Търговците в Чикаго свалиха цената на пшеницата с надежда, че срещата Тръмп–Путин–Си ще отвори Черно море, а в същия ден кораб с пшеница от Тулча за Египет потъна на 40 морски мили от Калиакра

Белият дом казва, че войната в Украйна не е в дневния ред на срещата в Шънджън. На парижката борса контрактът за доставка на пшеница през декември поскъпна с 2 евро, но за пшеница от реколта 2027 г. купувачите плащат с 15,50 евро по-малко.

„Вероятно някаква надежда, че нещо ще излезе от тристранната среща“ – така Джо Дейвис, директор продажби на суровини в американската брокерска фирма Futures International, обясни пред Bloomberg защо търговците на Чикагската стокова борса (CBOT) свалиха в понеделник цената на пшеницата с до 1%. С толкова поевтиня и твърдата червена зимна пшеница (Hard Red Winter, американският хлебен клас, който се търгува на отделен контракт). Коментарът на Дейвис показва, че очакването за политическо решение е сред причините за спада в понеделник, наред с добрите реколти в Южното полукълбо и силния долар, за които става дума по-долу. Надеждата, за която говори той, е срещата на Доналд Тръмп с Владимир Путин и Си Цзинпин в четвъртък, 19 ноември, в китайския град Шънджън. Търговците очакват там да се говори и за Черно море, а отварянето на морето за руските и украинските кораби би увеличило предлагането на пшеница на световния пазар.

В същия ден в 9:15 ч. Морският спасителен координационен център във Варна прие сигнал за бедствие от товарния кораб BETUL 8, натоварен с пшеница от румънското пристанище Тулча за Египет. Корабът потъна в българската изключителна икономическа зона, на около 40 морски мили (74 км) югоизточно от нос Калиакра, а моряците казаха, че са били ударени от морски дронове. Вечерта на парижката борса Euronext, където се формира ориентирът за европейската мелничарска пшеница, купувачите плащаха за декемврийските доставки с 2 евро на тон повече, отколкото в петък. Търговците получават в една седмица два сигнала в противоположни посоки, и за да се види кой от тях тежи повече, трябва първо да се разбере какво се договаря около Черно море и кой седи на масата.

Защо търговците реагират на всеки сигнал от Черно море

От юли насам Русия и Украйна насочиха ударите си и срещу износа на другата страна. От 6 юли украинските сили нанасяха поредица от удари по руски кораби в Азовско море и според украинската страна за по-малко от две седмици поразиха над сто плавателни съда. Още вечерта на 10 юли руските гранични власти спряха да приемат заявки за преминаване през Керченския проток, а през азовските пристанища минава около една четвърт от руския износ на зърно. Русия от своя страна засили ударите по украинските пристанища в Одеска област, и по данни на украинското министерство на аграрната политика през септември страната е успяла да изнесе едва 38% от възможния обем зърно. Според Европейската комисия през септември около 90% от украинския земеделски износ е минал по сухоземните „пътища на солидарността“ през ЕС и едва около 10% по Черно море, при около 80% през пристанищата в юли. По оценка на Мат Амерман от StoneX пратките на руска и украинска пшеница през пристанищата на Азовско и Черно море са практически спрени от средата на август, а руският износ върви на около половината от нормалния обем въпреки обходните маршрути през Балтийско море. Двете страни заедно осигуряват повече от една четвърт от световния износ на пшеница, затова търговците реагират на всяко изявление за морето.

Колебанията от последните месеци са големи. В началото на септември най-търгуваният контракт в Чикаго стигна около 292 долара за тон (около 264 евро по сегашния курс), най-високата цена от началото на 2023 г. В понеделник контрактът за доставка през декември се търгуваше около 216 долара за тон, или около 196 евро, с около 10% по-малко за месец и с около една четвърт под септемврийския връх. Част от спада идва от добрите реколти в Аржентина и Австралия и от силния долар, но част идва от преговорите. Най-ясният пример е от 26 октомври. Тогава руският заместник-министър на външните работи Александър Алимов каза пред „Интерфакс“, че Москва разглежда предложения за безопасността на зърнените пратки и поддържа контакт с Турция. В същото изявление той добави, че не вижда перспектива за възстановяване на Черноморската зърнена инициатива. След изявлението цената в Чикаго падна с до 2% и изтри цялата рискова премия (добавката към цената, която купувачът плаща заради опасността стоката да не пристигне), натрупана от началото на юли, въпреки изричното уточнение на Алимов, че Москва не вижда перспектива за възстановяване на старата сделка.

