Комисията възразява срещу съкращението с 22 милиарда евро на европейските резерви за кризи и бедствия в ирландската преговорна кутия за бюджета на ЕС 2028–2034 г., нетните платци около Германия искат в следващия проект да бъдат намалени земеделието и кохезията, а вицепремиерът Пеканов приветства кутията

Три дни преди Европейския съвет на 15 октомври ирландската кутия оставя минимума за подпомагане на доходите на стопаните в националните и регионалните партньорски планове на 261 милиарда евро в цени от 2025 г., колкото предложи Комисията, а по нейното разпределение на България се полагат 6,2 милиарда евро за седемте години. По същата кутия обаче Unity Safety Net, европейският инструмент за пазарни кризи в земеделието, който заменя днешния земеделски резерв, ще получи с 30 на сто по-малко, отколкото предложи Комисията, а кризисните плащания за фермерите ще могат да се финансират от гъвкавостния резерв на националните планове

„Няма да ни остане никакъв начин да помогнем на фермерите и регионите, когато ударят кризи, причинени от климатичните промени или от геополитическото напрежение.“ С това изречение един от четиримата дипломати, информирани за неделното заседание на посланиците на държавите членки в Брюксел, описва пред POLITICO последиците от ирландската преговорна кутия за бюджета на ЕС за 2028–2034 г. На заседанието генералният директор на Генерална дирекция „Бюджет“ в Европейската комисия Стефани Ризо е предупредила, че съкращението на над 22 милиарда евро от парите, които бюджетът държи настрана за непредвидени кризи и бедствия, ще остави Съюза по-зле подготвен за следващия удар. Зад тревогата стои промяна, която засяга пряко българския стопанин: ако кутията бъде приета в този вид, при следващата суша, градушка или вълна от евтин внос европейските резерви, от които може да дойде помощ, ще бъдат по-малки, отколкото предложи Комисията, а по-голяма тежест ще падне върху националния план на България, който и по замисъла на Комисията трябваше да поема част от кризите.

Преговорната кутия е документът, с който председателството на Съвета на ЕС, в момента Ирландия, събира спорните въпроси на Многогодишната финансова рамка (седемгодишния бюджет на Съюза) и с всяка следваща версия ги стеснява към компромис. Ирландската версия, документът на Съвета 13922/26 от 10 октомври, свива предложението на Комисията от 1 763 на 1 622 милиарда евро в цени от 2025 г., тоест със 141 милиарда. В текущи цени, които включват очакваната инфлация до 2034 г., съкращението е 159 милиарда, и това е числото, което цитира POLITICO. Минимумът за подпомагане на доходите на стопаните, тоест сумата, която всеки национален и регионален партньорски план ще трябва да пази за плащанията на площ, обвързаната подкрепа и схемата за малките стопанства, остава 261 милиарда евро, колкото предложи Комисията. В неделя кутията беше нападната едновременно от двете страни: Комисията я упрекна, че съкращава твърде много от парите за кризи, а групата на нетните платци около Германия, че съкращава твърде малко. За България спорът има и вътрешна страна: на 6 октомври Министерството на земеделието поиска по-силна европейска система за реакция при кризи, а на 11 октомври вицепремиерът Атанас Пеканов приветства кутия, която запазва плащанията за доходите на стопаните, но дава на европейския кризисен инструмент по-малко, отколкото предложи Комисията. Двете позиции не са непременно противоположни, но показват как една и съща сделка изглежда като успех за кохезията и като отстъпление за европейската защита при земеделски кризи. Всеки от участниците в спора описва документа през собствения си интерес, и затова си струва да прочетем думите им една по една срещу самия текст. Лидерите ще обсъдят кутията за първи път на 15 и 16 октомври.

Защо европейският бюджет държи пари за кризи

Земеделието има собствен кризисен резерв от реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) през 2013 г. За периода 2014–2020 г. той беше 2,8 милиарда евро, по 400 милиона годишно в цени от 2011 г., и се пълнеше по начин, който малко стопани помнят. В началото на всяка година Брюксел удържаше малък процент от директните плащания над 2 000 евро (механизмът се нарича финансова дисциплина), а ако резервът не бъдеше използван, удържаното се връщаше на стопаните. За календарната 2016 г. окончателната удръжка беше 1,35 на сто. От 2023 г. резервът е постоянен ред в Европейския фонд за гарантиране на земеделието, поне 450 милиона евро в началото на всяка година, а финансовата дисциплина се използва за попълването му само в краен случай.

