Доходът на един зает в планинските стопанства е с една пета по-нисък, отколкото в останалите стопанства в същата държава, въпреки че субсидиите са почти половината от добавената им стойност, показва анализ на Европейската комисия

В България разликата е 19%, а планинското стопанство обработва средно 18 хектара срещу 46 извън планините. Комисията предложи след 2027 г. компенсаторните плащания за стопанствата в планинските райони да станат задължителни за всички държави, но в позицията на Съвета те остават по избор на правителствата.

Ако погледнем средните стойности, които Европейската комисия дава в новия си анализ на планинското земеделие в ЕС, излиза, че от земеделие в планината се живее по-добре: в типичното планинско стопанство доходът на един зает е 15 300 евро годишно, а в останалите стопанства е 12 600 евро. Числото е вярно, но подвежда, и авторите на анализа го казват веднага: в него повече се сравняват държавите, отколкото планината и равнината. Близо 30% от планинските стопанства в данните на Комисията са в Италия, където доходите от земеделие са сравнително високи, а сред непланинските са многобройните стопанства с нисък доход в Полша и Румъния, около една трета от всички.

Когато всяко планинско стопанство се сравни с останалите стопанства в собствената му държава, картината се обръща. В типичното планинско стопанство доходът на един зает е с 20% по-нисък, а средно разликата е 23%. Така е в 15 от 17-те държави, за които има достатъчно данни, сред тях и България, където разликата е 19%. Ако планинските стопанства се сравнят само със стопанствата извън всички райони с природни ограничения, разликата е 23–27%, а ако от дохода се извадят и субсидиите, тя би стигнала между 45 и 66%.

Анализът е аналитичният бюлетин № 19 „Земеделието в планините на ЕС“ (Farming the EU’s mountains), който дирекцията на Комисията за земеделие и развитие на селските райони публикува през ноември заедно със Съвместния изследователски център и Европейската агенция за околна среда. Комисията го пуска в момент, в който се решава какво ще остане от подкрепата за стопанствата в планинските райони след 2027 г. Тя самата предложи плащането за тези стопанства да стане задължително за всички държави, а министрите на земеделието през октомври го върнаха към доброволно.

Днес България прилага компенсаторното плащане за стопанствата в планинските райони, защото сама е избрала да го прилага. Ако позицията на министрите стане регламент, след 2027 г. правителството отново ще може да го запази, да го промени или да се откаже от него, без задължение да пренесе сегашния модел. То ще решава и кои земи са допустими, как се смята компенсацията и какво място ще има тя в общия план за европейските пари. Анализът на Комисията показва колко зависими са планинските стопанства от подкрепата, а в същото време правилата, които се обсъждат, връщат повечето решения за нея при правителствата.

Тези изводи стъпват на две големи бази данни. Първата е преброяването на земеделските стопанства от 2020 г., в което влизат всички около девет милиона стопанства в ЕС, включително най-малките. Евростат, статистическата служба на ЕС, е разпределил данните му по квадрати на картата, така че да се вижда кои стопанства са в планините. Втората е Мрежата за данни за устойчивостта на стопанствата (FSDN), наследникът на европейската счетоводна мрежа FADN, която у нас се поддържа като Система за земеделска счетоводна информация. В нея чрез извадка са представени около 3,5 милиона стопанства, които произвеждат за пазара, и за тях има подробни счетоводни данни за годините от 2020 до 2024. Двете бази очертават планините по различен начин, защото в Европа няма единно официално определение за планински район. Това е обяснено по-нататък в текста, защото от него зависи всяко число.

За България бюлетинът няма отделна глава, но в графиките и в приложението му има данни и за нея. Разликата в дохода, 19%, е изписана на графиката на Комисията, а останалите числа редакцията изчисли от графиките, затова в статията те са закръглени. Според тях българското планинско стопанство обработва средно около 18 хектара срещу около 46 извън планините, а пасищата заемат около 60% от земята му срещу около 14% в останалата част на страната.

Защо ЕС подпомага стопанствата в планините

Субсидиите, за които става дума в бюлетина, имат дълга история. Плащането за стопанствата в планинските райони е едно от най-старите в европейското земеделие: въвежда го Съветът на тогавашната Европейска икономическа общност с Директива 75/268/ЕИО от 28 април 1975 г. за земеделието в планинските и хълмистите райони и в някои необлагодетелствани райони. В мотивите си директивата се позовава и на протокола към договора за присъединяване на Обединеното кралство, според който стопанствата в британските хълмисти райони работят при особени условия. Държавите получават право да въведат за стопаните, които постоянно работят в такива райони, годишна компенсаторна помощ, за да не изоставят земята. Оттук идва и името, с което плащането е известно у нас и с което е наричано в целия текст: компенсаторно плащане. Още тогава всяка държава сама предлага районите си, а Съветът ги одобрява със списъци по държави. В списъка за Италия например стръмен склон е определен като склон с наклон над 20%.

Тридесет и четири години по-късно, през 2009 г., Комисията отбелязва, че Европейската сметна палата е посочила разнообразието на националните критерии за т.нар. междинни райони (районите с ограничения, които не са планински) като възможен източник на неравно третиране, а средното плащане по схемата е от 16 евро на хектар в Испания до 215 евро на хектар в Белгия. В програмния период 2014–2020 г. тези райони са определени наново по осем общоевропейски показателя за природните условия: ниски температури, суша, преовлажняване на почвата, лош дренаж, неблагоприятна текстура и каменистост, плитка коренова зона, лоши химични свойства на почвата и стръмни склонове. Планинските райони остават определени по надморска височина и наклон, а картата им продължава да чертае всяка държава.

