В аграрните гимназии държавата плаща за записания ученик и за новата сграда, а не за научената професия: в Бояново при внезапна проверка отсъстват 113 от 131 ученици, а в Карнобат агроном не идва и за 3000 евро

Почти девет от десет български фирми посочват липсата на подготвени хора като пречка за инвестициите си, показва проучването на Европейската инвестиционна банка за 2026 г. В аграрното образование парите не липсват: STEM кабинети в около 2200 училища, центрове за високи постижения за десетки милиони евро и издръжка за всеки записан ученик. Дали ученикът е научил професията обаче не влияе на парите, които училището получава. А когато я научи, той рядко отива при фермера, защото фирмите, които продават на фермера препарати и техника, му дават повече, отколкото стопанството може да му даде.

Училището в Бояново

Сто тридесет и един ученици са записани тази учебна година в Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в Бояново, село с под 500 жители в община Елхово. На 10 ноември 113 от тях не са били в клас. Тогава в училището без предупреждение влезе проверка на Регионалното управление на образованието (РУО) в Ямбол, ден след като телевизионен екип сигнализира Министерството на образованието и науката (МОН). В репортажа, излъчен на 13 ноември, от сутрешния училищен автобус слизат трима учители и шестима ученици. После учителите седят в празните стаи и чакат часът да мине, звънецът не бие, а общежитието, обзаведено като хотел, е заключено. В електронната система обаче посещаемостта от началото на учебната година е 95 на сто, по данни на МОН, предоставени на телевизията.

За издръжката си гимназията е получила от община Елхово малко над 719 000 евро, почти толкова е вложено в ремонта на общежитието, а 90 000 евро са дадени за кабинет по природни науки, технологии, инженерство и математика (STEM кабинет). Училището носи името „Ернесто Че Гевара“!

Медицински бележки имат 11 от отсъстващите, а за останалите при проверката не е било ясно защо ги няма. МОН уточнява, че отсъствията от 10 ноември са отразени правилно в електронния дневник. Съмнението е за предишния период: в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО) за цялата минала учебна година няма нито един ден с толкова много отсъстващи. Това означава, че или миналата година учениците са идвали, или отсъствията им не са били записвани. Към деня на проверката трима ученици вече са били наказани, срещу 38 са започнали процедури, а на двама са спрени социалните помощи, а министърът проф. Георги Вълчев разпореди проверка и на самото РУО. Проверката още тече и тук няма да произнасяме присъда. В Бояново обаче се вижда, доведено до крайност, как държавата плаща на всяко професионално училище, включително на онези, които работят добре.

Какво казват работодателите

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) публикува на 9 ноември годишното си проучване за инвестициите, за което между април и юли са интервюирани по телефона 12 083 фирми в Европейския съюз. 88 на сто от българските фирми посочват липсата на хора с нужните умения като пречка за инвестициите си при 79 на сто средно за ЕС. По-висок е делът само в Малта (97%), Хърватия (93%) и Гърция (89%), а наравно с България са Кипър и Португалия. В тези 88 на сто влизат както фирмите, за които липсата на кадри е голяма пречка, така и онези, за които е малка. У нас липсата на кадри притеснява фирмите повече дори от несигурността за бъдещето (87%) и от цената на енергията (75%). Проучването обхваща промишлеността, строителството, търговията, хотелиерството, транспорта, енергетиката и комуникациите. Земеделието не е в извадката, затова за стопанствата трябва да питаме хората, които работят в тях.

Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите в България отглежда около 4000 декара овощни градини край Карнобат. В интервю за zemedeleca.bg в края на септември тя описа положението, като започна от най-простата длъжност.

„Тук не можеш да намериш хигиенистка. Камо ли счетоводител, камо ли агроном, камо ли инженер, камо ли механик.“

Според нея добрият агроном няма да дойде в Карнобат дори за 3000 евро бруто, защото фирмите за препарати, торове и семена и консултантските фирми му предлагат бюро в офиса, служебен автомобил и работен ден, който свършва в пет часа. Средната брутна заплата в страната през второто тримесечие на 2026 г. е 1444 евро по данни на Националния статистически институт (НСИ). Стопанинът предлага над два пъти повече и пак не намира човек.

