НСИ: Земеделието отчита 19% ръст на дохода през 2025 г., но не от повече производство, решаващ се оказва спадът на арендата

Окончателните данни на НСИ за 2025 г. показват увеличение на предприемаческия доход в земеделието с 90,9 млн. евро, до 563,4 млн. евро. Същевременно физическият обем на продукцията намалява, субсидиите, които не са обвързани с конкретен продукт, са с 265 млн. евро по-малко, а общият доход на отрасъла за труд, земя и капитал се свива с 1,8%.

Петстотин шейсет и три милиона и четиристотин хиляди евро е сумата, която остава през 2025 г. на всички български земеделски стопанства, взети заедно, след като са платили заплатите на наетите, арендата на собствениците на земя и лихвите на кредиторите и след като е приспадната амортизацията (сумата, с която за една година се износват машините, сградите и насажденията). В нея са включени и 996,2 млн. евро субсидии. Статистиката нарича тази сума предприемачески доход; това е най-близкото до печалбата на цялото българско земеделие, ако то се погледне като едно общо стопанство, но не е чиста печалба и не е пари в касата: в нея е и възнаграждението за собствения труд на стопаните, за собствената им земя и за собствения им капитал. Сумата е с 90,9 млн. евро (19,2%) повече от тази за 2024 г. Националният статистически институт (НСИ), който публикува окончателните икономически сметки за селското стопанство на 13 октомври, обяснява ръста с едно изречение: увеличението „се дължи на намаление на разходите за аренда“.

Изречението на НСИ назовава само едно от трите големи изменения в сметката за 2025 г. Цените вдигат брутната добавена стойност на отрасъла с около 244 млн. евро. Брутната добавена стойност е това, което остава от стойността на продукцията, след като се извадят семената, торовете, горивата, фуражите, препаратите и услугите, вложени в нея; когато от нея се извади и амортизацията, се получава нетната добавена стойност, която расте с 221 млн. евро. Плащанията, които не са обвързани с конкретен продукт, намаляват с 265 млн. евро. В тях влизат и необвързаните директни плащания на площ, т.е. парите, които стопанинът получава за декар, без значение какво отглежда на него. Арендата намалява със 166 млн. евро. Намалението на другите субсидии е по-голямо от увеличението на нетната добавена стойност, и затова дали доходът на стопанствата ще расте, или ще намалее, зависи от арендата. Общият доход на отрасъла за труд, земя и капитал при това намалява с 1,8%: стопанствата получават по-голям дял от по-малка сума.

Така в сметката за 2025 г. едновременно са верни четири неща, които на пръв поглед си противоречат. Стойността на продукцията расте с 4,5%, а физическият ѝ обем намалява с 0,7%. Брутната добавена стойност расте с 12%, а опериращият излишък (доходът на отрасъла преди арендата и лихвите) намалява с 4,6%. Предприемаческият доход расте с 19%, най-вече защото стопанствата плащат по-малко аренда. И въпреки ръста той остава далеч под равнищата отпреди 2023 г. Числата не си противоречат, защото описват различни етапи от един и същ път на парите: от цената на продукцията до това, което остава в стопанството. Взети заедно, те показват, че през 2025 г. отрасълът не е създал повече добавена стойност в реално изражение и че по-високият доход на стопанствата идва от цените и от по-големия дял, който те задържат от общата сума. В таблицата на НСИ има още два реда, които рядко се коментират, а казват повече за следващата година, отколкото за изминалата. Първият е нарастването на запасите в отрасъла. Вторият е разликата между амортизацията и новите инвестиции, която показва дали стопанствата купуват нови машини и сгради по-бързо, отколкото износват старите.

Икономическите сметки за селското стопанство се съставят по единна методология на Евростат (Регламент (ЕО) № 138/2004), т.е. по едни и същи правила във всички държави от ЕС, затова числата им могат да се сравняват. От стойността на всичко произведено през годината последователно се изваждат материалите и услугите, амортизацията, заплатите, данъците, арендата и лихвите, прибавят се субсидиите и накрая остава доходът, който принадлежи на самите стопанства. Веригата за 2024 г. разгледахме ред по ред през юли, по Приложение 4 на Аграрния доклад на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Таблицата долу показва двете години една до друга. НСИ дава числата в съобщението си в лева, а в приложената таблица в евро, затова използваме евро.