Логиката на плащането е разбираема. Фермерът в планината има по-високи разходи и по-нисък доход заради условия, които не може да промени, и обществото му компенсира разликата, за да продължи да обработва земята. Регламентът за ОСП (чл. 71 от Регламент 2021/2115) я описва по същия начин: плащането е годишно, на хектар, и покрива изцяло или отчасти допълнителните разходи и пропуснатия доход в сравнение с районите без ограничения. В бюлетина си от 2023 г. Комисията изрично подчертава, че то е подкрепа на дохода и за разлика от агроекологичните плащания и екосхемите не изисква от фермера ангажименти към природата. Новият бюлетин свързва същото плащане с ползите, които планинското земеделие дава на обществото: открити пасища и местообитания, регулиране на водите, съхраняване на въглерод, туризъм и местна идентичност. Двете обосновки не си противоречат, но водят до различни политики. Ако плащането е компенсация, то се дължи на всеки фермер в района като право, свързано с мястото. Ако е заплащане за обществени блага, логично е да зависи от това какво прави фермерът с пасището.

Днес за плащането се спори на две нива. Участниците в Европейската конвенция за планините посочват като основни проблеми на планинското земеделие смяната на поколенията, климата, нападенията на едрите хищници, тежките условия на труд и слабото признаване на планинското земеделие в политиките. Институциите спорят за самото плащане. Комисията в предложението си за ОСП след 2027 г. (COM(2025) 560) предложи то да бъде задължително за всички държави, а министрите на земеделието в позицията, приета на Съвета в Люксембург на 26–27 октомври 2026 г., го върнаха към доброволно. И днес то е доброволно: по стратегическите планове, одобрени през 2022 г., Естония, Унгария, Нидерландия, Латвия и белгийската област Фландрия не го прилагат, а България го прилага.

Какво е планински район

Първият раздел на бюлетина започва с предупреждение: в статистиката и в политиката на ЕС няма единно официално определение за планински район. Има няколко и всяко е съставено за своя цел. Европейската агенция за околна среда (EEA) определя планината само по релефа и прилага едни и същи правила за цяла Европа. В три пояса на надморска височина (от 300 до 1000 м, от 1000 до 1500 м и от 1500 до 2500 м) теренът се смята за планински, ако има достатъчен наклон и достатъчна разлика във височините наоколо, като колкото по-висок е поясът, толкова по-малки са изискванията. Всичко над 2500 м е планина, а под 300 м се включва само силно пресеченият терен. Евростат ползва сходен подход, когато класифицира регионите.

Общата селскостопанска политика има трето определение и по него стопанствата получават компенсаторно плащане. Член 32 от Регламент 1305/2013 описва планинския район като такъв, в който надморската височина или стръмните склонове значително скъсяват вегетационния сезон или затрудняват работата с машини, и добавя към него всичко северно от 62-рия паралел, тоест северните части на Финландия и Швеция. Критериите са общоевропейски, но картата я чертае всяка държава сама, по землища. В едно землище могат да се смесят различни видове ограничения, затова част от земята в „планинския“ район може да не е планинска в строгия смисъл. Тази свобода личи и в данните: 28% от стопанствата, които в счетоводните данни на Комисията са в планинските райони по картата на ОСП, са под 300 метра надморска височина, 39% са между 300 и 600 метра и само 33% са над 600 метра.

Двете карти обхващат различна площ. По картата на EEA планински са 29% от територията на ЕС, а по картата на ОСП 22%, без районите на север от 62-рия паралел. В повечето държави картата на ОСП обхваща по-малка площ от географската. Изключенията са три: Португалия, Словения и България.

В България географската карта отбелязва като планина 48,7% от територията, а картата, по която стопанствата получават компенсаторно плащане, 57,6%. И по двете мерки около половината страна е планинска, но в планините е много по-малка част от земеделската земя, защото голяма част от планинската територия не е земеделска земя. По картата на EEA в планините е около 24% от използваната земеделска площ на страната. По картата на ОСП, според данните на Комисията за 2021 г., планинските райони обхващат около 19% от земеделската площ, а заедно с другите видове ограничения около една четвърт. Двете числа се различават заради различните правила на картите; никоя от двете не е сгрешена. Над 70% от земеделската земя на България е извън всякакви райони с ограничения и така България е сред петте държави в ЕС с най-много земя без ограничения, заедно с Дания, Унгария, Нидерландия и Белгия.

Българската карта на районите с ограничения е определена в края на 2006 г. и в началото на 2007 г., около присъединяването към ЕС, и е обнародвана с Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с Постановление № 30 на Министерския съвет от 15 февруари 2008 г. Оттогава картата се променя по землища. През 2011 г. например министерството предлага към планинските райони да се добавят четири землища, сред тях Босилица в Кърджалийско и Цветкова бара в Берковско, а през 2020 г. предлага нови промени в списъка. Днешните компенсаторни плащания се изплащат по тази карта.

За читателя изводът е практичен: всяко число в бюлетина зависи от картата, по която е смятано. Описанието на стопанствата (размер, земя, животни, възраст на фермерите) е направено по географската карта на EEA, а доходите са смятани по картата на ОСП, защото само тя е записана за всяко стопанство в счетоводните данни. Двете групи стопанства до голяма степен се припокриват, но не съвпадат.