Как работи този резерв, българските зърнопроизводители видяха през 2023 г. След протестите срещу вноса от Украйна Комисията плати от него две компенсации за стопаните от държавите на първа линия. През март беше одобрен пакет от 56,3 милиона евро за България, Полша и Румъния, от които 16,75 милиона за България. През май Комисията предложи още 100 милиона евро за пет държави, от които 9,77 милиона за България, и те бяха приети в края на юни. Парите дойдоха от общия европейски бюджет, тоест и от вноските на Нидерландия, Швеция и Германия, чиито стопани не бяха сред компенсираните.

Защо такава помощ се плаща от общия бюджет, обяснява теорията за фискалния федерализъм. Ричард Масгрейв (1959) разделя задачите на публичните финанси на три: разпределение на ресурсите за обществени блага, преразпределение на доходите и стабилизиране на икономиката. Уолъс Оутс (1972) обосновава, че първата задача се изпълнява най-добре близо до хората, защото там се знае какво е нужно, а стабилизирането трябва да стои на централно ниво, защото местните икономики са твърде отворени, за да го правят сами. По-късната литература за фискалния федерализъм развива от това и аргумента за общия бюджет като застраховка: удареният регион получава пари от общия резерв, а плащат всички, включително онези, които този път не са ударени. Местна суша в Добруджа може да бъде покрита и от националния бюджет. Шокът, който удря едновременно няколко съседни държави, както украинският внос през 2023 г., е друг случай, защото тогава пари трябват най-много на бюджетите, които сами са под най-голям натиск. Ирландската кутия намалява тази застраховка на общото ниво, а преместването на част от нея към националните планове беше заложено още от Комисията.

Комисията

Позицията на Комисията стигна до публиката главно чрез четирима дипломати, които преразказват пред POLITICO неделното заседание. По Agence Europe Комисията е изразила и съжаление за съкращенията в отбраната, конкурентоспособността и инструментите за гъвкавост. По думите на един от дипломатите Комисията е „силно обезпокоена от съкращенията в гъвкавостта“; изречението, с което започва тази статия, е на същия дипломат, и не е ясно дали с „ние“ той говори от свое име, или преразказва Комисията. Кои редове има предвид Ризо, не е уточнено. От приложението на кутията може да се направи правдоподобна реконструкция, макар и не единствената. Три реда дават заедно 19,2 милиарда евро: солидарността при природни бедствия губи 9,8 милиарда, резервът за непредвидени нужди в т.нар. механизъм на ЕС (EU Facility, частта от общия фонд извън националните пликове) изчезва изцяло, а Unity Safety Net губи 1,7 милиарда. До „над 22 милиарда“ се стига, ако към тях се добави съкращението на механизма за гражданска защита или това на резерва за нови предизвикателства във външната помощ.

Реконструкция на редакцията по приложението към документ на Съвета 13922/26; Комисията не е публикувала своята сметка. Първите три реда дават 19,2 млрд. евро, а до „над 22 милиарда“ се стига с който и да е от последните два. Над 22 млрд. дават и други комбинации, например със съкращенията на маржовете или на действията във вътрешните работи.

Числото издържа проверката, а изречението на дипломата е по-силно от него. „Никакъв начин“ да се помогне на фермерите няма да остане само ако се приеме, че помощ съществува единствено когато идва от европейското ниво. В кутията остават 4,4 милиарда евро в Unity Safety Net в текущи цени, повече от днешните 3,1 милиарда на земеделския резерв, както и гъвкавостният резерв на всеки национален план, от който държавите ще могат да финансират кризи. Тревогата на Комисията има и друго измерение, което самата Ризо назова още през март, когато защитаваше предложението в онлайн лекция за два института „Макс Планк“: ЕС трябва „да преструктурира бюджета, за да осигури нови синергии, да увеличи капацитета му да се адаптира към новите приоритети и да позволи повече гъвкавост“. Гъвкавостта на европейско ниво е сърцевината на собствения проект на Комисията, а кутията съкращава тъкмо европейското ниво, на което Комисията има най-голяма роля. Затова предупреждението за фермерите защитава и нейния собствен проект. Това не го прави неоснователно.

