България е получила нотификация за национални схеми на обща стойност 327 млн. евро през последната година
Разпределянето на кризисната помощ на Европейската комисия, която би трябвало да компенсира страните-членки от Източна Европа, засегнати от прекомерния внос на агростоки от Украйна, се бави. Средствата не могат да достигнат до фермерите поради факта, че Унгария все още не е вдигнала едностранната си забрана за внос на стоки от Украйна. Страната даде уверения, че ще отмени забраната в замяна на втори пакет финансова помощ. Въпреки това властта в страната не е предприела конкретни действия, поради което разпределянето на компенсациите се бави.
Решението създава грижи както за Украйна, така и за Европейската комисия, като се има предвид, че търговията е изключителна компетентност на ЕС, което означава, че този ход вероятно е нарушение на правото на ЕС. След продължителни преговори четирите държави-членки, България, Унгария, Полша и Словакия се съгласиха да оттеглят своите едностранни мерки в замяна на пакет от финансова помощ на стойност 100 милиона евро, като по-голямата част от финансирането е предназначено за Полша.
Унгария обаче все още не е изпълнила заявената воля по сделката. Докато страната не отмени своите едностранни мерки обаче, вторият пакет за подкрепа не може да се приложи.
Няма планирана дата за гласуване на втория кризисен финансов пакет
„Страните членки трябва да премахнат едностранните забрани за внос на селскостопански стоки от Украйна, за да получат финансова помощ“, посочи еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски пред министрите на земеделието по време на закрито заседание, цитиран от Euractiv.com. Протакайки, Унгария забавя пускането на пакета за помощ към всички държави от ЕС, които са на първа линия на военния конфликт, допълни той.
Към момента все още няма планирана дата за гласуване на втория пакет. Въпреки позицията на Унгария комисар Войчеховски отново призова държавите-членки да предоставят актуална информация по проблемите в техните региони и съответните сектори, включително подробни данни, които да помогнат на изпълнителната власт на ЕС да реши „дали и до каква степен да предостави трети пакет финансиране от кризисния резерв.
По време на подготвителната среща за заседанието на министрите всички държави членки повдигнаха няколко въпроса, включително относно необходимостта от гъвкав и персонализиран подход за разпределяне на подкрепата на държавите членки в потенциален трети пакет помощ. Това включва възможността за увеличаване на средствата за кризисния резерв по Общата селскостопанска политика (ОСП), в допълнение с национални плащания. Други делегации подчертаха необходимостта, решенията на Комисията за задействане на резерва да бъдат прозрачни и основани на ясни данни.
Редица страни-членки на ЕС в писмо до Европейската комисия изразиха критика относно начина, по който институцията се справя със ситуацията. ЕК ще предостави още 100 милиона евро от кризисния резерв, за да подпомогне на пет страни от ЕС да облекчат натиска върху фермерите, засегнати от наплива на селскостопански стоки от Украйна.
Нови протести в Брюксел
Новината идва след като представители на националните земеделски камари и асоциации в Полша, Чехия, Словакия и Румъния излязоха по улиците на Брюксел във вторник, 23 май, заради либерализирането на търговията със селскостопански и хранителни стоки с Украйна за още една година. „Компенсациите, изплатени на някои страни, са далеч под необходимото ниво“, написаха протестиращите в съвместно писмо, посочвайки, че не всички страни от Централна и Източна Европа, засегнати от либерализацията на търговията с Украйна, са компенсирани. „Подчертаваме своята подкрепа за Украйна, украинския народ и украинските фермери и подкрепяме предоставянето на помощ за Украйна, но такава помощ не трябва да застрашава жизнеспособността и конкурентоспособността на фермерите в Европейския съюз или да води до тяхната ликвидация“, посочиха браншовите представители.
Отчет на еврокомисар Войчеховски за държавната помощ
В един от последните си туитове еврокомисар Войчеховски публикува отчет за размера на средствата по националните мерки, които Европейската комисия е нотифицирала извънредно за всяка страна-членка от май 2022 г. до май 2023 г. От публикацията става ясно, че България е получила одобрение за общо 327 млн. евро, което представлява 6,2% от общата годишна стойност на селскостопанската продукция на страната за периода 2020-2022 г.
С това страната ни се нарежда в топ 5 на най-големите нотифицирани бюджети за държавна помощ в ЕС. В тази класация Полша е получила одобрение за 2,5 млрд. евро, Италия за 2,3 млрд. евро, Франция за 774 млн. евро, а Австрия за 230 млн. евро. Към момента нова заявка за нотификация на още схеми е подадена единствено от Полша.
5 държави-членки са решили да предоставят на стопаните помощ за закупуване на торове, като тези национални схеми възлизат на общо 2 млрд. евро. От тези средства 1861,5 млн. евро са нотифицирани за Полша, 95 млн. евро за Финландия, 60 млн. евро за Гърция, 15 млн. евро за Словения и 6,5 млн. евро за Малта.
Общо 52 национални схеми в 23 държави са получили нотификация от ЕК през последната година. Общият бюджет за тях възлиза на 7,6 млрд. евро, което представлява 1,7% от общата средна стойност на селскостопанската продукция в ЕС през периода 2020-2022 г., която възлиза на 450 млрд. евро.
Лилия Александрова
