Земеделците у нас са сред най-потърпевшите от падането на градушки защото след опасното природно явление хиляди декари със селскостопанска продукция са поразени, а щетите са с огромни размери. Провеждането на ефективна противоградова защита е решаващият фактор в такава ситуация и от Регионалната дирекция „Борба с градушките“ – с. Старо село, Сливенска област всеки ден, от април до октомври, по 24 часа работят, за да може стопаните в Сливенско да са поне малко по-спокойни за посевите, овощните си градини и други насаждения. “В Сливенската дирекция разполагаме с доплеров радар /един от седемте такива у нас/ благодарение, на който въздействията върху градоносните облаци са възможно най-прецизни и точни”, разказва Даниела Мушкова – директор на Регионалната дирекция „Борба с градушките“ – с. Старо село. Този метеорологичен радар е с обхват от около 300 километра, което означава от Сливен до централна България и до Черно море. Чрез него в реално време се преценява каква е плътността на облаците и кой от тях подлежи на обработка. Обикновено това са облаци с вертикално развитие на височина до 12 -14 км. В атмосферата облак, който достигне на височина, обикновено над 3-я километър през лятото вече попада в отрицателни температури и там има условия за формиране на град. Всичко от преценката на облака подаден от радара, подаването на командата и стрелбата с реагент се извършва в рамките на минута. Именно краткото време за реакция прави метода по ефективен от това въздействието върху градоносния облак да става чрез самолети.
По думите й, към сливенската дирекция има 21 ракетни площадки, които са разположени на периметър 100 км. Благодарение на тях могат да се обработват облаците, които преминават в цялата Долина на прасковите. „Стопаните, които се занимават с отглеждането на прасковените насаждения вече започват да се научават да търсят информация от нас. Когато ходя на обследвания след градобития съм виждала земеделци, които имат на телефоните си нашия сайт и наблюдават работата на локатора, има и географска карта, на която може с увеличение да видиш точно над твоето населено място какво е положението. За да сме им от още по-голяма полза, Агенцията за борба с градушките и ние като нейно подразделение, работим по това данните от нас да бъдат включени в т.нар. Система за свръхкраткосрочни прогнози и хората онлайн да могат да теглят информация за количество валеж, градушки, придвижване на облачността“, посочи още Даниела Мушкова.
Преди години са правени само наземни наблюдения на долния атмосферен слой с метеоклетка, а сега в Старо село е разположена станция, която прави наблюдения на горния слой на атмосферата. „Когато имаме информация от двете места и благодарение на работата на радара и автоматичната метеорологична станция, след време щом системата е готова и заработи, хората ще могат да се информират и то с история назад, с архив. Например, какви валежи са паднали точно на географското положение, на което се намира всеки един производител или земеделски стопанин, който се интересува от количество валежи, какви процеси са преминавали, колко дни в годината е имало градобития. Това е много важно за създаването на трайни и промишлени насаждения, защото ако той знае, че попада в градобитен район, където честотата на градушките е много висока, тогава ще може да прецени дали цяла година да изложи трайни насаждения на това място. Имаме такива райони, т.нар. CB инкубатори и това са ТЕЦ-овете в Раднево и язовир Жребчево . Там влагата е по-голяма и най- малката лабилизация на атмосферата, помага за издигане на влажни въздушни маси, които през лятото особено, причиняват доста големи щети“, разказва ръководителят на дирекцията в Старо село.
За момента от дирекцията оказват съдействие на земеделците, които имат застраховки на насажденията си. Издават им документ, който да послужи пред застраховател, като доказателство, че за даден период е имало градобития или проливни дъждове.
От дирекцията отчитат още, че през миналата година общо дните, в които са наблюдавани процеси са били около 56, от тях 28 ефективни дни с потенциална вероятност за градушки. Средно по 10 въздействия на месец са правени, а изстреляните миналата година ракети са 1000.
„Хората са свикнали да искат всичко да е 100 % овладяно, но това е много трудно да се случи. При нас един облак, който се обработва е със стотици квадратни километри площ и при положение, че той се придвижва на всяка минута с километри напред ние го обработваме само докато е в нашия обсег. Облакът е един вид ескалатор. В единия му край потоците са възходящи, а в другия- където обикновено вали градушка вече потоците са низходящи и там няма смисъл да се стреля.Това е причината хората да остават с грешно впечатление, че ние не си вършим работата и затова е паднала градушка-ето при нас вали град и те го виждат, а пък нищо не правят, ние сме направили каквото е било възможно преди това. Но този климатичен процес не може да се спре и нашата цел е поне съотношението между град и дъжд да се намали в полза на дъжда, за да може силата на града, който падне да не е толкова голяма“, коментира Даниела Мушкова.
В Сливенското подразделение на Изпълнителната Агенция „Борба с градушките“ от април до октомври денонощно работят над 80 човека, а тази година дирекцията отбелязва 50 години от своето създаване.
Яна Дамянова
