Бюджетът за 2027 г. е в парламента: държавата не предвижда извънредна помощ за газьол и торове като тазгодишната и дава с 66 млн. евро по-малко за съфинансиране на европейските програми за земеделието

През 2026 г. държавата отпусна до 170 млн. евро по иранската помощ, разрешена по временна европейска рамка, чийто сегашен срок е 31 декември, и еднократни 21,5 млн. евро допълнителна отстъпка от акциза върху газьола. Законопроектът, който Министерският съвет одобри и внесе в Народното събрание на 16 ноември, не продължава нито една от двете, а за националното доплащане по помощта за торове от европейския резерв, обявена за януари, в него няма ред.

До 170 млн. евро по т.нар. иранска помощ за газьол и азотни торове Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) трябва да преведе на стопаните между 1 и 20 декември, ако спази индикативния график на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Помощта е разрешена по временната рамка на Европейската комисия за кризата в Близкия изток, по която помощи могат да бъдат отпускани до 31 декември 2026 г. В законопроекта за държавния бюджет за 2027 г., който Министерският съвет одобри в понеделник, 16 ноември, и същия ден внесе в Народното събрание, няма отделно предвидени пари за продължаване на тази помощ. Ако цените на горивата и торовете останат високи и през следващата година, нова подкрепа ще изисква отделно решение за правното ѝ основание и за това от кое перо ще бъде платена. Трансферът, от който държавата плаща националното си участие в европейските програми за земеделието, е с 66 млн. евро по-малко, отколкото през 2026 г.

Бюджетната комисия на парламента разглежда трите бюджетни законопроекта, за държавния бюджет, за бюджета на общественото осигуряване и за здравната каса, на първо четене на извънредно заседание във вторник, 17 ноември. На 24 ноември Европейската комисия ще даде становището си по бюджетния план на България, срещу която тече процедура при прекомерен дефицит. Във внесения текст числата за земеделието са същите до последната цифра като в проекта, който правителството представи на 6 ноември и който zemedeleca.bg разгледа перо по перо: субсидиите на фонда, бюджетът на министерството с удвоените приходи от такси, напояването и правилото, по което до ноември могат да бъдат изразходвани най-много 90% от разходите. След обществените консултации нито едно число за сектора не е променено.

Какво остава и какво отпада

В таблицата са събрани националните пера, с които държавата подкрепя земеделието пряко, тоест парите, за които решават само правителството и парламентът.

Националните бюджетни средства и горните граници на подкрепата за земеделието през 2026 и 2027 г. (млн. евро)

Перо 2026 г. 2027 г. Разлика
Субсидии на ДФЗ (държавни помощи, преходна национална помощ и др.) 230,3 230,3 0,0
Трансфер за национално съфинансиране на европейските програми 482,8 416,7 −66,0
Възстановяване на акциза за газьола (горна граница) 72,6 51,1 −21,5
   в т.ч. еднократна допълнителна отстъпка за 2026 г. 21,5 – −21,5
Иранска помощ за газьол и торове 170,0 – −170,0
Капитализация на „Напоителни системи“ (горна граница) 20,0 35,0 +15,0
Субсидия на „Напоителни системи“ за защита от вредното въздействие на водите 15,0 15,0 0,0
Общо 990,6 748,1 −242,5
Общо без двете еднократни помощи 799,1 748,1 −51,0

Източник: Закон за държавния бюджет за 2026 г., законопроект за 2027 г. (сигнатура 52-602-01-71) и мотивите към него; постановлението за иранската помощ от 19.08.2026 г. Сметка на zemedeleca.bg. Перата са с различен бюджетен статут: трансфери, субсидии, горни граници и извънредна помощ, отпусната с отделно постановление, затова сборът е справочен и не е бюджетно перо. Сумите са изчислени от незакръглените стойности, а редовете са закръглени до 0,1 млн. евро, затова сборът на показаните редове може да се различава с 0,1. Редът „в т.ч.“ е част от реда над него и не се събира отделно.

