Аташето на USDA в Киев очаква рекордните 36,1 млн. тона зърнени запаси в Украйна, Световната банка прогнозира поскъпване на пшеницата и през 2027 г., а търговците на Euronext свалиха контракта за декември до 224 евро

Двете прогнози излязоха в една седмица. Световната банка приема, че Черно море ще се отвори през 2027 г., и въпреки това очаква по-скъпа пшеница заради сушата в САЩ и ЕС и Ел Ниньо. Търговците в Париж свалиха цената на фона на преговорите за примирие по море, а пшеницата за доставка през пролетта вече е по-евтина от днешната, реколтата от 2027 г. – с шест евро под нея. Българският стопанин, на когото изкупвачите предлагаха 186 евро в края на октомври, гледа крива, по която търговците на борсата не плащат за съхранение до пролетта.

Двеста двадесет и четири евро за тон. На тази цена търговците на парижката борса Euronext приключиха в сряда  сделките с контракта за доставка на мелнична пшеница през декември. Самата борса представя котировката като мярка за европейската пшеница „от Испания до Черно море“, а изкупвачите във Варна и Бургас пресмятат от нея офертите си към стопаните. По време на сесията цената слезе до 222,75 евро, най-ниското ниво от три месеца и половина. Reuters свързва спада с две събития от последните дни: рязкото поскъпване на еврото спрямо долара, което прави европейското зърно по-скъпо за купувачите в Северна Африка и Близкия изток, и очакванията, че преговорите между Русия и Украйна могат да облекчат корабоплаването в Черно море.

В същата седмица излязоха два доклада, които гледат към същия пазар от две различни места. Службата за селското стопанство в чужбина на Министерството на земеделието на САЩ (Foreign Agricultural Service, FAS) изчисли, че в края на търговската година в Украйна ще останат рекордните 36,1 млн. тона зърно, защото страната не може да го изнесе. Световната банка прогнозира, че пшеницата ще поскъпне с 28% тази година и с още около 14% през следващата. На пръв поглед трите числа си противоречат: рекордни запаси, прогноза за поскъпване и борсова цена, която пада. Те обаче мерят различни неща. Първото е количество зърно в една страна, второто е средна годишна цена на американска пшеница, третото е днешната цена на европейска пшеница за конкретни месеци на доставка. Затова трите числа могат да бъдат верни едновременно, а заедно описват положението по-пълно от всяко поотделно. За стопанина най-полезно е третото, а в него повече от самата цена от 224 евро казва начинът, по който търговците са подредили цените за следващите месеци.

Зърното, което Украйна не може да изнесе

Докладът е на аташето на FAS в Киев, тоест на американските земеделски експерти, които работят на място и изпращат във Вашингтон собствени оценки. Украйна е прибрала най-голямата си реколта от царевица, пшеница и ечемик от 2021 г., годината преди нахлуването: производството на царевица е оценено на 33,5 млн. тона при 30,6 млн. тона миналата година, на пшеница на 26,8 млн. при 24 млн. тона, а на ечемик на 7 млн. при 5,54 млн. тона. Износът обаче върви наполовина. През първите три месеца на сезона Украйна е изнасяла средно около половината от миналогодишното темпо, а за цялата година FAS очаква износът на пшеница да спадне от 14,1 на 8,7 млн. тона, а на царевица от 22,2 на 10,2 млн. тона. Каквото не замине, остава в страната. Крайните запаси на пшеница, тоест количеството, което ще остане в страната в края на търговската година и ще се пренесе в следващата, ще нараснат от 2,46 на 11,8 млн. тона, а на царевицата от 2,86 до почти 20 млн. тона.

Таблица 1. Украйна: производство, износ и крайни запаси по оценка на аташето на FAS в Киев, млн. тона

Източник: USDA FAS, доклад на аташето в Киев, ноември 2026 г.; таблица на zemedeleca.bg.

Числото расте бързо. През август същата служба очакваше общите крайни запаси от зърно да стигнат почти 25 млн. тона. За три месеца оценката е нараснала с 11 млн. тона и това е почти колкото складовете, които по сметките на украинското министерство ще липсват още тази есен.