Всъщност Гроздева описва две различни липси. Агронома и механика стопанството ги губи от работодатели в града, които освен заплата дават предвидим работен ден, колеги и възможност човек да израсне. С хигиенистката е друго: в малкия град кандидатите почти са изчезнали.

Д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова, ветеринарен лекар, завършила в Хановер, основа през 2019 г. заедно със съпруга си център за следдипломно обучение на ветеринарни лекари в пазарджишкото село Мокрище. През юни 2025 г. тя разказа пред zemedeleca.bg същото за своята професия. По нейни данни в страната практикуват около 2600 ветеринарни лекари, от които около 900 работят с едри животни, и сред тях има много пенсионери. Тя не търси причината в броя на завършилите. Малките семейни ферми затварят, с тях изчезват и работните места за ветеринарни лекари по селата, а младите отиват в клиниките за домашни любимци, които растат, или в чужбина, където българската диплома се признава.

Как държавата плаща на училището

От 2008 г., със Закона за държавния бюджет за същата година, всички държавни и общински училища работят на делегирани бюджети. Идеята е парите да следват ученика: училището получава определена сума за всеки записан, а директорът сам решава как да я разпредели. Целта беше училищата да се борят за ученици, добрите да растат, а празните да се затварят. Част от това наистина стана, но записаният ученик се превърна в мерило за всичко. Парите идват, докато ученикът е в списъка, и не зависят от това дали влиза в час, дали полага държавния изпит за професионална квалификация и дали после работи по професията. Ако разделим сумата, която гимназията в Бояново е получила, на 131 записани ученици, излизат близо 5500 евро на ученик. Това е средна стойност, а не нормативът за един ученик, защото в делегирания бюджет влизат и суми за самото училище и за паралелките, но и те зависят главно от броя на децата.

Парите, които държавата дава над издръжката, се отчитат преди всичко с ремонтираната сграда и доставеното оборудване. По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) STEM кабинети се изграждат в около 2200 училища. Двадесет и осем професионални гимназии получават статут на центрове за високи постижения, сред тях гимназията по земеделие „Стефан Цанов“ в Кнежа, чийто център беше открит през май. Само поръчката за ремонт на три сгради с работилници в Кнежа, обявена през юли 2023 г., беше с прогнозна стойност около 677 000 евро.

Примери за пари, вложени в аграрни гимназии

Училище или програма За какво Сума, евро
ПГ по механизация на селското стопанство, Бояново Издръжка за учебната година (от община Елхово) ≈ 719 000
ПГ по механизация на селското стопанство, Бояново Ремонт на общежитието ≈ 720 000
ПГ по механизация на селското стопанство, Бояново STEM кабинет 90 000
ПГСС „Царица Йоанна“, Пазарджик Шест планирани STEM кабинета (по думите на директора, 2023 г.) ≈ 184 000
ПГЗ „Стефан Цанов“, Кнежа Център за високи постижения по НПВУ ≈ 1 770 000
28 професионални гимназии в страната Центрове за високи постижения по НПВУ ≈ 49 000 000

Сумите в левове са превърнати в евро по фиксирания курс 1,95583 лева за евро. Източници: МОН, данни на училищата и на община Елхово, цитирани в телевизионния репортаж; изчисления на zemedeleca.bg.

Колко души ще излязат от обновената сграда и къде ще работят, не влияе на парите, които училището получава след това. А начин да се разбере има. Между 2019 и 2021 г. МОН разработи пилотен модел, който проследява завършилите професионално образование по данни от регистъра на трудовите договори в Националния осигурителен институт (НОИ) и от Агенцията по заетостта. След това министерството започна да въвежда проследяването чрез гимназиите със статут на центрове за високи постижения. Резултатите от него обаче не влизат във формулата, по която се разпределят парите.

Какво точно не е наред, двете страни обясняват различно. Петя Георгиева от Института за пазарна икономика (ИПИ) нарече в репортажа случая в Бояново „дъното на българското образование“ и смята, че причината е в слабия контрол, а формулата може да остане. МОН вижда причината във формулата: финансирането според броя на учениците насърчава формалното отчитане, затова министерството подготвя нова формула с по-голяма тежест на качеството. Как ще мери качеството, още не е казало.