Разликата от 242,5 млн. евро идва главно от двете извънредни помощи от 2026 г., които по замисъл са еднократни. Едната са 170-те милиона по иранската помощ, отпуснати с постановление, прието от правителството на 19 август, извън първоначалния бюджет на фонда. Другата е допълнителната отстъпка от акциза за газьола от 21,5 млн. евро, решена през април. В мотивите към бюджета отпадането ѝ е записано като приход от 21,5 млн. евро за хазната през 2027 г. Без двете помощи останалите национални пера са с 51 млн. евро, или с 6,4%, по-малко. Почти цялото намаление е в съфинансирането, а частично го компенсира по-високата горна граница за напояването, която обаче зависи от изпълнението и по законопроекта може да бъде покрита с нов дълг. Редовната отстъпка от акциза остава 51,1 млн. евро, а субсидиите на фонда остават 230,3 млн. евро, колкото и тази година, при заложена средна инфлация от 4% за 2027 г.

Кризисните помощи от 2026 г. и какво остава след 31 декември

Иранската помощ е най-голямата извънредна подкрепа за сектора тази година. Европейската комисия одобри българската схема на 2 октомври по временната рамка за кризата в Близкия изток (METSAF), приета на 29 април 2026 г. Помощта е до 50 000 евро за едно предприятие и се изчислява според поскъпването на горивата и торовете. По указанията на фонда стопаните получават по 0,44 евро на литър газьол, а парите за азотни торове се разпределят от остатъка от бюджета, след като бъдат изчислени плащанията за газьол. Който получи максималните 50 000 евро само за газьол, губи правото на помощ за торове. Заявленията се приемат до 20 ноември.

Рамката позволява на държавите да компенсират от собствените си бюджети част от допълнителните разходи на стопаните и по сегашния си текст е в сила до края на годината. Европейската комисия обаче вече обяви, че ще я удължи, а окончателно решение за новия срок и за това дали удължаването ще обхване и помощта за земеделието още няма. Дори рамката да бъде удължена, това само ще позволи нова помощ, без да я осигурява: за нея ще са нужни отделно национално решение и пари, каквито във внесения бюджет не са посочени. Единственият инструмент, който мотивите към бюджета споменават за такъв случай, е помощта de minimis (малки помощи, които държавата дава без предварително одобрение от Комисията). За нея пише само, че „може да се използват при необходимост през периода 2027-2029 г. в качеството им на резервно подпомагане“. Сума няма.

Втората помощ, свързана с торовете, ще бъде платена през 2027 г. От селскостопанския резерв на ЕС, общоевропейския фонд за кризи в земеделието, България получава 11,6 млн. евро за торове и енергия, а държавата може да добави национално доплащане до 200%, тоест до 23,2 млн. евро. Плащането е обявено за януари 2027 г., а проектът на наредбата е в обществено обсъждане от 30 октомври. Във внесения законопроект няма отделно посочени средства за националното доплащане. Ако правителството реши да използва възможността, ще трябва да уточни от кое перо ще осигури парите, например чрез преразпределение в рамките на бюджета, и дали за това ще е нужно допълнително решение.

Общите резерви в бюджета не са предназначени за земеделието. Резервът в централния бюджет за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия е 66,5 млн. евро, колкото и през 2026 г., и е за всички сектори. Бюджетът на ДФЗ попада и в правилото, по което министерствата и фондовете могат да изразходват до 90% от утвърдените си средства, а остатъкът се разходва след 1 ноември 2027 г. и само ако това не влошава салдото на държавния бюджет. Във внесения текст правилото е в чл. 114, а изключенията са само за разпоредителите с делегиран бюджет и за социалните плащания по бюджета на Министерството на труда и социалната политика.

В теорията на публичните финанси помощ, която правителството решава в движение с отделен акт, се нарича дискреционна мярка, за разлика от механизмите, които се включват сами, когато бъде достигнато предварително зададено условие, например спад на дохода или ръст на разходите над определен праг. Помощите за земеделието през 2026 г. бяха дискреционни: иранската беше осигурена с постановление през август, а отстъпката от акциза с решение през април. В бюджета за 2027 г. моделът е същият. Ако кризата с горивата и торовете продължи, помощта отново ще зависи от отделно решение на правителството и от пари, които трябва да бъдат намерени по време на годината, при бюджет, в който до ноември могат да бъдат изразходвани най-много 90% от разходите.

