ОСП след 2027 г.: ще бъдат ли готови данните навреме за решенията?

Европейската комисия трябва да направи междинната оценка на действащата Обща селскостопанска политика до края на 2026 г., но може да представи доклада по нея чак в края на 2027 г. Проф. Алан Матюс публично пита дали Комисията ще я публикува по-рано. Междувременно България подготвя плана, по който ще разпределя европейските пари след 2027 г., а земеделските организации нямат гарантирано място в основната работна група.

„Би било редно Комисията да публикува междинната оценка, когато я получи следващия месец, вместо да чака още дванадесет месеца и да я покаже, когато решенията за следващата ОСП вече ще са взети.“

Това каза в началото на ноември проф. Алан Матюс, почетен професор по европейска селскостопанска политика в Trinity College Dublin, чиито разчети за бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) zemedeleca.bg многократно е използвала. Матюс завършва публикацията с въпрос към профила на Европейската комисия за земеделие и храни в LinkedIn (EU Agriculture and Food) дали Комисията е готова да поеме такъв ангажимент. Въпросът е за междинната оценка на сегашната ОСП — проверката как работи политиката по средата на периода, по чиито правила от 1 януари 2023 г. в България се изплащат директните плащания, екосхемите и парите за инвестиции в стопанствата.

Въпросът засяга пряко и българските стопани. По рамката, която Комисията е поръчала за нея, оценката трябва да измери колко стопанства биха останали на загуба без подпомагането и дали допълнителните пари стигат до по-малките стопанства и до районите с по-големи нужди. Около същите въпроси сега се води спорът как да бъдат разпределени земеделските пари след 2028 г. — в Брюксел, където се пишат общите правила, и в София, където на 4 ноември Министерският съвет започна подготовката на българския план за европейските средства за 2028–2034 г. И на двете места решенията могат да бъдат взети, преди Комисията да е длъжна да публикува резултатите.

Какво изисква регламентът и в какви срокове

Сегашната ОСП се прилага чрез национални стратегически планове, а в България това е Стратегическият план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. В сегашния бюджет на ЕС (2021–2027 г.) за ОСП са предвидени около 387 млрд. евро, приблизително 30 на сто от целия бюджет. Правилата за плановете са записани в Регламент (ЕС) 2021/2115, а член 141 от него определя как Комисията проверява дали с парите се постигат целите, за които са дадени.

Член 141 дава на Комисията два срока. До 31 декември 2026 г. Комисията трябва да оцени двата земеделски фонда — Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от който се изплащат директните плащания, и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — по пет критерия: ефективност, ефикасност, уместност, съгласуваност и европейска добавена стойност (чл. 141, ал. 4). До 31 декември 2027 г. тя трябва да внесе в Европейския парламент и в Съвета доклад по тази оценка, с първите резултати за изпълнението на политиката (чл. 141, ал. 6). Така оценката трябва да е готова цяла година, преди Комисията да е длъжна да я представи на Парламента и на Съвета.

За какво ще служи оценката, Комисията е написала в поканата за доказателства (публичен призив към стопани, организации и изследователи да изпратят данни и опит), отворена от края на февруари до 6 април 2026 г.: тя ще бъде използвана и в дебата за бъдещата земеделска политика при следващия бюджет на ЕС. Матюс не е успял да установи дали работата е възложена на външен изпълнител, както обикновено става при оценките на Комисията: независим консултант пише изследване, а службите на Комисията съставят върху него свой работен документ. От думите му излиза, че изследването трябва да бъде предадено през декември.

В правилата на Комисията за по-добро законотворчество (Better Regulation) има принцип, наречен „първо оцени“ (evaluate first): преди да промени действащ закон или политика, Комисията проверява как те работят, и изводите от проверката влизат в обосновката на новото предложение. При ОСП последователността е обратната: предложението за регламента за ОСП 2028–2034 г. е от 16 юли 2025 г., а оценката на действащата политика ще бъде готова година и половина по-късно. Същата цел стои и в материалите на Европейската мрежа за ОСП за оценяването: сред причините да се оценяват стратегическите планове те посочват нуждата от доказателства и солидна аналитична основа за проектирането на бъдещите планове и политики.