Таблица 1. Веригата на дохода в отрасъл „Селско стопанство“, млн. евро

Източник: НСИ, Икономически сметки за селското стопанство – 2025 г., окончателни данни, 13.10.2026 г. Данните за 2024 г. са в ревизираната им версия от същата таблица. Изменението е изчислено от редакцията по стойностите; в съобщението си, което е в лева, НСИ дава +11,9% за брутната добавена стойност, −4,5% за опериращия излишък и +19,3% за предприемаческия доход, разликата идва от закръгляне.

Откъде идват 91 милиона

Всеки ред от веригата или увеличава дохода на стопанствата, или го намалява. Затова какво се е случило през 2025 г., се вижда най-ясно, ако за всеки ред се провери с колко е увеличил или намалил разликата между двата предприемачески дохода. Тук не са нужни никакви допускания: сборът на редовете е точно 90,9 млн. евро.

Таблица 2. Принос на всеки ред към изменението на предприемаческия доход, 2025 г. срещу 2024 г., млн. евро

Източник: изчисления на „Гласът на земеделеца“ по таблицата на НСИ от 13.10.2026 г.

Брутната добавена стойност расте с 244,8 млн. евро, макар отрасълът да не е произвел повече. Индексът на физическия обем, който показва как би се променила стойността, ако цените бяха останали същите като през 2024 г., е точно 100,0: количеството е същото и увеличението от 12% идва от цените. По цените на 2024 г. брутната добавена стойност щеше да е 2 049,5 млн. евро. Цените на продукцията са с 5,3% по-високи, докато физическият ѝ обем е с 0,7% по-малък, а материалите и услугите, вложени в нея, поскъпват с 0,5%. След по-високата амортизация (+23,4 млн. евро) нетната добавена стойност расте с 221,4 млн. евро. Загубата от субсидиите е по-голяма и от двете числа: ценовия ефект (частта от ръста, която идва само от по-високите цени) с около 21 млн. евро и ръста на нетната добавена стойност с 43 млн. евро. Към тази загуба се прибавят и заплатите на наетите, които са с 3,3% по-високи.

Посоката зависи от арендата. Ако тя беше останала на равнището от 2024 г., а всичко останало беше такова, каквото е, предприемаческият доход щеше да бъде около 397 млн. евро, със 75 млн. по-малко от година по-рано. Такова допускане обаче трудно се изпълнява в действителност, защото рентата (цената, която се плаща за един декар наета земя) не се движи сама. Вероятно тя пада отчасти по същите причини, по които се движат и другите редове: когато декарът носи по-малко на арендатора и плащанията за декар се очакват да намалеят, арендаторът може да плати и по-малко за него. Данните на НСИ показват колко е паднала арендата, но не и защо, така че това остава тълкуване. Затова числото показва колко тежи арендата в сметката, но не е точна оценка на това какво би станало, ако тя не беше поевтиняла.

Същото личи и от начина, по който се разпределя доходът. Нетният доход по факторни разходи е общата сума, която стопанствата в отрасъла получават за всички, вложили в него труд, земя и капитал, преди да ги разплати; субсидиите вече са включени в нея. През 2025 г. тя намалява с 1,8%, до 2 586,6 млн. евро, но се дели по различен начин.

Таблица 3. Кой каква част получава от дохода на отрасъла (нетен доход по факторни разходи = 100%)

Източник: изчисления на „Гласът на земеделеца“ по таблицата на НСИ от 13.10.2026 г.

Делът на собствениците на земя пада от 44,9 на 39,3%, а делът на стопанствата расте от 17,9 на 21,8%. През 2024 г. на всяко евро, останало в стопанството като доход, се падаха 2,50 евро аренда, а през 2025 г. се падат 1,80 евро.

Субсидиите след годината на „украинската“ помощ

Редът „други субсидии върху производството“ пада от 1 261,0 на 996,2 млн. евро. По Европейската система от сметки (ЕСС 2010), т.е. общите правила, по които в ЕС се смятат националните сметки и брутният вътрешен продукт, това са всички субсидии, които стопанствата получават, защото произвеждат, без да зависят от количеството или стойността на конкретен произведен продукт. Изключени са само субсидиите по продукти, т.е. обвързаната подкрепа, която се плаща за конкретна култура или вид животни и се смята в стойността на самата продукция. НСИ посочва спада като причина опериращият излишък на отрасъла (доходът му преди арендата и лихвите) да намалее, но не показва колко е дошло от всяка схема за подпомагане. Затова от съобщението не се вижда какво точно липсва през 2025 г.

