Как светлинният режим влияе върху млечната продуктивност
По-продължителното осветяване на помещението, в което се намира дойната крава, повишава нейната продуктивност. Съвременните осветителни прибори позволяват да се имитира дълъг летен ден. Редакторът на германското списание dlz Йорг Мобус разказва за нещата, на които трябва да се обърне внимание при планирането на инвестициите в осветяването на краварника и за международния опит в това отношение.
Въздействието на светлината върху организмите е разнообразно. Известно е, че сред хората, живеещи в Скандинавските страни, където през зимата слънчевата светлина е оскъдна, депресиите са широко разпространени. Прелетите на птиците зависят от продължителността на светлата част на денонощието. В птицевъдството програмите за промени на осветяването се прилагат за повишаване на яйцеснасянето отдавна. А и при много млеконадойни животни продуктивността се увеличава с увеличаването на интензивността на светлината.
Примерите за различната интензивност на светлината показват доколко големи могат да бъдат разликите в естественото осветление:
ярък слънчев ден – 100 000 лукса;
облачен летен ден – 20 000 лукса;
на сянка през лятото – 10 000 лукса;
облачен зимен ден – 3500 лукса;
офис, стайна светлина – 800 лукса;
светлина в коридора – 100 лукса;
улично осветление – 10 лукса;
свещ на разстояние 1 м – 1 лукс;
лунна нощ – 0,25 лукса.
Доста внимание се отделя и на осветлението в оборите. Изследвания, проведени от учени в САЩ, Канада и Израел, привлякоха вниманието на европейците. Срещат се дори препоръки, че дойните крави реагират положително с 2,5 кг повече млеконадой за денонощие при увеличавена на осветлението.
БИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Светлината се възприема от нервите на очите и влияе върху производството на мелатонин. Този хормон се нарича още хормон на съня, той е ключът към вътрешният часовник и се отделя в зависимост от продължителността на деня и нощта – светлината задържа производството му, а абсолютната тъмнина го активира. По-малкото количество на мелатонин означава отделянето на по-високо количество IGF-1 (инсулиноподобен фактор на растежа – сомадемин С). Двете вещества са тясно свързани с лактацията.
Светлината се възприема също така и чрез кожата и е небходима за образуването на витамин Д, който е особено важен за костната система, обмяната на калции и фосфор, и поради тва е ключов елемент в обмяната на веществата, в тъканите на нервите и двигателно-опорния апарат.
Установено е, че светлината способства за по-бързия растеж и настъпването на полова зрялост при животните. Високият ремонтантен процент и продължителния период между оттелванията отчасти могат да бъдат обяснени с недостиг на светлина.
Светлината положително влияе върху млечната продуктивност само в случай, че в зоните за хранене и почивка на животните на височина 1 метър над нивото на пода светлината е не по-малко от 200 лукса. Осветлението по възможност трябва да бъде разпределено равномерно по цялата площ, а светлинният режим да включва 16 светли часа и 8 часа тъмнина.
Още след 2-4 седмици след въвеждането на такъв режим се отбелязва известно повишаване на продуктивността. При тъмната фаза за контрол на животните в обора може да се използват лампи с мощност 5 или 7,5 Вт, по възможност, с голям дял на светлина в инфрачервения спектър. Продължителното въздействие на светлината върху млеконадоя е възможно само в случай, че за сухостойните крави се подбере различен светлинен режим – 8 часа светлина и 16 часа тъмнина. Тогава след оттелването светлината отново може да окаже стимулиращо действие.
ДРУГИ ВЛИЯНИЯ
За повишаване на млекодобивите, въпреки че отначало това става за сметка на собствените ресурси на организма, се изисква употребата на голямо количество комбинирани фуражи. В САЩ, например, се изхожда от това, че употребата на фуражи при повишаването на осветлението се увеличава с 8 на сто.
Страничен ефект на това „фалшиво лято” е по-бързото линеене на животните. Относно влиянието върху космената покривка при системата на отглеждане в студени обори, възприета в Германия, засега няма данни.
Животните, при които е удължена светлата част на денонощието, лежат по-продължително, и по-малко стоят и се движат, отколкото при обичайният светлинен режим. В резултат се изразходва по-малко енергия, което е от полза за млеконадоя.
Други изследвания показват колко е важно зоните за хранене да бъдат добре осветени, тъй като се повишава визуалната привлекателност на храната.
КАК СЕ ИЗБИРАТ ЛАМПИТЕ
Светлината зависи от мощността на лампите и тяхната отдалеченост от осветяваната повърхност. Таймерът и специалният датчик автоматично включват лампата веднага след като естествената светлина падне до ниво от 200 лукса.
По-трудното е да се избере лампата. Обикновените крушки и енергоспестяващите такива, както и луминисцентните лампи, най-често имат недостатъчна мощност. Жълтеникавата светлина на натриевите лампи е неблагоприятна за оценяването на цветовете (при доенето, при грижите за болни животни). В зоните за почивка и хранене, благодарение на високата си ефективност, те се явяват най-икономичната алтернатива на белите халогенни лампи.
Кръглите осветителни тела с високо окачване са пригодни за обори с високи тавани. Те трябва да се окачват на височина 5-10 метра.
Често се използват плоски правоъгълни осветителни тела. Те се закрепват добре на опори или стълбове в обора и лесно променят височината си. За интензивно осветяване на краварника се използват лампи с мощност 250 или 400 Вт.
За да се създаде препоръчителният за сухостойните крави светлинен режим (8 часа светлина, 16 часа тъмнина), те трябва да се намират в отделно помещение или отдел на обора. За да се затъмни през лятото помещението през деня, са необходими по-големи разходи, отколкото за включването на стимулиращо осветление. Освен това, това противоречи на представата, че обилната светлина и свежия въздух оказват блатоприятно въздействие върху здравето.
Достатъчно ли е осветен обора? Това може да бъде установено с помощта на луксометър. Важно е всички зони на помещението – проходите, боксовете, зоната за хранене, да са осветени равномерно и достатъчно.
Необходимо е ежегодно да се контролира дали е запазена достатъчната осветеност, тъй като различни причини могат да доведат да загуба на мощност. Така, дори при падане на напрежението в електрическата мрежа само с 1 процент, загубите в светлината стигат до 5 на сто. До намаляването на яркостта водят и остаряването и замърсяването на източника на светлината. Поради това, минимум два пъти в годината лампите трябва да се почистват, за да не се допуска намаляване на светлинния поток.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