Комисията може да се позове на сериозен довод. Календарът на седемгодишния бюджет на ЕС определя кога трябва да излязат предложенията, а политика, която се прилага от януари 2023 г., не може да бъде оценена смислено през 2025 г. Данните за доходите на стопанствата идват със закъснение: когато през юли 2026 г. писахме за счетоводната мрежа на Комисията, последната налична година в нейното табло беше 2023-та. Авторите на рамката сами предупреждават, че за тенденцията в доходите са нужни дълги редове от данни, и предлагат към тях да се добавят и години отпреди реформата. Освен това Комисията вече внесе един доклад по същия член (алинея 3) — за това как държавите прилагат новия модел и с какво плановете допринасят за целите в областта на климата и околната среда. Въпросът на Матюс е дали тези данни стигат за решенията, които се вземат сега.

Какво ще измери оценката

Въпросите, на които оценката трябва да отговори, са известни отсега. Европейското звено за помощ при оценката на ОСП (European Evaluation Helpdesk for the CAP) подготви за Комисията рамка на оценката през 2023 г., а Европейската мрежа за ОСП я публикува през февруари 2024 г. Тя изброява въпросите, които оценката трябва да зададе, признаците, по които ще се съди дали политиката е успяла, и показателите и базите данни, от които ще дойдат числата, без да дава отговорите. Въпросите следват трите общи и деветте специфични цели на ОСП и хоризонталната цел за модернизация чрез знания, иновации и цифровизация, а за останалите четири критерия са подредени отделно.

За стопанина най-важна е частта за доходите. Рамката изисква да се сравни нетната добавена стойност на стопанството на една годишна работна единица (стойността, която стопанството създава, след като плати материалите и амортизацията, разделена на труда на един зает на пълно работно време) със и без подпомагането по ОСП — по държави, по видове стопанства и по размер. Изисква също да се преброи делът на стопанствата, които без подпомагането биха имали отрицателен доход, и да се изчисли коефициентът на Джини (мярка за неравенството в доходите: нула, когато всички получават еднакво, и единица, когато един получава всичко) за доходите със и без подпомагане.

Една проста сметка показва какво означава това за едно стопанство. Стопанство с 500 хектара получава по основното подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), при окончателната ставка за Кампания 2024 от 101,90 евро на хектар, около 50 950 евро. Това е само най-голямото от плащанията: рамката сравнява дохода без цялото подпомагане по ОСП, така че към ОПДУ се добавят и преразпределителното плащане, екосхемите, обвързаното подпомагане и плащанията за развитие на селските райони, които стопанството получава. Ако без всички тях резултатът му за годината стане отрицателен, то ще попадне сред стопанствата, които оценката ще преброи. Ако делът на такива стопанства в България се окаже голям, едни ще го използват като довод, че плащанията пазят стопанствата в лошите години, а други като знак, че без тях значителна част от производството не се изплаща. И двата прочита могат да бъдат използвани в спора за тавана и за намаляването на плащанията над определени прагове.

Друг показател засяга пряко отношенията на стопанина с банката. Рамката предвижда да бъдат преброени стопанствата, при които коефициентът на текуща ликвидност е под 1: текущите активи (парите по сметката, вземанията, запасите от зърно и торове) не покриват задълженията, които трябва да бъдат платени до една година (оборотния кредит, неплатените фактури за торове и препарати, арендата). Коефициент под единица е сигнал за риск при обслужването на краткосрочните задължения. Дали стопанството ще трябва да търси нов кредит или да продава, зависи от падежите на задълженията, от паричните постъпления и от достъпа му до финансиране. Отделно е предвидено да се сравни този показател в държавите, които дават обвързано подпомагане за даден сектор, и в държавите, които не дават.