Обяснението вероятно е в базата, т.е. в годината, с която сравняваме. Ако 2024 г. е била необичайно висока заради еднократни плащания, 2025 г. изглежда като спад, дори когато обичайните плащания почти не са се променили. А 2024 г. е била такава година. Европейската комисия одобри тогава четири български схеми за извънредна помощ, общо до 317,1 млн. евро. Одобри ги по Временната рамка за държавна помощ в условията на криза и преход: правила, с които ЕС заради последиците от войната в Украйна временно разреши на държавите да дават пари направо на засегнатите предприятия, нещо по принцип забранено, защото изкривява конкуренцията. Пролетните схеми бяха за 61,3 млн. евро за производителите на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед и за 86,9 млн. евро за животновъдството, пчеларството, производството на плодове и зеленчуци, маслодайна роза, вино и тютюн. Помощта по тях трябваше да бъде предоставена до 30 юни 2024 г. Есенните схеми, за 84,0 млн. евро за същите зърнени и маслодайни култури и за 84,9 млн. евро за едрия и дребния рогат добитък, пчелните семейства, плодовете и зеленчуците, маслодайната роза, лозята и тютюна, бяха със срок до 31 декември 2024 г. За част от този втори транш (втората поредна част от плащанията) правителството добави през октомври 2024 г. 200 млн. лв. (102 млн. евро) в бюджета на Държавен фонд „Земеделие“. Сумата от 317,1 млн. евро е одобреният таван, т.е. най-много, колкото може да бъде изплатено, и изплатеното може да е по-малко. Временната рамка не позволява плащания по тези схеми след 2024 г., а за други извънредни национални помощи в такъв мащаб през 2025 г. редакцията не откри данни. Дали помощта е отчетена в този ред, НСИ не уточнява. Ако е отчетена там, по размер тя е съпоставима с целия спад от 265 млн. евро.

Обяснението не е единствено. В сметките субсидиите се записват за годината, за която се дължат, т.е. по кампания, независимо от датата на плащане. Кампанията е годината, за която стопанинът кандидатства, а плащането за нея често идва през следващата календарна година. Затова значение имат и ставките на директните плащания, т.е. сумите на декар, за кампания 2025 г. Към края на Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. може да са се променили и площните плащания по Втория стълб на Общата селскостопанска политика (парите за развитие на селските райони, отделни от директните плащания): за агроекология, т.е. за по-щадящи природата практики, за защитените зони по Натура 2000, в които стопанисването е ограничено, и за планинските и другите райони с природни ограничения. Без разбивка от НСИ делът на всяка от тези причини не може да се определи.

Високата база на 2024 г. променя и сметката, която цитирахме през юли: колко би бил доходът на отрасъла, ако от него се извадят другите субсидии. По ревизираните данни той е минус 788,5 млн. евро за 2024 г. и минус 432,8 млн. евро за 2025 г. Подобрението от 356 млн. евро идва от по-добрите цени и от по-евтината земя. Без публичните плащания българското земеделие и през 2025 г. не покрива заплатите, арендата и лихвите си. При това сметката подценява ролята на публичната подкрепа, защото в този ред не са нито обвързаната подкрепа, нито инвестиционните помощи (парите, които покриват част от стойността на купените машини и построените сгради).

Арендата: прогнозата от юли и окончателното число

През юли НСИ публикува първите данни за цените на земята и арендата, събрани от регистрите на вписаните договори вместо от анкети сред стопаните. Средната рента за ниви падна с 12,1%, до 51 лв. (26,1 евро) на декар. Тогава пресметнахме какво означава това за целия отрасъл: ако арендуваната площ и начинът на плащане (в пари или в продукция) останат приблизително същите, в стопанствата трябваше да останат около 143 млн. евро, които при нивата от 2024 г. биха отишли при собствениците на земя. По окончателните сметки сумата е 166,3 млн. евро, т.е. спад на платената аренда с 14,1%, по-бърз от спада на средната рента на декар.