Какво правят другите държави

Други държави от ЕС реагираха на поскъпването на горивата и торовете по същия начин, с отделни схеми по временната рамка. Европейската комисия одобри испанска схема от 500 млн. евро за торовете още на 28 май, през юли гръцка от 41 млн. евро, която покрива 15% от разходите за торове, купени между 15 март и 31 август, през август италианска от 285 млн. евро за горивата и торовете в земеделието, рибарството и аквакултурите, а през септември румънска от 52 млн. евро само за говедовъдите. Българската схема беше одобрена на 2 октомври, четири месеца след испанската, а плащанията по нея са насрочени за декември.

Разликата е в инструментите, които някои държави поддържат постоянно за определени рискове, преди кризата да е започнала. Испания изпълнява тази година 47-ия си годишен план за земеделско застраховане, в който държавата субсидира премиите. За 2026 г. правителството заложи за това 315 млн. евро, а след бурите през годината увеличи сумата до 372,6 млн. евро, и заедно с помощта на регионите почти половината от застрахователните премии на стопаните са платени с публични пари. Италия поддържа национален взаимоспомагателен фонд AgriCat, създаден със закон от 2021 г., в който участват получателите на директни плащания и който компенсира загуби от наводнения, слана и суша по предварително определени правила. Германия върна от 1 януари 2026 г. пълното възстановяване на акциза за земеделския дизел, 21,48 цента на литър, механизъм, сходен с българската отстъпка от акциза, а земеделското ѝ министерство обещава и данъчен резерв за риск, в който стопанствата да заделят пари с данъчно облекчение в добрите години и да ги използват в лошите. Засега такъв закон няма.

Застраховките и взаимоспомагателните фондове покриват главно климатичните рискове, а за скъпите горива и торове и в тези държави помощта беше решавана в движение. Те обаче показват разликата, за която става дума: в Испания и в Италия правилата за обезщетение при градушка или суша са известни преди сезона, докато у нас през 2026 г. и кризисната интервенция за сушата, и иранската помощ минаха първо през отделна наредба или постановление и едва след това се стига до плащане.

Съфинансирането на европейските програми

Европейските пари за земеделието стигат до стопаните по два начина. Директните плащания са изцяло за сметка на ЕС, докато интервенциите за развитие на селските райони по Стратегическия план (мерките, по които се кандидатства с проекти или за годишни плащания), като инвестициите, помощта за млади фермери, агроекологичните и компенсаторните плащания, се плащат съвместно: част от всяко плащане е европейска, а част национална. Националната част, заедно с авансите, които държавата плаща, докато Брюксел възстанови европейските пари, минава през трансфер от държавния бюджет към сметката на ДФЗ за средства от ЕС. За 2027 г. той е 416,7 млн. евро при 482,75 млн. евро тази година.

Документите не обясняват по-малкия трансфер, а възможните обяснения са две. Първото е, че държавата очаква по-малко плащания по програмите за селските райони през 2027 г. Второто е, че част от плащанията ще бъдат покрити с пари, натрупани по сметката на фонда от трансфери в предишни години, което законопроектът изрично позволява (чл. 79, ал. 5). Колко са тези натрупани средства, не е публикувано. Разчетите по сметката могат да бъдат актуализирани от правителството след 30 септември 2027 г., ако салдото ѝ се влоши. Трансферът е определен в чл. 1 от законопроекта и не е сред бюджетите и трансферите, изброени в правилото за 90%.

В мотивите националното съфинансиране и авансовите плащания за 2027 г. са 409,1 млн. евро, при 1 195,2 млн. евро европейски средства. Тази сума не съвпада с трансфера от 416,7 млн. евро в законопроекта: документите представят двата показателя отделно и не дават разбивка на разликата от 7,6 млн. евро. За 2028 и 2029 г. националното съфинансиране и авансите растат до 541,1 и 639,8 млн. евро. Това са последните две години, в които могат да бъдат изплащани разходи по сегашния Стратегически план, допустими до края на 2029 г. За новия План за национално и регионално партньорство след 2028 г. в прогнозата отделен ред няма, както zemedeleca.bg писа на 6 ноември.

