Договорът не позволява на една партия да отмени ОСП, но позволява на едно правителство да блокира бюджета. Четири сценария за българското земеделие, сметнати с данните на Комисията, НСИ и Министерството на финансите. Значителна част от загубата би минала към собствениците на земя чрез по-ниски ренти, а по моделите на Комисията производството би се свило по-малко от доходите.
Поне две европейски правителства са провели вътрешни симулации какво ще стане с преговорите за бюджета на ЕС, ако коалицията на германския канцлер Фридрих Мерц се разпадне или той бъде сменен, писа на 2 октомври POLITICO. Дипломатите, с които е разговарял вестникът, стигат до трезво заключение: наследникът на Мерц едва ли ще бъде по-отстъпчив, защото в Германия няма обществена подкрепа за по-големи плащания към ЕС, а първа в проучванията е „Алтернатива за Германия“ – партия, която иска земеделската политика да се върне в националните столици. Чужди министерства вече смятат как германската вътрешна политика ще промени европейския бюджет. Публична сметка какво би означавало това за българското земеделие редакцията не откри, затова я направи сама – с данните на Европейската комисия, Националния статистически институт и Министерството на финансите.
Откъде идва думата „ренационализация“
Общата селскостопанска политика (ОСП) е най-старата обща политика на ЕС: тя действа от 1962 г., дълго беше най-голямото перо в европейския бюджет и днес е сред двете най-големи. Логиката ѝ е проста. Единният пазар на храни изисква единни правила за подпомагане, иначе държавите с по-голям бюджет биха надплащали своите фермери и биха изкривили конкуренцията на общия пазар. Ренационализацията е обратното движение – решенията и парите да се върнат при държавите.
Това движение вече тече в мека форма и идва от самата Европейска комисия. В предложението си за бюджета 2028–2034 г. от 16 юли 2025 г. тя предвижда защитен минимум от поне 300 млрд. евро за ЕС за подпомагане на доходите на фермерите и при кризи. В предложението това понятие е по-широко от плащанията на площ: в него влизат и агроекологични действия, подкрепа за малки и млади фермери и инвестиции в стопанствата. Всичко това минава през общи национални и регионални партньорски планове, в които останалите средства за селските райони ще се конкурират с кохезията, миграцията и сигурността, а държавите могат да добавят към защитения минимум и от тях. Европейският парламент отхвърли тази архитектура на 28 април 2026 г. като „ренационализация на 44 на сто от европейския бюджет“ и поиска отделен бюджет за ОСП от 385,12 млрд. евро. Copa-Cogeca, обединението на европейските фермерски организации, протестира срещу единния фонд още през май 2025 г. със същия аргумент – срещу „по-нататъшна ренационализация“.
Твърдата форма е друга: всяка държава плаща на фермерите си от собствения бюджет. АфД поставя ренационализацията и регионализацията на земеделската политика на първо място в десетточковата си програма за земеделието, без да посочва откъде ще дойдат парите, а в програмата си за изборите за Бундестаг изрично отхвърля ОСП. Позицията на „Национален сбор“ се промени между двете европейски избори. През 2019 г. партията искаше да спре ОСП и да създаде „френска земеделска политика“. През 2024 г. програмата на Жордан Бардела говори за национализиране на разпределението на помощите по ОСП, към които да се добавят национални помощи, и за мораториум върху новите търговски споразумения на ЕС. Това е национално управление на европейските пари, без отказ от тях. Сметката по-долу за твърдата ренационализация се отнася до позицията на АфД.
Колко трудно тази програма се съчетава с интереса на собствените избиратели, показва Бавария. През май 2026 г. фракцията на АфД в баварския ландтаг внесе предложение със заглавие „Не на съкращенията на компенсаторните плащания на ЕС за нашите фермери!“ (Drucksache 19/11954). На федерално равнище партията отхвърля ОСП, а в Бавария настоява парите от нея да не намаляват.
Какво позволява Договорът
Твърдата ренационализация среща препятствие в самия Договор. ОСП е записана в Договора за функционирането на ЕС: чл. 38 задължава Съюза да определя и прилага обща селскостопанска политика, затова премахването ѝ изисква промяна на Договора. Финансирането и инструментите ѝ обаче могат да се променят и без това – чрез регламентите и бюджета. Такава промяна влиза в сила едва след ратификация от всички 27 държави членки, така че е достатъчно една – например България – да откаже. Многогодишната финансова рамка, седемгодишният бюджет на ЕС, се приема от Съвета единодушно, след съгласието на Европейския парламент (чл. 312, ал. 2).