Данните подсказват две възможни обяснения на разликата, но не ги доказват. Средната рента от юлското съобщение е за ниви, а икономическите сметки обхващат всички плащания за наета земя, включително за пасища и трайни насаждения (овощни градини и лозя). Юлската сметка освен това допускаше постоянна арендувана площ, а колко декара стоят зад сумата, сметките не показват. Плащанията в натура, т.е. рентата, платена в зърно и оценена по цената на годината, едва ли са причината, защото в сметките за 2025 г. цените на пшеницата и царевицата растат. Затова не може да се каже точно откъде идва разликата от 23 млн. евро.

По-важна от самата сума е скоростта на спада. Между 2022 и 2024 г., когато предприемаческият доход загуби около 70%, платената аренда намаля със 7,1% (по данните, публикувани в Аграрния доклад). През 2025 г. тя пада двойно повече само за една година, а арендата, която се пада на всяко евро доход на стопанствата, пада от 2,50 на 1,80 евро.

Цени без количество

Растениевъдството дава две трети от продукцията на отрасъла и през 2025 г. струва 3 426,2 млн. евро, с 3,9% повече. Цените му са с 6,8% по-високи, а количествата с 2,7% по-малки. Средните числа обаче скриват съвсем различни резултати при отделните култури. Пшеницата носи 1 338,2 млн. евро (+9,1%), почти изцяло от по-голямото количество (+7,9%), защото цената ѝ расте с 1%. При царевицата за зърно количеството е с 38,1% по-малко и стойността пада с 32,3%, до 195,0 млн. евро. Слънчогледът, най-голямата техническа култура (култура, която се отглежда за преработка в промишлеността), е за 754,2 млн. евро (+5,2%), при по-висока цена и малко по-малко количество, а рапицата удвоява стойността си до 141,8 млн. евро. Зеленчуците носят 304,5 млн. евро (+6,5%) при 9,3% по-малко количество и 17,4% по-високи цени, а при картофите стойността пада с 16,4%.

Най-тежка е годината за овощарите. Количеството пресни плодове е 28,5% от това през 2024 г. Цената им е 2,2 пъти по-висока, но стойността им пада с 36%, а заедно с гроздето плодовете носят 162,3 млн. евро, с 19% по-малко. По данните на отдел „Агростатистика“ на МЗХ прибраните плодове през 2025 г. са 65 421 тона, с 68% по-малко, като кайсиите са с 94% по-малко, черешите с 81%, а сливите със 75%, „вследствие на неблагоприятни метеорологични фактори“. По-високата цена се плаща само за плода, който е набран, и не стига до стопанина, който няма реколта.

Животновъдството расте с 8,6%, до 1 340,9 млн. евро, и тук ръстът идва и от количествата (+6,3%), и от цените (+2,2%). Яйцата носят 218,2 млн. евро, с 54,2% повече, при 34,6% по-голямо количество и 14,5% по-висока цена. Млякото е за 398,7 млн. евро (+7,5%) изцяло заради цената (+9,4%), при количество, по-малко с 1,8%. Това движение разгледахме в материала за изкупната цена на млякото. Свинете показват обратната картина: количеството е с 12,1% по-голямо, цената с 15,5% по-ниска и стойността пада до 231,9 млн. евро (−5,3%). При овцете и козите количеството е с 11,7% по-малко и стойността е с 6,5% по-ниска.

Разходите почти не се променят: междинното потребление, т.е. всичко, което стопанствата купуват и влагат в производството през годината, е 2 892,0 млн. евро, с 0,8% по-малко. Разходите за горива и масла намаляват с 6,7%, а по реда „други горива“, в който влизат моторните горива, с 8,8%, до 409,1 млн. евро, при цени, по-ниски с 5,5%. Разходите за препарати за растителна защита намаляват с 5,1%, за торове остават почти без промяна (−0,9%), а за фуражи и семена растат съответно със 7,6% и 5,2%. При фуражите ръстът идва почти изцяло от по-голямото количество, което следва ръста в животновъдството.