Комисията твърди още, че с ирландския вариант бюджетът ще стане по-неподвижен от сегашния и може да наложи средносрочно преразглеждане. Unity Safety Net и солидарността при бедствия в кутията остават над днешните си равнища (таблицата по-долу), затова аргументът е за друго. Сегашната рамка вече беше преразгледана през февруари 2024 г., когато лидерите договориха 64,6 милиарда евро, сред тях 50 милиарда за Украйна (33 милиарда от тях заеми), 2 милиарда за инструмента за гъвкавост и 1,5 милиарда за резерва за солидарност и спешна помощ; 10,6 милиарда от сумата бяха пренасочени от съществуващи програми. Без резерва за непредвидени нужди, който кутията маха изцяло, за неочаквани разходи ще останат инструментът за гъвкавост, маржът за непредвидени нужди (точка 16) и механизмът за кризисно заемане до [350] милиарда евро, който е в скоби и се приема с квалифицирано мнозинство (точка 132). По-голяма нова нужда отново може да изисква преразглеждане на рамката, а за него е нужно единодушие. POLITICO нарича Комисията „голямата губеща“ в неделния спор.

Ирландското председателство

Ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн отговори още в събота, на пресконференция: „Всяка функция в тази преговорна кутия предлага повече гъвкавост в цялото предложение.“ (Функции се наричат четирите големи раздела на бюджета.) Изречението не казва спрямо какво. Спрямо предложението на Комисията маржовете, тоест незаетите суми под тавана на всяка функция, са свити наполовина и повече: в първата функция, където са земеделието и кохезията, от 5,2 на 2,6 милиарда евро. Бърн може да посочи инструмента за гъвкавост, от който се плащат непредвидени разходи над таваните и който остава 14 милиарда евро (точка 17), и правото на програмите да се отклоняват с до [20] на сто от плика си, което обаче е в скоби и не важи за пликовете по държави (точка 14). Гъвкавостта на европейско ниво намалява, а гъвкавостният резерв в националните планове остава такъв, какъвто го предложи Комисията.

Какво стои зад тази размяна, председателството не казва. Казва го POLITICO: повечето правителства са предпочели да намалят гъвкавостта, за да запазят политически чувствителните пари за регионите и фермерите. Председателството отговори на искането на 17-те „Приятели на кохезията“ да бъдат пощадени земеделието и кохезията, а цената беше платена с резервите за кризи на европейско ниво.

Какво означава това за стопаните, казва точка 47 на кутията. При природни бедствия под праговете за европейска солидарност и при „всички други кризи, включително кризисни плащания за фермерите“, държавата ще може да използва своя гъвкавостен резерв. Механизмът не е ирландски: същото изречение стои и в кипърската кутия от юни, а идеята идва от предложението на Комисията от юли 2025 г. Резервът е една четвърт от националния план, която не се разпределя в началото. От всеки 100 евро в плана (без минимума за ОСП и приноса към Interreg) 75 ще бъдат разпределени още през 2028 г., 5 ще стоят за кризи до средносрочния преглед, 15 ще бъдат програмирани при прегледа, а последните 5 ще бъдат за кризи от 2031 г. Unity Safety Net остава за „стабилизиране на земеделските пазари“ и за последиците от природни бедствия за фермерите и рибарите (точки 47 и 52).

Колко голям ще бъде европейският земеделски резерв, зависи от това с какво го сравняваме. Спрямо днешния той расте: 4,4 милиарда евро за седемте години в текущи цени срещу 3,1 милиарда в сегашната рамка, или с около 40 на сто. Спрямо предложението на Комисията той е с 30 на сто по-малък, а трябва да покрива и пазарните сътресения, и последиците от природни бедствия, при това за фермерите и за рибарите. Отворен остава и въпросът къде ще минава границата между „стабилизирането на пазарите“, което ще плаща Брюксел, и „кризисните плащания за фермерите“, които ще плащат държавите. Компенсациите за украинския внос от 2023 г. бяха пряка помощ за стопаните заради пазарен срив, и от кутията не може да се каже от коя страна на тази граница биха попаднали днес. Отговорът ще даде регламентът за ОСП.

По приложението към документ на Съвета 13922/26; стойностите за днешната рамка са от същото приложение. В днешната рамка има и инструмент за гъвкавост и резерв за солидарност и спешна помощ, но приложението на кутията не ги показва в същата разбивка.

Нетните платци

Нетните платци говорят и публично. По Agence Europe германският канцлер Фридрих Мерц е заявил на 10 октомври, че размерът на предложението не дава приемлива основа за преговори. Шведският министър по европейските въпроси Йесика Розенкранц написа в X: „Новата преговорна кутия за МФР е неразумна. Общият обем трябва да падне значително.“ Публично се изказаха и австрийският министър Клаудия Бауер и нидерландският министър на финансите Еелко Хайнен. Непубличен е само имейлът, който според двама дипломати групата около Германия е изпратила в неделя до екипа на председателя на Европейския съвет Антониу Коща с оплакване, че съкращенията не стигат.

