райони.

Европейска комисия, предложение за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., 16.07.2025 г., с таблица с разпределението по държави и резерва от 100 млрд. евро за Украйна.

Съвет на ЕС, док. 13922/26, преговорна кутия за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., 10.10.2026 г.

Договор за функционирането на Европейския съюз, чл. 312 и чл. 326–334; Регламент (ЕС) 2020/2220 за преходните разпоредби на ОСП за 2021 и 2022 г.

Европейска комисия, COM(2015) 15, за последиците от късното приемане на рамката 2014–2020 г.; Agence Europe, за позицията на Комисията по плана за извънредни ситуации, 2020 г.

Robert D. Putnam, „Diplomacy and Domestic Politics: The Logic of Two-Level Games“, International Organization, т. 42, бр. 3, 1988 г.; Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 за общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза.

James K. Sebenius, „Negotiation Arithmetic: Adding and Subtracting Issues and Parties“, International Organization, т. 37, бр. 2, 1983 г.

Министерски съвет, решение от 04.11.2026 г. за Плана за национално и регионално партньорство.

Архив на zemedeleca.bg: указанията за т.нар. иранска помощ (22.10.2026 г.), „Три кохезии и една дума“ (май 2026 г.), нетните салда по данните от Кьолн (22.09.2026 г.), заемът за Украйна и кохезията (26.10.2026 г.), закритите разговори на председателя на Европейския съвет (02.11.2026 г.), Планът за национално и регионално партньорство (05.11.2026 г.).