60 – годишният бивш строител от Градец – най-голямото село в община Видин с население по последно преброяване от 1103 души в момента отглежда 130 овце. Стопанството му бавно се свива, като поетапно се намалява броят на животните, а в най-добрите години те са били 250. Преди да се реши да се занимава с овцевъдство фермерът се е грижил дълги години за 120 крави, които в последствие е принуден да продаде.
Споделя, че пазарът на млякото е ограничен, като малките фермери са изцяло зависими от условията на монополисти в сектора. „Възвръщаемост на инвестициите ни няма, пасища също. Ниска е и изкупната цена. Не разчитам на допълнителна помощ. И с ползваните субсидии, повече даваме, отколкото получаваме“, споделя Ваньо Чолаков, който е и земеделец, обработващ 170 дка собствена обработваема земя със зърно и сено. Фуражите за животните, които са синтетична популация – бяла млечна порода с млеконадой 100 литра годишно, им осигурява сам, а в случай че не стигнат – купува.
Земеделецът – животновъд не мисли за затворен цикъл на производство, продава овче мляко с висока масленост и живо тегло за празници в региона. „Това не се оценява, трудът ни също“, допълва стопанинът, който се грижи за животните през последните 15 години.
По думите му, те лесно се разболяват, което често води до летален край, липсват достатъчно ветеринари, които да им помогнат. Ваньо Чолаков казва още, че няма пазар и на вълна. „Никой не купува. Чудим се къде да изхвърлим и вълната, и кожите“, откровен е той, който не вижда друга перспектива за препитание.
Овцете се отглеждат при добри условия – в два обора, единият от които е бивш краварник от ТКЗС, пригоден за 200 животни с 1,5 дка покрита площ, а другият – 700 кв. м. „Печалбата е почти нула, някой път влизаш и вътре. Изхранвам животни и продавам на безценица“, заявява с болка и огорчение фермерът.
Във видинска община овцевъдните ферми са общо три – вкл. в гр. Дунавци и село Гомотарци. Фермерите се познават по между си и не се приемат за конкуренция, напротив дори си помагат в трудни ситуации, дават си кураж, обменят ценни съвети. „И плачем един на друг. Преди бяхме повече, но видяха, че няма смисъл и се отказаха“, завършва разказа си Ваньо Чолаков и апелира: „Който мисли да се занимава с животновъдство, в частност овцевъдство – въобще да не започва, секторът издиша.“
Сега земеделецът усилено жъне на полето, въпреки хвърлените средства и усилия, тазгодишните добиви от пшеница са изключително слаби.
Кампанията по прибиране на реколтата във Видинския край продължава.
Десислава Андреева