Двете обяснения засягат различни неща. Проверката може да открие неписаните отсъствия в Бояново. Тя не може да накара едно училище да подготви механици, които стигат до стопанството, защото за това никой не му плаща. При едни и същи правила резултатът зависи от това какъв е директорът. През май zemedeleca.bg писа за икономиста Джеймс Бюканън, Нобелов лауреат от 1986 г., според когото добре устроената система дава поносим резултат и когато хората в нея не са изключителни. При аграрните гимназии е обратното: всичко зависи от хората.

Едни и същи пари, различни училища

В Ямбол инж. Тодор Тодоров, директор на Професионалната гимназия по земеделие „Христо Ботев“, разказа пред zemedeleca.bg, че от пет паралелки на випуск през 2015 г. училището е стигнало до петнадесет. Гимназията обработва 340 декара учебна земя и води учениците във фирмите партньори, когато сама не може да им покаже нещо. По специалните предмети обаче учебни помагала липсват и учителите сами сглобяват материалите си. Най-показателна е историята с плана за прием. При утвърждаването на държавния план-прием две години преди разговора ни специалността „Механизация на селското стопанство“ е защитило военното окръжие, защото армията има нужда от механици за верижна техника. „Стана ми малко мъчно. Ние сме селскостопански район, а ни защитиха военните“, каза Тодоров. Затова той съветва стопаните, които го търсят за кадри, да регистрират заявките си в бюрото по труда, защото по тях се защитава приемът.

В Нова Загора Професионалната гимназия по селско стопанство обучаваше през 2025 г. 350 ученици, с по четири паралелки годишно. Директорката Лиляна Стоянова каза тогава, че най-търсена е механизацията, защото завършилите отиват в кооперациите като трактористи и бригадири. Учениците в единадесети и дванадесети клас работят по дуалната система във фирми партньори, а четири винпрома в Сливенска област бяха поискали от училището да обучава лозаровинари по същия начин. „Има ученици, които толкова започват да харесват професиите си, че предпочитат да стоят в стопанския двор при машините, в работилниците и автосервиза, вместо в час по останалите общообразователни предмети“, разказа Стоянова. Практиката задържа учениците, общообразователните часове – много по-трудно. Финансови и материални проблеми гимназията няма, казваше тогава тя. Трудността е, че за 14-годишните селскостопанските професии са непривлекателни, затова училището предлага стипендии и безплатни курсове за шофьорска книжка за трактор и лек автомобил.

В Пазарджик Професионалната гимназия по селско стопанство „Царица Йоанна“ приемаше през 2024 г. ученици по три професии: техник по механизация, техник по лозаро-винарство и фризьор. Директорът Георги Гатев обясни, че „Животновъд“ е защитена професия и гимназията отново обявява прием, без да е сигурна, че ще събере паралелка, а от тази паралелка зависи поддържането на животновъдната ѝ база. Училището обработва 600–700 декара, има машинен парк, телета за угояване, учебна изба и лозя, а учениците му са правили практика в Испания. Когато му се обадихме, директорът беше на полето и подготвяше пръскане с хербицид в лозята, защото с работната ръка е трудно и лозята не могат да се поддържат на ръка. През лятото на 2025 г. гимназията се готвеше да приеме първите си ученици по професията „Ветеринарен техник“ заедно с центъра на д-р Рабаджийска-Тодорова.

Защо аграрна гимназия обучава фризьори, има две обяснения. Първото е, че училището предлага онова, което семействата в района искат за децата си. Второто е, че щом парите следват ученика, всяка паралелка, която се пълни, държи училището на крака. Вероятно са верни и двете.

Във всички тези разговори става дума и за шофьорската книжка. В училищата по механизация учениците минават и курс за книжка за трактор и лек автомобил, в Нова Загора безплатно. По Закона за движението по пътищата за книжка е достатъчно удостоверение за завършен първи гимназиален етап, тоест за десети клас, и дипломата за средно образование не е нужна. Това е законна и полезна част от професията. Не е трудно обаче да се досетим, че за част от семействата книжката е главната причина да изберат училището. В Бояново местни младежи казват пред камерата, че учениците идват, когато се знае, че ще има проверка. Какво друго взимат от училището, ще покаже проверката на МОН.