Най-открит беше дипломат от една от т.нар. пестеливи държави (нетните платци, които настояват за по-малък бюджет). В следващия проект на бюджета, каза той пред POLITICO, „определено ще трябва да орежем кохезията и земеделието“, защото „няма смисъл да режем във всички приоритетни теми, които Европейският съвет обсъжда тази седмица“. Дипломатът иска следващото съкращение да падне върху двете политики, които ирландците пощадиха, защото останалите редове финансират отбраната и конкурентоспособността, които са в дневния ред на лидерите. Той представя избора като въпрос на логика. Изборът е и въпрос на сметка: кохезията се разпределя по национални пликове предимно към по-бедните държави, а парите от фонда за конкурентоспособност ще се печелят на открити конкурси (точка 88), в които по-силните икономики имат предимство.

Мястото за маневри обаче се стеснява. Първата функция, в която са земеделието и кохезията, губи в ирландската кутия само 3,4 на сто (от 946,4 на 914,2 милиарда евро), докато втората, за конкурентоспособност и сигурност, губи 12,8 на сто, а третата, за външната помощ, 17,4 на сто. Минимумът за ОСП е записан в точка 34 като „най-малко [261 013] милиона евро“, и квадратните скоби означават, че и той формално не е договорен.

Последният подобен спор показва, че заканата на нетните платци не се сбъдва непременно така, както е изречена. През февруари 2020 г. председателят на Европейския съвет Шарл Мишел внесе кутия от 1,074 на сто от брутния национален доход на Съюза, малко над финландските 1,07 на сто от декември 2019 г. Извънредната среща на 20 и 21 февруари завърши без съгласие след около 30 часа преговори, макар в последния компромис, разпространен по време на срещата, земеделието да получаваше 4,4 милиарда евро отгоре, а кохезията 4,8 милиарда. Нидерландският премиер Марк Рюте настояваше бюджетът да не надвишава 1 на сто. Сделката дойде едва през юли 2020 г., когато към рамката беше добавен Фондът за възстановяване. Тогава общата сума падаше, а земеделието беше сред перата, с които в последния момент се търсеха гласове.

Европейският парламент

От другата страна съдокладчикът на Европейския парламент за бюджета Зигфрид Мурешан предупреди на 7 октомври в пленарната зала в Страсбург, че Парламентът „няма да одобри бюджет със съкращения, които отслабват Европа“. Заканата е истинска, защото без съгласието на Парламента рамката не може да бъде приета (член 312 от Договора за функционирането на ЕС). Зад нея стои асиметрия: Парламентът може да отхвърли целия бюджет, но не решава колко да внасят държавите, защото решението за приходите се приема единодушно в Съвета и се ратифицира от националните парламенти. Затова от Парламента обикновено идва искане за повече, а от нетните платци за по-малко.

Българското правителство

В България на кутията реагира вицепремиерът по европейските средства Атанас Пеканов. В публикация във Facebook на 11 октомври той я определи като „стъпка в правилната посока“, която „ще помогне по-скоро да намерим така нужното решение“, и отбеляза, че тя намалява общата рамка „с още около 100 милиарда евро – до 1,6 трилиона евро“. Числата съвпадат с документа: 1 622 милиарда евро в цени от 2025 г., около 108 милиарда под кипърската кутия от юни, която свиваше предложението на Комисията с 2 на сто до около 1,73 трилиона. Изходната точка, от която тръгва Пеканов, „първоначалното предложение на ЕК за бюджет от близо 2 трилиона евро“, е в текущи цени. В цени от 2025 г., в които е и 1,6-те трилиона на ирландската кутия, предложението на Комисията е 1,76 трилиона, а в текущи цени ирландската кутия е 1,83 трилиона.

Главната теза на поста е, че „в новото предложение на Ирландия парите за кохезия и аграрна политика не се намаляват (освен в един малък подфонд)“. „Малкият подфонд“ не е назован. Може да става дума за целия механизъм на ЕС, който пада от 56,3 на 32,4 милиарда евро, или за Unity Safety Net, единствения земеделски ред в първата функция, който намалява спрямо предложението на Комисията, при това с 30 на сто, от 5,6 на 3,9 милиарда евро в цени от 2025 г. От неговия предшественик, днешния земеделски резерв, през 2023 г. бяха платени компенсациите за българските зърнопроизводители. (Във втората функция с 13 на сто пада и прозорецът за земеделие и биоикономика във фонда за конкурентоспособност, от който се финансират научни изследвания.) Ако Пеканов има предвид Unity Safety Net, формулировката в скоби отделя от тезата единственото място в първата функция, в което тя не важи за земеделието. Твърдението, че аграрната политика не се намалява, е вярно за плащанията на хектар и неточно за европейската помощ при кризи, и тъкмо за нея предупреди Комисията в неделя.

