Добрият земеделец казват, че е този, който е израснал на полето, който от дете е научен да работи и за когото щастието е свързано със земята и плодовете, с които тя се отплаща. Всичко това, с пълна сила важи за 30- годишният Добри Ненчев от сливенското село Крушаре. От 15-годишен той помага в земеделската работа и постепенно от помощник на баща си се превръща в основен двигател на семейния земеделски бизнес. Дипломиран агроном, той избира офисът му да е на полето, под небето и там открива възможностите за работа, търговия, печалба и развитие. На площ от 500 декара отглежда различни култури, защото знае, че земеделието е нещо като хазартна дейност и не залага само на една карта. Две трети от площите му са с пшеница, ечемик и люцерна, а останалите с ягоди, картофи, краставици, пъпеши, люти чушки, зеле и сладка царевица. Цялото семейство се занимава с тази дейност и нямат намерение да се отказват въпреки трудностите. Вече трети техен проект е одобрен за финансиране, като средствата от последния ще инвестират в закупуването на земеделска техника. За една земеделска година вложенията им възлизат на около 100 хил. лева., но няма как да получаваш качествена продукция без да влагаш, казва младият фермер и споделя, че в зеленчукопроизводството рисковете са по-големи, от тези при зърнопроизводството. „Например, за да стигне от полето до потребителя „гацата“ с картофи разходите на декар са около 1 200 лева. Тук влизат вложените средства за тор и препарати. Какво ще излезе като реколта никой не знае, под небето сме, променливо време, една градушка да падне и сме три години назад с мечтите“.
За картофопроизводството в семейната ферма използват само висококачествени холандски семена. „От 2006 година не залагаме на нискокачествено семе, защото работата и разходите са едни и същи, но приходът е различен. Ползваме това семе, тъй като крайния продукт е качествен, не залагаме на това да стане бързо и напълнено с нитрати, изчакваме картофите сами да узреят и затова цената ни е малко по-висока. И тук залогът не е само на един вид, използваме 5 различни сорта- Аризона, Ривиера ,Агата, Констанс и Артемис“, разказва младият земеделец.
Тази година трудности има и при отглеждането на ягодите заради климатичните условия и ниските температури през месец април. „Имаше, късни студове от -4 градуса тук и ранния цвят измръзна. В края на април би трябвало да берем, но закъсняхме с 15 дни. Заради минусовите температури унищожения цвят падна, отново цъфна, сега продължават, но реколтата не е това, което трябваше да бъде. Все още берем, изчакваме ги да узреят. Изкупната им цена започна от 8 лева за килограм, а сега вече достигна до 5 лева. По-висока е от тази на колегите в района на Пловдив, но там ягодите са много и се берат зелени. При нас разходите са повече защото продаваме узрели плодове. Зелената ягода не може да се развали, например, за да се развие болестта сиво гниене”, тя се нуждае от захари, които липсват в зелената ягода. Тя е с повече трайност и затова й е по-ниска цената. Докато нашата ягода е зряла, за много бърза консумация, малко количество и винаги се продава“, допълва Добри Ненчев.
По думите му, може да се стигне до добив на 2 кг. от растение. Ягодата обаче е капризна и много зависима от климата. Дъждовното време през последния месец пък е предпоставка за болести. „Едно пръскане излиза около 50 лева на декар. Разход, който колегите от Пловдивско не правят защото ги берат зелени“.
Освен с цените на основните торове и препаратите, другата трудна част от работата на земеделеца е намирането на работна ръка. Почти половината от приходите на семейната ферма отиват за заплати на работниците.
„В сравнение с колегите от другите държави сме на едно от последните места за помощ от държавата. Според моя опит, е по-лесно да гледаш по-малко декари и да пласираш по-малко, но качествена продукция, да разчиташ на себе си, а не на нечия помощ, защото не си наясно ще дойде ли навреме и дали изобщо ще я получиш от държавата“, коментира още той.
Реализира продукцията си на борсата в Бургас, но казва, че пазарът по Черноморието не е както преди. По-малко са платежоспособните клиенти, които отсядат по хотелите, съответно като няма клиенти не се купува и неговата стока.
Иска му се и нашето земеделие да стане като в Холандия където нещата са уредени и с много капитал. „Като, че ли земеделието там е нещо като хоби, докато при нас си е препитание. Ние, ако една година спечелим след това три години сме на загуба, един порочен кръг, от който не знам дали има излизане“ казва младият стопанин, но заявява, че няма да се откаже.
И след 10 години отново се вижда да се занимава със земеделие, не може да си се представи да стои затворен между четири стени, няма значение колко са големи и дали са огледални.
Яна Дамянова
