Стопаните от Обединени български животновъди призовават потребителското общество да се събуди и ги подкрепи, докато ги има
Като сектор ние вече сме фалирали, казаха днес от Обединени български животновъди, според които вече спирало изкупуването и на сурово мляко, а млекопреработвателите работели, но са задръстени от стока.
Според тях големите вериги продължават да налагат монопола си и да извиват ръцете на цялата държава. Имат данни, че млечни и месни вносни продукти заливат пазара, както и такива, които не са с най-доброто качество, но се преопаковат и предлагат за родни.
Не за първи път животновъдите твърдят, че Стратегическият план не е съгласуван с тях, защото от 30 предложения, дадени от обединените животновъди нито едно не е залегнало в него.
А сега твърдят, че въобще не знаят по какви мерки ще могат да кандидатстват, макар че Кампания 2023 трябваше да стартира на 1 март и да са готови за нея. Нямали никакъв отговор от експертите в МЗм как да кандидатстват, от там само им вдигали рамена.
От ден на ден неконкурентоспособността на българското животновъдство спрямо това на останалите европейски колеги расте. А в същото време българските земеделски производители като цяло, в частност и те, са поставени тепърва пред много тежки изисквания относно добрите производствени практики.
Между нас и останалите държави в ЕС вече зее сериозна бездна, казват животновъдите, които твърдят, че вече 40 ферми на техни колеги, и то с племенни стада, са затворили врати тази година, а по-големите засега само намаляват броя на животните.
За януари 2023 г. е произведено с 5 000 тона по-малко мляко, сочи статистиката.
Затова…
Ще настояват Стратегическият план, който смятат за катастрофален, да бъде отворен отново и по-скоро и да бъде променен, което вече правят 7 държави от ЕС и активно работят по това.
Технологичните схеми в животновъдството да придобият адекватен вид, защото сега планираните в тях разходи са далеч от реалността. На Консултативния съвет по животновъдство не е имало и един бранш, който да не ги определи като такива.
Искат и у нас да стане като в Гърция, където гръцките им колеги фермери за една седмица са провели 2 пъти срещи с техния премиер и президент, под егидата на областните управители…
Цветомир Христов, животновъд от развъдна организация в Софийска област вече се опасява, че става въпрос за сериозно накърнена сигурност на държавата ни по отношение на храните. Казва, че ако вносът спре, след 2 г. няма да има какво да сложим на масите си.
Защото, казва, че той и колегите му няма безкрайно да взимат кредити, за да хранят стадата, а после да си чакат парите. Не знаели кога ще получат сумите за 2022 г., а за 2023 г. как да кандидатстват, както казахме.
Според него мерките са неразбираеми, и експертите не могат да ги посъветват. За един вид животни имало два различни критерия за подпомагане, което не поощрява конкуренцята.
Според Николай Романов, фермер от Плевенско, е ясно, че животновъдната работа вече я губят като такава, затова сега смятат да се борят докрай.
Михаил Михайлов, изявен специалист от Националния съюз на говедовъдите твърди, че само думата реанимация се чува по фермите в България, които той непрекъснато обикаля.
Опасяват се и гадаят какво ли ги чака в бъдеще с изискванията за въглеродните емисии, ограничението евентуално до 150 животински единици в стопанство и т.н.
Той предупреждава, че с топлинните изненади и горещините, които ще последват лятото, ще има много проблеми, защото кравите над 22 градуса получават топлинен стрес и е необходимо допълнително да се инвестира в това отношение.
Дарина Шишкова от Карлово, член на ОБЖ, пита МЗм кога ще бъдат поправени и попълнени пропуските в Стратегическия план, и кога в него ще има схема за подкрепа и на подрастващите животни, защото сега няма, а те също ядат.
…Явно е, че стресът във фермите обхваща и хората, и животните. За хората доходите са паднали с над 30%, разходите са се покачили два-три пъти.
И още много въпроси…Не за една публикация.
Диана Ванчева
