Може би една от най-сериозните опасности, която стои пред всеки производител, особенно по отношение на зеленчукопроизводството, са вирусните инфекции.
Те засягат много растения и причиняват широк спектър симптоми свързани с обезцветявания и изкривявания на листата, издънките, стъблата и цветовете, но рядко убиват растението.
Какво представляват растителните вируси?
Патогенните растителни вируси могат да имат значително отрицателно въздействие върху растенията, като причиняват различни симптоми, водещи до изменения, загуба на жизненост и намаляване на добива.
По време на вегетацията, вирусите се разпространяват главно от растение на растение чрез вегетативно размножаване. Разбирането на разнообразието от патогенни вируси, свързани със земеделските насаждения, е постоянно предизвикателство за растителните патолози.
Въпреки че растителните вируси обикновено се смятат за болестотворни образувания, скорошните проучвания показват, че много вируси всъщност играят важна и полезна роля за растенията, особено в екстремни среди, в които те участват в повишаването на толерантност към суша, студени и горещи температури на почвата.
Някои вируси действително повишават привлекателността на дадено растение. Има дълъг списък от „красиви вируси“ и много ценени декоративни растения дължат своята стойност, поне отчасти, на вирусите, които ги заразяват.
Важно е да знаем, че растителните вируси са изключително малки инфекциозни частици, състоящи се от протеинова обвивка и ядро от нуклеинова киселина. Те нямат средства за саморазпръскване, но разчитат на различни вектори (включително хора), за да ги предадат от един гостоприемник на друг. След като вирусите проникнат в растителните клетки, те поемат клетъчните системи за синтез на нуклеинови киселини и протеини и ги „отвличат“, за да произведат повече вирус.
Растителните вируси са във всякакви форми и размери.
Вирусните инфекции в растенията могат да причинят доста драматични симптоми, но по-често те могат да бъдат леки и понякога дори безсимптомни. Симптомите на вируса се наблюдават по-често през пролетта, когато температурата се повиши и растението стане активно. При някои вируси и растителни видове, симптомите на вируса може да са преходни.
Растителните вируси могат да се предават по различни начини от насекоми, в зависимост от продължителността на времето, през което векторът може да съдържа инфекциозните частици. По този начин предаването се класифицира като непостоянно (минути до часове), полупостоянно (дни) и постоянно (през целия живот и предаване на потомство).
Много вируси не са в състояние да оцелеят дълго извън своето растение гостоприемник или вектор и бързо биват унищожени при излагане на топлина, ултравиолетова светлина или на слънчева светлина.
Диапазоните на гостоприемниците на някои вируси са много широки, други са специфични или ограничени до няколко тясно свързани растения. Растенията могат да бъдат заразени от един вирус или повече от един вирус по всяко време. Симптомите, които растението проявява, се определят от това кои вируси присъстват, относителните пропорции на всеки, реда, в който са заразили растението, естествената устойчивост на растението към щамовете на вирусите и условията на околната среда: някои симптоми зависят от температурата например. Някои вирусни инфекции са безсимптомни, което позволява на заразените растения без симптоми да действат като резервоари на инфекция.
Симптоми.
Те варират в зависимост от вируса и растението. Може да се наблюдават следните признаци:
- По листата: бледозелени или жълти (хлоротични) шарки, включително петна, ивици, мозаечни шарки, пръстеновидни петна, избистряне на вените (самите вени на листата стават бледи или безцветни) или ивици на и около вените (областите непосредствено до вените са по-блед или различен цвят). Понякога зоните, засегнати от тези различни симптоми, са с други цветове, като червено или лилаво. Може да има петна от кафява, мъртва (некротична) тъкан. Може също да се види стесняване на листата, забавен растеж или изкривявания, понякога с много намалени повърхности между вените (набръчкване), наподобяващи увреждане от хормонални средства за борба с плевелите. Листата също могат да бъдат набръчкани, навити или огънати надолу.
- На издънките: Туфи от закърнели стъбла, жълти или кафяви ивици или петна по стъблата.
- На цвета: Малки или изкривени цветове. Ивици от втори цвят (най-често бели) по венчелистчетата.
- Върху плодове: Изкривяване и неправилни цветови шарки, като мраморни петна или пръстени и деформации.
Контрол и превенция
Ако вирусът не се отразява драстично на външния вид на растението и можете да понасяте симптомите, можете да се изкушите да го запазите.
Заразените растения обаче, действат като резервоар на инфекцията. Това е особено вярно за вируси с голям кръг гостоприемници, като например вируса на краставичната мозайка и вируса на петнистото увяхване на доматите.
- Важно е опазването на земеделските зони от плевели, тъй като плевелите могат да бъдат резервоари на вирусна инфекция за насажденията.
- Дезинфекцията на ръце и инструменти след работа със съмнително заразени растения е много важна.
- Не размножавайте растения, за които има съмнение за вирусна инфекция
Отглеждайте растения от семена, когато е възможно, тъй като само малка част от вирусите се предават чрез семената.
- Ако купувате растения, а не семена, заложете на сертифициран материал без вируси.
- Заложете на семена или растения от устойчиви сортове.
- Избягвайте компостиране на заразен материал.
- Винаги обеззаразявайте почвата след прибиране на реколтата, като използвате растителни деструктори и почвени подобрители – добре захранената с микроорганизми почва, стимулира защитните механизми на растенията.
Химичен контрол.
Контролът и превенцията се случват чрез контрол на векторите – гризещи и смучещи неприятели, сред които например са листните въшки. Други вектори включват бръмбари, хранещи се с листа, акари, хранещи се с растения, обитаващи почвата нематоди и заразяващи корените гъбични и гъбоподобни организми.
За жалост химичните препарати не дават устойчив контрол срещу вирусите, защото повечето неприятели бързо развиват резистентност към активните вещества. Все пак, използването на добра стратегия на третирания с инсектицид в критичните периоди и редуването на активните вещества са ключови, вирусите да не достигнат до вашите насаждения.
Биологичен контрол.
Биологичният контрол отново е свързан със системна грижа, която основно залага на справянето с векторите. Има разработени системни биологични инсектициди на основата на масла, които са с няколко различни изолирани в себе си елементи, които влияят директно върху храненето и размножаването на вредителите. Тези активни вещества остават в растенията, като се движат по проводящата им система, а гризещия или смучещ неприятел, поема от активното вещество с първото “ядене”. Така то разрушава неговите хранителни и размножителни способности и съответно намалява шансовете за зараза с вирусни инфекции, насажденията.
Повишаване имунитета на растенията, както и даване на “силен старт”, също увеличават шансовете за устойчивост.
Моника Господинова