Как морето беше отворено през 2022 г. и защо остана затворено

Единственият път, когато договореност за Черно море действително заработи, беше Черноморската зърнена инициатива от юли 2022 г., постигната с посредничеството на Турция и ООН. По нея Украйна изнесе близо 33 млн. тона зърно. Към нея имаше и второ споразумение, което трябваше да улесни износа на руски храни и торове. Москва твърди, че второто споразумение не е изпълнено, и през юли 2023 г. излезе от сделката. Мотивът ѝ беше, че западните санкции пречат на руския износ на зърно и торове чрез достъпа до пристанища, застраховките, логистиката и плащанията, а основното ѝ искане беше държавната земеделска банка „Росселхозбанк“ да бъде върната в SWIFT, международната система, през която банките си изпращат нареждания за плащане.

Вторият опит беше през март 2025 г. в Саудитска Арабия. Тогава САЩ сключиха отделни споразумения с Украйна и с Русия за прекратяване на бойните действия в Черно море. Още на следващия ден Кремъл обяви, че споразумението ще влезе в сила едва след като бъдат вдигнати санкциите срещу „Росселхозбанк“ и другите финансови институции, които обслужват международната търговия с храни и торове, и след връщането им в SWIFT. Reuters отбеляза тогава, че това може да изисква съгласието на европейските държави, защото изключването на руските банки от SWIFT е решение по санкциите на ЕС. Споразумението така и не влезе в сила.

Защо примирието по море е толкова трудно, обяснява една стара идея от теорията на конфликтите. Американският политолог Джеймс Фиърън показа в статия от 1995 г., че войни избухват и продължават, макар да са скъпи и за двете страни, защото никоя от тях не може да даде достоверно обещание, че няма да използва паузата в своя полза. В Черно море това изглежда така: страната, която първа спре да удря корабите на другата, губи средство за натиск, без да има гаранция, че другата ще направи същото. Затова Украйна настоява примирието по море и спирането на ударите по енергийната инфраструктура да започнат едновременно, а Москва поставя условия, които не зависят само от Украйна.

Кой преговаря сега

От края на август основният посредник отново е Турция. Външният министър Хакан Фидан съобщи, че Анкара е изпратила предложения и на Киев, и на Москва, а на 17 септември турски дипломат каза пред AFP, че предложението е вдъхновено от механизма на зърнения коридор от 2022 г. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отговори още на 3 септември, че Русия не е получила официално предложение, и изключи връщане към инициативата от 2022–2023 г. В началото на октомври Турция и ООН започнаха нов кръг разговори, паралелно с усилия на Турция, Индия и Египет. Според украинската страна Киев е получил четири предложения от партньорите си, а Москва не е приела нито едно. На 21 октомври за мораториум върху ударите по търговски кораби говориха и Румен Радев и Реджеп Тайип Ердоган, за което zemedeleca.bg писа. На 31 октомври Ердоган и Володимир Зеленски се договориха в Истанбул да работят по нов зърнен коридор, а държавният секретар на САЩ Марко Рубио каза същия ден, че международният интерес към ограничено примирие в Черно море за пратките на зърно и енергийни продукти на двете страни расте.

Последният кръг преговори се проведе в Абу Даби на 10 и 11 ноември. Това бяха първите тристранни преговори между САЩ, Украйна и Русия от февруари насам. Сред темите, които Украйна предложи, бяха спирането на ударите по енергийната инфраструктура, безопасното корабоплаване в Черно море и подготовката на среща на лидерите. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да каже дали Черно море изобщо е в дневния ред. След двата дни руските и украинските преговарящи съобщиха за известен напредък, американските посредници говореха за липса на доверие между воюващите страни, а единственото конкретно споразумение беше размяна на военнопленници. Ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров каза, че тристранните разговори ще продължат „в следващите седмици“.