Пеканов продължава, че това „доказва, че когато сме активни и имаме солидна група страни с общи виждания с тези на България, правилните решения се вземат в ЕС“. Групата са 17-те „Приятели на кохезията“, а той изрежда разговорите си с представители на Румъния, Испания и Полша, „както и“ с френския министър-делегат по европейските въпроси Бенжамен Адад. POLITICO потвърждава, че кутията пощади земеделието и кохезията в отговор на искането на групата, така че причинната връзка, на която стъпва Пеканов, има опора. Постът обаче не казва каква беше цената: защитата беше платена със съкращаване на резервите за кризи на европейско ниво, част от които са земеделски. Не споменава и 5,2-та милиарда евро, които кутията добавя за държавите, получаващи днес пари от Кохезионния фонд, сред които е и България (точка 65), макар те да подкрепят тезата му; сумата се разпределя според това колко далеч е всяка държава от 94 на сто от сегашния си плик, с таван от 1,5 милиарда евро на държава.

В критичната част на поста Пеканов посочва две слабости. Първата е срокът за използване на парите: „досега по регламент имаше 3 години“, а сега предложението е „този срок да се съкрати на една година“. Става дума за правилото за автоматично освобождаване: ако до определен срок след поемането на ангажимента държавата не е поискала плащане, неизползваните пари се губят. Точка 80 на кутията поставя срока до 31 декември на „[годината]“ след тази на поемането на ангажимента и изключва някои интервенции по ОСП. Думата е в скоби, така че срокът още не е договорен, но изречението се чете като една година, и тук Пеканов чете текста точно. Днес за кохезионните програми срокът е три години (две за ангажиментите от 2027 г.), а за развитието на селските райони по Стратегическия план за 2023–2027 г. е две. И при сегашния срок България губи пари: по данните, които министър Абровски представи на 21 май, по Стратегическия план за 2025 г. бяха освободени 47,5 милиона евро.

Втората слабост е в парите, задържани в резерв: според Пеканов се предлага „сериозен процент от парите за държавите (25%) да бъдат задържани за кризисни ситуации и по този начин да не могат да се използват от началото“ на периода. Документът е по-подробен. Изрично за кризи са предвидени 10 от всеки 100 евро, по 5 преди и след средносрочния преглед, а 15 са за самия преглед; по точка 47 държавата може да насочи към кризи и други пари от резерва. До две трети от 15-те, тоест 10 евро от всеки 100, държавата ще може да насочи към ОСП или към селските райони още от 1 януари 2028 г. (точка 46), а минимумът за ОСП не влиза в сметката. Пеканов е прав, че четвъртта не може да бъде разпределена от началото. Формулировката „задържани за кризисни ситуации“ обаче не отчита, че част от тези пари може да стигне до земеделието от първия ден, ако правителството реши така.

Пеканов критикува и „продължаващото ерозиране“ на парите за „Еразъм“ и „Хоризонт Европа“, и документът му дава право: „Хоризонт Европа“ пада от 154,9 на 140 милиарда евро, а „Еразъм+“ от 36,2 на 34,7 милиарда в цени от 2025 г., макар и двете да остават над днешната рамка. По-спорно е твърдението, че председателството „не предлага истински нови собствени ресурси“. Пеканов има предвид данъците върху криптоактивите, онлайн хазарта и социалните мрежи, предложени от Европейския парламент. В точка 137 кутията запазва в скоби петте нови ресурса, предложени от Комисията, и при един от тях вдига ставката: от приходите по механизма за въглеродна корекция на границата (CBAM) в европейския бюджет ще отиват 90 на сто, докато Комисията и кипърската кутия предлагаха 75 на сто. Механизмът облага с въглеродна цена някои вносни стоки, от 2026 г. и азотните торове, така че част от разхода, който вносителите на торове плащат и могат да прехвърлят в цената, би постъпвала в европейския бюджет. За тавана и стъпките на намаление на плащанията на площ, които кутията, в квадратни скоби, променя в посоката, поискана от министър Абровски през юни, постът не казва нищо.