Какви са планинските стопанства

По преброяването от 2020 г. в планинските райони на ЕС са 30% от стопанствата (2,69 милиона), но само 21% от използваната земеделска площ (32,5 милиона хектара) и 17% от стандартната продукция, тоест от пазарната стойност на това, което стопанствата произвеждат. Средното планинско стопанство е 12,1 хектара, а стопанството извън планините е 19,6 хектара. Най-голямата разлика е в земята. Постоянните тревни площи (ливади и пасища) са 55% от площта на планинските стопанства и само 23% от площта на останалите, обработваемата земя е 32% срещу 71%, а трайните насаждения (маслини, овощни градини, лозя) заемат 13% срещу 6%. Така в планините е около 38% от всички постоянни тревни площи в ЕС.

Планинските стопанства в ЕС и в България

Източник: Европейска комисия, аналитичен бюлетин № 19, таблица 1 и графика A1 (преброяване 2020 г., карта на EEA). Числата за България са изчислени от zemedeleca.bg по графиката A1.

В планините се отглеждат по-малко животни на хектар и видовете са в друго съотношение. Тревопасните животни (говеда, овце, кози, коне) са 0,66 животински единици на хектар фуражна площ, тоест на хектар пасища и ниви с фуражни култури, а извън планините са 1,10. Животинската единица е мярка, с която различните видове се събират в едно число: една млечна крава е една единица, а една овца или една коза е 0,1 единици. Овцете на хектар в планините са почти три пъти повече (0,80 срещу 0,29 глави), козите над три пъти повече (0,16 срещу 0,05), докато говедата са малко по-малко (0,44 срещу 0,50), свинете са наполовина по-малко, а птиците с около 40% по-малко. Планинското животновъдство в Европа е животновъдство на паша, с повече овце и кози, а повечето говеда, свине и птици се отглеждат извън планините.

Фермерите в планината са по-възрастни, средно на 59 години срещу 57. Над 65 години са 38% от тях (31% извън планините), а под 40 години са само 10% (13% извън планините). Пълно земеделско образование имат 5% от тях срещу 13% извън планините. Семейни са 89% от стопанствата (88% извън планините), а 15% от земята се ползва при други форми на владение, като алпийските и общите пасища, срещу 5% извън планините. Биологичното земеделие заема 12% от планинската площ срещу 7% другаде.

Счетоводните данни, в които влизат само стопанствата, произвеждащи за пазара, дават по-благоприятна картина. Жените ръководят 22% от планинските стопанства срещу 19% от останалите, а младите фермери под 40 години са 17,4% срещу 16,6%. Разликата с преброяването показва, че младите фермери липсват главно в многобройните най-малки планински стопанства, които не влизат в счетоводните данни. Ако политиката за младите фермери се прави само по счетоводните данни на стопанствата, които произвеждат за пазара, проблемът в планините ще изглежда по-малък, отколкото е. Пълно земеделско образование имат 18% от планинските фермери срещу 26% от останалите, а тези, които работят само с практически опит, са почти колкото другаде (44% срещу 46%), така че разликата е в по-високите степени на земеделско обучение. В планинските стопанства 54% от труда е на семейството срещу 46% в останалите.

Планинското стопанство не е непременно животновъдно. Сред планинските стопанства, които произвеждат за пазара, най-голямата група са тези с трайни насаждения (33%), след тях са животновъдите (27%) и стопанствата с полски култури (12%). Животновъдите обаче стопанисват 46% от планинската земя. Много от растениевъдните стопанства са в плодородни долини, които се обработват по-лесно, и някои от тях са силно печеливши. Бюлетинът предупреждава, че данните не могат да разделят напълно тези видове стопанства и че средните числа трябва да се четат с това наум.

Големи са и разликите между отделните планински масиви. Тревните площи са от 29% от земеделската площ в Апенините до 81% в ирландските планини. Натоварването на пасищата, тоест броят на тревопасните животни на хектар, е от 0,42 животински единици в Карпатите, където земята се обработва от близо милион много малки стопанства, до 1,8 на островите в Атлантическия океан. България попада в масива „Балкани и Югоизточна Европа“, в който е и Гърция. Той има 2,9 милиона хектара земеделска площ, 39% тревни площи, 0,77 животински единици на хектар фуражна площ и 6% биологично земеделие. Гръцките планински стопанства обаче имат малко пасища (около 28% от площта по приложението на бюлетина), затова за България по-точни са данните от приложението. По тях българското планинско стопанство е два и половина пъти по-малко от стопанството извън планините. Разликата в дела на пасищата, около 46 процентни пункта, е сред най-големите в Съюза, заедно с тези в Австрия, Румъния, Франция и Словакия. Натоварването на пасищата, около 0,46 животински единици на хектар фуражна площ, е третото най-ниско в планините на ЕС след Словакия и Румъния.

Доходът на един зает

Когато бюлетинът сравнява доходите, той ползва показателя нетна добавена стойност на годишна работна единица. Нетната добавена стойност е това, което остава от продукцията на стопанството след разходите за семена, торове, фураж, гориво и услуги и след амортизацията на машините и сградите, като в нея влизат и текущите субсидии. С тази сума стопанството заплаща труда на фермера, на семейството му и на наетите хора, както и земята и капитала. Годишната работна единица е трудът на един човек, зает пълно работно време през цялата година; ако двама души работят по половин година, те се броят за един. Затова в статията показателят е наречен доход на един зает.