По данни на FAS министърът на аграрната политика и прехраната Тарас Висоцки е заявил, че страната е осигурила достатъчно временни складове, за да съхрани излишъка до края на сезона. Числата, които самият той даде в края на август на среща с представители на структурите на ООН, показват колко усилия стоят зад това уверение. По изчисленията на министерството недостигът на складове може да стигне 11 млн. тона още тази есен, а за решаването на проблема са нужни около 44 млн. долара (около 38 млн. евро). ФАО, Световната продоволствена програма и други донори са готови да предоставят до 10 хиляди зърнени ръкава – големи полимерни чували, които се поставят направо в стопанството и събират по около 200 тона зърно. Простата сметка показва, че 10 хиляди ръкава побират около 2 млн. тона, по-малко от една пета от липсващото място. Останалото трябва да се намери в модулни складове, а FAS предупреждава и за друг изход: част от царевицата може да презимува на нивата, защото стопанствата нямат къде да я приберат. Това може да наложи и оценката на реколтата да бъде намалена.

По-тежкият проблем са парите. Със зърно в ръкава не се плащат заплати, гориво и семена. Украйна е поискала от ЕС 220 млн. евро, за да запази преференциалното кредитиране на стопаните, а най-голямото предизвикателство според министъра е компенсирането на лихвите. Ако финансовото положение на стопанствата не бъде стабилизирано, предупреди Висоцки на същата среща, площите за следващата реколта може да намалеят с 5 до 7 млн. хектара. Това е от четири и половина до над шест пъти повече от цялата площ с пшеница в България, която за реколта 2026 г. е около 1,1 млн. хектара.

Една уговорка е важна. Оценката на аташето не е официалното число на USDA. Официалните баланси излизат веднъж месечно в доклада WASDE, а в октомврийския украинските крайни запаси от пшеница бяха 6,1 млн. тона, около половината от оценката на Киев. Следващият WASDE излиза на 10 ноември и ще покаже дали Вашингтон приема числата на своите хора на място. Ако ги приеме, запасите на големите износители ще изглеждат по-големи и в официалния баланс.

Русия заобикаля през Балтика

Руското зърно е блокирано от същото море, но руските износители намериха друг път. Корабоплаването през Азовско море беше напълно спряно от 10 юли, а от средата на август товаренето в пристанищата на Азовско-черноморския басейн почти замря заради атаките срещу кораби и пораженията по терминалите, затова пшеницата беше пренасочена към Балтийско море. По предварителна оценка на „Русагротранс“ от юли до октомври Русия е изнесла 10,3 млн. тона пшеница при 16,9 млн. тона година по-рано. През балтийските пристанища са минали около 3,9 млн. тона, тоест 38,3% от износа, при 4% година по-рано, а само през октомври делът им може да стигне 65%. Пшеницата с 12,5% протеин от пристанищата Висоцк и Усть-Луга се предлага по 260 долара за тон FOB (около 220 евро; цената на борда на кораба в пристанището, без превоза и застраховката до купувача) за доставка през декември. В последните дни дойдоха и съобщения, че руски кораби със зърно са били пуснати да излязат от Азовско море, но възобновеното плаване още не означава край на логистичните проблеми.

Ако се съберат оценката на FAS за Украйна и октомврийската оценка на WASDE за руските крайни запаси (19,1 млн. тона), излизат около 31 млн. тона пшеница, които по тези оценки ще останат в двете страни в края на сезона, защото не могат да стигнат до купувача по обичайния път. Количеството е близо до онова, което мина през зърнения коридор между юли 2022 и юли 2023 г.: по споразумението, договорено с посредничеството на Турция и ООН, Украйна изнесе за една година почти 33 млн. тона зърно. Самите запаси обаче не показват колко зърно ще бъде предложено, ако морето се отвори. Част от него може вече да е продадена на търговци и да чака превоз, а темпото на износа ще зависи от пристанищата, железниците и складовете, които месеци наред бяха под удари. Отварянето на морето би пуснало тези запаси на пазара с толкова, колкото пристанищата могат да натоварят.

Какво точно прогнозира Световната банка

На 28 октомври Световната банка публикува полугодишния си доклад за суровинните пазари (Commodity Markets Outlook). В него тя прогнозира, че средният индекс на цените на зърното ще се повиши с 14,1% през 2026 г. и с още 9,3% през 2027 г. При пшеницата скокът е най-голям: с 28% тази година и с около 14% следващата, докато при царевицата поскъпването е 10% и 5%. Тези проценти лесно се разбират погрешно, ако не се види какво точно мерят.

