Добивите се формират и в зависимост от природните условия по време на вегетацията на културата
Добивите на царевицата у нас са доста колебливи. Производителността на различните по ранозрелост хибриди и влажността на зърното по време на прибиране в значителна степен зависят от срока на сеитба и природните условия в периода на вегетация. Една от причините за ниската реализация на биологичния потенциал на културата е недостатъчната адаптация на хибридите царевица от различните групи ранозрялост към съответните агроклиматични условия и несъвършената технология на отглеждане.
Факторът сеитбооборот
Мнозина от производители смятат, че царевицата е непретенциозна към разполагането й в сеитбооборота, няма никакви специфични изисквания към предшественика, не е носител и разпространител на болести и неприятели за другите видове културни растения. Затова според тях добри предшественици за царевицата са торените окопни (в това число и самата царевица) зърнени и зърненобобови култури. Според научни изследвания обаче това е доста погрешно мнение. Много добри водно-физически, агрохимически, биологични и фитосанитарни условия за тази култура се създават след зимни зърнени (пшеница, ръж, ечемик, тритикале), а лоши – след окопни, особено след царевица. В последните години все по-широко разпространение придобиват такива опасни вредители като царевичния стъблен пробивач. С увеличаване на площите с царевица въпрос на време е проблеми да създаде и царевичният бръмбър – диабротика. Основни вреди на царевичните растения нанасят и гъсениците на различни видове нощенки. Срещу тези вредители се провеждат организационно-стопански, агротехнически, биологични и химични мероприятия. Най-голямо влияние за ограничаване на размножаването на вредителите има предшественикът. Добре известно е, че царевичният стъблопробивач зимува в стадий гъсеница в стъблата на царевицата, а царевичният бръмбар – в стадий яйца (тях бръмбърът отлага в повърхностния 15-сантиметров почвен слой на кореновите остатъци на царевицата). Затова отглеждането на царевицата на повторка или като монокултура е нецелесъобразно.
Факторът обработка на почвата
Царевицата развива мощна коренова система, 70% от която се намира в обработваемия почвен слой от 0 – 30 см. Така че културата изисква дълбок хомогенен хоризонт почва, който осигурява благоприятни условия за растеж и развитие на културните растения. След прибирането на зърнено-житни или зърнено-бобови култури преди царевица е целесъобразно да се направи обработка на стърнището с дискови брани на дълбочина 6 – 8 см. След две-три седмици, след покълване на семената от самосевка на относително чисти откъм плевелни растения площи се прави обработка на почвата с продълбочител или други плоскорезни работни органи без обръщане на почвения пласт на дълбочина 25 – 27 см. Такава есенна обработка създава благоприятни агрофизични, агрохимически и фитосанитарни условия.
На заплевелени полета, особено с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели (пирей), а също след царевица, използвана с различни направления, и рапица, следва да се направи дисковане на дълбочина 6 – 8 см, а след царевица – две дискования. След това във фаза розетка на многогодишните кореновоиздънкови плевели, а на коренищните – във фаза поникване, трябва да се направи оран на дълбочина 25 – 27 см, а по възможност и на 27 – 30 см.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