Когато всяко планинско стопанство се сравни с останалите стопанства в своята държава, доходът на един зает в планината е с 20% по-нисък при типичното стопанство, тоест с около 2 400 евро (типично е стопанството, което стои точно по средата, ако всички стопанства се подредят по доход; статистиците го наричат медиана), и с 23% по-нисък средно, тоест с около 7 400 евро. Средното тук е общият доход на всички стопанства в групата, разделен на всички заети в нея, затова големите стопанства тежат в него повече, отколкото в медианата. Ако планинските стопанства се сравнят само със стопанствата извън всякакви райони с ограничения, разликата става 23–27%, тоест около 2 800 евро при типичното стопанство и 9 100 евро средно, защото сред непланинските стопанства са и тези от другите райони с ограничения, чиито доходи също са ниски. При това сравнение Комисията смята и колко тежат субсидиите. Те са 48% от нетната добавена стойност на планинските стопанства, а в стопанствата извън районите с ограничения са 25%. Ако от дохода се извадят всички субсидии, разликата между двете групи би била между 45 и 66%. Субсидиите покриват между една четвърт и малко над една трета от нея (24% при средните стойности и 38% при типичното стопанство), но не я затварят.

Проверката по държави показва същото почти навсякъде. От седемнадесетте държави, в които има поне по 30 стопанства от извадката и в двете групи, типичното планинско стопанство има по-нисък доход от типичното непланинско в петнадесет. Двете изключения, Чехия и Финландия, имат разлика под 250 евро на един зает и заедно са около 3% от планинските стопанства в ЕС. Най-голяма в евро е разликата в Австрия (около 16 500 евро на един зает), Швеция (14 000 евро) и Франция (11 600 евро). В южните държави, където са повечето планински стопанства в ЕС, сред тях Италия, Испания, Португалия и Гърция, разликата е между 800 и 2 200 евро.

В България планинските стопанства са 16% от стопанствата в извадката. Доходът на един зает в типичното българско планинско стопанство е с 19% по-нисък, отколкото в типичното стопанство извън планините, което по графиката на Комисията прави около 2 000 евро годишно. От тези две числа следва, че типичният доход на един зает е около 10 700 евро извън планините и около 8 700 евро в планините. Това е изчисление на редакцията, бюлетинът не дава тези две числа. В евро разликата у нас е близо до гръцката (около 2 200 евро) и е в горния край на южните държави.

Най-важното в анализа е обяснението на разликата. Комисията е разложила разликите в дохода между отделните стопанства по причини и е получила, че размерът на стадото, измерен в животински единици на стопанство, обяснява 21 процентни пункта от тях, а видът на стопанството още 5 пункта. Ако към тези два фактора се добави и това дали стопанството е в планината, обяснената част се увеличава с под 0,1 пункта. Комисията заключава, че по-ниският доход в планината се дължи главно на по-малките стада и на по-екстензивното производство. Разлагането показва колко от разликите между стопанствата се свързват с всеки фактор, но само по себе си не доказва причината, и бюлетинът веднага добавя уговорката, без която изводът би подвел: малките стада и екстензивното производство са до голяма степен следствие от самата планина, от наклона, от краткия вегетационен сезон и от отдалечеността, затова мястото и устройството на стопанството не могат да се разделят напълно.

Разликата зависи и от това какво произвежда стопанството, и е най-малка в производствата, които преобладават в планината. При овцете и козите тя е около 2 000 евро на един зает, а при месодайните говеда около 3 100 евро. При млечните говеда стига 9 500 евро. При полските култури, лозята и маслините, които в планината се отглеждат главно в долините, разликата е около 20%. Единственото изключение са овощните градини: при тях планинските стопанства имат по-висок доход от равнинните.

Пасищата и субсидиите

Субсидиите в планинските стопанства идват от няколко източника. От 48-те процента от нетната добавена стойност директните плащания са около 26 пункта (в стопанствата извън районите с ограничения 22), компенсаторното плащане около 10 пункта (в другите райони с ограничения 4, а извън тях под 1), а останалите субсидии, сред които агроекологичните плащания, около 12 пункта. Разликата в тежестта на компенсаторното плащане се потвърждава в 16 от 17-те проверени държави. Компенсаторното плащане е около една пета от субсидиите на планинските стопанства, а около него се води спорът за ОСП след 2027 г. Ако бъде намалено или отпадне, другите плащания няма да го заместят сами, защото се дават по други правила и за други цели.

Средните числа крият и разделение вътре в самите планини. В планинските райони по картата на ОСП са около 16% от стопанствата в счетоводните данни на Комисията, но около 26% от тревните им площи. Колкото по-голям е делът на пасищата в едно планинско стопанство, толкова по-голяма част от дохода му идва от субсидиите, и бюлетинът показва как става това. При планинските животновъди доходът на един зает в типичното стопанство остава почти еднакъв, докато пасищата са до около 70% от площта, а след това пада до около 14 700 евро при стопанствата с най-много пасища.

