Френски фермер направи двойно печеливша инвестиция с хамбара си с фотоволтаични панели – постигна хранителна автономия за 250-те си кози и увеличи доходите си с продажбата на ток
Мила Иванова
Фермерът Дамиен Буше със свой съдружник създават стопанство от типично френски тип GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация) в селцето Бланзе (790 жители), департамент Виен, в Централна Западна Франция. Пейзажът на областта е равнинен, времето през лятото е сухо и горещо, чувства се влиянието на Атлантика – есента е средно дъждовна, а зимата – умерено студена. Двамата предприемчиви мъже отглеждат 250 кози и фуражи за изхранването им в стопанството, което се простира на 2700 декара площ, 900 от които са напоявани, включително 150-те декара люцерна. В сайта Terre-net Média Дамиен Буше споделя, че със своя партньор винаги са търсели най-добрия начин за производство на качествена люцерна, чеотдавна са искали да се отърват от закупуването на дехидратирани фуражи за храна на козите им. И допълва, че той лично се е стремил да упражнява пълен хранителен, финансов и интелектуален контрол на фермата.
Така животновъдите решават да направят една стабила инвестиция
която впоследствие се оказва двойно печеливша. Те построяват голям хамбар с фотоволтаични панели на покрива, което им позволява да сушат до 300 тона люцерна годишно, благодарение на топлината, произведена от слънчевата инсталация. „Идеята се роди още през 2014 година – връща лентата назад Дамиен. – Но ни трябваха три години между началото на проекта и пускането на обекта в експлоатация. Слънчевата сушилня подобри значително качеството на нашата люцерна. Но освен това съоръжението ни произвежда електричество, което продаваме, и така си осигуряваме допълнителна печалба“ – разказва още фермерът.
Сега на Дамиен Буше често се случва да представя слънчевата си сушилня на свои колеги – не по-малко от 30-ина фермери от различни области вече са идвали във фермата, за да се запознаят с инсталацията и термоволтаичната технология. Принципът е прост: да се използва топлината, произведена от слънчевите панели, които произвеждат електричество, за да се изсуши фуража в хамбара.
Себастиян Акерман, основател на фирмата Base Innovation, която е проектирала хамбара със сушилнята, описва принципа на работа на фотоволтаичната система: „При производството на електричество слънчевият панел се загрява и губи около 10% от капацитета си за производство на енергия“ – посочва той. След като е направил тази вярна констатация, конструкторът решава да охлажда панелите с въздух. „Топлообменикът улавя топлината от въздуха, който се намира в пространството между долната част на панела и покрива. В резултат: по-топлият въздух, засмукван и издухван от огромен вентилатор, изсушава фуража, който е насипан в сушилните клетки.“
Вентилаторът издухва 50 000 куб. м/час топъл въздух
„По отношение на натоварването, моторът на вентилатора с производителност 50 000 куб. м/час консумира електроенергия за около 2500 евро годишно. Автоматът, който управлява системата, пуска и спира инсталацията. Например, през нощта или през облачните дни, когато панелите не произвеждат електричество, сушилнята не работи. Но фуражите винаги са били изсушавани“ – казва производителят.
Себастиян Акерман добавя: „Достатъчна е автоматична корекция от няколко градуса, за да започне сушенето. Търси се оптималният цикъл, когато въздухът най-пълноценно улавя водата. Освен това не е необходимо да подавате прекалено много въздух, за да ускорите сушенето. По-добре е процесът да протича по-бавно, защото въздухът има повече време да погълне водните молекули. Устройството реализира допълнителна печалба, като консумира по-малко енергия!“.
„Сушенето в хамбара изисква да адаптираме нашия начин на работа – хвърля допълнителна светлина Дамиен Буше. – Първо, инвестирах в претоварващо ремарке с вместимост 30 куб. м. При избора на модел трябва много да се внимава – материалът не бива да се нарязва много, защото се набива в сушилните клетки. Аз разпределям косенето на 150 декара люцерна за три дни, или по 50 дка/дневно. Това е еквивалентът на капацитета на двете клетки, напълнени до височина 2 м. Третата клетка се използва за съхранение на сухия фураж.“
Нощният сенокос е много уморителен – твърди от опит фермерът, който е променил ритъма си на работа. „Работя на полето от 7 до 12 часа – това е достатъчно, за да си прибера реколтата, като запазя качеството й. По-добре е да избягвате да работите с люцерната на слънце“ – съветва той колегите си.
Козите много харесват изсушената люцерна от хамбара
„Козите направи лудват още като видят храната – разказва Дамиен. – А откакто суша фуражите в хамбара, дажбата е по-точна. Преди това, с балите, аз зареждах миксера до ± 50 кг. Сега отклонението в количеството на фуража е в рамките на 10 кг – твърди стопанинът и добавя: – Да не говорим, че животните обичат хрупкавата, сушена в хамбара люцерна. Растението остава почти непокътнато. Не му липсва и едно листенце! А каква приятна миризма се разнася от хамбара! И това е допълнителен аргумент, защото освен екологичната страна на фотоволтаичната енергия, пешеходците оценяват и аромата на фуража от фермата ни”, казва френският фермер, загрижен за своя имидж. Откакто работи инсталацията, той купува само азотен коректор, и то само при необходимост.
В началото целта на Дамиен Буше е била да подобри качеството
на своята продукция от люцерна, предназначена за изхранването на 250-те млечни кози. Освен това френският фермер е бил твърде зависим от колебанията на цените на стоките, което се отразявало зле на бюджета му. С фотоволтаичната си инсталация
той е получил и качество, и независимост, и печалба
„Хранителната автономност на моето животновъдство достига 95%! Хубавото е, че не сме зависими от колебанията на цените на суровините. Освен това производството на електроенергия ни носи 6000 евро допълнителен доход. Така изплащането на инвестициите от 300 000 евро ще приключи до 10 години “, добавя фермерът, който вече търси успоредно решение за сушене на продукцията си от слънчоглед и царевица, като изгради нова инсталация.
