o Съобразяването с особеностите на всички свързани с пръскането фактори е задължително условие за постигане на добър резултат
o Дори най-марковите препарати за растителна защита са толкова ефективни, колкото е високо качеството на тяхното внасяне
Всеки агроном знае, че ефективната защита на растенията е комплексна и включва няколко пункта: вид на използвания препарат, време на внасяне и не на последно място – техниката, с която се внася (пръска). На пръв поглед тези три фактора са достатъчни, за да се получи добър резултат. Но сега технологията у нас за внасяне на препарати за растителна защита невинаги е на ниво, което означава, че земеделците не притежават задълбочени знания по ефективно пръскане. Това води до загуба на средства и влошаване на екологичното състояние на техните полета. При внасянето на препарати, ефектът, който активното вещество осъществява, представлява само 50% от успеха. Останалите 50% ефективност зависят от: времето на внасяне на препарата, оборудването, регулирането на дюзите на пръскачката и др.
Какви са резултатите на некачествено внасяне на препарати?
Първо, слаб ефект от продукта, което от своя страна води до неудовлетвореност на ползвателите и резистентност на вредните обекти. Второ, потенциален проблем с остатъчни количества от продукта в почвата, които влияят отрицателно на околната среда. И трето – различна степен на проява на фитотоксичност върху третираната култура.
За да знаем какъв ефект ще получим от внесените препарати, трябва да познаваме всички оказващи влияние фактори. Преди всичко това са: времето на приложение, механизмът на действие на препарата, дозата на внасяне, възможността за смесване. (Важно е да се знае с какво може да се смесва, защото някои препарати встъпват в антагонизъм, което може да е фатално за растенията. Затова прочитането на инструкциите е задължително). Към набора от фактори ще прибавим: фазата на растеж и развитието на културата, вредоносността на обекта и степента на неговото развитие (праг на икономическа вредност), природните условия (температура, относителна влажност, направление и скорост на вятъра), оборудването, техниката за внасяне на препарата, покритието (повърхност на полето, обем на листната маса на културата), качеството на водата, безопасността (на оператора и на околната среда). А как природните условия могат да намалят ефективността на препаратите?
Влияние на природните условия на ефективността на препаратите за растителна защита
Вятър – лимитиращ фактор, предизвикващ загуба от препарата при внасяне. А това създава потенциална заплаха за съседните посеви, за замърсяване на водите, за здравето на оператора и др. За да се намали вредното въздействие на този фактор, вече могат да се използват противоветрени дюзи. При пръскане трябва да се следи и стойността на допустимата сила на вятъра, която не трябва да е повече от 5 м/секунда.
Относителна влажност – важен фактор, влияещ на загубата и ефективността на препаратите за растителна защита и тяхната фитотоксичност. Необходимо е да се следи времето в дните, когато колебанията на относителната влажност и температурата на въздуха са максимално благоприятни за внасяне на препарати. В период, когато относителната влажност на въздуха е ниска, а температурата висока, протича интензивно изпарение – това води до намаляване масата на капките до състояние, при което те лесно се отнасят под въздействието на вятъра. По този начин препаратът не попада върху обекта, за който е предназначен. Следва да се има предвид, че повърхността на листата и капките имат еднакъв електрически заряд, но с различен потенциал. Затова капките на работния разтвор и листната повърхност са подложени на взаимно отблъскване. Такава електрическа сила може да се компенсира само с кинетичната енергия на капките, пропорционална на тяхната скорост и маса.
Целесъобразно е да се отбележи, че за постигане на максимална ефективност от хербицидите, те трябва да се внасят при относителна влажност на въздуха, не по-малка от 55%. При такива условия повърхността на листата ще бъде добре навлажнена, заедно с това изпарението на изпръскваните капки остава слабо. Уместно е да се отчита, че ефективността на повечето пестициди зависи от степента на хидратация на листните тъкани и активността на движение на веществата в растенията, определящи постъпването и действието на химичните препарати вътре в тях. От друга страна, хидратацията на листата и активността на движение на веществата в растенията зависят от съдържанието на вода в почвата.
Установено е, че загубата на инсектициди в отделни случаи може да превиши 99%. С други думи, само по-малко от един процент от внесения инсектицид ще работи по предназначение. Ефективността намалява в резултат на изпарението и отнасянето на разтвора под действието на вятъра, поради непопадането върху обекта, целта на третирането и други фактори.
Температура – оптималната за внасяне на препарати е не по-ниска от 10°С и не по-висока от 25°С.
Като правило, оптималният период за внасяне на пестициди е в промеждутъка от време между 21.00 и 10.00 часа. Особено да се избягва внасянето на препарати за растителна защита в обедните часове, тъй като в този период рискът от загуба на препарата поради изпарение е най-висок. При тези условия е най-висок и рискът от фитотоксичност.
Качество на водата
Още един от най-важните фактори, влияещи на ефективността на пестицидите, е качеството на водата. Самата вода може да е с кисела (рН <7), неутрална (рН7) или алкална (рН> 7) реакция. Освен това водата в работния разтвор може да бъде твърда или мека (в зависимост от съдържанието на калций, магнезий и наличието на карбонатни йони), мътна (съдържаща разтворени органични материали, почва, твърди вещества) или прозрачна; да притежава електропроводимост, която зависи от общото съдържание на соли. Стандарти за качеството на водата за приготвяне на резервоарни смеси не съществуват. Въпреки това трябва да се знае, че твърдостта на водата се определя от повишеното съдържание на соли в нея. Високата твърдост е свързана със съдържанието на бикарбонати, сулфати, хлориди и нитрати на калция и магнезия. Също така част от разтворимите вещества се разпада на йони, които остават свободни за съединения с други намиращи се в разтвора йони. Например, йоните на активното вещество на 2,4-Д могат да се съединят с йоните на калция и магнезия, провокирайки аглутинация на частици и утайка на дъното на резервоара. От една страна, това води до запушване на филтрите и накрайниците на дюзите, а от друга – намалява концентрацията на активното вещество в разтвора и повишава вероятността от фитотоксичност на третираната култура.