В същото време делът на субсидиите в нетната добавена стойност расте от 40% при стопанствата с най-малко пасища до 81% при тези с най-много, а делът на компенсаторните плащания расте от 6% до 20%. На пръв поглед изглежда, че с пасищата растат и субсидиите, но сметката на хектар показва друго. Компенсаторното плащане наистина се увеличава от около 90 до около 120 евро на хектар, но всички субсидии заедно намаляват от 592 на 480 евро на хектар. В същото време нетната добавена стойност пада с около 60%, от около 1 510 на 593 евро на хектар. Делът на субсидиите расте, защото пада добавената стойност от продукцията; самите плащания на хектар дори намаляват.

Около 62% от компенсаторните плащания в ЕС, приблизително 1,9 милиарда евро годишно, отиват при стопанства, в които пасищата са над 70% от площта. Комисията определя тези плащания като един от основните инструменти, които поддържат пасищното животновъдство в планината. При тези стопанства обаче е и най-голямата уязвимост: когато пасищата са над 80% от площта, доходът е най-нисък и рискът земята да бъде изоставена е най-висок.

От тази сметка бюлетинът прави извод, който засяга самата логика на подкрепата. Стопанствата с най-много пасища поддържат най-големите площи с полуестествени местообитания, тоест ливади и пасища, които съществуват благодарение на пашата и косенето. Следователно икономическата и екологичната стойност на планинското стопанство се движат в противоположни посоки. Комисията го казва направо: стопанствата, които стопанисват най-екстензивните и най-ценните за природата пасища, са икономически най-уязвими. Ползата, която обществото има от тези пасища, почти не се отразява в доходите на хората, които ги поддържат. Комисията отбелязва, че това трябва да се има предвид, когато се проектира подкрепа, обвързана с ползите, които тези стопанства носят на обществото.

Компенсаторните плащания в България

У нас компенсаторното плащане официално е интервенция „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“ от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г., а условията за него са в Наредба № 7 от 30 май 2023 г., последно изменена през декември 2025 г. Наредбата разделя плащането на три направления според това къде е земята на стопанството: в планински район, в район със съществени природни ограничения, различен от планинските, или в район със специфични ограничения. Плащането е годишно, на хектар, и го получава активен земеделски стопанин, който е заявил поне 0,5 хектара изцяло в съответния район, като всеки парцел трябва да е поне 0,1 хектара.

Ставката зависи от размера на стопанството и намалява за всеки следващ хектар над определени прагове; това се нарича дегресия. Стопанството в планински район получава за първите 30 хектара по 152 евро на хектар, за хектарите от 30 до 70 по 91 евро, от 70 до 100 по 53 евро, а за всеки хектар над 100 по 38 евро. В другите два вида райони ставките са приблизително наполовина.

Ставки на компенсаторното плащане по Наредба № 7, евро на хектар

Източник: Наредба № 7 от 30 май 2023 г., чл. 8–10, в редакцията от 9 декември 2025 г.

Ето как изглежда това в пари. Планинско стопанство от 18 хектара, колкото е средното българско планинско стопанство по бюлетина, получава пълната ставка за всеки хектар, общо 2 736 евро годишно. Стопанство от 100 хектара получава 4 560 евро за първите 30 хектара, 3 640 евро за следващите 40 и 1 590 евро за последните 30, общо 9 790 евро, или средно около 98 евро на хектар. Дегресията насочва плащането към малкото стопанство, а то е и типичното стопанство в българската планина. За сравнение, при планинските животновъдни стопанства в ЕС компенсаторното плащане е средно между 90 и 120 евро на хектар в зависимост от дела на пасищата.

Тук данните поставят въпрос, на който бюлетинът не отговаря. Българските ставки зависят от площта на стопанството, а Комисията показва, че най-уязвими са стопанствата с най-голям дял пасища. Дали сегашната дегресия отразява тази уязвимост, може да се каже само с данни за разходите, доходите и получателите на плащането в България, каквито бюлетинът не съдържа. Това е въпрос към Министерството на земеделието и храните при подготовката на следващия план.

Тези ставки обаче не са гарантирани. Наредбата дава право на Държавен фонд „Земеделие“ да намали пропорционално плащанията на всички стопани, ако бюджетът на интервенцията не стига (чл. 7, ал. 6). По финансовите таблици на Стратегическия план, одобрени през 2022 г., първоначално планираният бюджет за 2023–2027 г. е 272,4 милиона евро публични средства, а планираната площ е 590 000 хектара годишно. Ако сумата се разпредели поравно по години, излиза средно около 92 евро на хектар годишно за трите вида райони заедно. Планът е изменян след 2022 г., затова това число служи само като ориентир и не е действащото разпределение към ноември 2026 г.

В миналия програмен период България е отделяла за същото плащане (мярка 13 от Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г.) около 9% от разходите си от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, при средно 18% за ЕС. Франция е отделяла 39%, Люксембург 35%, Финландия и Ирландия по 32%. Разликата отразява и картите: в България над 70% от земеделската земя е извън районите с ограничения, а във Финландия, Ирландия и Франция те обхващат голяма част от площта.

От 9 декември 2025 г. наредбата изисква от фермерите, които получават компенсаторно плащане, да спазват и социалната условност по чл. 56 от Закона за подпомагане на земеделските производители, тоест трудовото законодателство за договорите, безопасността на работниците и работното оборудване. Нарушенията се санкционират с намаляване на плащането по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика; системата за тези санкции в България действа от 1 януари 2025 г.

Към наредбата е приложен и списък на 60 села в районите със специфични ограничения. Двадесет и пет от тях са в Кърджалийско, в общините Кирково, Крумовград, Кърджали и Момчилград, а останалите са пръснати от Бургаско и Хасковско до Врачанско и Търговищко.

