Земеделските производители, които използват методи за подобряване на плодородието на почвата, впоследствие спестяват разходи и се утвърждават като по-печеливши. Това е заключението след проучване на 100 фермерски стопанства в девет от водещите щати на Америка по производство на царевица и соя, проведено от изследователи на Института за здраве на почвата (SHI) с подкрепата на Cargill, Inc., съобщава уебсайта Agriculture.com.
По думите на Уейн Хъникат, президент и главен изпълнителен директор на SHI, изследването ”Икономика на здравето на почвата в 100 ферми“ е имало за цел да установи дали агрономическите преимущества от подобряването на здравето на почвата имат икономически ползи.
Положителни резултати са получени в почти всички проучени стопанства. Нетният доход на акър се е увеличил средно с 51,60 долара на акър (1 акър е равен приблизително на 4 дка) за царевица и 44,80 долара на акър за соя. Проучването изключва всякакви субсидии като плащания на част от разходите за запазване на покривните култури1.
Фермите се явяват като големи търговски предприятия в Щатите, където се отглеждат 71% от царевицата и 67% от соята в страната. Тези щати включват целия така наречен „царевичен пояс“ – от Небраска до Охайо, както и Южна Дакота, Минесота, Мичиган и Тенеси. Средният размер на фермите е близо 2000 акра. Проучването включва ферми, които са използвали техники за възстановяване на почвата най-малко пет години, посочва Хъникат. Земеделските стопанства са използвали нулева обработка на почвата в продължение на 19 години.
100-те ферми, участващи в изследването, използват технологията No-till на 85% от обработваните площи, в сравнение с 37% от цялата земеделска земя в САЩ. Те са засадили покривни култури на 53% от обработваемата площ.
Ползите компенсират увеличените разходи както за царевицата, така и за соята. При царевицата допълнителните разходи за подобряване на почвата са били средно 48 долара на акър.
Една от най-големите печалби за семена е била 12,62 долара на акър, получена след засаждането с покривни култури. Това може да не звучи като много впечатляващ резултат, но ползата е, че около половината от акрите на фермата са били защитени от покривни култури.
Ползата за царевицата е била 99,60 долара на акър, като една от най-големите икономии е била получена от намаляване на разходите за торове с 22,36 долара на акър. Намаляването на разходите за труд и гориво чрез No-till технологията също увеличава ползите. С течение на времето добивите от царевица са увеличили доходността с около 7,73 долара на акър.
Не всички проучени стопанства са подобрили доходите си, използвайки т. нар. Системи за управление на здравето на почвата (SHMS). Но повечето от тях са използвали тази практика; така нетният доход се е увеличил за 85% от фермерите, отглеждащи царевица, и за 88% от производителите на соеви зърна. Почти всички ( 97%) съобщават за повишена устойчивост на културите към екстремни метеорологични условия, особено при засушавания.
1Покривните култури гарантират благоприятни почвени условия. Те осигуряват значителни количества органична материя, която в дългосрочен план е съществено важна за структурата и плодородието на почвата. Реакцията на голяма част от селскостопанските култури при едновременно засяване с покривни култури е разгръщане на потенциала им към по-високи добиви. В допълнение, покривните култури имат ключова роля за предпазване от нематоди (кръгли червеи) и задържане на минералните вещества в почвата. Те могат да бъдат едно-, дву- или многогодишни тревисти растения, да се засяват самостоятелно или в миксове и да се отглеждат сезонно или целогодишно. Всичко зависи от конкретните условия и от нуждите на конкретното поле. От една покривна култура може да се очаква да подобри почвената структура, да увеличи съдържанието на азот и други хранителни вещества, да редуцира ерозията, да ограничи заплевеляването, да запази влагата в почвата. Второстепенна полза може да бъде привличането на полезни насекоми или осигуряването на хабитат за различни птици и гризачи.Едно е сигурно – колкото повече биоразнообразие, толкова по-здрава е почвата. А оттук следва намаляване на разходите за торове, препарати за растителна защита, брой обработки и влизания на полето, увеличаване на добивите по естествен начин, подобряване на здравето не само на почвата, но и на човека.