Реколтата в склада

В капиталовата сметка на НСИ, частта от сметките, в която се записва какво отрасълът натрупва (инвестиции и запаси), има ред, който променя представата за цялата година. Промяната в запасите, т.е. с колко стойността на продукцията на склад в края на годината е по-голяма или по-малка, отколкото в началото ѝ, е плюс 790,5 млн. евро, при минус 264,7 млн. евро през 2024 г. По правилата на сметките продукцията се отчита в годината, в която е произведена, независимо дали е продадена. Продукцията, която стопаните са прибрали през 2025 г. и в края на годината още държат в складовете, влиза в продукцията и в дохода на 2025 г., оценена по цените на 2025 г. НСИ обаче не разбива реда: той показва нетното изменение на запасите в отрасъла и може да включва различни видове запаси, не само готова продукция. Затова от таблицата не се вижда кои продукти стоят зад увеличението, нито каква част от него е зърно в складовете на стопанствата. Нарастването на запасите е равно на около 15% от стойността на цялата продукция на отрасъла и е по-голямо от самия предприемачески доход. То не е цялата наличност на склад, а разликата между влязлото и излязлото през годината, така че самата наличност в края на 2025 г. може да е и по-голяма.

Обратът в запасите, от минус 264,7 на плюс 790,5 млн. евро, т.е. с 1 055 млн. евро, е по-голям от целия ръст на продукцията (221,9 млн. евро). През 2024 г. запасите в отрасъла нетно намаляват, а през 2025 г. нетно нарастват. За мащаб: ако от продукцията се извади промяната в запасите, остатъкът е 5 228,1 млн. евро за 2024 г. и 4 394,8 млн. евро за 2025 г., с около 833 млн. евро по-малко. Това е счетоводен остатък, изчислен от редакцията, и не е статистика за продажбите: НСИ не публикува продажбите отделно, а в остатъка участват и други движения на продукцията. Числото показва колко голям е обратът в запасите в сравнение с ръста на продукцията, но не доказва, че продажбите са намалели с толкова.

Доходът е истински, но част от него все още не е превърната в пари. Тези пари идват в касата на стопанствата през 2026 г., по цените на 2026 г. Към 22 юли 2026 г. хлебната пшеница се изкупуваше средно по 181 евро на тон без ДДС, а фуражната по 170 евро (оперативни данни на МЗХ, които нямат статистически характер). Продукцията на склад влиза в сметките за 2025 г. с цената от момента, в който е прибрана. Ако например тон пшеница е записан в тях за 190 евро, а през 2026 г. бъде продаден за 170 евро, доходът на отрасъла за 2025 г. остава изчислен със 190 евро. По правилата на европейската система от сметки разликата от 20 евро не се приспада от него, защото тя се дължи на поевтиняването на зърното, докато е стояло на склад, и няма връзка с производството; статистиката я води отделно, като загуба от държане на запаси. За стопанина обаче загубата е съвсем реална: той получава с 20 евро на тон по-малко, отколкото струва зърното му по сметките.

Запасите в отрасъла нарастват с 790,5 млн. евро през 2025 г. Доколкото това е непродадена продукция, тя е в дохода на годината, а колко пари ще донесе, зависи от цената, на която стопаните ще я продадат през 2026 г.

Амортизацията изпреварва инвестициите

През 2025 г. стопанствата инвестират 582,8 млн. евро, колкото и през 2024 г. (+0,6%), докато машините, сградите и насажденията им се амортизират с 690,4 млн. евро. Нетните инвестиции, т.е. новите инвестиции минус износването, са минус 107,6 млн. евро и са отрицателни и през двете години в таблицата на НСИ (минус 87,6 млн. през 2024 г.). Отчетеното износване на машините, сградите, насажденията и другите дълготрайни активи е по-голямо от новите инвестиции. Това е сигнал, че капиталът на отрасъла не се възстановява достатъчно, но не е мярка за техническото състояние на машините. Инвестициите в машини и оборудване са 345,8 млн. евро (−2,6%), в транспортни средства 34,4 млн. евро (−44,2%), а в сгради 156,5 млн. евро (+13,8%).