Какво може да се реши в Шънджън

Срещата, на която залагат търговците в Чикаго, е първата тристранна среща между лидерите на САЩ, Китай и Русия. Тя ще се проведе в четвъртък, 19 ноември, в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън. Bloomberg пише, че темата за Черно море се очаква да бъде повдигната там. Американските официални лица, които обявиха срещата в петък, говорят за друго: Тръмп ще обсъжда Иран и намаляването на ядрените арсенали и не възнамерява да обсъжда войната на Русия с Украйна. Отделна среща между Тръмп и Путин също не е планирана. Пекин, който е домакин, потвърди срещата в понеделник с по-общи думи. Говорителката на китайското външно министерство Мао Нин каза, че тримата лидери ще обменят мнения „за опазването на световния мир и за стратегическата стабилност в отношенията между големите сили“, и не даде подробности за дневния ред. Така двамата официални източници описват срещата различно, а търговците в Чикаго залагат на тема, която никой от тях не е назовал.

Търговците имат и сериозни аргументи. Черно море и досега е било отделяно от войната като цяло, и през 2022 г., и през 2025 г. Администрацията на Тръмп показва интерес към морето, както личи от думите на Рубио от 31 октомври. На 12 октомври цената на пшеницата в Чикаго падаше четвърти пореден ден, след като Тръмп обяви, че Русия и Украйна са се съгласили на незабавно спиране на ударите по енергийната инфраструктура. Месец по-късно спирането на тези удари отново беше в дневния ред в Абу Даби, тоест обявлението от октомври не е сложило край на въпроса.

Трябва да се уточни и какво точно би значело „отваряне на морето“, защото възможностите са три и изискват различни неща. Първата е договореност воюващите да спрат ударите по търговски кораби, мораториумът, за който говориха Радев и Ердоган. Втората е нов коридор под международно наблюдение, какъвто предлага Турция. Третата е връщане към Черноморската зърнена инициатива, което Москва изрично отхвърля. Срещу аргументите на търговците стои въпросът чие съгласие е нужно за коя да е от тях. Нужна е Украйна, чиито дронове доведоха до затварянето на Азовско море и чиито пристанища са цел на руските удари. Нужна е Турция, през която минават всички досегашни предложения. А ако Москва повтори условията си от 2023 и 2025 г. за SWIFT и „Росселхозбанк“, нужен е и Европейският съюз. Нито една от тях няма да седи на масата в Шънджън. Затова най-доброто, което срещата може да даде за Черно море, е политически сигнал между Вашингтон и Москва, който после трябва да мине през Абу Даби, Анкара и Брюксел, за да стане правило за корабите.

Кораб с пшеница от Тулча

BETUL 8 плаваше под сомалийски флаг и е пътувал от Тулча за Египет, един от пазарите, на които продава и българската пшеница. Всички 12 членове на екипажа, осем турски и четирима азербайджански граждани, са спасени. В операцията участваха два български, един румънски и един турски кораб от общата противоминна група на черноморските държави от НАТО, два хеликоптера „Кугър“ и самолет Су-25 на военновъздушните сили. Според турски медии корабът е построен през 1988 г. и се стопанисва от компанията Optimus Marine, регистрирана на Маршаловите острови.

По данни на Министерството на транспорта и съобщенията корабът е превозвал близо 3000 тона насипна пшеница. В първите публикации се появи числото 3 тона, но министерството поправи съобщението си. Откъде е самата пшеница, не е съобщено.

Официално причината за потъването не е назована. Моряците обаче казаха пред журналисти във Варна, че корабът е бил ударен от морски дронове, а според специализирания сайт MarineRadar маркировките на дроновете от техните снимки съвпадат с тези след удара по контейнеровоза Contship Jet, потънал край Калиакра в нощта на 29 октомври. Никой не е поел отговорност. Руското министерство на отбраната съобщи същия ден, че е поразило сухотоварен кораб, превозващ военни товари за украинската армия към пристанището Черноморск, но маршрутът на BETUL 8 е друг и няма данни двата случая да са свързани. Само два дни по-рано, вечерта на 14 ноември, дронове удариха три търговски кораба край румънския канал Сулина: гръцкия танкер Evia Petrol V, сухотоварния Marsol и танкера Ali Najafov. Хронологията на ударите в българската зона от началото на октомври zemedeleca.bg разказа на 22 октомври.