Банката не следи парижкия контракт и затова прогнозата ѝ не може да се сравнява пряко с цените в Париж. За пшеницата тя използва американската твърда червена зимна пшеница (HRW) и дава средна годишна цена в долари. Тя е била 243 долара за тон през 2025 г., ще бъде 311 долара (около 265 евро) през 2026 г. и 353 долара (около 300 евро) през 2027 г. Средната стойност за 2026 г. включва и летния скок, когато ударите по корабите изкараха цените до двегодишни върхове. През април Банката очакваше 253 долара за 2026 г. и 260 долара за 2027 г. За шест месеца прогнозата е вдигната с почти една четвърт за тази година и с над една трета за следващата.

Таблица 2. Прогнозата на Световната банка за цената на американската пшеница HRW, средногодишно, долари за тон

Източник: Световна банка, Commodity Markets Outlook, април и октомври 2026 г.; изчисления на zemedeleca.bg.

Допускането, на което стои прогнозата, е най-важната ѝ част. В основния сценарий Банката приема, че прекъсванията в Черно море ще продължат до края на 2026 г., а през 2027 г. съществено ще отслабнат. Тя очаква поскъпване въпреки отварянето на морето, защото освен прекъсванията в Черно море вижда по-малко зърно от полето, по-скъпа енергия, която увеличава разходите на стопаните, и повече зърно, насочено към биогоривата. Световното производство на пшеница за сезон 2026/27 г. ще бъде с 3% по-малко от миналогодишното. В САЩ то може да спадне с 23%, до най-ниското ниво от 55 години, заради сушата, горещините и дългогодишното свиване на площите. В ЕС спадът е 8%, в Канада 12%, а в Аржентина и Австралия между 23 и 25%. В ЕС царевицата може да падне с 20%, до най-ниското ниво от почти две десетилетия. Над всичко това стои силното Ел Ниньо (периодично затопляне на повърхностните води в екваториалния Тихи океан, което променя валежите и температурите на няколко континента).

В същия доклад обаче има изречение, което обяснява защо търговците в Париж не бързат да купуват. Въпреки по-малкото производство и прекъсванията по море общото предлагане на зърно в света през този сезон остава второто по големина в историята, с около 3% над сезон 2024/25 г. Зърното съществува, само че голяма част от него стои там, откъдето не може да тръгне. Рисковете, които Банката описва, са преобладаващо в посока нагоре. При по-ожесточен конфликт и по-големи загуби от времето цените на зърното през 2027 г. може да бъдат с 20% над основната ѝ прогноза, а на храните като цяло с 12%. Ако атаките по пристанищата продължат със сегашната сила и алтернативните маршрути не стигнат, цените може да се окажат значително по-високи от прогнозата.

Между двата доклада има и разминаване. Банката очаква украинският износ на пшеница да спадне с 11%, а FAS с 38%. Причината вероятно е във времето: докладът на Банката е подготвян по-рано, а аташето в Киев пише по вече отчетените данни за първите три месеца на сезона.

Какво пресмятат търговците в Париж

Контрактът на Euronext е обещание за доставка на 50 тона мелничарска пшеница в определен месец в едно от одобрените зърнохранилища в Дюнкерк, Ла Палис, Монтоар, Нант или Руан. Всеки месец на доставка има своя цена, а подредени една до друга, тези цени образуват крива. При затварянето в сряда тя изглеждаше така:

Таблица 3. Контрактите за мелнична пшеница на Euronext при затварянето на 4 ноември 2026 г.

Източник: Euronext, цени при затваряне на 4.11.2026 г. Един договор е 50 тона. Откритите договори за декември отговарят на около 11 млн. тона пшеница, но това са действащи позиции на борсата и повечето от тях се закриват преди месеца на доставка.

Спадът е станал за два месеца. На 2 септември същият декемврийски контракт достигна 259,25 евро, най-високата цена на този контракт, откакто се търгува, и най-високата цена за втория по ред месец на доставка от две години насам. На 14 октомври той още беше на 248,25 евро. Оттогава търговците са свалили цената му с над 24 евро, а от септемврийския връх с над 35 евро на тон.