Инвестиционните помощи, т.е. европейските и националните пари, които покриват част от стойността на купените машини, построените сгради или създадените насаждения, в същото време растат с 82,7%, до 187,6 млн. евро. Сумата е равна на близо една трета от брутните инвестиции за годината, но това не означава, че една трета от инвестициите през 2025 г. са платени с помощи: помощта често се изплаща години след разхода, за който се отнася. Двете числа не си противоречат, ако голяма част от помощите през 2025 г. е възстановяване на вече направени разходи: стопанинът купува машината по-рано, а парите по проекта получава след проверката. 2025 г. е последната година, в която разходите по Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 г. могат да бъдат признати и платени от европейския бюджет, и плащанията по приключващите проекти се трупат в нея. Това е предположение на редакцията, защото НСИ не разбива помощите по програми.

Ревизиите

За всяка година НСИ публикува няколко последователни оценки на сметките и всяка следваща ползва по-пълни данни; при това се преизчисляват и предишните години. Окончателните данни променят и 2024 г. Предприемаческият доход за нея вече е 472,5 млн. евро вместо 499,5 млн. евро, които цитирахме през юли по Приложение 4 на Аграрния доклад. Основната причина е, че амортизацията е преизчислена от 630,0 на 667,0 млн. евро. Със същата корекция сметката „доход без субсидиите“ за 2024 г. става минус 788,5 вместо минус 761,3 млн. евро.

В графиката, която НСИ публикува заедно със съобщението, стойностите за 2024 г. са от по-ранна версия и не съвпадат с таблицата: предприемаческият доход там е 964 млн. лв., около 493 млн. евро. За сравненията в този текст използваме таблицата. Втората оценка за 2025 г., т.е. предишната, предварителна версия на същите сметки, публикувана по-рано тази година, даваше опериращ излишък от 3 302,0 млн. лв. и предприемачески доход от 1 112,7 млн. лв. Окончателните данни свалят първия с около 60 млн. евро, а втория с 5,5 млн. евро. Така опериращият излишък, който по втората оценка беше почти без промяна (−1,0%), в окончателните данни пада с 4,5%: тежестта на по-малките субсидии е по-голяма, отколкото показваше пролетната оценка, а арендата и лихвите са ревизирани надолу с около 54 млн. евро.

Мястото на 2025 г. в реда от 2007 г.

Данните на НСИ от 2007 г. насам позволяват 2025 г. да се сравни с един по-дълъг период. До 2022 г. предприемаческият доход на отрасъла нито веднъж не пада под 951,5 млн. евро (1 861 млн. лв. през 2015 г.). Върхът на реда е 2008 г., с 1 874,4 млн. евро (3 666 млн. лв.), а в двете силни години на зърното, 2021 и 2022 г., доходът е 1 674,5 и 1 633,1 млн. евро. От 2023 г. насам той е между 472,5 и 563,4 млн. евро. Годината, която НСИ отчита като ръст от 19%, е с около 40% под най-слабата година преди 2023 г. При това сравнението е в текущи цени, без да се отчита, че с едно евро днес се купува по-малко, отколкото през 2015 г.

Ако 2025 г. се разкаже като година на едно стопанство, тя изглежда така: продукцията поскъпва повече от материалите, наемът за земята пада, а държавата плаща по-малко, вероятно отчасти защото през 2025 г. не изплаща извънредна помощ, каквато през 2024 г. изплати по четирите кризисни схеми. Част от добрия резултат обаче може да е продукция на склад, която ще се превърне в пари по цените на 2026 г. При преговорите за рентата официалният ориентир на декар остава спадът от 12,1% за нивите през 2025 г. Спадът от 14,1% е за общата сума, платена от отрасъла, и в него влизат и промените в площта, затова не е цена на декар. При решението кога да се продава стойността, с която зърното е записано в сметките за 2025 г., не казва нищо за цената, на която ще бъде продадено. По досегашния график на НСИ окончателните сметки за 2026 г. ще излязат през есента на 2027 г.

Използвани източници

НСИ, „Икономически сметки за селското стопанство – 2025 година – окончателни данни“, съобщение, таблица „Крайна продукция в селското стопанство по базисни цени за 2025 година“ (млн. евро) и графика „Изменение на показателите за доход в селското стопанство в периода 2007–2025 година“, 13 октомври 2026 г.

НСИ, „Икономически сметки за селското стопанство – 2025 година – втора оценка“.

НСИ, „Цени на земеделската земя и арендата в селското стопанство – 2025 година“, 8 юли 2026 г.