Двете борси

На Euronext в Париж понеделникът мина по друг начин. Към 18:28 ч. парижко време, две минути преди края на търговията, контрактът за доставка на мелничарска пшеница през декември се търгуваше по 235,50 евро за тон, с 2 евро над петъчната цена на сетълмент (официалната цена при затваряне, по която борсата изчислява печалбите и загубите на участниците). Окончателният сетълмент за понеделник към този час още не беше публикуван, така че вечерните цифри могат леко да се различават.

Мелничарска пшеница на Euronext, евро за тон

Доставка Цена към 18:28 ч., 16.11 Промяна Сетълмент 13.11
Декември 2026 235,50 +2,00 233,50
Март 2027 231,25 +0,75 230,50
Май 2027 229,00 +0,50 228,50
Септември 2027 220,00 0,00 220,00
Декември 2027 225,75 0,00 225,75

Източник: Euronext, 16 ноември 2026 г., към 18:28 ч. парижко време; сетълмент от 13 ноември.

Двете борси търгуват различни контракти, с различни класове пшеница, стандарти за качество и места на доставка, затова цените им не се сравняват пряко, а движенията им могат да вървят в различни посоки. За понеделник пазарните прегледи посочват няколко причини. В Чикаго цената натискат силният долар, който прави американската пшеница по-скъпа за купувачите, плащащи в други валути, и големите експортни оферти от Аржентина и Австралия. Американският износ върви слабо: в последния седмичен отчет на американското министерство на земеделието продажбите на пшеница за износ паднаха до около 182 хил. тона, най-ниското ниво от началото на търговската година и далеч под очакванията на търговците. В Париж цената се крепи от търсенето на френска пшеница в Северна Африка и Близкия изток, от по-ограниченото предлагане на фуражно зърно в ЕС и от валутните движения, които правят европейските оферти по-конкурентни. Дали новината за BETUL 8 е добавила нещо към движението в Париж, от цифрите не може да се докаже. Материалът на Bloomberg излезе в 6:11 ч. българско време, три часа преди сигнала за бедствие, а цената в Чикаго остана на минус и по-късно през деня.

Най-важното в таблицата е подредбата на цените по месеци на доставка. Контрактът за доставка през декември 2026 г. е на 235,50 евро, а този за доставка през септември 2027 г. е на 220 евро, тоест 15,50 евро по-малко за новата реколта. На борсов език това се нарича бекуордейшън (от английското backwardation): близката доставка се търгува по-скъпо от далечната. Разликата показва, че купувачите оценяват по-високо зърното, което е налично сега, но сама по себе си не доказва каква част от нея се дължи на Черно море. В нея влизат и очакванията за следващата реколта, наличностите в складовете и разходите за съхранение. Ако руският и украинският износ по море бъде възстановен, това би могло да натисне най-напред близките контракти, а колко силно, ще зависи от количествата и от това колко бързо тръгнат корабите.

Euronext вече се готви за деня, в който черноморското зърно ще има собствена борсова цена. В началото на ноември борсата обяви, че от юни 2027 г. ще пусне фючърсни контракти за черноморска пшеница и царевица с физическа доставка в румънското пристанище Констанца, като контрактът за пшеница ще е за зърно с 12% протеин. Мотивът на Euronext е, че цените в Западна и Източна Европа невинаги се движат достатъчно заедно и търговците в Черноморския регион трудно се застраховат срещу ценовия риск с парижкия контракт. За българските производители ориентирът в Констанца би бил много по-близо до условията, при които продават, от силозите в Руан и Дюнкерк.

В един и същи ден търговците в Чикаго продаваха с надежда за среща, на която по думите на Белия дом войната няма да се обсъжда, а в това време на 40 морски мили от Калиакра потъваше кораб с пшеница. Всяко реално отваряне на морето минава през Украйна, Турция и, ако Москва повтори условията си за SWIFT, през Европейския съюз, а никой от тях няма да бъде в Шънджън. Таблицата на Euronext показва какво очакват търговците, но не е цената, която стопанинът получава: реалната оферта зависи от местното търсене, качеството, транспорта и условията на конкретната сделка. Тя все пак казва нещо полезно за стопанина, който държи пшеница в склада. Купувачите днес плащат за декемврийските доставки с 15,50 евро повече, отколкото за реколта 2027 г., а ако морето бъде отворено, натискът вероятно ще падне първо върху близките контракти. Затова решението кога да продава има по-здрава опора в конкретните оферти, които стопанинът получава днес, отколкото в очакванията за Шънджън.