Единодушието обаче работи и в обратната посока. Едно крайнодясно правителство в Берлин или Париж не може да отмени ОСП, но може да блокира новата рамка. За този случай Договорът има разпоредба, която рядко влиза в разговора: ако до края на периода нова рамка не бъде приета, „таваните и другите разпоредби, съответстващи на последната година“ от старата се удължават, докато новата бъде приета (чл. 312, ал. 4).
Блокирането следователно замразява плащанията на равнището от 2027 г.: без нова рамка няма нови правила и инструменти, годишните бюджети се приемат при постоянен натиск, а удължените тавани губят реална стойност с всяка година инфлация. В този сценарий ренационализацията настъпва постепенно и без гласуване: държавите, които могат, доплащат на своите фермери, а останалите не могат.
Преценката на редакцията за вероятността следва от тези правила. Меката ренационализация е вече в предложението на Комисията и в някакъв вид вероятно ще остане в сделката. Парализата зависи от изборите в Германия и Франция и не може да се изключи. Твърдата версия до 2034 г. изглежда най-малко вероятна, защото изисква съгласието на всички, включително на държавите, които губят най-много от нея.
Една партия не може да отмени общата селскостопанска политика. Едно правителство може да блокира бюджета, и тогава Договорът удължава таваните от 2027 г.
Четирите сценария
Отправната точка е бюджетът за 2026 г. По мотивите към него средствата от ЕС за селскостопанска политика в България са 1 129,7 млн. евро, а националното съфинансиране – 474,5 млн.; от общата сума директните плащания са 841,5 млн., а развитието на селските райони – 837,6 млн. Целият национален бюджет на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие“ заедно е 501,2 млн. евро. Европейските пари за земеделието са 2,25 пъти повече от него.
При твърда ренационализация държавата ще трябва да намери тези 1,13 млрд. евро годишно, за да запази подпомагането на сегашното му равнище. Част от сметката би се върнала обратно: ако ОСП излезе от европейския бюджет, вноската на България би намаляла приблизително с нейния дял в рамката, който в периода 2021–2027 г. е около една трета. При вноска от 1 282,2 млн. евро за 2026 г. това са около 410 млн. Нетната дупка в националния бюджет по оценка на редакцията остава около 700 млн. евро годишно – в година, в която дефицитът по Бюджет 2026 е 5,7% и се задейства процедурата при прекомерен дефицит. Оценката е груба и стъпва на две допускания: че подпомагането се запазва на днешното равнище и че вноската намалява пропорционално.
Таблица 1. Четири сценария за земеделския бюджет на България
| Сценарий | Какво става | Европейски пари за земеделието в България |
| Статукво (до края на 2027 г.) | Сегашните правила и бюджет | 1 129,7 млн. евро (2026 г.) |
| Предложението на Комисията (мека ренационализация) | Защитен минимум за подпомагане на доходите; останалото за селските райони – в общ национален план | Базово 7,6 млрд. евро за 7 години: 6,2 млрд. директни плащания и 1,4 млрд. селски райони |
| Парализа (чл. 312, ал. 4) | Таваните от 2027 г. се удължават; без нови правила | Близо до равнището от 2027 г., с реална загуба от инфлацията |
| Твърда ренационализация | Всяка държава плаща сама; изисква промяна на Договора | Нула; националният бюджет търси 1,13 млрд., нетно около 0,7 млрд. годишно |
Източници: Министерство на финансите, мотиви към Бюджет 2026; Европейска комисия, предложение за МФР 2028–2034 и числа на ГД „Земеделие“ за България; ДФЕС. Оценката за нетната дупка е на редакцията.
Какво става в стопанството
Освен колко пари липсват, трябва да се знае и кой ще усети липсата. По икономическите сметки за селското стопанство на НСИ за 2024 г. другите субсидии върху производството (основно директните плащания на площ) са 1 260,8 млн. евро, платената рента – 1 182,5 млн., а предприемаческият доход на целия отрасъл – 499,5 млн. Ако субсидиите изчезнат при иначе същите условия, отрасълът е на минус 761 млн. евро.