Компенсаторното плащане не се разпределя с класиране: всеки фермер в района, който изпълнява условията, получава плащане за допустимите си площи, без да се състезава с други кандидати, макар че окончателният размер зависи и от бюджета. При инвестиционната подкрепа е различно. Там планинското стопанство кандидатства в общо класиране със стопанствата от равнината, с по-малък проект, по-висока себестойност и по-труден достъп до кредит. Затова сдружение „Обединени земеделски производители“ (ОЗП) поиска в предложенията си за ОСП 2028–2034 г. нормативно гарантиран дял от инвестиционните пари за планинските и полупланинските райони.

Двата анализа на Комисията

Новият бюлетин продължава аналитичния бюлетин № 1 на Комисията от юли 2023 г., посветен на всички райони с ограничения. Двата документа ползват различни години и различни методи. През 2023 г. Комисията сравнява средните стойности за целия ЕС за счетоводните години 2018–2020, а през 2026 г. сравнява стопанствата в рамките на всяка държава за 2020–2024 г. Затова числата не се изваждат едно от друго, но поставени едно до друго, показват колко малко се е променило съотношението между дохода и подкрепата.

Планинските стопанства в двата бюлетина на Комисията

Източник: Европейска комисия, аналитични бюлетини № 1 (2023 г.) и № 19 (2026 г.). Методите се различават и числата не се изваждат едно от друго.

През 2023 г. Комисията описва планинските стопанства като най-малко интензивните в Европа. Текущите им разходи за семена, торове, препарати, фураж, ветеринарни услуги и общи разходи са 1 098 евро на хектар, а в стопанствата извън районите с ограничения са 1 771 евро, тоест планинските стопанства харчат с 38% по-малко. Преживните животни (говеда, овце, кози) в планинските стопанства са 0,92 животински единици на хектар фуражна площ, а извън районите с ограничения 1,69. Културите в планината са най-малко разнообразни, защото пасищата заемат голяма част от земята. Около 80% от земеделските земи с висока природна стойност в ЕС (екстензивни пасища, ливади, стари овощни и маслинови градини, в които живеят много видове) са в районите с ограничения, а 63 типа местообитания, защитени от Директивата за местообитанията, зависят от земеделието и са застрашени, ако то спре.

Между двата бюлетина минават три години и се сменя програмният период, а субсидиите остават почти половината от добавената стойност на планинските стопанства и разликата в дохода остава около една пета. И в двата анализа подкрепата намалява разликата, без да я затваря.

Пасищата, пожарите и сезонната паша

Бюлетинът показва и защо планинските стопанства са важни за природата. В планинските стопанства с говеда, овце или кози пасищата заемат 77% от площта срещу 49% в останалите стопанства с такива животни. Разликата се потвърждава в 15 от 16-те държави, в които е проверена, и Комисията я смята за най-сигурната екологична разлика в данните. Стадата са по-малки, 38 срещу 49 животински единици на стопанство, а на хектар земеделска площ се падат 0,76 срещу 0,88 животински единици. Самозадоволяването с фураж е почти еднакво (33% срещу 32%) и бюлетинът изрично казва, че по него планинското стопанство не се отличава.

Европейското проучване на тревните площи LUCAS от 2022 г. показва, че начинът, по който се ползва тревата, зависи от надморската височина. Екстензивните пасища, много екстензивните пасища и горските пасища са най-високо, с медианна надморска височина 400–500 метра, а много интензивните ливади са най-ниско, около 150 метра. Авторите на проучването обясняват разликата с това, че тежката техника трудно стига до високите тревни площи. Друго европейско проучване на опитни площадки (EMBAL) показва, че в планините ниската интензивност на ползване и високата природна стойност по-често вървят заедно.

Опасността за тези пасища идва от две страни. Когато пашата и косенето спрат, тревните площи постепенно обрастват с храсти и дървета, губят се богатите на видове местообитания и откритият пейзаж, а в средиземноморските планини се натрупва суха растителност, която увеличава риска от пожари. Когато най-достъпните пасища се ползват по-интензивно, природната им стойност също намалява. Сателитните карти CORINE улавят малка част от тези промени: между 2000 и 2018 г. естествените тревни площи и храсталаците са намалели с около 0,12% от площта на планинските райони срещу 0,05% извън тях, като най-голямата загуба е в Иберийските планини. Обрастването след изоставяне обаче е бавен процес и картите не го виждат.

Една от старите практики, които поддържат високите пасища, е трансхумансът: сезонното придвижване на стадата между равнината, където животните са през студения сезон, и планината, където пасат през лятото. ЮНЕСКО признава трансхуманса за нематериално културно наследство. Бюлетинът описва защо практиката става все по-трудна. Летата в планината стават по-горещи, водата за животните намалява и тревата е с по-ниско качество, а пастирите прекарват безсънни нощи заради вълците и трябва да удържат кучетата пазачи, когато покрай стадото минават туристи. Затова във Франция (за Корсика), Гърция, Испания, Италия и България има специфична подкрепа за стопаните, които продължават практиката.