Ася Василева

Понятия

Фючърсен контракт – борсов договор за покупка или продажба на определено количество стока на определена бъдеща дата по цена, договорена днес.

CBOT – Чикагската стокова борса (част от CME Group), ориентир за цената на американската пшеница.

Euronext, мелничарска пшеница – контрактът на парижката борса за пшеница с минимум 11% протеин в сухото вещество и доставка в силози във френските пристанища Руан, Дюнкерк, Ла Палис и Нант-Монтоар; ориентир за цената на европейската пшеница.

Сетълмент – официалната цена при затваряне на борсовия ден, по която борсата изчислява печалбите и загубите по откритите позиции.

Бекуордейшън (backwardation) – подредба на цените, при която близките доставки са по-скъпи от далечните.

Рискова премия – добавката към цената, която купувачът плаща заради опасността стоката да не бъде доставена.

Изключителна икономическа зона – морската ивица до 200 морски мили от брега, в която държавата има права върху ресурсите, но не и суверенитет; корабите в нея плават свободно.

Черноморска зърнена инициатива – споразумението от юли 2022 г., постигнато с посредничеството на Турция и ООН, по което Украйна изнесе близо 33 млн. тона зърно; Русия излезе от него през юли 2023 г.

SWIFT – международната система, през която банките си изпращат нареждания за плащане; изключването на руски банки от нея е част от санкциите на ЕС.

Проблем на достоверното обещание – в теорията на конфликтите (Джеймс Фиърън, 1995 г.) положението, при което страните не могат да се споразумеят, защото никоя не може да гарантира, че няма да използва паузата в своя полза.

Източници

Bloomberg, Hallie Gu, „Wheat Falls on Optimism Trilateral Talks Will Free Up Black Sea“, 16.11.2026.

Euronext, котировки на фючърсите за мелничарска пшеница (EBM), 16.11.2026; спецификация на контракта.

Министерство на транспорта и съобщенията, „Инцидент с товарен кораб в българската икономическа зона на Черно море“, 16.11.2026 (поправена версия: близо 3000 тона).

Associated Press, „Cargo ship sinks off Bulgaria’s Black Sea coast“, 16.11.2026; MarineRadar, „BETUL 8 hit by drones and sinks off Bulgaria“, 16.11.2026.

Reuters, „Three ships struck by drones in Black Sea“, 15.11.2026; Министерство на отбраната на Руската федерация, съобщение от 16.11.2026.

Reuters, „Russia and Ukraine say some progress made at talks, US cites a lack of trust“, 11.11.2026; Reuters, пазарен преглед на CBOT с коментар на Мат Амерман (StoneX), 10.11.2026.

ABC News, CBS News, NPR, съобщенията за тристранната среща Тръмп–Си–Путин, 13–16.11.2026; Министерство на външните работи на Китай, брифинг на говорителката Мао Нин (по Reuters и AFP), 16.11.2026.

Интерфакс, изявление на Александър Алимов, 26.10.2026; Bloomberg, „Wheat Erases Black Sea Premium as Russia Signals Shipping Talks“, 26.10.2026; Bloomberg, 12.10.2026.

Reuters, съобщенията за ограниченията на корабоплаването през Керченския проток и в Азовско море, 10–14.07.2026; The Moscow Times, 20.07.2026.

Reuters, „Kremlin says various conditions must be met before Black Sea security deal can be activated“, 26.03.2025.

AFP, турското предложение за Черно море, 17.09.2026; The Moscow Times, изявление на Мария Захарова, 03.09.2026; Bloomberg, преговорите на Турция и ООН, 01.10.2026; Al Jazeera, срещата Ердоган–Зеленски, 31.10.2026.

CMB News, пазарен преглед на пшеницата, 16.11.2026; Farm Progress, пазарен преглед, 13.11.2026; UkrAgroConsult, Euronext и черноморските фючърси, 06.11.2026.

Euronext, съобщение за фючърсните контракти за черноморска пшеница и царевица с доставка в Констанца; Reuters, 06.11.2026.

Министерство на аграрната политика и храните на Украйна, данни за износа през септември 2026 г.; Европейска комисия, данни за пътищата на солидарността, 19.10.2026.

James D. Fearon, „Rationalist Explanations for War“, International Organization, 1995.

https://interagri.bg/promocii/spokojstvieto-ima-mashina-manitou/