Третата група въпроси е дали подоходното подпомагане стига до стопанствата, които имат най-голяма нужда от него. Рамката използва два показателя от системата за мониторинг на ОСП: с колко процента е по-високо плащането на хектар за стопанствата под средния размер и с колко е по-високо подпомагането на хектар в районите с по-големи нужди, например в планинските. В България първото се постига главно чрез преразпределителното плащане, което се дава за определен брой първи хектари на стопанството.

Рамката пита и колко струват зелените изисквания. Въпросите са дали засилената условност (изискванията, които спазва всеки получател на директни плащания, включително стандартите за добро земеделско и екологично състояние, ДЗЕС) е повишила производствените разходи, дали в районите с повече ограничения разходите са нараснали повече, отколкото другаде при стопанства със същия размер и сектор, и дали стандартите са намалили земята, която може да се обработва. Пита също дали екосхемите са устроени така, че да дават резултат на разумна цена, и дали разходите на стопаните и на администрацията за участие в ОСП са сведени до необходимото.

Авторите на рамката сами правят две уговорки. Първата е в бележката към сравнението „със и без подпомагане“: когато плащанията просто се извадят, се приема, че цялата подкрепа става доход и че стопаните няма да променят решенията си, ако я загубят, а в действителност немалка част от тях биха спрели да произвеждат. Затова авторите наричат сравнението упражнение, което показва колко зависи доходът от плащанията, и уточняват, че то не описва реалистичен вариант за бъдещата политика. Втората уговорка е за липсващите данни: за някои показатели, например застрахованите площи и застрахования капитал, няма общоевропейски източник.

Българският план

Докато Комисията довършва оценката, България започва да пише плана, по който ще разпредели европейските пари за 2028–2034 г. С решението от 4 ноември Министерският съвет възложи подготовката на Плана за национално и регионално партньорство (ПНРП — единният документ, в който по предложението на Комисията ще влязат парите за кохезия, земеделие, рибарство, миграция и сигурност) на вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов. По думите му първата версия на плана трябва да бъде готова през пролетта на 2027 г. — поне половин година преди срока, до който Комисията трябва да внесе доклада по оценката.

Редът, по който ще се пише планът, е уреден в проект на постановление на Министерския съвет, който беше на обществена консултация от 22 октомври до 5 ноември. Земеделските организации научиха за него в последния ден на обсъждането, от публикация на zemedeleca.bg, без да са били поканени. В основната работна група, с председател вицепремиера, земеделието е представено от заместник-министър на земеделието и храните и от Селскостопанската академия, а браншовите организации нямат гарантирано място и могат само да бъдат канени на заседания. В тематичната подгрупа за земеделската глава всички организации от селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, горите и селските райони трябва да излъчат един общ представител, като за номинацията им се дават седем работни дни от поканата.

Срещу това правило възразиха Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и пет организации на производителите на плодове и зеленчуци. „Невъзможно е един представител да представлява всички земеделски сектори“, пишат петте организации в становището си от 5 ноември. Докладът към проекта предлага постановлението да бъде прието в спешен порядък, а окончателният текст ще покаже дали правилото за общия представител остава.

Каквото и да реши Министерският съвет за представителството, представителят в подгрупата ще има нужда от числа. На 2 юли, според отчета на народния представител Десислава Танева от изслушването в парламентарната Комисия по земеделие и храни, министър Пламен Абровски е казал, че „в Министерството на земеделието и храните няма подготвена концепция и анализи за национална рамка“. Публичен документ на министерството, който да е заменил това признание, zemedeleca.bg досега не е открила. Рамката за междинната оценка предвижда изчисления по обща за всички държави методика, направени извън министерството, включително за това колко стопанства зависят от плащанията, за да не са на загуба, и дали допълнителните пари стигат до по-малките стопанства. Доколко тези показатели ще могат да бъдат изчислени за България, ще стане ясно от самата оценка. Европейският икономически и социален комитет, който подготви свой принос към оценката, пише, че при нея всеки национален стратегически план ще бъде оценен спрямо целите и резултатите, които си е поставил.