Какво може да се промени в парламента

Между първо и второ четене депутатите могат да внасят предложения за промени в отделните пера. За земеделието два въпроса остават отворени: откъде ще бъде платено националното доплащане по помощта за торове и как ще бъдат разпределени 230-те милиона субсидии по схеми. Колко от тях ще отидат за държавни помощи, за преходната национална помощ за тютюн и за животни, за de minimis и за национални доплащания, законът не определя. Разпределението ще бъде направено по-късно, със заповед на министъра на земеделието, в рамките на бюджета на фонда, така че сумите за отделните схеми ще станат известни едва след приемането на закона.

Във внесения бюджет за 2027 г. редовните национални пари за земеделието се запазват, с изключение на съфинансирането на европейските програми, а за случая, в който поскъпването на горивата и торовете продължи, не е предвидено нищо. Помощта по сегашната схема приключва с плащанията през декември, а за доплащането по помощта за торове от европейския резерв, обявено за януари, източникът на парите не е посочен. Практическият извод за стопанина е да подаде заявлението за иранската помощ до 20 ноември, защото по сегашния бюджет друга извънредна помощ за газьол и торове през 2027 г. не е предвидена, ако парламентът или правителството не решат друго.

 

Понятия

Временна рамка METSAF – правилата на Европейската комисия от 29.04.2026 г., които позволяват на държавите да подпомагат от собствените си бюджети секторите, засегнати от кризата в Близкия изток; помощ по нея може да бъде отпускана до 31.12.2026 г., а Комисията е обявила, че ще удължи рамката.

Национално съфинансиране – националната част от плащанията по европейските програми, които ЕС и държавата финансират съвместно, най-вече мерките за развитие на селските райони.

Сметка за средствата от ЕС на ДФЗ – сметката, през която минават европейските плащания за земеделието и националното участие в тях; държавата я захранва с трансфер от бюджета.

Селскостопански резерв на ЕС – общоевропейски фонд в бюджета на Общата селскостопанска политика за подпомагане на стопаните при кризи; държавите могат да добавят към него национално доплащане до 200%.

De minimis – помощ в малък размер, която държавата може да дава без предварително одобрение от Европейската комисия.

Дискреционна мярка – помощ или разход, които правителството решава с отделен акт според обстоятелствата, без предварително зададено правило.

Правилото за 90% – разпоредбата на чл. 114 от законопроекта, по която разпоредителите с бюджет могат да изразходват до 90% от утвърдените си средства, а остатъкът след 1.11.2027 г., ако не се влошава салдото на държавния бюджет.

Процедура при прекомерен дефицит – процедура по чл. 126 от Договора за функционирането на ЕС; срещу България тече от 10.07.2026 г.

Капитализация – увеличаване на капитала на държавно дружество с пари от бюджета или от дълг.

Източници

Народно събрание, Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2027 г., сигнатура 52-602-01-71, внесен на 16.11.2026 г., с Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027–2029 г. (мотиви).

Министерство на финансите, Проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г., 6.11.2026 г.; Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Министерски съвет, решения от заседанието на 16.11.2026 г.; съобщение за постановлението за допълнителни разходи до 170 млн. евро по бюджета на ДФЗ, 19.08.2026 г.

Европейска комисия, временна рамка за държавна помощ във връзка с кризата в Близкия изток (METSAF), 29.04.2026 г.; решения за одобряване на схемите на България (2.10.2026 г.), Испания (SA.122723, 28.05.2026 г.), Гърция (SA.123889, юли 2026 г.), Румъния (септември 2026 г.) и Италия (август 2026 г.); обявеното удължаване на рамката (MLex, 7.10.2026 г.).

Държавен фонд „Земеделие“, указания и заповед за приема по иранската помощ (5–20.11.2026 г.); Министерство на земеделието и храните, индикативен график на плащанията до края на 2026 г.

Министерство на земеделието, рибарството и храните на Испания и ENESA, 47-и план за земеделско застраховане и допълнението към споразумението с Agroseguro, 2026 г.; Закон № 234 от 30.12.2021 г. на Италия (фонд AgriCat); Бундестаг, решението за възстановяване на акциза за земеделския дизел и дебатът по земеделския бюджет за 2027 г.

Архив на zemedeleca.bg: проектобюджетът за 2027 г. и земеделието (6.11.2026 г.), иранската помощ и указанията на ДФЗ (октомври 2026 г.), извънредната помощ за торове от селскостопанския резерв (30.10.2026 г.).

https://interagri.bg/promocii/spokojstvieto-ima-mashina-manitou/