Същото се вижда и в средното стопанство. По данните на FADN, европейската мрежа за счетоводна информация от стопанствата, през 2023 г. публичната подкрепа на средното българско търговско стопанство е 30 361 евро, а всичко, което остава за самия стопанин – за неговия труд, земя и капитал, – е 20 368 евро. Трансферът е с половина по-голям от собствения доход. В средното европейско стопанство подкрепата е под половината от него.
Европейските модели показват кои стопанства поемат удара първи. Изследване на Съвместния изследователски център на Комисията с модела IFM-CAP, който симулира поведението на отделни стопанства по данните на FADN, установява, че при премахване на директните плащания 64% от стопанствата в ЕС губят над 100 евро доход на хектар. Най-тежко засегнати са специализираните стопанства за говеда, зърнено-маслодайните и най-малките. Друго изследване на Комисията стига за най-либерализирания сценарий до спад на дохода с 30% при полските култури и с 60% при животновъдството, с изоставяне на земя в маргиналните райони и по-интензивно ползване в най-добрите.
Има обаче и втори, по-малко видим ефект. Между 20% и 80% от всяко плащане на хектар се капитализира в цената на земята под формата на по-висока рента. Ефектът прилича на купон на облигация, вграден в цената ѝ: докато купонът се плаща, облигацията струва повече, а когато плащането спре, цената пада, защото купувачът вече не плаща за бъдещия доход. Великобритания дава първия реален пример. След постепенното спиране на директните плащания цената на първокласната обработваема земя в Източна Англия падна с 5,5% през последното тримесечие на 2025 г. по данни на Savills.
В България този ефект е по-силен, защото по FADN 86% от земята в търговските стопанства е наета, при 58% средно за ЕС. При твърда ренационализация без национална замяна значителна част от корекцията би минала към собствениците на земя чрез по-ниски ренти. Производството по моделите на Комисията би се свило по-малко от доходите – основно в маргиналните земи, където се очаква изоставяне, и в стопанствата, които и днес работят на ръба.
Противоречието, в което живеят фермерските организации
Европейските фермерски организации протестират срещу споразумението с Меркосур, защото то носи конкуренция, и срещу механизма за въглеродна корекция на границата (СВАМ) върху торовете, защото той носи разход: през юли 2026 г. Copa-Cogeca поиска Европейският парламент да възстанови клаузата за спиране на СВАМ при поскъпване, без която фермерите остават без „единствения предпазен клапан при криза“. Организацията иска механизмът да спира автоматично, когато цената на торовете скочи с над 50% над средната за десет години. И в същото време организациите искат по-голям и защитен европейски бюджет за ОСП.
Всяко от тези искания поотделно е рационално. Обяснението на сбора дава американският икономист Манкур Олсън в „Логиката на колективното действие“ (1965 г.): организираните групи защитават концентрираните интереси на членовете си, а общият интерес остава без защитник, защото никой няма стимул да го организира. Фермерската организация защитава разпределителния интерес на членовете си и никой в нея няма мандат да защитава целостта на системата, която им плаща. Сборът от кампаниите обаче се чете от публиката като едно послание – „Брюксел вреди на фермерите“, – а политически го прибират партиите, чиито програми биха намалили парите за същите фермери.
Най-силният контрааргумент трябва да бъде казан също толкова ясно. Copa-Cogeca е изрично против ренационализацията и иска обща ОСП с отделен гарантиран бюджет, така че позицията ѝ е последователна: тя иска общ европейски бюджет за доходите и по-малко европейски изисквания, които увеличават разходите. Протестите и дадоха резултат: след 2024 г. Комисията отстъпи по опростяването, а Европейският парламент гласува за отделен бюджет от 385,12 млрд. евро. Обществената подкрепа засега също не е изчерпана. По проучването на „Евробарометър“ от лятото на 2024 г. 56% от европейците смятат, че размерът на финансовата подкрепа за земеделието е подходящ – с 10 пункта повече от 2022 г. Въпросът е колко дълго тази подкрепа ще издържи, ако основното послание на сектора остане, че Брюксел му вреди.
Сметката, която липсва
У нас няма установена практика последиците от една политика да се моделират, преди тя да бъде приета. Селскостопанската академия, към която е Институтът по аграрна икономика, получава от държавния бюджет една трета от трансфера за Българската академия на науките. Публикувана оценка на МЗХ или на Министерството на финансите какво става с българското земеделие при ренационализация на ОСП или при блокиран бюджет редакцията не откри. zemedeleca.bg изпраща въпроса до двете министерства и ще публикува отговорите.