Сроковете, подредени един до друг, показват кое решение кога се взема и кога ще бъде готова оценката.

Календарът: оценката и решенията

Източници: Регламент (ЕС) 2021/2115; Европейска комисия; Европейски парламент (EPRS); Съвет на ЕС; Министерски съвет на Република България; Портал за обществени консултации (консултация № 12825).

Кой може да поиска оценката

Комисията не е длъжна да представи доклад по оценката преди края на 2027 г., но нищо не ѝ пречи да го направи по-рано, и Матюс иска точно това. Същото могат да поискат и съзаконодателите — Европейският парламент и министрите в Съвета, които сега определят позициите си за следващата ОСП. Българските стопани могат да стигнат до тях чрез българските евродепутати и чрез европейските фермерски организации като Copa-Cogeca, в които членуват и български организации.

В София положението е друго. Правилата в Брюксел ще бъдат договорени, преди оценката да стане публична, но българският план може да я използва, ако тя бъде поискана, преди да е написана първата му версия. Браншовите организации могат още сега да поискат от вицепремиера Пеканов и от министерството на земеделието частта от оценката за България да бъде дадена на работната група и на подгрупата за земеделската глава веднага щом Комисията я получи, а министерството да я изиска от Генерална дирекция „Земеделие“. Който влезе в подгрупата с тези числа, ще може да спори за прагове, ставки и интервенции с изчисление на самата Комисия, с което министерството ще трябва да се съобрази.

Ася Василева

Понятия

Междинна оценка на ОСП — проверката, която Европейската комисия трябва да направи до 31 декември 2026 г. по чл. 141, ал. 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115 — как работят двата земеделски фонда по петте критерия за оценка. Докладът по нея се внася в Европейския парламент и в Съвета до 31 декември 2027 г. (чл. 141, ал. 6), а втори доклад — до 31 декември 2031 г.

Пет критерия за оценка — ефективност (постигат ли се целите), ефикасност (на каква цена), уместност (отговаря ли политиката на нуждите), съгласуваност (вътре в ОСП и с другите политики на ЕС) и европейска добавена стойност (какво постига общата политика, което държавите поотделно не биха постигнали).

Рамка на оценката на ниво ЕС — документ на Европейското звено за помощ при оценката на ОСП, подготвен през 2023 г. и публикуван през февруари 2024 г., който изброява въпросите, признаците на успех, показателите и източниците на данни за междинната оценка; не съдържа резултати.

Покана за доказателства (call for evidence) — публичен призив на Комисията, обявен на портала „Споделете мнението си“ (Have your say), в който всеки може да изпрати данни, опит и становища по предстояща оценка или инициатива.

Принцип „първо оцени“ (evaluate first) — правило от системата на Комисията за по-добро законотворчество: преди да бъде променена действаща политика или закон, се оценява как работят, и изводите служат за обосновка на промяната.

ФАДН / FSDN (в България СЗСИ) — европейската мрежа за счетоводна информация от земеделските стопанства (от 2025 г. мрежа за данни за устойчивостта на стопанствата); у нас — Системата за земеделска счетоводна информация. Извадково изследване по единна методология, основният източник на ЕС за доходите на стопанствата.

Нетна добавена стойност на стопанството (FNVA) — стойността, която стопанството създава след приспадане на материалите, услугите и амортизацията и след отчитане на субсидиите и данъците; от нея се плащат трудът, земята и капиталът.

Годишна работна единица (ГРЕ) — трудът на един човек на пълно работно време за една година; с нея се сравняват стопанства с различен брой и натовареност на заетите.

Коефициент на текуща ликвидност — текущите активи (пари, вземания, запаси), разделени на текущите задължения (дължимото до една година). Под 1 текущите активи не покриват изцяло краткосрочните задължения, което е сигнал за риск при тяхното обслужване.