Намаляването на твърдостта на водата може да се постигне чрез добавяне на различни средства, например амониев сулфат или сулфати на дву- или тривалентно желязо, които влизат в реакция с алкалните компоненти, образувайки полимери и неутрализирайки свободните йони във водата.
Резултати от научни изследвания показват, че добавянето на 1-2% амониев сулфат във водата повишава ефективността на активните вещества на разтворените в нея пестициди. В този случай е необходимо да се вземе предвид съвместимостта на препаратите с амониев сулфат. Повишена ефективност на препаратите за растителна защита се наблюдава също и при добавяне на амоний (NH4) и сяра, които подобряват абсорбцията на препаратите от растенията. В същото време добавянето на посочените спомагателни вещества, които обикновено са придружени с добавяне на повърхностно-активни вещества (ПАВ), изисква внимание.
Влияние на водата върху действието на препаратите за растителна защита
В резултат на алкалната хидролиза високото рН на водата (рН> 8) може да причини деградация на някои хербициди. Степента на разлагане варира в съответствие с рН и температурата на водата, а също така зависи от продължителността на престояване на работния разтвор в резервоара на пръскачката. За да се реши този проблем, в работния разтвор трябва да се добавя вещество, намаляващо неговото рН.
Как да се предотврати алкалната хидролиза на инсектицидите?
Първо, трябва да се обърне внимание на етикета на продукта, особено когато той съдържа препоръка за относителното рН на водата. Защото много инсектициди от групите на органофосфорните и карбаматните активни веществата са твърде податливи на алкална хидролиза. Желателно е да се знае рН на водата от източника, който се използва за пръскане, и да се следи как този индекс се изменя в продължение на сезона. Измерването на рН на водата преди приготвянето на разтвора може да бъде подвеждащо, защото внасянето на препарати в резервоара може да намали или повиши рН на целия работен разтвор. Стойността на рН 4-6 е препоръчителна за повечето пестициди. Нивото на рН може да се коригира чрез добавянето на специални буферни вещества в работния разтвор.
Влияе ли качеството на водата на действието на фунгицидите?
С многобройни изследвания е установено, че алкалната вода влияе на фунгицидите по-малко, отколкото на хербицидите. В земеделието има няколко препарата, които не трябва да се подкисляват при обикновени условия. Това са разтворите на медсъдържащите фунгициди (бордолезов разтвор, меден оксихлорид, меден сулфат, меден хидроокис и др.).Ако на етикета на продукта е посочено, че трябва да се избягват алкални вещества или материали, това означава, че най-добър ефект от приложението се получава при приготвяне на работния разтвор до рН 6 и по-малко.
Правила за смесимост на препаратите за растителна защита
В крайна сметка, за да се приготви ефективен работен разтвор, е необходимо да се спазват основни правила за смесване на компонентите в следната последователност:
– резервоарът на пръскачката се пълни с вода на 1/4 или 1/2 от общия му обем;
– включва се бъркалката;
– добавят се течните торове;
– добавят се коректорите на водата, подкислители, антипенители;
– изсипват се гранулираните и кристалните торове, предварително разтворени във вода;
– водоразтворимите пакети (WSP);
– намокримите прахове (WP);
–-водоемулсионните гранули (WG);
– добавя се антидрифт (продукт против отнасяне на капките от вятъра);
– маслените дисперсии (OD);
– концентрираните суспензии (SC);
– емулсии (микро- и суспо-) (ME, SE);
– концентрираните емулсии (ЕС);
– водоразтворимите прахове и гранули (WSP, WSG);
– водоразтворимите концентрати и разтвори (WSС);
– адюванти.
Само когато се подхожда детайлно към всеки фактор, който влияе на ефективността на внасяните препарати, може да се получи 100%-на ефективност от използването им.
Препоръки за регулиране на дюзите на пръскачката
Ако пръскачката е снабдена с електронна система за контрол и показва, че на 1 ха е внесен 240 л работен разтвор, това все още не означава, че през всяка дюза е минал еднакъв обем течност. Затова се прави калибриране на всяка дюза по формули за разход на една дюза за слято пръскане и разход на една дюза за редово пръскане.
Ако разликата в разхода на работна течност между дюзите е 5-8% от нормата, необходима е смяна на дюзите с нови. В идеалния случай пръскачката и дюзите са калибрират веднъж на 100 хектара, но преди началото на сезона пръскачката трябва задължително да премине калибриране. За да се провери качеството на работа на дюзите в полето, се използват специални хартии, които се разстилат на произволни места на площта за пръскане. След минаване на пръскачката тези хартии се събират и се преценява качеството на пръскане.
Внасянето на работни смеси с препарати за растителна защита на различни участъци на полето с нерегулирани дюзи води до неефективно действие на препарата, което може да причини химична фитотоксичност върху третираните растения и съответно намаляване на добива.
При прилагането на пестициди с цел получаване на висока ефективност от тях е необходимо да се вземат предвид следните фактори: негативно влияние от изпарения, неправилна концентрация на разтвора, относителна влажност на въздуха за формиране на капки с различни размери, а също така и физиологичното състояние на растенията. Познаването на посочените механизми е важно за безопасността на третираната култура от химичен стрес, свързан с внасянето на хербициди, които са били разтворени в недостатъчно количество вода. Това е особено важно за продуктите за борба с плевелите, използвани през вегетацията.
За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!