МЗХ, Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието (Аграрен доклад ’2025), рег. № 93-З-939/08.12.2025 г., Приложение 4 „Икономически сметки за селското стопанство“.

МЗХ, отдел „Агростатистика“, резултати за производството на плодове, реколта 2025 г., бюлетин № 469, 31 март 2026 г.

МЗХ, оперативни данни за жътвата, № 93-З-628 от 29 юли 2026 г.

Европейска комисия, решения за държавна помощ SA.112832 (7 март 2024 г.), SA.112734 (25 март 2024 г.), SA.116092 и SA.116093 (17 октомври 2024 г.), по съобщенията на Представителството на ЕК в България.

Министерски съвет, решение от 7 октомври 2024 г. за допълнителни 200 млн. лв. за Държавен фонд „Земеделие“.

Регламент (ЕО) № 138/2004 за икономическите сметки за селското стопанство; Евростат, Economic Accounts for Agriculture manual; Европейска система от сметки (ЕСС 2010).

Архив на zemedeleca.bg: материалът за Приложение 4 на Аграрен доклад ’2025 (юли 2026 г.); „Първата година, в която държавата преброи всички сделки със земя: рентата пада три пъти и половина по-бързо от цената“ (юли 2026 г.); „Непреодолимите 35 евро: данъкът, който българското зърно плаща, преди да е продадено“ (юли 2026 г.); материалът за изкупната цена на млякото (октомври 2026 г.).

Понятия

Икономически сметки за селското стопанство — сателитна система на националните сметки, която НСИ съставя по единна методология на Евростат. Тя описва производството, разходите и разпределението на дохода в отрасъл „Селско стопанство“.

Брутна и нетна добавена стойност — брутната е стойността на продукцията след изваждане на вложените материали и услуги (семена, торове, горива, фуражи, препарати, услуги); нетната е същата сума след изваждане и на амортизацията.

Амортизация (потребление на основен капитал) — стойността, с която за една година се износват машините, сградите и насажденията на стопанствата.

Предприемачески доход — това, което остава на стопанствата след разплащане с наетите, собствениците на земя и кредиторите. Включва възнаграждението за неплатения труд на самите стопани, за собствената им земя и за собствения им капитал.

Нетен опериращ излишък (смесен доход) — доходът на отрасъла след заплатите на наетите, другите данъци и субсидиите, но преди арендата и лихвите.

Нетен доход по факторни разходи — общият доход на отрасъла за всички фактори на производството (труд, земя и капитал), преди да бъдат разплатени.

Аренда и рента — в сметките арендата е общата сума, която стопанствата плащат за наета земя; рентата е цената за един декар.

Други субсидии върху производството — по Европейската система от сметки (ЕСС 2010) всички субсидии, които производителите получават, защото произвеждат, без субсидиите по продукти, т.е. плащанията, които не зависят от количеството или стойността на конкретен произведен продукт. Тук попадат необвързаните директни плащания на площ. Обвързаната подкрепа е субсидия по продукти, включена е в стойността на продукцията и не е в този ред.

База (на сравнението) — годината, с която се сравнява. Ако тя е необичайно висока или ниска, изменението изглежда по-голямо, отколкото е обичайното движение.

Индекс на физическия обем и индекс на цените — разделят изменението на стойността на две части: колко се дължи на по-голямото или по-малкото количество и колко на по-високите или по-ниските цени.

Промяна в запасите — нетното изменение на запасите в отрасъла през годината: стойността на влязлото в тях минус стойността на излязлото. Може да включва различни видове запаси, не само готова продукция. Продукцията, която е прибрана, но не е продадена до края на годината, се отчита в продукцията на същата година по нейните цени.

Нетни инвестиции — брутните инвестиции в машини, сгради, насаждения и животни минус амортизацията. Отрицателната стойност означава, че капиталът на отрасъла се износва по-бързо, отколкото се подновява.

Временна рамка за държавна помощ в условията на криза и преход — правилата на ЕС, приети заради последиците от войната в Украйна, по които държавите могат да дават ограничена пряка помощ на засегнати предприятия, включително на земеделски производители.

Ревизия — преизчисляване на вече публикувани данни при постъпване на по-пълна информация. Сметките за една година минават през няколко оценки, преди да станат окончателни.