Коефициент на Джини — мярка за неравенството в разпределението: 0 при напълно равно разпределение, 1 когато един получава всичко.

Засилена условност и ДЗЕС — изискванията, които спазва всеки получател на директни плащания по ОСП 2023–2027 г.: законоустановени изисквания за управление и стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).

ОПДУ — основно подпомагане на доходите за устойчивост — базовото площно директно плащане в Стратегическия план 2023–2027 г.; окончателна ставка за Кампания 2024: 101,90 евро/ха.

Преразпределително плащане — допълнително директно плащане за първите хектари на стопанството, с което подпомагането се насочва към по-малките стопанства.

План за национално и регионално партньорство (ПНРП) — единният план на България за европейските средства 2028–2034 г. по предложението на Комисията, в който влизат парите за кохезия, земеделие, рибарство, миграция и сигурност; за земеделието ще замени Стратегическия план.

Използвани източници

Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на правила за подпомагане на стратегическите планове по ОСП, чл. 141, ал. 3, 4 и 6.

European Evaluation Helpdesk for the CAP, EU CAP Network, „EU level CAP evaluation framework“ (рамка на оценката на ОСП на ниво ЕС), публикувана през февруари 2024 г., eu-cap-network.ec.europa.eu.

EU CAP Network, Evaluation Learning Portal — „Why do we evaluate CAP Strategic Plans?“, eu-cap-network.ec.europa.eu.

Проф. Алан Матюс, Trinity College Dublin, публикация в LinkedIn за междинната оценка на ОСП, началото на ноември 2026 г.

Европейска комисия, покана за доказателства „Обща селскостопанска политика 2023–2027 — междинна оценка“, портал Have your say, инициатива 16032, отворена до 6 април 2026 г.

Европейска комисия, доклад до Европейския парламент и Съвета по чл. 141, ал. 3 от Регламент (ЕС) 2021/2115, COM(2026) 37 и SWD(2026) 19 (Съвет на ЕС, док. 5740/26).

Европейска комисия, Better Regulation — принципът „първо оцени“, commission.europa.eu.

Европейска комисия, предложение за регламент за ОСП 2028–2034 г., COM(2025) 560, 16 юли 2025 г.

Европейски парламент, EPRS — междинният доклад за многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., приет на 28 април 2026 г. (A10-0105/2026): 433,01 млрд. евро за ОСП по текущи цени, 385,12 млрд. евро по цени от 2025 г.

Европейски икономически и социален комитет, информационен доклад NAT/968 „Междинна оценка на изпълнението на целите на ОСП (2023–2027)“, техническо приложение, май 2026 г.

Министерски съвет на Република България, решение от 4 ноември 2026 г. за координация на подготовката и изпълнението на ПНРП 2028–2034 г.; изявление на вицепремиера Атанас Пеканов от 4 ноември 2026 г.

Министерски съвет, проект на Постановление за организация и координация на подготовката на План за национално и регионално партньорство на Република България за периода 2028–2034 г., с доклад и приложения, Портал за обществени консултации, консултация № 12825, 22.10–5.11.2026 г.

Становища по проекта на постановление на НАЗ, АЗПБ и на Асоциацията на овощарите в България, Българската асоциация на малините и ягодоплодните, Добруджанския овощарски съюз, Националния съюз на градинарите в България и Съюза на дунавските овощари (5.11.2026 г.).

Отчет на народния представител Десислава Танева от изслушването на министъра на земеделието и храните Пламен Абровски в Комисията по земеделие и храни на Народното събрание, 2 юли 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, заповед за окончателния размер на ОПДУ за Кампания 2024.

Архив на zemedeleca.bg: материалите за ПНРП и за становищата на браншовите организации по проекта на постановление (ноември 2026 г.); „Средната българска ферма е европейската с разменени места: какво показва счетоводната мрежа на Комисията“ (юли 2026 г.); материалът за Съвета по земеделие в Люксембург (27 октомври 2026 г.).