Изследвания на почви, аналогични на добруджанския чернозем, доказват ползите от торене в точно определени фази на културата
Cъвременното ефективно селскостопанско производство е невъзможно без разработка и внедряване на разходоспестяващи технологии, които осигуряват високи икономически резултати. Един от начините, отговарящи на тези потребности, стана популярната сред все повече земеделски производители и у нас система на нулева обработка на почвата, или No-till.
Преходът от традиционните енергийни разходи в методите за производство в селското стопанство към ресурсо-, почво- и влагоспестяващи рентабилни технологии стана един от най-рационалните начини за решаване на важни за земеделския отрасъл проблеми. Сред негативните проявления сазасилващата се ветрова и водна ерозия, намаляване нивото на хумуса в почвата и влошаване на екологичната обстановка. Те са резултат от многогодишното използване на досегашната традиционна система на земеделие, основана на ежегодна оран на почвата и използването на еднооперационни оръдия.
ПОЧВЕН ТИП
Системата на земеделие на основата на No-till е един от примерите на рационален подход към растениевъдството, оправдани както от икономическа, така и от екологична гледна точка. Независимо от широкото практическо внедряване на тази технология, първоначално съществува потребност от нейната адаптация към едни или други климатични и почвени условия, без които дори най-съвременната методика няма да бъде ефективна при неправилно приложение.
С цел проучване влиянието на минералните торове върху добива от пшеницата при отглеждането й без обработка на почвата в условията на недостатъчно влага, специалисти от Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет в Ростов на Дон, Русия, са провели различни полски експерименти. Изследванията са осъществявани със сорт зимна пшеница, първо размножение.
Почвата на опитния участък е била обикновен тежкоглинест карбонатен чернозем. В тази връзка опитът на руските учени е полезен и за нашите земеделски производители, тъй като най-големият земеделски район в страната ни – Добруджа, е с аналогичен тип почви.
За този тип чернозем е характерна частична или пълна комбинация от хумусен профил с карбонатен профил, който има нестабилна горна граница във времето и пространството.
ОПИТНИ ВАРИАНТИ
Като торове по време на провеждане на експеримента са използвани амофос – N12P52, калиево-магнезиев тор – K32Mg12S20, амониева селитра – NH4NO3N със съдържание на азот 34,4%. Първият опитен парцел е бил контролен, затова на него не са внасяни минерални торове. На втория парцел заедно със сеитбата е бил внесен амофос, във фаза братене – амониева селитра в норма 3 кг/дка в активно вещество, а в периода на флагов лист – същият тор в обем 7 кг/дка акт. в-во. На третия вариант при сеитбата е внесен калиево-магнезиев тор, а по време на братенето и флагов лист е внесена амониева селитра съответно в доза 3 и 7 кг/дка акт. в-во. Четвърият и петият опитни парцели са били с подобна технология на използвани торове: със сеитбата са внасяни амофос и калиево-магнезиев тор, във фаза братене и флагов лист – амониева селитра, съответно в дози 3 и 7 кг/дка акт. в-во. В петия вариант внасянето на торовете е осъществявано на дълбочина 10 см.
Общата площ на опитните участъци е била 110 кв. м. Повторението на опита е било четирикратно, а предшественикът е бил лен. Нормата на сеитба на всички опитни парцели е била 500 кълняеми семена на квадратен метър, а дълбочината на сеитба е била 4 сантиметра. Почвените проби в слоевете 0–5, 5–10, 10–15, 15–20 и 20–30 см са вземани преди сеитба, във фаза флагов лист и при пълна зрелост на културата. С подходящи методи са определени подвижните форми на фосфор и калий, съдържанието на нитратен и амониев азот, обменните калций, манган и подвижна сяра.
ПОВИШЕНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ
При провеждане на опита било изяснено, че внасянето на минералните торове при отглеждане на пшеница без почвена обработка е повишало съдържанието на основните хранителни елементи в почвата, което е подобрило хранителния режим на културата. Запасяването на почвата във фаза флагов лист с нитратен азот е било високо, подвижният фосфор – среден и повишен, обменният калий – много висок, а подвижната сяра – ниска. Този факт свидетелства, че при отглеждане на пшеница по безорна технология следва да се увеличават дозите на сяросъдържащите торове.
Използването на минералните торове създава по-добри условия за растеж и развитие на пшеницата, изразяващи се в повишаване гъстотата на културата, нейната братимост, увеличава се масата на растенията, количеството на листата, което е довело до по-високи добиви. Най-голямо влияние върху посочените показатели са оказали съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор, както на нивото на дълбочината на сеитбата, така и на дълбочина 10 см.
Средно за изследванията през 2016–2017 година добивът на пшеницата на контролния вариант е бил 646 кг/дка. Внасянето на амофос и амониева селитра във фаза братене и флагов лист е увеличило обема на добива до 772 кг/дка, т. е. с 96 кг/дка, или с 15% повече в сравнение с контролата. При посевното използване на калиево-магнезиев тор с подхранване с амониева селитра добивът от пшеница се е увеличил до 789 кг/дка, което е със 143 кг/дка, или с 22% повече в сравнение с контролния вариант. Съвместното прилагане на амфос и калиево-магнезиев тор на дълбочината на сеитбата (4 см) с две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист е довело до получаване на 822 кг/дка. Добавката към добива от пшеница в този вариант е била 176 кг/дка, или 27%. Максимален добив от културата е бил получен при използване на същите тези торове, както и в предшестващите варианти, но при внасянето им на дълбочина 10 см– 855 кг/дка. В този случай разликата с контролата е била 209 кг/дка, т. е. с 32% повече. Освен това по време на опитите било установено, че прилагането на калиево-магнезиев тор на азотно-фосфорен фон както на дълбочината на сеитбата, така и при неговото внасяне на дълбочина 10 см, дава съществено повишаване на добива на пшеницата с 33 и 66 кг/дка съответно.
РАВНОСМЕТКАТА Е ПЕЧАЛБА
Прогнозата за икономическата ефективност от прилагането на торове при отглеждане на селскостопанските култури при безорна технология дава ръст на възвръщаемостта от прираста на добива. Възвръщането на единиците внесени торове, получени в допълнителен обем от една или друга земеделска продукция, е критерий за целесъобразността на прилагането на агрохимични препарати (в случая торове) и мярка за тяхната ефективност. В рамките на проведеното научно изследване през 2016–2017 година от специалистите в Академията по биология и биотехнология в Южния федерален университет, изплащането на торовете от допълнителния добив зърно пшеница варира средно от 5,9 до 10,7 кг на килограм активно вещество NPK, в зависимост от варианта на опита. При това максималната възвръщаемост на торовете в зърно е била получена при внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор на дълбочина 10 см и използване на амониева селитра за подхранване на растенията във фаза братене и флагов лист. При прилагане на тези минерални торове на дълбочината на сеитбата, равняваща се на четири сантиметра, плащането на килограм активно вещество NPK с увеличение на добива от пшеница е било малко по-малко от девет килограма. Проведеният полски експеримент показва, че прилагането на минерални торове при отглеждане на зимна пшеница в посочените почвено-климатични условия по технологията No-till води до съществено увеличаване на добива от тази култура. При използвания в опита сорт се е оказало, че най-ефективно е съвместното внасяне на амофос и калиево-магнезиев тор със сеитбата и провеждането на две подхранвания с амониева селитра във фаза братене и флагов лист в дози, съответно 3 и 7 кг/дка активно вещество.
