Създаването на Българска аграрна камара даде нов тласък на усилията за защита интересите на земеделските производители у нас. Как ще се осигури равнопоставеност между всички членове при взимането на решения в организацията, какви са най-спешните задачи във всеки бранш, може ли България най-после да има представителство в най-голямата фермерска лобистка организация в ЕС Копа-Коджека – отговори на тези въпроси даде за „Гласът на земеделеца“ председателят на Камарата Костадин Костадинов.
„Единствено България няма аграрна камара от всички държави-членки на Европейския съюз“, посочи Костадин Костадинов и допълни: „През последните 5 години Национална асоциация на зърнопроизводителите участва в срещите като партньор на камарите от Вишеградската четворка и партньорството Три морета. Разбрахме, че когато имаме структура обединяваща бранша, нещата вътре в страната относно защитата интересите на производителите стоят по съвсем друг начин. През годините беше насаждано противоречие между различните сектори на принципа „Разделяй и владей“. Липсваше комуникацията между нас. В крайна сметка започнахме разговори с колеги и през лятото на 2022 г. решихме да създадем камарата. Годината беше тежка по отношение на пазари и реализацията на стоки, други неща също ангажираха вниманието ни. През ноември 2022 г. със съпредседателя на НОКА Симеон Караколев решихме да създадем Българска аграрна камара. Запознахме се с уставите на аграрни камари в други европейски страни и преценихме кой вариант е най-близък до нас. Основахме камарата през декември 2022 г.“
В Управителния съвет на Камарата са представени всички членове на организацията. Председателството на УС се състои от трима членове, които трябва да взимат решенията с единодушие. В Устава е предвидено създаването на ресорни комисии, както и на Арбитраж. Краткосрочната цел на организацията е да получи членство в Копа-Коджека, където вече са подадени документи за кандидатстване.
„Наши членове са 15 организации, всяка от които отговаря на критериите за национална представителност, а именно да представляват минимум 15 областни центрове в страната с минимум 300 членове. Основната ни идея беше да седнем на масата, да се види кой кого представлява и да създадем една силна представителна организация на производители, която да защитава своите членове и да води политики, които подобряват състоянието на сектора“, обясни председателят на Камарата.
Към момента Камарата обединява около 10 000 земеделски производители, които съставляват около 40% от секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ в страната. В момента още няколко организации кандидатстват за членство в Българска аграрна камара и тяхната кандидатура ще бъде гласувана на заседание на Управителния съвет.
Първа среща с министъра на земеделието
По време на опознавателна среща със служебния министър на земеделието беше представен Управителният съвет на надбраншовата структура. Всяка организация представи приоритетите за работа с Министерство на земеделието. Ето някои от въпросите, които са повдигнали браншовите представители, по думите на Костадин Костадинов:
Общ голям проблем за браншовете е вносът на агростоки от Украйна – както мляко, така и зърнени и маслодайни култури, мед и други.
Националната асоциация на картофопроизводителите поиска, да бъде разработена и включена в националния Стратегически план за земеделието на България интервенция за обвързано подпомагане за отглеждане на картофи, подобно на нотификацията на ОСП, която са направили други страни-членки на ЕС като Румъния, Финландия и Литва.
Националната асоциация на тютюнопроизводителите желае схема de minimis за земеделските производители, които са вписани в регистъра на тютюнопроизводителите през 2023 г.
Българска асоциация на малинопроизводителите повдигна темата за Стратегията за напояването, като наблегна на въпроса, по какъв начин ще се подпомагат собствениците на площи, които имат нужда от напояване.
Националната овцевъдна и козевъдна асоциация поиска промяна в Закона за ползване на земеделските земи с оглед на това, местните животновъди да бъдат с предимство при отдаване на пасища от държавния и общинския поземлен фонд.
Производителите на плодове и зеленчуци поискаха разработване на дългосрочна стратегия за развитието на сектора, възраждане на производството и пазара и пускането на пазара на български чисти продукти.
Пчеларите настояха да се спре вносът на нискокачествени продукти от трети страни, които подбиват цената на родната продукция и води до загуба на пазари за българските качествени храни. От бранша настояха също за спешни промени в етикетирането на пчелните продукти.
Основен проблем при лозарите е липсата на цялостна политика в сектора, която да е подкрепена с нормативни актове и закони.
„Служебният министър отговори на всеки представител на подсектор поотделно, посочи възможностите, които Министерство на земеделието има за действие и решаване на проблемите“, каза още Костадин Костадинов.
Лилия Александрова