У нас най-близката до това подкрепа е интервенцията „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ и около нея от години има спор. Според природозащитната коалиция „За да остане природа в България“ идеята е предложена преди повече от четвърт век от експерти от неправителствени организации и от БАН, за да се запазят откритите високопланински площи в Национален парк „Централен Балкан“, които обрастват главно със сибирска хвойна. Министерството на околната среда и водите подчертава, че интервенцията е въведена единствено за опазване на биологичното разнообразие във високите планини. Коалицията твърди, че още към 2014–2015 г. е станало ясно, че субсидията е привлякла във високите части на планините повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят, и през 2024 г. поиска плащането да бъде спряно в националните паркове. Трите национални парка (Рила, Пирин и Централен Балкан) заемат около 193 400 хектара, под 1,75% от територията на страната, а площта за паша и сенокос в тях през 2024 г. е около 34 000 хектара, колкото и през 2023 г. Дирекциите на парковете утвърдиха тогава годишните планове за паша с норми за броя на животните, съобразени с наблюдението на пасищата. И природозащитниците, и институциите приемат, че високите пасища имат нужда от паша; спорът е колко животни могат да понесат те и дали субсидията трябва да важи в националните паркове.

Бюлетинът посочва и един отговор на недостига на хора: пастирските училища, които съчетават обучение по животновъдство с грижа за пасищата и природата. Те често се финансират от местните власти или от европейската програма LIFE, а освен обучението помагат и с достъп до земя, кредит и услуги.

След 2027 г.

В заключението си бюлетинът не предлага отделен инструмент за планинските стопанства. Комисията пише, че в предложената рамка на ОСП след 2027 г. държавите ще имат свободата да отговорят на нуждите на планинското земеделие в своите национални и регионални планове за партньорство (единните планове, в които след 2027 г. ще влязат и земеделските пари), като надградят сегашните инструменти: подкрепата, свързана с природните ограничения, плащанията за екологичните ползи от екстензивните пасища, инвестициите, обучението и консултациите и смяната на поколенията.

Какво точно ще могат държавите, ще реши регламентът за ОСП, по който преговорите продължават. Министрите на земеделието в частичния си общ подход (позицията на Съвета по регламента, без въпроса за парите) направиха компенсаторното плащане доброволно: държавите „могат“ да компенсират активните стопани за ограниченията. Ако държава въведе плащането, тя ще трябва да обхване поне една от две категории райони: определените по сегашните правила, тоест днешната карта, или нови райони със специфични ограничения, които ще определи сама, но на не повече от 2% от земеделската си площ. Държавите ще могат и да изключат от картата площи, в които ограниченията са преодолени с инвестиции или икономическа дейност или в които земята дава нормални добиви. Съветът зачерта и социалната условност, която у нас влезе в наредбата едва през декември 2025 г. Позицията на Съвета тепърва ще бъде договаряна с Европейския парламент.

Защо това е важно за България, показа изследването на Христов и съавтори с модела GLOBIOM, което zemedeleca.bg представи по-рано: ако ставките на директните плащания се изравнят и общият бюджет намалее, районите с природни ограничения са най-изложени на изтегляне на производството, а авторите сами предупреждават, че може да са нужни допълнителни инструменти за производството в тях. Компенсаторното плащане е един от тези инструменти.

На 4 ноември Министерският съвет възложи на вицепремиера Атанас Пеканов единния план, по който България ще разпредели парите от бюджета на ЕС за 2028–2034 г., включително тези за земеделието. Ако позицията на Съвета стане регламент, в този план правителството ще реши това, което днес е записано в Наредба № 7: дали изобщо ще има компенсаторно плащане, по коя карта и с какви ставки.

Правилата днес и по позицията на Съвета

Бюлетинът на Комисията дава сметката на планинското стопанство в числа. Доходът на един зает в планинското стопанство е с една пета по-нисък, отколкото в останалите стопанства в същата държава, у нас с 19%, и почти половината от добавената му стойност идва от субсидии. Колкото повече пасища има стопанството, толкова по-голяма е тази зависимост, защото пада добавената стойност от продукцията. За планинския фермер в България решенията, които ще променят тази сметка, ще вземе българското правителство, когато пише плана за периода след 2027 г.: дали компенсаторното плащане ще остане, по коя карта ще се определя кои стопанства го получават и ще се запази ли пълната ставка за първите 30 хектара. Таблицата показва какво се знае днес.

Компенсаторното плащане днес и по позицията на Съвета

Източници: Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 71; Наредба № 7 от 30 май 2023 г.; Съвет на ЕС, док. 14837/26.

Позицията на Съвета още не е окончателна, а бюлетинът на Комисията е анализ, който не задължава никого. Единственият действащ документ в таблицата е наредбата, по която Държавен фонд „Земеделие“ плаща и ще плаща до края на сегашния програмен период.

Понятия

Аналитичен бюлетин (Analytical Brief) — поредица анализи на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия; не е законодателно предложение и не задължава държавите.

Райони с природни или други специфични ограничения — райони, в които земеделието е затруднено от надморска височина, наклон, климат, почва или други фактори; определят се по чл. 32 от Регламент 1305/2013 в три категории: планински, други райони със съществени природни ограничения и райони със специфични ограничения.

Планински район по ОСП — район, в който надморската височина или стръмните склонове значително скъсяват вегетационния сезон или затрудняват работата с машини, както и районите северно от 62-рия паралел; картата се определя от всяка държава по землища.

Карта на планинските райони на EEA — физическа граница на планините, определена от Европейската агенция за околна среда по надморска височина, наклон и релеф, еднаква за цяла Европа; не служи за плащания.