Защо подготвеният не стига до стопанството

Дори добре подготвеният завършил от Кнежа, Ямбол или Нова Загора стои пред избора на агронома на Гроздева. Според изследването на ИПИ от май 2026 г. на селското стопанство се падат 7,3 на сто от приема в професионалното образование, но само 3,7 на сто от заетите с професионална квалификация. Двете числа показват разминаване между приема и заетостта, но не казват колко от завършилите аграрни училища започват работа по професията си. Освен това механикът при дилър на техника, в сервиз или във фирма за препарати и семена статистиката отчита в търговията и услугите, а не в селското стопанство. Там заплатата идва на първо число, а в много стопанства доходът зависи от реколтата и от цената, на която тя ще се продаде. По думите на Тодоров фирмите вече сами търсят училището, защото техниката е толкова скъпа и автоматизирана, че никой не я поверява на неопитен човек.

За най-простите длъжности сметката е друга. Там липсват самите хора и училището не може да помогне. Затова двата проблема трябва да се гледат заедно. Държавата плаща на училището за всеки записан ученик и за всяка нова сграда, но не и за това колко от учениците наистина са научили професията. А добре подготвеният завършил рядко отива при фермера, защото търговците на препарати и техника и консултантите му предлагат по-добри условия, отколкото стопанството може да даде.

Заявката за кадри

Двата проблема се срещат в плана за прием, а той има точни срокове. Колко паралелки и по кои специалности ще има в професионалните училища следващата година, решава със заповед началникът на РУО до края на април. Най-ранният срок обаче е за дуалното обучение. По наредбата на МОН работодател, който иска да обучава ученици чрез работа, трябва да заяви писмено пред директора на професионалната гимназия до 30 ноември колко ученици и по кои специалности иска да приеме през следващата учебна година. За учебната 2027/2028 г. това е 30 ноември 2026 г., а заявката в срок е условие специалността изобщо да влезе в предложението на училището за план-приема. Заявките за обучение в дневна форма се подават в РУО по правилата, които МОН утвърждава всяка година; за приема през 2025 г. срокът беше 5 януари. Бюрата по труда събират отделно сведения кои специалности трайно се търсят в областта, и Тодоров съветва стопаните да регистрират нуждите си и там.

Стопанство, което след четири години ще търси механизатор или агроном, може да направи две неща. Ако иска да обучава ученици чрез работа, както винпромите в Сливенско, трябва да се свърже с директора на най-близката аграрна гимназия до края на ноември. Ако не може да поеме дуално обучение, може да подаде заявка в РУО и в бюрото по труда, за да не решават плана за прием само онези, които са подали заявка, както стана в Ямбол, където го защитиха военните. Точните срокове за следващата година е добре да се проверят в РУО на областта.

Стопаните, които днес казват, че кадри няма, са прави. Част от отговора обаче е в техните ръце, а друга част е във формулата, която от 2008 г. плаща на училището според това колко деца има в списъка. Докато е така, Бояново ще получава пари по същите правила като Кнежа, а разликата между двете училища ще зависи от съвестта на директора и от това дали някой ще дойде с камера. МОН обещава нова формула. Добре е част от парите в нея да зависят от това колко ученици са взели изпита за професионална квалификация и колко са продължили по специалността, на работа или в университет. Данни за това министерството вече събира. Училището не бива да се наказва, ако добре подготвеният механик избере друга работа, но не бива и да се плаща еднакво за ученик, който е идвал само на проверка. Тогава на училището в Ямбол ще му е изгодно да пита стопаните какво им трябва, а заявката в РУО ще има смисъл и за фермера, който днес не намира механик.

 

Понятия

Делегиран бюджет – система, при която държавата превежда на училището сума за всеки записан ученик по единни разходни стандарти, а директорът сам разпределя средствата. Въведена е във всички държавни и общински училища със Закона за държавния бюджет за 2008 г.

