Употребата на фосфора има особености

Агрономите трябва да се отнасят с голямо внимание към този хранителен елемент

Канадският експерт по растениевъдство Юън Еванс препоръчва на агрономите да се отнасят към фосфора с голямо внимание. В статия в сайта www.grainews той посочва своите аргументи, които представляват интерес и за нашата практика.
Фосфорът или фосфатът (P) е най-сложният от четирите основни макроелемента в растениевъдството. Когато земеделците купуват фосфатни торове, на практика купуват P2O5 – окислената версия, която се състои от 62 части фактически P и 80 части кислород. В случая фактическият P е всичко 43 процента от теглото.
Фосфатът при всички почви е абсолютно необходим за растежа на растенията и обмяната на енергия. Това хранително вещество е основа за биохимичните функции на растенията и е компонент на ДНК и РНК за делене на клетките. Фосфатът е необходим в големи количества за покълването на семената, развитието на корените и производството на семена и плодове.
Селскостопанският фосфат се добива от изкопаеми минерални суровини и неговото количество в света е ограничено. Пет са страните, които владеят около 95% от известните запаси на фосфат – Мароко, Китай, Южна Африка, Йордания и САЩ.
Фосфорното торене обикновено е достъпно във вид на суперфосфат, моноамониевфосфат и диамониевфосфат. Фосфатите се извличат от фосфорити при обработката им със сярна киселина, която прави фосфата разтворим.
Фосфорът има много неразтворими форми
Сам по себе си каменният фосфат, понякога наричан „черно злато“, а също така и органичното костно брашно са с много неразтворими форми на елемента. Много рядко те се използват на кисели почви при стойност на pH под 5,5 и в условия на голямо количество валежи. Костното брашно и каменният фосфат не са подходящи и за почви с неутрални или високи стойности на pH.
При дефицит на фосфор растежът на растенията се забавя, корените изостават в растежа си, а листата като правило се оцветяват в червен/пурпурен цвят – в този стадий като правило вече е късно внасянето на фосфат в почвата.
Фосфорът е немобилен елемент и остава там, където е попаднал
Когато разтворимият фосфор се внася върху обработена почва, той не се придвижва в нея от мястото, където е попаднал. Елементът бързо се свързва с алуминия, желязото и други микроелементи, особено при рН на почвата под 5.
Тъй като фосфорът бързо се фиксира при внасяне в почвата, в годината на внасяне е възможно само 10–20% от него да е достъпен за растенията. Елементът е най-лесно достъпен при рН от 6,5 до неутрално, а при по-високо рН на почвата – 7,5 и по-високо, той отново става малко достъпен за културите.
Елементът бързо се фиксира от почвения комплекс
В минералните почви общото съдържание на фосфор, непосредствено достъпен за растенията, е около един процент във всеки един момент. В повечето почви фосфорът може да се намира както в неорганична, така и в органична форма. Така, въпреки че голяма част от почвеният фосфор по количество е достатъчно стабилна, той основно е недостъпен за растенията. Неголямо количество P, което е разтворимо във вода, бавно се попълва в течение на вегетационния период в резултат от разлагането на органичните вещества и от обмена с почвената микориза за повечето култури, с изключение на рапицата и цвеклото.
Честото внасяне на торове с фосфор в обработваемата земя ще поддържа тези запаси, но за дефицитни на фосфор почви тези резерви са недостатъчни за удовлетворяване потребностите на земеделските култури в течение на вегетационния период, което води до затормозено развитие на растенията и намаляване на добивите.
Органичните вещества са източник на фосфор
Значително количество фосфор се натрупва в почвата от органичните вещества. Този органичен P е достъпен за растенията благодарение на микробната активност, при условие че влажността, температурата и pH на почвата са подходящи.
Но излишъкът на фосфор също не е полезен за растенията. Пример за това са канадските фермери, които съвместяват животновъдство и отглеждане на култури. Интензификацията на животновъдния отрасъл в много прерийни райони на Канада е довело до възникване на национален и регионален дисбаланс в качествата на почвата. Това особено се отнася за птицевъдството, говедовъдството, млечната промишленност и месното животновъдство.
Тази еволюция в селското стопанство е причина за огромен пренос на фосфор от райони с производство на зърно в райони с интензивно животновъдство, което е довело до преторяване с фосфор и понякога с азот на относително малки площи обработваеми земи. По този начин излишъкът на органика не се поглъща от растенията, предизвиква екологични проблеми, например замърсяване на повърхностните и подпочвени води, негативно влияние върху добива от културите и др.
В продължение на много години канадският експерт Юън Еванс е изследвал обработваеми земи на запад от Едмънтън, където живее, получаващи големи и повторни количества оборски тор от едър рогат добитък и птичи тор. В мокро лято на тези почви семената от пшеница поникват лошо, зърното узрява късно и дава нисък добив, в почвата има дефицит на мед. Причините за това са, че на тези силно наторени почви изобилието на фосфор силно препятства микоризната връзка на почвените бактерии с растенията.
Излишекът на фосфор блокира полезните микроорганизми
Установено е, че в нормални почви микоризната връзка осигурява постъпването на фосфати, мед и цинк в растящите култури. Затова блокирането на работата на микоризните бактерии от излишъка на фосфор води до това, че растенията не получават мед. И това причинява силна изнеженост на стъблата, полягане и забавяне на зреенето. Разрушаването на микоризата в почви с високо съдържание на P може да се сравни с отглеждането на полски грах в почви с високо съдържание на азот, което води до нарушение на нодулацията*. Изводът е, че силно наторените почви, и особено тези с високи нива фосфор, са причина за загуба на добив и ниско качество на зърното, особено във влажна година.
В сухо време през годината, когато в тези райони се наблюдва дълбоко вкореняване на растенията и добивът е висок, и зърното е с отлично качество. Това показва, че по-дълбокото вкореняване позволява на културите да си набавят липсващата мед от по-дълбоките слоеве почва, където съдържанието на фосфор не е така високо, както на повърхността _ отбелязва в заключение Юън Еванс.

_______________
*Нодулация – симбиоза между грудките, които се образуват по корените на бобовите култури с азотфиксиращите бактерии.

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X