Министерството на земеделието

Четири дни преди кутията, на 6 октомври в Братислава, заместник-министърът на земеделието Красимир Чакъров подкрепи заедно с министрите от Вишеградската група (Полша, Чехия, Словакия и Унгария), Хърватия, Румъния, Словения и Италия три общи декларации, едната от които за ефективен европейски отговор при природни и пазарни кризи. „Необходимо е да преминем от реакция след настъпването на кризата към по-добре подготвена европейска система за управление на риска“, каза Чакъров, и добави, че целта е земеделските производители „да могат да разчитат на бърза и ефективна реакция при кризи“. По съобщението на министерството той подкрепи и връщането на тригодишния срок за използване на парите по ОСП.

Министерството поиска по-силна европейска система за кризи. Кутията, внесена четири дни по-късно, предлага по-малък европейски кризисен инструмент от предложения от Комисията и съкращава европейските резерви за бедствия, а кризисните плащания за фермерите оставя в националните планове, както ги беше замислила Комисията. По преговорите за бюджета Министерството на земеделието и храните не е казало нищо публично нито в дните преди кутията, нито след нея. Съобщението от Братислава на 6 октомври говори за бъдещата ОСП и за кризите, но не споменава Многогодишната финансова рамка, съобщенията от 9 октомври са за началото на плащанията по Кампания 2026 и за форум в Пловдив, а от 10 до 12 октомври министерството не е публикувало нищо по темата. Така позицията на правителството дойде от вицепремиера по европейските средства, чиято тема е кохезията, а министерството, което четири дни по-рано подкрепи декларацията за европейски отговор при кризите, не е коментирало.

Пари срещу реформи и „крайни продукти“

POLITICO пише още, че ирландците са разводнили връзката между европейските плащания и икономическите реформи, която повечето правителства не харесват. Сравнението с кипърската кутия от юни (документ 10058/26) показва, че повечето смекчени формулировки са оттогава. Точка 44 на ирландската кутия, по която изплащането ще се основава „на изпълнението на съответните етапи и цели или на съответните крайни продукти“, повтаря дословно точка 42 на кипърската, и изречението е без скоби. Логиката е позната от Плана за възстановяване и устойчивост: Брюксел плаща срещу изпълнено обещание и задържа сумата, ако обещанието не е изпълнено. По второто искане за плащане Комисията задържа 214,4 милиона евро от България заради незавършената реформа на антикорупционната комисия.

Смекчаването е в думата „или“, която стои там още от юни. Краен продукт (output) е това, което парите произвеждат пряко: декларирани и проверени хектари, изграден напоителен канал, брой обучени стопани. Резултат (result) е промяната, която трябва да настъпи след това: по-малко загуби на вода, по-високи добиви, по-млади стопани. В терминологията на европейските фондове двете се отчитат с различни показатели, за краен продукт и за резултат. Когато плащането може да стъпи и на отчетен краен продукт, държавата получава възможност да бъде платена, без да зависи от реформа, която не е направила навреме. За плащането на хектар това и днес е така.

Изискването плановете да отговарят на „всички или значителна част“ от препоръките към държавата от Европейския семестър също е от кипърската кутия. Ирландско е едно уточнение в точка 38: препоръките, на които планът трябва да отговаря, са само онези „в обхвата на специфичните цели на фонда“. То стеснява кръга на реформите, които Брюксел може да поиска срещу парите от плана. Дали POLITICO има предвид това уточнение, или други текстове, от публикацията не личи. Разводняването на условностите има и предистория: както писахме през юни, Съветът „Общи въпроси“ отслаби тогава условията за върховенство на закона в регламента за плановете.

Френският календар

Дипломатът, по всичко личи същият от пестеливите държави, добави и аргумент за бързина: „С всеки ден, в който наближават френските избори, те ще са все по-малко склонни да плащат за кохезията.“ Кои са „те“, той не казва. Най-логичното четене е Франция: тя е нетен платец в бюджета на ЕС и най-големият получател на пари по ОСП, а президентските ѝ избори ще бъдат на 18 април и 2 май 2027 г.; в неделя кандидат на левия център стана евродепутатът Рафаел Глюксман, който спечели първичния вот с над 66 на сто. Ако четенето е вярно, изречението казва две неща: че с Париж може да се преговаря за кохезията и че сделката трябва да стане до края на годината, преди кампанията да е стеснила полето. Политологът Робърт Пътнам описва това положение като игра на две нива: правителството преговаря едновременно с партньорите си и със собствените си избиратели и може да приеме само сделка, която минава и на двете маси. За България това е важно, защото Франция и „Приятелите на кохезията“ се срещат по ОСП и могат да се разделят по кохезията, а България получава и от двете. От четиримата събеседници, които Пеканов изрежда, Бенжамен Адад е единственият от държава извън групата; какво е било съдържанието на разговора им, постът не казва.

