Обикновената полевка е разпространена повсеместно у нас. Обитава люцерни, ливади, ниви, градини и др. Храни се със зелени части на растения и по-рядко със семена. Живее на колонии в система от преплетени дълги ходове с различен брой дупки на повърхността. Обитаемите колонии се разпознават по изхвърлената пръст до добре изгладения отвор, по екскрементите около отвора и вмъкнатите зелени листа в него, както и с по-добре очертаните отъпкани пътечки, които водят до отвора. Видът се размножава няколко пъти в годината, а при благоприятни условия и целогодишно. Пролетният размножителен период настъпва след средата на февруари, когато среднодневните температури трайно ще се повишат над 5°С. Женската ражда 3-9 малки. Високата размножителна способност на вида често води до масово намножаване.
При извършените през месеците януари–март обследвания на посевите със зърнено-житни култури е установено, че неприятелят е презимувал успешно, но плътността и броят активни колонии спрямо миналата година са ниски. Плътността на неприятеля се движи от единични дупки в областите Благоевград, Кюстендил, Перник, София област и Стара Загора до 1 акт. кол./дка в областите Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград и Ямбол и до 2 акт. кол./дка в област Търговище. На отделни площи в област Пловдив е отчетено нападение от 1-2 акт. кол./дка при повторки и 3-4 акт. кол./дка след царевица и слънчоглед.
Необходимо е редовно обследване на посевите с есенници, рапица и люцерна и при регистриране на плътност над прага на икономическа вредност, да се изведе химичен контрол с готови примамки.
. Есенници – 1 брой активни колонии/дка;
. Люцерна – 2 броя активни колонии/дка.
Химичният контрол върху популацията е добре да приключи до началото на активната вегетация на културите, когато дупките се виждат добре и примамките се приемат с по-голяма охота след дългата зима.