Част от спада е свързана с фондовете, тоест от финансовите играчи, които нямат нито зърно, нито мелници и купуват контракти само защото очакват поскъпване. На 23 октомври нетната им покупателна позиция в пшеницата на Euronext беше 111 250 договора, а на 30 октомври вече 69 187. В тонове това е спад от около 5,6 на около 3,5 млн. тона: за една седмица фондовете свиха залозите си за поскъпване с около 2 млн. тона пшеница.

По-важна от нивото е формата на кривата. Обикновено по-далечните месеци са по-скъпи от близките. Американският икономист Холбрук Уъркинг обяснява това в работата си за цената на съхранението от 1949 г.: който купува пшеница за доставка през март, плаща на онзи, който я пази до март, разходите за склада, застраховката и лихвата върху парите, вързани в зърното. При нормален пазар кривата се изкачва и разликата между месеците покрива съхранението. Уъркинг показва и обратния случай. Когато близкото предлагане не стига, близкият месец става по-скъп от далечния, защото наличното зърно носи полза, за която купувачът е готов да доплати. Британският икономист Николас Калдор описва тази полза още през 1939 г., а в икономическата литература тя се нарича доходност от удобството (convenience yield): мелницата, която има пшеница в склада днес, не спира, докато чака кораб.

Сега кривата в Париж е обърната в близката си част. Мартенският контракт е с 1,25 евро под декемврийския, майският е на същата цена като мартенския, а септемврийският, първият от реколта 2027 г., е с 5,75 евро под днешната пшеница. След него цените пак се изкачват: декември 2027 г. е на 224,25 евро, а март 2028 г. на 228,50 евро. Отстъпката за новата реколта има и сезонна причина, а изкачването след септември 2027 г. отново следва логиката на Уъркинг, защото в рамките на една реколта по-далечните месеци пак плащат за склада.

Обърнатата близка част има няколко възможни обяснения, които може да действат едновременно, и самата крива не позволява да се разграничат. Първото е недостигът сега: докато руските и украинските пристанища са почти затворени, купувачите в Северна Африка и Близкия изток търсят европейска пшеница, а октомврийският WASDE свали запасите на ЕС от 13,5 на 11,7 млн. тона, защото увеличи очаквания износ на Съюза от 28 на 32 млн. тона. Второто е очакването, че предлагането ще се облекчи по-късно, включително ако част от черноморските доставки се възстановят. Кривата обаче не показва колко зърно ще излезе на пазара и кога. Към тях се добавят и движенията на фондовете, и търсенето на застраховка срещу промени в цената.

Каквото и да е съотношението между тези причини, сравнението между контрактите е едно и също. Днес търговците на борсата не плащат за чакането до пролетта. Това е сравнение между цените на два контракта и само по себе си не казва на никого кога да продава. Който пази пшеница до март, носи разходите за склада и лихвата, а цената на Euronext за март е по-ниска от днешната. Дали чакането си струва, зависи от реалната оферта на изкупвача, от разходите за съхранение и от това колко скоро стопанството има нужда от пари.

Преговорите, с които Reuters свързва спада на цената, имат ясен календар. Москва потвърди нов кръг преговори със САЩ и Украйна в Абу Даби следващата седмица. Президентът Володимир Зеленски каза, че на тристранните преговори през ноември може да се обсъди и примирие по море, а на 31 октомври той и турският президент Реджеп Тайип Ердоган се договориха да работят по нов зърнен коридор. Същия ден държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че международният интерес към ограничено примирие в Черно море, което да осигури превоза на зърно и енергийни суровини на двете страни, расте.

Срещу това стои позицията, която Москва заяви през август. Тогава говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отхвърли идеята за примирие в Черно море като „полумерки“, които биха дали почивка на украинските сили, и изключи връщане към зърнената сделка от 2022–2023 г. Затова днешната цена отразява залог за изхода от преговорите. Ако в Абу Даби няма резултат, търговците могат да върнат премията за риск само за една-две сесии, както се случваше през август и септември, когато слуховете за преговори сваляха цената, а ударите по кораби я вдигаха.

