Планът на ЕС за намаляване на употребата на пестициди наполовина до 2030 г. ще има най-голямо въздействие върху културите, които имат „малко или никакво въздействие върху продоволствената сигурност“, прогнозира Европейската комисия в своята допълнителна оценка на въздействието, поискана от министрите на ЕС.
През март Комисията се съгласи да предостави на законодателите на ЕС проучване, допълващо съществуващата оценка на въздействието върху спорното, но амбициозно предложение, което има за цел да намали употребата и риска от пестициди наполовина до 2030 г., след като някои законодатели на ЕС изразиха опасения за продоволствената сигурност.
В проект от 218 страници на оценката на въздействието, получена от EURACTIV, изпълнителният орган на ЕС разглежда икономическото въздействие на плана на ЕС за пестициди върху селскостопанското производство и последиците върху наличността и цената на фуражите и храните.
Според Комисията потенциалното въздействие върху цените на храните и фуражите, както и зависимостта от вноса и намаляването на износа на селскостопански стоки „са зависи от въздействието върху добивите от културите“.
Въпреки това, „най-големите въздействия се очаква да се появят при култури, които играят сравнително малка роля за сигурността на храните и фуражите, като грозде, хмел и домати“, се казва в проучването.
В документа се подчертава, че на земеделските стопани и държавите членки е дадена възможност да „дадат приоритет на намаляването на пестицидите в културите, които имат малко или никакво въздействие върху продоволствената сигурност като по този начин допринася за постигането на целите за намаляване на емисиите, без това да оказва въздействие върху продоволствената сигурност, производството на храни, наличността или цените.“
Друг аспект, който би могъл да допринесе за целите за намаляване на пестицидите, определени във водещата продоволствена политика на ЕС, стратегията „От фермата до трапезата“, е намаляването на употребата на пестициди в неселскостопански райони, като градски райони, спортни и развлекателни съоръжения и частни градини.
Подобно „намаляване на употребата на пестициди и риска в неселскостопанските райони или нехранителните и нефуражните култури няма да има отражение върху сигурността на храните и фуражите“, посочва Комисията.
По-специално, настоящият съвкупен отпечатък от пестициди, включен в потреблението на ЕС – който включва и вноса от трети страни – е свързан с производството „на текстил, услуги, други и „празни калорични храни“ (т.е. храни с ниска хранителна стойност)“.
Литературният преглед, направен от Комисията, подчертава, че от друга страна, пестицидите сами по себе си допринасят „за влошаването на околната среда и загубите на екосистемни услуги, които могат да доведат до последици за сигурността на храните и фуражите“.
По-специално, продуктите за растителна защита, засягащи опрашителите и почвените организми с критични функции, в крайна сметка причиняват „непредвидени отрицателни ефекти“ върху продоволствената сигурност.
Когато се съгласи с предоставянето на допълнителен принос за плановете за намаляване на пестицидите, Комисията вече предупреди, че те не разполагат с много повече информация в сравнение с това, което беше включено в първоначалната оценка на въздействието, придружаваща нейното предложение.
Най-новата оценка на въздействието включва „актуализиран анализ на данните и разглеждане на развитието след извършването на първата оценка на въздействието, като например развитието на напредъка към целите за намаляване на пестицидите и технологичното и политическото развитие“.
Въпреки това Комисията все още настоява за липса на емпирични данни за употребата на пестициди, критикувайки някои предишни проучвания за моделиране и въздействие, че са приели „незабавно фиксирано намаление от 50% за всички култури и за всички пестициди което доведе до най-лошите оценки“.
Всички проучвания, прегледани от изпълнителната власт на ЕС, „използват широки предположения за спад на добива“, но се основават предимно на експертни мнения, а не на качествени данни.
„Доколкото ни е известно, нито едно от съществуващите проучвания, моделиращи постигането на целите, не е изследвало как стратегическият и специфичен за културите подход към националната цел за намаляване с 50% може да повлияе на нивата на производство“, се казва в проучването.
Въпреки липсата на данни, Комисията твърди, че доказателствата в реалния свят за „значителния напредък, постигнат в намаляването на употребата на пестициди и наблюдавания риск между 2011 и 2020 г., не се дължат на значително увеличение на разходите или ефект на добива за основните култури и по този начин не са оказали въздействие върху продоволствената сигурност“.
Допълнителната оценка на въздействието беше поискана след руската инвазия в Украйна и повишената загриженост за световната продоволствена сигурност, както и сушите.
Що се отнася до въздействието на войната в Украйна, Комисията признава, че „високите цени на енергията и горивата могат да доведат до това, че механичното плевене е скъпа алтернатива в сравнение със защитата на културите чрез химикали (хербициди)“.
„Въпреки това, в средносрочен план се очаква енергийните пазари да се облекчат и не се очаква нахлуването на Русия в Украйна да има значително въздействие върху световните пазари на храни“, продължава докладът.
В проектодокумента се споменава, че през настоящия пазарен сезон 2022/23 селскостопанските пазари на ЕС вече частично са поели краткосрочните въздействия, произтичащи от войната.
Оценката на въздействието продължава, като се казва, че „няма установено въздействие върху повишаването на цените на пестицидите“, тъй като основните засегнати култури имат относително ниско въздействие върху добива от съкращенията на пестициди.
Алтернативи готови до 2030 г.
В проучването изпълнителната власт на ЕС също така посочва дата, когато в Европа ще има задоволителен брой алтернативи на конвенционалните пестициди.
„Настоящата информация показва, че като цяло ще има достатъчно инструменти в рамките на сроковете на целите за 2030 г., за да се осигури намаляване на употребата на химически пестициди и необходимия риск.“
В същото време се отбелязва, че „ключово препятствие при приемането на ИУВ [интегрирано управление на вредителите] и новите технологии е несигурността, пред която са изправени земеделските стопани по отношение на тяхната ефективност и правилна употреба“, което предполага включването на земеделските стопани в подкрепа на доверието им в прехода към по-устойчиви продукти за растителна защита.
Тежест за земеделските стопани
Друго искане на министрите беше да се определи количествено административната тежест за земеделските стопани, произтичаща от въвеждането на новите правила за пестицидите.
Въпреки това „Комисията не разполага с точни данни, за да оцени потенциалното количествено въздействие на такава увеличена административна тежест върху конкурентоспособността и рентабилността на малките и средните стопанства“, се казва в доклада.
Допълнителни възможни разходи от 180 евро за земеделските стопанства годишно бяха оценени от изпълнителната власт на ЕС, за да получат годишните задължителни „стратегически съвети“ съгласно новите правила.
Според Комисията предоставянето на такива консултации чрез група или онлайн/дистанционно би могло да има потенциала да намали тези разходи „много значително“, докато останалата част би могла да бъде частично компенсирана и от намалената употреба и свързаните с нея разходи за пестициди за земеделските стопани.