Кой какво защитава

В неделя всеки от участниците описа кутията през онова, което пази. Дипломатите, които преразказаха Комисията, описаха съкращението по-драматично, отколкото показва документът, макар числото ѝ да е вярно; председателството нарече повече гъвкавост кутия, която съкращава гъвкавостта на европейско ниво; нетните платци обявиха къде искат да режат следващия път; Парламентът заплаши с вето, без да решава за вноските; българското правителство отчете успех по кохезията и не назова подфонда, който намалява спрямо предложението на Комисията; а министерството на земеделието, поискало преди седмица по-силна европейска система за кризи, не е коментирало. За стопанина изводът е практически. Плащането на хектар е най-защитената част от европейските пари, а помощта при кризи ще зависи все повече от националния план, затова браншовите организации има смисъл още тази есен да питат министерството колко от гъвкавостния резерв ще остане за земеделски кризи и дали двете трети от парите за средносрочния преглед ще отидат за ОСП от 2028 г. Председателството иска министрите на земеделието да постигнат на 26 и 27 октомври позиция на Съвета по регламента за ОСП без нито едно от числата, за които се спори сега, защото те остават в кутията при лидерите.

Уточнение към статията ни от 11 октомври 2026 г. („Таванът на плащанията на площ да стане доброволен и да се вдигне от 100 000 на 300 000 евро на стопанство…“): в нея преведохме outputs в точка 44 на кутията като „резултати“, а правилният термин е „крайни продукти“. Написахме също, че в точка 80 броят на годините е оставен в скоби; по-точно е, че в скоби е думата „годината“, а изречението се чете като срок от една година.

Ася Василева

Понятия

Преговорна кутия (negotiating box) – документ на председателството на Съвета на ЕС, който събира спорните елементи на Многогодишната финансова рамка и с всяка версия ги стеснява към компромис; не задължава държавите и се приема като пакет.

Квадратни скоби – в преговорната кутия означават текст или число, по които още няма съгласие между държавите.

Функция (heading) – един от четирите големи раздела на Многогодишната финансова рамка; земеделието и кохезията са във функция 1.

Марж – незаетата сума под тавана на една функция, която може да бъде използвана за непредвидени нужди.

Инструмент за гъвкавост – сума извън таваните на рамката за непредвидени разходи, които не могат да бъдат покрити от нито една функция; в кутията 2 000 млн. евро годишно, 14 млрд. евро за периода в цени от 2025 г.

Механизъм на ЕС (EU Facility) – частта от общия фонд за кохезия, земеделие, рибарство и вътрешни работи извън националните пликове, която се изпълнява чрез споделено, пряко или непряко управление; в нея са Unity Safety Net, солидарността при природни бедствия и действията във вътрешните работи.

Unity Safety Net – европейският инструмент за стабилизиране на земеделските пазари и за последиците от природни бедствия за фермерите и рибарите, който ще замени днешния земеделски резерв.

Земеделски резерв – днешният кризисен резерв на ОСП, поне 450 млн. евро в началото на всяка година (член 16 от Регламент (ЕС) 2021/2116).

Финансова дисциплина – удръжката от директните плащания над 2 000 евро, с която през 2014–2020 г. се пълнеше кризисният резерв на ОСП; днес се използва само в краен случай.

Минимум за подпомагане на доходите – сумата, която всеки национален и регионален партньорски план трябва да пази за интервенциите за подпомагане на доходите (плащането на площ, обвързаната подкрепа, плащането за памук и схемата за малките стопанства): 261 013 млн. евро в цени от 2025 г. за ЕС; по разпределението на Комисията на България се полагат 6,2 млрд. евро за седемте години.

Национален и регионален партньорски план – единният план, в който от 2028 г. ще се събират парите на всяка държава за кохезия, земеделие, рибарство и вътрешни работи.

Гъвкавостен резерв (flexibility amount) – една четвърт от националния план (без минимума за ОСП и приноса към Interreg), която не се разпределя в началото: 5 на сто за кризи преди средносрочния преглед, 15 на сто при прегледа и 5 на сто за кризи от 2031 г.

Автоматично освобождаване (правилото n+) – загубата на европейски средства, за които до края на определена година след поемането на ангажимента не е поискано плащане; днес n+3 за кохезията (n+2 за 2027 г.) и n+2 за развитието на селските райони, в кутията „[годината]“ след поемането на ангажимента, тоест n+1 в скоби.

Етапи и цели (milestones and targets) – конкретните ангажименти в плана, срещу чието изпълнение Комисията изплаща средствата; при неизпълнение съответната част се задържа.