Българската цена

На българския пазар движението стига по-слабо и със закъснение. По данни на МЗХ средноседмичната изкупна цена на хлебната пшеница беше 189 евро за тон без ДДС към 7 октомври и 186 евро към 21 октомври, а на фуражната 176 евро. В деня, в който беше отчетена втората цена, декемврийският контракт в Париж беше около 233 евро. Разликата от около 47 евро е приблизителна, защото сравнява средна седмична цена с цената от един ден. В нея влизат превозът до пристанището, морското навло и застраховката, но и качеството на зърното, условията на доставка и срокът на плащане, търговските разходи на изкупвача и местното търсене и предлагане. Тази разлика търговците наричат база.

Оттогава търговците в Париж свалиха цената с още около девет евро. При непроменена база, а това е само условна сметка, офертите към стопаните биха слезли под 180 евро. Летният опит обаче показва, че базата се мени. Докато цената в Париж се изкачваше към 259 евро, изкупната цена в България се повиши само от 180 евро в началото на юни до 189 евро в началото на октомври, затова сега, когато цената в Париж слиза, разликата може да се свие, вместо българската цена да слезе в същата степен. Новият бюлетин на МЗХ ще покаже коя от двете възможности се сбъдва. Част от базата е и застраховката: през септември лондонският застрахователен пазар разшири зоната на висок риск в Черно море, като остави извън нея териториалните води на Румъния, България, Турция и Грузия.

В същото време българските стопани сеят повече пшеница. Към 8 октомври засетите площи за реколта 2027 г. бяха 50 872 хектара, с 19,5% повече от година по-рано. Сеитбата тогава беше в началото си и сравнението говори повече за темпото, отколкото за крайната площ. Българските стопани сеят за реколта, която търговците в Париж оценяват на 218,25 евро, под днешната цена, докато в Украйна министърът предупреждава за свиване на площите с милиони хектари. Украинското свиване, ако се случи, ще подкрепи цената на реколтата от 2027 г., но докато днешните запаси стоят зад морето, търговците в Париж дават на тях по-голяма тежест.

Има и новина, която може да промени начина, по който се определя българската цена. Euronext подготвя контракти за пшеница и царевица с доставка в пристанището на Констанца от юни 2027 г. За плановете съобщи румънският пазарен експерт Чезар Георге, като се позова на вътрешно писмо на борсата, а официалното им представяне е насрочено за днес, 5 ноември, на годишната среща на зърнената търговия European Commodities Exchange в Ротердам. Към момента на публикуването борсата не е потвърдила плановете с официално съобщение. Ако ги потвърди, за първи път ще има борсова цена за зърно, доставено в пристанище в съседство с българското Черноморие. Констанца е сред най-големите зърнени пристанища на ЕС: от януари до септември през него са минали 15,8 млн. тона зърно, със 7% повече от година по-рано, а украинското зърно е нараснало от 321 хил. на 1,03 млн. тона.

Днес базата на българския стопанин се изчислява от цената в Руан. Ако новите контракти бъдат въведени и в тях има достатъчно сделки, цената в Констанца може да стане по-подходящ ориентир за българското зърно, а изкупвачите и по-големите стопанства ще имат инструмент да се застраховат срещу промени в цената, по-близък до условията в Черноморския регион. Самото въвеждане на контракта не гарантира това. Важно е дали в него ще има достатъчно търговия и дали цената му ще следва реалните сделки в региона. Този въпрос си задават и анализаторите в Украйна.

Преди 10 ноември

Положението е следното. Украйна има повече зърно, отколкото може да изнесе и да съхрани, Русия изнася по-бавно и по по-дълъг път, Световната банка очаква по-скъпа пшеница заради прекъсванията в Черно море и по-слабите реколти в САЩ, ЕС и Южното полукълбо, а търговците в Париж свалиха цената на фона на преговорите за примирие по море и подредиха контрактите така, че пролетната пшеница е по-евтина от днешната. Стопанинът, който държи пшеница, не може да избере вместо пазара коя прогноза е вярна. Той може да сравни офертата на изкупвача с цената в Париж за месеца, в който би продал, и да пресметне колко му струва всеки месец в склада, защото днес търговците на борсата не плащат за него.

10 ноември – новият доклад WASDE: дали USDA приема оценката на аташето в Киев за 11,8 млн. тона украински запаси от пшеница.

