Вълнеста глушина
Отлична коренова система, голяма биомаса и пефектен азотфиксатор. Вълнестата глушина доказано оставя около 36 кг азот на 4 декара (80 паунда/акър) в безорна система. Всичко това я прави перфектната покривна култура.
При опит, проведен в университета в Мериленд в сравнение на вълнестата глушина с грах, детелини, пшеница и угар, тя се оказва най-ефективна и икономически изгодна. Освен, че осигурява покров, кореновата ѝ система оставя почвата в много добро състояние. Надземната ѝ маса може да достигне над 3 метра дължина и ефективно да потисне развитието на плевели. По-силен растеж се наблюдава напролет, но за да се развива безпроблемно е важно да се засее в подходящи срокове. Зимните студове могат да я повредят, ако не се е закалила добре. За условията на Мериленд сеитба се извършва не по-късно от 6-и октомври. Така покровът оцелява най-добре и дава максимум фиксация на азот през пролетта. За условията на Охайо обаче късната сеитба не е работеща. Там тя се извършва до август, защото след този срок оставя твърде малки количества азот след себе си. В по-сурови условия глушината не бива да се сее през есента.
Често се практикува засяване в смеска с ръж. Така фермерите си осигуряват плътна мрежа от коренови системи, както и по-добра аерация на почвата в последствие. Освен това дългите стъбла на глушината се увиват по тези на зърнената култура, което пък улеснява директна сеитба на касовата култура.
Въвеждане в ротацията за повече азот
Удачен метод за изсяване на глушина в соя е от въздуха, когато ½ от листата вече са пожълтели, но преди да са паднали. Тази ротация е изключително подходяща, ако е планувано на полето да се засее царевица през следващия сезон.
Чрез разпръсната сеитба глушината може да се сее в царевичен посев или житно стърнище. При нормална и навременна сеитба обаче посевната норма е по-ниска- 6-9 кг/4 дка (15-20 паунда/акър) срещу 9-12 кг/4 дка. Колкото по-късно се сее, толкова по-висока трябва да бъде нормата. Сеялката се настройва така, че семената да не попадат по-дълбоко от 2 см в почвата. Инокулация е добра практика и осигурява спокойствие.
Специалисти отбелязват, че подобно на повечето азотфиксатори глушината предпочита близко до неутралното рН и препоръчват варуване, ако е необходимо.
За да се извлекат ползи от този покров, той трябва да остане на полето максимално дълго време през пролетта. Царевица може да се изсява директно в него, а предварително третиране с хербицид също дава добри резултати. Във вторият случай се чака покафеняване на надземните части на глушината и тогава се пристъпва към изсаяване. Има опасност обаче изсяващите апарати да създават проблеми. Възможен и друг сценарии- изсяване на царевицата с едновременно внасяне на хербициди.
Ако покровът се запази, е твърде възможно да отнеме прекалено много влага, а в сухи години това ще компрометира покълването на царевицата. Покосен, той образува плътен килим, който задържа влагата и подтиска плевелите.
Семената на вълнестата глушина са твърди и не покълват равномерно. За култура като царевицата, това не представлява опасност за добивите, но при по-ниски зърнени култури не се препоръчва. Повечето хербициди действат ефективно, особено 2,4-D при млади растения.
Зелеви покрови
(Raphanus sativus– репички, Raphanus sativus var. oleiformis- фуражна ряпа, Raphanus sativus var. longipinnatus– дайкон/бяла ряпа, Brassica campestris var. rapa- турнепс и др.)
Като самостоятелен покров или в смеска с други култури, зелевите и по-конкретно репите, са чудесен избор за подобряване качеството на почвата, задържане на нутриенти и обогатяване с органика. Месестите корени на репите могат да проникнат до 80 см в дълбочина и да изградят до 5 тона биомаса на акър. Използват се предимно за аериране на сбити почви, като резервоар за хранителни вещества, подтискане на плевелната растителност. Те са изключително подходящи за създаване на „коктейли“ от покривни култури.
Репите „отварят“ почвата в буквалния смисъл на думата. Доказано е, че ако присъстват на полето, добивите от царевица и соя се увеличават значително. Но не всички репи са еднакви. Колкото по-дълго се оставят на полето, толкова по-дълбоко прониква кореноплода и корените му. Основното им предимство е, че служат като резервоар за нутриенти. Те нямат нужда от подхранване, но в по-бедни почви се препоръчва внасяне на минимлни количества хранителни вещества. Независимо от формулата и произхода на торовете, фермерите могат да са сигурни, че инвестицията им ще се върне.
Експеримент на университета в Охайо доказва, че репичките са способни да рециклират над 20 кг/дка азот.
За най-добри резултати
Добре е репите да се засяват между 4 и 10 седмици преди първите по-сериозни студове. Тоест, те се вписват идеално след касови култури като царевица, соя, пшеница и др. Обикновена сеитба е препоръчителна. Веднъж засяти, семената на репите ще се развият агресивно, ако може така да се каже. Така ще подтиснат заплевеляването с многогодишни. Разпръсната сеитба или такава от въздуха дава резултат, но той може да бъде незадоволителен. Климатичните промени оказват много голямо влияние- от оптимален ефект до пълен провал.