Краен продукт (output) и резултат (result) – крайният продукт е това, което парите произвеждат пряко (проверени хектари, изграден обект); резултатът е промяната, която следва от него.

Собствени ресурси – приходите на бюджета на ЕС: мита, дял от ДДС, ресурсът от нерециклирани пластмасови опаковки, вноски според брутния национален доход и предлаганите нови ресурси, сред тях дялове от приходите по системата за търговия с емисии (ETS) и по CBAM.

CBAM – механизмът за въглеродна корекция на границата, който от 2026 г. облага с въглеродна цена вноса на някои стоки, сред тях азотните торове.

Нетни платци – държавите, които внасят в бюджета на ЕС повече, отколкото получават от него; „пестеливи“ се наричат онези от тях, които настояват за по-малък бюджет.

„Приятели на кохезията“ – групата от 17 държави, сред които България, които настояват кохезионната политика да не бъде намалявана.

Вишеградска група – Полша, Чехия, Словакия и Унгария, които координират позициите си в ЕС.

Текущи цени и цени от 2025 г. – текущите цени включват очакваната инфлация до 2034 г.; кутията е съставена в цени от 2025 г.

Източници

Съвет на ЕС, документ 13922/26, „Multiannual Financial Framework (MFF) 2028-2034 – Negotiating Box“, 10 октомври 2026 г. – точки 14, 16, 17, 34, 38, 44–47, 52, 65, 80, 88, 132, 137 и приложението с таблицата на разходите.

Съвет на ЕС, документ 10058/26, преговорна кутия на кипърското председателство, юни 2026 г. – точки 36, 42, 43, 45 и 133.

POLITICO, Brussels Playbook, 12 октомври 2026 г.

Атанас Пеканов, вицепремиер по европейските средства, публикация във Facebook, 11 октомври 2026 г.

Министерство на земеделието и храните, „Заместник-министър Чакъров: ЕС трябва да осигури по-силна защита за фермерите и по-бърза реакция при кризи“, 6 октомври 2026 г.; съобщенията на министерството от 9 октомври 2026 г.; пресконференция на министър Пламен Абровски, 21 май 2026 г.

Max Planck Institute for Social Law and Social Policy, „The Status Quo is Not an Option“ – Director-General Stéphanie Riso on the Rationale of the EC’s Budget Proposal, онлайн лекция от 4 март 2026 г. в поредица на институтите „Макс Планк“ за социално право и социална политика и за данъчно право и публични финанси.

Agence Europe, 7 октомври 2026 г. (изявление на Siegfried Mureșan в Европейския парламент) и 11 октомври 2026 г. (реакциите на нетните платци, изявлението на Фридрих Мерц и позицията на Комисията); Euronews, 10 октомври 2026 г. (публикацията на Jessica Rosencrantz в X).

Регламент (ЕС) № 1306/2013, член 25; Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1948 (процент на финансовата дисциплина за календарната 2016 г.); Регламент (ЕС) 2021/2116, членове 16 и 34; Регламент (ЕС) 2021/1060, член 105.

Европейска комисия, ГД „Земеделие“: „Commission presents support measure worth €56,3 million for Bulgarian, Polish and Romanian farmers“, 20 март 2023 г.; „€100 million to support farmers from Bulgaria, Hungary, Poland, Romania and Slovakia“, 3 май 2023 г.

Регламент (ЕС, Евратом) 2024/765 за изменение на Многогодишната финансова рамка 2021–2027 г.; Европейски съвет, заключения от 1 февруари 2024 г.

Правителство на Ирландия, изявление на министър-председателя след извънредния Европейски съвет от 20–21 февруари 2020 г.; Southern Star, „EU leaders fail to strike budget deal“, 9 март 2020 г.

FASI, „MFF 2028-34: no agreement on the EU budget“, юни 2026 г.; EU Perspectives, юли 2026 г. (кипърската кутия от юни 2026 г.).

Service-public.fr, „Les dates de l’élection présidentielle de 2027 sont annoncées“, 2 юли 2026 г.

1988. Musgrave, „The Theory of Public Finance“, 1959; W. Oates, „Fiscal Federalism“, 1972; R. Putnam, „Diplomacy and Domestic Politics: The Logic of Two-Level Games“, International Organization 42 (3), 1988.

Архив на zemedeleca.bg: статията за ирландската преговорна кутия от 11 октомври 2026 г.; „Седем дни, които очертават ОСП 2028“ (юни 2026 г.); статиите за кипърската кутия и за Европейския съвет от 18 юни 2026 г.; статията за усвояването на средствата за селските райони (октомври 2026 г.).