Следващата седмица – преговорите между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби, на които може да се обсъди и примирие по море.

В сряда при затварянето контрактът за доставка през март струваше 222,75 евро, с 1,25 евро по-малко от декемврийския.

Понятия

Euronext – парижката борса (по-рано МАТИФ), на която се търгуват контрактите за мелнична пшеница; цената им е ориентир за европейската пшеница.

Контракт за доставка (фючърс) – договор за покупка или продажба на 50 тона мелнична пшеница на цена, договорена днес, с доставка в определен месец в одобрен силоз във Франция.

Крива на цените – цените на контрактите за различните месеци на доставка, подредени една до друга.

Обърната крива – положение, при което близките месеци на доставка са по-скъпи от далечните; пазарът не плаща за съхранението.

Цена на съхранението – разликата между цената за по-далечен и за по-близък месец на доставка; по теорията на Холбрук Уъркинг (1949) при нормален пазар тя покрива разходите за склад, застраховка и лихва.

Доходност от удобството (convenience yield) – ползата от това стоката да е налична веднага; идеята се свързва с Николас Калдор (1939).

Крайни запаси – количеството, което остава в страната в края на търговската година и се пренася в следващата.

FAS – Foreign Agricultural Service, службата за селското стопанство в чужбина на Министерството на земеделието на САЩ; докладите на аташетата ѝ са оценки на служителите на място, не официалните баланси на USDA.

WASDE – месечният доклад на USDA за световното предлагане и търсене на земеделски стоки; официалният баланс.

Нетна покупателна позиция на фондовете – разликата между договорите, които фондовете са купили, и договорите, които са продали; положителната позиция е залог за поскъпване.

FOB – цена на стоката, натоварена на борда на кораба в пристанището на продавача; превозът и застраховката до купувача са за негова сметка.

База – разликата между борсовата цена и цената, която стопанинът получава на място; в нея влизат превозът, качеството, условията на доставка и плащане, търговските разходи и местното търсене и предлагане.

HRW – американската твърда червена зимна пшеница; по нейната цена Световната банка следи пшеницата в прогнозите си.

Ел Ниньо – периодично затопляне на повърхностните води в екваториалния Тихи океан, което променя валежите и температурите на няколко континента.

Източници

USDA FAS, доклад на аташето в Киев за зърното, ноември 2026 г. (по World Grain, „Record grain ending stocks forecast in Ukraine“, 4.11.2026 г.).

USDA FAS Kyiv, Grain and Feed Quarterly, август 2026 г.

USDA, World Agricultural Supply and Demand Estimates (WASDE), 9.10.2026 г.

Световна банка, Commodity Markets Outlook, октомври 2026 г. (28.10.2026 г.) и април 2026 г.

Euronext, цени при затваряне на контрактите за мелнична пшеница, 4.11.2026 г.

Reuters, „EU wheat extends fall on peace talks and euro jump“, 4.11.2026 г.; съобщение от 4.09.2026 г. за пазара на Euronext; съобщение от 14.08.2026 г. за позицията на руското външно министерство.

Euronext, седмичен доклад за позициите на търговците (COT), 23 и 30.10.2026 г. (по GrainDecision).

IKAR, SovEcon и „Русагротранс“ за руския износ (по Reuters, 2.11.2026 г.); „Русагротранс“ за износа през юли–септември (по Reuters, октомври 2026 г.).

Министерство на аграрната политика и прехраната на Украйна; Кабинет на министрите на Украйна, програма за зърнени ръкави, 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, Оперативен анализ за основни земеделски култури, бюлетин № 27/2026 (14.10.2026 г.) и данни за изкупните цени към 21.10.2026 г.

Пристанищна администрация на Констанца, данни за януари–септември 2026 г. (27.10.2026 г.).

UkrAgroConsult и Latifundist, за плановете на Euronext за контракти с доставка в Констанца (по Чезар Георге), 3–4.11.2026 г.

Al Jazeera, срещата Ердоган–Зеленски, 31.10.2026 г.; Council on Foreign Relations, Global Conflict Tracker, 3.11.2026 г.

Holbrook Working, „The Theory of Price of Storage“, American Economic Review, 1949; Nicholas Kaldor, „Speculation and Economic Stability“, Review of Economic Studies, 1939.