Семената на репите се засяват съвсем плитко между половин и сантиметър и половина при оптимални условия и в зависимост от почвения тип. В сухи райони и при неподходящи условия, сеитбата се извършва на 2-2,5 см дълбочина. Посевната норма зависи от конкретния вид.
Изсяването на дребните семена може да се окаже истинско предизвикателство за повечето традиционни сеялки. Затова много земеделци се спират на смески или смесват репите с натрошени царевични зърна. За прецизна сеитба се използват специални изсяващи апарати. Подходящи са такива за захарно цвекло.
Отлични резултати от репичните покрови се извличат, ако се съчетаят с грах или друга подобна култура. От една страна бобовата култура фиксира азот от въздуха, а от другата репите го съхраняват, за да го освободят за касовата култура, например царевица.
Контролът над този покров е лесен
Третиране с хербицид в периода на цъфтеж на зелевите култури е една добра стратегия. До този момент те са изпълнили изцяло ролята си. Ако се допусне изцъфтяване и образуване на семена е твърде възможно и самозасяване, пък и няма полза да се оставят по-дълго на полето. Унищожаването връща азота в почвата сравнително бързо, но сеитбата на основната култура не бива да се бави, защото елементът може да се измие.
Репите могат да се засеят и много рано напролет. Пространствата, където са били кореноплодите създават отличен дренаж, почвата се затопля по-бързо, просушава се по-рано и прави влизането на полето възможно по-рано.
За райони с по-сурови зими се препоръчва фуражната ряпа. Тя образува по-големи, по-дълги кореноплоди и може да проникне в по-дълбоки почвени слоеве, откъдето да извлече нутриенти. Културата задържа хранителните вещества дълго, като редуцира рискът от измиването им.
Неприятна страна на репичния покров е миризмата при разлагане. Използването на тези култури е ограничено само извън населените места поради тази причина. „Ароматът“ е съпоставим с този на оборския тор и е свързан най-вече със скоростта на протичане на процесите на разлагане, а също и с температурата. Ако покровът се унищожава през зимните месеци, миризма може и въобще да не се усети.
Зърнено-житни култури
(зимна пшеница, тритикале, овес, ечемик и др.)
Брадестата кренова система на тези култури е перфектна за борба с ерозията. Тя редуцира процесите на уплътняване на почвата, а и подтиска плевелите доста добре. Освен това зърнено житните култури рециклират хранителни вещества, задържат ги на място и изграждат големи количества биомаса.
В университета в Айова са доказали, че овесът в соево насаждение редуцира ерозията на почвата с 26 до 65%. Всеки отделен вид култура допринася различно за здравето на почвата и потребностите на земеделците. Например пшеницата и тритикалето са добър избор на полета с пролетни проблеми. Есенниците спомагат подтискането на зимуващите плевели. На засушени терени ечемикът се справя отлично. Той е много по-сухоустойчив от повечето такива култури.
Зърнено житните покрови успешно се съчетават с бобови култури.
Ечемик за покров в царевични и соеви ротации
Семената на ечемика са сравнително евтини. В повечето райони растенията загиват през есента, което изключва употребата на хербициди, но в същото време ползите от покрова са налице. Сроковете на засяване са особено важни, защото, ако се закъснее, се губи смисъла. Специалисти препоръчват сеитбата да се извършва, когато листата на соята започнат да пожълтяват, обикновено през август. Падащите листа на соята запазват влагата за ечемичените семена, които поникват докато дойде време за прибиране на реколтата. Растенията достигат 5-7 см до този момент. Същата процедура в царевично насаждение не е толкова ефективна.
Често се практикува смесено засяване на ечемик и ръж или лятна сеитба на ечемик с последващо есенно засяване на ръж.
Зимната пшеница пази от ерозия и задържа азота
След царевица и соя, пшеницата се представя перфектно. Засята през септември тя усвоява около 4-5 кг азот на декар до декември. Освен този елемент тя усвоява и запазва също фосфор и калий.
Пшеницата има множество предимства спрямо другите покрови. Едно от тях е, че при подходящи уловия от покров тя може да се превърне с основна култура, при това само ако се остави малко по-дълго на полето. Може да служи също за фураж или изпасване от селскостопански животни, стига почвата да не е много мокра.
Всички зимни житни култури, които се използват за покрови тябва да се засяват веднага след прибиране на реколтата от касовата култура. Стандартната сеитба е най-добрата практика, докато разпръснатата е възможна само в дъждовни условия. Висококачествени семена се изсяват на 1,5 до 3,5 см при нормални условия и по-дълбоко при засушаване. Посевната норма е 1,5 бушела (1 бушел пшеница е равен на 27,2155 кг)/акър.
За най-добри резултати се препоръчва покровът да се задържи максимално дълго на полето, но и да се държи под контрол, защото унищожаването може да се окаже предизвикателство. Ако биомасата се изпозва за сено или силаж, трябва да се изчака фаза изкласяване.
Унищожаването с хербициди е ефективно само в активната вегетация. Според много фермери пшеницата е по-популярна покривна култура, защото посевният материал е сравнително евтин, достига зрялост по-късно и се унищожава лесно. Има и по-малка опасност да предизвика проблеми при евентуално самозасяване.
Разграждането на биомасата от зърнено житни култури може да отнеме малко повече време в зависимост от почвено-климатичните условия. Затова се препоръчва стартово подхранване с азот на касовата култура.