Държавен план-прием – броят паралелки и места по профили и специалности, в които училищата приемат ученици; за професионалните паралелки се утвърждава със заповед на началника на РУО след предложения на училищата, общините и работодателите.

Защитени от държавата специалности – специалности, уникални по съдържание, които се преподават в не повече от четири училища в страната; паралелките по тях получават допълнително финансиране. Списъкът се приема с постановление на Министерския съвет и се обновява всяка година.

Специалности с очакван недостиг – отделен списък на Министерския съвет със специалности, по които пазарът на труда ще търси повече хора, отколкото се подготвят.

Дуално обучение – форма на професионално обучение, при която ученикът учи в училището и едновременно работи при работодател по трудов договор, обикновено в единадесети и дванадесети клас. Работодателят заявява желанието си писмено пред директора на училището до 30 ноември на предходната учебна година.

Център за високи постижения в професионалното образование – статут на професионална гимназия, която получава средства за ремонт и оборудване по процедура BG-RRP-1.014 от Националния план за възстановяване и устойчивост; в страната са 28.

Държавен изпит за придобиване на професионална квалификация – изпитът по теория и практика на професията, след който ученикът получава свидетелство за професионална квалификация.

Първи гимназиален етап – осми, девети и десети клас; завършва с удостоверение, което по Закона за движението по пътищата е достатъчно за издаване на шофьорска книжка.

Проучване на ЕИБ за инвестициите (EIBIS) – годишно телефонно проучване сред около 12 000 фирми в ЕС и 800 в САЩ за инвестициите им и пречките пред тях; обхваща промишлеността, строителството, услугите и инфраструктурата, но не и земеделието.

Източници

– Министерство на образованието и науката – съобщение за проверката в Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в с. Бояново, 13.11.2026 г.

– Телевизионен репортаж за гимназията в Бояново, излъчен на 13.11.2026 г. (данни на МОН за посещаемостта и финансирането, изказване на Петя Георгиева, ИПИ).

– European Investment Bank – EIB Group Investment Survey 2026: European Union overview, 9.11.2026 г.

– Национален статистически институт – Наети лица и средна работна заплата, II тримесечие на 2026 г.

– Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г., §§ 70–72 от преходните и заключителните разпоредби; указания на Министерството на финансите и МОН за прилагането на системата на делегирани бюджети през 2008 г.

– МОН – Правила за планиране, утвърждаване и реализиране на държавния план-прием в V и VIII клас и на допълнителния държавен план-прием в XI клас за учебната 2025/2026 г.

– Наредба № 1 от 8.09.2015 г. за условията и реда за провеждане на обучение чрез работа (дуална система на обучение), изм. ДВ, бр. 74 от 2024 г.

– ПМС № 111 от 25.06.2018 г. за приемане на Списък със защитените от държавата специалности от професии и последващите годишни актуализации на списъците.

– Закон за движението по пътищата, чл. 151, ал. 2; обществена консултация № 3233-K на портала strategy.bg, 2018 г.

– МОН – пилотен модел за проследяване на реализацията на завършилите професионално образование и обучение, 2019–2021 г.

– МОН – процедура BG-RRP-1.014 „Изграждане на центрове за високи постижения в професионалното образование и обучение“, Национален план за възстановяване и устойчивост.

– Институт за пазарна икономика – „Образование и заетост: Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката“, 2026 г.

– Интервюта за zemedeleca.bg: Живка Гроздева (26.09.2026 г.), д-р Евелина Рабаджийска-Тодорова (11.06.2025 г.), инж. Тодор Тодоров (21.12.2024 г.), Георги Гатев (3.07.2023 г.), Лиляна Стоянова (14.12.2021 г.).

– zemedeleca.bg – „Мащабен ремонт планират в Професионалната гимназия по земеделие в Кнежа“, 10.07.2023 г.; „Търсим кадърния човек, но не знаем какво търсим“, 23.05.2026 г.; „Само 3,7% от завършилите аграрни училища отиват в сектора“, 28.05.2026 г.

– Изчисления на zemedeleca.bg: издръжка на записан ученик в Бояново; левовете са превърнати в евро по фиксирания курс 1,95583.

https://interagri.bg/promocii/spokojstvieto-ima-mashina-manitou/

Текущи новини