Компенсаторно плащане — годишно плащане на хектар за фермерите в районите с ограничения, което покрива изцяло или отчасти допълнителните разходи и пропуснатия доход; у нас се изплаща по Наредба № 7 от 2023 г.

Дегресия — намаляване на ставката за всеки следващ хектар над определени прагове; при компенсаторното плащане праговете са 30, 70 и 100 хектара.

Мрежа за данни за устойчивостта на стопанствата (FSDN) — наследникът на счетоводната мрежа FADN; извадка от стопанства, които произвеждат за пазара, с подробни счетоводни, екологични и социални данни. Българската ѝ част е Системата за земеделска счетоводна информация.

Нетна добавена стойност — стойността на продукцията на стопанството, намалена с текущите разходи и амортизацията, плюс текущите субсидии; с нея стопанството заплаща труда, земята и капитала.

Годишна работна единица — трудът на един човек, зает пълно работно време през цялата година.

Доход на един зает — нетната добавена стойност на стопанството, разделена на годишните работни единици в него.

Медиана — доходът на стопанството, което стои точно по средата, ако всички стопанства се подредят по доход; най-големите стопанства не я изместват така, както изместват средната стойност.

Животинска единица — мярка, с която различните видове животни се събират в едно число; една млечна крава е една единица, една овца или коза е 0,1 единици.

Фуражна площ — постоянните тревни площи и фуражните култури на обработваемата земя (временни тревни площи, царевица за силаж и други зелени фуражи).

Земеделски земи с висока природна стойност — земи с екстензивно земеделие (пасища, ливади, стари овощни и маслинови градини), в които живеят много видове и местообитания с природозащитна стойност.

Трансхуманс — сезонното придвижване на стадата между равнинните зимни пасища и летните планински пасища; признато от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Социална условност — обвързване на плащанията по ОСП със спазването на европейските правила за условията на труд и безопасността на работниците; у нас действа от 1 януари 2025 г. по чл. 56 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Частичен общ подход — позицията на Съвета на ЕС по законодателно предложение, приета без част от въпросите (тук без парите), с която Съветът влиза в преговорите с Европейския парламент.

Национален и регионален план за партньорство — единният план на всяка държава за парите от бюджета на ЕС за 2028–2034 г., в който по предложението на Комисията влизат и земеделските средства.

Източници

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, Analytical Brief № 19, „Farming the EU’s mountains – A distinct model for agricultural production and ecosystem services“, ноември 2026 г., с участието на Съвместния изследователски център и Европейската агенция за околна среда.

Европейска комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, Analytical Brief № 1, „Areas with natural constraints – Overview and socio-economic and environmental features of farming in ANC areas based on FADN data“, юли 2023 г.

Изчисления на zemedeleca.bg по графики 1, 7 и A1 от Analytical Brief № 19 и по графики 1.2 и 3.1 от Analytical Brief № 1 (данните за България).

Наредба № 7 от 30 май 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“, ДВ, бр. 48 от 2023 г., изм. ДВ, бр. 16 от 25.02.2025 г. и бр. 106 от 9.12.2025 г.

Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват, приета с ПМС № 30 от 15.02.2008 г. (ДВ, бр. 20 от 2008 г.); проект за изменение, обществена консултация № 262-К, май 2011 г.; проект за изменение, обществена консултация № 4838-К, януари–февруари 2020 г.

Директива 75/268/ЕИО на Съвета от 28 април 1975 г. за земеделието в планинските и хълмистите райони и в някои необлагодетелствани райони, ОВ L 128 от 19.05.1975 г.; Директива 75/273/ЕИО на Съвета от 28 април 1975 г. (списъкът за Италия).

Европейска комисия, COM(2009) 161, „За по-точно насочване на помощите за земеделски производители в райони с неблагоприятни природни условия“, 21.04.2009 г.

Регламент (ЕС) № 1305/2013, чл. 32; Регламент (ЕС) 2021/2115, чл. 71.

Европейска комисия, COM(2025) 560, предложение за регламент за ОСП 2028–2034 г.; Съвет на ЕС, док. 14837/26, частичен общ подход, 28.10.2026 г.

Закон за подпомагане на земеделските производители, чл. 56; Министерство на земеделието и храните, ръководство за социалната условност, 14.03.2025 г.

Коалиция „За да остане природа в България“, писмо до министъра на земеделието и храните, изх. № 1622 от 6.05.2024 г., и отворено писмо за субсидиите за сезонна паша в националните паркове; Министерство на околната среда и водите, „Условия и мерки при прилагане на интервенцията Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) в националните паркове“, 16.07.2024 г.; Министерство на земеделието и храните, съобщение за годишните планове за паша в националните паркове, май 2024 г.

Hristov, J., Frank, S., Krisztin, T., Havlik, P., Haniotis, T., „Assessing the 2028–2034 CAP Reform: A Budget- and Payment-Driven Scenario Analysis Using the GLOBIOM Partial Equilibrium Model“, Studies in Agricultural Economics 128 (2026) 90–101.

Сдружение „Обединени земеделски производители“, предложения към МЗХ по реформата на ОСП 2028–2034 г.

Архив на zemedeleca.bg: разборът на позицията на Съвета за ОСП след 2027 г. (док. 14837/26); статията за коридора на плащанията и модела GLOBIOM; статията за предложенията на ОЗП; статията за решението на Министерския съвет от 4.11.2026 г. за единния план.