Сегашната финансова рамка изтича на 31 декември 2027 г. От 1 януари 2028 г. ще действа или новият бюджет, или член 312, ал. 4 от Договора.
Ася Василева
Понятия
Обща селскостопанска политика (ОСП) – общата политика на ЕС за земеделието от 1962 г.; финансира директните плащания, пазарните мерки и развитието на селските райони.
Ренационализация на ОСП – връщане на решенията и финансирането на земеделската политика от европейско на национално равнище. В мека форма – повече национални решения при европейски пари; в твърда – всяка държава плаща на фермерите си от собствения бюджет.
Многогодишна финансова рамка (МФР) – седемгодишният бюджет на ЕС; приема се от Съвета единодушно след съгласието на Европейския парламент (чл. 312 ДФЕС).
Чл. 312, ал. 4 ДФЕС – разпоредбата, според която при липса на нова рамка таваните и другите разпоредби от последната година на старата се удължават до приемането на новата.
Национален и регионален партньорски план – предложеният от Комисията общ национален план за 2028–2034 г., в който влизат кохезията, развитието на селските райони, рибарството, миграцията и сигурността.
Капитализация на субсидиите – превръщането на плащането на хектар в по-висока рента и цена на земята; по различни изследвания между 20% и 80% от плащането.
Предприемачески доход – това, което остава на стопанствата в отрасъла след плащането на наетия труд, рентата и лихвите; показател от икономическите сметки за селското стопанство.
FADN – европейската мрежа за счетоводна информация от земеделските стопанства (у нас – СЗСИ); извадка от търговски стопанства над определен икономически размер.
СВАМ – механизъм за въглеродна корекция на границата: такса върху вноса на стоки с висок въглероден отпечатък, сред които торовете.
Copa-Cogeca – обединението на европейските организации на земеделските производители (Copa) и на земеделските кооперации (Cogeca).
Източници
– POLITICO – Brussels Playbook, 2.10.2026 г.
– Договор за функционирането на Европейския съюз – чл. 38–44 и чл. 312.
– Европейска комисия – предложение за Многогодишна финансова рамка 2028–2034 г., COM(2025) 565, 16.07.2025 г.; числа на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ за България (изнесени от директор Марио Милушев, София, края на 2025 г.).
– Европейски парламент – междинен доклад по МФР 2028–2034 г., приет на пленарно заседание на 28.04.2026 г. (EPRS, 6.05.2026 г.).
– Министерство на финансите – мотиви към Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и актуализирана средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г.
– Национален статистически институт – икономически сметки за селското стопанство 2022–2024 г. (Приложение 4 към Аграрен доклад 2025 на МЗХ).
– ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ – табло по данни на FADN, 2023 г.
– Ciaian, P., Espinosa, M., Louhichi, K., Perni, A., Gomez y Paloma, S. – Farm level impacts of abolishing the CAP direct payments: an assessment using the IFM-CAP model, 162-ри семинар на EAAE, Будапеща, 2018 г.; Farmers Weekly – за изследване на Комисията за сценарии с намалени директни плащания.
– Savills – доклад за пазара на земеделска земя във Великобритания, четвърто тримесечие на 2025 г.
– top agrar – десетточковата програма на АфД за земеделието и проектопрограмата за изборите за Бундестаг; Баварски ландтаг – Drucksache 19/11954, 08.05.2026 г.
– Pleinchamp – програмите за земеделието на европейските избори 2024 г. („Национален сбор“); Public Sénat – позициите на партиите за ОСП на европейските избори 2019 г., 10.05.2019 г.
– Farmers Journal – протестът на Copa-Cogeca срещу единния фонд, 20.05.2025 г.; Argus – Copa-Cogeca за клаузата за спиране на СВАМ върху торовете, 7.07.2026 г.
– Европейска комисия – Специален Евробарометър за земеделието и ОСП, юни–юли 2024 г.
– Olson, M. – The Logic of Collective Action, Harvard University Press, 1965.
– Архив на zemedeleca.bg – „Бюджет 2026 и земеделието“; „Приложение 4“; „Огледалото на FADN“; „Защита на печалбата“; „ОСП 2028: философията“; „Чакъров: 18 юни – NRPP“; „Три кохезии и една дума“.
